Решение по дело №157/2020 на Районен съд - Дупница

Номер на акта: 260001
Дата: 25 август 2020 г. (в сила от 7 октомври 2020 г.)
Съдия: Мая Василева Гиздова
Дело: 20201510200157
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 14 февруари 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

25.08.2020

 

 

 

Дупница

 
 


Номер                                                  Година                                     Град

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

IV-Н.О.

 
 


Районен съд – Дупница                                                                                                        състав

3 август

 

2020

 
 


на                                                                                                           Година

Мая Гиздова

 
В публично съдебно заседание в следния състав:

Председател

Членове

Съдебни заседатели:

 

 
        1.

 

 

Райна Боянова

 
         2.

 

 
Секретар:

Председателя на състава

 
Прокурор:

Сложи за разглеждане докладваното от

            НАХ

 

157

 

2020

 
 


                                      дело №                                     по описа за                                   

 

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

            Обжалвано е Наказателно постановление № 19-5310-001456  от 19.12.2019 г., на Началник Група към ОДМВР Кюстендил,Група КПДГПА Кюстендил, с което на Г.Д.А. с ЕГН:**********,***, е наложено административно наказание –„глоба”, в размер на 200.00 лева ,на основание чл.179,ал.2,пр.1 от ЗДвП, за нарушение по чл.20,ал.2 от ЗДвП.

 

            Жалбоподателят, редовно призован,  не се явява лично,вместо него адвокат К., който заявява, че поддържа жалбата, моли наказателното постановление да бъде отменено, като незаконосъобразно.

 

            Въззиваемата страна – РУП гр. Дупница, редовно призована за съдебно заседание не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

Съдът, като взе предвид  събраните по делото доказателства, преценени по отделно и в съвкупност, прие за установено следното от фактическа и правна страна:

На 07.12.2019г., около 06.00 часа,жалбоподателят управлявал лек автомобил марка „Ауди”, модел „А4 С”, с рег.№Е6720ВК,в община Дупница,Автомагистрала А-3,км.52+500,в посока гр.София,като поради несъобразена скорост с пътните условия/лед не взети мерки/ губи управлението над автомобила,излиза в ляво от пътното платно и се удря в предпазна ограда/мантинела/.От настъпилото ПТП са нанесени щети по автомобила и мантинелата.

 

На водача бил съставен АУАН № 1456 от 07.12.2019г., от мл. автоконтрольор при ОДМВР Р.Н.З. в присъствието на свидетеля Б.К.Р..Водачът подписал акта,с възражение,като екземпляр от същия му бил връчен.

 Въз основа на така съставения акт е издадено и атакуваното наказателно постановление, в което е описана същата фактическа обстановка, нарушението е квалифицирано по чл. 20,ал.2 от ЗДвП, и на основание чл.179,ал.2,пр.1 от ЗДвП, му е наложено административно наказание– „глоба „ в размер на 200.00 лева.

В хода на съдебното производство в качеството на свидетел е разпитан-актосъставителя Р.Н.З. и свидетеля Б.К.Р..

Свидетелите  при разпита си са заявили, че си спомня случая, и дават показания.

 

 

      Съгласно така приетата фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е процесуално допустима – подадена в законния срок от лице, имащо правен интерес от обжалване, а разгледана по същество е основателна.

Предвид изложената фактическа обстановка съдът счита, че обжалваното наказателно постановление следва да бъде отменено като незаконосъобразно.

 На първо място следва да се отбележи, че съгласно чл. 42 т.4 от ЗАНН административният орган следва да посочи в АУАН описание на нарушението и обстоятелствата, при които е било извършено. В АУАН е отразено, че жалбоподателят на 07.12.2019г., около 06.00 часа,жалбоподателят управлявал лек автомобил марка „Ауди”, модел „А4 С”, с рег.№Е6720ВК,в община Дупница,Автомагистрала А-3,км.52+500,в посока гр.София,като поради несъобразена скорост с пътните условия/лед не взети мерки/ губи управлението над автомобила,излиза в ляво от пътното платно и се удря в предпазна ограда/мантинела/.От настъпилото ПТП са нанесени щети по автомобила и мантинелата.

Едва в НП е отбелязано, че водачът на 07.12.2019г., около 06.00 часа,жалбоподателят управлявал лек автомобил марка „Ауди”, модел „А4 С”, с рег.№Е6720ВК,в община Дупница,Автомагистрала А-3,км.52+500,в посока гр.София,като поради несъобразена скорост с пътните условия/лед не взети мерки/ губи управлението над автомобила,излиза в ляво от пътното платно и се удря в предпазна ограда/мантинела/.От настъпилото ПТП са нанесени щети по автомобила и мантинелата.

АНО е приел, че водача не избира скоростта на движение съобразно атмосферните условия,релефа,условията на видимост, интензивността на движението и други обстоятелства,за да спрат пред предвидимо препятствие, като или създадена опасност за движението.ПТП.

 

      Нарушени са разпоредбите на чл. 42, т. 4 от ЗАНН и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, тъй като нито в АУАН, нито в НП е извършено пълно и точно описание на нарушенията, както и няма описание на обстоятелствата, при които са били извършени, а в НП и на доказателствата, които ги потвърждават. Това води до ограничаване правото на защита на жалбоподателя. 

В административнонаказателното производство тежестта на доказване на извършеното административно нарушение и неговото авторство лежи върху административнонаказващия орган, който следва да докаже, че съответното лице е извършило виновно деяние, което представлява административно нарушение. По настоящото административнонаказателно производство освен акт за установяване на административно нарушение  не са представени други релевантни доказателства. Административнонаказващият орган не ангажира доказателства в подкрепа на законосъобразността на издаденото наказателно постановление, с оглед на което административното нарушение, за което е санкциониран жалбоподателят не е доказано по безспорен и несъмнен начин, което е отделно основание за отмяна на издаденото наказателно постановление.

 

      Твърди се в АУАН и НП, че жалбоподателят е управлявал МПС с несъобразена скорост с пътните условия, без обаче да са посочени и представени доказателства в тази насока и без обстоятелствата, които са мотивирали административните органи да приемат, че скоростта е несъобразена именно с  пътните условия, които не са дори индивидуализирани. АУАН и НП не притежават и необходимото съдържание по чл. 42, т. 4 и по чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. В двата акта липсва описание на нарушението с неговите съставомерни признаци. Твърди се от органите на административнонаказателното производство, че жалбоподателят се е движел с несъобразена скорост. Изводите за характера на скоростта са направени, без да е установено каква е била конкретната скорост на управлявания от жалбоподателя автомобил и каква би била съобразената скорост, респ. съответства ли или не скоростта на движение на процесния автомобил на съобразената скорост. Понятието "съобразена скорост" е в контекста на задължението по чл. 20, ал. 2 от ЗДвП и в тежест на наказващия орган е за всеки конкретен случай е да определи съобразената скорост. Налице е едно бланкетно обвинение по чл. 20, ал. 2 от ЗДвП. Както законовата разпоредба, която е нарушена, така и самото деяние, с което се твърди, че е била нарушена, не могат да бъдат извличани по пътя на формалната или правна логика. Всичко това води до неяснота в административнонаказателното производство, тъй като не  дава възможност на жалбоподателя да разбере в какво точно е обвинен и въз основа на коя материалноправна норма, за да може да организира защитата си в пълен обем, с което е допуснато нарушение на разпоредбите на чл. 57 ал. 1 т. 5 и 6 от ЗАНН.

 

При издаване на наказателното постановление в посочената част е нарушено правилото на чл.57, ал.1, т.6 от НП – описание на законните разпоредби, които са нарушени. Като нарушена е посочена разпоредбата на чл.20, ал.2 от ЗДвП, която съдържа две предложения – в изр. първо съобразяване на скоростта с изброените обстоятелства, за да бъде в състояние водачът да спре пред всяко предвидимо препятствие и в изр. второ да намалят и при необходимост да спрат при възникване на опасност на пътя. Очевидно двете хипотези се взаимоизключват – докато първата предвижда предвидимо препятствие, втората визира опасност, възникнала на пътя, т.е. опасност, която не попада в обхвата на предвидимо препятствие по смисъла на неговата легална дефиниция, дадена в § 6, т.37 от ДР на ЗДвП. В случая не е ясно в коя от двете хипотези е реализирана отговорността на водача – дали поради несъобразената скорост, поради която жалбоподателят не е успял да спре пред предвидимото препятствие и съответно кое е това предвидимо препятствие предвид неговата легална дефиниция, дадена в § 6, т.37 от ДР на ЗДвП или поради възникване на опасност на пътя, пред която не е намалил и спрял.

 

Предвид изложеното съдът намира, че обжалваното НП е незаконосъобразно и необосновано като издадено при съществени нарушения на административнопроизводствените правила и съответно като такова следва да бъде отменено.

Водим от горните мотиви, съдът  

  

                                                    Р Е Ш И:

 

    ОТМЕНЯ Наказателно постановление №19-5310-001456  от 19.12.2019 г., на Началник Група към ОДМВР Кюстендил,Група КПДГПА Кюстендил, с което на Г.Д.А. с ЕГН:**********,***, е наложено административно наказание –„глоба”, в размер на 200.00 лева ,на основание чл.179,ал.2,пр.1 от ЗДвП, за нарушение по чл.20,ал.2 от ЗДвП,като незаконосъобразно.

 

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба в четиринадесет дневен срок от получаване на съобщението от страните пред Административен съд град Кюстендил.

 

 

                              

                                                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ :