Р Е Ш Е Н И Е
№ ............/.........2019 г., гр. Варна
В
ИМЕТО НА
НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, VІ касационен състав, в открито заседание на четиринадесети ноември 2019 г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР КИПРОВ
ЧЛЕНОВЕ: 1. ЕВЕЛИНА ПОПОВА
2. МАРИЯНА БАХЧЕВАН
при секретар Галина Владимирова и с участието на прокурор Силвиян Иванов от
Варненска окръжна прокуратура, изслуша докладваното от съдия–докладчик МАРИЯНА
БАХЧЕВАН касационно административно дело № 2102/2019 г. по описа на съда, за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството по делото е по реда на
глава ХІІ АПК, вр. § 19, ал.1 от ЗИД АПК (обн. ДВ бр. 39/2011 г.).
Образувано е по касационна жалба на Община
Варна срещу решение № 2623/13.06.2019 г. по гр. дело № 8605/2018 г. по описа на
Районен съд-Варна, с което е отменен отказ, обективиран в писмо с изходящ
№АУ176587ВН_025ВН от 14.06.2017г. на директора на дирекция „АГУП“ при Община
Варна, постановен по молба вх.
№АУ176587ВН_008ВН от 09.05.2016г. от И.Х.П. чрез пълномощник адв. Ст. С. за
издаване на удостоверение и скица по чл.13, ал.4-6 от Правилника за прилагане
на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи /ППЗСПЗЗ/.
Касаторът счита решението за неправилно поради
несъобразяване с материалния закон. Изтъква се, че в кадастралната карта няма
данни за границите на имота на И.Х.П., поради което правото му на собственост се
възстановява върху него по реда на чл.11 от ППЗСПЗЗ, което изисква
изработването на помощен план, от който да се види каква част от бившия имот е
застроена и съответно свободната от застрояване да бъде предмет на производството
по чл.11 ал.4 от ППЗСПЗЗ, затова правилно е поискано от заявителя да представи
помощен план по чл.13а от ППЗСПЗЗ. Иска се отмяна на решението и отхвърляне на
жалбата срещу административния акт.
Първоинстанционното
решение се обжалва и по отношение на осъдителния диспозитив, с който съдебните
разноски са възложени директора на дирекция „АГУП“ при Община Варна, въпреки че
юридическото лице е община Варна.
Ответникът И.Х.П. чрез адв.С.С. оспорва
касационната жалба като неоснователна досежно частта от решението, с което
административният акт е отменен и преписката е върната на административния
орган за ново произнасяне при съобразяване на задължителните указания на съда
по тълкуването и прилагането на закона. Твърди се, че отмененият отказ не
отговаря на изискванията на чл.21 ал.1 и ал.4 от АПК, чл.26 ал.1 от АПК, чл.27
ал.2 от АПК, чл.35 от АПК и чл.36 от АПК, както и липсват мотиви, задължителни по чл.59 ал.1 от АПК. Претендира присъждане на
съдебни разноски.
Представителят на ВОП дава заключение за
неоснователност на касационната жалба срещу частта на решението на ВРС, с която
е отменен писмения отказ и преписката е върната за ново произнасяне. Намира намира осъдителния диспозитив на обжалваното
решение за неправилен, тъй като отговорността за разноски носи общината, към
чиято административна структура принадлежи директора на дирекция „АГУП“ и затова в тази
част иска отмяна и осъждане на община Варна за заплащане на съдебните разноски.
Съдът, след преценка на представените по
делото доказателства, доводите и възраженията на страните в производството,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Касационната жалба е подадена в срока по
чл.211 ал.1 от АПК и от надлежна страна, поради което е допустима.
Съдът, след преценка на представените по
делото доказателства, доводите и възраженията на страните в производството,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
С влязло в законна сила решение
№1163/08.04.2008г. по гр.д. №3839/2007г на ВРС, е прието за установено в
отношенията между И.Х.П.,*** (т.е. включително между страните по настоящото производство),
по реда на чл.11, ал.2 ЗСПЗЗ, че И.Х.П. има право да му бъде възстановена
собственост върху нива с площ 27.500дка, находяща се в землище на кв. Галата,
гр.Варна, м-ст „Край село“, при стари граници на нивата: от две страни път; Б.
В. и Г. Н., придобита по наследяване от
родителите му Х. и Н. П., а те – придобили чрез закупуване преди одържавяването
ѝ. Изрично с решението, видно от диспозитив и мотиви, са приети за установени: земеделският
характер на терена; одържавяването на същия; правото на собственост на
наследодателите на И.Х.П. към момента на одържавяването, на конкретно
основание; съответно – наличието на предпоставките за реституиране на терена в
полза на И.П..
Въз основа на горецитираното решение по
гр.д. №3839/2007г на ВРС, на 19.03.2014г. е входирано в община Варна искане за
издаване на удостоверение и скица в полза на И.Х.П., чрез които да продължи
процедурата по възстановяване на собствеността пред Общинската служба по
земеделие и гори относно имота му по решението на ВРС, към което са приложени
пълен комплект документи, включително решението на ВРС. Получил е указание, че трябва да бъде
изготвен помощен план за имота си, за
който община Варна няма предвидени
финансови средства, затова заявителя сам трябва да възложи и да заплати
изготвянето на такъв. На 09.05.2016г. И.Х.П. е изпълнил това указание и е
представил в община Варна финансиран от него и изработен от правоспособно лице
проект на помощен план за имота му.
С обжалвания акт в писмо с изх. №АУ176587ВН_025ВН
от 14.06.2017г. на директора на дирекция АГУП при Община Варна е постановено
следното: „Искане на И.Х.П., чрез пълномощник адв. Ст. С., за обект: помощен
план по чл.13а, ал.1 и ал.5 ППЗСПЗЗ за ПИ №624 от КП на кв.Галата,
гр.Варна-1960, обективирано в молба с водящ №АУ176587ВН_008ВН от 09.05.2016г.,
се явява недопустимо на осн. чл.27, ал.2, т.5 АПК – наличие на правен интерес
на заявителя, както и на осн. т.6 – наличие на други специални изисквания,
установени със закон. Въз основа на констатациите комисията реши: Оставя без
уважение молба вх. №АУ176587ВН_008ВН от 09.05.2016г. от И.Х.П. чрез пълномощник
адв. Ст. С., за обект: помощен план по
чл.13а, ал.1 и ал.5 ППЗСПЗЗ за ПИ №624 от КП на кв.Галата, гр.Варна-1960г.”.
Правилно първоинстанционния съд е приел,
че е налице функционална връзка между представения чрез молбата от 09.05.2016г.
помощен план, с молбата от 19.03.2014г. за издаване на удостоверение и на
скица, след като отказът на общината да ги издаде включва и изрични указания
към правоимащото лице то да представи помощен план. Ето защо, с обективираното в обжалваното писмо от
14.06.2017г. произнасяне, органът е постановил отказ не само от одобряване на
предложения помощен план, но отказ във връзка с молбата за издаване на удостоверение и скица.
В хода на съдебното производство пред ВРС е установено, от заключението по първата
и неоспорена СТЕ, че има идентичност между заявения с исканията от 19.03.2014г.
и от 09.05.2016г. имот №624 по КП от 1960г. и имотът, предмет на решение
№1163/08.04.2008г. по гр.д. №3839/2007г на ВРС; налице е идентичност още между
заявения с исканията от 19.03.2014г. и от 09.05.2016г. имот №624 по КП от
1960г. и имотът, за който е представен титул за собственост в полза на
наследодателите на И.П. от 1942г. Съдът е извел обоснования извод, че
оплакванията на административния орган са несъстоятелни относно: неземеделски
характер на земята, за неодържавяване, за недоказани права на собственост и
наследяване и за неидентичност. За незаконосъобразно е прието и основанието за
отказа, касаещо „липса на правен интерес на заявителя“. Обратното – той е
легитимиран да получи замоленото удостоверение и скица за имота си, доколкото
само след и чрез него може да продължи процедурата по реституция (чл.11, ал.1
ППЗСПЗЗ).
Настоящата касационна инстанция споделя
напълно правните изводи на Варненския районен съд, който правилно е разтълкувал
и приложил материалния закон.
Решението №1163/08.04.2008г. по гр.д.
№3839/2007г на ВРС по чл.11, ал.2 ЗСПЗЗ макар и
да не разрешава спор за материално право с други претендиращи
собственици и да не прекъсва давност на други лица, без съмнение има
установително действие в отношенията между правоимащия и административния орган
по въпросите за: земеделския статут на земите преди обобществяването им; факта
на внасяне на земите в ТКЗС, ЗДС или друга държавна организация; правото на
собственост на наследодателите на правоимащото лице върху земите, при
одържавяването им; правоотношението от наследствен характер между правоимащото
лице и установените собственици на земите. Поради това, след влизане в сила на
решението по чл.11, ал.2 ЗСПЗЗ отпада възможността на някоя от страните по
делото, да оборва тези предпоставки. Административните органи (ОСЗГ и общината)
са задължени да се съобразят с него и да проведат реституционната процедура в
съответствие с установеното.
Задължението за изработване на помощен
план по чл.13а ППЗСПЗЗ е на административния орган, именно който следва да
установи всички относими за случая факти и обстоятелства, съгласно изискването
по чл.35 от АПК. А ако все пак правоимащото лице е предложило помощен план, то
е необосновано да се откаже издаването на удостоверение и скица по чл.13 ал.4
от ППЗСПЗЗ, само заради частично несъответствие с някои нормативи, без да са
изчерпани всички възможности за изменението и прецизирането му, включително
чрез служебни действия на органа.
Настоящият съд е съгласен с изводите на
Варненският районен съд, обосновани със заключенията по трите експертизи по делото,
че за местността, в която се намира имота
на И.П., е имало кадастрален план от 1960 и действаща кадастрална карта,
одобрена със заповед №РД-18-73 от 23.06.2008г. на изп.директор на АГКК. Правилно са възприети становищата на трите
вещи лица, че помощен план в случая не се налага да се изработва. Такава е и
разпоредбата на чл.13а, ал.2 ППЗСПЗЗ, която въвежда изискването за помощен план
тогава, когато няма КК и КР (КП).
А ако на действащия план не е отразен
изобщо или коректно процесният възстановим имот, това не е основание да се
откаже исканата административна услуга – издаване на удостоверение, тъй като чл.13,
ал.5, т.1 ППЗСПЗЗ регламентира изрично, че поисканото удостоверение следва
да се издаде и в него следва да се отрази сведение, че имотът е нанесен или не
е нанесен в кадастралния план. Скица също може да бъде издадена, като в нея се
отразят всички събрани от органа данни, по реда на чл.13а ППЗСПЗЗ, в това число
и тези по експертизите по делото и скиците към съответните от тях (арг. и от решение
№2349/28.12.2017г. по адм.д. №2670/2017г. на ВАдмС; решение №4427/27.03.2012г.
по к.адм.д. №8328/2011г. на ВАС и решение
№13806/15.12.2016г. по к.адм.д. №3069/2016г. на ВАС).
Освен това, по заключението на тройната
СТЕ е изготвен проект за помощен план, за който е използван КП от 1960г., с което е изпълнено изискването на чл.13а, ал.4, т.3 от ППЗСПЗЗ относно
отграничаването на заявения терен, което иначе се поддържа за неустановимо от
административния орган.
Отказите на административните органи могат
да бъдат само по съображения за законосъобразност свързани с компетентност,
административно-процесуални и материални предпоставки за издаване на акта, спазване
на целта на закона и сред тях не фигурира „липсата на финансови средства“ за
извършване на поисканата административна услуга.
Съдът намира за необходимо да подчертае,
че съгласно чл.13 ал.4 от ППЗСПЗЗ, Общинската служба по земеделие може служебно
да изиска издаването на удостоверение и скица от техническата служба на
общината независимо от направените постъпки от собствениците.
Въз основа на изложените съображения,
касационния съд намира за неоснователна касационната жалба на община Варна срещу
решение № 2623/13.06.2019 г. по гр. дело № 8605/2018 г. по описа на Районен съд-Варна,
с което е отменен отказ,
обективиран в писмо с изходящ №АУ176587ВН_025ВН от 14.06.2017г. на директора на
дирекция „Архитектура, градоустройство и устройствено планиране“ при Община
Варна, постановен по молба вх.
№АУ176587ВН_008ВН от 09.05.2016г. от И.Х.П. чрез пълномощник адв. Ст. С. за
издаване на удостоверение и скица по чл.13, ал.4-6 от Правилника за прилагане
на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи. В тази част решението трябва да бъде
оставено в сила.
Основателна е касационната жалба срещу
частта на решение № 2623/13.06.2019 г. по гр. дело № 8605/2018 г. по описа на Районен
съд-Варна, с която разноските, направени от И.Х.П. са възложени за
възстановяване от директора
на дирекция „Архитектура, градоустройство и устройствено планиране“ при Община
Варна. Административният орган, издал обжалвания акт притежава
административна правосубектност,
която му дава възможност постановява/ отказва постановяването
на адм. актове, респ. да участва в
административни спорове по повод издаваните от него/отказите за издаване
административни актове. Той, обаче, няма
гражданска правосубектност, поради което и
отговорността за разноските в административния процес (които са гражданска
последици на същия) следва да се носят от юридическото лице, в чиято структура се намира съответния административен
орган. Следователно, в тази част решението трябва да бъде отменено и вместо
директор на дирекция, за разноските да бъде осъдена община Варна.
С оглед изхода на делото, ответникът има
право да му бъдат платени строените в това производство съдебни разноски от
1000 лева за платеното адвокатско възнаграждение, съгласно представения списък
по чл.80 от ГПК и договор за правна защита и съдействие.
Воден от изложеното, Варненския
административен съд, VІ касационен състав
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 2623/13.06.2019 г. по гр. дело № 8605/2018 г. по описа на Районен
съд-Варна, с което е отменен отказ, обективиран в писмо с изходящ №АУ176587ВН_025ВН
от 14.06.2017г. на директора на дирекция „Архитектура, градоустройство и
устройствено планиране“ при Община Варна, постановен по молба вх. №АУ176587ВН_008ВН от 09.05.2016г.
от И.Х.П. чрез пълномощник адв. Ст. С. за издаване на удостоверение и скица по
чл.13, ал.4-6 от Правилника за прилагане на Закона за собствеността и
ползването на земеделските земи.
ОТМЕНЯ решение № 2623/13.06.2019 г. по гр. дело № 8605/2018 г. по описа на Районен
съд-Варна в частта, с която директора на дирекция „Архитектура,
градоустройство и устройствено планиране“ при Община Варна е осъден да заплати
на И.Х.П. съдебни разноски в размер на 1550 /хиляда петстотин и петдесет/лева,
като вместо това постановява:
ОСЪЖДА
община
Варна да заплати на И.Х.П. съдебни разноски в размер на 1550 /хиляда петстотин
и петдесет/ лева, сторени по гражданско дело №8605/2018г. по описа на
Варненския районен съд.
ОСЪЖДА
община
Варна да заплати на И.Х.П. съдебни разноски в размер на 1000 /хиляда/ лева,
сторени по касационно административно дело № 2102/2019г. по описа на Варненския
административен съд.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.