Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.Враца, 06.11.2019
год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН
СЪД гр. ВРАЦА,
ГО, шести състав, в открито съдебно заседание на шестнадесети октомври две
хиляди и деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ПЛАМЕН ШУМКОВ
при секретаря Н. Петрова като
разгледа докладваното от съдията гр.
дело № 1932 по описа за 2019 год., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявен е за разглеждане отрицателен установителен
иск по чл. 439 ГПК.
Ищцата Г. Б.
Е. е предявила иск с правно основание по чл. 439 ГПК за признаването за
установено по отношение на ответника, че ищцата не дължи сумите от 744,98 лв.
/седемстотин четиридесет и четири лева и 98 ст./ - главница по Договор за издаване на кредитна
карта MasterCard-Фаворит от 11.10.2007г., сумата от 84,68 лв. - договорна лихва
от 01.03.2009г. до 26.11.2009г.. ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 27.11.2009 г., до окончателното й изплащане, както и сумата от 25,00
лв. - разноски по делото, за които е издаден изпълнителен
лист от 02.12.2009 г. по ч.гр.д. № 3159/2009 г. по описа на РС Враца в полза на
“ЦЕНТРАЛНА КООПЕРАТИВНА БАНКА” АД. В резултат на
това „ЦЕНТРАЛНА КООПЕРАТИВНА БАНКА“ АД - гр. София образувало изп. д. №
452/2009 г. по описа на ЧСИ Момчил Нелов per. № 723 на КЧСИ с
район на действие ОС - Враца. Сочи, че в края на декември 2019 г. била
уведомена от съдебния изпълнител, че горното изпълнително дело е прекратено на
основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, поради това, че в продължение на две
години взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия. В края
на месец март 2019 г. ищцата била уведомена от своя работодател
"ТРЕНКВАЛДЕР" ЕООД гр. София, че от последния е получено запорно
съобщение изх. № 1500/21.03.2019 г. от ЧСИ Момчил Нелов per. № 723, с район на действие ВрОС, за това че срещу нея е образувано ново
изпълнително дело с № 131/2019г. по описа на ЧСИ Нелов на основание описания процесен
изпълнителен лист от 02.12.2009 г. Като взискател по новото изпълнително дело
обаче съдебният изпълнител бил конституирал ответника - „Финанс Инфо Асистанс“
ЕООД - гр. София, ЕИК: *********. Сочи, че в случай че процесното вземане е
било прехвърлено, то тя не е уведомена за извършената цесия съгласно
разпоредбата на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД, поради което евентуално извършената цесия
в случая няма действие спрямо нея. Отделно от това
счита, че по отношение на отразената в изпълнителния лист от 02.12.2009 г. сума
е налице изтекла обща 5-годишна погасителна давност и същата не е дължима от
нея на това основание. Твърди, че първоначално образуваното изп.д. № 452/2009
г. по описа на ЧСИ Момчил Нелов е образувано на 18.12.2009 г., като по него не
било предприето каквото и да е изпълнително действие до 18.12.2011 г., при
което въпреки че не е постановен изричен акт от съдебния изпълнител,
изпълнителното дело е прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК ех lege.
Намира, че от този момент - 18.12.2011 г. до 18.12.2016 г.
отново не е предприето изпълнително действие от новоконституирания взискател,
което да е прекъснало давността, поради което на 18.12.2016 г. е изтекла общата
петгодишна давност по отношение на вземането по процесния изпълнителен лист.
Поддържа, че от образуване на изпълнителното дело от страна на ответника не са
предприемани действия за принудително изпълнение по смисъла на чл. 116, б.
"в" от ЗЗД, поради което давността по отношение на обективираното в
изпълнителен лист от 02.12.2009 г. вземане се явява погасено по давност. Поради
изложеното моли съда да признае за установено по отношение на ответника, че
ищецът не дължи сумата по процесния изпълнителен лист. Претендира разносни.
В срочно
подаден отговор, ответникът оспорва изцяло предявения иск. Счита иска за недопустим поради липса на правен интерес за ищеца. По същността си
сочи, че претенцията е неоснователна и недоказана, а процесното вземането не е
погасено по давност. На първо място излага подробни съображения относно факта,
че институтът на погасителната давност предоставя в полза на длъжника единствено правоунищожаващо възражение, което възниква от
факта на атакуване с искова молба срещу него и е недопустимо това право да се
реализира активно чрез иск. По същество излага подробни съображения, че
вземането не е погасено по давност. Счита, че чрез извършени от ищцата
конклудентни действия /доброволни плащания по сметка на ответника/, Г.Е. е
признала своето парично вземане, като е започнала доброволно, извънсъдебно
изпълнение и погасяване на задължението си. Сочи, че са извършени няколко
доброволни плащания на ищцата по сметка на новия й кредитор „Финанс инфо
асистанс" ЕООД, а именно:
- на
23.07.2013 г. сумата от 30,00 лева, с основание 81200ККК-АА-00179, наредител Г.Б.Е.;
- на
21.10.2013 г. сумата от 30,00 лева, с основание 81200ККК-АА-00179, наредител Г.Б.Е.;
- на
13.05.2014 г. сумата от 50,00 лева, с основание 81200ККК-АА-00179, наредител Г.Б.Е.;
- на
29.05.2015 г. сумата от 50,00 лева, с основание 81200ККК-АА-00179, наредител Г.Б.Е.;
- на
08.07.2015 г. сумата от 50,00 лева, с основание 81200ККК-АА-00179, наредител Г.Б.Е.;
- на
30.11.2016 г. сумата от 50,00 лева, с основание 81200ККК-АА-00179, наредител Г.Б.Е..
Твърди, че плащанията са започнали и са извършени
преди датата на настъпила погасителна давност, сочена от ищеца в исковата
молба, т.е преди давността да е изтекла, така както поддържа ищцата. От
извършените доброволни плащания счита, че следва да се приеме, че е извършено
конклудентно признание на дълга от ищцата, водещо на основание чл.116 б. „а” ЗЗД до прекъсване на давността и започване на нова петгодишна давност за
вземането на ответника. Счита, че плащането по сметка на новия й кредитор
„Финанс инфо асистанс” обуславя и извод, че тя има знание за извършената цесия,
признала е това му качеството /на нов кредитор/ и е започнала изпълнение на
дълга. Извършените доброволни плащания намира, че водят до направен от ищцата
отказ от позоваването ѝ на изтекла погасителна давност, който отказ е
неоттегляем. Поради тези и останалите подробно изложени възражения в отговора
на исковата молба, моли предявеният иск да бъде отхвърлен. Претендира разноски.
Съдът, като взе предвид
представените по делото писмени доказателства, доводите и възраженията на
страните, прие за установено следното от
фактическа страна:
По делото са приети заверени преписи
от книжа по изп. дело № 452/2009 г. и изп. дело № 131/2019 г. – и двете по
описа на ЧСИ Момчил Нелов с район на действие ОС Враца.
Видно от същите е, че на 02.12.2009
г. по ч. гр. дело № 3159/2009 г. по описа на РС Враца е издаден изпълнителен
лист срещу ищцата в полза на „Централна кооперативна банка“ АД /л. 6/ за сумите
от 744,98 лв. /седемстотин четиридесет и четири лева и 98 ст./ - главница по Договор за издаване на кредитна
карта MasterCard-Фаворит от 11.10.2007г., сумата от 84,68 лв. - договорна лихва
от 01.03.2009 г. до 26.11.2009 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 27.11.2009 г., до окончателното й изплащане, както и сумата от 25,00
лв. - разноски по делото.
Видно е, че на 18.12.2009 г.
„Централна кооперативна банка“ АД е депозирана молба при съдебния изпълнител за
образуване на изпълнително производство въз основа на процесния изпълнителен
лист /л. 7-8/.
До ищцата – длъжник в изпълнителното
производство, била изготвена покана за доброволно изпълнение с изх. №
34/08.01.2010 г., която й била връчена чрез залепване на уведомление /л.
35-36/.
Представена по делото е молба от
ответното дружество, адресирана до съдебния изпълнител, с която се прави искане
за извършване на опис на движимите вещи в дома на ищцата. Молбата е с дата
22.05.2012 г., но няма данни същата да е входирана в деловодството на съдебния
изпълнител /л. 78-79/. Не са налице и данни съдебният изпълнител да е извършил
опис на движими вещи вследствие на депозираната молба.
Със запорно съобщение с изх. №
2110/16.05.2017 г. съдебният изпълнител наложил запор върху трудовото
възнаграждение на ищцата Г.Е. при работодателя „Балкан Фрут - 21“ ЕООД.
Запорното съобщение било връчено на третото задължено лице на 22.05.2017 г. /л.
39-40/.
Със запорно съобщение с изх. № 3288/03.08.2017
г. съдебният изпълнител наложил запор върху вземанията на ищцата Г.Е. при „Райфайзенбанк
(България)“ ЕАД. Запорното съобщение било връчено на третото задължено лице на
14.08.2017 г. /л. 41-42/.
Със запорно съобщение с изх. № 2952/11.07.2017
г. съдебният изпълнител наложил запор върху трудовото възнаграждение на ищцата Г.Е.
при работодателя ЕТ „Ивайло Зарев – Топ-Шоп“. Запорното съобщение било връчено
на третото задължено лице на 20.07.2017 г. /л. 43-44/.
С постановление на съдебния
изпълнител от 14.12.2018 г., изпълнителното производство било прекратено поради
непоискано извършване на изпълнителни действия от страна на взискателя в
продължение на две години /л. 10/.
На 15.03.2019 г. била депозирана
нова молба за образуване на изпълнително дело въз основа на процесния
изпълнителен лист от ответника „Финанс Инфо Асистанс“ ЕООД в качеството му на
взискател. С акт на съдебния изпълнител Момчил Нелов от същата дата, било
образувано изпълнително дело № 131/2019 г. по негов опис /л. 11/.
Със запорно съобщение с изх. №
1500/21.03.2019 г. съдебният изпълнител наложил запор върху трудовото
възнаграждение на ищцата Г.Е. при работодателя „Транквалдер“ ЕООД /л. 12/.
Прието по делото е и извлечение от
банковата сметка на ответното дружество за периода от 23.07.2013 г. до
30.11.2016 г., от което се установява, че ищцата Г.Б.Е. е извършила частично
погасяване на вземането – общо 6 превода на обща стойност от 260,00 лв. /л. 45
– 50/.
От приетия договор за цесия № 2 от
28.12.2011 г. и приложението към него, се установява, че „Централна
кооперативна банка“ АД, в качеството си на цедент, е прехвърлило на „Финанс
Инфо Асистанс“ ЕООД, в качеството му на цесионер, процесното вземане.
Кредиторът „Централна кооперативна
банка“ АД изпратил уведомление до длъжника Г.Е., с което на основание чл. 99 ЗЗД я уведомили, че процесното вземане е прехвърлено посредством договор за
цесия от 28.12.2011 г. на „Финанс Инфо Асистанс“ ЕООД. Не са налице данни
уведомлението да е реално връчено на длъжника /л. 37-38/.
При така установената
фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи.
По допустимостта на иска:
Спорен между
страните е въпросът дали предявеният иск. Във връзка с направеното възражение
за недопустимост на исковата молба, съдът намира следното:
Защитата на длъжника в заповедното производство срещу издадена заповед за
изпълнение се осъществява чрез подаване на възражение
по реда на чл.414, ал.1 ГПК. След подаване на възражението кредиторът може да предяви установителен иск за съществуване на вземането по чл.422 или
чл.415, ал.1 ГПК. Съгласно разпоредбата на чл. 416 ГПК, когато не е
подадено възражение в срок срещу издадената заповед за изпълнение, същата влиза
в сила. Въз основа на нея съдът издава изпълнителен лист и отбелязва това върху
заповедта. Заповедите за изпълнение подлежат на принудително изпълнение /чл.
404, т. 1 ГПК/. В случая е налице влязла в сила заповед за изпълнение на парично
задължение по ч. гр. дело № 3868/2012 г. по описа на СРС, въз основа на която е
издаден процесният изпълнителен лист и е образувано изпълнително производство
въз основа на изпълнително основание, което се
ползва със стабилитет. С
влизане в сила на заповедта се преклудират фактите и обстоятелствата, относими
към ликвидността и изискуемостта на вземането, освен ако не са налице
специалните хипотези на чл.424 и чл.439 ГПК. В първата хипотеза по чл.424 ГПК
оспорването на вземането след влизане в сила на заповедта за изпълнение е
допустимо при наличието на новооткрити
обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото,
които не са могли да бъдат известни на длъжника до изтичане на срока за
подаване на възражението по чл.414 ГПК или с които не е могъл да се снабди в същия срок. Във втората хипотеза на чл.439 ГПК се предвижда
защита на длъжника по исков ред, след като кредиторът е предприел изпълнителни
действия въз основа на изпълнителното основание, като тази защита може да се основава само на
факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по
което е издадено изпълнителното основание. С оглед посоченото по-горе, че заповедите за изпълнение влизат в сила и се ползват със стабилитет, за разликата от несъдебните изпълнителни
основания по чл.237 ГПК /отм./, разпоредбата
на чл.439, ал.2 ГПК следва да се прилага и за факти, настъпили след влизане в
сила на заповедта за изпълнение, независимо че съдебно дирене не се провежда – в този
смисъл е константната практика на съдилищата, в т. ч. напр. Решение № 297/19.10.2018 г. по в. гр. дело №
430/2018 г. по описа на ОС Враца.
В
разглеждания случай изложеният в исковата молба факт /изтекъл период на
погасителна давност/, на който е основан искът, е от категорията на
предвидените в чл. 439 ГПК новонастъпили факти, поради което производството по
делото следва да бъде разгледано по същество.
По основателността на предявения иск:
С
предявяването на този иск за установяване недължимост на парична сума, ищцата
отрича претендираното от „Финанс Инфо Асистанс“ ЕООД материално право. В тежест
на ищцата е да установи момента на настъпване на изискуемостта на отричаното от
нея право, а в тежест на ответника е при условията на пълно и пряко доказване
да установи съществуването на това право, както и че за периода от настъпване
на изискуемостта на вземането до изтичане на срока, с който законът свързва
погасяване на вземането по давност, са били налице основания за спиране или
прекъсване течението на давността.
За основателността на
предявения иск следва да се установи, че от настъпването на изискуемостта на
вземането е изтекъл предвиденият в закона период на погасителна давност, който
период не е бил спиран или прекъсван.
Като безспорни между страните
и поради това ненуждаещи се от доказване с доклада по делото са отделени
обстоятелствата, че същите са страни по образувано изпълнително дело № 131/2019
г. по описа на ЧСИ Момчил Нелов въз основа на изпълнителен лист от 02.12.2009
г., издаден по ч.гр.д. № 3159/2009 г. по описа на РС Враца в полза на “ЦКБ” АД,
както и че общият дълг по изпълнителния лист срещу ищцата възлиза на сумата от
854,66 лв.
Неснователно е
направеното от ищцата възражение, че извършената цесия на процесното вземане не
я обвързва, тъй като не й е съобщена по реда на чл. 99 ЗЗД. С отговора на
исковата молба е представено копие от уведомлението за извършена цесия, което е
връчено на ищцата, поради което следва да се счита, че същата е уведомена за
извършената цесия.
Гражданският процесуален кодекс урежда
заповедното производство като част от изпълнителния процес и затова заявлението
за издаване на заповед за изпълнение не прекъсва давността. Тя се прекъсва с
предявяването на иска за съществуване на вземането, но съгласно чл. 422, ал. 1 ГПК предявяването на този иск има обратно действие, само ако е спазен срокът по
чл. 415, ал. 1 ГПК. Ако иск не е предявен или ако е предявен след изтичането на
срока по чл. 415, ал. 1 ГПК, давността не се счита прекъсната със
заявлението – в този смисъл е приетото в т. 14 от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015
г. по тълк. д. № 2/2013 г., ОСГТК на ВКС. В случая по делото не са налице
данни след издаването на заповедта за изпълнение да е предявен иск за
установяване съществуването на процесното вземане, поради което се налага
изводът, че след настъпване изискуемостта на вземането, давността не е била
прекъсна с депозирането на заявление за издаване на заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК. Ако длъжникът не подаде
възражение срещу заповедта за изпълнение в срок, тя придобива характеристика на
изпълнително основание, но с нея не се разрешава спор между страните и
вземанията не се установяват със сила на пресъдено нещо. Производството по
чл.410 и сл. ГПК има за цел да се разреши принудителното изпълнение, а не да се
разрешават спорове относно граждански права. Съдът в това производство признава
права, но това не става въз основа на пълна проверка на фактическия състав, а
само въз основа твърденията на заявителя. Извод, основан на ограничената
проверка по чл.411 ГПК, не може да се ползва със сила на пресъдено нещо. Ето
защо съдът намира, че е неудачно да се прави сравнение между съдебно решение и
влязла в сила заповед за изпълнение, съответно по аналогия да се прилага
разпоредбата на чл.117, ал.2 ЗЗД, която е стриктна, и по отношение вземания, за
които е издадена заповед за изпълнение, макар и тя да е влязла в сила. В смисъл, че влязлата в сила заповед за
изпълнение се ползва с изпълнителна сила, а със сила на пресъдено нещо – едва
решението по иска по чл. 422 ГПК, са и мотивите към т. 9 от Тълкувателно
решение от 18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 на ОСГТК на ВКС.
В мотивите към т. 10 от Тълкувателно решение от 26.06.2015
г. по тълкувателно дело № 2/2013 г. на ОСГТК се изтъква, че съгласно чл.
116, б. „в” ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на действия за
принудително изпълнение на вземането. Прекъсването обаче се осъществява, само
доколкото чрез изпълнителното действие се реализира един или повече конкретни
изпълнителни способи. Ето защо може да се направи извод, че давността по време
на висящото изпълнително дело се прекъсва многократно, което става с предприемането на кое да е изпълнително
действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали
прилагането му е поискано от взискателя и/или е предприето по инициатива на
частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ).
В коментираното
тълкувателно решение, съдиите от ВКС посочват неизчерпателно група от действия
в изпълнителното производство с прекъсващ ефект за давността. Като такива са
посочени: насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана,
присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо
плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач,
насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от
проданта или на плащания от трети задължени лица.
Видно е от приетите по
делото книжа от изпълнително дело № 452/2009 г. по описа на ЧСИ М. Нелов, че
първото предприето от съдебния изпълнител изпълнително действие е от 22.05.2017
г., на която дата до третото задължено лице „Балкан Фрут - 21“ ЕООД е
достигнало запорно съобщение с изх. № 2110/16.05.2017 г. по описа на съдебният
изпълнител. Извършеното изпълнително действие представлява налагане на запор
върху получаваното от ищцата трудовото възнаграждение. Съдът намира, че с
налагането на запор върху получаваното от Е. трудово възнаграждение, давността
се смята за прекъсната, като от тази дата е започнала да тече нова 5-годишна
погасителна давност.
Неоснователно е
твърдението на ответника „Финанс Инфо Асистанс“ ЕООД, че давността е била
прекъсната с подаването на молба от взискателя до съдебния изпълнител на 22.05.2012
г. за извършване на опис на движимите вещи в дома на длъжника. На първо място,
не са налице данни, че молбата действително е била депозирана при съдебния
изпълнител /върху представеното по делото доказателство липсва отбелязване за
входирането на молбата в деловодството на ЧСИ – л. 78-79/. На следващо място
обаче, дори молбата за извършване на опис на движими вещи действително да е
била депозирана при ЧСИ, то по делото липсват каквито и да било доказателства
такъв опис да е бил извършен. А както подробно се посочи по-горе, давността се
счита прекъсната с извършването на съответното изпълнително действие, а не с
неговото поискване.
С цитираното
тълкувателно решение изрично се сочи, че не представляват изпълнителни действия
и не прекъсват давността: образуването на изпълнително дело, изпращането и
връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото
състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа
и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от
дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила
разпределение и др.
По отношение направеното
от ответника възражение, че давността е била прекъсвана многократно на осн. чл.
116, б. „а“ ЗЗД поради извършено признание на вземането от страна на длъжника
чрез конклудентни действия – доброволно плащане на част от дълга, съдът намира
следното:
Не се спори между
страните, а и се установи от приетото извлечение от банковата сметка на
ответника, че за периода от 23.07.2013 г. до 30.11.2016 г. ищцата Г.Б.Е. е
извършила частично погасяване на вземането – общо 6 превода на обща стойност от
260,00 лв. /л. 45 – 50/. Съгласно трайно установената съдебна практика, по
правната си същност признаване на вземането от длъжника е едностранното му
волеизявление, с което той пряко и недвусмислено заявява, че е задължен към
кредитора. Признаването на вземането по чл. 116, б. "а" от ЗЗД трябва
да е направено в рамките на давностния срок и да се отнася до съществуването на
самото задължение, а не до наличието на фактите, от които задължението
произхожда. Признаването на дълга може да бъде изразено и с конклудентни
действия, когато те изразяват по ясен начин волята на длъжника да потвърди
съществуването на конкретно задължение към кредитора. За да прекъсне давността
по смисъла на чл. 116, б. "а" ЗЗД, длъжникът трябва да е да направил
недвусмислено волеизявление, че задължението му към кредитора съществува към
момента, в който е направено волеизявлението, без значение дали с признанието
си длъжникът цели да прекъсне давността и кога и по какъв начин кредиторът е
узнал за направеното признание. Без значение е и по какъв повод е направено
признанието на дълга и пред кого, както и до кого е адресирано. Достатъчно е
волеизявлението на длъжника за това да е еднозначно - писмено или устно;
обективирано пред свидетели или пред държавен орган, който може да го е
удостоверил и в официален документ или да е изразено чрез недвусмислени
конклудентни действия – в този смисъл са напр. решение № 131 от 23.06.2016 г. гр. д. № 5140/2015 г. IV г. о. ВКС и
решение № № 49 от 4.04.2017 г. на ВКС по гр. д. № 50236/2016 г., IV г. о., ГК,
постановени по реда на чл. 290 ГПК.
Дори и условно да се
приеме, че с извършените от ищцата плащания е налице признание чрез
конклудентни действия, то признанието е само
до размера на платеното. Защото, когато има дълг и длъжникът плаща част от
него, неговата воля за плащане и признанието за съществуването на дълга е само
до размера на платеното и не се разпростира върху останалата неплатена част от
дълга. В този случай длъжникът не само че не прави признание за останалата
неплатена част, но той може и да оспори, че дългът в тази му част не съществува
поначало, или че макар и да е съществувал, вече не съществува, тъй като е
погасен чрез плащане, или чрез някой друг от способите за погасяване на
задължението, каквото оспорване на практика се прави в случая от ищцата с
предявяването на отрицателния установителен иск. В този смисъл е константната
практика на съдилищата – напр. решение №
214 от 14.02.2003 г. по гр. д. № 18874/2002 г., V г. о. на ВКС.
Поради изложените
съображения съдът намира, че е неоснователно възражението на ответника, че
давността за цялото вземане е била прекъсвана с извършваните от длъжника
плащания, тъй като признаване чрез частично плащане не се разпростира върху
останалата неплатена част от дълга.
Налага се извод, че в
периода от 01.12.2009 г. – датата, на която е издадена заповедта за изпълнение,
въз основа на която е издаден процесният изпълнителен лист, до 22.05.2017 г.,
на която дата е извършено първото изпълнително действие по изп. дело № 452/2009
г. по описа на ЧСИ М. Нелов, е изтекъл период от време, по-дълъг от 5 години, поради
което вземането следва да се смята за погасено поради изтекъл давностен срок на
осн. чл. 110 ЗЗД. Ответникът не е ангажирал доказателства за прекъсването и/или
спирането на погасителния давностен срок за вземането преди 22.05.2017 г.
Поради изложеното,
предявеният отрицателен установителен иск се явява основателен и следва да бъде
уважен.
По разноските:
С оглед изхода на
делото, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати
на ищеца направените по делото разноски. Ответникът е направил възражение за
прекомерност на претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение. Възражението
е неоснователно. Видно от представяния договор за правна защита и съдействие,
платеното възнаграждение е в размер на сумата от 385,00 лв. Минимално дължимото
възнаграждение в случая, с оглед разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба
№ 1/2004 г. на ВАС, е в размер на 300,00 лв.. Съдът намира, че претендираният
от ищцата размер съответства на правната и фактическа сложност на делото и не е
прекомерно завишен. Ответникът следва да бъде осъден да заплати разноски в
размер на 435,00 лв., от които – сумата от 385,00 лв. адвокатско възнаграждение
и сумата от 50,00 лв. държавна такса. Заплатената от ищцата държавна такса за
горницата над 50,00 лв. до сумата от 80,55 лв. е недължимо платена, поради
което не следва да бъде възлагана в тежест на ответника.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на осн. чл. 439 ГПК, че Г.Б.Е., ЕГН **********
не дължи поради изтекла погасителна давност на „Финанс Инфо Асистанс” ЕООД,
ЕИК: ********* сумата от 854,66 лв., от които: 744,98 лв. /седемстотин четиридесет и четири
лева и 98 ст./ - главница по Договор за
издаване на кредитна карта MasterCard-Фаворит от 11.10.2007 г., сумата от 84,68
лв. - договорна лихва от 01.03.2009г. до 26.11.2009г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 27.11.2009 г., до окончателното й изплащане,
както и сумата от 25,00 лв. - разноски по делото, за които е издаден изпълнителен
лист от 02.12.2009 г. по ч.гр.д. № 3159/2009 г. по описа на РС Враца в полза на
“Централна кооперативна банка” АД, което вземане е прехвърлено с договор за
цесия от 28.12.2011 г. на „Финанс Инфо Асистанс” ЕООД, които суми са предмет
на изпълнително дело № 131/2019 г. по описа на ЧСИ Момчил Нелов с рег. № 723 и
район на действие – Окръжен съд Враца, образувано въз основа на изпълнителен
лист, издаден на 02.12.2009 г. по ч. гр. дело № 3159/2009 г. по описа на РС
Враца.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК „Финанс
Инфо Асистанс” ЕООД, ЕИК: ********* да заплати на Г.Б.Е., ЕГН ********** сумата
от 435,00 лв. разноски по делото.
Решението може да се обжалва пред
Окръжен съд гр. Враца в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: