Р Е Ш Е Н И Е
№….........../09.07.2020 г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 10-ти състав,
в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и пети юни през две хиляди и
двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ***
при участието на
секретаря ***,
като разгледа
докладваното от съдията
гражданско дело № 13365 по описа на съда за 2019 година,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на Глава XIII от ГПК.
Образувано е по предявени по реда на
чл. 422, ал. 1 ГПК от „А.з.с.н.в.” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***,
офис сграда ***срещу М. ***С., ЕГН **********,
с постоянен и настоящ адрес: ***, обективно кумулативно съединени положителни
установителни искове за приемане за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца следните суми:
сумата от 587,27 лв., представляваща
непогасен остатък от главница по договор за потребителски кредит № ********* от
04.06.2015 г., сключен между ответника и „******“ ООД, вземанията по който са
прехвърлени от последното дружество на „И.А.М.“ АД с договор за цесия от
01.07.2017 г. и впоследствие – от „И.А.М.“ АД на ищеца с приложение № 1 от
01.06.2018 г. към допълнително споразумение от 01.11.2017 г. към рамков договор
за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 16.11.2010 г., ведно със законната лихва, считано от
датата на подаване на заявлението в съда – 02.04.2019 г., до окончателното
изплащане на задължението, сумата от
86,11 лв., представляваща договорна възнаградителна лихва по кредита за
периода от 26.09.2015 г. до 30.07.2016 г., сумата
от 28,20 лв., представляваща такса за оценка на досие, начислена за периода
от 19.09.2015 г. до 30.07.2016 г., сумата
от 132,07 лв., представляваща такса за услуга „Кредит у дома“ за
предоставяне на кредита в брой по местоживеене на кредитополучателя, начислена
за периода от 26.09.2015 г. до 30.07.2016 г., сумата от 306,01 лв., представляваща такса за услуга „Кредит у
дома“ за събиране на погасителните вноски по местоживеене на кредитополучателя,
начислена за периода от 26.09.2015 г. до 30.07.2016 г., сумата от 93,27 лв., представляваща обезщетение за забава,
начислено за периода от 27.09.2015 г. до 02.04.2019 г., за които суми е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр.
д. № 5075/2019 г. по описа на Районен съд – Варна.
По твърдения в исковата молба, на
04.06.2015г. между „******“ ООД и М. ***С. е сключен договор за паричен кредит
с № ********* в съответствие с разпоредбите на ЗПК. Кредитодателят
се задължил да предостави на кредитополучателя сумата от 750,00 лв., която била
предоставена в брой по местоживеене на М.С.. С подписване на договора
кредитополучателят признал, че получил сумата. Уговорената договорна лихва била
във фиксиран размер от 147,93 лв. Падежът на последната погасителна вноска
настъпил на 30.07.2016 г. С подписване на договора кредитополучателят се
съгласил да заплати такса оценка на кредитно досие в размер на 37,50 лв.
Уговорена била и такса за услуга „Кредит у дома“ в размер на 587,23 лв.
Погасената сума към момента на подаване на исковата молба била в размер на
383,00 лв., от които такса услуга „Кредит у дома“ – 149,15 лв., такса за оценка
на досие – 9,30 лв., договорна лихва – 61,82 лв. и главница от 162,73 лв. На
01.06.2018 г. е подписано Приложение 1 към Допълнително споразумение от
01.11.2017 г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от
16.11.2010 г. между „И.А.М.“ АД и „А.з.с.н.в.” ООД, сред които вземания е и
това спрямо настоящия ответник. На 01.07.2017 г. вземането е било прехвърлено в
полза на „И.А.М.” АД от „***” ЕООД.
В открито съдебно заседание ищецът не изпраща представител. Предварително
депозира писмена молба, в която поддържа исковата молба и моли за уважаване на
предявените искове. Представя и списък на разноските по чл. 80 ГПК.
В срока по чл. 131 ГПК
ответникът, чрез назначения му особен представител, депозира отговор на
исковата молба, в които излага становище за неоснователност на предявените
искове. Върди, че кредитът
не бил обявен за предсрочно изискуем, както и че ответникът не бил уведомен за
сключената цесия. Възразява за наличието на неравноправна клауза в договора по
смисъла на ЗПК.
В открито съдебно
заседание ответникът, чрез особения му представител адв.
Г.А., поддържа отговора и моли за отхвърляне на предявените искове.
Конкретизира, че оспорва като неравноправна клаузата, предвиждаща заплащането
на договорна лихва.
В предоставения за
това срок представя писмена защита, в която излага аргументи относно предсрочна
изискуемост на кредита, които са неотносими към съдебн
предявения спор, доколкото ищецът се позовава на настъпил краен падеж на
договора.
С нарочна молба от
03.07.2020 г. моли да му бъде издаден разходен касов ордер за възнаграждение
като особен представител на ответника.
След като съобрази доводите на страните
и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът
намира за установено от фактическа страна следното:
От съдържанието на представения договор за потребителски кредит № *********
от 04.06.2015 г. (л. 6) се изяснява, че същият е сключен между М.С. и „******“
ООД за сумата от 750 лв., която ответникът се е задължил да върне заедно с
фиксирана възнаградителна лихва в размер на 147,93 лв. при годишен лихвен
процент (ГЛП) от 31,82 % и годишен процент на разходите (ГПР) от 48 %. Наред с
това, потребителят се е задължил да заплати на кредитора още такса за оценка на
досие в размер на 37,50 лв. и такса за услуга „Кредит у дома“ от 587,23 лв.
Общата дължима сума по договора е отразена в размер на 1522,66 лв., платима на
60 седмични вноски, първите 59 от които в размер на 25,38 лв., а последната – в
размер на 25,24 лв., с падеж на първата вноска 11.06.2015 г. и посочен ден от
седмицата, в който се дължат плащанията – сряда.
Според
клаузата на чл. 3 от договора таксата за оценка на досие се начислява за
„услуги по оценка на досието на клиента“ и същата е платима при подписване на
договора, но включена в седмичните вноски за улеснение на клиента.
Съгласно чл.
25 от договора услугата „Кредит у дома“ се изразява в предоставяне на кредита в
брой по местоживеене на клиента и събиране на седмичните погасителни вноски
отново по неговото местоживеене, като за същата се дължи такса, 30 % от която е
равна на разходите, свързани с предоставяне на кредита, а останалата част - с
разходите за събиране на вноските по уговорения начин. Предвидено е, че и тази
такса е дължима от клиента при подписване на договора, но платима на равни
вноски през периода на кредита за негово улеснение.
Според чл. 27 от договора с подписване на същия клиентът
потвърждава, че е получил пълния размер на уговорения кредит.
Уговорката, обективирана в чл. 22 от договора предвижда,
че ***има право да прехвърля изцяло или частично правата си по договора без
съгласието на клиента, като впоследствие го информира.
От приложения договор за цесия и заместване в дълг от
01.07.2017 г. (л. 80) се изяснява, че „Провиден ***“
ООД е прехвърлило в полза на „И.А.М.“ АД всички свои вземания по договори за
паричен заем, описани в Приложение № 1. Видно от приложеното потвърждение (л.
84), сред тези вземания е и това по процесния договор от 04.06.2015 г.
От съдържанието на приобщеното пълномощно от 04.07.2017
г. (л. 86) се установява, че „Провиден ***“ ООД е
упълномощило „И.А.М.“ АД да уведоми от негово име всички длъжници по цедирани вземания за извършеното прехвърляне.
От представения рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от
дата 16.11.2010 г. (л. 11) се доказва, че „И.А.М.“ АД е прехвърлило в полза н.
„А.з.с.н.в.“ ООД непогасените изискуеми вземания, произтичащи от договорите за
потребителски кредит, посочени като общ размер в приложение № 1 - неразделна
част от договора, който включва всички непогасени задължения, ведно с
привилегиите, обезпеченията и другите им
принадлежности, включително и изтеклите лихви към датата на подписване на
приложението (арг. от т. 2.1 във вр.
т. 2.3. от договора). По делото е представено извлечение от въпросното
приложение № 1 от 01.06.2018 г. (л. 18), в което под № 135 е посочен процесният
договор за потребителски кредит с длъжник М.С.С. и е
отразена общо дължима сума по кредита към 01.06.2018 г. в размер на 1182,63 лв.
Видно от приобщеното пълномощно от 09.09.2015
г. (л. 21), „И.А.М.“ АД е упълномощило „А.з.с.н.в.“ АД да го представлява, като
уведоми от негово име всички длъжници по всички вземания на дружеството, цедирани с рамковия договор от 16.11.2010 г. С отделно
пълномощно също така е преупълномощило „А.з.с.н.в.“
АД да уведоми от името на „***“ ЕООД (с предишно наименование „Провиден ***“ ООД)
съответните длъжници за договора за цесия от
01.07.2017 г. (л. 22).
По делото са приложени четири броя уведомителни писма (л.
23-27) от „А.з.с.н.в.” ЕАД до ответника, с които го уведомява за извършените
цесии, действайки в качеството му на пълномощник на предишните кредитори. По делото
няма данни същите да са връчени надлежно на адресата до сезирането на съда.
За установяване размера на претендираните вземания по делото е допуснато
провеждането на съдебно-счетоводна експертиза. От приетото и неоспорено от
страните експертно заключение (л. 90 и сл.) се установява, че са извършени
частични плащания по кредита в периода от 08.06.2015 г. до 30.04.2017 г. в общ
размер на 383 лв., с които са погасени следните суми: 162,73 лв. главница,
61,82 лв. договорна лихва, 9,30 лв. такса оценка на досие и 149,15 лв. такса
„Кредит у дома“, респ. неизплатени са следните остатъци: 587,27 лв. главница,
86,11 лв. договорна лихва за периода 24.09.2015 г. – 28.07.2016 г., 28,20 лв.
такса оценка на досие за периода 24.09.2015 г. – 28.07.2016 г. и 438,08 лв.
такса „Кредит у дома“ за същия период. При изслушването на вещото лице по реда
на чл. 200 ГПК експертът пояснява, че лихвата за забава върху неизплатената
главница за процесния период от
27.09.2015 г. до 01.04.2019 г., вкл., е в размер на 183,37 лв.
Видно от материалите
по приобщеното ч. гр. д. № 16534/2018 г. по описа на Районен съд – Варна, въз
основа на подадено на 02.04.2019 г. заявление от „А.з.с.н.в.” ЕАД срещу М. ***С.
е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за процесните
суми, която е връчена на длъжника (настоящ ответник) по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК. С разпореждане от 16.07.2019 г. заповедният съд е дал указания на
кредитора за предявяване на установителен иск за вземанията по заповедта и в
указания едномесечен срок по чл. 415 ГПК заявителят е инициирал настоящото производство.
При така установената фактическа
обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Положителните
установителни искове, с които съдът е сезиран, са допустими, доколкото са
налице общите предпоставки за съществуването и надлежно упражняване на правото
на иск, както и специалните такива, свързани с реда за търсената защита по чл.
422, ал. 1 ГПК (съгласно т. 10а от Тълкувателно решение по тълк.
дело № 4/2013 г., ОСГТК на ВКС),
установени от материалите по заповедното дело.
Основателността на предявените
искове е обусловена от следните
кумулативни материалноправни предпоставки, а именно: наличието на валидно
възникнало облигационно правоотношение между „******“ ООД и ответника по процесния договор за потребителски кредит; изпълнението на
поетите от кредитора задължения по договора, тоест предоставянето на заемната
сума и допълнителните услуги; настъпила изискуемост на задълженията в
претендирания размер и неизпълнение на същите, както и наличието на валидно
сключени договори за цесия, по силата на които вземанията по потребителския
договор са прехвърлени в полза на ищеца и уведомяването на ответника за това.
Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест в процеса,
обективирани в разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК, в тежест на ищеца е да
проведе пълно и главно доказване на положителните факти, пораждащи съдебно
предявените вземания. По отношение на неизпълнението, което като отрицателен
факт от действителността, е достатъчно твърдението на ищеца, като ответната
страна носи доказателствената тежест да установи положителния факт, който го
изключва, а именно точно изпълнение.
Доколкото ищецът черпи активната си материалноправна
легитимация от договори за цесия, съдът намира, че на първо място следва да
обсъди събраните в тази връзка доказателства, касаещи действието на
прехвърлянето по отношение на ответника.
От същите се установява, че са сключени валидни договори за цесия между „******“
ООД и „И.А.М.“ АД, както и между „И.А.М.“ АД и ищеца, в предмета на които
договори са включени и вземанията по процесния потребителски кредит. Възможност
за такава промяна в титуляря на вземанията е предвидена и в самия договор за кредит,
съобразно изискването на чл. 26 ЗПК.
Съгласно чл. 99, ал. 4 ЗЗД прехвърлянето има действие по отношение на
длъжника от деня, когато то бъде съобщено на последния от предишния кредитор.
Според разпоредбата на чл. 99, ал. 3 ЗЗД (респ. чл. 26, ал. 4 ЗПК) и съдебната практика по нейното приложение, която настоящият съдебен състав
напълно споделя (напр. решение № 137 от 02.06.2015 год. по гр.д. № 5759/2014
год., III г.о. на ВКС), уведомяването на длъжника следва да се осъществи от цедента, като няма пречка същият да упълномощи изрично цесионера за това действие. Освен това, доколкото законът
не поставя специални изисквания за начина, по който следва да бъде извършено
уведомлението, получаването на същото в рамките на съдебното производство по
предявен иск с предмет прехвърленото вземане не може да бъде игнорирано, а
следва да бъде съобразено като факт от значение за спорното право, настъпил
след предявяване на иска, на основание чл. 235, ал. 3 ГПК (в този смисъл -
решение № 123 от 24.06.2009 г. на ВКС по т.д. № 12/2009 год., II т. о., ТК,
решение № 3 от 16.04.2014 г. по т.д. № 1711/2013 г. на ВКС и др.).
В конкретния случай ищецът (цесионер) е
упълномощен изрично от цедента „И.А.М.“ АД (в лично
качество и в качеството му на пълномощник на неговия цедент
„******“ ООД) да уведоми длъжника за извършените цесии. Реализирайки
предоставената му представителна власт, ищцовото
дружество е изпратило до ответника уведомителни писма за прехвърлянията на
вземанията му, но доколкото няма данни същите да са получени преди
завеждане на делото и с оглед цитираната по-горе съдебна практика, съдът
намира, че уведомяването е надлежно осъществено с получаването на препис от
исковата молба, ведно с приложеното към нея уведомление, тоест на 13.12.2019 г.
(л. 55).
Отделно от гореизложените съображения, според съдебната практика
длъжникът може да възразява успешно за липсата на уведомяване само ако
едновременно с това твърди, че вече е изпълнил на стария кредитор или на овластено от този кредитор лице до момента на
уведомлението. Подобни твърдения не са наведени от ответника в хода на процеса,
нито са представени доказателства в тази насока, поради което съдът счита за
неоснователни възраженията на особения представител за ненадлежно уведомяване
на длъжника за извършената цесия.
Посочените аргументи налагат извод, че прехвърлянето на вземанията –
предмет на производството, е породило действие по отношение на длъжника
(ответник), на основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД, и последният цесионер
(ищец) се явява негов кредитор и активно легитимирана надлежна страна в
процеса.
Цедираните вземания произтичат от
сключен между ответника и „******“ ООД договор за потребителски кредит, поради
което възникналото облигационно правоотношение се регулира от нормите на Закона
за потребителския кредит, обн., ДВ. бр. 18
от 5.03.2010 г., в редакцията му, изм. ДВ., бр.14 от
20 февруари 2015 г., действаща
към момента на неговото сключване. Същите са императивни и за спазването им
съдът следи служебно (арг. от чл. 21, ал. 1 ЗПК, чл.
5 и чл. 7, ал. 3 ГПК и т. 1 от Тълкувателно решение по тълк.
дело № 1/2013 г., ОСГТК на ВКС).
От гореизложеното съдържание на договора се установява, че сделката отговаря
на изискванията на специалния закон. Уговорените между страните клаузи са
формулирани на разбираем и ясен език и договорът има всички задължителни
реквизити по чл. 11, ал. 1 ЗПК. В договора е инкорпориран и погасителен план,
съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на
погасителните вноски, съгласно изискването на чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК.
Следователно договорът е действителен и между първоначалния кредитор и ответника
е налице валидно възникнало облигационно правоотношение.
С подписването на договора М.С. е декларирал, че е получил уговорената сума
от 750 лв., като автентичността на подписа му не е оспорена, поради което съдът
намира, че кредитът е изцяло усвоен. Това обстоятелство се потвърждава и от
извършените частични плащания, доказани чрез проведената експертиза.
Следователно за ответника е възникнало насрещно задължение да върне заетите
средства, ведно с уговорената възнаградителна лихва на посочения падеж.
Изискуемостта на вземанията за главница и договорна лихва е настъпила с
изтичане срока на договора – 28.07.2016 г., когато е падежът на последната
погасителна вноска (л. 92).
В отговора
на исковата молба са наведени възражения за нищожност на клаузата, с която е предвидено
заплащането на възнаградителна лихва по кредита. Настоящият съдебен състав
счита същите за неоснователни, тъй като уговорената годишна лихва в размер на
31,82 % не води до изключително голямата разлика в престациите
по двустранния договор, която да обуслови неравноправност на клаузата по
смисъла на чл. 143, ал. 1 ЗЗП. След като се съпостави размерът на
предоставената сума (750 лв.) с този на уговореното възнаграждение на финансовата
институция (147,93 лв.) и се вземе предвид периодът за издължаване на кредитния
ресурс (60 седмици), може да се направи обоснован извод, според който
съдържанието на обсъжданата клауза е установено в рамките на свободата на
договаряне, предвидена в чл. 9 ЗЗД.
Предмет на разглеждане в производството са също и вземанията на ищеца за начислени
такси по кредита – такса за оценка на досие и такса за услуга „Кредит у дома“.
Макар особеният представител на ответника да не оспорва изрично дължимостта на
тези такси, съобразявайки служебните си задължения за проверка съответствието
на уговорките между страните с императивните материалноправни норми, настоящият
съдебен състав намира тези искове за неоснователни по следните съображения:
По отношение на иска за начислената такса за оценка на досие:
На първо място, цитираната по-горе клауза на чл. 3 от договора, предвиждаща
заплащането на тази такса, не отговаря на изискванията на чл. 10а, ал. 4 ЗПК,
тъй като от нейната обща формулировка („за предоставяне на услуги по оценка на
досието“) и не става ясно за какви точно действия (услуги) се дължи въпросната
такса. Следователно същата заобикаля изискванията на закона и е нищожна, по
аргумент от чл. 21, ал. 1 ЗПК.
На следващо място, предвид обстоятелството, че оценката на досието
логически предхожда сключването на договора, тази дейност касае усвояването на
кредита, във връзка с което кредиторът не може да изисква заплащане на такси и
комисиони, на основание чл. 10а, ал. 2 ЗПК.
Отделно, оценката на кредитоспособността на потребителя е задължение на
кредитора съгласно чл. 16, ал. 1 ЗПК, който носи и риска от
неплатежоспособността на длъжника и възлагането на разноски в тежест на
последния във връзка с тази дейност противоречи на добрите нрави, респективно
клаузата е нищожна и на основание чл. 26, ал. 1, предл.
трето ЗЗД.
По отношение на иска за начислени такси за услуга „Кредит у дома“:
В договора е посочено, че общо дължимата такса „Кредит у дома“ е в размер
на 587,23 лв., като при изчисляване на отразения общ годишен размер на
разходите от 48 % не е включена тази такса. Посочената сума следва да бъде
взета предвид при преценка на действителния годишен процент на разходите по
кредита, доколкото въпросната такса е начислена като покупна цена на твърдяната
услуга, респективно представлява разход за потребителя по смисъла на чл. 19,
ал. 1 ЗПК. Така, при размер на кредита от 750 лв. и уговорен начин на
погасяване чрез 60 седмични погасителни вноски в размер на 25,38 лв., годишният
процент на разходите, изчислен чрез кредитен калкулатор за бързи кредити,
достъпен на интернет страницата „Calculator.bg”, възлиза в размер на 301.08 %, което обуславя
извод за нищожност на клаузата на чл. 25 от договора, в която е уговорена
таксата, на основание чл. 19, ал. 5 във вр. ал. 4
ЗПК.
Освен това „услугите“, срещу които се твърди да се дължи начислената такса
‚Кредит у дома“, не представляват допълнителни такива по чл. 10а, ал. 1 ЗПК, а
са свързани с предоставянето на уговорената сума и нейното събиране, тоест с
действия по усвояването и управлението на кредита. Затова обсъжданата клауза е
нищожна и на основание чл. 21, ал. 1 във вр. чл. 10а,
ал. 2 ЗПК.
Според заключението на съдебно-счетоводната експертиза, което съдът
кредитира, при условията на чл. 202 ГПК, като правилно и обосновано, длъжникът
е извършил частични плащания по кредита, от които общо 158,45 лв. са отнесени от кредитора за погасяване на
начислените такси (9,30 лв. за такса оценка на досие и 149,15 лв. за такса
„Кредит у дома“). Предвид извода за нищожност на клаузите на чл. 3 и чл. 25 от
договора, въз основа на които са начислени тези такси, сумата от 158,45 лв. е заплатена без основание и подлежи на
връщане. Настоящият съдебен състав намира, че същата следва да бъде приспадана от задълженията
на потребителя при спазване на поредността,
предвидена в разпоредбата на чл. 76, ал. 2 ЗЗД, като най-напред бъде извършено
погасяване на задължението за договорна лихва, възлизащо на 86,11 лв. Остатъкът
от 72,34 лв. следва да бъде отнесен към дължимата главница от 587,27 лв., при
което се погасяват изцяло главниците, включени в погасителни вноски с падежи от
24.09.2015 г. до 29.10.2015 г., вкл. (общо 69,39 лв.) и частично главницата по
вноска с падеж 05.11.2015 г. (до сумата от 2,95 лв.). Така непогасеното
задължение за главница остава в общ размер на 514,93 лв., до която сума искът
се явява доказан по основание и размер.
С оглед установената от експертното заключение забава на
ответника, на основание чл. 33, ал. 1 ЗПК същият дължи и обезщетение за забава
в размер на законната лихва върху непогасената главница, считано от 06.11.2015
г. – датата, следваща падежа на първата непогасена вноска. За периода от тази
дата до 01.14.2019 г., вкл., законната лихва върху неизплатените главници по
погасителни вноски с падежи от 05.11.2015 г. до 28.07.2016 г. (съобразно отразената
тяхната стойност в таблицата към експертното заключение на л. 94 от делото, с
изключение на главницата с падеж 05.11.2015 г., която е останала в размер на
8,86 лв. след извършеното служебно прихващане), изчислена посредством програмен продукт „Апис финанси“, възлиза на сумата от 145,76 лв., надвишаваща
претендираната такава от 93,27 лв., поради което искът следва да бъде уважен в
пълен размер.
В заключение съдът намира, че следва да бъдат уважени предявените
установителни искове за главница от 514,93 лв., ведно със законната лихва, считано
от датата на подаване на заявлението в съда – 02.04.2019 г., до окончателното
изплащане на задължението, както и за обезщетение за забава от 93,27 лв. за периода от 06.11.2015 г. до 01.14.2019 г., вкл. За разликата до пълния
предявен размер на иска за главница от 587,27 лв., за периода на обезщетението
за забава от 27.09.2015 г. до 05.11.2015 г.,
както и исковете за договорна лихва от 86,11 лв., такса за оценка на досие от 28,20
лв., такса за услуга „Кредит у дома“ за предоставяне на кредита в брой по местоживеене
на кредитополучателя от 132,07 лв., както и такса за услуга „Кредит у дома“ за
събиране на погасителните вноски по местоживеене на кредитополучателя от 306,01
лв. претенциите следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.
По искането на особения представител
за присъждане на възнаграждение:
Съдът намира, че на назначения особен представител адв.
Г.А. следва да бъде изплатено възнаграждение за осъщественото процесуално
представителство на ответника по делото, изразяващо се в депозиране на писмен
отговор на исковата молба и явяване в проведеното открито съдебно заседание, в
размер на определения депозит от 200 лв., за която сума да се издаде РКО.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК, с оглед изхода на делото и предвид
направеното в искане, в полза на ищеца следва да бъде присъдена сумата от 357,64 лв. за сторени съдебно-деловодни
разноски в настоящото производство, съразмерно с уважената част от исковете,
при обща размер на разноските по делото от 748,72 лв., от които 275 лв. за
държавна такса (л. 33), 200 лв. за депозит за особен представител (л. 118), 150
лв. за депозит за вещо лице (л. 63) и 100 лв. за юрисконсултско възнаграждение,
определено по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК във връзка с чл. 25, ал. 1 от Наредбата
за заплащането на правната помощ.
Съгласно задължителните указания, дадени в т. 12 на Тълкувателно решение
№ 4/2013 г., ОСГТК на ВКС, в полза на ищеца следва да бъде присъдена и сумата
от 37 лв. за сторените в заповедното
производство разноски за заплатена държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение, съразмерно с уважената част от исковете, при общо присъдени
разноски с издадената заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК в размер на 75 лв.
Ответникът не е направил искане за разноски, поради което такива не следва
да му бъдат присъждани.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЕМА
ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните по
предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК установителни искове, че ответникът М. ***С., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: ***, дължи
на ищеца „А.з.с.н.в.” ЕАД, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление:***, офис сграда ***, следните суми: сумата от 514,93 лв. (петстотин и четиринадесет лева и деветдесет и
три стотинки), представляваща непогасен остатък от главница по договор за
потребителски кредит № ********* от 04.06.2015 г., сключен между ответника и „******“
ООД, вземанията по който са прехвърлени от последното дружество на „И.А.М.“ АД
с договор за цесия от 01.07.2017 г. и впоследствие – от „И.А.М.“ АД на ищеца с
приложение № 1 от 01.06.2018 г. към допълнително споразумение от 01.11.2017 г.
към рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 16.11.2010
г., ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване на заявлението в съда – 02.04.2019 г., до
окончателното изплащане на задължението, както
и сумата от 93,27 лв. (деветдесет и три лева и двадесет и седем стотинки),
представляваща обезщетение за забава, начислено за периода от 06.11.2015 г. до
01.04.2019 г., вкл., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 5075/2019 г. по описа на Районен съд –
Варна, КАТО ОТХВЪРЛЯ
предявените установителни искове, както следва: за разликата над уважения размер на иска за главница от 514,93 лв. (петстотин и четиринадесет лева и
деветдесет и три стотинки) до пълния предявен размер от 587,27 лв. (петстотин осемдесет и седем
лева и двадесет и седем стотинки), иска за обезщетение
за забава за периода от 27.09.2015 г. до
05.11.2015 г., вкл., иска за сумата от 86,11 лв. (осемдесет и шест
лева и единадесет стотинки), представляваща договорна възнаградителна лихва по
кредита за периода от 26.09.2015 г. до 30.07.2016 г., иска за сумата от 28,20 лв. (двадесет и осем
лева и двадесет стотинки), представляваща такса за оценка на досие, начислена
за периода от 19.09.2015 г. до 30.07.2016 г.,
иска за сумата от 132,07 лв.
(сто тридесет и два лева и седем стотинки), представляваща такса за услуга
„Кредит у дома“ за предоставяне на кредита в брой по местоживеене на
кредитополучателя, начислена за периода от 26.09.2015 г. до 30.07.2016 г., както и иска за сумата от 306,01 лв. (триста и шест лева и една стотинка),
представляваща такса за услуга „Кредит у дома“ за събиране на погасителните
вноски по местоживеене на кредитополучателя, начислена за периода от 26.09.2015
г. до 30.07.2016 г.;
ОСЪЖДА М. ***С., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: ***, да
заплати н. „А.з.с.н.в.” ЕАД, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление:***, офис сграда ***, сумата
от 357,64 лв. (триста петдесет
и седем лева и шестдесет и четири стотинки),
представляваща сторени в настоящото производство съдебно-деловодни разноски,
съразмерно с уважената част от исковете, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК
във вр. чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на
правната помощ;
ОСЪЖДА М. ***С., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: ***, да
заплати н. „А.з.с.н.в.” ЕАД, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление:***, офис сграда ***, сумата
от 37 лв. (тридесет и
седем лева), представляваща сторени в
заповедното производство съдебно-деловодни разноски, съразмерно с уважената
част от исковете, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК във вр. чл.
26 от Наредбата за заплащането на правната помощ;
ДА СЕ ИЗПЛАТИ на особения
представител адв. Г.А.,***, сумата от 200
лв. (двеста лева),
представляваща възнаграждение за
осъществената защита на ответника М. ***С. в настоящата първа инстанция, от
внесения за целта депозит, за което да се издаде разходен касов ордер;
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Варна в
двуседмичен срок от връчването му на страните;
ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на страните, чрез процесуалните им
представители, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: