Р Е Ш
Е Н И Е
№.............град
Шумен, 22.07.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Шуменският
администратеивен съд в публичното заседание на двадесет и първи юли две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Кремена Борисова
при секретаря
Св.Атанасова
и
участието на прокурор О.Куздов от Окръжна прокуратура - Шумен,
като
разгледа докладваното от административен съдия Кр.Борисова адм.д. №132
по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по
реда на чл.203 и сл. от АПК във вр. с чл.1 ал1 от ЗОДОВ, образувано въз основа
на искова молба рег.№ ДА-01-603/19.02.2020г. по описа на ШАдмС, депозирана Р.Ю.К.
с ЕГН **********,чрез адв.I=M=със съдебен адрес ***9-13 кантора-29 срещу ТД
Северна морска Агенция „Митници“-гр.Варна , с която на основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ се претендира обезщетение за причинените му имуществени вреди на стойност
550лв.,съставляващи заплатени от последния разноски,свързани с процесуално
представителство и защита от адвокат по повод обжалвано и отменено Наказателно
постановление№329/2018 от 18.01.2019год. на Директора на ТД Северна морска
Агенция „Митници“,ведно със законната лихва върху горната сума,считано от
22.04.2019год. до окончателното й изплащане.
В исковата молба са наведени твърдения, че с Решение№150/22.04.2019г.,
постановено по КАНД №121/2019 г. по описа на АдмС-град Шумен, е оставено в сила
решение№166/01.03.2019год. на Районен
съд-Шумен, постановено по ВАХД№379/2019 г. по описа на с.с. с което е отменено Наказателно постановление №329/2018
от 18.01.2019 г. на директора на Териториална дирекция “Северна морска“ в
Агенция „Митници“ ,с което на на Р.Ю.К. с ЕГН ********** ***4 ал.1 от ЗАДС вв
вр. с чл.178 ал.1 от ДОПК и във вр. с чл.79 ал.1 от ЗАНН е наложена глоба в
размер на 2 000лв. и са отнети в полза на държавата акцизни стоки.Пред въззивната
и пред касационната инстанция инстанция
ищецът е ползвал адвокатска защита, за която има сключен Договор за правна
защита и съдействие, по който е заплатил сумата в размер на 300.00 лв. за
представителство по ВАНД№379/2019год. на ШРС и в размер на 250лв. за
процесуално представителство по КАНД№121/2019г. на ШАдмС. Ищецът счита, че доколкото процесното
НП е отменено с влязъл в сила съдебен акт, то и съобразно ТР №1 от 15.03.2017
г. по т.д.№2/2016 г. на ВАС е претърпял имуществени вреди, които са пряка и
непосредствена последица от отменения незаконосъобразен акт, поради което моли
съда да постанови съдебно решение, с което да осъди да му заплати сумата в
размер на 550.00 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени
вреди,ведно със законната лихва върху тази сума,считано от датата на влизане на
решението с което е отменено НП-22.04.2019г. до окончателното й заплащане,
както и направените по настоящото дело разноски в размер на 310лв.
Ответната страна –Агенция „Митници“-град София, редовно призована, се
представлява от юрисконсулт М.Р.,която пледира за неоснователност и
недоказаност на исковата претенция.По изложените съображения оспорва предявения
иск по чл.1 от ЗОДОВ и отправя искане за отхвърляне на исковата молба като
неоснователна.Прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско
възнаграждение.
Представителят на Окръжна
прокуратура град Шумен изразява становище, че искът е основателен и доказан по
размер, поради което предлага да бъде уважен изцяло,ведно с претендираните от ищеца разноски по делото.
От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната
съвкупонст, съдът установи от фактическа страна следното:
С Решение№150/22.04.2019г.,
постановено по КАНД №121/2019 г. по описа на АдмС-град Шумен, е оставено в
сила Решение№166/01.03.2019год. на
Районен съд-Шумен, постановено по ВАХД№379/2019 г. по описа на с.с. с което е отменено Наказателно постановление
№329/2018 от 18.01.2019 г. на директора на Териториална дирекция “Северна
морска“ в Агенция „Митници“,с което на на Р.Ю.К. с ЕГН ********** ***4 ал.1 от
ЗАДС вв вр. с чл.178 ал.1 от ДОПК и във вр. с чл.79 ал.1 от ЗАНН е наложена
глоба в размер на 2 000лв. и са отнети в полза на държавата акцизни стоки.Решението
на касационната инстанция е влязло в законна сила на 22.04.2019год.,видно от
служ. прил. ВАНД№379/2019г. на ШРС и съдържащото се в него КАНД№121/2019г. на ШАдмС.
Ищецът е обжалвал НП№№329/2018 от 18.01.2019 г. на директора на
Териториална дирекция “Северна морска“ в Агенция „Митници“ пред Районен съд-Шумен, като във тази връзка е
ползвал адвокатска защита и е упълномощил адвокат за процесуално
представителство в образуваното пред Районен съд град Шумен съдебно
производство по ВАНД№379/2019г.. От Договора за правна защита и съдействие
серия Б №********** от 06.02.2019 г., приложен на л.13 към делото на РС град Шумен, се
установява, че за защита по ВАНД№379/2019г. на ШРС е договорено възнаграждение
на адвоката в размер на 300.00 лв. за изготвяне на жалба и осъществяване на
процесуално представителство , платимо в брой. Упълномощеният адвокат е
осъществил ефективна защита по делото пред въззивната инстанция, като е
изготвил жалбата срещу НП и е представил и писмено становище с
рег.№3590/26.02.2019г. по описа на ШРС .
По
настоящото производство е приложено ВАНД №379/2019 г. по описа на РС град Шумен,
по което дело е приложен Договорът за правна защита и съдействие за съдебната
инстанция и пълномощно /вж.л.13 от
делото/.В прил. Договор
за правна защита и съдействие и пълномощно изрично е посочено ,че същото е за
осъществяване на процесуално представителство по АНД№379/2019 по описа на ШРС,както
и че договорът е сключен с точен предмет и обем на представителна власт, както
и че договорената сума е в размер на 300лв.,платима в брой.Договорът е подписан и от двете
страни-упълномощител и адвокат,като в него изрично е отразено размера на договореното между
страните възнаграждение-300.00лв.,но липсват доказателства и в договора не е
отразено,че сумата е изцяло внесена в
брой от клиента.Следователно,липсват доказателства за реално направени от
страна на упълномощителя по договора за процесуално представителство разноски
за адвокатско възнаграждение.
По настоящото производство е приложено
КАНД №121/2019 г. по описа на АС град Шумен, по което дело е приложен Договорът
за правна защита и съдействие за съдебната инстанция и пълномощно /вж.л.10 от
делото/.В прил. Договор за правна защита и съдействие и пълномощно с.Б
00000089624/01.04.2019г. изрично е посочено ,че същото е за осъществяване на
процесуално представителство по КАНД по описа на ШАдмС,както и че договорът е
сключен с точен предмет и обем на представителна власт-изготвяне на писмено
възражение по касационна жарлба срещу решение по ВАНД№379/2019г. на ШРС и
процесуално представителство, както и че договорената сума е в размер на 250лв.,платима в брой.Договорът е подписан и от двете
страни-упълномощител и адвокат,като в него изрично е отразено размера на договореното между
страните възнаграждение-250.00лв.,както и че договорената сума за адвокатско
възнаграждение е изцяло внесена в брой
от клиента.
От
така установеното фактическо положение, съдът достигна до следните правни
изводи:
Съобразно чл.7 от ЗОДОВ,
искът за обезщетение се предявява пред съда по мястото на увреждането или по
настоящия адрес или седалището на увредения срещу органите по чл.1 ал.1
и чл.2 ал.1 от ЗОДОВ, от чиито незаконни актове, действия или бездействия са
причинени вредите.
Ищецът е постоянен адрес ***, твърдяното увреждане е настъпило също в град
Шумен, правното основание на иска е чл.1 ал.1 от ЗОДОВ, с оглед на което исковата молба е предявена пред компетентния
съд при спазване на правилата за родова и местна подсъдност. Претенцията е
родово подсъдна на административните съдилища, съгласно т.1 от диспозитива на
ТП №2/19.05.2015 г. по т.д. №2/2014 г. на ОС на ГК на ВКС и Първа и Втора
колегия на ВАС.
Разпоредбата на чл.205 от АПК
изисква ответникът да е юридическо лице. Предявеният иск впоследствие е насочен
срещу Агенция „Митници“-гр.София, която е юридическо лице съгласно чл.7 ал.1 и
ал.2 и чл.9 ал.1 от Закона за митниците. Съгласно цитираните законови
разпоредби Агенцията е юридическо лице на бюджетна издръжка със седалище
гр.София, ръководи се и се представлява
от директор,назначаван от министъра на финансите и се състои от централно управление и
териториални дирекции. Или териториалните дирекции не са юридически лица, за да
са ответници по предявения иск.Следователно, Агенция „Митници“ -София е
юридическото лице, в чиято структура се намира административно-наказващият
орган, издал наказателното постановление. Съобразно правилата на чл.205 от АПК,
искът понастоящем е предявен срещу надлежен ответник.
С оглед гореизложеното съдът приема,че исковата
молба е подадена от лице с надлежна активна процесуална легитимация, насочена е
против ответник с надлежна пасивна процесуална легитимация и отговаря на
формалните изисквания за реквизити, което я прави процесуално допустима за разглеждане в настоящото производство.
Разгледана по същество, исковата
молба е частично ОСНОВАТЕЛНА по
следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл.1 ал.1 от ЗОДОВ, държавата и общините отговарят за вредите, причинени на
граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или
бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на
административна дейност. Във фактическия състав на отговорността на държавата
за дейността на администрацията, визирана в чл.1 ал.1 от ЗОДОВ, се включват следните елементи: незаконосъобразен акт,
действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата, при или по
повод изпълнение на административна дейност, отменен по съответния ред; вреда
от такъв административен акт; причинна връзка между постановения
незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен
резултат.
Съдът намира, че визираното в
исковата молба наказателно постановление, издадено от директора на ТД Северна
морска в Агенция „Митници“, отменено с влязло в сила съдебно решение,
съставлява незаконосъобразен акт на административен орган или длъжностно лице на
ответника. Наказателното постановление, като резултат от упражнената дейност по
административно наказване, представлява по естеството си правораздавателен акт,
който не се издава по реда на АПК и не носи белезите на индивидуален
административен акт по смисъла на чл.21 АПК.
Въпреки това основният вид на дейността по налагане на административно
наказание и на извършените действия или бездействия във връзка с
административното наказване, не дава основание разпоредбата на чл.1 ал.1 от ЗОДОВ да се тълкува ограничително, като приложното ѝ поле се
ограничи до административните актове, издавани по реда на АПК, а
незаконосъобразните наказателни постановления, с оглед на правораздавателния им
характер, да бъдат изключени от предметния обхват на закона.
За квалифициране на иска като
такъв по чл.1 ал.1 от ЗОДОВ определяща е дейността на органа - негов издател.
Наказателното постановление се издава от административен орган, в изпълнение на
нормативно възложени задължения, при упражняване на административно наказателна
компетентност, законово предоставена на органите в рамките на административната
им правосубектност, което по своето съдържание представлява изпълнение на
административна дейност. Административният характер на дейността по издаване на
НП, при или по повод на която са причинени вреди на гражданите или юридическите
лица, определя правното основание на иска за вреди от незаконосъобразните
наказателни постановления като такова по чл.1 ал.1 от ЗОДОВ. В този смисъл е и приетото в т.1 от Тълкувателно
постановление от 19.05.2015 г., постановено по т.д. №2/2014 г. на ВКС и ВАС.
Следователно, в случая е налице
първата материалноправна предпоставка - незаконосъобразен акт на държавен
орган, при или по повод изпълнение на административна дейност, отменен по
съответния ред, като ЗОДОВ не прави разграничение в основанията, на които един
акт е отменен. Единствено изискване е той да бъде отменен по надлежния ред, каквато
хипотеза е налице в настоящото производство.
Съдът намира, че са налице и втората
и третата предпоставки - вреда от този акт и пряка причинна връзка между
вредите и настъпилия вредоносен резултат. Ищецът е претърпял вреди, изразяващи
се в направени разноски за адвокатско възнаграждение в производството по касационно
обжалване на наказателното постановление. Макар и да липсва нормативно
установено задължение за процесуално представителство по реда на ЗАНН,
адвокатската защита при атакуване законосъобразността на НП се явява нормален и
присъщ разход за обезпечаване на успешния изход на спора, поради което и
вредите се явяват пряка и непосредствена последица от издадения
незаконосъобразен акт. По силата на чл.4 от ЗОДОВ
държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени
вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждащото действие. Несъмнено
е, че ищецът не би заплатил адвокатско възнаграждение и заплатените на това
основание суми не биха представлявали вреда за него, ако не беше издадено наказателното
постановление, отменено впоследствие като незаконосъобразно. Обстоятелството,
че адвокатската защита по делата за обжалване на наказателни постановления не е
задължителна, не влече по необходимост и извод, че страната няма право да ангажира
свой процесуален представител, нито че ангажирането на такъв не се намира в
причинна връзка с издаденото НП. След като ищецът има право на адвокатска
защита при оспорването на издадено срещу него наказателно постановление и
същевременно дължи възнаграждение за нея, което съгласно Закона за адвокатурата
следва да уговори в договор, както и след като е платил дължимото, той е
изразходвал средствата именно, за да се защити по надлежния ред против
незаконосъобразното наказателно постановление. Разходът за адвокатско
възнаграждение е направен именно в резултат на издаденото наказателно
постановление и е обусловен от него. В този смисъл е и Тълкувателно решение
№1/15.03.2017 г. по т.д. №2/2016 г. на ОСС от I и II колегия на ВАС, поради
което съдът приема, че искът за заплащане на обезщетение за претърпени имуществени
вреди пред касационната инстанция е доказан
по основание.
По отношение размера на обезщетението: Ищецът претендира вреди в размер
на 250.00 лева,съставляващи заплатени от
него разноски за адвокатско възнаграждение за правна защита и съдействие по КАНД
№121/2019 г. на Административен съд -град Шумен .От приложените Договор за правна
и защита и съдействие№********** от 01.04.2019 г. по делото на АдмС град Шумен
и пълномощно е видно, че договорът е сключен именно във връзка представителство и
защита по гореупоменатото дело на ШАдмС и в същия е изрично посочено, че е договорено възнаграждение в
размер на 250.00 лв.за касационната съдебна инстанция, което е изцяло изплатено
в брой. При наличието на тези факти и съгласно т.1 от ТР №6/06.11.2013 г. по
т.д. №6/2012 год. на ОС на ГК и ТП на ВКС, съдът приема, че исковата претенция
за заплащане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 250.00 лева е
доказана и по размер.
От
така установеното фактическо и правно положение съдът намира, че предявеният
иск с правно основание чл.1 ал.1 от ЗОДОВ за претърпени имуществени вреди в
размер на 250.00 лв. е основателен и доказан, поради което ответната страна Агенция
„Митници“-гр.София следва да бъде осъдена да заплати на ищеца сума в размер на 250.00
лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди,изразяващи се в
заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение за ползване на адвокатска услуга
за изготвяне на жалба и осъществяване на процесуално представителство по
КАНД№121/2019г. по описа на ШАдмС.
Исковата претенция са присъждане на обезщетение за вреди на стойност
300лв.,съставляващи заплатено адвокаско възнаграждение за осъществяване и
защита по ВАНД№379/2019год. по описа на ШРС съдът счита за недоказана по
основание и по размер,с оглед липсата на събрани по делото
доксазателства,удостоверяващи по категоричен начин,че претендираните от ищеца
разноски за договорено адвокатско възнаграждение в размер на 300лв.,платимо в
брой са реално сторени.Видно от служ. прил. ВАНД№379/2019год. и прил. в него
Договор за правна и
защита и съдействие№********** от 06.02.2019 г. , липсват доказателства
договореното възнаграждение да е било
внесено изцяло в брой от ищеца.
В депозираната искова молба е направено и искане за разноски за сумата в
размер на 310.00 лв., от която сума 10.00 лв. внесена държавна такса и 300.00
лв. възнаграждение за един адвокт. С оглед изхода на спора и съгласно чл.10 ал.3 от ЗОДОВ, съдът намира, че съразмерно на уважената част от исковата
претенция , на ищеца следва да бъдат присъдени направените по настоящото дело
разноски общо в размер на 140.90 лв., от които10.00 лв. заплатена държавна
такса и 130.90лв. договорено и заплатено възнаграждение за един адвокат, което
е изплатено изцяло в брой, съгласно договора за правна помощ от 29.10.2019 г.
/вж.л.76от делото/. Договореното и изплатено възнаграждение е в минималния,
предвиден в чл.8 ал.1 т.1 от НАРЕДБА №1 от 9.07.2004 г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения размер,поради което същото се явява претендирано
основателно.
Водим от
горното, Шуменският административен съд
Р
Е Ш И:
ОСЪЖДА Агенция „Митници“ гр. София,
представлявана от директора,с адрес гр.София ул.Г.С.Раковски№47 да заплати на Р.Ю.К. с ЕГН **********,чрез
адв.I=M=със съдебен адрес ***9-13 кантора-29 сумата 250.00 /двеста и петдесет/
лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, настъпили в
резултат на отменено с Решение №166/01.03.2019 г. по ВАНД 379/2019 г. по описа
на ШРС,оставено в сила с Решение №
150/22.04.2019г. наАдминистративен съд– Шумен, постановено по КАНД № 121/2019г.
Наказателно постановление №329/2018 от 18.01.2019 г. на директора на
Териториална дирекция “Северна морска“ в Агенция „Митници“,с което на на Р.Ю.К.
с ЕГН ********** ***4 ал.1 от ЗАДС вв вр. с чл.178 ал.1 от ДОПК и във вр. с
чл.79 ал.1 от ЗАНН е наложена глоба в размер на 2 000лв. и са отнети в полза на
държавата акцизни стоки,ведно със законната лихва върху сумата от
250лв.,считано от 22.04.2019г. до окончателното й изплащане.
ОТХВЪРЛЯ искова молба рег.№ ДА-01-603/19.02.2019г. по описа на
ШАдмС, депозирана от Р.Ю.К. с ЕГН **********,чрез адв.I=M=със съдебен адрес ***9-13 кантора-29
срещу Агенция „Митници“ в частта, с
която на основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ
се претендира обезщетение за
причинените му имуществени вреди на стойност 300лв. /триста лева/,съставляващи
заплатени от последния разноски,свързани с процесуално представителство и
защита от адвокат по ВАНД№379/2019год.
по описа на ШРС по повод обжалвано и отменено Наказателно постановление№ №329/2018
от 18.01.2019 г. на директора на Териториална дирекция “Северна морска“ в
Агенция „Митници“, ведно
със законната лихва върху сумата от 300лв.,считано от 22.04.2019г. до
окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА Агенция „Митници“ гр. София,
представлявана от директора,с адрес гр.София ул.Г.С.Раковски№47 да заплати на Р.Ю.К. с ЕГН **********,чрез
адв.I=M=със съдебен адрес ***9-13 кантора-29,съразмерно с уважената част от
иска сумата 140.90/сто и четиридесет лева и 90 ст. /лева
разноски по делото.
Решението подлежи на касационно обжалване
пред Върховния административен съд на Р България град София в 14 - дневен срок
от съобщаването му на страните.
Препис от настоящото решение да се изпрати на страните по реда на чл.137
във вр. с чл.138 ал.1 от АПК.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: