Р Е
Ш Е Н
И Е
№.1610 13.05.2020 година град Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,
Гражданско отделение, XXI граждански състав, в
публично съдебно заседание на двадесет и пети ноември две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МИХАЕЛА БОЕВА
при участието на секретаря Малина
Петрова,
като разгледа докладваното от
съдията гражданско дело № 2936 по описа на съда за 2018 г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Съдът е сезиран с искова молба от С.Р.И., ЕГН ********** против „Летера”
ЕООД, ЕИК *********, с която са предявени обективно съединени осъдителни искове
с правна квалификация по чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. с чл. 266, ал. 1, вр. с чл.
258 и сл. и чл. 86 ЗЗД.
В
исковата молба се твърди, че на 06.10.2014 г. между страните възникнало
облигационно правоотношение по договор за превод от китайски на български език
на произведението „Изтезание със сандалово дърво” на автора Мо Йен. Ищецът се
възползвал от възможността да продължи първоначалния срок с един месец, съгл.
т.8 от договора, за което уведомил своевременно издателството, като изпълнил
точно задълженията си и предал превода в завършен вид и в електронен формат на
28.07.2015 г. От ответника не постъпили възражения относно верността и
акуратността на превода, поради което същият се считал за окончателно одобрен,
още повече, че книгата била разпространена на книжния пазар. Преводът бил
изготвен върху 552 стандартни машинописни страници от по 1800 знака ведно с
интервалите. Било уговорено възнаграждение от по 20 лв. на страница, поради
което и общото дължимо възлизало на 11 040 лева. Ответникът платил първоначално
4000 лева, а след многократни покани още 2500 лева на 12.10.2017 г. Съгл. чл.
7, остатъкът следвало да бъде платен в срок един месец след предаване и
одобрение на целия текст, което се реализирало на 15.03.2016 г., когато бил
изпратен имейл за приемане без забележки, след редакциите.
Въпреки
опитите за доброволно уреждане на отношенията и настъпилия падеж, остатъкът не
бил погасен.
След
уточнение на ИМ – с молба от 24.01.2019 г. сочи, че обемът на извършения превод
е общо 533 стр. /в т.ч. 505 стр. превод и 28 стр. обяснителни бележки/. Поради това,
цялото възнаграждение възлизало на общо 10660 лева, от което след частичното
плащане, се дължи 4160 лева /с влязло в сила Определение № 2953/14.03.2019 г. –
л.204 – производството е частично прекратено, на осн. чл. 232 ГПК, поради
оттегляне на исковете за разликата до първоначалните размери/.
Моли се за
присъждане на сумите от: 4160 лева –
главница, ведно с обезщетение за забава в размер на 781,25 лева за периода 15.04.2016 г. – 19.02.2018 г. и законната
лихва от постъпване на ИМ в съда – 22.02.2018 г. до погасяването. Претендират
се разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал писмен
отговор, с който оспорва исковете.
Признава наличието на договор, но същият бил променен
с анекс от 22.04.2015 г., който продължил срока за предаване на превода с 6
месеца, т.е. до 31.12.2015 г.
Целият преведен текст бил предаден на издателството на
12.03.2016 г., но не бил одобрен, поради множество несъответствия и неточности,
изведени от контекста на съдържанието.
Преводът бил предаден след определения с анекса срок –
през м. март 2016 г., като ищецът получил помощ и съдействие при корекциите от
издателството.
Окончателно текстът бил набран в 513, а не в 552
страници /предвид изявления в последното о.с.з – се признават твърденията на
ищеца за 505 стр. – превод и 28 стр. – обяснителни бележки/. Поради това и след
приспадане на платената сума от 6500 лева., дължимият остатък от
възнаграждението възлизал на 3760 лева, а не на исковата сума. Той не бил
платен, поради упражнено право на прихващане с договорна неустойка от 5000
лева, дължима съгл. чл. 8, поради допуснато просрочие от ищеца повече от 2
месеца, за което бил уведомен. Евентуално, се заявява и съдебно прихващане със
същата сума. Предвид изложеното моли за отхвърляне на исковете. Претендират се
разноски.
С Определението по чл. 140 ГПК
№ 10413/16.10.2018 г. е прието за
съвместно разглеждане при условията на евентуалност възражение за съдебно
прихващане на част от вземането за главница до размера от 3760 лева - неплатено
възнаграждение по договор за превод и анекс, с част от сумата от 5000 лева –
неустойка за забава по чл. 8 от договора, до размера на по – малкото вземане.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК,
обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
По иска по чл. 79, ал.1, пр.1, вр. с чл. 266, ал.1,
вр. с чл. 258 и сл. ЗЗД:
На основание чл. 153, вр. с чл. 146, ал.1, т.3 и т.4 ГПК, като безспорни и ненуждаещи се от доказване са отделени следните
обстоятелства: възникването на облигационно правоотношение между страните по договор
от 06.10.2014 г. за превод от
китайски на български език на произведението „Изтезание със сандалово дърво” на
автора Мо Йен, ведно с анекс от 22.04.2015 г.; плащане на сумата от общо 6500
лева от ответника като част от дължимото възнаграждение – уговорено в размер на
20 лева на стандартна страница; размер на дължимо, но неплатено възнаграждение
/поради твърдяно прихващане/ в размер на поне 3760 лева; публикуване на книгата
в превод от ищеца /вж. Определението по чл. 140 ГПК № 10413/16.10.2018 г. –
л.99-100/, както и, че извършеният превод от ищеца е в размер на 505 стандартни
машинописни страници – по 1800 знака, ведно с интервалите, като преводачът е
присъединил и 28 страници обяснителни бележки /пр. опр. от 25.11.2019 г./.
Съдът приема тези факти за доказани, вкл. като
съобрази и ги съпостави с приетите по делото писмени доказателства.
Съобразно договора от 06.10.2014 г., ищецът като
преводач е поел задължението да преведе от китайски на български език текста на
изданието „Изтезание със сандалово дърво” на автора Мо Йен в обем от 650 стр.
Срещу това, съгл. чл. 7, издателството „Летера“ се е задължило да плати по 20
лева на стандартна машинописна страница, както следва – 6500 лева в десетдневен
срок след всяка предадена част от превода и останалата част – един месец след
предаване и одобрение на целия текст. Предаването на превода следвало да бъде
извършено в срок до 30.06.2015 г., като съобразно подписания анекс от
22.04.2015 г. /л.59/ бил продължен до 31.12.2015 г.
Съдът приема, че за обем на предадения от ищеца превод
следва да бъде приет пълният заявен от преводача такъв от общо 533 стр. За
това, че текстът на самия превод е 505 стр., няма спор. Обяснителните бележки също
следва да се приемат за част от извършената работа и да се плати съответно
възнаграждение. Възраженията на ответника в обратна насока не се споделят. В
ОИМ няма въведените такива, поради което и заявените впоследствие се явяват
преклудирани. Освен такива, са и принципно неоснователни. Книгата е
публикувана, ведно с тези бележки. Те са част от преводаческия труд, като
способстват за по – пълно и достъпно предаване на информацията за читателите.
Способстват за изясняване спецификата
на конкретното литературно произведение – в т.ч. относно - културата, цялостния контекст и вложен смисъл
от автора при използване на идиоми, думи или словосъчетания, които означават
свойствени за материалния или духовен живот на даден народ предмети, понятия и
явления. Бележките представляват и
културно – исторически референции към основния текст – те са част от
непосредствеността на създаването и възприемането на литературното произведение.
Представляват средство за попълване на фоновите знания на средностатистическата
читателска аудитория и нейното ограмотяване. Ето защо и съдът приема, че
обяснителните бележки са част от изработеното, за което се дължи
възнаграждение.
Освен изложеното и факта, че
относно тези бележки не е имало спор, че са приети и са част от самото издание,
като по приемането им като единно цяло не е имало възражения от издателството,
следва да се има предвид и ел. кореспонденция между страните. С имейл от
28.07.2015 г. /л.21/ ищецът изрично посочва, че „започва работа по
обяснителните бележки, за които са говорили“. Горното свидетелства за
предварителни уговорки между страните и, док. няма възражения, следва, че
ответникът е приел извършването и на тази дейност. Публикуването на книгата,
ведно с бележките, представлява приемане на работата в пълнота, т.е. текстът и
обяснителните бележки са едно цяло. Възражения относно качеството на превода
няма /в тази връзка следва да се има предвид и публикуваното в интернет сайта
на издателството признание относно предлаганото произведение, че „прецизният
превод е дело на младия преводач С.Р.“/.
Предвид изложеното, възнаграждението е дължимо за общо
заявените страници – 533 . При уговорка от по 20 лева на стр. общото възн.
възлиза на 10660 лева, от което след частичното плащане на 6500 лева, се дължи
търсената сума от 4160 лева. За точна дата на предаване на превода, съдът
приема 15.03.2016 г., предвид представеното писмено доказателство /имейл –
л.22/, в което от името на отв. дружество изрично се признава, че „текстът е
ок, няма повече да чоплим из него“. Налице е недвусмислено признание за
приемането, поради което и вземането за остатъчно възнаграждение е изискуемо,
съгл. чл. 7 от договора /изисква предаване и одобрение, които са налице/.
Главният иск е доказан по основание и размер –
претендираният остатък от възнаграждението е дължим.
По възражението за съдебно прихващане по чл. 92 ЗЗД:
Установи се наличие на главен
дълг, при което се сбъдва процесуалното условие за разглеждане на своевременно
въведеното и прието за разглеждане в усл. на евентуалност – възражение за
съдебно прихващане - на част от вземането за главница със сумата от 3760 лева – част от неустойка за забава по чл. 8 от
договора.
В клаузата е предвидено, че в
случай на втори месец забава при изготвянето на превода от страна на преводача,
същият дължи на издателството неустойка в размер на 5000 лева, като сумата ще
му се удържа при изплащане на хонорара.
Така уговорената клауза е
нищожна и не следва да се прилага в отношенията между страните.
Съдът следи
служебно за нищожността на договорните клаузи, когато те са свързани с
противоречие на закона или на добрите нрави и това противоречие произтича пряко
от твърденията и доказателства по делото. В този смисъл: Решение №
178/26.02.2015 г. по т. д. № 2945/2013 г., ВКС, II т. о. и Решение №
229/21.01.2013 г. по т. д. № 1050/2011 г., ІІ т. о., ВКС, т.3 от Тълкувателно
решение № 1/ 15.06.2010г. по тълк.д. № 1/ 2009г. на ОСТК на ВКС.
Критериите
дали е налице нищожност на неустойка, поради противоречие с добрите нрави, се
съдържат в ТР № 1 от 15.06.2010 г. по т.
д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС, а именно – когато е уговорена извън
присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.
Преценката за
нищожност се извършва в зависимост от специфичните за всеки конкретен случаи
факти и обстоятелства, при съобразяване на примерно посочени критерии, като -
естество и размер на обезпеченото с неустойката задължение; обезпечение на поетото
задължение с други, различни от неустойката правни способи; вид на уговорената
неустойка и на неизпълнението, за което е предвидена; съотношението между
нейния размер и очакваните за кредитора вреди от неизпълнението /Решение № 107/25.06.2010 г. на ВКС по т. д. № 818/2009 г., II т. о./.
Освен
обезпечителна и обезщетителна, по волята на страните, неустойката може да
изпълнява и наказателна функция. В случая, страните са уговорили фиксиран
размер на неустойката от 5000 лева при забава повече от 2 месеца за предаване
на превода. Така, както е уговорена, неустойката е предназначена да санкционира
преводача за виновно неспазване на договорно задължение да предаде изготвения
превод в срок. Такава забава, която да се дължи на преводача, не се установява,
тъй като видно от множеството разменена ел. кореспонденция, липсата на
съдействие от самия ответник, е възпрепятствало предаване на окончателния текст
на произведението. Извън горното, неустойка в такъв фиксиран размер /при
съобразяване срока и цялото възнаграждение/ противоречи на добрите нрави по
смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД, тъй като нарушава принципа на
справедливост и излиза извън обезпечителните и обезщетителните функции, които
законодателят определя за неустойката. Начинът, по който е уговорена, предполага
възможност за издателството дори ден след изтичане на определения в клаузата
срок, веднага да начисли пълния размер на неустойката, която се явява почти
половината от дължимото възнаграждение за превода. Действително няма пречка тя
да надхвърля вредите от неизпълнението. В случая обаче, няма адекватен критерий
за преценка на това надвишаване, а и размер на тези вреди не е доказан от
ответника /въпреки указанията по чл. 146, ал. 2 ГПК/. Основната цел на
уговорената неустоечна клауза е да дoведе до неоснователно обогатяване за
сметка на преводача, което е в контраст с добрите нрави. Тя нарушава принципа
на справедливост и не държи сметка за реалните
вреди от неизпълнението /в т. см. Решение № 74 от 21.06.2011 г. на ВКС
по гр. д. № 541/2010 г., IV г. о., ГК/.
При
изготвянето на доклада по делото, съдът е указал на ответника, че е негова
доказателствената тежест да установи валидността на клаузата за неустойка. У него
лежат и неблагоприятните последици от непровеждането на доказване относно този
факт.
Тъй като
противоречието между клаузата и добрите нрави е налице още при сключване на
договора, не е налице валидно неустоечно съглашение и според чл. 26, ал. 1, вр.
с ал. 4 ЗЗД, в тази част договорът не е пораждал правно действие. Нищожността
на клаузата е пречка за възникване на задължение по нея.
С оглед изложеното, възражението за прихващане
е неоснователно и следва да бъде отхвърлено /чл.298, ал. 4 ГПК/.
Доколкото пълно и
главно доказване на елементите от ФС на претенцията е проведено, а защитните възражения
на ответника – не са установени, главният иск следва да бъде уважен, ведно със
законната лихва като последица.
По иска по чл. 86 ЗЗД:
Съдът достигна до извод за наличие на главен дълг.
Погасяване не се установява. Страните са уговорили в чл. 7 от договора, че
възнаграждението е дължимо един месец след предаване и одобрение на текста.
Това одобрение е станало на 15.03.2016 г., поради което ответникът е в забава
след изтичане на месец от тази дата /чл.84, ал. 1 ЗЗД/ и дължи обезщетение за
забава за исковия период. След извършена сл. проверка на осн. чл. 162 ГПК /чрез
он-лайн калкулатор/, съдът приема, че исковата сума от 781,25 лева е правилно
определена по размер, при което следва да се присъди.
По отговорността за
разноски:
С оглед изхода на спора при
настоящото му разглеждане, разноски се дължат на ищеца, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК. Направено е искане, представен е списък по чл. 80 ГПК и доказателства за
плащане на: 231 лева – ДТ и общо 880 лева – адв. възнаграждение, съгл. ДПЗС /по
отношение на което изрично не бе възразено/. На ищеца се дължи ДТ от 216,40
лева, предвид уважените искове – разликата до първоначално внесената такса касае
претенциите в прекр. част по инициатива на самата страна, поради което ответникът
не може да понесе отговорност за пълната сума.
Така
мотивиран, съдът
Р
Е Ш И:
ОСЪЖДА „Летера” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Пловдив, ул. „Родопи“ № 62 да плати на С.Р.И., ЕГН **********,
с адрес: ***, следните суми: 4160 лева
/четири хиляди сто и шестдесет лева/ - главница, представляваща дължим остатък
от възнаграждение по договор от 06.10.2014 г., ведно с анекс от 22.04.2015 г. за превод от китайски на български
език на произведението „Изтезание със сандалово дърво” на автора Мо Йен; 781,25 лева /седемстотин осемдесет и
един лева и двадесет и пет стотинки/ - обезщетение за забава за периода
15.04.2016 г. – 19.02.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от постъпване на исковата молба в съда - 22.02.2018 г. до окончателното
погасяване, както и общо 1096,40 лева
/хиляда деветдесет и шест лева и четиридесет стотинки/ - разноски за настоящото
производство.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователно
предявеното при условията на евентуалност от „Летера” ЕООД, ЕИК *********
против С.Р.И., ЕГН ********** възражение за съдебно прихващане по отношение на
част от претендираната сума за главница от 4160 лева с насрещно вземане в
размер на 3760 лева – част от неустойка за забава в размер на общо 5000 лева по
чл. 8 от договора от 06.10.2014 г.
Решението подлежи на обжалване
пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Банковa сметкa, по която
могат да бъдат платени присъдените суми на ищеца, съгл. чл. 236, ал.1, т.7 ГПК
/л.50/:
РАЙОНЕН СЪДИЯ :п
ВЯРНО
С ОРИГИНАЛА!
МП