№………./….03.2020 г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД,
ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание на .03.2020 г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА
МИТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТА
ПАВЛОВА
мл.
с. ФИЛИП РАДИНОВ
като разгледа докладваното от съдия Митева
въззивно търговско дело № 299 по описа за 2020 година,
за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството
подлежи на разглеждане по реда на чл. 258 и сл. ГПК, и е образувано по въззивна
жалба на „ ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД срещу решение №5562/9.12.2019г.,
постановено по гр.д. №3461/19г. по описа на ВРС, 14 с-в, с което е бил
отхвърлен иска му за установяване на дължимостта на вземане за главница,
договорено възнаграждение и допълнително възнаграждение по допълнителен пакет
услуги, удостоверени като изпълняем дълг
в оспорена заповед за изпълнение.
Жалбата
вх.№233/3.01.20г. е депозирана в рамките
на преклузивния срок (считано от
връчване на акта на представителя) с куриерска пратка от 2.01.20 г и е редовна:
съдържа изискуемите по чл.260 ГПК реквизити и приложения по чл. 261 ГПК.
В срока по чл. 263 ГПК въззиваемата страна е упражнила право на отговор по жалбата, чрез назначен
в първа инстанция особен представител.
По допустимостта на обжалването:
Легитимацията на
страните съответства на произнасянето по обжалваното първоинстанционното
решение. Сезиран е компетентен въззивен съд за проверка на подлежащ на
обжалване акт. Пълномощникът на въззивника е овластен за всички инстанции( л. 4
от делото на ВРС). Особеният представител принципно е легитимиран да упражнява
защита до края на производството във всички инстанции. Съдът приема, че
въззивното производството е допустимо.
По предварителните въпроси:
Дължимата държавна
такса в минимален размер е събрана авансово. Жалбата е надлежно администрирана.
Разноски за покриване на възнаграждението на особения представител за тази
инстанция обаче не са осигурени предварително, поради което въззивният съд
следва да отстрани този пропуск, като укаже на заинтересования въззивник
необходимостта от авансиране на сума от 300лв за заплащане на минимален размер
на адвокатската услуга на назначения представител по защита срещу въззивната
жалба.
Обжалваният акт е постановен по установителен иск на заявител, търсещ
установяване на вземания, за които вече е издадена заповед за изпълнение,
индивидуализираща задълженията на ответницата по основание и размер. В
заявлението по чл. 410 ГПК трите процесни вземания са били индивидуализирани по
основание и размер идентични с описаните като предмет на установяване в
исковото производство. Същевременно в обстоятелствената част ищецът
е посочил противоречиво твърдения относно фактите по изпълнение на договорените
с потребителя задължения. Въпреки, че е констатирал бланкетно несъответствията
в доклада си, без да ги посочи изрично, първоинстанционния съд е дал указание
на ищеца да конкретизира твърдения, но е свързал неизпълнението му с
доказателствена тежест, което противоречи на процесуалните правила. Неясните
твърдения не е следвало изобщо да се докладват, но ако те се отнасят до
правопораждащия претендирано право фактически състав, неяснотата им осуетява
самото предявяване на иска( по арг. от чл. 129 ал. 4 вр. 3 ГПК).
Въззивният съд
констатира явно несъответствие между твърдение за предоставяна на клиента на
сума от 3000лв, при заявена уговорка за кредитиране до 1450лв, както и между
твърдение за получено плащане от ответницата в размер на 2006.33лв при признато
изпълнение на 24 пълни вноски от по 92.37лв (вкл. възнаграждение за
допълнителен пакет) и още една частично платена вноска. Тези противоречия
следва да бъдат отстранени за да може да се очертае ясно спора за останалото
неплатено задължение и едва тогава да се квалифицира претенцията и възраженията
срещу нея и да се разпредели доказателствена тежест.
Като инстанция по
същество, чиято дейност има за предмет разрешаване на самия материалноправен
спор, съдът дължи даване на указания за поправяне на нередовностите на исковата
молба, за да обезпечи постановяване на допустим съдебен акт по съществото на
спора и сам служебно следва да приложи разпоредбата на чл. 129, ал. 2 ГПК, (т.
5 от ТРОСГТК на ВКС 1/2013, вр. т.1 от ТРОСГК 1/2001г на ВКС).
След отстраняване
на противоречията в твърденията, респективно, въззвиният съд съответно ще
продължи произнасянето си по предварителните въпроси и подготовката на
откритото заседание.
По изложените
съображения съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ ДВИЖЕНИЕ исковата молба на кредитор „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“
ЕООД за установяване на дължимостта на
вземане за остатък от предсрочно изискуема главница в размер на 802.17лв,
договорено възнаграждение на заемодателя в размер на 214.14лв и възнаграждение
по допълнително закупен пакет услуги в размер на 302.68лв.
На осн. чл. 273 вр.
129 ал. 4 ГПК ЗАДЪЛЖАВА ищеца, чрез юрк. Г. Г в
седмичен срок, считано от връчване на препис от настоящото определение,
с писмена молба с препис за насрещната страна да отстрани несъответствието
между посочените в исковата молба твърдения за своето изпълнение като
предоставящ кредит доставчик на финансова услуга и неизпълнението на
кредитополучателя, като:
·
поясни
какъв е размера на фактически предоставена по банкова сметка ***, договорена
като главница от 1450лв
·
поясни
как е отчетено получено плащане от ответницата в размер на 2006.33лв с
посочване по отделно на погасените части от изискуемите вноски по погасителен
план в сборен размер от по 92.37лв (вкл. възнаграждение за допълнителен пакет)
за главница, за лихва (наречена възнаграждение), за допълнително плащане по
закупения пакет допълнителни услуги и за забава при просрочие на месечна вноска
(уговорена в чл. 12.1.)
При неизпълнение
въззивният съд ще счита, че противоречивите твърдения не са направени и
исковата молба не е основана надлежно на
твърдения за изправност на кредитора, респективно неизправност на
длъжника и ще разгледа жалбата срещу обжалвания съдебен акт, като постановен по
нередовно сезиране в изпълнение на общо предоставеното му правомощие по чл.
270, ал. 3 ГПК.
Делото се
докладва след изтичане на срока за
изпълнение за продължаване на подготовката на въззивното производство по
същество.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.