МОТИВИ
към
присъда № 47/09.12.2019 год. по НОХ дело № 305/2019 год. по описа на Окръжен
съд гр. Стара Загора.
Обвинението
против подсъдимия Н.С.Ц. е за това, че на 20.03.2018г. в гр.Стара Загора, без
надлежно разрешително, държал с цел разпространение високорисково наркотично
вещество: обект № 1 – марихуана (коноп,канабис) със съдържание на активен
наркотично действащ компонент тетрахидроканабинол –
8,9% (тегловни проценти) и нето тегло 0,3996 грама, на стойност 1,80лв.
(съгласно ПМС № 23/1998г.) – престъпление по чл.354а, ал.1, изр.1, предл.4 от НК.
В
съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура – Стара Загора като
поддържа повдигнатото обвинение пледира, че същото е доказано от събраните и
проверени в съдебно заседание доказателства. В тази връзка счита, че подсъдимият
Н.Ц. следва да бъде признат за виновен и му се определи наказание около средния
размер на предвиденото в специалната норма на НК, при баланс на смекчаващите и
отегчаващите вината обстоятелства по отношение на наказанието лишаване от
свобода, а за кумулативно предвиденото наказание глоба се определи такова в минимален размер.
Според
защитата обвинението не е доказано по безспорен и категоричен начин, поради
което подсъдимият Н.С.Ц. следва да бъде признат за невинен и оправдан по
обвинението. За да аргументира своята позиция адв.И.Р.
посочва наличие на противоречия в показанията на свидетелите и в частност за
обстоятелството дали подсъдимият е разпространявал наркотици. От друга страна възражението
се обосновава с факта, че върху намерените в личните вещи на подсъдимия
наркотични вещества, няма отпечатъци на подсъдимия Н.Ц., а наред с това
изготвените протоколи - писмени доказателства, не отговарят на изискванията на
НПК.
Подсъдимият
поддържа тезата на своя защитник, като с
последната дума моли съда да бъде оправдан.
От
фактическа страна съдът прие за установено следното:
Подсъдимият
Н.С.Ц. е осъждан многократно, като в момента изтърпява наказание „доживотен
затвор“ в Затвора гр.Стара Загора,
наложено му с присъда по НОХД № 539/2000 г. по описа на Окръжен съд гр.Стара
Загора за престъпление по чл.199,ал.2,т.2,предл.1 вр.чл.198,ал.1 НК.
На
20.03.2018г. в Затвора-Стара Загора се провеждало учебно занятие на служителите
от „НОС“(надзорно-охранителен състав), част от плана на Затвора гр.Стара Загора
за служебната 2017/2018 учебна година. В края на всяко занятие служителите –
участници в обучението, извършвали групови претърсвания в спалните помещения в
корпуса на затвора като практическо занятие. Конкретно за занятието на тази
дата било предвидено по план „обиск на лишени от свобода и претърсване на спални
помещения“. На практика е следвало да се извърши проверка на всички килии на
лишени от свобода от 9-та група, които към тази дата били 14 броя помещения, находящи се на третия етаж, на източното крило на затвора.
Подсъдимият
Н.Ц. бил настанен в една от тези килии – килия № 9, заедно с други лишени от
свобода – Л.М., И.С., Д.А. и К.П., като бил и отговорник на килията.
Служителите
от надзорно-охранителния състав (надзирателите), които извършили проверката на
килия №9 били свидетелите Р.Р., С.Д. и Г.Г.. Според процедурата, първо се проверявали лишените от свобода
без отговорника, а после се проверявал отговорника на килията отделно от
останалите, а накрая се извършвала проверка на самото помещение. Изпълнявайки
определената процедура надзирателите – свидетели, направили най-напред лична проверка(обиск) на четиримата
съкилийници на подсъдимия – лишените от свобода Л.М.,
И.С., Д.А. и К.П. и същите били изведени в коридора пред килията. В килия № 9
надзирателите започнали проверка и на отговорника на килията – подс.Н.Ц., който свалил дрехите, с които бил облечен, вкл.
и елек. Претърсвайки елека на подсъдимия,
свидетелят С.Д. открил смачкан лист хартия
в единия външен джоб на елека. При разтварянето на листа се открили 12
бр. малки саморъчно направени полиетиленови
пакетчета, в които се виждала зелена тревиста маса.
Сформиран
бил временен пост за запазване на произшествието и веднага бил уведомен
дежурния при ОДЧ на ОД - Стара Загора за изпращане на дежурна група за
извършване на оглед. Огледа започнал в 11.20ч. в присъствието на поемните лица М.М.и З.З.. Направени били фотоснимки и били иззети 12 бр. малки саморъчно
направени полиетиленови пакетчета, съдържащи суха
зелена тревиста маса с общо тегло 0,3996 грама, която при тестване с полеви наркотест реагирала на канабис.
По образуваното досъдебно производство била
назначена физикохимическа експертиза на иззетата
растителна маса, която според заключението, представлявала коноп (марихуана,
канабис) със съдържание на активен наркотично действащ компонент тетрахидроканабинол – 8,9% (тегловни процента). Марихуаната
се намира в списък 1 на чл.3, ал.1 от Наредба за реда за класифициране на
растенията и веществата като наркотични (ДВ бр.87/2011г.) и според този списък
тя е растение с висока степен на риск за общественото здраве, поради вредния
ефект от злоупотребата с нея и няма легална употреба, пазар и производство.
Горната
фактическа обстановка е установена от събраните по досъдебното производство
доказателства - протокол за оглед на
местопроизшествие л.7-9 от ДП, фотоалбум – л.11-12 от ДП, свидетелските
показания на С.Д., Г.Г., Л.М.(показанията на тримата
свидетели, дадени на ДП, бяха прочетени и приобщени по реда на чл.281, ал.4 вр.ал.1, т.2 от НПК),
на св.Р.Р., Й.Й., на
И.С. и Д.А. (показанията на последните двама дадени пред съдия на ДП бяха
прочетени по реда на чл.281, ал.1, т.4 от НПК), заключение на физико-химическа
експертиза л.17-18, заключение на дактилоскопска експертиза л.23-24, справка за съдимост на
подсъдимия и бюлетини за съдимост, протокол № 1846 за претърсване и обиск на
л.40 (заверено копие), писмо вх. № 14108/6.11.2019г. от Началника на Затвора –
Стара Загора, протокол № 1846 за претърсване и обиск, месечен наряд на
постовите надзиратели при Затвора Стара Загора за времето от 1.03.2018г. до
31.03.2018г., ежедневна ведомост и списък на служителите в седмична почивка,
писмо вх. № 15245/2.12.2019г. на Началника на Затвора – Стара Загора, ведно с
приложените към него списък на служителите от НОС при Затвора – Стара Загора за
участие в провеждане на учебно занятие от 9 до 12ч. на 20.03.2018г. и
извлечение от план на Затвора, гр.Стара
Загора първа категория за служебната 2017/2018 учебна година.
Съдът
направи своите изводи за фактическата обстановка по делото въз основа на
доказателствата, които са изследвани в съдебно заседание в съответствие с
изискванията на чл.18 НПК. Всички изброени доказателства съдът счита, че са
допустими и относими към предмета на доказване. При
извършената проверка(анализ) на доказателствата съдът прие, че фактическата
обстановка по делото се покрива с изложеното в обстоятелствената част на
обвинителния акт.
Обясненията
на подсъдимия са доказателствено средство и същите
следва да се преценят през призмата на останалите доказателства и на обстоятелството,
че са и средство за защита. Като лице,
което е най-заинтересовано от изхода на делото, към обясненията на подсъдимия, дадени в хода на
съдебното следствие, следва да се подхожда с изключително внимание.
Позицията
на подс.Н. Ц. е, че намереното в личните му вещи
наркотично вещество не е негово, защото не употребява наркотици и най-вероятно
е „подхвърлено“ от надзорния охранителен състав, тъй като не се съгласил да им
съобщава за поведението и намеренията на други затворници, с които има контакт.
Съдът
не дава вяра на тези обяснения, защото те не намират опора в доказателствата и се
опровергават, освен от показанията на свидетелите- надзиратели във затвора – С.Д.,
Р.Р., Г.Г. и допуснатия до
разпит поискания от защитата свидетел Й.Й.-Началник
на група „НОД“ при Затвора-Стара Загора, така и от свидетелите Л.М. и И.С..
Показанията на свидетелите Ст. Д., Р. Р. и Г. Г. съдът прие за обективни и
достоверни, защото те пресъздават случилото се в килия №9 – намирането на
наркотично вещество в дрехите на подсъдимия, който не могъл да даде отговор за
този факт, а единствено е казал, „че не знае“. Развитата теза от подсъдимия за
престъпни действия на надзорния състав с поставяне в джоба на елека на
наркотично вещество марихуана се опровергава и от показанията на св. Л. М. и И.
С., според които след приключване на обиска и претърсването подс.Н.
Ц. е разказал на съкилийниците си, че надзирателите са намерили у него марихуана и
бил ядосан, че не е успял да я укрие преди това.
Тези
свидетели(Л. М. и И.С.) потвърждават обясненията на подс.Н.
Ц., че лично не употребява наркотици, но показанията им хвърлят светлина върху
обстоятелства, които са пряко свързани с предмета на доказване. И двамата са
категорични, че подсъдимият е държал наркотичното вещество с цел продажба, като
описват и начина, по който това е ставало.
В
изолираните показания на свидетеля Д.А., че подсъдимият е споделил след
претърсването, че марихуаната „надзирателите са му я оставили“ се съдържат
твърдения, че не е виждал подсъдимият да държи или употребява марихуана или
други наркотични вещества.
Показанията
на свидетеля Д. А. сами по себе си съдържат информация за неговите
непосредствени възприятия и реално съдържат отрицателни факти, които според древния
принцип, че тежестта на доказване лежи на този който твърди, а не на този който
отрича, а според природата на вещите не се доказват отрицателните факти (ei incumbit probatio, qui dicit, non qui negat; cum per rerum naturam factum, negantis probation nulla sint), т.е. подсъдимият, респ.свидетелят
не е длъжен да доказва отрицателни факти.
Възможно е действително свидетелят Д. А. да не
е виждал(забелязал) с какво се занимава подсъдимият. Показанията на този свидетел по никакъв начин
не подлагат на съмнение показанията на свидетелите Л. М. и И.С.(преки
доказателства), които се подкрепят от показанията на свидетелите С.Д., Р.Р., Г.Г. и Й.Й.(преки
доказателства), а поотделно и в съвкупност опровергават твърденията на св.Д. А..
И това е така, защото техните показания са последователни, безпротиворечиви,
логични и взаимно допълващи се, а и самите свидетели са лично незаинтересовони от изхода на делото. Следва да се изтъкне,
че свидетелите И.С. и Л.М. са изтърпявали наказание, към датата на деянието, но
техния разпит е извършен пред съдия, което изключва даването на показания под
принуда.
Тук
е мястото да се отбележи, че извършения обиск и претърсване не е бил насочен
избирателно към килията, в която е настанен подсъдимият. От приложените писмени
доказателства - списък на служителите от НОС при Затвора – Стара Загора за
участие в провеждане на учебно занятие от 9 до 12ч. на 20.03.2018г. и
извлечение от план на Затвора, гр.Стара
Загора първа категория за служебната 2017/2018 учебна година, е видно, че се
касае за предварително запланувано обучение-занятие.
В
хода на съдебното следствие подсъдимият Н. Ц. и св.С.Д. бяха поставени в очна
ставка(л.82 НОХД) за изясняване причините за констатираните съществени
противоречия между обясненията на подсъдимия и показанията на св.С.Д. във
връзка с намирането на наркотичното вещество в килия №9.
При
условията на „живото съзерцаване“ съдебния състав констатира нервното,
враждебно и настъпателно поведение на подсъдимия и отношение към
свидетеля(„Гони ми постоянно карес“). Твърдението, че
свидетелят е заявил, „че сега е мой ред да ме натопи“ остава изолирано и не се
подкрепя от показанията на всички останали свидетели, а е и неправоподобно
предвид на обстоятелството, че в този ден е извършен обиск и претърсване на
всички килии(14 на брой), а не само на тази, в която е бил настанен
подсъдимият.
В
проведената очна ставка свидетелят С. Д. в спокоен и логичен тон обясни, че
подсъдимият „сам той го призна“, че „веществото“ е негово.
Съдът
имаше възможност лично да наблюдава емоциите на поставените в условията на очна
ставка лица и при оценка достоверността на обясненията на подсъдимия и показанията на свидетеля,
кредитира показанията на св.С.Д., които са в съответствие с показанията на
останалите свидетели(с изкл.на св.Д.А.).
По
отношение заключението на дактилоскопичната експертиза.
Според
процесното заключение(л.24 ДП) по изследваните 12
броя полиетиленови опаковки „няма годни за
сравнителна идентификация дактилоскопни следи“.
Няма
съмнение, че вещото лице е изследвало иззетите при претърсването на килия №9 в
затвора полиетиленови опаковки, в които е било
поставено наркотичното вещество. Описан е хода на самото изследване на
веществените доказателства.
Доказателствената
същност на дактилоскопичното изследване би
могла да се оцени като неутрална, защото от една страна ползва подсъдимия Н. Ц.,
тъй като липсват негови дактилоскопични следи върху полиетиленовите
опаковки, но от друга страна по тях няма изобщо годни за идентификация следи.
Следващото
възражение на защитата, което също се отхвърли от съдебния състав касае
протоколите за оглед(л.7-л.9 ДП), който в частта, в която са иззети полиетиленовите опаковки със суха зелена тревиста маса и
протокол №1846/20.03.2018 год.(л.40 ДП).
Първият
протокол(л.7-л.9) е изготвен по реда на НПК и в него като поемни
лица са вписани М. М.и З. З., които не са служители на затвора. Това е видно от
представените от администрацията на затвора списъци на служителите на Затвора
Стара Загора. От друга страна според хронологията на случая, дежурната част от
ОДМВР-Стара Загора е извикана след извършения обиск и претърсване на килия
№9 във затвора Стара Загора и
местопроизшествието е било запазено от служителите на затвора до пристигане на
разследващите органи. От формална страна няма процесуални нарушения при
изготвяне на протокола за оглед(л.7-л.9 ДП).
По
отношение на Протокол №1846/20.03.2018 год.(л.40 ДП) следва да се отбележи, че
той е съставен по специалния закон – ЗИНЗС. Според чл.95,ал.2 ЗИНЗС - за
извършените обиски и претърсвания се съставя протокол, в който се отразяват
резултатите от провеждането им. Протоколът се подписва от длъжностното лице и
от лишения от свобода. Процедурата по ЗИНЗС е далеч по опростена от тази по НПК
и изискванията й са изпълнени, като този протокол бил съставен от К. Ж.–
надзирател, в чиито правомощия било и съставяне на протоколи за обиск и
претърсване според писмо на Началника на Затвора гр.Стара Загора и приложената
ежедневна ведомост, от която е видно, че подсъдимият е в групата на осъдените,
чийто надзирател е св.К.Ж.(писмо вх.№14108/6.11.2019 год. на Н-ка на Затвора гр.Стара Загора). Протоколът е подписан от
подсъдимия Н.Ц. и в тази връзка изискванията на чл.95,ал.2 ЗИНЗС са изпълнени.
Въпросът
защо при извършване на обиска и претърсването не е присъствало поне едно лице
от надзирателите, които са били на редовна смяна, съдът намира за
вътрешноорганизационен и неотносим към предмета на
доказване.
Опитът
на защитата на подсъдимия да се направи паралел между „ролевите игри“ в
Адвокатската колегия-Стара Загора и извършения обиск и претърсване в Затвора
Стара Загора в рамките на служебната учебна година е най-малкото неуместно.
Извършените от тримата свидетели обиск и претърсване на лишени от свобода и
помещения е част от обучението на НОС на Затвора гр.Стара Загора, а контрола и
спазването на определения установен порядък в затворническите помещения от
осъдените лица е същностната част от техните служебни задължения. След като С.Д., Р.Р., Г.Г. са били включени в учебно занятие на 20.03.2018 год.,
същите са задължени да изпълняват пълноценно своите служебни задължения.
ПРАВНА КВАЛИФИКАЦИЯ
С
деянието на 20.03.2018г. подсъдимият Н.С.Ц.
е осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав на чл.354а,
ал.1, изр.1, предл.4 от НК, като на тази дата в
Затвора гр.Стара Загора, без надлежно разрешително е държал с цел разпространение високорисково
наркотично вещество марихуана (коноп, канабис), със съдържание на активен
наркотично действащ компонент тетрахидроканабинол –
8,9% (тегловни проценти) с нето тегло 0,3996 грама, на стойност 1,80лв. (съгласно Постановление на МПС № 23/1998г.).
От
обективна страна, при събраните доказателства, категорично се установява, че подсъдимият
Н.Ц. е държал 12 бр. малки саморъчно направени полиетиленови
пликчета, в които се намирала зелена тревиста маса, която от физико-химическата
експертиза се идентифицира като марихуана, със съдържание на активен наркотично
действащ компонент тетрахидроканабинол – 8,9%
(тегловни проценти) и нетно тегло 0,3996
грама, на стойност 1,80 лв.
Този
брой пакетчета с марихуана не е бил за лична употреба от подсъдимия, а е бил за
разпространение сред лишените от свобода. Самият подсъдим заявява в с.з.“Аз не
употребявам такива неща“. Това се потвърждава и от показанията на осъдените
лица, с които подсъдимият Н. Ц. е бил настанен в килия №9. Според св.Л. М. той
не е „виждал Н. да употребява наркотици“. В този смисъл и огласените в с.з. разпити на свидетелите И.С. и Д.А. дадени пред
съдия в хода на досъдебното производство.
В
показанията на свидетелите Л.М. и И.С. се описва механизмът, по който
подсъдимият е разпространявал наркотици сред лишените от свобода. За една доза(пакетче)
марихуана е получавал „4-5 кутии цигари“. Обстоятелството, че подсъдимият Н. Ц.
е използвал св. И.С. в някои от случаите като посредник при
разпространяването(пласирането) на наркотиците по никакъв начин не оневинява
подсъдимия, защото св.И.С. е предавал получените цигари именно на Н.Ц., чието е
и наркотичното вещество.
Марихуаната
е високорисково наркотично вещество и се намира в списък 1 на чл.3, ал.1 от
Наредба за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични (ДВ
бр.87/2011г.). Според този списък тя е растение с висока степен на риск за
общественото здраве, поради вредния ефект от злоупотребата с нея и няма легална
употреба, пазар и производство.
Налице
е и обективния съставомерен признак - липса на
надлежно разрешително. Намирайки се в Затвора гр.Стара Загора, където изтърпява
наказание доживотен затвор, подсъдимият Н. Ц. е държал наркотичното вещество марихуана
без лиценз или съответно разрешение-както да държи, така и да разпространява
същото.
Субективното отношение към
държаното количество марихуана – с цел разпространение, сочи пряк умисъл в
действията на подсъдимия. Н.Ц. е
съзнавал обществено опасния характер на деянието, т.е. че му е забранено да
притежава (държи) наркотици или наркотични вещества и е искал настъпването на
обществено опасните последици, като е разпространявал същите сред лишени от
свобода, изтърпяващи наказание лишаване от свобода в Затвора гр.Стара Загора,
въпреки високата степен на риск за здравето от употребата на наркотични
вещества с висока степен на риск.
ОТНОСНО ВИДА И РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО
При
определяне вида и размера на наказанието на подсъдимия Н.С.Ц., съдът се
съобрази с двата основни принципа на наказателноправната
ни система: принципа на законоустановеност на
наказанието и принципа на неговата индивидуализация.
Съгласно
първия принцип(законосъобразност) разпоредбата на чл.354а,ал.1, изр.1, предл.4 от НК предвижда наказание “лишаване от свобода” от две
до осем години и глоба в размер от пет хиляди до двадесет хиляди лева.
Макар
и да не залегнал като принцип в НК, при определянето на наказанието за
извършено престъпление, съдът е задължен във всички случаи да се съобрази с
категорията справедливост, за да се постигнат целите на наказанието посочени в
чл.36 НК. Справедливо е това наказание, което съответства на характера и
степента на обществена опасност на деянието, обстоятелствата при неговото
извършване и личността на виновното лице.
Самият
факт, че подсъдимият Н.Ц. изтърпява наказание доживотен затвор и показател за
високата степен на обществена опасност на дееца.
Обстоятелствата
при извършване на деянието – в местата за лишаване от свобода, където се
преследва постигане целите на чл.36 НК, също завишава обществената опасност на
деянието и дееца.
Престъпленията
по чл.354а НК по принцип са с висока степен на обществена опасност, тъй като
засягат обществените отношения свързани със здравето.
Така
изброени, обстоятелствата свързани с деянието и дееца сочат превес на отегчаващи
вината обстоятелства.
Съдът,
в конкретния случай, въпреки изброените множество отегчаващи вината обстоятелства счита, че следва да
определи наказание под средния размер, изхождайки от пренебрежимо малкото
количество наркотично вещество - нето тегло 0,3996 грама, на стойност 1,80лв.,
което само по себе си при липса на отегчаващи вината обстоятелства съдът би приел
като изключително такова, и би приложил разпоредбата на чл.55 от НК. И то е
изключително обстоятелство, дотолкова-доколкото дава възможност да се определи
наказание в рамките минималния размер на предвиденото в специалната норма на
НК. Изтъкнатите по-горе отегчаващи вината обстоятелства от своя страна
изключват приложението на чл.55, ал.1,т.1 от НК, т.к. липсва втората
предпоставка на привилегията по чл.55 НК – и най-лекото предвидено в закона
наказание да се окаже несъразмерно тежко.
В
тази връзка съдът определи наказание по
основния състав, но в предвидения в закона минимум, а именно лишаване от
свобода за срок от две години, което предвид многобройните осъждания на
подсъдимия Н.Ц., следва да се изтърпи при първоначален „строг“ режим.
По
отношение на предвиденото от закона второ наказание „глоба“ съдът се съобрази с
правилото на чл.47, ал.1 от НК -глобата
да е съобразена „с имотното състояние, с доходите и семейните задължения на
дееца“ и в тази връзка прие, че следва да определи наказание в минималния
размер предвиден в разпоредбата на чл.354а, ал.1, изр.1, предл.4
от НК, а именно 5 000 лв. Това е така, защото подсъдимият Н.Ц. не работи
предвид наказанието доживотен затвор(справка от затвора за изтърпяно
наказание), което не му дава право да работи, т.е. подсъдимият няма никакви
източници на доходи.
С
присъдата съдът постанови отнемане в полза на държавата остатъчното количество
наркотично вещество марихуана, което след влизане на присъдата в законна сила
следва да бъде унищожено (чл.354а, ал.6 от НК).
Като
признат за виновен подсъдимият Н.С.Ц. беше осъден да заплати и направените
разноски по бюджетната сметка на ОД на МВР сумата от 125,95 лв., а по
бюджетната сметка на ОС-Стара Загора сумата от 60 лв.
ПРИЧИНИ ЗА ИЗВЪРШВАНЕ НА
ПРЕСТЪПЛЕНИЕТО
Липсата
на правна култура, трайно изградени навици
за несъблюдаване на установения ред и стремежът за облагодетелстване по престъпен начин, което е
очевидно резултат на непостигнато
превъзпитаване на подсъдимия Н.Ц. в пенитенциарно заведение,
са причините за извършване на престъплението.
Водим
от горните мотиви, съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: