Р Е Ш Е Н И Е
№………./….10.2019 г.
гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито съдебно заседание, проведено на
деветнадесети септември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
СЪДИЯ:
ДИАНА МИТЕВА
при секретар Албена Янакиева,
като разгледа докладваното от съдията
търговско дело № 1394 по описа за 2018 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по реда на гл. 32 от ГПК като ТЪРГОВСКИ
СПОР (чл. 365 т.1от ГПК вр. чл. 286 ал.2 и чл. 1 ал.1 т.7 ТЗ).
Приети са за
разглеждане искове, предявени от
„БАНКА
ДСК " ЕАД, ЕИК *********, гр. София, ул. Московска № 19, представлявано от
изпълнителни директори С.и Н., чрез ю.к. Б., служ. адрес *** срещу Т.Г.В.,
ЕГН **********,***, м.С.Н. ************, чрез пълномощник адв. Г. *** като
обективно съединени претенции на заявител за установяване по отношение на
кредитополучател длъжник на изискуеми вземания по заповед за незабавно
изпълнение, издадена по гр.д. 4004/18г на ВРС, 35 с-в, както следва:
1. за връщане на
предсрочно изискуема главница по договор за банков ипотечен потребителски
кредит в размер на 161 508.35лв;
2. за плащане на
сборно вземане от 2 440.25 лв, формирано от договорни лихви, претендирани като
начислени по същия договор като ежемесечно възнаграждение за ползване редовна
главница по кредита с падежи от 30.10.2017 до 20.03.2017г.;
3. за плащане на
сборно вземане от 54.34лв, формирано от договорени в чл. 21.1. и 21.2 от ОУ към
допълнително споразумение наказателни лихви,
претендирани като обезщетение за забавено плащане на просрочени вноски
за главници в периода 30.11.2017 – 20.03.18 и за забава на предсрочно изискуема
главница за 1 ден до 20.03.2018г.;
4. за плащане на
120лв, претендирани като начислена на 19.03.2018г на осн. т. 13 от договора за
кредит такса за покриване на разходи при предсрочна изискуемост;
ведно с АКСЕСОРНИ ПОСЛЕДИЦИ от провеждане на заповедно производство.
Ищецът претендира определяне на разноски по делото,
конкретизирани в неоспорен списък по чл. 80 ГПК. Пълномощникът на ответницата,
предоставил безплатна правна помощ, моли за възлагане на дължимото възнаграждение
в тежест на насрещната страна.
Ищецът основава
претенцията си на твърдения за предоставен с
договор от 27.07.2007г. ипотечен кредит в общ размер 185 000 лв за
покупка на жилище за семейни нужди със съгласие на съпруга на
кредитополучателката, с преференциална лихва (при ползване на пакетна услуга
„ДСК УЮТ“) формирана от сбор
от базисен лихвен процент (БЛП) и фиксирана надбавка, и уговорено връщане на
равни аюитетни вноски по погасителен план.
Обосновава размерите на претенциите си с индивидуално уговорени
изменения в споразумения за промяна на лихвените проценти на 28.06.2016г и на 09.05.2017г, с което са променени компонентите
до променлив пазарен индекс (6м. СОФИБОР)
и намалена надбавка, като съответно са променяни и намалени размерите на месечните
вноски. Освен лихвите, страните са се съгласили за начисляване на допълнителни
такси, чрез препращане към тарифи, като наред с първоначалната такса, събрана
при усвояването на кредита, в погасителните планове са били добавени
първоначално годишна такса от 95лв, а в последствие при измененията на
условията са начислявани и еднократни такси, включително и финалната такса като
разходи във фиксиран размер от
120 лв при обявяване на изискуемостта на целия кредит. Допълнително са били уговорени и два алтернативни
вида обезщетения за забава, като до действието на погасителния план кредиторът
е имал право да събира допълнителна надбавка от 3 % над договорната лихва върху
ползваната сума, а при предсрочно изискуем дълг
надбавката е определена на 10 % над договорната лихва.
Като се позовава на пропуснато плащане на четири вноски с падежи след
30.11.2017г. по погасителния
план, кредиторът сочи, че на 15.03.2018г. е уведомил кредитополучателя за
упражняване на правото си да иска предсрочно плащане на цялата главница. Тъй
като изпълнение не последвало, кредиторът осчетоводил на 20.03.2018г обявения
за предсрочно изискуем цял дълг, договорната лихва до този момент, начислил
наказателната лихва върху цялата главница за тази дата и таксата за
предсрочната изискуемост и поискал издаване на спорната заповед за незабавно
изпълнение.
В срока по чл. 131 от ГПК ответницата Т.Г.В., чрез
пълномощника си адв. Г. оспорва предсрочната изискуемост на вземането и
дължимостта на претендираните лихви. Възразява по валидността на договарянето
на неравноправни клаузи, с които кредиторът е овластен едностранно да определя
лихвения процент, да получи необосновано
високо обезщетение за забава при кумулирано начисляване на договорни и
наказателни лихви за забавени плащания и да задържа надвнесени от
кридитополучателя наличност без да прихваща изпълнение на падежирали вноски.
Оспорва начисляването на заемни такси, чиято дължимост не е била уговорена
изрично и потребителят не е бил запознат със съдържание на тарифа, въвеждаща
такъв разход. Като счита, че тези
клаузи не следва да се прилагат, твърди,
че внесените по сметката суми от кредитополучателя са били достатъчни, за да
осигурят наличност за погасяване на действително дължимите при първоначално
уговорените условия задължения, поради което не е била и налице допусната от
кредитополучателя забава. Отделно счита за неравноправна и клаузата,
позволяваща на кредитора да упражни право на предсрочна изискуемост при
незначително спрямо общия дълг неизпълнение. Сочи, че изявлението на кредитора
не е могло да породи последиците си преди осчетоводяване на дължимост на цялата
главница и съответно оспорва довършването на фактическия състав на предсрочна
изискуемост преди сезирането на заповедния съд.
Възраженията по валидността на уговорките са репликирани
от кредитора, с позоваване на индивидуално договаряне, като на началния
продукт, така и на измененията,
съответно на индивидуалния интерес на клиента след специфичен избор на конкретните условия предложени от ищеца при наличие на
други финансови продукти, предложени на пазара от други кредитори.
По същество, пълномощникът на банката кредитор бланкетно
пледира за уважаване на претенцията в цялост.
В защитата по същество, развита и в подробно писмено становище, пълномощникът
на ответницата обосновава недобросъвестност на кредитора при начисляване на
задълженията по изменени едностранно размери на вноските за лихва и главница,
както и такси, с които потребителя не е бил запознат. Позовава се на
установеното от вещото лице надвнасяне на суми при отчитане на всички погашения
само за задълженията по първоначалния погасителен план и липса на забава към
момента на претендирана предсрочна изискуемост. Пледира за пълно отхвърляне на
претенцията на кредитора, обезсилване на издадената заповед и присъждане на
адвокатския хонорар.
Предварителните въпроси и допустимостта на предявените искове са били разрешени в нарочно определение № 1637/25.04.2019г. (л.51).
Окончателен устен доклад е обявен в съдебно заседание на 27.06.2019г. (л. 110),
след коригиране на докладвана дата на предсрочна изискуемост в обявения на
страните проект(л.55-58). Освен мотивите на съда относно окончателната правна
квалификация на претенциите, приложимото право и по-подробно изложение на
релевантните твърдения и възражения в обхвата на предмета на спора, съдът е
докладвал и общата императивна закрила в полза на потребителите срещу
неравноправно договаряне на финансови услуга при кредитиране, съответно на
задължението, установено в задължителната практика на съдилищата(Решение № 232
от 05.01.2017г. по т.д. № 2416/2015г., II т.о. на ВКС, Решение № 237 от
20.01.2017г. по т.д.№ 2927/2015г., I т.о. на ВКС).
След съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и
поотделно, и по вътрешно убеждение, съдът приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
Няма спор относно договарянето на кредитиране със съдържание в неоспорени
писмени документи (приложени на л. 5-52 от дело 10789/18г на ВРС), от които се
установява, че на 27.07.2007г. банката ищец отпуснала кредит в размер на 185
000 лв, договорен за покупка на жилище за семейни нужди със съгласие на съпруга
на кредитополучателката със съдържанието, оповестено в договор за ипотечен
кредит, сключен на 27.07.2007г. Длъжницата поела задължение да върне кредита по
погасителен план на равни анютетни вноски, включващи части от главница и
начислена лихва, съответно определена в чл. 7 като годишна лихва в плаващ
размер, формиран от сбор от базисен лихвен процент (БЛП) и фиксирана стандартна
надбавка 3.60 пункта, или общо достигнат
при договарянето годишен лихвен процент(ГЛП) от 7.29 %. Допусната е и
преференциална опция, намаляваща надбавката с 0.5 пункта при ползване на две
допълнителни услуги в пакета „ДСК УЮТ“. Страните се съгласили по приложението на
общите условия по ипотечните кредити и тарифата на банката, като
кредитополучателят е приел право на банката да променя едностранно тези
установени от нея правила, след уведомяване със съобщения в салоните на
банката. На клиента били предоставени (съответно подписани от него като
приложения) екземпляр от общи условия, в които са уредени право на банката
едностранно да определя БЛП( чл. 9.1) и условията за промяната му, изброени
като изменение с конкретен измерител на стойности на пазарни индекси, валутни курсове,
потребителски цени, статистически данни, както и промяна в нормативна уредба на
банковото кредитиране или паричната политика на Централната банка( чл. 23.3.).
Също в общите условия са предвидени и санкции за неизпълнение, като за срока на
забава на месечна вноска повече от 7 дни, е уговорено право на кредитора да
събира допълнителна надбавка от 3 % над договорната лихва върху остатък от
кредита, а в чл. 20.2 надбавката е
определена на 10 % над договорната лихва след предсрочно отнасяне на цялата главница
в просрочие.Самото право на кредитора за търсене на пълното изпълнение преди
настъпване на всички падежи по погасителния план е предвидено като автоматична последица от забава,
продължила повече от 90 дни( чл. 21.2) или с волеизявление за отнасяне в
просрочие при изброени в чл. 21.1. условия, вкл. и всяка допусната забава или
друго неизпълнение. В общите условия са били обявени само началната
административна такса за обслужване и годишна такса за управление, като общо са
посочени и други такси и разходи по обслужване на задължението и принудително
събиране на вземането, без да са конкретизирани точно( чл. 25.1.). Няма спор,
че въпреки съгласието на клиента с тарифата за таксите, към договора е била
приложена само тарифа отнасяща се до друг кредитен продукт(валутен кредит).
Изготвен е бил погасителен план с равни вноски по 1267 лв месечно, при
отчитане на лихва 7.29%. Подобен план, но с конкретно фиксирани дати на
вноските и включени началната такса от 733.37лв и допълнителни годишни такси от
95лв, добавени към юлски вноски е бил съставен след усвояването на кредита и
учредяването на ипотеката върху придобития с него имот на 31.07.2007г.
Спорни са конкретните обстоятелства, при които страните са постигнали
съгласие по това съдържание на условията. Въпреки указанията за доказване на
начина, по който е клиентът е бил запознат с предлагани от банката условия на ипотечното кредитиране,
допълнителни доказателства извън съдържанието на така коментираните писмени
съглашения не са ангажирани. Представената молба за ипотечен кредит (л. 36)
представлява стандартен формуляр с попълнени от кандидат за кредитиране основни
параметри на търсената кредитна услуга (главница, срок и издължаване, имотно
обезпечение) но не и конкретни предложения за условията на бъдещия договор,
които да бъдат обсъждани с доставчика на финансовата услуга. Съпоставено с
окончателния вид на договора, това искане сочи единствено, че преговори са
водени само по размера на главницата и това се потвърждава от предоставените на
кандидата два проекта за погасителен
план (съответно отпечатан на 25.07.07 за поискания размер на дълга и на
30.07.07г за окончателния размер на главницата). Налага се извод, че между
страните е договорено ползване на типичен за банката кредитен продукт,
разработен като предлаган при общи условия, като възможността на клиента да се
отклонява от тях е изключена още с попълване на първия типизиран формуляр. Ето
защо съдът приема за категорично установено, че сделката е сключена при
условия, едностранно унифицирани от доставчика за всички потенциални негови
клиенти. За индивидуално договорено може да се приеме само съдържанието на
първата част от кредитния договор, в която са били посочени конкретни параметри
по размера на поискана сума за главница, срока и конкретно предложени
компоненти на променлив лихвен процент (БЛП) с фиксирана надбавка, определени
според индивидуалните особености на клиента и продукта. Останалата част от
съдържанието на този договор и по- конкретно правото за определяна на ново
съдържание на променливия компонент, санкциите за забава и допълнителните
плащания на такси не е уговаряно по начин, отразяващ индивидуален интерес на
клиента, а чрез директно препращане към предварително съставени и неподлежащи
на обсъждане общи условия и тарифа. Именно в тази част от съдържанието на
сделката остават и спорните клаузи, уреждащи промяната на компонента БЛП и
отражението му върху размера на събираната от банката текуща възнаградителна
лихва, наказателните надбавки за забава и начислените такси.
Назначеното по делото вещо лице, чието заключение ( л. 121-л.303) съдът кредитира изцяло като съответно на
специалните му знания, приложени върху предоставените от банката счетоводни
записвания, е констатирало, че уговорена главница е била предоставена в
съотвествие с уговорената цел на договора по две сметки, като банката е събрала
само 115лв като начална такса и е осчетоводила задълженията, съответно на
преференциалния лихвен процент, поради заявените от клиента две допълнителни
услуги, с което са изпълнени условията за пакета „ДСК УЮТ“. Съответно
първоначално отчетения лихвен процент от 6.79% точно е съответствал на
уговорката за сумиране на променливия компонент и намалената надбавка. Вещото
лице обаче е установило и че този процент е бил променен още на 10.09.2007г, а
в последствие и на 02.04.2008 и 21.10.2008г, въз основа на решения на комитет
за управление на активите и пасивите на банката за увеличение на Базовия лихвен
процент, приложим към ипотечни кредити на граждани в лева (л.117 -119).
Същевременно при съпоставката на увеличенията при всяко от решенията на
банката, завишаващи БЛП с 0.5% или 1 %
вещото лице е констатирало и наличие на обективна динамика на обективни пазарни
показатели, посочени в общите условия. Допълнителна промяна на прилагания
процент е обусловена и от временното преустановяване на прилагане на отстъпката
поради неспазване на условията за пакетната услуга до възобновяването на
ползването на допълнителните услуги в периода от 14.02.2011 до 30.11.2011г.
При тези факти съдът съобразява следното:
Общите правила на банковата
дейност( чл. 58 ал.1 т. 1 и 2 ЗКИ), към момента на сключване на договора са
допускали банките да оповестят условията си за кредитиране по начина, ползван в
настоящия казус(с писмени общи условия, връчени на клиента). В случая обаче
несъмнено кредитополучателя е физическо лице, а липсват данни сумата да е била
използвана за професионална дейност, поради което сделката има потребителски
характер. Специални правила относно потребителско кредитиране, обезпечено с ипотека са били въведени едва
със Закона а кредитите за недвижими имоти на потребители през 2016г, а към сключване на процесния договор този вид
кредити са изключени от специалната уредба на потребителския кредит, но не и от
общата императивна закрила срещу неравноправно договаряне(чл. 12 от ДР на ЗЗП)
и по специално чл. 143 т. 5 и 9 и 11,
чл. 144 ал. 2 т. 1 и ал. 4, чл. 146, чл. 147 ЗЗП, съответно тези норми следва
да бъдат съобразени, като основание на защитната теза на ответника. Тъй като
оспорените клаузи не са уговорени индивидуално, а включени в общи условия, те
изцяло подлежат на преценка за неравноправност.
Както правото за изменение на
променливия лихвен процент, така и правота на определяне на допълнителни
разходи в тарифа, недвусмислено създава опасност от неравноправност в положението на страните, тъй като кредиторът
може да съхрани възможност едностранно
да актуализира получаваната от него престация като увеличава възнаграждението
при неблагоприятна за него промяната на
икономическите условия, докато същата възможност за длъжника не е била
осигурена.
На първо място съдът отчита, че при дългосрочно кредитиране (в случая 30
години), поради естествената и предвидима динамика на пазара, абсолютното
фиксиране на лихвата би било в противоречие с добросъвестността, тъй като
принципно ще постави една от страните в положение да понася изцяло риска от
обосновано предвидими обективни промени. За този тип договори не може да не се
счита, че уговорката за някакъв вид изменение на лихвата е съответна на предвидимите и за двете страни
динамики на цените на кредитирането за дългосрочен период и съответно сама по
себе си не поражда значително несъответствие, а напротив(подобно на
валоризационните клаузи) цели да осуети предвидима нееквивалентност в
отношенията между страните. Променливият процент на лихвата сам по себе си не
изключва добросъвестността в договарянето, стига промяната на фиксираната
погасителна вноска (договорена в размер поносим за клиента, според обявените
очаквани трайни негови доходи) да се отчита по предвидим и за двете страни
начин. Такива клауза принципно би била изключена от потребителска закрила, ако
е ясно и разбираемо уговорена и ако клиентът запазва възможност да ограничи
неблагоприятни за себе си последици (чл. 4 от Директива 93/13/ЕИО и чл. 59 ал.2
ЗКИ). В случая обаче, в индивидуалния кредитен договор правото да определя
конкретния размер както на лихвата, така и на таксите принципно е предоставено
само на кредитора. Дори и в общите условия условията за промяната са посочени
най-общо, с визиране на обективни пазарни индикатори, но липсва каквато и да е
конкретизация на методиката, по която се определя точния размер на новия лихвен
процент. Дори и клиента да е можел да получи информация за всеки от
показателите, изследвани от вещото лице като обосновка на решенията на
кредитния комитет, той не би могъл да предвиди точно с колко пункта ще бъде
извършено увеличението. Вещото лице е категорично, че средният потребител без
специални знания не би могъл да достигне сам до извод за приложимия лихвен
процент, дори и обективно да възприема данни от общодостъпни информационни
източници. Както и да е използвана методиката, възприета от банката, доколкото
липсва пояснение как точно динамиката на показателите ще влияе на новия БЛП и
каква е относителната тежест на всеки от отделните индикатори, сами по себе си тези клаузи не могат да
преодолеят началната неяснота, породена от наложените от кредитора уговорки.
Съдът намира, че така визираните в общите условия уговорки за промяна на съществен елемент от
правоотношението не са посочени по начин, който да позволява на потребителя да
се ориентира в бъдещите параметри на сделката, както изисква чл. 147 ЗЗП. В
този смисъл е и формираната практика на съдилищата(решение №236/20.12.2016 по
т.д №3082/2015 на ВКС, ІІ т.о; решение №205/7.11.2016г. по т.д.№154/2015г. на
ВКС,решение №165/3.12.2016г. по
т.д.№1777/2015г. на ВКС, І т.о.), отнасяща се до договаряне по начин осуетяващ
възможност на кредитополучателите да преценят бъдещата финансова тежест по
задължението за връщане на кредит и
позволяващ на кредитора да увеличава възнаграждението си до непосилен за
потребителя размер без той да има възможност за се освободи от непредвиден при
договарянето ангажимент.
Същите съображения следва да се приложат и по отношение на допълнително
уговорено право за въвеждане на такси в тарифи, приемани едностранно от
кредитора и неоповестени предварително като разход, увеличаващ цената на
кредитирането. Ясно е посочено само задължението за първоначалната такса и
годишната такса за управление, чиято дължимост изрично е описана в общите
условия, а размерите на тези допълнителни разходи, добавени към вноските,
описани в първоначалния погасителен явно са възприети от кредитополучателя.
Липсва обаче оповестяване на размер на други разходи, по ясен начин, изискуем
според чл. 58 ал.1 т.1 и ал. 2 ЗКИ, тъй като изявлението, потвърждаващо запознаване с действаща тарифа
недвусмислено препраща към приложението, представляващо предоставената на
клиента редакция на тарифа, неприложима за този договор. Възможността на кредитора да добавя като част
от дълга други необявени предварително разходи в чл. 25 т.5 от общите условия
представлява типичен израз на злоупотреба, позволяваща увеличаване на
стойността на престацията в полза на доставчика без насрещно предоставяне на
някакво благо на клиента.
В заключение съдът констатира, че както уговорките в чл. 7 и 13 и 15 от кредитния договор, позволяващи едностранно
определяне на нивата на променливия лихвен процент и допълнителните разходи
като такси, така и съответните клаузи в чл. 9.1, 9.4, 25.5, 25.3 от общите условия, визиращи същото право не
са индивидуално уговорени и позволяват поведение, нарушаващо баланса на правата
и задълженията на страните, което е несъвместимо с добросъвестността. Тези
неравноправни уговорки не са породили действие за потребителя и съответно съдът
следва да отчита съдържанието на сделката без тях(чл. 146 ЗЗП), без това да
изключва действието на договора като цяло, тъй като съществения му елемент –
начален лихвен процент и определени според него стойности на равните месечни
анюитети не се засягат от опорочените клаузи, а запазването на договора в
първоначалните, неизменени параметри е съответно на интереса на закриляния
кредитополучател(продължаващ да се ползва от уговорените падежи по дългосрочния
план). В този смисъл е разяснено и значението на потребителската защита при
тълкуване на Директива 93/13/ЕИО в
практиката на СЕС (С92/11, С-421/14, C-415/11 и С 226/12, C-453/10 и C-397/11).
Категорично е установено, че банката кредитор е приложила неравноправните
клаузи, макар и само по отношение на лихвата, като е начислявала и приспадала
внасяните от клиента суми за погасяване на месечни вноски завишавани съответно
на увеличения по нейна преценка лихвен процент. Съответно на този правен извод
не може да бъдат кредитирани вариантите на размерите на задълженията,
установени от вещото лице по счетоводните записвания на банката( по т. 2 и 3 и
8 от задачата) и съдът следва да съобразява като съответен на действителните
отношения само първоначалния погасителен
план и извършени въз основа на него изчисления.
Освен първоначалния договор обаче, между страните са били постигнати и две
допълнителни съглашения, с които страните са променили именно разходите по
кредита като лихвен процент и текущи такси. Съдържанието на двете нови
съглашения също установява безспорно с неоспорените документи.
Първото изменение на условията е договорено в споразумение от 28.06.2016г,
като е променен плаващия лихвен процент. Променливият компонент е заместен от
пазарен индекс (6м. СОФИБОР), а фиксираната надбавка е установена като максимум на стандарт 6.906%, приложим
само при нарушение на условия за уговорената преференция по пакет „частно
банкиране“, позволяващ намалена надбавка до 5.196% или общо достигнат при
договарянето годишен преференциален лихвен процент(ГЛП) от 5.79%. Променливият
компонент е договорен с минимален праг в нулева стойност, назависимо от
колебания под тази стойност, като уговорките по отчитането му са възприети и чрез
препращане към общи условия. В това споразумение изрично са предоговорени и
таксите, като занапред клиента е освободен от заплащане на годишната такса по
управление, но се е съгласил да заплати такса за промяната на условията в
размер на 250 лв. Новият погасителен план е визирал месечна вноска от 1149.18лв
от месеца, следващ падежна дата 30.06.16г, когато е начислена не вноска, а само
такса от 2415лв.
Второто изменение също засяга лихвения процент, като в споразумението от
09.05.2017г променливия компонент е съхранен, но е намалена надбавката до 3.674
%, съответно новия променлив ГЛП за
преференциалните условия е договорен на 4 %, както е заложен и в новия план с
месечна вноска от 986.88лв. Таксата за предоговарянето е определена на 250лв,
като на падежа, следващ споразумението е начислена вноска само за такса в
размер на 630лв.
Проверката на вещото лице по
прилагането на тези уговорки сочи, че след обвързването на променливата с един
конкретен показател, изменението на размера на прилагания лихвен процент е
следвало само неговата динамика (с намаляване), като възприетите от банката
стойности точно са отразявали показателя в съответния момент на промяната. Едва
след 01.07.2018г ( т.е. след претендираната от ищеца предсрочна изискуемост и
след издаването на спорната заповед) индекса СОФИБОР е заменен с друг
референтен лихвен процент. Това съвпада с общоизвестния факт (обявен на
интернет сайта на БНБ) за преустановяване, считано от същата дата на
изпълнението на дейностите, свързани с изчисляването и публикуването на
справочните индекси СОФИБИД и СОФИБОР. При подписване на всяко от
споразуменията страните са подновявали и съгласие за обвързване с актуална
редакция на общи условия, приемани като приподписани приложения. В съответните им
нови редакции чл. 9.1 вече е конкретизирал точни два момента на допустима промяна(15 януари и
15 юли от съответна година) и отчитане на други фактори не е предвиждано.
Уговорките за дължими такси в чл. 9.11
отново препращат към тарифата на банката и такава вече е била
връчвана на клиента с посочване на размери, относими към левови жилищни
кредити. При изясняването на ГПР в чл. 9.12 ( съответно 9.15) от новите
редакции на общи условия обаче изрично е оповестено, че разходите на
кредитополучателя освен лихви, включват и началните такси по одобряване и
оценка на обезпечението, поддръжката на разплащателната сметка и цената на
допълнителните услуги, договорени за целите на преференциален пакет, но не и
разходите, които биха възникнали при неизпълнение на кредита. Съответно на тези
предвиждания в тарифите, обявени от банката при всяко от отделните споразумения
извън началната и годишната такса за управление, са посочени допълнителни такси
при предоговаряне на лихвен % по
инициатива на клиента в размер на 1 % от остатъка но не повече от 500лв., както
и като отделно вземане сума от 120 лв обозначено като разходи при изискуем
кредит.
За разлика от първоначалното
договаряне, съдът констатира, че в споразуменията за изменение на параметрите
кредиторът явно е дал възможност на клиента си да влияее върху съдържанието на
уговорките. От една страна това е видно от самата формулировка на задължения за
такси, изрично подчертаваща, че размера им се отклонява от приложимата тарифа.
От друга страна кредиторът е представил неоспорени писмени доказателства (л.
99-93) между които е искането на клиента за промяна и протоколирано съдържание
на преговорен процес по последното споразумение, сочещи насрещни оферти и
постигане на съгласие относно конкретните размери на лихвата именно в резултат
на отчитане на индивидуалния интерес на клиент, запознат с текущите пазарни
предложения на други доставчици и предложените му нови условия, по-изгодни от
тези, оферирани на досегашните клиенти на банката. Съпоставката на начина на
отразяване на тези преговори в регистъра
за индивидуални отклонения в договарянето на ползваните продукти( л. 93-96)с идентично
регистриране на събитието по първото споразумение( л. 97-99) сочи, че и двете допълнителни договаряния са били
предназначени за съхраняване на отношенията по първоначалното кредитиране с
предпочитан от банката изряден клиент чрез предлагане на отстъпки в
съответствие с неговите очаквания. По отношение на тези споразумения, съдът
установява договаряне с индивидуален характер, което изцяло изключва
възможността за отричане на валидност на неравноправни клаузи, предназначена да
защити неинформиран и неподготвен за преговорния процес потребител (чл. 146 ал.
1 ЗЗП). Отделно от това нито ясно
оповестените начини на определяне на размерите на лихвения процент, нито
изрично посочените размери на дължими допълнителни разходи може да се считат за клаузи, пораждащи
някакво предимство на банката. Прякото обвързване на променливата с точен
измерител вече не поражда запазена за
кредитора възможност сам да определя възнаграждението си по неясни критерии, а
напротив, въвежда задължение за надлежно отчитане и администриране на
показателите дори и когато динамиката им е в полза на клиента. Поставянето на
долна граница, под която такъв измерител няма да бъде отчитан също не поражда
предимство за кредитора, тъй като ако действително пазарните показатели
достоверно отчитат намаляване на цената на кредитиране от типа, ползван от
потребителя, то той като клиент винаги може да договори с друг доставчик
изгодно рефинансиране и да се освободи от обременителна за него тежест по
стария кредит без да загуби и възможността да съхрани и дългосрочното
ползване.
В заключение съдът преценява
уговорките в споразуменията, променящи параметрите на начина на определяне на
лихвения процент и таксите по кредита за валидно договорени и ги зачита в
отношенията между страните. Само в частите, представляващи установяване на
размера на текущото задължение, уговорките са без предмет, тъй като се отнасят
до необосновани счетоводни записвания, формирани въз основа на нищожни уговорки
по първоначалното съдържание на сделката.
При съобразяване на този правен извод
не следва да се кредитират и вариантите за размерите на задълженията, съставени
от вещото лице без отчитане на действието на двата анекса (т.9 от задачата на
вещото лице). Адекватен на установените действително отношения би бил само
вариант на изчисленията, ограничаващ правата на банката по първоначалния договор
до събиране на първоначално уговорените анюитетни месечни вноски за главница и лихва ( без увеличението им) и
оповестените в първия план такси (първоначална и годишна), но и съответно
съобразяване на измененията на лихвата към двете референтни дати от съответната
година след сключването на анексите и намаляването на дължимите такси, валидно
договорено в анексите. Такъв вариант в заключението на вещото лице обаче
липсва, тъй като при съставяне на алтернативните погасителни планове за
отчитане на действие и на анекси ( по т. 10 от задачата) не са били изследвани
допустимите намаления на лихвата до 6.79%, поради ползването на облекчение за
пакетната услуга „ДСК УЮТ“ от 30.08.2007 до 14.02.11 и след 30.11.11г и намаленията на ГЛП до
3.942% поради спадащи котировки на СОФИБОР след анексите и въведения то банката
за всички нейни клиенти заместител на този показател, определящ ГЛП до 3.78%
след 15.0.12018г. Вариантите, съставени от вещото лице са основани на
непроменливи фиксирани проценти (7.29% до анекс 1, 5.79% до анекс 2 и 4% до
изискуемостта). Дори и при тези неблагоприятни за длъжника изходни данни обаче,
вещото лице констатира, че към момента на сезиране на заповедния съд длъжникът
не е бил в забава. Това е видно от съвпадащите размери на дълга към започване на заповедното производство
(20.03.2018г) по варианти 2 , 3
и 4 по т. 10 от задачата, отчитащи приспадането на всички направени вноски за
погасяване на вноските по главница и лихва, както и първоначално начислената
такса и годишните такси и единствената вноска за застраховка на имота до първия
анекс, и съответно само включените в двете споразумения допълнителни такси.
Явно е, че без неоснователното увеличаване на лихвата, кредитополучателят е
осигурявал достатъчна наличност в разплащателна сметка на падежна дата, за да
не се събират санкциониращи лихви за забава, тъй като такива вещото лице не е
намерило за дължими при съставяне на третия и четвъртия вариант. Видно от справките за отчет на погасяванията
по алтернативните планове (приложение 26 на л. 277-292, относимо към тези
варианти), наличности, внесени по-рано са отчитани за погасяване на по-късно
изискуеми вноски.
Дори и без да се съобразят по-ниските преференциални проценти и
спадането на плаващата нова лихва, съдът не установява каквато и да е забава на
длъжника нито към 20.02.2018г, когато банката е отправила предупреждението за
предсрочната изискуемост, нито към 20.03.2018г, когато е приложила последиците
на това изявление и е осчетоводила целия кредит в просрочие.
Липсата на обективния факт, уговорен
като основание за едностранно изменение
на договора в последната възприета от страните като приложима редакция
на общите условия (допусната забава по вноски над 90 дни) изключва пораждането
на потестативното право на кредитора да отмени действието на погасителния план.
Само по себе си изявлението, отправено във връчената на длъжника нотариална
покана се възприема като субективен елемент от фактически състав, чието
значение обаче е обусловено от вече наличен обективен факт (т.18 от ТРОСГТК
4/2013 на ВКС). Съответно дори и забава да е настъпила по-късно, тя не може да
стабилизира изначално необоснованото действие на кредитора. Погасителният план,
ползващ длъжника не е загубил действието си.
Претенцията за присъждане на целия
размер на предсрочно изискуема главница не може да се уважи.
Вещото лице е отчело, че последното
внасяне на суми по сметката е на 30.11.2017г и с него е можело да се погасяват
вноските, чийто падежи биха настъпили поне до 30.06.2019г и то според явно завишените размери на вноски
по алтернативните планове по вариант 3 от т. 10 от задачата ( без отчитане на
периодично спадащите лихвени проценти).
Явно е, че преустановяването на обслужването на кредита не е резултат от
недобросъвестност на платеца и дори ако надплатената сума да не е достатъчна за
да бъде усвоена за вноски с падежи, които настъпват до приключване на устните
състезания пред съда, дължимите остатъци биха били незначителни и признаването
на основателност на претенцията на кредитора върху тях би било злоупотреба с
право. В случая не могат да намерят
приложение указанията относно допустимото стабилизиране на оспорена заповед
поради настъпила в хода на производството изискуемост на падежирали вноски по
действащ погасителен план( т. 1 от ТРОСГТК 8/2017 ВКС), тъй като те се отнасят
до случая на липса на субективния елемент на обявяване на изискуемостта, но при
налична и потвърдена забава на длъжника при издаването на заповедта, какъвто
настоящия случай категорично не е.
В заключение, съдът намира за изцяло неоснователна претенцията на
кредитора за установяване на всички вземания, основани на допуснато
неизпълнение от кредитополучателя, тъй като не само вноските за главницата, но
и договорната лихва за претендирания период категорично са внесени, а основание
за санкционирането на платеца за допуснато просрочие било то с допълнителна
лихвена надбавка или с начислена такса за просрочие не се доказа.
При този изход от делото, в тежест на ищеца следва да останат не само
направените от него разноски, но и разходите на насрещната страна. Ответницата
е била представлявана от адвокат, както в заповедното, така и в исковото
производство. Още при подаване на
възражението си, длъжницата е ползвала безплатно предоставена адвокатска
услуга, такова е и договарянето за представителството в настоящия процес. Представени са два договора с удостоверено
безплатно представителство в хипотеза на чл. 38 ал. 2 от ЗАдв. ( от 28.05.18 и
от 22.11.18г.). При липса на оспорване на съвпадащите волеизявления на страните
по договора за правна помощ, съдът следва да приеме за установена материалната
затрудненост на страната като основание за договарянето на безплатната услуга.
В случая насрещната страна не е възразила, поради което и предпоставките за
предоставяне на безплатна адвокатска помощ, съответно и за възмездяване на
пълномощника са налице (определение № 163 от 13.06.2016 г. по ч. гр. д. №
2266/2016 г. на ВКС, ГК). Още повече, че в настоящия процес ответницата е
декларирала и сериозните си материални затруднения след заболяване на съпруга й
и ограниченията, наложени поради предприето принудително изпълнение и съдът я е
освободил от задължение за внасяне на разноски по делото. Затова и
удостовереното от адвоката основание за безплатна услуга следва да бъде
възприето. В полза на пълномощника, извършил защитата срещу неоснователната
претенция следва да бъде определено
минимално възнаграждение.
При определяне на размера му съдът преценява, че защитата в заповедното производство
при подаване на възражение не може да бъде реализирана в пълен обем. Дори и да
е подготвена от адвоката в цялост, за да може да обоснове надлежно
процесуалното поведение на доверителя си, самия характер на възражението
изключва упражняването на същинска защита на тази страна. Възражението само
мотивира насрещната страна да пренесе спора за разглеждане по исков ред и едва
в бъдещия съдебен процес по чл. 422 ГПК подготвената цялостна защита ще може да
бъде и евентуално ефективно предоставена на доверителя чрез процесуално
представителство в типичния пълен обем . Затова и в полза на
адвокат реализирал защита и в двете фази на оспорване на претенция на кредитора
следва да се присъдят съответни възнаграждения, като за подготовка и пълна
реализация на адвокатската помощ. За
представителството по повод възражение (проучване на заповедно дело с даване на
мнение за упражняване на право на възражение по него с бланков формуляр) се
определи възнаграждение съответено на правен съвет в размер на 60 лв, а за исковото производство(обосноваване на доводи за недължимост в писмен отговор и
защита в открити заседания по пълно съдебно дирене и пледоария по същество) - в
размер от 4812.46лв, съответно на сборния интерес по делото (164122.94лв), на
осн. чл. 6
т. 3 и чл.7 ал.2 т.5 от НМРАВ. Така пълния размер на платимите в полза на
адвоката разноски възлиза на 4872.46лв.
Допълнително ищецът следва да възстанови на съда и авансирани от бюджета
разходи в размер на 800 лв за възнаграждението на вещото лице, на осн. чл. 78 ал. 6 ГПК.
Мотивиран от гореизложеното, и на осн. чл.237 ГПК съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявени от „БАНКА ДСК " ЕАД, ЕИК *********, гр. София, ул.
Московска № 19, представлявано от изпълнителни директори С. и Н. срещу Т.Г.В.,
ЕГН **********,***, м.С.Н. ************ обективно съединени претенции на
заявител за установяване по отношение на кредитополучател длъжник на изискуеми
вземания по заповед за незабавно изпълнение, издадена по гр.д. 4004/18г на ВРС,
35 с-в, както следва:
1. за връщане на предсрочно изискуема главница по договор за банков
ипотечен потребителски кредит в размер на 161 508.35лв.
2. за плащане на сборно вземане от 2 440.25 лв, формирано от договорни
лихви, претендирани като начислени по същия договор като ежемесечно
възнаграждение за ползване редовна главница по
кредита с падежи от 30.10.2017 до 20.03.2017г
3. за плащане на сборно вземане от 54.34лв, формирано от договорени в чл.
21.1. и 21.2 от ОУ към допълнително споразумение наказателни лихви, претендирани като обезщетение за забавено
плащане на просрочени вноски за главници в периода 30.11.2017 – 20.03.18 и за
забава на предсрочно изискуема главница за 1 ден до 20.03.2018г.
4. за плащане на 120лв, претендирани като начислена на 19.03.2018г на осн.
т. 13 от договора за кредит такса за покриване на разходи при предсрочна
изискуемост.
ведно с АКСЕСОРНИ ПОСЛЕДИЦИ от провеждане на заповедно производство.„
ОСЪЖДА „БАНКА ДСК
" ЕАД, ЕИК *********, гр. София, ул. Московска № 19, представлявано от
изпълнителни директори С. и Н. да заплати по
сметка на Окръжен съд - гр. Варна в Централна кооперативна банка /ЦКБ/ клон
Варна, BIC: ***, IBAN: ***, сумата 800
лв.(осемстотин лева), представляваща
разноски в полза на бюджета на съдебната власт, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК.
УКАЗВА на „БАНКА ДСК " ЕАД, ЕИК ********* че следва да представи
доказателства за заплатената присъдена сума, като при пропускане на 7-дневен
срок след влизане в сила на решението, в полза на бюджета ще бъде издаден
служебно изпълнителен лист, като в него допълнително ще бъде начислена и такса
от 5 лв. и законна лихва по чл. 1 от ЗЛДТДПДВ, на осн. чл. 109 от ПАС.
ОСЪЖДА „БАНКА ДСК
" ЕАД, ЕИК *********, гр. София, ул. Московска № 19, представлявано от
изпълнителни директори С. и Н. да
заплати на Е.Д.Г., ЕГН **********, служ. адрес *** по сметка IBAN: ***сумата
от 4872.46лв (четири хиляди осемстотин седемдесет и два лева и
четиридесет и шест стотинки), представляваща
минимално възнаграждение за безплатно предоставена адвокатска услуга за
процесуално представителство по оспорване на издадената заповед за изпълнение и
в първа инстанция на исков процес, на основание чл. 38 ал.2 ЗАдв, вр. чл. 78,
ал. 3 ГПК.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Варненски апелативен съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните със съобщение образец № 11
от Наредба №7.
Да се обяви в регистъра по чл. 235 ал.5 ГПК, на осн. чл. 273 от ГПК.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: