№ 3863
гр. София, 14.02.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 180 СЪСТАВ, в закрито заседание на
четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ
като разгледа докладваното от АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ Гражданско дело
№ 20211110137566 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по подадена от „С-С област“ ЕООД,
искова молба и уточнителна такава (л. 39 и л.40 по делото) срещу Л. Л.. Д., с която е
предявен иск с правно основание чл. 203, ал. 2, пр.1 КТ във вр. чл. 45 ЗЗД за заплащане
на сумата от 9655,15лв., представляваща причинена от ответника умишлено щета за
периода от м.08.2014 г. до м.04.2018 г., ведно със законната лихва от датата на
депозиране на исковата молба до окончателно изплащане на сумата.
Съдът, след като констатира, че исковата молба отговаря на изискванията на
закона, предявеният иск е процесуално допустим, изпълнена е процедурата по чл. 131
ГПК, и с оглед направените от страните доказателствени искания и на основание чл.
140, ал. 1 ГПК, чл. 140, ал. 3, изр. 1 ГПК, вр. чл. 146 ГПК,
ОПРЕДЕЛИ:
1. Обстоятелства, от които произтичат претендираните права и възражения:
Ищецът извежда съдебно предявените си субективни права при твърдения, че
ответникът е работил при ищцовото дружество на длъжност „главен счетоводител“ за
периода от 18.03.2014 г. до 04.05.2018 г. Твърди, че ответницата е отговаряла за
спазване на счетоводното законодателство при осъществяване на имуществените и
парични операции, имала е задължения, свързани със събиране, съхраняване,
разходване или отчитане на финансови и материални ценности, а също и да
организира, планира, ръководи и контролира цялостната финансово – счетоводна
дейност в ищцовото дружество, включително и да осъществява вътрешен финансов
контрол. Поддържа, че трудовата й функция за упражняване на контрол върху други
работници или служители с отчетнически функции, обосновавала извод за отговорност
за липси. Сочи, че на 17.07.2014 г. при ищцовото дружество е постъпило уведомление
от ЧСИ С.Х. за налагане на запор върху трудовото възнаграждение на К.Д.Д. по
изпълнително дело № **************, като съобщението съдържало и указание за
начина на определяне на удръжките по правилата на чл.446 ГПК. Твърди, че като
главен счетоводител ответницата е била длъжна да удържа половината от трудовото
1
възнаграждение на длъжника. На 09.01.2020 г. ищцовото дружество било уведомено,
че следва да прави удръжки само по изпълнително дело № **************, т.к. било
първо по ред, като изрично бил указан редът и начинът на удръжките. С посоченото
уведомление ответницата се е запознала съобразно резолюцията на управителя на
ищцовото дружество. Твърди, че за периода 04.08.2014 г. – 04.05.2018 г. /датата на
прекратяване на трудовото правоотношение/ ответницата като главен счетоводител е
извършила удръжки в нарушение на разпоредбата на чл. 446 ГПК, като е удържала
значително по-малки суми от дължимите. Поддържа, че разликата в удръжките
възлизала на 9655,15 лв. Сочи, че ответницата в качеството й на главен счетоводител е
следвало да определи секвестируемата част от трудовото възнаграждение, която е
следвало да превежда на ЧСИ С.Х. във връзка с наложения запор на длъжника К.Д.Д.,
но същата е направила неправилни изчисления и е превеждала по 200лв. месечно,
вместо ½ от месечното трудово възнаграждение, като с тези си действия е нанесла
вреди на ищеца. Твърди, че на 16.06.2020 г. ищцовото дружество е получило покана за
доброволно изпълнение от ЧСИ С.Х. по искане на кредитора „Т.Б.“ АД поради
удържани значително по-ниски суми от трудовото възнаграждение на длъжника К.Д.Д.
и с оглед избягване на лихвите, между настоящия ищец и взискателя било сключено
споразумение, по силата на което ищецът превел разликата между удържаните суми и
тези, които действително е следвало да бъдат удържани, в общ размер на 9655,15лв.
Сочи се, че ответницата виновно е причинила вреди на ищцовото дружество, като се
поддържа още и че длъжността й е с ръководни и контролни функции и е отчетническа
по смисъла на чл. 207, ал. 1 КТ. Поддържа, че с оглед доброволно уреждане на
отношенията е поканил с нотариална покана ответницата да внесе в касата на ищеца
дължимите суми, но същата не е изпълнила задълженията си. С уточнителна молба
поддържа, че ответницата виновно и противоправно не е изпълнила трудовите си
задължения, поради което твърди, че са налице предпоставките за реализиране на
пълна имуществена отговорност съгласно разпоредбата на чл. 203, ал.2 КТ. Моли съда
да уважи предявения иск. Претендира разноски.
В срока по чл.131 е постъпил отговор на исковата молба, с който предявеният иск
се оспорва като неоснователен. Ответникът релевира възражение за изтекла
погасителна давност за сумите, удържани от запора, наложен върху трудовото
възнаграждение за периода преди 10.08.2016 г., като твърди, че приложимата такава е
петгодишната. Навеждат се твърдения, че за ответницата е липсвало задължение за
извършване на изчисление на удръжките по наложения запор. Поддържа, че тези
изчисления е следвало да се извършват от служителя, който прави изчисления за
удръжки от заплатите, който служител бил касиер-счетоводителят – Й.Я.. Сочи, че
запорното съобщение е било придвижено към посоченото лице, както и че ответницата
никога не е извършвала лично изчисления за наложените запори. Твърди, че не е
осъществен фактическият състав на чл. 203, ал.2 КТ, като в тази връзка излага
съображения, че не е имала задължение да изчислява и извършва удръжки по запор,
поради което счита, че не е налице умишлено погрешно изчисляване и извършване на
удръжките по запора. Поддържа, че не е налице и вреда, която да е резултат от
престъпление, нито вреда, която да не е при или по повод изпълнение на трудовите
задължения. На следващо място излага, че искът не може да се предяви за повече от
1/3, тъй като била налице солидарна отговорност на третото задължено лице
(настоящият ищец) и на органите му на управление, като останалите 2/3 счита, че
следва да се насочат срещу управителя и едноличния собственик на капитала на
дружеството предвид разпоредбата на чл. 452, ал.3 ГПК. Сочи, че размерът на вредата
е неправилен, необоснован и недоказан, като в тази връзка излага, че липсват
2
доказателства относно размера на трудовото възнаграждение на К.Д., извършените
удръжки, също и относно удръжките, които според ищеца е следвало да се извършват.
Поддържа, че удръжките, които са правени, са изчислени правилно. Сочи, че
длъжникът К.Д. има дете, което обстоятелство е било взето предвид при изчисляването
на удръжките, освен това – длъжникът е имал и наложен запор от НАП в размер на 100
лв., който също бил съобразен при изчисляването на удръжките. Твърди, че искът
може да се насочи срещу длъжника – К.Д., т.к. плащайки процесната сума, ищецът
всъщност бил платил дълга на длъжника. Моли съда да отхвърли предявения иск.
Претендира разноски.
2. Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца –
Предявени е иск с правно основание чл. 203, ал. 2, пр.1 КТ във вр. чл. 45 ЗЗД за
заплащане на сумата от 9 655,15лв., представляваща щета за периода от м.08.2014 г. до
м.04.2018 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба до
окончателно изплащане на сумата.
3. Кои права и кои обстоятелства се признават – няма такива.
4. Кои обстоятелства не се нуждаят от доказване – с оглед становището на
ответника, съдът ОБЯВЯВА за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните
факти и обстоятелства, а именно, че страните са се намирали в трудово
правоотношение за периода 18.03.2014 г. – 04.05.2018 г., по силата на което
ответницата е заемала длъжността „главен счетоводител“; че на лицето К.Д.Д. е
наложен запор по изпълнително дело №************** с взискател „Т.Б.“ АД от ЧСИ
С.Х.; че ищецът – „СБАЛОЗ – С.О.“ ЕООД е заплатил на „Т.Б.“ АД процесната сума в
размер на 9655,15 лв.
5.Как се разпределя доказателствената тежест за подлежащите на доказване
факти
По иска с правно основание чл. 203, ал. 2, пр. 1 КТ във вр. чл. 45 ЗЗД
В тежест на ищеца е да докаже по делото пълно и главно наличие на трудово
правоотношение с ответника към момента на причиняване на вредите, че ответникът в
качеството си на служител със свое противоправно и умишлено деяние му е причинил
вреди при и по повод изпълнение на възложената му работа, които са в причинно-
следствена връзка с поведението на ответника, както и размера на вредите.
По наведеното възражение за изтекла погасителна давност в тежест на ищеца е да
установи по делото обстоятелства, водещи до спиране или прекъсване на давността.
УКАЗВА на ищеца, в едноседмичен срок от получаване на настоящото
определение, да посочи дали твърди, че процесната вреда е причинена от
ответника умишлено, съгласно чл. 203, ал. 2, пр. 1 КТ, доколкото с уточнителната
молба се твърди единствено виновно противоправно поведение.
ПРИЕМА представените с исковата молба и отговора документи, като писмени
доказателства по делото.
ДОПУСКА съдебно - счетоводна експертиза изпълнима от вещо лице –
икономист, което след като се запознае с материалите по делото и след като направи
справки, там където намери за необходимо, да отговори на следните задачи:
1/ Какъв е размерът на трудовото възнаграждение, което е следвало да бъде
превеждано на лицето К.Д.Д., ЕГН **********, за периода 04.08.2014 г. – 04.04.2018
г.?
3
2/ Какъв е размерът на сумите, които е следвало да бъдат изплатени на К.Д.
като трудови възнаграждения за периода 04.08.2014 г. – 04.04.2018 г., след
удръжките по реда на чл. 446 ГПК, с оглед наложения запор, при съобразяване
несеквестируемия доход и евентуално други наложени запори?
3 / Каква е разликата между сумите които е следвало да бъдат изплатени след
удръжките по чл. 446 ГПК и тези които са изплатени като трудово възнаграждение
на К.Д.?, като заключението да се изготви в табличен вид по месеци!
ОПРЕДЕЛЯ депозит за възнаграждение за вещо лице в размер на 500.00лв,
вносими от ищеца в едноседмичен срок от получаване на настоящото
определение.
НАЗНАЧАВА за вещо лице С.Ф.В., като вещото лице да се уведоми за
назначената експертиза и да се призове за о.с.з. след внасяне на определения
депозит.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 190 ГПК ищеца в едноседмичен срок да
представи заверени копия на щатното разписание за периода от 04.08.2014 г. до
04.04.2018 г., така че да бъдат видни длъжностите на служителите, които отговарят за
финансово-счетоводното обслужване, в това число и длъжностната характеристика на
касиер-счетоводителя, както и копие на трудовия договор на посоченото лице,
УКАЗВА на ищеца, че при неизпълнение ще се приложи разпоредбата на чл. 190, ал. 2
от ГПК.
ОТЛАГА произнасянето по искането за събиране на гласни доказателствени
средства чрез разпит на един свидетел при режим на призоваване до представянето на
горепосочените документи от страна на ищеца.
ДА СЕ ИЗВЪРШИ справка в НБД „Население“ за родствени връзки/наследници
на лицето К.Д.Д., ЕГН **********, с цел установяване на приложимата хипотеза на
чл. 446 ГПК, като в случай, че лицето има наследници/деца да се извършат справки и за
същите за установяване датата им на раждане.
НАПЪТВА СТРАНИТЕ КЪМ СПОГОДБА като им указва, че
доброволното/извънсъдебно уреждане на отношенията е най-благоприятният за тях ред
за разрешаване на спора.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на
бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация.
НАСРОЧВА делото в открито съдебно заседание на 13.05.2022г. от 09.50часа, за
които дата и част да се призоват страните и вещото лице.
ДА СЕ ВРЪЧИ препис от настоящото определение за насрочване, ведно с
проекта за доклад по делото на страните, а на ищеца – и препис от отговора на
ответника, ведно с приложенията към него, като същите могат да изразят становище и
да ангажират доказателства най-късно в първото по делото съдебно заседание.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4