Решение по дело №2205/2020 на Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

гр.София, 08.10.2020 г.

В И МЕТО НА НАРОДА

Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІІ-“б” въззивен състав, в открито заседание на шести октомври през две хиляди и двадесетата година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ : Теменужка Симеонова

ЧЛЕНОВЕ : Хрипсиме Мъгърдичян

мл.с. Димитринка Костадинова при секретаря Н.Светославова, като разгледа докладваното от съдия Симеонова в.гр.дело № 2205 по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С решение от 14.10.2019 г. по гр.дело № 63966/18 г., СРС, І ГО, 166 е признал за установено на основание чл.422 вр. чл.405, ал.1 КЗ, че ЗАД „ОЗК Застраховане“, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:*** дължи на Д.Р.М., ЕГН **********, с адрес: ***, an. 6 сумата в размер на 520,56 лева, представляваща застрахователно обезщетение по щета № 0020-090-1767/2017 г. за нанесени щети на МПС Нисан Премиера с per. № *******на 28.09.2017 г., ведно със законна лихва от 1.6.2018 г. до изплащане на вземането, за което е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 27.06.2018 г. по ч.гр.д. № 35854/2018 г. по описа на СРС, 150 състав. Признал за установено на основание чл. 422 ГПК вр. чл. 405, ал. 1 КЗ, че ЗАД „ОЗК-Застраховане“, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:*** дължи на Д.Р.М., ЕГН **********, с адрес *** сумата в размер на 219,94 лева, представляваща застрахователно обезщетение по щета № 0020-090-1769/2017 г. за нанесени щети на МПС Нисан Премиера с per. № *******на 30.09.2017 г., ведно със законна лихва от 1.6.2018 г. до изплащане на вземането, за което е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 15.06.2018 г. по ч.гр.д. № 35855/2018 г. по описа на СРС, 166 състав като е отхвърлил предявения иск за горницата над уважената сума до пълния предявен размер от 242,00 лева като неожснователен.. Признал за установено на основание чл. 422 ГПК вр. чл. 405, ал. 1 КЗ, че ЗАД „ОЗК-Застраховане“, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:*** дължи на Д.Р.М., ЕГН **********, с адрес *** сумата в размер на 254,50 лева - представляваща застрахователно обезщетение по щета № 0020-090-1775/2017 г. за нанесени щети на МПС Нисан Премиера с per. № *******на 01.10.2017 г., ведно със законна лихва от 1.6.2018 г. до изплащане на вземането, за което е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 22.06.2018 г. по ч.гр.д. № 35858/2018 г. по описа на СРС, 168 състав, като е отхвърлил предявения иск за горницата над уважената сума до пълния предявен размер от 268,00 лева като неоснователен. Осъдил е ЗАД „ОЗК-Застраховане“, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:*** да заплати на Д.Р.М., ЕГН **********, с адрес *** на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 1134,46 лева - разноски в исковото производство; сумата 375 лева - разноски в заповедното производство по ч.гр.д. № 35854/2018 г. по описа на СРС, 150 състав; 340,82 лева - разноски в заповедното производство по ч.гр.д. № 35855/2018 г. по описа на СРС, 166 състав и 356,11 лева - разноски в заповедното производство по ч.гр.д. № 3585/2018 г. по описа на СРС, 168 състав. Осъдил е Д.Р.М., ЕГН **********, с адрес *** да заплати на ЗАД „ОЗК-Застраховане“, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:*** на основание чл.78, ал.3 сумата от 15,53 лв. разноски в исковото производство, сумата от 4,56 лв. разноски в заповедното производство по ч.гр.д. № № 35855/2018 г. по описа на СРС, 166 състав, сумата от 2,52 лв. разноски в заповедното производство по ч.гр.д. № 3585/2018 г. по описа на СРС, 168 състав.

Ето защо моли да бъде отменено първоинстанционното решение за сумата над 520,56 лв., като останалите уважени претенции, включително за лихви и разноски следва да бъдат отхвърлени. Претендират се присъждане на разноски за двете инстанции, включително юрисконсултско възнаграждение.

Въззиваемият Д.Р.М., ЕГН **********, с адрес ***, чрез пълномощника по делото адвокат П.,***, офис 5 оспорва въззивната жалба в депозирания по делото отговор. Претендира присъждане на разноски за настоящата инстанция, включително адвокатско възнаграждение..

Съдът приема, въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима.

На основание чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

Процесното решение е валидно и допустимо, поради което въззивният съд дължи произнасяне по неговата правилност.

От фактическа страна:

Предявени са искове с правно основание чл.422 ГПК вр. чл.405, ал.1 КЗ и чл.86, ал.1 от ЗЗД от Д.Р.М., ЕГН ********** срещу ЗАД „ОЗК Застраховане“, ЕИК ******* за установяване дължимост на сумите, а именно: 520,56 лева, представляваща застрахователно обезщетение по щета № 0020-090-1767/2017 г. за нанесени щети на МПС Нисан Премиера с per. № *******на 28.09.2017 г., ведно със законна лихва от 1.6.2018 г. до изплащане на вземането, за което е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 27.6.2018 г. по ч.гр.д. № 35854/2018 г. по описа на СРС, 150 състав; 242 лева, представляваща застрахователно обезщетение по щета № 0020-090-1769/2017 г. за нанесени щети на МПС Нисан Премиера с per. № *******на 30.09.2017 г., ведно със законна лихва от 1.6.2018 г. до изплащане на вземането, за което е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 15.6.2018 г. по ч.гр.д. № 35855/2018 г. по описа на CPC, 166 състав; 268 лева, представляваща застрахователно обезщетение по щета № 0020-090-1775/2017 г. за нанесени щети на МПС Нисан Премиера с per. № *******на 01.10.2017 г., ведно със законна лихва от 1.6.2018 г. до изплащане на вземането, за което е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 22.6.2018 г. по ч.гр.д. № 35858/2018 г. по описа на CPC, 168 състав.

Ищецът Д.Р.М., ЕГН ********** твърди, че по силата на сключения договор за застраховка „Каско”, застраховал при ответника МПС Нисан Премиера с per. № *******с период на покритие на застраховката от 28.03.2017 г. до 27.03.2018 г. В срока на действие на договора настъпили няколко застрахователни събития. На 28.09.2017 г. паркирал личния си автомобил в гр. Варна на ул. „Капитан Райчо” и при тръгване установил щети върху него нанесени от неизвестно МПС. Ищецът уведомил ответника, за което при застрахователя била заведена щета № 0020-090-1767/2017 г., но ответникът отказал плащане. На 30.09.2017 г. паркирал личния си автомобил в гр. Варна пред бл. 2А и при тръгване установил щети върху същия. Ищецът уведомил ответника, за което при застрахователя била заведена щета № 0020-090-1769/2017 г. като ответникът отказал плащане. На 01.10.2017 г. при маневра паркиране на личния си автомобил удря автомобила в дърво и го уврежда в задната част. Ищецът уведомил ответника, за което при застрахователя била заведена щета № 0020-090-1775/2017 г., но ответникът отказал плащане. Счита, че отказите са неоснователни и моли съда да уважи предявените искове.

Ответникът ЗАД „ОЗК Застраховане“, ЕИК ******* е оспорил настъпването на твърдяните събития, механизма им, причинната връзка на вредите с ПТП и размера им. Сочи се, че ищецът регистрирал в дружеството 7 щети за настъпили увреждания, обезщетението по една от които е платено, а според договора между тях може да претендира изплащане на обезщетение в рамките на покритието по една полица само за две от щетите, заявени че са настъпили на паркинг.

Съдът констатира следното:

По делото е безспорно, че между страните е налице валидно възникнало застрахователно правоотношение по Договор за застраховка „Каско” на МПС Нисан Премиера с per. № *******с период на покритие от 28.3.2017 г. до 27.3.2018 г. От ответника е представена застрахователна преписка по щета № 0020-090-1767/2017 г., от която се установява, че на 03.10.2017 г. ищецът е завел, чрез писмено уведомление, въпросната щета пред застрахователя, в което е посочено, че на 28.09.2017 застрахованото имущество л.а. МПС Нисан Премиера с per. № *******било ударено на паркинг. Застрахователят е извършил описа на щетите по застрахования автомобил, на 03.10.2017 г. Представена е застрахователна преписка по щета № 0020-090-1767/2017г., от която се установява, че на 03.10.2017 г. ищецът е завел, чрез писмено уведомление, въпросната щета пред застрахователя, в което е посочено, че на 30.09.2017 застрахованото имущество л.а. МПС Нисан Премиера с per. № *******било ударено на паркинг. Застрахователят е извършил описа на щетите по застрахования автомобил, на 03.10.2017 г. Представена е застрахователна преписка по щета № 0020-090-1769/2017 г. се установява, че на 04.10.2017 г. ищецът е завел, чрез писмено уведомление, въпросната щета пред застрахователя, в което е посочено, че на 30.09.2017 застрахованото имущество л.а. МПС Нисан Премиера с per. № *******било ударено на паркинг. Застрахователят е извършил описа на щетите по застрахования автомобил, на 03.10.2017 г. Представена е застрахователна преписка по щета № 0020-090-1775/2017 г. се установява, че на 04.10.2017 г. ищецът е завел, чрез писмено уведомление, въпросната щета пред застрахователя, в което е посочено, че на 01.10.2017 застрахованото имущество л.а. МПС Нисан Премиера с per. № *******било ударено от водача при маневра паркиране на заден ход в дърво. Застрахователят е извършил описа на щетите по застрахования автомобил, на 04.10.2017 г. Според приетата по делото САТЕ, описаните в първите две щети увреждания могат да настъпят в паркирано състояние и удар от друго МПС, под въздействието на твърд и грапав предмет или действия на трети лица (т.нар. злоумишлени действия). Досежно третата щета вещото лице е посочило, че констатираните увреждания могат да настъпят при паркиране с няколко маневри.

Изводът е, че в срока на действие на процесния договор за имуществена застраховка са настъпили три броя застрахователни събития, които ангажират отговорността на застрахователя за заплащане на застрахователно обезщетение, като предмет на разглеждане в настоящето производство са застрахователна преписка по щета № 0020-090-1769/2017 г. и застрахователна преписка по щета № 0020-090-1775/2017 г.

От правна страна:

Приложимата норма е чл.405, ал.1 от КЗ, съгласно която при настъпване на застрахователното събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение в уговорения срок. Според чл.400, ал.1 КЗ за действителна застрахователна стойност се смята стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго от същия вид и качество, а според ал.2 на същия текст за възстановителна застрахователна стойност се смята стойността за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка.

Настоящата инстанция приема, че са налице всички предпоставки на визираната правна норма, а именно възникването на валидно застрахователно правоотношение по имуществена застраховка "Каско" с предмет процесният автомобил, настъпването в срока на застрахователното покритие на застрахователно събитие, за което застрахователят носи риска и в причинна връзка с което са настъпили вреди на процесния лек автомобил. Доказан е и действителният размер на вредите, настъпили в причинна връзка със застрахователното събитие, в случая събития, както и факта, че ищецът е изпълнил задълженията си във връзка с обявяване на обстоятелствата, за които застрахователят е поставил въпрос при сключване на договора.

Настъпилите събития, а именно удар върху процесното МПС от друго такова/неизвестно/ на паркинг и удар в дърво на МПС от водача при маневра паркиране на заден ход представляват покрит риск по застраховката, тъй като съгласно от Глава Втора- Застрахователно покритие, Раздел I - Покрити рискове, клауза „Частично каско”, т.1.2 от общите условия по договора, покрити рискове са щети от застрахователни събития, вследствие пътно- транспортно произшествие, т.е. внезапно сблъскване на МПС с МПС или с други подвижни или неподвижни обекти в т.ч. и животни по време на движение на управлявано моторно превозно средство по обществената пътна мрежа, свличане и/или потъване на МПС вследствие гореописаните събития, включително и увреждане на застрахованото МПС в паркирано състояние от друго превозно средство. Клаузата на чл. 1.3 от ОУ разширява покритието и досежно злоумишлени действия на трети лица: причинени повреди на МПС от трети лица чрез механично въздействие (удар с твърд предмет, надраскване, умишлено преобръщане на МПС), заливане с химически активни вещества (киселини, основи и др.). В първоинстанционното производство застрахователят е развил тезата, че ищецът не е представил документите съгласно чл.16, ал.2 от ОУ-СУМПС, свидетелство за регистрация, талон за годишен технически преглед, служебна бележка от съответното РПУ при злоумишлени действия.

Във въззивната фаза се развиват доводи, че според т.20 от ОУ, „застрахователят изплаща до две щети, за които застрахованият не може да представи някои от документите, съгласно чл.18, ал.2, т.4, включително при щети настъпили от ПТП или в паркирано състояние, когато съгласно нормативната уредба, компетентните органи не посещават мястото на събитието. Смята, че след като е платил за две щети, едната за настоящето производство, то не се следва плащане за останалите/ от трите/ други две щети/ по застрахователна преписка по щета № 0020-090-1769/2017 г. и по застрахователна преписка по щета № 0020-090-1775/2017 г.

Разпоредбите, уреждащи основанията за намаляване или отказ от плащане на застрахователно обезщетение в Кодекса за застраховането, в сила от 01.01.2016 г., са тези на чл.363 и чл.364 КЗ - касаещи случаите на неточно обявяване на обстоятелства при сключване на застрахователния договор; чл.395 КЗ - свързана с неизпълнение задълженията на застрахования за предотвратяване и ограничаване на вредите; чл.403, ал.4 КЗ, касаеща отказа за заплащане на застрахователно обезщетение при умишлено неизпълнение на задължението за съобщаване; както и общата разпоредба на чл.408 КЗ, съгласно която застрахователят може да откаже плащане на обезщетение само: при умишлено причиняване на застрахователното събитие от застрахования или застраховащия; при неизпълнение на задължение по застрахователния договор, което е значително с оглед интереса на застрахователя и е било предвидено в закон или в застрахователния договор, както и в други случаи, предвидени със закон. Общата разпоредба на чл.408 КЗ установява правилото, че основание за отказ за плащане на застрахователно обезщетение е само това неизпълнение на предвидени в застрахователния договор задължения, което е значително с оглед интереса на застрахователя. Тази разпоредба на практика е подобна на чл.211, т.2 от отменения КЗ. Ето защо и съдебната практика във връзка с него, даваща отговор на въпроса кое неизпълнение от страна на застрахования на негови законоустановени или предвидени в договора задължения е значително с оглед интереса на застрахователя като основание за отказ за плащане на застрахователно обезщетение, намира приложение и по новия ред. Трябва да е налице причинна връзка между неизпълнението на задължението и настъпилото застрахователно събитие, респ. неизпълненото задължение да е от естество да доведе до увеличаване на размера или разширяване обхвата на вредите или да явява препятстващо доказването им. Наличието на такава причинна връзка трябва да се изследва и доказва във всеки един случай, като тежестта на доказване на тази връзка е у застрахователя, който се позовава на правоизключващите възражения. Същевременно, условието за значителност следва да се преценява във всеки конкретен случай с оглед това да се не се допуска посредством договорни клаузи, формално основани на текста на чл.211, т.2 КЗ / отм./, да се уговарят правни последици в ущърб на интереса на застрахования, когато не може да се констатира накърняване на легитимния интерес на съответния застраховател. Става дума както за значителност на неизпълнението, така и на самото задължение с оглед на неговия вид и характер. Това е такова задължение на застрахования, което е от съществено значение за застрахователя и без чието изпълнение биха се създали съществени пречки за него да осъществява своята дейност. Следователно, в случаите, визирани в чл.211, т.2 КЗ/отм./, застрахованият не изпълнява задължения предвидени в закона и договора, не ги изпълнява виновно, неизпълнението е в пряка причинна връзка със съществено увеличаване на риска или е довело до неговото реализиране и затова следва да се приеме, че при изпълнението на тези задължения не би се стигнало до настъпване на застрахователното събитие. Застрахователят трябва да докаже, че виновното неизпълнение на задължението на застрахования е причина за настъпване на застрахователното събитие. При този фактически състав застрахователят може да откаже да заплати застрахователното обезщетение.

Следва да се направи категоричен извод, че ако задължението е било изпълнено, не би се стигнало до настъпване на конкретното застрахователно събитие - ПТП /в този смисъл е Решение № 185 от 05.03.2014 г. по т. д. № 350/2012 г ., Т. К ., I Т. О. на ВКС/. Трябва да бъде установено дали ищецът е изпълнил свои съществени задължения, произтичащи от застрахователния договор и имащи отношение към носенето на риска.

В конкретния казус, не се твърди, нито се установява, наличие на причинна връзка между неизпълнението на задължението за предоставяне на документи и настъпилите вреди. Освен това, представянето на документите касае единствено доказването на обстоятелствата, при които са настъпили вредите, а не предотвратяване на реализирането им. Задължението, предвидено в клаузата на чл. 20 от ОУ, застрахованият да представи някои от документите, съгласно чл.18, ал.2, т.6 от ОУ, включително при щети настъпили от ПТП или в паркирано състояние, когато съгласно действащата нормативна уредба, компетентните органи не посещават мястото на събитието, като клаузата ограничава отговорността на застрахователя до две отделни застрахователни събития през срока на застраховката. Настоящата инстанция намира, че тази клауза се явява нищожна, като противоречаща на законовата разпоредба на чл.408 КЗ, която урежда случаите, при които застрахователят може да откаже плащане на обезщетение. Не може с договора клауза да се ограничи или въобще изключи отговорността на застрахователя, като тази клауза поставя и условия за изплащане обезщетение за всички причинени от събитието вреди, от фактори, независещи от волята на застрахования наличието на които по никакъв начин не способства увеличаване на риска или на размера на вредите, като отделно и поставя застрахования в неизгодна позиция, поради което се явява неравноправна.

Във въззивната жалба не се оспорва размера на обезщетението, определено съобразно нормите на КЗ, а именно чл. 386, ал.2 КЗ, съгласно който при настъпване на застрахователно събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение, което е равно на действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието. То не може да надхвърля застрахователната сума /лимита на отговорност/ - чл.386, ал.1 КЗ.

Предвид изхода на делото и предявената претенция, въззивникът следва да заплати на въззиваемия направените от него разноски за настоящата инстанция във вид на адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв.

Водим от гореизложеното, съдът

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА решение от 03.10.2018 г. по гр.д. № 80096/2017г. на СРС, ІІІ ГО, 138 състав.

ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК-З.“, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от изпълнителните директори А.Л.и Р.Д., чрез пълномощника по делото юрисконсулт Ст. Х.да заплати на Д.Р.М., ЕГН **********, с адрес ***, чрез пълномощника по делото адвокат П.,***, офис 5 направените от него разноски за настоящата инстанция във вид на адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв.

Решението е окончателно и е подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.

Номер на акта:	260421
Дата:	8 октомври 2020 г.
Съдия:	Теменужка Евгениева Симеонова

Дело:	20201100502205
Тип на делото:	Въззивно гражданско дело
Дата на образуване:	20 февруари 2020 г.

Решение по дело №2205/2020 на Софийски градски съд

Съдържание на акта Свали акта