Решение по дело №11007/2020 на Софийски градски съд

Номер на акта: 266192
Дата: 21 октомври 2021 г. (в сила от 21 октомври 2021 г.)
Съдия: Станимира Стефанова Иванова
Дело: 20201100511007
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 14 октомври 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№…….....................

гр. София, 21.10.2021г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, IV - Б състав, в публичното заседание на четиринадесети октомври, две хиляди двадесет и първа година, в състав:

 

                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТАНИМИРА ИВАНОВА

                                              ЧЛЕНОВЕ: РАЙНА МАРТИНОВА

мл.с. ТЕОДОРА КАРАБАШЕВА                                      

при секретаря Йорданка П., като разгледа докладваното съдия Станимира Иванова въззивно гр. дело № 11007 по описа за 2020г. на СГС, за да се произнесе взе предвид следното.

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 33746/05.02.2020г. по гр.д. № 20163 по описа за 2015г. на Софийски районен съд, 46-ти състав е признато за установено на основание на чл. 422 вр. с чл. 415 от ГПК вр. с чл. 149 и сл. от Закона за енергетиката вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД , че Ч.К.П., ЕГН ********** и П.С.П., ЕГН ********** дължат поотделно всеки от тях на Т.С.”ЕАД, ЕИК ********, с адрес на управление:*** заплащане на сумата от  по 1343,42лв., ведно със законната лихва от 21.11.2014г. до изплащането й, представляваща ½ от стойност на потребена топлинна енергия в имот, представляващ апартамент № 17 в гр. София, ул. „********, абонатен № 038223 за периода от ноември 2011г. до април 2014г.; сумата от по 215,18лв., представляващи обезщетение за забава на плащането на главницата за периода от 31.12.2011г. до 07.11.2014г. , за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по заповедно дело № 63991/2014г. на Софийски районен съд, като Ч.К.П., ЕГН ********** и П.С.П., ЕГН ********** са осъдени всеки от тях поотделно да заплати на Т.С.”ЕАД съдебни разноски от по 322,57лв. по исковото дело и съдебни разноски от по 56,17лв. по заповедното дело.

Срещу така постановено решение е депозирана въззивна жалба вх. №5036476/28.02.2020г. по регистъра на СРС от ответниците по исковете Ч.К.П., ЕГН ********** и П.С.П., ЕГН ********** в частта, в която исковете са уважени. Посочили са, че решението е неправилно поради нарушение на съдопроизводствените правила и на материалния закон, необосновано. Посочили са, чене било установено да са собственици или вещни ползватели на имота, поради което и не били потребители на топлинна енергия в него. Не били представени доказателства, че фактурите са публикувани на интернет-сайта на ищеца, поради което и неправилно било прието, че са изпаднали в забава на плащането на главницата.  Не било установено, че в имота е потребена енергия в количества и на стойност, за която са предявени исковете. Не било установена изправността на уредите за измерване на потреблението. Не следвало да се кредитират заключенията по  съдебните експертизи, защото те били работили по документи, които не са представени по делото, а и те били противоречиви – сочели веднъж период от 2011г. до 2014г., а след това – от 2013г. до 2014г. Общите условия не били административен акт. Сградата била с две абонатни станции, а сумите били начислени без да се съобрази същото, а само с оглед на захранване с една абонатна станция. Не било установено, че абонатната станция е въведена в експлоатация. Претенцията била на основание на реален отчет, такъв не било установено да е извършен, не следвало да  се уважава иск за суми по служебен отчет.Не били давали съгласие за приспадане/добавяне  на суми по изравнителни сметки към други фактури. Учудващо било през 2019г. да се разглежда дело за период на вземания от 2011г. до 2014г.

Въззиваемият- ищец Т.С.”ЕАД, ЕИК ********  не е изразил становище.

Третото лице помагач на страната на ищеца – Т.С.”ЕООД не е изразило становище.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба вх. №   5763/14.04.2015г. на Т.С.”ЕАД, ЕИК ******** срещу Ч.К.П., ЕГН ********** и П.С.П., ЕГН ********** , с която е поискало от съда на основание на чл. 422 вр. с чл. 415 от ГПК вр. с чл. 149 и сл. от ЗЕ вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД да признае за установено, че всеки ответник поотделно му дължи заплащане на сумата от  по 1343,42лв., ведно със законната лихва от 21.11.2014г. до изплащането й, представляваща ½ от стойност на потребена топлинна енергия в имот, представляващ апартамент № 17 в гр. София, ул. „********абонатен № 038223 за периода от ноември 2011г. до април 2014г.; сумата от по 215,18лв., представляващи обезщетение за забава на плащането на главницата за периода от 31.12.2011г. до 07.11.2014г. , за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по заповедно дело № 63991/2014г. на Софийски районен съд, като му се присъдят направените разноски. Навело е твърдения, че ответниците  са собственици на имота и като такива са потребител на топлинна енергия в имота, потребили  енергия в имота за процесния период в количества и на стойност, за които е предявен иска, страните били обвързани от договор при Общи условия. 

Ответникът П.С.П., ЕГН ********** в предоставения срок за отговор е оспорила исковете. Навела е твърдения, че в сградата няма вход № 4, а  апартамент № 20 в сградата бил към друга абонатна станция, която била към съседния вход и имало повече абонати, представения констативен протокол касаел друг период, нямало вход Г и вход Д, с енергията за тях би следвало да се отоплява улицата. Не била подписвала договор с Т.С.”ЕООД, страда по него бил предишния собственик на имота, водели ги абонат за имот, който не съществува до 2015г. Имало молба за плащане на сметки на равни вноски, не разбирала  защо вноски вече не са равни, не била ползвала две от стаите, а другите ги ползвали от време на време.

Ответникът Ч.К.П., ЕГН ********** в предоставения срок за отговор е оспорил исковете. Навел е твърдения, че не бил поръчал доставка на топлинна енергия в имота и не дължал плащането й Разпоредбата на чл. 62 от ЗЗП била специална и дерогирала общите правила на ЗЕ. Вещен ползвател на имота била П.П., която след развода им останала да живее в имота, поради което и той не отговарял за потребената в имота енергия. Не бил обвързан от Общите условия на ищеца. Не било установено в имота да е доставено количество енергия на стойност, за която са предявени исковете, не било установено уредите за измерването на потреблението да са изправни, че е извършен реален отчет, съответно че е препятствал извършването на такъв. Фактурите не отговаряли на изискванията на закона, а и били едностранен документ,  съставен от ищеца, не установявали потреблението. Клаузата за рекламация в ОУ и по чл. 70, ал. 6 от Наредбата за топлоснабдяване била неравноправна. Оспорил е претенцията на ищеца за разноски.

Третото лице помагач на страната на ищеца – Т.С.”ЕООД е подкрепило исковете.

По делото е приложено заповедно дело №  63991/2014г.  по описа на СРС, , съгласно което по заявление по чл. 410 от ГПК вх. №   3159337/21.11.2014г. е издадена  заповед за изпълнение, с която съдът е разпоредил Ч.К.П., ЕГН ********** и П.С.П., ЕГН ********** да заплатят поотделно всеки от тях на Т.С.”ЕАД, ЕИК ********, с адрес на управление:*** заплащане на сумата от  по 1343,42лв., ведно със законната лихва от 21.11.2014г. до изплащането й, представляваща ½ от стойност на потребена топлинна енергия в имот, представляващ апартамент № 17 в гр. София, ул. „********, абонатен № 038223 за периода от ноември 2011г. до април 2014г.; сумата от по 215,18лв., представляващи обезщетение за забава на плащането на главницата за периода от 31.12.2011г. до 07.11.2014г. , за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по заповедно дело № 63991/2014г. на Софийски районен съд, съдебни разноски от по 200,72лв, длъжникът П.П. е уведомена за заповедта на 14.01.2015г., на 28.01.2015г. длъжникът П.П. е подала възражение срещу издадената заповед, длъжникът Ч.П. е уведомен за заповедта на 28.01.2015г., на 11.02.2015г. длъжникът Ч.П. е подала възражение срещу издадената заповед и е посочил, че не живее в имота, след развода му с П.П. там останала да живее тя, на   11.03.2015г. заявителят е уведомен за необходимостта да представи доказателства в едномесечен срок от съобщението, че е предявил иск за установяване на вземанията по заповедта и такива е представил на   14.04.2015г.

По делото е приет неоспорен от страните нотариален акт № 12/28.08.2001г., съставен от нотариус Литовски, рег. № 263 на Нот.К., съгласно който Ч. С. и Радостина Паскалева са продали на Ч.П. и на П.П. *** /бивш № 70-74/, вх. Б .

Приет е констативен протокол от 08.10.2014г., носещ подписи за представители на ищеца  и на етажните собственици на сградата, съгласно който апартамент № 20 с абонатен № 38223 в информационна система на ищеца е идентичен с апартамент № 17 в гр. София, ул. „****************по нотариален акт.

Прието е неоспорено удостоверение от ГИС –София от 2014г., съгласно което стари адреси на ул. „********за сграда с три входа са идентични с адреси на ул. „********

Приет е договор от  11.10.2001г., протокол от ОС на ЕС на сграда  в гр. София, ул. ********, съгласно които етажните собственици на са избрали и възложили на Т.С.” ЕООД да извършва дялово разпределение на топлинната  енергия в сградата, за № 72 като собственик е посочен праводателя на ответниците – Ч. С., заявил 4 броя отоплителни тела, на които да се монтират разпределители.

Приета е молба декларация от Ч.К.П. от 20.02.2003г. с която е поискал от ищеца да открие партида на негово име за имота обозначен като апартамент № 20, вх. 4 на ул. „****************, абонатен № 38223, сочейки, че имот се ползва  от 4-членното му семейство

Приети са извлечения от сметки на ищеца, сочещи задължение на ответника за периода в размер на сумите, за които е предявен иска, като 45,14лв. е  лихвата за забава на плащането на главницата за топлинна енергия, която главница е възникнала до август 2016г.

Приети са общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди, одобрени от ДКЕВР с Решение от 2008г., публикувани във в. Дневник, съгласно които в забава на плащането на главниците се изпада с изтичане на 30 дни след периода, за която се отнася задължението.

Приети са съобщения  към фактури, сочещи че абонатен № 38223 е за апартамент № ********на ул. „****************.

Приети са протоколи за отчет на уреди, изравнителни сметки, изготвени от Т.С.”ЕООД, съгласно които в имота  е извършен реален отчет на уредите на 16.05.2012г., на 24.05.2013г., на 24.04.2014г., положен е подпис за потребител – Ч.П., имотът е обозначен като абонатен № 38223, ап. ********П.********, установено е потребление на топлинна енергия за отопление потребявана с 4 радиатора с монтиран разпределител, отделно с щранг-лира без разпределител, както се потребява и топлинна енергия за горещо битово водоснабдяване, отчитана по показания на водомери, стойност на потребена енергия за трите отчетни периоди от 01.05.2011г. до 30.04.2014г. е съответно 1276,18лв. без ДДС за първия период; 1085,83лв. без ДДС за втория период, 821,58лв. без ДДС за третия период

Приети са неоспорени от страните протоколи, свидетелства, съгласно които общият топломер в абонатната станция  е преминал през метрологична проверка през април 2013г. и през юни 2015г., като е установено, че е бил годен да измерва потреблението.

С приетото по делото заключение съдебно-техническата експертиза,  вещото лице е посочило, че за процесния период в сградата  топлинна енергия е подавана с една абонатна станция, потребява се енергия за отопление и за горещо битово водоснабдяване, общият топломер е отчитан ежемесечно и са правени отчисления за технологични загуби, реален отчет на уредите в процесния апартамент № 17 е правен, като е установено потребление за отопление с 4 радиатора с монтиран разпределител, отделно с щранг-лира без разпределител, както се потребява и топлинна енергия за горещо битово водоснабдяване, отчитана по показания на водомери, начислена е енергия за сградна инсталация с оглед на пълен отопляем обем на имота от 211 куб.м.  Посочило е, че дяловото разпределение на енергията е направено съобразно действащите правила, като стойността на реално потребената в имота енергия за периода от ноември 2011г. до 30.04.2014г. е общо 2943,36лв.

По делото е прието заключение съдебно-счетоводна експертиза, с което вещото лице е посочило, че  по записвания на ищеца ответниците му дължат процесните суми, нямало данни за плащането им. Посочило е, че със сумите за връщане по изравнителни сметки за процесния период били приспаднати задължения само за процесния период. Размер на лихва за забава била в 436,29лв.

С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът намира от права страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивния съд се произнася служебно по валидността на решението а по допустимостта му – в обжалваната част. По останалите въпроси въззивния съд е ограничен от посоченото в жалбата.

В конкретния случай постановеното по делото решение е валидно и в обжалваната част е допустимо.

По правилността на решението в обжалваната част:

Предявеният иск е с правно основание чл. 422 вр. с 415 вр. с чл. 124 от ГПК  вр. с чл. 149 и сл., чл. 154 и чл. 155 от Закона за енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД  – иск за установяване на съществуване на вземане за заплащане на стойност на доставена топлоенергия за битови нужди, за  имот в сграда - етажна собственост,  отделно и обезщетение за забава на плащане на същото, за което е издадена заповед за изпълнение по реда на глава ХХХVІІ от ГПК.

За да се уважи този иск по делото следва да се установи, че за процесния период между страните е съществувало валидно правоотношение по силата на което ищецът се е задължил да доставя на ответника  топлоенергия срещу задължение на ответника да заплаща стойността й, както и че ищецът е изпълнил точно своите задължения и е доставил конкретно количество топлоенергия, начислил е суми за същото съобразно с действащите към съответния момент разпоредби на ЗЕ вр. с Наредба №16-334 от 06.04.2007 год. за топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 год./, поради което и за ответника  да е възникнало валидно и изискуемо задължение за заплащане на стойността на същото, като е изпаднал и в забава за изпълнението му.

По делото се установи, че по заявление по чл. 410 от ГПК  е образувано заповедно производство , по което е издадена заповед и с нея е уважено изцяло искането на заявителя „Топлофикация-София”АД  и длъжниците са осъдени да му заплати процесните суми на основанията, посочени в исковата молба, възражение срещу заповедта е депозирано в срок, като заявителят в срока по чл. 415 от ГПК  е предявил настоящия иск.

Действащата към периода на облигационните отношения между страните нормативна уредба, която ги урежда Закона за енергетиката (ЗЕ), и Наредба №16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването (обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007г.).

Съгласно разпоредбата на чл.150 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия за битови нужди се извършва при публично оповестени общи условия, които влизат в сила 30 дни след публикуването им в един централен и един местен всекидневник и стават задължителни за потребителя, без да е нужно потребителят изрично и писмено да ги е приел.

Съгласно разпоредбите на ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е регламентиран в чл. 139-148 от ЗЕ  и в действалите към процесния период Наредба № 2 от 28.05.2004 г. за топлоснабдяването (Обн. ДВ, бр.68 от 03.08.2004 г., отм. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 г.) и Наредба №16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването (Обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 г.).

Съгласно чл.142, ал.2 от ЗЕ - топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите.

Съгласно чл. 145, ал.1 от ЗЕ топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти.

Съгласно чл. 153, ал.1 от ЗЕ всички носители на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 3 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3. Според ал.2 на същия текст когато всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, не желаят да бъдат потребители на топлинна енергия за отопление и/или за горещо водоснабдяване, те са длъжни да декларират писмено това пред топлопреносното предприятие и да поискат прекратяване на топлоснабдяването за отопление и/или горещо водоснабдяване от тази абонатна станция или от нейното самостоятелно отклонение, като съгласно ал.3 лицата по ал. 2 се смятат за потребители на топлинна енергия до датата на прекратяване на топлоснабдяването.

По аргумент от чл. 153, ал.6 от ЗЕ и чл. 76 от Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. следва и че  потребителите в сграда - етажна собственост, които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си чрез монтираната на тях регулираща арматура остават потребители на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата, както и дължат заплащане на сумата за мощност (В този смисъл решение Nо 210 от 24.02.2006 г.  по адм. дело Nо 11361/2005 г. на 5 чл. състав на ВАС). Нещо повече – разпоредбата на чл. 153, ал.5 от ЗЕ, въвежда забрана за прекратяване на подаването на топлинна енергия към отоплителните тела в имотите си чрез физическото им отделяне от сградната инсталация, направено от потребител.

Съдът приема, че по делото е установено че ищецът е енергийно предприятие, доставящо топлинна енергия. "Т.С." ЕАД е дружество регистрирано по Търговския закон и вписано в Търговския регистър при Агенция по вписванията с предмет на дейност производство на топлинна енергия, пренос на топлинна енергия, производство на топлинна и електрическа енергия и други дейности обслужващи основните.

Съдът приема, че по делото е установено, че ответниците са  били клиент на топлинна енергия  по смисъла на чл. 153 от ЗЕ съответно потребител на топлинна енергия по смисъла на §1, т. 42 от ЗЕ(отм).   Съгласно чл. 149 и чл. 150 ЗЕ купувач по договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди е клиентът на топлинна енергия за битови нужди. Такъв е и „битовият клиент“, тоест този, който купува енергия за собствени битови нужди. Посочените от законодателя в чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиенти на топлинна енергия за битови нужди, дължащи цената на доставената топлинна енергия по сключения с топлопреносното предприятие договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия, са собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху имота. В това си качество те са клиенти на топлинна енергия и страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди, тоест  дължат заплащане на цената на доставената топлинна енергия. Клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, съответно - на носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо имота лице придобива качеството „клиент“ на топлинна енергия за битови нужди и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие. Договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред, включително и с откриването на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество по искане на това трето лице. Този договор не се презумира с установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот. Когато топлоснабденият имот е жилище, притежавано в режим на съпружеска имуществена общност, при предоставянето му след развода със съдебно решение за ползване на единия от бившите съпрузи, по силата на чл. 57, ал. 1, изр. 1 Семейния кодекс (СК) между двамата възниква наемно правоотношение. Такова правоотношение между бившите съпрузи извежда по тълкувателен път и съдебната практика по приложението на чл. 107, ал. 1 СК от 1985 г. (отм.). Когато ползващият бивш съпруг сключи писмен договор при публично известни общи условия с топлопреносното предприятие, например с откриването на индивидуална партида при последното за целия имот, тогава той става клиент на топлинна енергия за битови нужди, освен за своята идеална част от имота, и за другата притежавана от другия бивш съпруг идеална част, поради което дължи на топлопреносното предприятие цената на доставената топлинна енергия за битови нужди за цялото жилище. Ако такъв договор с топлопреносното дружество не бъде сключен, двамата бивши съпрузи като съсобственици дължат цената на доставената топлинна енергия за битови нужди съобразно с дяловете си в съсобствеността, независимо че ползването на топлоснабденото жилище е предоставено със съдебното решение само на единия бивш съпруг. Възникналото наемно правоотношение по чл. 57, ал. 1, изр. 1 СК само по себе си не е достатъчно, за да може да се приеме, че само ползващият бивш съпруг дължи цената на доставената топлинна енергия за битови нужди, тъй като по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие клиенти на топлинна енергия продължават да бъдат и двамата бивши съпрузи по силата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ в качеството си на съсобственици. (В този смисъл Тълкувателно решение № 2/17.05.2018г. на ОСГК на ВКС). В случая от приетия по делото нотариален акт, констативни протоколи, удостоверения от ГИС-София,  се установява, че ответниците са били собственици на имота, придобит от тях през 2001г. когато не се спори по делото че ответниците са били в граждански брак, като през 2003г. ответникът Ч.П. е поискал да се открие партида на негово име за имота и ищецът е открил такава.  Разликите в обозначението на имота като административен адрес се установи по делото от констативен протокол и удостоверения от ГИС-София, че се дължат на промяна на същите от СО. По делото не е установено през процесния период бракът на страните да е бил прекратен. Последното само по себе си  е ирелевантно по делото, защото не се твърди и не се установява по делото имотът да е бил предоставен на П.П. с решението за прекратяването на брака, съответно че тя е сключила договор с Т.С.”ЕАД за доставка на топлинна енергия в имота, а само такива обстоятелства биха освободили ответника П. от отговорност пред ищеца за плащане на стойността на потребеното в имота. За този извод подробни съображения съдът изложи по-горе. При така установеното съдът приема, че отговорността на ответниците пред ищеца за заплащане на потребената в имота топлинна енергия може да се ангажира при равни квоти.

Доколкото по делото се установи, че ищецът е приел Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди, които са одобрени от КЕВР и публикувани в ежедневник, като се установи от прието заключение по техническа експертиза, че ищецът е доставял топлинна енергия в сградата, отчитана ежемесечно по общия топломер в абонатната станция, то съдът приема за установено по делото, че през процесния период страните са били обвързани от договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди в сграда – етажна собственост, чието съдържание е в Общите условия на ищеца от 2014 и от 2016г., одобрени от ДКЕВР през 2008г. ., както и от действащата към съответния момент нормативна уредба: ЗЕ и Наредба №16-334 от 06.04.2007г. за топлоснабдяването.

Съдът приема, че договора съдържа качествени параметри са въведени от самия законодател. Това е така защото разпоредбата на чл. 132, ал.1 от ЗЕ вменява като задължение оператора на топлопреносната мрежа, който е част от топлопреносното предприятие, да осигури режим на работа на топлопреносната мрежа в съответствие с изискванията на наредбите за топлоснабдяване по чл. 125, ал.3 от ЗЕ. Същевременно  наредбите по чл. 125, ал. 3 от ЗЕ , а именно:  Наредба №16-334 от 06.04.2007 г.,  сочи задължение на оператора на топлопреносната мрежа да осигурява режима на работа на топлоснабдителната система, като определя температурата и налягането на топлоносителя в съответствие с изчислителния хидравличен режим и приетия температурен график за постигане на минимални разходи при производството и преноса на топлинната енергия до съоръженията на потребителите и следи за спазването им. Отделно самите ОУ на ищеца доразписват качествените параметри на услугата.  С клаузата на чл. 5 от Общите условия  е вменено  задължение за  ищеца да осигурява в абонатната станция температурен режим и количество на топлоносителя, което да съответства на договорената мощност, за подгряване на топлоносителя в сградната инсталация за отопление и на топлата вода за битови нужди. Температурният режим е посочен като общ за цялата топлоснабдителна система или за отделни топлоизточници. Отделно е въведено и задължение ищеца избрания от него температурен режим и количество топлоносител, постъпващо в абонатната станция, да осигурява температура на подгрятата вода за горещо водоснабдяване 55 градуса на изхода от подгревателя към сградната инсталация и поддържане на предвидените по проект температури в отопляемите помещения с допустимо отклонение минус 1,5 градуса при изчислителни режими. Съгласно ОУ „Т.С. ”ЕАД е длъжно да поддържа параметрите на топлоносителя, съгласно хидравличния режим и температурния график на топлопреносната мрежа. Температурният график е функция на температурата на подаващата мрежова вода в зависимост от температурата на външния въздух. Той отчита промяната на температурата на топлоносителя при промяна на температурата на околния въздух с цел достигане на предвидената температура вътре в отопляемите помещения, когато вътрешната отоплителна инсталация работи според предписанията. Температурният график осигурява баланса между производство, пренос и минимизиране на технологичните разходи и качество на топлоснабдяването. В посочените ОУ е предвидено задължение за ищеца като продавач на топлинна енергия да поддържа параметрите на топлоносителя, съгласно температурния график на топлопреносната мрежа.

Съдът приема, че при така установените нормативни изисквания и записвания в ОУ на ищеца, са разписани качествените параметри на доставената услуга. Въведено е точно определено изискване за конкретната температура на водата на битово горещо водоснабдяване – 55 градуса на изхода от подгревателя към сградната инсталация. За отопление на помещенията също е въведено задължението на топлоснабдителното предприятие – продавач на топлинна енергия, а именно  - да осигури такива качествени показатели на подавания топлоносител, които съобразени с конкретните атмосферни условия да осигурят достигане на предвидените проектни температури в отопляемите помещения, при съответно нормална работа и на вътрешната отоплителна система като част от сградната инсталация. Параметрите за качество са определени точно и ясно, респ.  са определяеми, като е посочен механизъм за определянето им в зависимост от предварително посочени критерии.

Съдът приема за устяновено по  делото, че за процесния период ответниците са потребили в имота топлинна енергия в количества и на стойност от общо 2943,36лв. Това се установява от прието по делото заключение по съдебно-техническата експретиза което съдът кредитира изцяло като вярно и задълбочено, неопровергано от събораните по делото доказателства, подкрепено от приети по делото изравнителни сметки, протоколи за отчет на уредите. Вещото лице е установило, че в сградата се доставя топлинна енрегия за отопление и за горещо битово водоснабдяване, че общият топломер е отчитан ежемесечно и са правени отчисления за технологични загуби, че реален отчет на уредите в процесния апартамент № 17 е направен, установено е потребление както за отопление, така и за горещо битово водоснабдяване, на ответниците  са начислявани суми за сградна инсталация с оглед на пълен отопляем обем на имота от 211 куб.м.  , че дяловото разпределение е направено съобразно действащите към периода рабпоредби на ЗЕ и Наредлата за топлоснабдяване. Твърденията на ответниците по исковете че имот се захранва с топлинна енергия от абонатна станция към друг вход на блока не са установени по делото. Соченият вход № 4 в записванията на ищеца се установи по делото, че се дължи на стар административен адрес на имота. Правила на ЗЕ и на Наредбата за топлоснабдяване  не противоречат на норми  от Директива 2006/32 и Директива 2012/27 и това изрично е посочено в  Решение на СЕС от 05.12.2019г. по съединени дела С-708/2017г. и С-725 по преюдициално запитване съгласно което Директивите позволяват свобода на държавата-член да въведе правила за разпределяне на енергията които да не противоречат на целта за намаляване на енергийното потребление, допускат разпределението на енергията за сградна инсталация да е в зависимост от обема на имота.  Възприетият подход от законодателя с Методиката за дялово разпределение –приложение към чл. 61 от наредбата за топлоснабдяване, съответства на правилата за разпределяне на  енергията, целящи справедливото й разпределение между съсобствениците в сграда – етажна собственост съобразно  участието им в собствеността на общите части на сградата, както и съобразяване на характера на енергията, отдадена от сградната инсталация.

Неаснователни са доводите на въззивниците, че съдебните експертизи били противоречиви. Вещите лица са работили по поставените задачи за целия процесен период, като са посочвали задължения за всеки от обхванатите от него отчетни периоди. При така възприето посочването на отделни редове на задължения за  отчетен период , съответно на задължения за целия процесен период не може да обоснове извод, че заключенията на вещите лица са неправилни.

Разглеждането на делото  от районния съд  през 2019г.-2020г. не може да обоснове извод за неправилност на решението, като доводите на въззивниците в обратния смисъл са неоснователни.

При така възприето и като съобрази извода на вещото лице, че дяловото разпределение на енергията за имота е направена съобразно действащите правила за процесния период на ЗЕ и на Наредбата за топлоснабдяване, то съдът приема за установено по делото валидно възникнало вземане на  въззивника към въззиваемите за заплащане на сумата от общо 2943,36лв.  при разделни квоти, представляваща стойност на реално потребената топлинна енергия в имота за процесния период от 01.11.2011г. до 30.04.2014г. Претенцията на ищеца е била за по-малка сума и правилно районният съд я е уважил изцяло.

Установено е по делото че ответниците са изпаднали в забава на плащанията на сумите за периода , регулиран от ОУ от 2008г., като на основание на чл. 162 от ГПК съдът приема, че размер на това вземане е 430,37лв. За този период изпадането в забава не е било обвързано с публикуване на изравнителна сметка на интернет-сайта на ищеца. Действително за  част от периода приложими са Общите условия от одобрени от ДКЕВР на 03.02.2014г., за този период не е установено по делото публикуване на фактура на интернет-сайта на ищеца, но доколкото общият размер на лихвата за забава е установена от счетоводната експертиза  в размер на 436,29лв., то на основание на чл. 162 от ГПК съдът определя размер на дължимото обезщетение за забава на главниците, за които са приложими ОУ от 2008г. на сумата от 430, 37лв.

При така възприето и като съобрази че СРС е уважил иск за главница , която не надхвърля установеното от техническата експертиза, то  съдът приема, че решението на районния съд е правилно и следва да се потвърди.

По отговорността за разноски:

С оглед изхода на делото съдът приема, че разноските следва да се  поставят в тежест на въззивниците, въззиваемият не е направил разноски по делото и такива не му се следват.

На третото лице – помагач не се следват разноски съобразно чл. 78, ал.10 от ГПК.

Така мотивиран, Софийският градски съд

 

Р  Е  Ш  И :

 

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 33746/05.02.2020г. по гр.д. № 20163 по описа за 2015г. на Софийски районен съд, 46-ти състав в обжалваната част.

Решението е постановено при участието на трето лице - помагач на страната на ищеца – Т.С.”ЕООД.

Решението е окончателно.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                ЧЛЕНОВЕ:  1.

 

                                                                                     2.