П Р И С Ъ
Д А № 100
гр.Белоградчик,
17.05.2012г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Белоградчишкият
районен съд, 4-ти състав в публично съдебно заседание на седемнадесети май две хиляди и дванадесета година, в състав:
Районен Съдия: АННА КАЙТАЗКА
при участието на секретаря Н.С., в
присъствието на прокурора ГЕОРГИ СВЕТОСЛАВОВ, като разгледа
докладваното от съдия Кайтазка НОХД № 113 по описа за 2011г., въз
основа на закона и данните по делото
П Р И С
Ъ Д И :
ПРИЗНАВА подсъдимия Л.И.С.
- роден на ***г***, обл. М., българин, български гражданин, женен, с висше образование,
не осъждан, с ЕГН ********** за НЕВИНЕН в
това, че на 03.02.2010г. в завод “Миджур” с .Г. Л., обл.В., в качеството си на
Директор на завода, поради немарливо изпълнение на занятие, представляващо
източник на повишена опасност /производство на взрив и взривни вещества/:
- като работодател по смисъла на параграф 1 т.1 от
допълнителните разпоредби на КТ, като не изпълнил задълженията си относно
осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, за да бъдат ограничени
опасностите за живота и здравето на работниците, нарушил чл.275 ал.1 от КТ.
- като не разработил и не утвърдил правила за осигуряване на
здравословни и безопасни условия на труд в завод “Миджур” с което нарушил
чл.277 ал.1 КТ.
- като е допуснал в деня на инцидента в цех ПВВ на работно
място зареждач за раздробяване, пресяване и подаване на готова смес към
пълначните машини, редовната и втора смяна да се обслужват от един човек
зареждач вместо от двама съгласно технологичната инструкция с което нарушил
чл.277 от КТ и чл.216 от Наредба № 7 за Минималните изисквания за здравословни
и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното
оборудване;
като не е отстранил своевременно посочените
нарушения, поради немарливо отношение към задълженията си, допуснал производствена
авария в завод “Миджур”, изразяваща се във възникнал пожар и последвали
взривове в завода, в резултат на което причинил тежка телесна повреда на Е.И.Л.,
изразяваща се във вторична глаукома, посттравматична – на дясното око,
състояние след разкъсно-контузни рани на двете очи, довели до пълна слепота на
двете очи, поради което и на основание чл.304 от НПК ГО
ОПРАВДАВА по повдигнатото обвинение за извършено престъпление по
чл.134 ал.1 т.1 от НК вр. чл.128 ал.1 от НК вр. чл.275 ал.1 от КТ вр. чл.277
ал.1 от КТ и чл.216 от Наредба №7 МИЗБУТРМИРО.
Присъдата подлежи на обжалване и
протест в 15-дневен срок от днес пред ОС-В.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :
МОТИВИ към присъда № /17.05.2012г. по НОХ дело №113/2011г. по описа на БРС, 4-ти състав.
Срещу подсъдимия Л.И. ***, е повдигнато обвинение
затова, че на 03.02.2010г. в завод “Миджур” с .Г. Л., обл.В., в качеството си
на Директор на завода, поради немарливо изпълнение на занятие, представляващо
източник на повишена опасност /производство на взрив и взривни вещества/:
- като работодател по смисъла на параграф 1 т.1 от
допълнителните разпоредби на КТ, като не изпълнил задълженията си относно
осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, за да бъдат ограничени
опасностите за живота и здравето на работниците, нарушил чл.275 ал.1 от КТ.
- като не разработил и не утвърдил правила за осигуряване на
здравословни и безопасни условия на труд в завод “Миджур” с което нарушил
чл.277 ал.1 КТ.
- като е допуснал в деня на инцидента в цех ПВВ на работно
място зареждач за раздробяване, пресяване и подаване на готова смес към
пълначните машини, редовната и втора смяна да се обслужват от един човек
зареждач вместо от двама съгласно технологичната инструкция с което нарушил чл.277
от КТ и чл.216 от Наредба № 7 за Минималните изисквания за здравословни и
безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното
оборудване;
като не е отстранил своевременно посочените
нарушения, поради немарливо отношение към задълженията си, допуснал
производствена авария в завод “Миджур”, изразяваща се във възникнал пожар и
последвали взривове в завода, в резултат на което причинил тежка телесна
повреда на Е.И.Л., изразяваща се във вторична глаукома, посттравматична – на
дясното око, състояние след разкъсно-контузни рани на двете очи, довели до
пълна слепота на двете очи - престъпление по чл.134 ал.1 т.1 от НК вр. чл.128
ал.1 от НК вр. чл.275 ал.1 от КТ вр. чл.277 ал.1 от КТ и чл.216 от Наредба №7
МИЗБУТРМИРО.
В с.з. прокурорът поддържа повдигнатото
обвинение, счита че то е доказано от фактическа и правна страна и пледира на
подс.С. да бъде наложено наказание "лишаване от свобода" съобразно
закона.
Подс.С. не признава вината си и
авторството на деянието. Защитникът му изразява същото становище по делото,
като развива аргументи за недоказаност на вина и авторство на деяние, приписано
на подзащитния му, дори липса на състав на деяние въобще.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства и доводите на страните по реда на чл.14 и чл.18 от НПК,
намира за установено следното:
От
фактическа страна:
Подс. Л.И.С. е роден на ***г***,
българин, български гражданин, с висше образование, женен, неосъждан, пенсионер,
с ЕГН **********.
“Видекс”
АД-София е собственик на завод “Миджур” –с.Г. Л., в който се произвеждали
взривни вещества. Директор на завода от 2007г. бил подс.Л.С.. /доказателства за
това- към м.02.2010г., не бяха представени на съда, но не се и спори по делото за този факт/. На 03.02.2010 г. в завод
„Миджур” в с.Г. Л., в цех ПВВ в помещението с разбивния бункер, възникнал пожар – около 18..00ч. Пожарът се
появил в ел.мотора на машината – разбивен бункер, на която работел в смяната в
този момент св.А.П.М.- зареждач на пълначните машини, като той забелязъл искри
излизащи от бункера още щом включил мотора да работи. М. преценил, че не може
да се справи сам със ситуацията, изгасил ел.мотора и тръгнал да търси началник-смяната в цеха – свид.Т.А., на която
по правилата в завода – следвало да събощи. М. бил изплашен. Срещнал свид.А. в
същия цех, в друго отделение и й обяснил за проблема. Когато двамата се върнали
в зареждачното отделение до бункера, вече имало разгорял се пожар, имало пламъци
с височина около метър, и двамата преценили че не могат да бъдат угасени. Свид.А.
изключила ел.захранването в цеха и предприела действия по евакуация – съобщила
на останалите работници в цеха че следва да напуснат веднага завода, обадила се
на гл.механик, , на останалите началник.цехове. Така бил уведомен св.И.З. –
гл.механик на завода, който пък се обадил на свид.Е. Лукен – гл.технолог. З. и Л.
вече не били на работа, но се върнали от самото село – Горни Лом, заедно с още
служители на завода, със служебен автобус. Когато стигнали до горяцият цех –
ПВВ, и двамата свидетели и други работници се опитали да угасят пожара с маркучи
от близки противопожарни кранове до цеха, но не успели. Опитали да гасят дори
със сняг. Видели, че пожарът е много голям и не могат да го овладеят. Тогава
пристъпили към евакуация – решили да проверят дали всички са напуснали цеховете
и се евакуират. Тогава се и разделили. Свид.З. останал последен на територията
на заградените цехове, и мислел да напусне през страничен изход на оградата, в
обратна посока на главният вход, до който била админ.сграда. Към нея се били
отправили всички работници и служители, и се били събрали там на асфалтова
площадка. Подс.С. също бил там. В това време свид.Е.Л. решил да се върне отново
към цеховете, за да търси свид.З., с един автомобил. З. го забулязъл и вместо
да излезе през друг изход на терена, както мислел се върнал обратно към идващия
откъм главния портал Л.. В колата се бил качил и служител от охраната на завода
– «Милчо». След като към тях се присъедимил и З., Л. подкарал към гл.портал. И
тримата в колата погледнали отново горящият цех ПВВ. Тогава, малко преди
данапуснат района, се чул силен взрив от който се счупили стъклата на
автомобила, а свид.Л. усетил че стъкълцата нараняват лицето му, и най-вече
очите. Въпреки това, колата излязла на портала, където свид. З. помогнал на Л.
да слезе и с микробус тръгнали към гр.Белоградчик да търсят лекарска помощ, тъй
като Л. заявил, че не вижда нищо. Били пресрещнати от линейка, в която се
прехвърлили, а в ФСМП-Белоградчик и двамата били прегледани. З. бил освободен
да се прибере, а свид.Л. – бил откаран в гр.София, където била направена
операция на очите му.
След взрива / станал в цех ПВВ/,
от който пострадал свид.Л., отломки попаднали в цех «С» където имало
противопехотни мини, и възникнали огница на пожари и там. Мините започнали да
се взривяват и в продължение на два дни имало последващи, но по-леки взривове
от тях в района.
На следващият ден след първият
голям взрив – 04.02.2010г. служители на Д»ИТ»-В., посетили завод «Миджур» с
намерението да извършат проверка във връзка с осигуряването на безопасни
условия на труд в завода. Не били допуснати обаче веднага до района завода, а в
последствие им били предоставени документи – вътрешна документация за
управлението и организацията на производството взавода и др. След проверки на
тези документи, били съставени два акта – на Л.С. като директор на завода, и на
«Видекс» АД София, с изп.директор В.М., и последвало издаване на две съответни
НП.
Според заключението на
комплексната експертиза на вещи лица при СДОТО-МВР, причина за взрива в цех
ПВВ, е пожар в участък « зареждачен», а взривът е в резултат на производствена
авария, като в резултат на горящи отломки и късове от взривовете в цех ПВВ са
възникнали огнища на пожар и в цех С.
Заключението на съд.медицинската
експертиза, е че на Е.И.Л. са причинени
вторична глаукома, посттравматична на дясното око, състояние след разкъсно
контузни рани на двете очи. Тези травми са довели до зрителни нарушения,
изразени в постоянна слепота в двете очи, като освидетелстваният нямал
възможност да възприема и разпознава заобикалящата го среда от близко
разстояние.
Изложената фактическа обстановка
съдът прие за установена, въз основа: обясненията на подс.С., показанията на
свид. З., А., С., А., П.П./прочетени в с.з от досъдебното поризовдство/, Е.Л. и
А.М., изготвените и приети от съда експертизи, и на писмените доказателства,
приобщени в процеса – събирани в хода на досъдебното производство, както и представените в с.з..
От правна страна:
При
така приетата за установена фактическа обстановка, съдът прие, че по делото не
се доказа по безспорен начин извършването от обективна и субективна страна на
деянието за което се повдига обвинение, респ. не се установи безспорно осъществяването
на обективните и субективни признаци на престъпление по чл.134 ал.1 НК вр.
чл.128 ал.1 от НК, т.е., че именно на 03.02.2010г. в завод “Миджур”
с.Г. Л., обл.Видин, Л.С., в качеството си на Директор на завода, поради
немарливо изпълнение на занятие, представляващо източник на повишена опасност
/производство на взрив и взривни вещества/, е допуснал нарушаване на нормите на
КТ, Наредба № 7 за МИЗБУТРМИРО и Технологична инструкция / за раздробяване, пресяване
и подаване на готова смес към пълначните машини / и като не е отстранил
своевременно нарушенията им, поради немарливо отношение към задълженията си, е
допуснал производствена авария в завод “Миджур”, изразяваща се във възникнал
пожар и последвали взривове в завода, в резултат на което е причинил тежка
телесна повреда на Е.И.Л., изразяваща се във вторична глаукома, посттравматична
– на дясното око, състояние след разкъсно-контузни рани на двете очи, довели до
пълна слепота на двете очи.
Безспорните неща, изяснени по казуса са няколко : че подс.С.
към 03.02.2010г. е изпълнявал длъжността “Директор” на завод “Миджур” с.Г. Л.,
собственост на “Видекс”АД-София, за което не се спори по делото /въпреки
липсата на доказателство за трудов договор към датата на обвинението –
представени са стари такива-срочни, от 2007г., но съдът както посочи по-горе
приема за установен факта на длъжностното качество на подсъдимия, тъй като не
се оспорва от никого той/, че на същата дата пострадалият Е.Л. е получил
увреждане на очите, довело до слепота, че това е станало в следствие
нараняванията по очите му от произведен взрив в завода, след възникнал пожар в
цех ПВВ – в разбивния бункер.
В настоящият случай, на първо
място, при така
събраните доказателства по казуса, съдът не приема, че за датата, която сочи обвинението, пък и въобще, подс.Л. С. е изпълнявал
правно регламентирано “занятие”. Липсва доказан състав на престъпление по така
дадената от прокурора квалификация с думи – при изпълнение на «занятие». Това е така, защото в този
термин, употребен от закона в алтернатива с «друга правно регламентирана
дейност», се влага смисълът за някаква професия, занимание, специални познания
и умения, които се придобиват по определен ред, и в следствие на придобиването
им – титулярът им да има квалификационна степен, да може да осъществява
даденото занимание. В престъпният състав
на чл.134 ал.1 от НК, са предвидени като
алтернативни, обективни елементи на деянието : правно регламентираното
занятие и правно регламенираната дейност, и прецизното обвинение към един
«директор» на предприятие би следвало да бъде по втората възможност указана от
закона. Това е така, тъй като качеството «директор» е само длъжност, а не
професия, не придобито по специален
ред право на занимание с дадена дейност. Правилен е извода на обвинението, че подс.С.
има длъжностно качество и то отговорно, но същото не представлява в никакъв
случай «занятие» - няма такова занятие. «Директор» е само длъжност, която
вменява управлението, организацията и контрола над дейността в едно предприятие
– в случая производствено – завод. Всяко предприятие осъществявява
дейността си по определени правила, вкл. и съобразявайки се с правилата на
трудовото ни законодателство, след като е ангажирана човешка сила в
производството. Респ. тези правила трябва да се спазват в него, а отговорност
за това би могъл да носи и ръководителят на предприятието, както и други
отговорни длъжностни лица / различни в съответнната йерархия на управление и
поети служебни отговорности и задължения/. Безспорно в завод «Миджур» с.Горни
Лом се е извършвала правно регламенирана дейност, и то с повишена опасност. Но
както е прието по-горе от съда – ръководителят на завода не изпълнява «занятие»
, а друга – управленска и ръководна, правно регламентирана дейност. При това положение, съдът не може /ако е
доказано разбира се авторство и вина/ да простре присъдата си, върху обвинение,
което не е повдигнато спрямо подсъдимия – първоначално или с последващо
изменение на същото / каквото тук не е направено/.
Изложеното
според съда е достатъчно основание, за да не се произнесе с осъдителна присъда
спрямо подсъдимия, с оглед така повдигнатото му обвинение.
От
друга страна, съдът не намира за доказана и причинно следствената връзка
между : 1.вредоносния резултат в случая – нараняването на Е.Л., възникналата
производствена авария, като последица от пожар и взривовете – всичко това от
една страна, с 2. нарушаване от друга страна от директора на завода на
определени правни норми на трудовото законодателство /КТ или Наредбата/, както
и вътрешните правила, утвърдени с Технологичната инструкция в завода за обработката на
взривното вещество.
Позоваването
от обвинителя на едно НП – № 05-0500633/
20.04.2010г., издадено срещу подс.С., и то без да е ясно по делото - влязло ли
е в сила или не това НП, т.е. доказан ли е състава на посоченото в него админ.
нарушение и вината на нарушителя, не може да обвързва директно съда с извод за
вина и авторство към дадено неправомерно поведение, тъй като съдът следва да
събира, проверява и преценява доказателства непосредствено, лично. Така
посоченото НП само по себе си, не може да обоснове наказателна отговорност за
подсъдимия, фактите и обстоятелствата излагани в него следва да бъдат доказани
по реда и със средствата, предвидени в НПК. Второто пък посочено от прокурора
НП № 05-500632/20.04.2010г., освен изложеното по-горе относно доказателствена
та тежест, е съставено на съвсем друго лице – ЮЛ - “Видекс” АД-София ,с
изп.директор лице, различно от подсъдимия и няма връзка с повдигнатото
обвинение.
Събраха се
според съда достатъчно писмени доказателства -
Инструкция по БХТПО, Програмата за провеждане на начален инструктаж за
БХТПО с работници и служители в завод “Миджур”-с.Г. Л., Протокол за извършеното
техническо обслужване на машини и съоръжения в завод “Миджур” за период от
04-20.01.2010г./касаещ вкл. и разбивния бункер – посочено в т.9 на
протокола/, Списък на работниците и служителите запознати с плана за
действие при извънредни ситуации – от края на 2009г., План за предотвратяване и
ликвидиране на аварии утвърден м.11.09г. /в червена папка с надпис “БАК-2009”/,
Противопожарна инструкция /находяща се в същата папка/, План за действие при
взрив или пожар на територията на завод “Миджур”/ в същата папка/. От тях става
ясно, че в завода, под ръководството и със знанието на директора на същия / тъй
като са утвърдени от него/ са създадени и възприети правила за безопасност на
труда, осигурени са такива – като превантивни мерки и указания за действие в
опасни ситуации, във връзка със защита живота и здравето на работниците и
служителите в завода. По никакъв
начин според съда не се установи по делото да са нарушени изискванията на
чл.275 ал.1 и чл.277 ал.1 от КТ. Инструкцията по БХТПО, е утвърдена лично
от директора на завода – подс.Л.С., а разпоредби от нея – т.2.1.1 вменяват в задължение
на ръководството на фирмата-собственик на завода - “Видекс” АД, осигуряването
на средства за безопасност и хигиена на труда, противопожарна охрана и т.н.
вкл. и противопожарни съоръжения.
Спазването на инструкцията пък /записа в края й/ е възложено на отговорника по
охрана на труда. Отново лично от Л.С. е утвърдена и Програмата за провеждане на
начален инструктаж за БХТПО с работници и служители в завода. По делото са
депозирани и две книги за провеждане на периодични инструктажи на определени
служители в завода, вкл. и за първото тримесечие на 2010г. /. Имало е утвърдени
правила /планове/ както за предотвратяване на аварии, така и за действие при
възникнали вече извънредни ситуации, вкл. и отделно за действие при възникнал
взрив или пожар. В тях подробно са описани действията и мерките, както и
лицата върху които се възлагат, които следва да се предприемат, вкл. и
точната им последователност. Представени са в писмените материали Заповеди на
подс.С., за създаване на звено и групи за защита при бедствия. От
Изложеното
до тук, мотивира съда да приеме, че са спазени изискванията в завод “Миджур”
с.Г. Л., относно осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд,
създадени са и утвърдени именно от подсъдимия правила относно същите, и
отговорност за противоправно поведение на подс.Л.С. в тази насока не може да се
търси - не се доказа виновно поведение в
това отношение.
Комплексната
експертиза , изготвена от специалисти при СДОТО-МВР, отговаря безспорно на
въпросите относно вида и количеството на взривното вещество, участвало в
осъществените взривове, последовател ността на взривяване в цех ПВВ в завода,
последвалия пожар и взрив и в цех “С” / като в него не е установена
последователността взривовете/, както и че самите взривове са в
резултат на производствена авария с първопричина – пожар. Отговор на въпроса
обаче – какво точно е причинило пожара –
експертизата не дава, като само сочи вероятните причини /л.47 от ДП/.
Сред тях са изброени , както пряка последица от човешко поведение – огън от
запалена цигара, така и технич.неизправности в работата на машината в
зареждачното отделение на цех ПВВ – нарушена херметизация на взривозащитния
мотор /искрене/, повишено триене и
последвало нагряване на ремъчните шайби в разбивния бункер, късо съединение в
ел.инсталацията и “други”. По никакъв начин следователно експертизата не
изяснява точната причина за пожара, а съвкупно обсъдено заключението на вещите
лица с другите доказателства по делото – показания на свид.А.М. най-вече, могат
да наведат на извода, че най-вероятно се е получило нарушаване на
херметизацията на мотора – искрене. /Свидетелските показания на М. - единствен
очевидец на възникването на пожара, определено навеждат именно на версията, че
пожара е последвал от възникналите искри в мотора на бункера/. Това е така, тай
като самият свид.М. твърди, че е забелязал появата на искри и пушек дори
веднага след като е включил мотора да работи/. Така сочените факти и обстоятелства от вещите лица и свид.М., не
се намират според съда в причинно следствена връзка с нарушението на
Техн.инструкция, приписвано на подс.С. – вменено му от обвинението. Респ.
според съда не можа да се приеме, че наличието на един или двама работници на
даденото работно място, е довело до възникналата производствена авария,
изразена в пожар и последвали взривове, в следствие на които пък е пострадал
св.Е.Л., както твърди обвинителят.
Да се
вменява вина на подс.С. за допускането на работа на един само човек, обслужващ
разбивния бункер – е неоснователно. Действително според Технологичната
инструкция – технологичната линия по “раздробяване, пресяване и подаване на
готова смес към пълначните машини”, се обслужва от двама работници, които
боравят с охладената взривна смес, но те са и с различни работни места
/зареждачно и пълначно отделение в бункера/ по линията и различни функции –
единият контролира изсипването на подаденото охладено взривното вещество в
разбивния бункер, а другият – подаването после на готовата разбита и пресята
смес към пълначните машини. Св.А.М. е именно работникът, изпълнявал втората
задача в дадената смяна. Връзка с количеството работна сила и причината за
пожара според съда – няма, за да се търси и причинно-следствена връзка между един
работник – възникване на пожар с последвал взрив, както е повдигнато
обвинението. Свид.Т.А. – началник смяна в цеха ПВВ заяви пред съда, че
именно нейно задължение, след като отиде на работа е, да разпредели работниците
от смяната.
От тук
нататък обаче може да последва и въпроса, дали самият свид.М., като работник,
преминал инструктаж е действал правилно и своевременно за предотвратяване
пожара – от самите искри, и последващото разрастване на вече възникналия пожар.
И той и свид.Т.А. – началник смяна в цеха, заявиха пред съда, че при възникнал
проблем като този – пожар, работникът е длъжен сам да прецени ситуацията, като
или се опита да загаси пожара със съответните противопожарни средства, или да
съобщи за станалото и да се предприеме евакуация. Свид.М. твърди пред съда, че
след като е забелязал пожара, е
преценил, че не може да се справи с него, поради липса на съответните
пожарогасителни средства, и незабавно е тръгнал да търси свид.А.. Т.е. не е и
имало опит, нито намерение да се гаси самостоятелно. А от думите на свид.Т.А. се изяснява, че тя както е видяла пожара – и
според нея М. не е могъл да достигне въобще до монтираните на снетата
противопожарни средства. Т.А. твърди , че такива е имало принципно, докато
свид.М. – отрича това. Проведената по между им очна ставка не изясни
противоречието в становищата им. Съгласно Плана за предотвратяване и
ликвидиране на аварии в завода / червена папка “БАК 2009г.”/, раздел ІІ т.4 инспекторът ЗБУТ и ППО е следвало да
следи за изправността на неавтоматичните
средства за пожарогасене и периодичната проверка за наличие и презареждане на
самите пожарогасители – т.е отговорност за наличието или липсата на тези
средства, носи определеният инспектор – в случая посочен в писмените материали
като инж.Николинка Ненкова / макар, че дори и да не е имало поставени
пожарогасители – това не е нарушението за което се повдига обвинение спрямо С.,
обвинението е за допускане на работа на едно лице в отделението на бункера/. И
доколкото този план няма дата на изготвяне, респ. не е ясно от кога действа, то
освен него, в Заповед № 228/02.11.09г. на директора на завод “Миджур” с.Г. Л.,
са определени отговорници за подържане и проверка на противопожарните уреди и
средствата за пожарогасене в завода, като конкретно за цех ПВВ – това е свид.Т.Б.А.
и друго поименно посочено лице, сменни майстори в цеха, а контролът по
изпълнение на заповедта отново е възложен на и-р ЗБУТ и ППО – инж.Н.Н.
Иначе,
всички разпитани по делото свидетели, чиито показания съдът възприема за
достоверни и кредитира, тъй като нямат противоречия по между си и с другите
доказателства по казуса, подробно
описват след като е забелязан пожара – как се е действало – информирането на
определени лица, изключването на ел.инсталацията, предприемането на мерки за
евакуация на намиращите се по цеховете хора. Всичко това са действия,
съобразени с утвърдените от директора правила за поведение в подобни ситуации.
Самият подсъдим не е бил на територията на завода в момента на възникване на
пожара, но отново от свидетелските показания, се изяснява, че след
информирането му – той е се е върнал веднага. Видно от Заповед №
231/02.11.2009г. на директора на завод “Миджур”, е била създадена
прожаротехническа комисия, в която са влизали и свид.З. като ръководител дори,
и инж.Н.Н., на която комисия в т.2 от цитираната заповед , е вменено и
задължението при възникнал пожар да ръководи действията на ръководния и
технологичния персонал, както и на работниците във връзка с ликвидиране на
пожар. При описваната във
фактическата обстановка ситуация, свид.Здравковси е преценил , че единственото,
което е могло да се направи – е извеждането на хората от територията на завода.
Това е била организацията и поведението на всички присъствали в този момент на
територията на завода. Самият свид.Е.Л. твърди, че не му е нареждано на него от
подс.С. нищо, вкл. и да се връща / и то втори път/ покрай горящият цех.
Всичко гореизложено
прави основателни аргументите на защитата на подсъдимия, за недоказаност вината
и авторството на деянието от страна на С., респ. в липса на доказателства които
да подкрепят обвинението.
При
така обективираните обстоятелства, съдът не намира за безспорно установено
подс.С., на сочената от обвинението дата, да е нарушил изброяваните на прокурора по делото
разпоредби на трудовото законодателство и вътрешни правила на завода, поради
немарливо отношение към задълженията си и да е допуснал производствена авария в
завод “Миджур” изразена в пожар и последвали взривове, при което е причинена
тежката телесна повреда на пострадалия Л..
При
недоказано по безспорен начин извършване на престъпление по повдигнатото
обвинение или друго въобще по НК от подс.С., за времето за което му се повдига
обвинение, съдът не може да постанови осъдителна присъда, поради което на
основание чл.304 от НПК, призна подс.С. за невинен и го оправда по повдигнатото
обвинение.
По разноските:
Предвид изхода на делото и на
основание чл.190, ал.1 от НПК, направените по делото разноски остават за сметка
на държавата.
Воден от изложеното, съдът постанови
присъдата си.
Районен съдия: