Разпореждане по дело №48982/2021 на Софийски районен съд

Номер на акта: 13777
Дата: 31 август 2021 г.
Съдия: Гергана Иванова Кратункова
Дело: 20211110148982
Тип на делото: Частно гражданско дело
Дата на образуване: 25 август 2021 г.

Съдържание на акта

РАЗПОРЕЖДАНЕ
№ 13777
гр. София , 31.08.2021 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 179 СЪСТАВ в закрито заседание на
тридесет и първи август, прЕ. две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:ГЕРГАНА И.. КРАТУНКОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА И.. КРАТУНКОВА Частно
гражданско дело № 20211110148982 по описа за 2021 година
Образувано е по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, от С.К.
ООД, срещу Е.. И.. К. за сумата от 961,52 лв., представляваща задължение по договор за
паричен заем №0348812 ведно със законна лихва от 30.07.2021 г. до изплащане на
вземането, възнаградителна лихва в размер на 23,27. лв. за периода от 03.05.2019 г. до
27.09.2019 г., неустойка поради непредставяне на поръчителство в размер на 214,29 лв. за
периода от 03.05.2019г.-27.09.20189г., лихва за забава в размер на 132,35лв. за периода от
14.07.2019г.-01.07.2021г., неустойка за забава в размер на 300лв. дължима то 01.11.2019г.
разноски по делото, а именно: 32,63 лв. държавна такса и 150 лв. възнаграждение на
юрисконсулт.
При извършената проверка за редовност, допустимост и основателност на заявлението,
съдът намира, че са налице основания същото да бъде отхвърлено в частта за
претендираните вземания за възнаграждение по гаранционна сделка.
В случая заявителят претендира вземания по договор за потребителски кредит по смисъла
на глава III ЗПК, поради което отношенията между страните породени от него, се регулират
от правилата на специалния закон. В чл. 6 от договора е уговорено, че заемателят се
задължава в срок до три дни от датата на сключването му да предостави на заемодателя едно
от следните обЕ.печения на задълженията му по договора, а именно: поръчител или банкова
гаранция. Съгласно разпоредбата на чл. 411, ал. 3 ГПК съдът в заповедното производство
следи служебно за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител.
При констатация за наличие на неравноправна клауза или обоснована вероятност за наличие
на такава клауза, от която произтича претендирано вземане, е длъжен да откаже издаване на
заповед за изпълнение за това вземане. Тази проверка при заявлението по чл. 410 ГПК
обхваща само изложените твърдения за обстоятелства, от които произтичат вземанията. Ако
съдът констатира, че тази клауза е във вреда на длъжника, не отговаря на изискването за
добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на
1
търговеца и потребителя, следва да направи извод за нейната евентуална неравноправност.
Констатацията на съда за евентуалната неравноправност на дадена клауза е достатъчно
основание за съда да откаже издаване на заповед за изпълнение и да отхвърли заявлението
предвид разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК. Уговорката в договора за паричен заем за
заплащане на неустойка за неизпълнение на задължение за предоставяне на обЕ.печение
(поръчители или гаранция) е нищожна поради протИ.оречие с добрите нрави. Тази
неустойката излиза извън допустимите законови рамки, тъй като кредиторът по вече
отпуснат заем получава имуществена облага от насрещната страна в определен размер бЕ.
обаче да дава насрещна престация, респектИ.но да е извършил допълнителни разходи по
заема, което води до неоснователно обогатяване и нарушава принципа на справедлИ.ост. На
практика такава клауза прехвърля риска от неизпълнение на задълженията на финансовата
институция за предварителна оценка на платежоспособността на длъжника върху самия
длъжник и води до допълнително увеличаване на размера на задълженията. По този начин
на кредитополучателя се вменява задължение да осигури обЕ.печение след като кредитът е
отпуснат, като ако не го направи, дългът му нараства, т. е. опасността от свръхзадлъжнялост
на длъжника се увеличава.
Съдът счита, че целта на регламентираната неустойка излиза извън присъщите
обЕ.печителна, обЕ.щетителна и санкционна функции, т. е. същата протИ.оречи на добрите
нрави, което прави уговорката за дължимостта нищожна. В този смисъл са и
задължителните за правосъдните органи разяснения, дадени в т. 3 на ТР № 1/2009 г. по т. д.
№ 1/2009 г., ОСТК, ВКС. За съответствието на тази уговорка със закона съдът следи
служебно, като валидността се преценява към момента на сключване на съответния
договор, а не с оглед конкретното неизпълнение. Отделно от това, по този начин се
заобикаля и законът, тъй като императИ.ната разпоредба на чл. 33, ал. 1 ЗПК предвижда, че
при забава се дължи само обЕ.щетение в размер на законната лихва, а с процесната клауза се
добавя още едно обЕ.щетение за неизпълнение на едно акцесорно задължение – недадено
обЕ.печение, от което обаче пряко не произтичат вреди. Косвено вредите, чието
обЕ.щетение се търси с тази неустойка, са, че вземането няма да бъде събрано, а реално така
се стига до кумулиране на неустойка за забава, компенсаторна неустойка и иск за реално
изпълнение, което е недопустимо. Отделно от това съгласно чл. 143, ал.1, т. 5 ЗЗП
неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда,
която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие
между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, като задължава
потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано високо
обЕ.щетение или неустойка. В конкретния случай, поради неизпълнение на задължението си
за предоставяне на 2 обЕ.печение по договора от страна на заемателя, заемодателят е
начислил неустойка за неизпълнение на договорно задължение в размер на 214,29 лева. Така
начислената неустойка съдът за прекомерна съобразно размера на заетата сума. На
основание чл. 143, ал. 1, т. 5, вр. чл. 146, ал. 1 ЗЗП, клаузите, уреждащи тЕ.и неустойки, са
нищожни и не обвързват потребителя по договора за заем. Осигуряването на такова
2
обЕ.печение следва да бъде поставено като условие за сключване на договора, а не като
задължение в него, неизпълнението на което да бъде обвързано с неустойка. Съдът счита, че
посочената уговорка не отговаря на изискването за добросъвестност, посочено в чл. 143
ЗЗП. Поради тази причина и на основание чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК заявлението за издаване на
заповед за изпълнение следва да бъде отхвърлено за сумите, претенцията за които се
основава на нищожна/неравноправна клауза. За останалите претендирани със заявлението
суми следва да бъде издадена заповед за изпълнение на парично задължение. Водим от
горното, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК с вх. №
1605/30.07.2021г. на С.К. ООД за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК срещу Е.. И.. К. в частта за неустойка за неизпълнение на договорно
задължение за предоставяне на обЕ.печение в размер на 214,29 лв. за периода от
03.05.2019г.-27.09.2019г.
Разпореждането подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в седмичен срок от
връчването му на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3