МОТИВИ към Присъда №46 от 13.02.2019 г., постановена
по
н.о.х.д.№8327 по описа на РС-Пловдив за 2018
г., ХХ н.с.
Внесен е в съда обвинителен акт срещу К.В.Б. за това
че : в периода от 17.04.2018г. до 18.04.2018 г. в гр. Пловдив
при условията на продължавано престъпление и при условията на опасен рецидив,
след като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от С.обода,
не по-малко от една година, изпълнението на което не е отложено по чл.66 от НК
е С.ождал към блудствени действия друго лице, ненавършило 18 години - С.С.А., ЕГН **********, като деянието е
извършено с користна цел - престъпление по чл. 155, ал. 5, т. 2 и т. 5 вр. с ал. 3 вр. с ал. 1 вр. с чл. 29, ал. 1, б. А вр. с чл. 26, ал. 1 от НК .
Със същия обвинителен
акт срещу К.В.Б. е повдигнато обвинение и за това че : на 26.04.2018 г. в гр. Пловдив е извършил блудствени действия с цел да
възбуди полово желание без съвкупление по отношение на лице, навършило 14 - годишна възраст - С.С.А., ЕГН **********, чрез употреба на
сила и заплашване - престъпление по чл. 150, ал. 1 от НК.
По същото дело и със
същия обвинителен акт е обвинен и З.К.К. за това че : на 20.04.2018 г. в гр. Пловдив е С.ождал към
блудствени действия друго лице, ненавършило 18 години – С.С.А., ЕГН **********,
като деянието е извършено с користна цел - престъпление по чл. 155, ал. 5, т. 2
вр. с ал. 3 вр. с ал. 1 от НК.
Срещу
подсъдимия З.К.К. е повдигнато обвинение и за това че : на 17.04.2018 г. в гр. Пловдив е извършил блудствени
действия с цел да възбуди и удовлетвори полово желание без съвкупление по
отношение на лице, навършило 14 – годишна възраст - С.С.А., ЕГН **********,
чрез употреба на сила – престъпление по чл. 150, ал. 1 от НК.
Представителят
на РП-Пловдив поддържа внесеното обвинение, като счита, че престъпленията, за
които са обвинени подсъдимите са доказани по безспорен и категоричен начини на
същите следва да бъде определено и наложено наказание към средно установения от
закона размер.
Защитникът
на подсъдимия К..Б.,***, се присъединява
към становището на РП-Пловдив.
Защитникът
на подсъдимия З..К., адв. С..К. ***, не се противопоставя, че внесеното в съда
обвинение е доказано, изразява становище обаче, че наказанието следва да бъде
определено към минимума, предвиден в закона, доколкото подзащитният й е с чисто
съдебно минало.
В дадената им възможност за лична защита и право на
последна дума подсъдимите се присъединяват към казаното от своите защитници, правят и изрично искане за протичане на
съдебното производство по реда на гл.27 от НПК и по-точно при прилагане нормата
на чл.371 т.2 от НПК. Двамата подсъдими признават изцяло фактите, така
както са отразени от РП-Пловдив в Обвинителния акт, като са запознати преди
това с правните последици на това
диференцирано производство, заявяват, че
не желаят да се събират други доказателства по отношение на фактическата обстановка, иЗ.ожена в него.
Съдът, след като
установи, че самопризнанието на подсъдимите
се подкрепя от събраните в досъдебното производство доказателства,
обяви, че няма да събира доказателства за фактите, иЗ.ожени в обстоятелствената
част на Обвинителния акт, на основание чл.373, ал.4 от НПК и съдебното
производство се проведе по реда на гл.27 от НПК.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства - поотделно и в тяхната съвкупност и взе предвид становището на страните,
прие за установено следното от
фактическа страна :
Подсъдимият З.К.К. е
роден на *** г. в гр.Б., Б., б.г., неосъждан, разведен, неработещ, адрес, живущ
***, ЕГН **********.
С протокол от
18.10.2017г. на РС-Пловдив, 22- ри наказателен
състав по НОХД № 5772/2017 г. е групирал на основание чл. 25, ал. 1 вр. с чл. 23, ал. 1 от НК наложените на
осъдения К.В.Б., ЕГН ********** наказания по н.о.х.д. №1430/2016 г. по
описа на PC Стара Затора, н.о.х.д. № 6674/2016 г. по описа на
ПРС, 9 - ти наказателен състав и по н.о.х.д. №5772/2017 г. по описа на
ПРС, 22 - ри наказателен състав, като е определил едно общо най - тежко
наказание, а именно „лишаване от
С.обода” в размер на една
година и шест месеца, като на основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. б от ЗИНЗС е определил така определеното едно общо най - тежко наказание
„лишаване от С.обода” да се изтърпи при
първоначален строг режим. С протокол от 09.11.2017 г. на РС-Пловдив, 22-ри наказателен състав
по НОХД № 5772/2017г. e допуснал тълкуване на
определение от 18.10.2017г. по н.о.х.д. № 5772/2017г. по описа на ПРС, 22 - ри наказателен състав, е допуснал тълкуване като е постановил в диспозитива за групиране на наложените
наказания да се чете, определеното на осъдения К.В.Б., ЕГН ********** общо най-тежко
наказание измежду наказанията по
н.о.х.д. № 1430/2016 г. по описа
на PC Стара Загора, н.о.х.д. № 6674/2016 г. по описа на ПРС, 9 - ти наказателен състав и по н.о.х.д. № №5772/2017 г. по описа
на ПРС, 22 - ри наказателен
състав, да се чете „лишаване от С.обода” в размер на
една година и четири месеца. Определението на РС –Пловдив е вляЗ.о в законна сила на 09.11.2017 г.
Наказанието по н.о.х.д. № 5772/2017 г. било изтърпяно на 25.05.2017 г.
С.идетелката С.С.А.
била родена на *** г. Тя живеела с майка
си - Свидетелката М.Т.П.
***.2018 г. около 19.00 часа Свидетелката С.А. тръгнала към „Синия пазар” в кв. Кючук Париж на ул. Даме Груев в гр. Пловдив. Тя вървяла сама, като
непосредствено до пазара на пейка с дървена маса седели подсъдимите К.В.Б. и
З.К.К.. Те консумирали алкохол. Подсъдимият К.Б. забелязал Свидетелката А.,
докато преминавала поК.ай тях и започнал вулгарно да я
подканя да се присъедини към компанията им, представяйки се за В. Тя с ускорена
К.ачка вляЗ.а в пазара, като за момент изгубила подсъдимия Б. от очи. На
връщане към дома си обаче Свидетелката установила, че той
върви след нея. Бягайки, тя се прибрала във входа на жилищния блок, в който
живеела и едва след като вратата с контролиран достъп се затворила зад нея, се
успокоила.
На 17.04.2018г.
сутринта около 07.30 часа Свидетелката тръгнала за училище. Тя била **** в *** клас на СУ „***” в гр. Пловдив. В близост до входа на училището се намирал
подсъдимият К.Б.. Той препречил пътя на Свидетелката С.А. и хващайки я за
ръката, й наредил да тръгва с него. Тя се опитала да се отдръпне, но тогава
подсъдимият Б. я заплашил, че ако не отиде с него, ще убие майка и и приятелят й , ще я изнесе от страната и никой повече няма да я
види. Непълнолетното момиче се уплатило от думите му, тръгнала, държейки я за
ръката, към ползваното от него жилище, находящо се в **************. В този момент
Свидетелката С.А. видяла, че подсъдимият З.К.К., към когото подсъдимият Б. се
обръщал с прякора „****”, също върви с тях.
По пътя към жилището,
в гр. Пловдив, на бул. „Никола Вапцаров”, на пейка зад заведение за бързо хранене стоял свидетелят Д.Й.П.. От него
подсъдимият К.Б. взел ключ за входната врата на горепосоченото жилище, което
ползвали заедно. На свидетеля П. подсъдимият Б. казал, че Свидетелката А. е на 15 години. В апартамента отишли свидетелката С.А. и двамата подсъдими.
Те влезли в жилището, като подсъдимият
К.Б. заключил входната врата и заявил на свидетелката, че трябва да
отиде в спалнята с подсъдимия З.К..
Тя отишла с
подсъдимия К., който й заявил, че трябва да му направи
орална
любов. Свидетелката заявила, че не е правила такова нещо,
като се опитвала да се отдръпне със сила от него, показвайки нежеланието си да
извършва такива действия. Той обаче я държал с ръка и използвайки физическа
сила, я натискал към земята, за да може да клекне.
Така въпреки волята си, чрез използване на физическа сила от страна на
подсъдимия, свидетелката била принудена да извършва блудствени действия с
подсъдимия К., който искал да възбуди и удовлетвори полово желание без
съвкупление по отношение на непълнолетното момиче.
Принудена чрез сила,
свидетелката поела половия орган на подсъдимия З.К. в уста и започнала да го
стимулира. При осъществяването на посочените действия, без да получи пълна
ерекция, подсъдимият удовлетворил половото си желание, като еякулирал в устата
на свидетелката. След което тя бързо се оттеглила в банята, за
да се измие.
След това двамата
подсъдими и свидетелката тръгнали към парк „Белите Брези” в гр. Пловдив. Там двамата мъже консумирали алкохол, след което
подсъдимият К.Б. и свидетелката С.А. се насочили към баничарница, находяща се в
гр. Пловдив на ул. „Пере Тошев” № 26. Там
подсъдимият се срещнал със свидетеля Й.И.К.. В разговора между тях подсъдимият
предложил на баничаря срещу заплащане на сумата от пет лева свидетелката А. да
извърши блудствени действия с него. Той се съгласил. В изпълнение на
намисленото от подсъдимия, той отишъл при свидетелката А.. Той я мотивирал да
извърши блудствени действия със свидетеля Й.К., като съответно за това щял да
получи пари. За да успее да склони непълнолетното момиче към блудствени
действия, подсъдимият настоявал тя да извърши уговореното между него и
свидетеля Й.К., като дори я заплашил, че в случай, че откаже, веднага ще отиде
до дома и и ще пребие майка й. Използвайки породения
страх у непълнолетната свидетелка, подсъдимият Б. сьздал условия за разврат, за
блудствени действия, като съгласувал волите на свидетеля Й.К. и свидетелката
С.А. в такава посока. Вследствие на това тя взела
решение да изпълни желанието му. С това намерение свидетелката А. отишла в
помещение, находящо се зад баничарницата, което било ползвано за склад. Там
свидетелят Й.К. свалил бельото и панталоните си, като свидетелката извършила
блудствени действия, като поела половия му орган в устата си. Тя започнала да
го стимулира, като си помагала и с ръка. Малко след това свидетелят се възбудил
и удовлетворил половото си желание, като еякулирал върхи дрехите й. Те двамата
излезли от склада на баничарницата и подсъдимият получил от свидетеля Й.К.
уговорената сума в размер на пет лева. свидетелката поискала част от получената от подсъдимия Б.
сума, като той отказал с аргумента, че трябва да стане по - добра преди да
започне да получава пари.
В близост до
баничарницата имало църква, в която свидетелката С.А. измила дрехата си. Малко
след това тя се разделила с подсъдимия Б., който отново я заплашил, че ще
нарани майка й, ако откаже да изпълнява желанията му, с което я мотивирал да
извършва блудствени действия и създавал условия за разврат.
Свидетелката се
прибрала в дома си и пуснала жилетката в пералнята, като заявила на майка си - свидетелката М.П., че се е заляла с айрян.
На следващия ден - на 18.04.2018г.
свидетелката С.А. се разхождала в района
на Централна гара - Пловдив. Там на пейка тя видяла подсъдимия К.Б.. Той я извикал при себе
си, като й предложил да направи орална любов на свидетеля Й.А.А., който просел
в близост до тях. Свидетелката, мотивирана от подсъдимия К.Б., се съгласила и
решила да извърши заявеното от него. Свидетелката А. изпитвала страх от
заплахите на подсъдимия, свързани със здравето на майка й, което я мотивирало да осъшествява блудствени
действия. От своя страна подсъдимият мотивирал и свидетеля
Й.А. в насока спрямо него да се извършат блудствени действие от свидетелката
А.. Това следвало да се случи срещу определена материална облага, предоставена
от свидетеля. След като били създадени необходимите
условия за разврат, а именно волите на двамата свидетели били съгласувани от
подсъдимия, те тримата отишли до изоставена сграда, находяща се на ул. Г. М. Д.
***. Там свидетелката С.А. извършила блудствени действия със свидетеля Й.А.,
склонена за това от подсъдимия К.Б., като поела половия член на свидетеля А. с
уста и започнала да го стимулира. Той не успял да изпита сексуално
удовлетворение, но след приключване на блудствените действие от
страна на свидетелката с него, дал неустановена сума
пари на подсъдимия Б.. От получената сума последният дал на свидетелката С.А. 2-3 лева, след което тя се прибрала в дома си.
Два дни по - късно - на 20.04.2018 г.
свидетелката С.А. се разхождала в парк Белите брези в гр. Пловдив. Там тя се
срещнала с подсъдимия З.К.. Последният предложил на свидетелката С.А. да отидат
да изкарат известна сума пари, като тя осъществила блудствени действия. Въз
основа на това свидетелката взела решение да изпълни предложеното от подсъдимия
К.. Двамата тръгнали към Централна гара. Там на една от
пейките подсъдимият З.К. вилял свидетеля Б.А.Р.. Двамата провели разговор, в
който подсъдимият му предложил свидетелката А. да извърши блудствени действия с
него с цел сексуално удовлетворение за известна сума пари. Той се
съгласил, като по този начин били създадени условия за разврат, а именно за
извършването на блудствени действия от непълнолетната свидетелка. В изпълнение
на решението, вследствие на мотивирането и на двама им от подсъдимия З.К.,
свидетелката А. отишла със свидетеля Б.Р.в изоставена сграда, находяща се на
ул. Г. М. Д. ***. Там тя извършила блудствени действия с него, като поела
половия член на свидетеля Р. с уста. Той успял да удовлетвори полово си
желание, като еякулирал на земята. След това при тях дошъл подсъдимият З.К..
свидетелят Б.Р.предал известна сума пари на
подсъдимия, от която последният дал на свидетелката С.А. 2 - 3 лева. Тя взела
паричната сума и се прибрала.
На 26.04.2018г.
свидетелката С.А. отивала сутринта на училище. Подсъдимият К.Б. бил пред
сградата на училището й. Той извикал свидетелката при
него и я заплашил, че, ако не прави каквото й каже, ще убие баба й.
Свидетелката го попитала защо я заплашва. Подсъдимият отговорил, че до вечерта
семейството й няма да е живо, ако не прави каквото поиска. Той я хванал за ръка
и я задърпал към ползваното от него жилище в гр. Пловдив, ул. „Бугариево”, № ****. По пътя към
заведение за бързо хранене „Алекс” на бул. „Никола Вапцаров” се появил и
подсъдимият З.К.. Подсъдимият Б. взел отново ключа от свидетеля Д. П. и тримата
отишли в жилището. Подсъдимият Б. използвал физическа сила, за да въведе свидетелката С.А. в спалнята, като я дърпал. Там той си свалил бельото и накарал свидетелката да извършва
блудствени действия, като му стимулира половия член с уста, въпреки волята й, с
цел да възбуди полово желание без съвкупление. Подсъдимият обаче не
успял да получи ерекция и съответно да възбуди половото си желание. Той заявил
на свидетелката, че ще го направят отново следващия път. След това свидетелката
С.А. си тръгнала към дома.
По пътя тя минала
през павилион за обществено хранене, в който свидетелката М.Р. работела и
продавала форнети. Свидетелката Р. заговорила свидетелката А., като разговорът
бил на тема защо непълнолетното момиче стои около
двамата подсъдими. Тогава свидетелката А. разказала, че двамата мъже я
заплашват и я карат да извършва блудствени действия. Свидетелката Р. се обадила
на приятелката си - свидетелката Л.Т.и те отишли в дома на свидетелката С.А.. Там обяснили на
свидетелката М.П. какво се случва с детето й. Още същата вечер те отишли в 1 РУ - Пловдив при ОДМВР - гр. Пловдив и
съобщили за случая. Свидетелката С.А. била разпитана в
качеството на свидетел, като с първото процесуално - следствено действие на основание
чл. 212, ал. 2 от НПК било
образувано настоящото наказателно производство.
Полицейските органи
от полицейското управление предприели незабавно необходимите оперативно - издирвателни
мероприятия, вследствие на които самоличността на двамата подсъдими била
установена и те били задръжани на основание чл. 72 от ЗМВР.
Така описаната фактическа обстановка съдът установи
въз основа на събраните в хода на досъдебното производство и приобщени по реда
на чл.283 от НПК устни и писмени доказателства - показания на Св. С.С.А., Св.
М.Т.П., Св. С.Г.А., Св..М. С. Р.,
Св..Л.Т., Св..Д.Й.П., Св. Й.А.А., Св..Й.И.К., Св. Б.А.А., Св.Х.А.З..
Установява се от показанията на разпитаните свидетели
М.Т.П. и С.Г.А., че Св. С.С.А. живеела с майка си –С..М.П. ***.
Установява се от показанията на Св.М.П. и С.А., че
Св.С.А. посещавала училище, „****”, била *** в *** клас в същото училище, а
училището се намирало в близост до дома на Св. С.С.А.,***.
За развилите се отношения между Св. С.А. и двамата
подсъдими допринасят показанията на Св. М.Р., която продавала форнети в близост
до училището.
В съответствие с показанията на Св.Р. се явяват
показанията на Св. Т., която заявява, че двете със Св.Р. разказали за видяното
от тях на Св.М.П., майка на Св. С.А., както и за поведението на подсъдимите към Св. С.А..
За срещата между
К..Б. и Св. С.А. на 15.04.2018 г.
и на 17.04.2018 г. информация се съдържа в показанията на Св.С.А..
За срещата на Св. Б. и Св. С.А. в жилището на Св.Д.Й.П. информация се съдържа
в показанията на Св. П.. Същият свидетел заявява, че той е дал ключа от
апартамента на Б. и че К. и Св. А. отишли към спалнята.
За това че подсъдимият Б. е склонявал Св.А. към
блудствени действия се установява от показанията на Св. А. , както и от
показанията на Св. Й.А.А..
За това че на дата 22.04.2018 г. подсъдимият К..Б. е
склонявал Св. С.А. към блудствени действи се установява от показанията на Св.
Й.К.. В тях Св. К. посочва, че срещата между двамата се е осъществила в склада,
зад баничарницата, където Св. К. извършил блудствени действия с нея.
За склоняването от страна Б. на Св. С. А. към
блудствени действия и съгласуване волите на Св. А. със Св. Й.А., данни се съдържат в показанията
на Св. Й.А..
В съответствие с показанията на останалите свидетели
са и тези, дадени от Св. Б. Р., който потвърждава, че Св. А. и подсъдимият Б.
многократно са идвали при свидетеля, както и че подсъдимият Б. многократно е предлагал на свидетеля срещу пари Св. А. да извършва блудствени
действия с него. От показанията на Св. Р. се установява също, че подсъдимия К.
е склонявал А. към извършване блудствени действия със Св. Р. на 20.04.2018 г.
От съставените
протоколи за разпознаване се
установява, че Св. А. посочва именно З.К. и К.Б. като лицата, които са я
свождали да извърши блудствени действия, както и че и че двамата подсъдими са
лицата, които са извършвали с нея блудствени действия. От съставените протоколи
за разпознаване се установява също, че свидетелката С. А. е разпознала и останалите лица, с които е
била склонявана да върши блудствени действия, а именно Б.А.Р.,
Й.И.К. и Й.А., при извършване на разпознаването свидетелката разпознава
и Св. Д. П., който давал ключа от
апартамента, където се осъществявали голяма част от забранените срещи.
В потвърждение на установената фактическа обстановка
са и показанията на Св. Х.З., който в качеството му на *** посетил обекта,
находящ се в ******, където установил да
работи Св. Й.К., който потвърдил, че в задната част на търговския обект,
наподобяващ склад, извършвал блудствени действия със Св. А..
В хода на досъдебното
разследване била назначена и изготвена комплексна съдебно психолого-психиатрична
експертиза.От заключението й се установило, че С.А. не
се води на психиатрично диспансерно наблюдение към Центъра за психично здраве - Пловдив и не страда
от психично заболяване.
От заключението се
установява също, че няма данни за увреждане в психиката на С.А. с развитието на
психично заболяване в резултат на преживяното. Съществува риск от формиране на
девиантно сексуално поведение. Не страда от заболяване с диагноза „Други
уточнени поведенчески и емоционални разстройства”. Интелектуалното равнище на С.А. е
нормално за възрастта, придобитото до момента образование и житейски опит. Съгласно заключението няма данни за изразени дефицити.
С оглед изготвеното и
прието заключение съдът приема също, че Св. А. е в състояние да дава обективни показания.
Самопризнанията на
подсъдимите, дадени по реда
на чл.371, т.2 от НПК, се явяват в корелация
със събраните устни, писмени доказателства. Съдът кредитира признанието на подсъдимите и
намира същите за кореспондиращи с останалия доказателствен материал по делото.
В съответствие със събраните устни доказателства са и
писмените такива- протоколи за разпити, за разпознаване на лица и предмети, за
следствен експеримент.
От събраните по делото доказателства се установява, че
от обективна и субективна страна подсъдимият К.В.Б. е осъществил състава на
престъпление по чл.155, ал.5, т.2 и т.5 вр. с ал.3 вр. ал.1, вр. чл.29, ал.1 б.
„а”, вр. с чл.26, ал.1 от НК, а именно :
в периода от 17.04.2018 г. до 18.04.2018 г. в гр. Пловдив при условията на
продължавано престъпление и при условията на опасен рецидив, след като е бил
осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода, не по-малко от
една година, изпълнението на което не е отложено по чл.66 от НК е свождал към
блудствени действия друго лице, ненавършило 18 години – С.С.А., ЕГН **********,
като деянието е извършено с користна цел.
Субект на деянието е пълнолетно, вменяемо лице.
Обект на защита са обществените отношения, свързани
със свободния избор на полов партньор, с нормалното психическо и физическо
развитие на подрастващите.
Престъплението е формално, на просто извършване.
Осъществено е посредством упражняване на
психическо въздействие върху волята на пострадалото лице в множество форми –
убеждаване, обещаване на пари, отправяне на заплахи, за собствения й живот и
здраве, както и за тези на семейството й.
Деянието е осъществено през непродължителен период
от време, при еднородност на вината, при сходна
фактическа обстановка, при която всяко следващо деяние се явява продължение на
предходното.
Престъплението е осъществено при пряк умисъл.
Подсъдимият Б. е съзнавал обществената опасност на деянието, предвиждал е
настъпването на общественоопасните последици и е искал тяхното настъпване.
Доказва се
и квалифициращият признак деянието да е извършено с користна цел - целта,
заради която подсъдимият е осъществил връзката между свожданото към блудствени
действия лице и лицата, с които А. е осъществявала блудствени действия, е
получаването на парични суми.
Доказва се и
квалифициращият признак на престъплението по чл.155, ал. 5 т.2 от НК лицето, което е склонявано от подсъдимия да не е навършило
към датата на деянието 18-годишна възраст.
Доказва се и
квалифициращият признак престъплението по чл.155,
ал. 5 , т.5 от НК , а именно същото
да е осъществено при условията на опасен рецидив по чл. 29 б. „а” от НК. Видно
от справката за съдимост на името на подсъдимия К.Б. наказанията по НОХД №
1430/2016 г. по описа на РС-Стара Загора, по НОХД № 6674/2016 г. IХ
н.с. по описа на РС-Пловдив,
по НОХД №5772/2017 г. по описа на РС-Пловдив, ХХII - ри н.с. са групирани на
основание чл.25, вр. чл.23 от НК, като е определено едно общо най-тежко
наказание измежду посочените осъждания, а именно една година и четири месеца
лишаване от свобода, определението, по което е извършено посоченото групиране
по НОХД № 5772/2017 е влязло в законна сила на 18.10.2017 г. Престъплението по
чл.155 от НК по настоящото дело е извършено от подсъдимия в периода след датата
на влизане в сила на определението , по което подсъдимият е бил осъден на
наказание не по-малко от една година,
изпълнението на което наказание не е отложено по реда на чл.66 от НК.
От събраните по делото доказателства се установява, че
от обективна и субективна страна подсъдимият К.В.Б. е осъществил състава на
престъпление по чл.150, ал.1 от НК, а именно : на 26.04.2018 г. в гр. Пловдив
е извършил блудствени действия с цел да възбуди полово желание без съвкупление
по отношение на лице, навършило 14 – годишна възраст - С.С.А., ЕГН **********,
чрез употреба на сила и заплашване
Обектът на престъплението
е половата неприкосновеност на пострадалата, с което се накърнява нейното право
на избор на интимен партнъор.
Изпълнителното деяние на
блудството е осъществяване на физически контакт с лице, който контакт обаче не
е обективно насочен към съвкупление. Неговият престъпен резултат се изчерпва
само с осъществения физически контакт с пострадалата. Деянието е довършено с
реализирането на този контакт, без значение дали целта на половото
удовлетворяване е постигната, а в случая тя не е била постигната.
Престъплението е
осъществено от подсъдимия от обективна страна при употреба на сила – при
осъществяването му подсъдимият е дърпал пострадалата, престъплението от
обективна страна е осъществено и при осъществено заплашване от страна на
подсъдимия, пострадалата е заплашвана, че ако не дойде при него, както и ако не
направи каквото каже, ще я убие баба й, майка й, ще я изнесе от страната и
никой няма да я види.
Престъплението по чл.150,
ал. 1 от НК е извършено при форма на
вина пряк умисъл – подсъдимият е разбирал свойството и значението на
извършеното и е могъл да ръководи постъпките си, като е искал тяхното
настъпване.
От събраните по делото доказателства се установява, че
от обективна и субективна страна подсъдимият З.К.К. е осъществил състава на
престъпление по чл. 155, ал. 5, т. 2, вр. с ал. 3 вр. с ал. 1 от НК, а именно
на 20.04.2018 г. в гр. Пловдив е свождал към блудствени действия друго лице,
ненавършило 18 години – С.С.А., ЕГН **********, като деянието е извършено с
користна цел - престъпление по
Субект на деянието е пълнолетно, вменяемо лице.
Обект на защита са обществените отношения, свързани
със свободния избор на полов партньор, с нормалното психическо и физическо
развитие на подрастващите.
Престъплението е формално, на просто извършване.
Доказва се и
квалифициращият признак на престъплението по чл.155, т.2 от НК лицето,
което е склонявано от подсъдимия да не е
навършило към датата на деянието 18-годишна възраст.
Налице е квалифициращият признак користна цел по
чл.155, ал.3 от НК – целта, заради
която подсъдимият е осъществил връзката между свожданото към блудствени
действия лице и лицето, с което същата е осъществявала блудствени действия, е
получаването на парични суми.
От събраните по делото доказателства се установява, че
от обективна и субективна страна подсъдимият З.К.К. е осъществил състава на
престъпление по чл.150, ал.1 от НК, а именно : на 17.04.2018 г. в гр. Пловдив е
извършил блудствени действия с цел да възбуди и удовлетвори полово желание без
съвкупление по отношение на лице, навършило 14 – годишна възраст - С.С.А., ЕГН
**********, чрез употреба на сила.
Обектът на престъплението
е половата неприкосновеност на пострадалата, с което се накърнява нейното право
на избор на интимен партньор.
Изпълнителното деяние на
блудството е осъществяване на физически контакт с лице, който контакт обаче не
е обективно насочен към съвкупление. Неговият престъпен резултат се изчерпва
само с осъществения физически контакт с пострадалата. Деянието е довършено с
реализирането на този контакт, без значение дали целта на половото
удовлетворяване е постигната, а в случая тя не е била постигната.
Престъплението е
осъществено от подсъдимия от обективна страна при употреба на сила – при
осъществяването му подсъдимият е бутал и натискал пострадалата.
От субективна страна
деянието е осъществено при форма на вина пряк умисъл –деецът е съзнавал
обществената опасност на деянието, предвиждал е настъпването на
общественоопасните последици и е искал тяхното настъпване .
За престъплението по чл. чл. 155, ал. 5, т. 2 и т. 5 вр. с ал. 3 вр. с ал. 1
вр. с чл. 29, ал. 1, б. А вр. с чл. 26, ал. 1 от НК предвиденото наказание е
„лишаване от свобода” от три до десет години и „глоба” от десет хиляди до
двадесет и пет хиляди лева.
За престъплението по чл. 150, ал. 1 от НК е предвидено
наказание „лишаване от свобода” за срок от две до осем години.
При определяне на наказанията за посочените
престъпления, извършени от подсъдимия Б., съдът прие, че престъпленията са
осъществени от подсъдимия при липса на смекчаващи обстоятелства и при наличие
на отегчаващи обстоятелства, а именно
лоши характеристични данни, предишни осъждания на името на подсъдимия
извън тези, обуславящи квалификацията на престъплението като извършено при
условията на опасен рецидив – по н.о.х.д.№ 1242/2008 по описа на РС –Пловдив,
по н.о.х.д.№ 1791/2010 г. по описа на РС Пловдив.
Самопризнанието на подсъдимия, направено в
производството по гл. ХХVII от НПК, не
може да се приеме като допълнително смекчаващо обстоятелство, доколкото
благоприятната последица за този вид самопризнание е предопределена от закона
съгласно чл.373, ал.2 от НПК. В този смисъл е и ТР № 1/2009 г. по т.д. №1/2008
г. на ОСНК на ВКС.
С оглед изложеното съдът определи и наложи на
подсъдимия К.Б. за престъплението по чл.155, ал.5, т.2 и т.5, вр. с ал.3,
вр.ал.1 вр.чл.29 ал.1, б.А, вр. с чл.26, ал.1 от НК наказание „лишаване от
свобода” при условията на чл.54 от НК за срок от шест години, като след
редукцията с 1/3 го осъди на наказание „лишаване от свобода” за срок от четири
години. Съдът наложи на подсъдимия и
кумулативно предвиденото наказание „глоба” в
размер на 10 000 лв. При определяне на наказанието „глоба” съдът
съобрази имущественото състояние на подсъдимия, който е безработен и му
определи наказание към минимума, предвиден в закона.
За престъплението по чл. 150, ал. 1 от НК съдът определи и наложи на подсъдимия Б.
наказание „лишаване от свобода” при
условията на чл.54 от НК за срок от три години, като след редукцията от 1/3 го
осъди на наказание „лишаване от свобода” за срок от две години.
Доколкото престъпленията по чл. 155, ал. 5, т. 2 и т. 5 вр. с ал. 3 вр. с ал. 1
вр. с чл. 29, ал. 1, б. А вр. с чл. 26, ал. 1 от НК и по чл. 150, ал. 1 от НК са
извършени от подсъдимия преди да е имало влязла в сила, за което и да е от тях, при условията на т.нар. реална
съвкупност, съдът приложи разпоредбата на чл. 23, ал. 1 от НК и определи и наложи на подсъдимия Б. едно общо
най-тежко наказание измежду наказанията за тези две престъпления, а именно
„лишаване от свобода” за срок от четири
години.
Съгласно чл.23, ал.3 от НК
съдът присъедини към определеното общо най-тежко наказание „лишаване от
С.обода” за срок от четири години и наказанието „глоба” в размер на 10 000 лв.
На основание чл.59, ал.1, т.1 и т.2 от НПК от
определеното общо най-тежко наказание съдът приспадна времето, през което
подсъдимия К.Б. е бил задържан по реда на ЗМВР и НПК, както и времето, през което по отношение на същия е била взета
мярка за неотклонение „Задържане под стража“, считано от 26.04.2018 г. до
влизане в сила на присъдата.
На основание чл.57, ал.1, т.2, буква „б“ от ЗИНЗС и
доколкото престъпленията са извършени преди да са изтекли пет години от
изтърпяване на наказанията по предишно осъждане, а именно по н.о.х.д.№
5772/2017 г. на РС-Пловдив, което е изтърпяно на 25.05.2017 г. съдът определи първоначален строг режим за изтърпяване на
така определеното общо най-тежко наказание „лишаване от свобода”.
При определяне на наказанията по чл.
155, ал. 5, т. 2 вр. с ал. 3 вр. с ал. 1 от НК чл. 150, ал. 1 от НК от подсъдимия К.
съдът взе предвид, че подсъдимият към датата на извършване на престъплението е
бил с чисто съдебно минало, от друга страна същият се отличава като личност с
лоши характеристични данни.
Самопризнанието на подсъдимия, направено в
производството по гл.ХХVII от НПК, не
може да се приеме като допълнително смекчаващо обстоятелство, доколкото
благоприятната последица за този вид самопризнание е предопределена от закона
съгласно чл.373, ал.2 от НПК. В този смисъл е и ТР № 1/2009 г. по т.д. №1/2008
г. на ОСНК на ВКС.
По тези съображения съдът определи на подсъдимия
К. за престъплението по чл. 155, ал. 5, т. 2 вр. с ал. 3 вр. с ал. 1
от НК наказание „лишаване от свобода” при условията на чл.54
от НК в размер на три години, като след редукцията от 1/3 го осъди на наказание
„лишаване от свобода” две години, както
и наложи на същия и кумулативно предвиденото наказание „глоба” в размер на 10
000 лв, което е към минмума , предвиден в закона .
По същите
съображения съдът определи и наложи на подсъдимия К. за престъплението по чл.150, ал.1 от НК
наказание „лишаване от свобода” от две години при условията на чл.54 от НК,
като след редукцията от 1/3 го осъди на наказание „лишаване от свобода” за срок
от една година и четири месеца.
Тъй като престъпленията по чл. 155, ал. 5, т. 2 вр. с
ал. 3 вр. с ал. 1 от НК и по чл. 150, ал. 1 от НК са извършени от подсъдимия преди
да е имало вляЗ.а в сила, за което и да
е от тях, при условията на т.нар. реална съвкупност, съдът приложи
разпоредбата на чл. 23, ал. 1 от НК и
определи и наложи на подсъдимия К. едно общо най-тежко наказание измежду
наказанията за тези две престъпления, а именно „лишаване от свобода” за срок
от две години.
Съгласно чл.23, ал.3 от НК
съдът присъедини към определеното общо най-тежко наказание „лишаване от
свобода” за срок от две години и наказанието „глоба” в размер на 10 000 лв.
На
основание чл.59, ал.1, т.1 и т.2 от НПК от определеното общо най-тежко
наказание съдът приспадна времето, през което подсъдимият К. е бил задържан по реда на ЗМВР и НПК, както и
времето, през което по отношение на
същия е била взета мярка за неотклонение „Задържане под стража“, считано от
27.04.2018 г. до влизане в сила на присъдата.
На основание чл.57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС съдът
определи първоначален общ режим за
изтърпяване на така определеното общо най-тежко наказание „лишаване от
свобода”.
На основание чл.189, ал.3 от НПК съдът осъди
подсъдимите да заплатят сторените по досъдебното производство разноски, а именно сумата от 422,28 лв. за изготвена
съдебно-психиатрична и психологична експертиза.
По изложените мотиви
съдът постанови присъдата си.
Районен съдия
:..............................................
ВЯРНО
С ОРИГИНАЛА!
С.И.