РЕПУБЛИКА
БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е Н И Е
№ 692/10.4.2020г.
10.04.2020г., гр.Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд Пловдив,
петнадесети състав, в публично заседание на двадесет и седми февруари, две
хиляди и двадесета година в състав:
Административен
съдия: Любомира Несторова
При секретаря М.Г..
Като разгледа
докладваното АД № 138 по описа за 2020г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по
реда на чл. 145, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс / Обн. ДВ, бр. 30 от 11.04.2006г./
Образувано е по жалба на В.И.Б., с
ЕГН **********, с адрес: ***, депозирана чрез адвокат С., против Заповед за
прилагане на принудителна административна мярка №19-1228-000780 от 03.10.2019г
на Началник група към ОДМВР-Стара Загора, Сектор „Пътна полиция“-Стара Загора,
с която на основание чл.171, т.2а б. „А“ от ЗДвП е наложена принудителна
административна мярка - прекратяване на регистрацията на ППС за срок от шест
месеца, считано от 03.10.2019г.
Жалбоподателят навежда оплаквания,
обосноваващи незаконосъобразност на атакуваната заповед. Процесуалният му
представител представя подробни писмени съображения.
Претендира отмяната на оспорения
административен акт.
Ответникът
по жалбата – Началник група към ОДМВР-Стара Загора, Сектор „Пътна полиция“-Стара
Загора, не изразява становище по жалбата, не изпраща процесуален представител.
Не се претендират разноски по делото.
Пловдивският
административен съд, в настоящия състав, намира, че жалбата е подадена в срок и
от страна, притежаваща правен интерес, следователно е допустима.
Разгледана
по същество, е неоснователна поради следните съображения:
От събраните по делото писмени доказателства: АУАН с №19-2269 от 03.10.2019г. и от Наказателно
постановление №19-1228-002269 от 09.10.2019г. се установи, че на 03.10.2019г.,
около 15.20 часа па АМ „Тракия“ , км.165, община Братя Даскалови, в посока
изток, собственият му товарен автомобил Мерцедес с рег. № ***, се управлява от
лицето И.А.И., който не притежава СУМПС-отнето му е с административен акт.
На В. Б. е наложена
санкция по чл. 171 т.2А, б. „а“ от ЗДвП, а именно прекратяване на регистрацията
на ППС за срок от 6 /шест/ месеца,
считано от 03.10.2019г..
Въз основа на установеното административни
нарушения, подробно описани по-горе Началник Сектор „ПП” към ОДМВР Стара Загора
е издал оспорената заповед - предмет на настоящото съдебно производство.
В хода на съдебното производство, предвид
изричните указания на настоящия съдебен състав за компетентността на
административния орган, издател на оспорения акт, е представена Заповед № 349з-3723/06.03.2018г.
на Директора на ОД на МВР-Стара Загора, с която са оправомощени длъжностни
лица, сред които и началниците насектор „ПП” към ОД на МВР да налагат
принудителни административни мерки (ПАМ), включително по чл.171, т.2А от ЗДвП.
При така установеното от фактическа страна,
съдът намира следното от правна страна:
Предвидените в чл.171, ал.1 от ЗДвП правни
последици не представляват административни наказания, а принудителна
административна мярка /ПАМ/. По смисъла на чл. 171, ал. 1 от ЗДвП
принудителните административни мерки се налагат за осигуряване безопасността на
движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения по
този закон, поради което те са от вида на преустановяващите ПАМ. По своето
правно естество заповедта за налагане на ПАМ е отежняващ индивидуален
административен акт и се регулира от нормите на АПК.
Оспореният административен акт е издаден от
компетентен административен орган, което се установи от приетата по делото
оправомощителна Заповед № 349з-3723/06.03.2018г. на Директора на ОД на
МВР-Стара Загора. Същата е мотивирана като са посочени фактически и правни
основания.
Административният
орган изчерпателно е описал допуснатото от жалбоподателя нарушение, в титулната
част на заповедта е посочена, че същата се издава по реда на чл. 171 т.2А, б. „а“ от ЗДвП.
При
издаването на заповедта не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените
правила.
Издадена е оспорената заповед въз основа на акт за
установяване на административно нарушение, съставен от компетентен орган, при
спазване на задължителните реквизити по съдържанието му.
Процесната
заповед е издадена в писмена форма и съдържа задължителните реквизити по чл.59
от АПК. Пълно и точно са изложени фактическите основания, обосноваващи
налагането на принудителната административна мярка и са посочени съответните
правни норми, представляващи основание за издаването на заповедта.
В
случая АУАН е редовно съставен официален документ и съгласно чл.189 ал.2 от ЗДвП има обвързваща съда доказателствена сила - до
доказване на противното с надлежни доказателствени средства.
В хода на съдебното производство не се
ангажираха доказателства, опровергаващи фактите, установени от административния
орган.
Съгласно чл. 171 т.2А, б. „а“ от
ЗДвП прекратяване
на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява
моторно превозно средство: без да е правоспособен водач, не притежава
свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада
управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишен от право
да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или
свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или
4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс, както и на
собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са
налице тези обстоятелства – за срок от 6 месеца до една година.
От приетия по делото Договор за наем на МПС от
15.04.2013г. се установи, че В.И.Б., в качеството му на наемодател, предоставя
на ЕТ „ ИВЕЛБА-СВ-И. Б.“ МПС за временно
ползване, а именно Мерцедес 312Д с рег. № ***. Следователно с този договор само
се потвърждава установеното от административния орган, че жалбоподателят е
собственик на процесното МПС.
Представеното Свидетелство за митническа
годност и лиценз с нищо не променя този извод.
Следва да се посочи, че в конкретния казус
основанието на чл.146 т.5 от АПК - противоречие с целта на закона, е изключено
като отменително основание на оспорената заповед, поради факта, че тя е издадена
от административния орган в условията на обвързана компетентност.
При
наличието на предвидените в закона материалноправни предпоставки,
административният орган няма право на избор или на свободна преценка дали да
наложи ПАМ или не, а е длъжен да издаде административен акт с указаното от
закона съдържание, тоест той действа при условията на обвързана компетентност.
След като процесното МПС се
управлява от лице, за което са налице тези обстоятелства, посочени в чл.
171 т.2А, б.
„а“ от ЗДвП, то административният орган
не само е имал право, но и задължение да издаде заповед за прилагане на
предвидената в чл.171, т.2а от ЗДвП принудителна административна мярка,
доколкото нормата е императивна и административният орган действа в условията
на задължителна администрация. Т.е., преценката и мотивите за прилагане на
принудителната мярка са направени от законодателя при създаване на самата
правна норма. В тази връзка следва да бъде отбелязано, че в заглавната част на
обжалвания административен акт е посочено изрично, че се касае за Заповед за
налагане на принудителна административна мярка по чл.171 т.2а б. „а“ от ЗДвП,
т.е. посочен е и нормативният акт, послужил за правно основание за издаването
й. В диспозитивната част на заповедта е изписано също, че се налага санкция по
чл. 171, т. 2а, б. „а“. При
установената фактическа обстановка по конкретния казус, административният орган
е длъжен да наложи съответната санкция и по чл.171, т.2а, б „а“ от ЗДвП.
Съдът намира определеният срок
от 6 месеца за съразмерен в смисъла на чл. 6 от АПК. Също така с
прилагането на ПАМ се изпълнява целта на чл.22 от ЗАНН, във връзка с чл.171 от ЗДвП, а именно да се осигури безопасността на движението по пътищата и да се
преустановят административните нарушения.
Отнемането на 2 бр. рег. табели и СРМПС са
следствие от наложената ПАМ.
По изложените съображения, следва да се
приеме, че законосъобразно административният орган е наложил на жалбоподателя
оспорената принудителна административна мярка, поради което подадената жалба,
като неоснователна, ще следва да бъде отхвърлена.
Воден
от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Пловдивският административен
съд, ХV състав
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на В.И.Б., с ЕГН **********,
с адрес: ***, депозирана чрез адвокат С., против Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка №19-1228-000780 от 03.10.2019г на Началник
група към ОДМВР-Стара Загора, Сектор „Пътна полиция“-Стара Загора.
Решението
е окончателно.
Административен
съдия: