Решение по дело №640/2024 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс, във вр. с чл.63в от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на Агенция „Пътна инфраструктура“ против Решение № 64/06.02.2024г., постановено по НАХ дело № 3025/2023г. по описа на Районен съд – Бургас, с което е отменен Електронен фиш № **********, издаден от касатора, с който, за нарушение на чл.102, ал.2 от ЗДвП и на основание чл.187а, ал.2, т.3, във вр. с чл.179, ал.3б от с.з., на С. Т. Е., [населено място], община Несебър, е наложена имуществена санкция в размер на 2 500лв.

Съдебното решение се обжалва като неправилно, постановено в нарушение на материалния закон. Касаторът счита за неправилни мотивите на съда, обосновали отмяна на електронния фиш, като възразява, че законодателната уредба позволява издаването му в случай като процесния, извод за което извежда въз основа на логическото и систематично тълкуване на относимите правни норми, поради което счита, че не е налице законодателна празнота. Иска се отмяна на оспореното решение и потвърждаване на издадения ЕФ. Претендира разноски.

В съдебно заседание касаторът се представлява от юрисконсулт, който поддържа касационната жалба на сочените в нея основания.

Ответникът по касация се представлява от пълномощник, който поддържа аргументите, изложени в подаденото възражение - отговор на касационната жалба и моли за оставяне в сила на съдебния акт. Претендира разноски.

Прокурорът от Окръжна прокуратура Бургас дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Касационна жалба е процесуално допустима, подадена от надлежна страна, в законоустановения срок, а разгледана по същество съдът счете за неоснователна.

Административният съд обсъди доводите на касационния жалбоподател, а съобразно разпоредбата на чл.218, ал.2 от АПК, извърши служебна проверка относно допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон.

Отговорността на ответника по касация е ангажирана в качеството му на собственик на ППС влекач [Марка] с рег.№ [рег. номер], за което превозно средство било установено, че на 25.04.2021г., в 09.46ч., в Община Бургас, се е движило по път А-1 км. 357+949 с посока – намаляващ километър, като за него не е била заплатена дължимата пътна такса по чл.10, ал.1, т.2 от Закона за пътищата, тъй като липсвала валидна маршрутна карта или валидна тол декларация за преминаването. Нарушението е установено с устройство № 10032, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси, намиращо се в този участък. Установеното е квалифицирано като нарушение на чл.102, ал.2 от ЗДвП и спрямо дружеството е издаден процесния електронен фиш, с който, на основание чл.187а, ал.2, т.3, във вр. с чл.179, ал.3б от с.з., му е наложена имуществена санкция в размер на 2 500лв.

Въззивният съд е преценил, че в нормата на чл.189ж, ал.1 от ЗДвП не е предвидена възможност за издаване на ЕФ за процесното нарушение, като липсва и друга законова норма, която изрично да предвижда това, поради което е следвало да бъде съставен АУАН, а впоследствие да се издаде НП. Счетено е, че налице допуснато съществено процесуално нарушение при ангажиране отговорността на дружеството на соченото основание, с оглед на което електронният фиш е отменен от съда.

Решението е правилно.

Съгласно чл.102, ал.2 от ЗДвП собственикът е длъжен да не допуска движението на пътно превозно средство по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, ако за пътното превозно средство не са изпълнени задълженията във връзка с установяване на размера и заплащане на съответната такса по чл. 10, ал. 1 ЗП според категорията на пътното превозно средство.

В нормата на чл.179, ал.3б от ЗДвП е предвидена санкция за собственик на пътно превозно средство от категорията по чл.10б, ал.3 от ЗП, за което изцяло или частично не е заплатена дължимата такса по чл.10, ал.1, т.2 от ЗП.

По арг. от чл.39, ал.4 от ЗАНН, за случаи на административни нарушения, установени и заснети с техническо средство или система, в отсъствие на контролен орган и нарушител, овластените контролни органи могат да налагат глоби в размер над необжалваемия минимум по ал.2, за което се издава електронен фиш, когато това е предвидено в закон

Правилно въззивният съд е преценил, че в нормата на чл.189ж, ал.1, изр.първо ЗДвП не е предвидена възможност за издаване на електронен фиш за процесното нарушение. Анализирал е подробно относимите правни норми и е обосновал извод, че в случая липсва изрична законова разпоредба, предвиждаща възможността да бъде съставен електронен фиш за нарушение по чл.179, ал.3б от ЗДвП, като е недопустимо по тълкувателен път и чрез разширително тълкуване на нормата на чл.189ж, ал.1 от ЗДвП да се приеме, че тя се отнася и до нарушенията по чл.179, ал.3б от ЗДвП. По отношение на правоприлагането по аналогия следва да се има предвид, че по арг. от чл.46, ал.2 от ЗНА, когато нормативният акт е непълен, за неуредените от него случаи се прилагат разпоредбите, които се отнасят до подобни случаи, ако това отговаря на целта на акта. Алинея 3 на същата норма изрично изключва възможността за преодоляване на нормативно неуредени хипотези и непълноти чрез тълкуване на закона по аналогия, т.е. с разширително използване на разпоредби, относими към подобни случаи по отношение на наказателната, административната и дисциплинарната отговорност, каквато несъмнено е отговорността по чл. 179, ал. 3б ЗДвП. Следва да се посочи, че с ДВ, бр.13 от 2024г., в сила от 13.02.2024г., разпоредбата на чл.189ж, ал.1 от ЗДВП е изменена и законодателният пропуск е преодолян, като вече е предвидена възможност при нарушение по чл.179, ал.3б, установено и заснето от електронната система по чл.167а, ал.3, да се издава електронен фиш, в отсъствието на контролен орган и на нарушител, за налагане на глоба или имуществена санкция в размер, определен за съответното нарушение.

Като е стигнал до изводи аналогични на изложените първоинстанционният съд е постановил правилен съдебен акт и поради отсъствие на отменителни основания за касиране на решението, същото следва се остави в сила, като съобразно този изход на процеса в полза на ответника следва да се присъдят разноски за настоящата инстанция в размер на 400лв., като възражението за прекомерност е неоснователно.

Н. основание изложените мотиви и чл.221, ал.2 от АПК, Бургаският административен съд, ХIIІ-ти състав,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В С. Решение № 64/06.02.2024г., постановено по НАХ дело № 3025/2023г. по описа на Районен съд – Бургас.

ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“ София да заплати на С. Т. О., със седалище и адрес на управление в [населено място], община Несебър, [улица], с ЕИК *********, сумата от 400лв. разноски по делото.

Решението е окончателно.