Р Е Ш Е Н И Е  № 143

Гр. Сливница 15.10.2018 г.

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

РАЙОНЕН СЪД ГРАД СЛИВНИЦА, IV състав, в публично съдебно заседание на тринадесети август, през две хиляди и осемнадесета година в състав:

                                                                                РАЙОНЕН СЪДИЯ: ГЕОРГИ НИКОЛОВ

при участието на секретаря ПАУЛИНА ВЕЛКОВА, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 356 по описа за 2018г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 310, т. 6 от ГПК вр. чл. 146, ал. 2, вр. чл. 144 от СК. Същото е образувано по искова молба от Н.Р.Н., ЕГН **********, с която е предявен осъдителен иск срещу Р.П.А., ЕГН **********, за заплащане на месечна издръжка в размер на 170-190 лева, считано от момента на подаване на исковата молба – 05.06.2018г., ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, до настъпване на основание за прекратяването й.

В молбата се излага, че ищецът се отглежда единствено от своя баща, който не разполага с достатъчно доходи да поеме цялата издръжка на своя син, а от своя страна ответницата имала възможност да заплаща претендираната издръжка. Към момента ищецът бил студент – редовна форма на обучение в ЮЗУ „Н. Ф.” гр. Б., което значително увеличило разходите му за обучение, като заплащане на семестриална такса, такса за ползване на общежитие, материали и учебници, както и средства за пътуване и храна. Заплащал месечна такса в размер на 50 лева за общежитие.

Моли да му бъде допуснат до разпит един свидетел, които щял да установи, твърденията в исковата молба. Представя писмени доказателства за това, че е записан като редовен студент за учебната 2017/2018г., както и че е настанен в студентско общежитие. Претендира разноски.

Ответникът редовно уведомен е представил в срока по чл. 131 от ГПК отговор на исковата молба в който оспорва иска. Излага съображения, че не е в състояние да заплаща претендираната издръжка. Твърди, че недостига на парични средства я принуждава да тегли кредити за да поддържа домакинството си. За малолетния си син, който отглеждала, ответницата получавала месечна издръжка в размер на 130 лева, но се налагали допълнителни разходи за неговото обучение и специфични нужди.

Отделно от това излага твърдения, че на ищеца не следвало да се дължи издръжка поради наличие на предпоставките на чл. 151 ал.1 от СК, като сочи конкретни негови провинения. 

Представя доказателства за изтеглени кредити, получавани доходи и собственост.  Моли да му бъдат допуснати двама свидетели при режим на довеждане, единият от които ще установи липсата на финансова възможност на ответницата да заплаща претендираната издръжка, а другия провиненията на ищеца, поради които същия не следвало да получава издръжка.

Претендира разноски.

Съдът, след като обсъди наличните по делото доказателства, установи следното:

Безспорно по делото е установено, че ответницата е майка на ищеца. Също така, не се спори, че Н.Н. е пълнолетен, както и че е записан като редовен студент за учебната 2017 – 2018 година в ЮЗУ „Н. Ф.“ гр. Б.. Същият е настанен в студентско общежитие на университета. Представени са доказателства, че бащата на ищеца при когото той живее, е получавал средно месечно възнаграждение в размер на около 1140 лева за последната година. Ищецът също е работил по трудов договор до 10 април 2018г., като е реализирал среден месечен доход около 500 лева.

От представените вносни бележки се установява, че ищецът е заплащал такси за обучението си в размер на по 250 лева за семестър, както и средно по около 100 лева на месец за наем на студентско общежитие. Ищецът притежава МПС на свое име.

От друга страна, ответницата е представила доказателства за изтеглени от нея няколко кредита, удостоверение за доходи от което е видно, че същата получава средно месечно трудово възнаграждение в размер на около 540 лева. Установява се още, че ответницата притежава собствен недвижим имот в който живее, както и че бащата на ищеца е осъден да заплаща месечна издръжка за отглежданото от нея непълнолетно дете в размер на 130 лева месечно по гр. Дело № 519/2017г. на РС Сливница.

В хода на производството са събрани гласни доказателства, чрез разпит на свидетелката Станислава А., която излага данни за отношенията между страните по делото. Твърди, че са налице конфликти между тях, които най – вече са породени от отношенията им свързани с осъществяване на режима на лични контакти между бащата на ищеца и бивш съпруг на ответницата с тяхното непълнолетно дете П.Н.. Свидетелката описва проявлението и характера на конфликтите.

Други относими към предмета на спора доказателства по делото не са представени.

При така установената фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:

Предявеният иск по чл. 144 от СК е частично основателен по следните съображения:

В хипотезата на чл. 144 от СК е заложено схващането, че издръжката на пълнолетно учещо дете от родител не е безусловно регламентирана. Необходимо е да е налице възможност от страна на родителя за я заплаща, без това съставлява особени затруднения за него. Според тази разпоредба, родителите дължат издръжка на пълнолетните си деца, ако учат редовно в средни и висши учебни заведения, за предвидения срок на обучение, до навършване на двадесетгодишна възраст при обучение в средно и на двадесет и пет годишна възраст при обучение във висше учебно заведение, както и да не могат да се издържат от доходите си, или от използване на имуществото си и родителите могат да я дават без особени затруднения.

При определяне на издръжката за пълнолетни лица, съдът не е обвързан от минималните размери на издръжката, определени съобразно разпоредбата на чл. 142, ал.2 от СК, а единствено следва да прецени дали с оглед икономическата обстановка, престирането на определен размер издръжка ще съставлява затруднение за съответното задължено лице.

При преценка материалните възможности на бащата на ищеца, съдът се съобрази с представеното и цитирано по – горе удостоверение за получавани доходи. Не се спори по делото, че бащата е осъден и заплаща на непълнолетното си дете П.Н., което живее при ответницата, месечна издръжка в размер на 130 лева, както и че се грижи изцяло за покриване разходите на ищеца.

При преценка материалните възможности  на ответницата, съдът се съобрази с представеното удостоверение за доходи, цитирано по - горе. Безспорно е също така, че ответницата полага грижи и за непълнолетното дете П.Н., както и че живее на семейни начала в собственото си жилище с лице от мъжки пол, което също би следвало да полага грижи за общото домакинство.

 Ищеца към настоящия момент е на 20 години и видно от представените и цитирани по – горе писмени доказателства, след 10.04.2018г., същия не получава трудови възнаграждения, няма доходи от свободни професии, наеми и хонорари, както и не притежава недвижими имоти на свое име.

В конкретния случай се претендира издръжка от родител при хипотезата на продължаващо образование във висше учебно заведение. Тази издръжка, както беше посочено, не се дължи безусловно, каквото е задължението на родителите за издръжка по реда на чл.143, ал.1 СК, защото законът предвижда, че издръжка на пълнолетни деца се дължи, ако родителите могат да я дават без особени затруднения.

В настоящата хипотеза предпоставките, визирани във фактическия състав на нормата на чл. 144 от СК, са налице – ищеца е навършил 18 години и продължава обучението си във висше учебно заведение, редовна форма на обучение. По делото не се установи същия да има някакви доходи или имущество, от което да може да се издържа. В закона няма легална дефиниция на понятието „особени затруднения“, но дали са налице такива или не, се преценява с оглед на материалните възможности на родителите, както и наличието на други обстоятелства, които пряко рефлектират върху тези материални възможности. С оглед на изложеното, настоящият съдебен състав намира обстоятелството, че ответницата е теглила кредити, не може да бъде отчетено като затруднение по смисъла на чл.144 СК, защото същата се е поставила сама в положение на кредитополучател. Нещо повече, такива както е установено от наличнитепо делото доказателства има и бащата на ищеца, при когото последния живее. По делото безспорно е установено, че ответницата получава доходи, както и допълнителни средства за издръжка, поради което съдът приема, че същата може да предоставя издръжка на пълнолетнния си син, макар и не в пълния претендиран размер. Според решаващия съдебен състав за задоволяване нуждите на ищеца, са необходими средно месечно около 300 лева, част от които следва да бъдат поети от ответницата.

Относно възражението на ответницата по чл. 151 ал.1 от СК, съдът намира следното:

Според разпоредбата на чл. 151, ал.1 от СК, не може да търси издръжка лице, което се е провинило тежко срещу онзи, който дължи издръжката, срещу негов съпруг, низходящ или възходящ.  Понятието „тежко провинение” също няма легална дефиниция регламентирана в закона. Съобразно теоретичните постановки по въпроса същото може да се изразява в различни житейски проявления. Дали е налице провинение и дали то е достатъчно тежко за да погаси правото на издръжката, зависи от конкретния случай. Не е необходимо винаги да се касае до престъпление, а до силно морално укоримо поведение на нуждаещия се от издръжка, което прави нейното получаване противно на морала. Провинението е винаги умишлено деяние и дали е налице и е тежко, се преценява във всеки конкретен случай, като се имат предвид, както личността на задълженото за издръжка лице, така и на оправомощеното да я получава. При исковете по чл. 151 СК страната трябва да докаже при условията на пълно и главно доказване както факта на извършване на провинението, така и неговата тежест, за да се обоснове обстоятелството, че по-нататъшното плащане на издръжка между същите лица противоречи на добрите нрави и справедливостта.

Видно от показанията на свидетелката Станислава А., действително са били налице изострени отношения между ответницата и ищеца, но според решаващия съдебен състав същите на биха могли да бъдат квалифицирани, като „тежки умишлени провинения” по смисъла на закона. Това е така тъй като същите са по – скоро инцидентни - епизодични и винаги са свързани с конкретен повод – вземане от дома на ответницата на непълнолетния брат на ищеца, по повод осъществяване на контактите му с неговия баща.  

С оглед на изложените съображения, съдът приема, че към настоящия момент ответницата следва да бъде осъдена да заплаща на пълнолетния си син ежемесечна издръжка в размер на 90 лв., като в случая приема, че тя може да осигурява тази издръжка, без това да й създава особени затруднения. С така определения размер на издръжката, ще бъдат покрити частично разходите на ищеца свързани с неговото обучение. При определяне размера на издръжката, която следва да заплаща ответницата, е необходимо да се отбележи, че тя не е единственият, който е задължен за това. Издръжката по чл. 144 СК се дължи и от двамата родители според материалните им възможности, поради което съдът счита, че останалата част от средствата, необходими за издръжката на ищеца следва да се престират от бащата.

Предвид изложеното, съдът намира предявеният иск за основателен и доказан до размер от 90 лева месечно и в този размер следва да бъде уважен, считано от 05.06.2018 г., ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска до настъпване на основания за нейното изменяване или прекратяване, като до пълният предявен размер, подлежи на отхвърляне, като неоснователен и недоказан.

С оглед изхода на правния спор, съдът приема, че разноските следва да останат така, както са направени от страните.

На основание чл. 7 т. 2 от Тарифа за ДТ, които се събират от съдилищата по ГПК, ответницата следва да бъде осъдена да заплати по сметка на РС Сливница, държавна такса в размер на 129.60, върху присъдената издръжка.

Воден от горното, както и на основание чл.235 и сл.  от ГПК, съдът

 

Р Е Ш И:

ОСЪЖДА на основание чл. 144 от СК, Р.П.А., ЕГН **********, да заплаща на пълнолетния си син Н.Р.Н., ЕГН **********, ежемесечна издръжка в размер на 90 лева, считано от 05.06.2018 г., ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска до настъпване на основания за нейното изменяване или прекратяване, като отхвърля иска до пълния предявен размер, като неоснователени и недоказан.

ОСЪЖДА  на основание чл. 7 т. 2 от Тарифа за ДТ, които се събират от съдилищата по ГПК, Р.П.А., ЕГН **********, да  заплати в полза на Държавата, по сметка на РС гр. Сливница, държавна такса  върху размера на присъдената издръжка в размер на 129.60 лева.

ОСТАВЯ без уважение претенциите на страните за заплащане на разноски.

 

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в двуседмичен срок от съобщаването за изготвянето му пред СОС.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: