Р Е
Ш Е Н
И Е 172/7.10.2022г.
Гр.
Ямбол, 07.10.2022 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ЯМБОЛСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, първи състав, в
публично заседание на двадесет и шести септември две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДИМИТРИНКА СТАМАТОВА
при
секретаря Кр. Юрукова - Стоянова разгледа
докладваното от председателя адм. д. № 204
по описа за 2022 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по жалба
на И.К.У. *** против Заповед за
прилагане на принудителна административна мярка
№ **-****-******от 08.07.2022 г. на Началник
група към ОД на МВР – Хасково, РУ – Тополовград, с която на осн. чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП на същия е наложена
принудителна административна мярка „прекратяване на регистрацията на ППС за
срок от шест месеца“. Твърди се, че оспорената заповед е незаконосъобразна от материалноправна гледна точка, тъй като
жалбоподателят не е предоставял процесното МПС – колесен трактор за
управление на неправоспособен водач. Твърди се също, че е налице съществено
процесуално нарушение, налагащо отмяна на заповедта предвид обстоятелството, че
в нея неправилно като адресат е посочено физическото лице И.У., а не ЕТ „И.У.“,
който всъщност е собственик на трактора. Иска се
отмяната й.
В съдебно заседание жалбоподателят У.,
редовно призован, не се явява. Упълномощеният от него процесуален
представител поддържа жалбата изцяло на основанията, изложени в същата.
Ответната страна, редовно призована,
не се явява в съдебно заседание, не изпраща процесуален представител и не взема
писмено становище по жалбата.
След като извърши цялостна преценка на
всички събрани по делото доказателства, съдът приема за установена следната
фактическа обстановка:
Между страните по делото не се спори,
че на 07.07.2022
г. , около 11:35 часа, в с. У., на ул. „М.“
Й.А.К.
е управлявал колесен
трактор „L. **.******“
с рег. № ******, като при извършената проверка се установило, че същият не
притежава СУМПС, валидно за категорията, към която спада управляваното от него
превозно средство. За констатираното нарушение на К.бил съставен
Акт № ****** от 07.07.2022 г. за установяване на административно нарушение по чл.
150а, ал. 1 от ЗДвП, който той получил и саморъчно записал, че няма възражения.
Тракторът, видно от приложеното
свидетелство за регистрация на земеделска и горска техника, е собственост на ЕТ
„И.У.“***.
Със Заповед за прилагане на принудителна административна
мярка № **-****-******по чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП от 08.07.2022 г., въз
основа на горепосочения АУАН, Началник
група към ОД на МВР – Хасково, РУ Тополовград, постановил прекратяване на регистрацията на управляваното от Й.А.К. ППС - колесен трактор „L. **.******“ с рег. № ****** за срок
от шест месеца. Именно тази заповед е предмет
на оспорване в настоящото съдебно производство.
С оглед на така установената
фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Обжалваната заповед за прилагане на принудителна
административна мярка има всички белези на индивидуален административен акт по
смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК, тъй като съдържа волеизявление на административен
орган, с което се засягат права и законни интереси на адресата на мярката. Жалбата против нея е подадена
в законоустановения срок и поради това е
допустима. Разгледана по същество обаче, тя е НЕОСНОВАТЕЛНА. Съображенията за това са следните:
Съгласно разпоредбите на чл. 168 и чл. 142 от АПК, съдът проверява
законосъобразността на оспорения акт към момента на издаването му на всички
основания по чл. 146 от АПК, без да се ограничава само с тези, посочени от оспорващия.
Съгласно разпоредбата на чл. 22 от ЗАНН, за предотвратяване и преустановяване на административните нарушения,
както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях, могат
да се прилагат принудителни административни мерки, а видно от чл. 23 от ЗАНН
случаите, когато такива могат да се прилагат, техният вид, органите, които ги
прилагат и начинът на тяхното приложение, както и редът за тяхното обжалване се
уреждат в съответния закон или указ.
Разпоредбата на чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП, въз основа на която е наложена принудителната
административна мярка в настоящия казус, предвижда прекратяване на регистрацията на
пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно
средство, без да е правоспособен водач,
не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която
спада управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишен от
право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен
ред, или свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл. 171,
т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от НПК, както
и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за
което са налице тези обстоятелства – за срок от 6 месеца до една година. С оспорената заповед административният орган е наложил такава за шест
месеца, т.е. за минималния, предвиден от
закона срок.
Обжалваната заповед, видно от съдържанието й,
е издадена въз основа на АУАН № ******/07.07.2022 г..
Последният е съставен за нарушение по чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП, съобразно който за да управлява моторно превозно
средство, водачът трябва да притежава свидетелство за управление, валидно за
категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство,
да не е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или
административен ред, както и свидетелството му за управление да е в срок на
валидност, да не е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1
или 4
или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс и да не е обявено за невалидно, тъй
като е изгубено, откраднато или повредено.
В конкретния случай, видно от данните
по делото, Й.К.е бил неправоспособен водач, предвид обстоятелството, че същият не е притежавал свидетелство за
управление на МПС, валидно за категорията, към която спада управляваното от него
превозно средство.
При прилагането на чл. 171, т. 2а от ЗДвП, административният орган
действа в условията на обвързана компетентност, която той следва да упражни,
когато са налице уредените в закона материалноправни
предпоставки. В настоящия казус, както вече бе посочено по-горе, колесният трактор
на жалбоподателя У. е бил управляван от
неправоспособен водач. При това положение административният орган е
бил длъжен да наложи принудителната административна мярка по чл. 171, т. 2а, б.
„а“ от ЗДвП, което той и сторил.
Във връзка с доводите в жалбата, че оспореният
акт е незаконосъобразен, тъй като
автомобилът е управляван от К.без знанието
и съгласието на жалбоподателя, следва
да се отбележи, че законодателят изрично е предвидил принудителната
административна мярка да се „налага и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от
лице, за което са налице тези обстоятелства“ (обстоятелствата по чл.
171, т. 2а б. „а“ от ЗДвП). Следователно, адресат на този вид принудителна
мярка е собственикът на управляваното превозно средство както, когато той лично
управлява автомобила, така и когато автомобилът му е управляван от друго лице
при наличие на горните обстоятелства. При тази нормативна уредба законът
изисква от административния орган само да установи управление на МПС в някоя от
посочените хипотези и неговият собственик, което в случая е сторено.
Приложимата правна уредба не обвързва мярката с установяване на вина на
собственика, поради което е без правно значение обстоятелството дали
жалбоподателят У. лично е предоставил управлението на собственото си ППС, дали
това е направено от друго лице и дали той е знаел за това. Законът допуска засягане
на правата му с оглед постигане на целта, регламентирана в чл. 1, ал. 2 и чл.
171 от ЗДвП – опазване на живота и здравето на участниците в движението по
пътищата, както и преустановяване на административните нарушения.
Що се отнася до твърдението, че при
издаването на оспорената заповед е допуснато
съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като в същата е
записано, че процесният трактор е собственост на физическото лице И.К.У., а то
е собственост на ЕТ „И.У.“, съдът намира същото за неоснователно. Действително,
видно от свидетелството за регистрация на въпросното ППС, същото е собственост
на ЕТ „И.У.“. Следва да се има предвид обаче обстоятелството, че едноличният
търговец е всъщност търговец физическо лице. Придобиването на търговско
качество от физическото лице не води до възникване на нов правен субект.
Титуляр по всички права и задължения (търговски и гражданскоправни)
е едно и също физическо и то отговаря с цялото си имущество за всички свои
задължения, независимо от тяхната природа – частноправни или публично правни.
Именно поради съдът счита, че соченото от жалбоподателя процесуално нарушение не е налице.
С оглед изложените съображения съдът
намира, че оспорената Заповед за прилагане на принудителна административна
мярка № **-****-******от 08.07.2022 г.
на Началник група към ОД на МВР – Хасково, РУ – Тополовград е напълно законосъобразна. Подадената против
нея жалба е неоснователна и като такава,
следва да бъде отхвърлена.
Водим от горното, Я А С
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на И. К.У. ***, против Заповед
за прилагане на принудителна административна мярка № **-****-******от 08.07.2022 г. на Началник
група към ОД на МВР – Хасково, РУ
– Тополовград, с която на осн. чл. 171, т.2а, б. „а“
от ЗДвП на същия е наложена принудителна административна мярка „прекратяване на регистрацията на ППС за
срок от шест месеца“.
Решението, на осн. чл. 172, ал. 5 от ЗДвП е окончателно и НЕ ПОДЛЕЖИ на обжалване .
СЪДИЯ: /п/ не се чете