РЕШЕНИЕ
№ ………
гр. Варна, 27.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - ВАРНА, Гражданско отделение, 8 с-в, в
открито заседание, проведено на осми април през две хиляди двадесет и първа година,
в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: РАЛИЦА РАЙКОВА
при
секретаря Величка Велчева, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 15187 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано
по предявени от Дирекция „Управление на
собствеността и социални дейности“ - МВР срещу „П.“ ЕООД
кумулативно обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 92 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за заплащане на сумата от 7832 лв., представляваща
неустойка, начислена на основание чл. 15 от Договор за обществена поръчка № УРИ
5785оп-17-5785опд-82/13.09.2017 г. за периода от 27.05.2020 г. до 09.07.2020 г.
и сумата от 241,49 лв., представляваща обезщетение за забава върху договорната
неустойка за периода от 07.08.2020 г. до 26.11.2020 г., ведно със законната
лихва върху договорната неустойка, считано от датата на завеждане на исковата
молба в съда – 26.11.2020 г. до окончателното ѝ изплащане.
Твърди се
в исковата молба, че в резултат на проведена открита процедура по Закона за
обществените поръчки ищецът е сключил процесния
договор с предмет „Доставка на противоударни каски с
визьор – 330 броя“ с ответника като избран за негов изпълнител. В договора било
уговорено, че изпълнителят ще достави на възложителя 330 бр. противоударни каски с визьор с технически спецификации,
посочени в Техническо предложение – Приложение № 1, неразделна част от него.
Ищецът излага, че всички каски, предмет на договора, са доставени и приети на
29.09.2017 г., поради което е заплатена цялата дължима сума в размер на
356 004 лв. Сочи се, че договореният гаранционен срок на доставените стоки
е 10 години от датата на подписване на приемно-предавателен протокол за
приемането им, т.е. до 29.09.2027 г. Твърди се, че с констативен протокол от
27.03.2020 г. е установено, че 110 бр. от доставените каски са с дефекти и рекламираните
изделия са предадени на изпълнителя за гаранционен ремонт на същата дата.
Навежда се довод, че съгласно разпоредбата на чл. 11, ал. 4 от договора, в
случай на рекламация в гаранционния срок изпълнителят е длъжен за своя сметка
да подмени/поправи стоката в срок от два месеца от датата на подписване на
констативен протокол. С оглед на това ответникът следвало до 26.05.2020 г. да
поправи или подмени дефектните изделия. Сочи се, че рекламираните изделия, с
изключение на три броя каски, били отремонтирани
коректно и предадени на възложителя с предавателно-приемателен протокол от
08.07.2020 г., а последните три броя каски – с предавателно-приемателен
протокол от 14.07.2020 г. В тази връзка ищецът счита, че ответникът е изпаднал
в забава от 44 дни да изпълни своето задължение по чл. 11, ал. 4 от договора,
поради което на основание чл. 15 от същия дължал неустойка в размер на 0,05% от
общата цена по чл. 13, ал. 1 от договора за всеки просрочен ден, но не повече
от 20% от нея, а именно 7832 лв. Поддържа се, че ищецът е коректна страна по
договора, която е изпълнила точно и в срок всички свои договорни задължения. В
изпълнение на чл. 20 от договора за дължимия размер на неустойката възложителят
съставил протокол, който бил предоставен на изпълнителя с писмо от 23.07.2020
г. Пояснява се, че със същото писмо е отправено искане до ответното дружество
по реда на чл. 20, изр. 2-ро от договора за доброволно изплащане на начислената
неустойка в срок до 10 работни дни, считано от дата на получаване на протокола,
който срок е изтекъл на 06.08.2020 г. Към настоящия момент обаче дължимата сума
не била заплатена от изпълнителя. При тези съображения се моли за уважаване на
предявените искове и присъждане на сторените разноски.
В
срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба от
ответника „П.“ ЕООД, в който се изразява становище за неоснователност на
предявения иск. Поддържа се, че са налице визираните в чл. 306, ал. 1 ТЗ и чл.
81 ЗЗД обстоятелства, изключващи отговорността на ответното дружество.Твърди
се, че периодът на представяне на стоките за ремонт съвпаднал с периода, в
който страната и цяла Европа била засегната от пандемията от COVID 19, което ответникът счита за
форсмажорно обстоятелство. Излага се, че всички държави от Европа са предприели
мерки срещу заболяването, включващи забрана за свободно придвижване, което на
практика за срока на извънредното положение ограничило възможността за
придвижване на стоки и материали, като се допускало изключение единствено за
лекарствени продукти и стоки от първа необходимост. Сочи се, че производителят
на процесните стоки е Република Турция, която била
най-силно засегнатата страна от пандемията на територията на Балканския
полуостров. Ответникът твърди, че в срока за отстраняване на дефекти на въпросните
каски с писмо от 27.05.2020 г. се е позовал на непреодолима сила. Поддържа се,
че веднага след получаване на каските от възложителя, са предприети действия по
обезпечаване на възможността за транспортирането им до Република Турция и за отремонтирането на същите, съгласно гаранционните условия
на производителя. Ответникът излага, че едва към края на месец май 2020 г.
турският му партньор го уведомил, че реално е преустановил дейност, вследствие
на противоепидемичните мерки в страната, и ще може да изпълни ангажимента си
след отпадане на същите. Навежда се довод, че е изисквало време проучването на
маршрута, по който може да се експедира пратката, както и възможността на
производителя да изпълни задължението си за гаранционна поддръжка, и едва след
като ответникът разбрал, че не е в състояние да изпълни ангажимента си, заради
обстоятелства, които не зависят от неговата воля, бил принуден да уведоми ищеца
за това в дадения срок за изпълнение. Счита се, че е налице причинно-следствена
връзка между неизпълнението на ответника и форсмажорните обстоятелства,
произтекли от наложените ограничения за разпространението на вируса. Поддържа
се, че пандемията несъмнено има извънреден характер и се явява непреодолимо
препятствие, настъпило след сключване на договора, което ответникът не е могъл
и не е бил длъжен да предвиди. В допълнение ответникът счита, че неустоечната клауза е нищожна, поради нарушение на принципа
на справедливостта и нормалните търговски практики. В конкретния случай начинът
на определяне на неустойката като 0,05% от стойността на цялата дължима сума по
договора за всеки ден просрочие, водел до извод, че
същата излиза извън пределите на нейната обезпечителна функция. Пояснява се, че
ответното дружество по никакъв начин не е разполагало с правната възможност да
води преговори при сключване на договора за възлагане на обществена поръчка в
частта за предвидените санкционни клаузи по договора, които са определени
едностранно от ищеца. В заключение излага, че предявеният иск по чл. 92, ал. 1 ЗЗД е в противоречие с възприетото с ТР № 1/2010 г. на ОСТК на ВКС разбиране,
според което условията и предпоставките за нищожност на клаузата за неустойка
произтичат не само от нейните функции, но и от принципа за справедливост в
гражданските и търговските правоотношения. В този смисъл моли за отхвърляне на
исковите претенции и присъждане на сторените разноски.
Съдът,
като съобрази събраните писмени и гласни доказателствени
средства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал.
2 ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:
Районен
съд – Варна, 8 с-в, е сезиран с кумулативно обективно съединени осъдителни
искове с правно основание чл. 92 ЗЗД и чл.
86 ЗЗД, съгласно Определение № 262225/22.02.2021 г., в което е обективиран проект на доклад по делото, приет за
окончателен в о. с. з. на 08.04.2021 г., по който доклад страните са изразили
становища, че нямат възражения. Като осъдителни са заявени претенциите на ищеца
и в депозираните от него писмени бележки.
Установява
се по делото от приложения Договор за обществена поръчка № УРИ
5785оп-17-5785опд-82/13.09.2017 г., че страните са в облигационно
правоотношение, възникнало на основание цитирания договор, по силата на който
ищецът е възложил на ответника като изпълнител да достави 330 броя противоударни каски с визьор с технически спецификации,
посочени в Техническо предложение – Приложение № 1, неразделна част от
договора, срещу насрещната престация на ищеца да му
заплати уговореното възнаграждение в размер на 356 004 лв. с вкл. ДДС.
Уговорено е
между страните в чл. 11, ал. 1 от договора, че гаранционният срок на
доставените стоки е десет години, сччитано от датата
на подписване на предавателно-приемателния протокол за доставените стоки, като
според разпоредбите на ал. 2 и 3 на същия член, в случаите на констатирани
недостатъци на стоките, възложителят има право да предяви рекламация пред
изпълнителя в гаранционния срок, за което се съставя констативен протокол от
представители на двете страни. Договореният между страните срок за
подменяне/поправяне на увредените стоки е 2 месеца от подписване на
констативния протокол.
В чл. 15 от
договора страните са уговорили неустоечна клауза при
забава на изпълнение на задължение по договора, според която изпълнителят дължи
неустойка в размер на 0,05% от общата цена на договора за всеки просрочен ден,
но не повече от 20% от нея.
В Раздел VIII „Непреодолима сила“ от договора страните са
посочили редът и начинът позоваване на някоя от страните на настъпването на
форсмажорно обстоятелство. Така според чл. 22, ал. 2 от договора настъпването
на форсмажорното обстоятелство се доказва с надлежно оформен документ от
компетентен държавен орган и се фиксира със съставяне и подписване на
двустранен протокол. Според определеното от страните изискване в ал. 3 на същия
член, страната, която се позовава на такова обстоятелство трябва в 3-дневен
срок от настъпването му писмено да уведоми другата страна, като при
неизпълнение на това задължение страната няма право да се позовава на
форсмажорни обстоятелства. Посочено е в ал. 4, че неизправната страна, която е
била в забава при настъпването на непреодолима сила, няма право да се позовава
на форсмажорно обстоятелство. Изрично между страните е договорено в ал. 5, че
не е налице непреодолима сила, ако съответното обстоятелство се е случило
вследствие на неположена дължима грижа от страна по този договор или ако при
полагане на дължимата грижа това обстоятелство може да бъде преодоляно.
Видно от
представения Предавателно-приемателен протокол от 27.09.2017 г. изпълнителят по
договора е предал на посочената дата на възложителя 330 бр. противоударни
каски с визьор по единична цена 1087,80 лв. с вкл. ДДС. В изпълнение на
насрещното си задължение да заплати уговореното възнаграждение по договора,
възложителят е превел по банков път на изпълнителя сумата от 356 004 лв. на
30.09.2017 г., видно от представения банков документ – искане за превод №
963030671549 от 30.09.2017 г.
В
гаранционния срок на договора с Констативен протокол рег. №
5787р-7766/27.03.2020 г., съставен на 26.03.2020 г., в присъствието на
представители на двете страни, са констатирани дефекти на 110 бр. от
доставените каски и с Предавателно-приемателен протокол рег. №
5785р-7763/27.03.2020 г., съставен на 26.03.2020 г. стоките са предадени на
ответника – изпълнител по договора, за гаранционен ремонт.
По правилото
на чл. 178, ал. 2 ГПК, предвид обстоятелството, че в горния ляв ъгъл на
представения протокол е посочено „рег. № 5785р-7763/27.03.2020 г.“, а в
третия абзац на първата страница след „на основание констативен протокол рег. №
5785р-“ е добавено с ръкописно изписване „7766/27.03.“, съдът приема, че
именно на добавената дата 27.03.2020 г. е станало фактическото предаване на
дефектните стоки на ответника, доколкото нелогично е предаването на стоките да
е станало на 26.03.2020 г. на основание констативния протокол от следваща дата
– 27.03.2020 г., посочен в предавателно-приемателния протокол. Следователно,
двумесечният срок за отстраняването на недостатъците на стоките от страна на
ответника, уговорен в чл. 11, ал. 4 от договора, започва да тече от 27.03.2020
г.
В последния
ден от срока за изпълнение на задължението на изпълнителя да поправи/подмени дефектиралите каски – на 27.05.2020 г., ответникът е
изпратил до ищеца уведомително писмо от 27.05.2020 г., с което го уведомява, че
предвид въведената карантина и предприетите извънредни мерки за борба с коронавируса се налага удължаване на срока за ремонт на
повредените каски. Пояснява се, че ремонтът следва да бъде извършен във фабрика
на производителя в Република Турция в присъствието и под контрола на
представител на ответника, което към настоящия момент е невъзможно, поради
въведени ограничения за пътуване от и към Република Турция, включително и
задължителна 14-дневена карантина при влизане и излизане от тази страна.
Позовава се на чл. 22, ал. 2 от договора като поддържа, че въведената
карантина, поради усложнената епидемиологична обстановка и предприетите
извънредни мерки за борба с коронавируса,
представлява непреодолима сила, вследствие на която е възникнала невъзможността
за извършване на ремонта. Уведомява се ищецът, че ремонтът ще бъде извършен при
първа възможност и във възможно най-кратък рок след разрешаване на свободното
движение между Република България и Република Турция.
В отговор на
това писмо ищецът е изпратил писмо от 12.06.2020 г., с което се признава
обстоятелството, че писменото уведомление, с което ответникът се позовава на
наличието на непреодолима сила, е направено в последния ден от двумесечния
срок, в който следва да отстрани констатираните дефекти на стоките, но е
изразено становище, че това представлява забава на изпълнителя и няма право да
се позовава на форсмажорно обстоятелство. Отправя се претенция за
възстановяването на заплатеното възнаграждение за дефектиралите
стоки в размер на 118 668 лв.
От своя
страна ответникът е отправил до ищеца Уведомление-покана от 19.06.2020 г., с
която са изложени аргументи за наличието на непреодолима сила по смисъла на чл.
306, ал. 1 ТЗ, заявено е желание за постигане на двустранно споразумение
относно ремонта на каските, поканен е ищецът в 3-дневен срок да заяви дали е
изгубил интерес от изпълнението на задълженията на изпълнителя по договора за
поправка на дефектните каски и е уведомен, че е налице възможност за извършване
на ремонта на 17.07.2020 г.
Ищецът е
изразил съгласие за извършването на гаранционния ремонт на стоките с писмо от
01.07.2020 г., но е отправил претенция до ответника за заплащането на процесната неустойка по чл. 15 от договора до деня на
реалното изпълнение на задължението за отстраняването на недостатъците на 110
бр. каски.
С
Констативен протокол рег. № 5785р-16291/07.07.2020
г., съставен в присъствието на представители на страните, е констатирано, че
след направен оглед на всяка една противоударна каска
107 бр. каски са с отремонтирани повреди, а 3 бр.
каски имат дефекти, като поправените без забележки каски са предадени на
възложителя на 08.07.2020 г., видно от Предавателно-приемателен протокол от
08.07.2020 г. На 10.07.2020 г. е констатирано от страните и отстраняването на
дефектите на останалите 3 бр. каски, които са предадени на възложителя с Предавалтено-приемателен протокол от 14.07.2020 г.
С писмо от
23.07.2020 г., изпратено от ищеца до ответника, последният е уведомен, че във
връзка със забавеното изпълнение по договора му е начислена процесната
неустойка в размер на 7832 лв., която следва да заплати по посочена в писмото
банкова сметка ***отокола за дължимата неустойка,
приложен към писмото. На същата дата е постъпило възражение от ответника по
изпратеното писмо, към което е приложен Сертификат за форсмажор
№ 097 от 06.07.2020 г. По направеното възражение на ответника е изпратен
отговор от страна на ищеца с писмо от 30.07.2020 г., в което е изразил
становище, че начислената неустойка е дължима и няма да бъде анулирана, както и
са изложени доводи за неспазването от страна на изпълнителя на реда за
уведомяване на възложителя за наличието на форсмажорно обстоятелство, уговорен
в чл. 22 от договора.
Представено
е от ответника писмо от 25.05.2020 г., в превод от турски език, изпратено от „Donatum Ticaret, Terazidere Mah. Funda Sokak
No 33,34160 Bayrapasa/Istanbul
– Turkey, относно изпратено от „П.“ ЕООД искане за ремонтно
обслужване на 110 бр. полицейски каски с лицев щит РА01, в което е посочено, че
поради извънредните мерки срещу вируса COVID-19 към момента не е възможно да бъдат извършени тези ремонти и да бъде посочен
срок, в който това е възможно. Пояснено е, че Истанбул е един от
най-засегнатите райони на територията на Република Турция, където са въведени
едни от най-строгите ограничителни мерки, заради което се наложило съществено
съкращение на фирмената дейност. Доставките на основни и спомагателни материали
били изключително затруднени, а работниците в компанията – в намален състав и с
намалено работно време. Посочено е, че ремонтът на стоките трябва да се извърши
в присъствието и под контрола на представител на ответника, като съгласно
ограниченията, въведени в Турция, границата с България е затворена за
пътнически трафик и е невъзможно да бъде изпратен служител на ответника. От
друга страна е изложено, че мерките срещу вируса, предприети от компанията, не
ѝ позволяват да допускат трети лица на територията на предприятието.
Поради тези причини ответникът е уведомен, че обслужването на горепосочените
каски ще бъде извършено след свалянето на противоепидемиологичните
мерки и позволяването на свободното преминаване на границата между двете
страни.
Общоизвестен
е фактът, че с Решение на Народното събрание от 13.03.2020 г. е обявено извънредно
положение върху цялата територия на Република България, считано от 13 март 2020
г. до 13 април 2020 г., а с Решение на Народното събрание от 07.04.2020 г. е
удължен неговият срок до 13 май 2020 г.
Приобщени
към доказателствения материал по делото са Заповеди
на Министъра на здравеопазването, издадени в периода 06.04.2020 г. – 30.06.2020
г., от които е видно, че в периода 06.04.2020 г. – 15.07.2020 г. са въвеждани
временни забрани за влизане на територията на Република България, като обаче
забраната не се е отнасяла до транспортен персонал, ангажиран с международен
превоз на пътници и товари. Въведени са ред за поставяне на карантина и
специални правила по отношение на лицата, осъществяващи предоставянето на стоки
и услуги, от които е видно, че транспортната дейност не е била преустановявана,
съобразно издадените заповеди. Изрично е посочено, че водачите на товарни
автомобили, които извършват или приключват международен превоз на товари и
стоки представляват изключение от правилото за поставяне на всички лица, които
влизат на територията на Република България, под карантина. На интернет
страницата на Министерство на транспорта, информационните технологии и
съобщенията, Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, в раздел „Актуална
информация за COVID-19“ са публикувани общодостъпни съобщения, представляващи
общоизвестни факти относно прилаганите от турските власти мерки против разпространението
на COVID-19 по границите на Република
Турция по отношение на международните
водачи на превозни
средства, доставящи стоки, от които е видно, че българските водачи могат да
влизат в страната след съответен медицински преглед и дезинфекция на превозните
средства, при спазване на стриктни правила, без да бъдат поставяни под
14-дневна карантина.
От
ангажираните от ответника гласни доказателствени
средства чрез разпита на свидетеля Р.В. В., служител на ответното дружество, се
установява, че след обявяването на извънредното положение било получено писмо
от ответното дружество, че има 110 бр. дефектирали
каски, които са в гаранционен срок. Свидетелства, че каските били получени, но
тъй като били цели, за да се отремонтират трябвало да
бъде свалена само дефектната част, която да бъде изпратена на производителя в
Турция. Твърди, че се свързали със спедиторска фирма, която работила с различни
превозвачи, но били информирани, че не се осъществяват превози, тъй като е
въведена карантина при отиването и връщането в Турция. Излага, че било изчакано
около месец и нещо докато отново било разрешено на шофьорите да пътуват без
поставянето им впоследствие под карантина и изпратили дефектните части в
Турция. Заявява, че турският им партньор и производител на каските обаче ги
уведомил, че са затворили фабриката, тъй като имало много болни. След това ги
уведомили, че са започнали работа и са оправили дефектиралите
части, които получили в началото на месец юли 2020 г. Веднага сглобили каските
и свидетелят лично ги занесъл в склада на възложителя. Свидетелят излага
мнение, че според него дефектите на каските не биха могли да бъдат отремонтирани в България, тъй като представляват специфични
неща – матрици, състоящи се от десетки части, които се намират в Турция, като
не знае дали другаде биха били поправени. Пояснява, че преди да бъде възложено
производството на въпросните каски на турския производител е търсен друг, но
такъв не е бил намерен. Според неговото лично мнение не би важала гаранцията на
производителя, ако има някакво вмешателство, с оглед извършен ремонт от друго
лице.
При така установените правнорелевантни обстоятелства, чрез събраните по делото доказателствени средства, съдът по правилата на чл. 235,
ал. 2 ГПК приема следното от правна страна:
Страните могат отнапред да уговорят размера на
обезщетението за причинени вреди от неизпълнение на договорно задължение, без
да е нужно те да се доказват. Пораждането на това акцесорно, добавъчно,
несамостойно задължение представлява неустойка, която съгласно правилото,
уредено в чл. 92, ал. 1 ЗЗД, обезпечава изпълнението на задължението и служи
като обезщетение за вредите от неизпълнението, т. е. освен обезщетителната си
функция, тя представлява и обезпечителен способ за точно и добросъвестно
изпълнение на договорните задължения.
Установено е по делото наличието на облигационно правоотношение между
страните, възникнало въз основа на сключения между тях Договор за обществена
поръчка № УРИ 5785оп-17-5785опд-82/13.09.2017 г., с предмет: „Доставка на противоударни каски с визьор – 330 броя“. Няма спор между
тях, а и от представените писмени доказателства се установява, че ищецът е
изпълнил точно и в срок задълженията си по договора, в т.ч. и да заплати
дължимото на ответника възнаграждение за доставените стоки. Категорично
изяснено е по делото, че в гаранционния срок на доставените противоударни
каски са констатирани дефекти на 110 бр. от тях, които предвид по-горе
изложените съображения са предадени на ответника за отстраняване на
недостатъците им на 27.03.2020 г. В този
смисъл, както бе изяснено, крайният 2-месечен срок за подменяне/поправяне на
стоките, съгласно чл. 11, ал. 4 от договора изрича на 27.05.2020 г. Ответникът
е изпълнил задължението си да поправи дефектните стоки със забава като 107 бр.
каски са предадени на ищеца с отстранени дефекти на 08.07.2020 г., а отстраняването
на дефектите на останалите 3 бр. каски е констатирано на 10.07.2020 г., видно
от представените и неоспорени от страните предавателно-приемателни протоколи от
08.07.2020 г. и 14.07.2020 г. и констативен протокол от 10.07.2020 г.
Следователно, ответникът е бил в забава от 43 дни да изпълни задължението си по
чл. 11, ал. 4 от договора да поправи/подмени дефектните стоки, съобразно
посоченият от ищеца краен срок – 09.07.2020 г.
Съгласно уговорената между страните неустойка в чл. 15 от договора при
забава на изпълнение на задължение по договора изпълнителят дължи неустойка в
размер на 0,05% от общата цена по договора, а именно 356 004 лв., за всеки
просрочен ден, но не повече от 20% от нея. Така за периода на забавата на
ответника за изпълнение на задължението му по чл. 11, ал. 4 от договора същият
дължи неустойка в размер на 7654 лв.
Предвид инвокираното от ответника възражение
за наличието на непреодолима сила по смисъла на чл. 306, ал. 1 ТЗ, настоящият
съдебен състав намира следното:
Непреодолимата сила е легално дефинирана в разпоредбата на чл. 306, ал. 2 ТЗ и това е непредвидено или
непредотвратимо събитие от извънреден характер, възникнало след сключване на
договора. Непредвидимостта на събитието е свързана с извънредния му характер и
се изразява в невъзможността при сключване на търговската сделка страните да са
допускали настъпването му, което събитие да осуети изпълнението на поетото
задължение. Непредотвратимостта на събитието е
свързана с извънредния му характер, но последиците му не могат да бъдат
преодолени и при полагане на дължимата грижа за изпълнение на задължението. Непредотвратимостта на събитието се оценява не само към
момента на настъпването му, но и към следващите от събитието действия на
длъжника, чрез които биха могли да се преодолеят последиците му. В този смисъл,
грижата на добрия търговец по чл. 302 от ТЗ е от значение за отговорността на
длъжника и при настъпване на събитие, което би могло да се квалифицира като
непреодолима сила.
Изхождайки от горната дефиниция съдът намира, че сочената от ответника
причина за невъзможност за изпълнение на задължението му по договора да
отстрани дефектите на стоките в уговорения 2-месечен срок за това, не
представлява обективна невъзможност по смисъла на закона. В действителност пандемията
от COVID-19 и наложените мерки за ограничаване на
заболяването в страната и света представляват събитие, което е изключително по
своя характер. Сочената от турския производител причина за неизвършването на
ремонта на стоките в изпратеното от него писмо е невъзможността на представител
на ответника да присъства при извършването на ремонта, поради ограниченията за
пътнически трафик, въведени в Турция, и мерките срещу вируса, предприети от
компанията производител. Такова изискване за осъществяването на ремонта в
присъствието и под контрола на изпълнителя обаче не е залегнало в сключения
между страните Договор за обществена поръчка № УРИ
5785оп-17-5785опд-82/13.09.2017 г. От свидетелските показания на служителя в
ответното дружество също се изяснява правнорелевантно
обстоятелство, че е трябвало само да бъдат изпратени дефектните части, което е
станало след повече от месец от получаването им от възложителя. Преценени по
правилата на чл. 172 ГПК показанията на този свидетел – служител в ответното
дружество, с оглед събраните писмени доказателства, съдът намира за
недостоверни в частта, в която е изложил, че не е било разрешено на шофьорите
да пътуват без карантина, както и че турският производител ги е уведомил, че е
затворил фабриката. Както бе изяснено по-горе, не е била въведена забрана за
осъществяване на международен превоз на товари до Република Турция, нито
водачите на превозните средства, доставящи стоки са били поставяни под
карантина. В противоречие с изпратеното от турския производител писмо са
показанията на свидетеля относно преустановяването на дейността му, доколкото
същият е заявил, че работи в намален обем, но не и че фабриката е затворена.
Пояснено е, че ремонтът ще се извърши след свалянето на противоепидемичните
мерки във връзка с необходимостта от присъствието на служител на ответното
дружество при ремонта. Като се държи сметка за търговския характер на сделката,
при която ответникът – изпълнител е носител на специални знания в съответната
търговска област, същият би могъл изнапред, така
както повелява грижата на добрия търговец по чл. 302 ТЗ, да прецени своето
поведение, с което в най-висока степен би удовлетворил конкретните изисквания,
отнасящи се до срока, в който следва да бъде извършена работата. В контекста на
горното, изпълнителят е следвало да положи дължимата грижа и да съобрази
поведението си с конкретната обстановка като изначално уведоми производителя на
стоките, че не е налице необходимост ремонтът да бъде извършен в присъствието и
под контрола на изпълнителя, с оглед предотвратяване на последиците от събитията. По този начин не
би било необходимо да се изчаква отпадането на ограниченията относно
пътническия трафик и стоките биха били отремонтирани
в по-кратък срок. Очевидно е, че изпълнителят не е положил и дължимата грижа,
предвид предмета му на дейност, вписан в Търговския регистър, а именно вътрешна
и външна търговия на стоки, да изпрати своевременно дефектиралите
части на производителя. Не се установи чрез пълно и главно доказване, както
предписва правната норма на чл. 154, ал. 1 ГПК, от страна на ответника,
позоваващ се на непреодолима сила, че единствено производителят в Република
Турция може да извърши поправките на каските. Свидетелят изложи единствено
предположение в тази насока, като заяви, че преди възлагането им за
производство не бил намерен друг производител, но не и че е търсен такъв за
отстраняването на дефектите, които за 106 бр. от каските представляват скъсана
каишка и/или подбрадник (които според т. 8 от Приложение № 1 към договора са
сменяеми).
При тези съображения, настоящият съдебен състав приема, че посоченото
от ответника обстоятелство не е било непредотвратимо при полагането на грижата на добрия търговец по
чл. 302 ТЗ и в този смисъл не прави невъзможно изпълнението на задължението му
по чл. 11, ал. 4 от договора. За пълнота
следва да се посочи, че също така не е спазен уговорения в договора ред за
позоваване на непреодолима сила, съобразно въведените от страните изисквания на
чл. 22, ал. 2 и 3 от договора, доколкото изпълнителят не е уведомил възложителя
в 3-дневен срок от настъпването на форсмажорното обстоятелство, на което се позовава,
а представеният Сертификат за форсмажор е издаден на
06.07.2020 г. – едва в деня на представянето за оглед на отремонтираните
стоки.
Направеното от ответника възражение за нищожност на уговорената между
страните неустоечна клауза в чл. 15 от договора,
съдът намира за неоснователно. В конкретния случай не е налице нарушение на
добрите нрави, нито неустойката излиза извън пределите на нейната обезпечителна
функция. Размерът на неустойката от 0,05% от общата цена на договора за всеки
просрочен ден, но не повече от 20% от нея, е определен съобразно установената в
чл. 9 ЗЗД договорна автономия за обезщетяване на вредите при забавено
изпълнение на задължение от страна на изпълнителя, свързано с възложена
обществена поръчка. Отчитайки цената на договора, предметът на възложената
работа и неговия обем, така формулираната неустойка е предвидена да
дисциплинира изпълнителя при изпълнение на договор за доставка на стоки от
обществено значение, предназначени да предпазят живота и здравето на
служителите на МВР при изпълнение на техните задачи във връзка с охраната
вътрешния ред и сигурност в Република България. Не се касае и за незначително
изпълнение, предвид че вследствие на забавата на изпълнителя да поправи 1/3 от
всички доставени каски за период около месец и половина, възложителят е бил в
невъзможност да използва необходимите му за изпълнение на ежедневните задачи на
министерството каски. Напълно основателни са доводите на ищеца в този смисъл и
се споделят от настоящия съдебен състав.
Възражението на процесуалния представител на ответното дружество,
наведено в хода на устните състезания по делото, относно неправилното
изчисляване на претендираната неустойка върху общата
цена на договора с включен ДДС, е преклудирано, а
освен това и неоснователно. Няма законова пречка страните да уговорят размера
на неустойката да се определя от общата цена по договора с включен ДДС. Разпоредбата
на чл. 26, ал. 2 ЗДДС касае определяне на данъчната основа, като според изречение
последно на същата, върху всякакви плащания на неустойки и лихви с обезщетителен характер
не следва да се начислява данък. Какъвто не е настоящият случай.
Относно акцесорния иск за заплащане на обезщетение
за забава върху договорната неустойка с правно основание чл. 86 ЗЗД съдът
намира следното:
При положение, че е налице паричен дълг, макар и под формата на
неустойка, то няма основание да се отрече възможността при неизпълнението му на
падежа, да се търси обезщетение и под формата на законна лихва в рамките на
допустимите от законодателството предели. Доколкото неустойката е предвидена в
самия договор, очевидно е, че тя съставлява договорно задължение за страната, в
чиято тежест е вменена. А когато е уговорена като парична сума, неизпълнението
на задължението за плащане на неустойка ще бъде неизпълнение на парично
задължението по смисъла на чл. 86, ал. 1 ЗЗД, пораждащо санкция за присъждане
на обезщетение в размер на законната лихва. Санкционният характер на
неустойката не препятства приложимостта на цитираната норма, тъй като
задължението за неустойка е самостоятелно и независимо от задължението за
обезщетение по чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Задължението за неустойка се поражда от факта
на неизпълнение на договорното задължение, чието изпълнение тя обезпечава и
обезщетява, а задължението за присъждане на обезщетение в размер на законната
лихва по чл. 86, ал. 1 ЗЗД се поражда от неизпълнението на вече породено и
неизпълнено задължение за неустойка. В този смисъл Решение № 1418/03.10.2002 г.
по гр. д. № 2313/2001 г. V г.о. на ВКС, Решение № 597/06.06.2005
г. по т. д. № 914/2004 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. и Решение № 73/29.06.2011 г. по
гр. д. № 683/2010 г., I т.о. на ВКС.
С писмо от 23.07.2020 г. ищецът е поканил ответното дружество да
заплати начислената неустойка в срок от 10 работни дни от получаване на
протокола за дължимата неустойка, приложен към писмото. Същото е получено на
23.07.2020 г., видно от изпратеното от ответника възражение от същата дата.
Следователно, изпълнителят по договора е изпаднал в забава да заплати дължимата
неустойка на 07.08.2020 г. Съдът, съобразявайки определения от БНБ основен
лихвен процент за процесния период, с нормативно
установената надбавка от 10 пункта, е определил размера на изтеклата за периода
от 07.08.2020 г. до 26.11.2020 г. законна лихва за забавено плащане върху
дължимата неустойка от 7654 лв., а именно в размер на 238,12 лв.
С оглед изложеното предявеният иск с правно основание чл. 92 ЗЗД като
основателен следва да бъде уважен за сумата от 7654 лв., представляваща
неустойка по чл. 15 от договора, начислена за периода от 28.05.2020 г. до 09.07.2020
г. и да бъде отхвърлен за 27.05.2020 г. и за разликата над 7654 лв. до пълния
предявен размер от 7832 лв. Предвид основателността на главния иск и акцесорният с правно основание чл. 86 ЗЗД се явява
основателен, поради което следва да бъде уважен за сумата от 238, 12 лв. и да
бъде отхвърлен за разликата над тази сума до пълния предявен размер от 241,49
лв.
При този изход на
делото на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК,
съобразно уважената част от предявените искове, в полза
на ищеца следва да бъдат
присъдени и сторените от него съдебни
разноски по делото за сумата от 1215,35 лв., представляваща сбор от заплатена държавна такса, разноски свързани със
съдебното заседание и юрисконсултско възнаграждение. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът също има
право на разноски, съобразно отхвърлената част от исковете, като ищецът следва
да бъде осъден да му заплати сумата от 16,92 лв. за платено адвокатско
възнаграждение. Съдът намира направеното от ищеца по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК
възражение за прекомерност на заплатеното от ответника адвокатско
възнаграждение в размер на 750 лв. за неоснователно, предвид действителната
фактическа и правна сложност на делото, съобразно чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1/9.07.2004 г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения, като
определя същия размер на юрисконсултското
възнаграждение в полза на ищеца.
Така мотивиран, Районен съд
– Варна
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „П.“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление ***, офис 306, да заплати на ДИРЕКЦИЯ „УПРАВЛЕНИЕ НА СОБСТВЕНОСТТА И СОЦИАЛНИ
ДЕЙНОСТТИ“ – МВР, БУЛСТАТ *********, със съдебен адрес гр. София, ул. „Княз
Борис I” № 124, сумата от 7654 лв. (седем хиляди шестстотин
петдесет и четири лева), представляваща неустойка, начислена на основание чл.
15 от Договор за обществена поръчка № УРИ 5785оп-17-5785опд-82/13.09.2017 г. за
периода от 28.05.2020 г. до 09.07.2020 г. и сумата от 238,12 лв. (двеста тридесет и осем лева и дванадесет стотинки),
представляваща обезщетение за забава върху договорната неустойка за периода от
07.08.2020 г. до 26.11.2020 г., ведно със законната лихва върху договорната
неустойка, считано от датата на завеждане на исковата молба в съда – 26.11.2020
г. до окончателното ѝ изплащане, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск с правно
основание чл. 92 ЗЗД за разликата над присъдената сума от 7654 лв. до пълния
предявен размер от 7832 лв. и за датата 27.05.2020 г., както и предявения иск с
правно основание чл. 86 ЗЗД за разликата над присъдената сума от 238,12 лв. до
пълния предявен размер от 241,49 лв.
ОСЪЖДА „П.“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление ***, офис 306, да заплати на ДИРЕКЦИЯ „УПРАВЛЕНИЕ НА СОБСТВЕНОСТТА И СОЦИАЛНИ
ДЕЙНОСТТИ“ – МВР, БУЛСТАТ *********, със съдебен адрес гр. София, ул. „Княз
Борис I” № 124, сумата от 1215,35 лв. (хиляда двеста и петнадесет
лева и тридесет и пет стотинки), представляваща сторени съдебни разноски на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА ДИРЕКЦИЯ „УПРАВЛЕНИЕ НА
СОБСТВЕНОСТТА И СОЦИАЛНИ ДЕЙНОСТТИ“ – МВР, БУЛСТАТ *********, със съдебен адрес
гр. София, ул. „Княз Борис I” №
124, да заплати на „П.“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление ***, офис 306, сумата от 16,92 лв. (шестнадесет лева и
деветдесет и две стотинки), представляваща сторени съдебни разноски на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с
въззивна жалба пред Окръжен съд – Варна в 2-седмичен срок от връчването му на
страните.
ПРЕПИС от Решението да се изпрати на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: