№ 48 28.03.2019г. гр. Попово
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПОПОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, на двадесет и осми февруари две хиляди и деветнадесета
година в открито съдебно заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСИМИР ПРОЙНОВ
при
участието на секретаря: Д.Л., като
разгледа докладваното от съдията гр. д. № 848/2018 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявени
са обективно съединени искове от Г.Д.Ц. ***, ЕГН **********, със съдебен адрес ***,чрез
адв. Л.И.И. *** против ОУ
"ВАСИЛ ЛЕВСКИ" – с. С ***, представлявано от Директора Б.Н. за отмяна
на незаконно уволнение и възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност, иск за сумата от
2397.08 лв. - обезщетение по чл.224 от КТ,
за сумата от 2670.70 лв. - обезщетение по чл.225 от КТ и при условията
на евентуалност , за сумата от 3375.90 лв. - обезщетение по чл. 33, ал.2 от КТД
за системата на предучилищното и училищното образование от 11.6.2018г.
В исковата молба се твърди, че ищцата е работила при ответника
като старши учител в начален етап на основно образование, по трудово
правоотношение до средата на месец септември 2018 година, включително. Със
заповед № 478/17.09.2018 година на ОУ "Васил Левски", с. С. на
основание чл.325, ал.1, т.9 от КТ и във връзка с чл.215, ал.1, т.3 от Закона за
предучилищното и училищното образование и чл.2, т.1 от Наредба № 4 от
24.10.2016 г. за определяне на заболяванията и отклоненията, които застрашават
живота и здравето на децата и учениците, трудовият договор бил прекратен.
Ищцата счита заповедта за незаконосъобразна, а прекратяването на трудовото правоотношение било извършено в нарушение на
изискванията на закона. Посочената
причина за прекратяване на трудовото правоотношение не отговаряла на
обективната истина.
В заповедта като мотив за уволнението било
посочено експертно решение на HEЛK, в което било отразено, че ищцата страда от
заболяване, което представлява пречка за заемане на длъжността "старши
учител в начален етап" в ОУ "Васил Левски, с. С.. Заболяването ищцата имала от години, но то
никога не й е пречело да изпълнява трудовите си функции и по отношение на нея не била налице обективна
невъзможност да изпълнява трудовите си задължения.
Твърди се, че експертното решение на НЕЛК
не е влязло в сила и трудовото правоотношение незаконосъобразно е било прекратено.
Заповед не отговаряла и на законовите изисквания, тъй като същата не съдържала
всички необходими реквизити. Не било посочено дали уволненото лице е получило
трудовата си книжка, дали му е връчена заповедта и на коя дата е извършено
връчването. Отбелязани били само имената на две лица в графа "Свидетели
удостоверили отказа:", без да е упомената заеманата от тях длъжност. Не
ставало ясно и на коя дата е удостоверен този отказ.
Ищцата твърди, че поради
незаконното уволнение останала без работа, при което претендира от ответника
обезщетение по чл.225 от КТ за времето, през което е останала без работа поради
това уволнение, като претендираното обезщетение е по
1335.35 лв. месечно от датата на уволнението 17.09.2018 година до датата на
съдебното решение, но не повече от 6 месеца, което за целия период било 8012.10
лв. при брутно трудово възнаграждение за последния пълен работен месец, а
именно м. май 2018 г.
Предвид изложените в исковата
молба факти и обстоятелства се моли за решение, с което да бъде
признато уволнението за незаконно и да бъде отменени, като ищцата бъде възстановена на работа на заеманата от нея
длъжност, ответникът да бъде осъден заплати да заплати обезщетение по чл.224 от КТ за неизползван годишен отпуск от 49 дни в размер на 2397.08 лв., ведно със
законната лихва от датата на предявяване на исковата молба до заплащането му,
както и сумата от 2670.70 лв., представляваща обезщетение за това, че е
останала без работа в следствие незаконното уволнение, ведно със законната
лихва от датата на предявяване на исковата молба до заплащането му.
При условията на евентуалност, се моли ответникът да бъде осъден да заплати обезщетение по чл.
33, ал. 2 от КТД за системата на предучилищното и училищното образование от
11.6.2018 г. в размер на 3375.90 лв., ведно със законната лихва от датата на
предявяване на исковата молба до заплащането му.
Претендират
се разноски.
В едномесечния срок и по реда на чл.131 от ГПК е
постъпил писмен отговор от ответника, в който се излага становище за
неоснователност на предявените искове.
Оспорва се твърдението, че
заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение не съдържа всички
необходими реквизити. Отказът на ищцата да подпише заповедта бил удостоверен с
подписите и трите имена на двама свидетели – А.А.Н.,
заемаща длъжност „старши начален учител" в ОУ „Васил Левски" - с.С. и
Т.Й.Б., заемаща длъжност „учител по БЕЛ" в ОУ „Васил Левски" - с.С..
Заповедта била връчена на ищцата в деня на издаването й.
Възразява се, че при уволнението на ищцата
било изплатено посоченото в заповедта обезщетение по чл. 224 от КТ по банков
път.
Предвид изложените в исковата молба факти
и обстоятелства, се моли за решение, с което исковете да бъдат отхвърлени.
В съдебно заседание, ищцата, редовно
призована, се явява лично и с адв. Л.И.. Процесуалният
представител на страната поддържа исковата
молба на посочените в нея основания. Направено е оттегляне на иска по чл. 224
от КТ, увеличена е исковата претенция по чл. 225 от КТ от 2670.70 лв. на 6033.69
лв. и е намален искът по чл. 33, ал. 2 от КТД 3375.90 лв. на 3352.05 лв.
За ответника, редовно призован, не се
явява процесуален представител.
Поповският
районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1от КТ:
За да се установи дали е налице законосъобразност на извършеното уволнение
поради болест на работника, по делото следва работодателят да установи
елементите от фактическия състав на чл. 325, т. 9 КТ - болест, довела до трайна
неработоспособност /инвалидност/, здравни противопоказания за извършване на
работата, въз основа на заключение на ТЕЛК и липса на друга подходяща за
здравословното състояние на работника или служителя работа в предприятието,
която той е съгласен да заеме. Съществуването на тези предпоставки е
кумулативно и липсата на която и да е от тях води до извод за
незаконосъобразност на предприетото прекратяване на трудовото правоотношение.
По делото няма спор, а и от събраните писмени доказателства се установява, че
ищцата е работила при ответника като старши учител в начален етап на основно
образование, по трудово правоотношение до средата на месец септември 2018
година, включително.
Видно от приложената по делото Заповед № 478/17.09.2018 година на директора
на ОУ "Васил Левски", с. С. се
установява, че на основание чл.325, ал.1, т.9 от КТ и във връзка с чл.215,
ал.1, т.3 от Закона за предучилищното и училищното образование и чл.2, т.1 от Наредба
№ 4 от 24.10.2016 г. за определяне на заболяванията и отклоненията, които
застрашават живота и здравето на децата и учениците, трудовият договор е
прекратен считано от 17.09.2018г.
Като мотив за прекратяване на ТПО работодателят е посочил „Обективна
невъзможност за изпълнение на трудовия договор“, поради това че ищцата страда
от заболяване, което съгласно чл.215,
ал.1, т.3 от ЗПУО и Наредба № 4 от 24.10.2016 г. представлява пречка за заемане
на длъжност по педагогическа специалност.
От приложеното по делото решение на НЕЛК № 0469 от зас.
№ 056/31.05.2018 г., на което работодателят се е позовал в заповедта си, се
установява, че с него се отменя Решение № 3888 от зас.
№ 202/20.12.17г. на ТЕЛК към МБАЛ – Търговище, като съставът на НЕЛК е приел,
че ищцата не може да работи като старши
учител-начален етап.
Видно от приложената по делото справка от АС – Търговище, се установява, че
решението на НЕЛК е оспорено от ищцата, по което оспорване е образувано съдебно
производство пред ТАС.
Както се посочи по-горе, първият
елемент от фактическия състав на чл. 325, т. 9 КТ се свърза с невъзможността на
работника или служителя да изпълнява възложената му работа, която невъзможност
трябва да е породена от две точно определени в закона причини - болест, довела
до трайно намалена работоспособност или поради здравни противопоказания.
Наличието на тези две предпоставки, като свързани със здравословното състояние
на работника, се установяват със заключение на ТЕЛК по установения за това ред.
Същото следва да е влязло в законна сила / Решение № 666/09.04.2006 г. на ВКС
по гр.д. № 2473/2003 г., ІІІ г.о., Решение № 195 от 30.10.2014 г. на ВКС по гр.
д. № 1997/2014 г., III г. о., ГК, и др./
и не само да определя болестта, довела до инвалидност или съответните здравни
противопоказания, но и в него изрично да се посочи, че това състояние на
работника поражда невъзможност да изпълнява точно определена работа по
трудовото правоотношение. Постановено експертно решение на НЕЛК обаче не може
да бъде съобразено, доколкото към датата на прекратяване на трудовото
правоотношение не е влязло в сила, с оглед обжалването му пред АС – Търговище.
Ето защо, при липса на съответно
предписание на компетентния орган към датата на издаване на процесната
заповед, прекратяването на трудовия договор на това основание е незаконно.
С оглед горното, съдът намира, че предявеният иск по
чл.
344, ал. 1, т. 1 КТ е основателен и следва да бъде уважен, като уволнението
бъде признато за незаконно и да бъде отменено.
По иска по чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ:
Основателността на иска с посоченото правно основание се обуславя от
незаконността на уволнението.
Както вече се посочи, съдът прие
уволнението за незаконно и предвид
безспорния между страните факт, че прекратеното трудово правоотношение е с
безсрочен характер, то и втората претенция следва да се уважи, като ищцата бъде
възстановена на заеманата преди уволнението длъжност.
По иска по чл. 344, ал.1,т.3 вр.
чл. 225, ал. 1 КТ:
За да възникне правото на обезщетение, респективно
уважаване на претенцията с посоченото правно основание, е необходимо освен
установяване незаконността на уволнението, работникът да е претърпял вреди - да
е останал без работа, както и наличието на причинно-следствена връзка между
незаконното уволнение и оставането без работа.
Надлежно доказателство в тази
насока е трудовата книжка на ищцата, която бе представена в о.с.з, и която като
официален удостоверителен документ, съгласно чл. 347 КТ, обвързва съда относно вписаните в нея обстоятелства, свързани с
трудовата дейност на служителя. Последното отбелязване в същата е
прекратяването на трудовото правоотношение с ответника, като липсват други
вписани данни, свидетелстващи за това ищцата да е започнала нова работа по
трудово правоотношение при нов работодател. Липсват и възражения, че ищцата за
времето след уволнението е получавала трудови доходи.
Следователно, претенцията за
заплащане на обезщетение за времето, през което ищцата е останал без работа,
поради незаконното уволнение, се явява основателна за периода от 17.09.2018 г.
до 28.02.2019 г. - датата на съдебното заседание, в което е даден ход на
устните състезания и правно релевантен съгласно чл.
235, ал. 3 ГПК. За база за определяне дължимото обезщетение, съгласно чл.
228, ал. 1 КТ служи полученото от работника брутно трудово възнаграждение
за месеца, предхождащ месеца, в който е възникнало основанието за съответното
обезщетение, или последното получено от работника или служителя месечно брутно
трудово възнаграждение.
Съгласно заключението на вещото
лице, последното получено от ищцата брутно трудово възнаграждение за пълен
отработен месец е това за м. май 2018 г., в размер на 1117.35 лв., при което дължимото
обезщетение за периода 17.09.2018 г. до 28.02.2019 г. е в размер на 6033.69 лв.
Макар от приложеното
Удостоверение, издадено от ТП на НОИ -
Търговище, да се установява, че за периода м. септември 2018 – м. февруари
2019г. ищцата е получила обезщетение за безработица по чл. 54б, ал. 1 от КСО в
общ размер на 3568.24 лв., същото не следва да се приспада от дължимото
обезщетение по чл. 225, ал. 1 от КТ, тъй като съгласно чл. 54е, ал. 1 от КСО,
при настъпване на предпоставките – изплащане на обезщетение по чл. 225 КТ, се
поражда задължение за осигуреното лице да възстанови изплатените му парични
обезщетения за безработица за периода на полученото обезщетение по чл. 225, ал.
1 КТ.
Предвид изложеното, съдът намира
исковата претенция за основателна, при което следва да бъде изцяло уважена.
По иска по чл. 33, ал.2 от КТД за системата на
предучилищното и училищното образование от 11.6.2018г.:
Доколкото искът с посоченото
правно основание е предявен при условията на евентуалност, неговото разглеждане
е обусловено от отхвърляне на
претенцията по чл. 344, ал. 1, т. 1от КТ.
С оглед становището на съда за
основателност на иска за признаване на уволнението за незаконно, не са налице вътрешнопроцесуалните предпоставки за разглеждане на
претенцията по чл. 33, ал.2 от КТД, при
което съдът не дължи произнасяне по нея.
По разноските:
Ищцата е освободена от държавна
такса и разноски, такива не е правила, съответно не следва да й се присъждат.
Видно от приложения по делото
Договор за правна защита и съдействие се установява, че адв.
Л.И. е предоставил на ищцата безплатна правна помощ на осн.
чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата.
С оглед изхода на делото и на
основание чл.38, ал.2 от ЗА ответникът ще следва да бъде осъден да заплати на
адвокат Людмил И.И. адвокатско възнаграждение.
Съгласно чл. 7, ал.1, т.1 от
Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения за процесуално представителство по дела за отмяна на уволнение и
възстановяване на работа възнаграждението е не по-малко от размера на
минималната месечна работна заплата за страната към момента на сключване на
договора за правна помощ или към момента на определяне на възнаграждението по
реда на чл. 2 от Наредбата. Договорът за правна помощ е сключен на 20.09.2018
г., като към тази дата минималната работна заплата за страната е 510.00 лв.
съгл. ПМС № 316/20.12.2017 г.. Следователно,
минималното адвокатско възнаграждение за защита по предявените искове с правно
основание чл. 344, ал.1, т.1 и 2 от КТ е 510.00 лв.
По иска по чл. 344, ал.1,т.3 вр. чл. 225, ал. 1 КТ дължимото адвокатско възнаграждение,
което ответникът на осн. чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба
№ 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения
следва да заплати на адв. Л. И. е в размер на 631.68
лв.
Сумите следва да бъдат заплатени
по посочената от адв. Л.И. банкова сметка *** *** „ЦКБ“ АД – клон Т.
Съдът намира, че по предявения
евентуален иск с правно основание чл. 33, ал. 2 от КТД адвокатско
възнаграждение не следва да се присъжда, тъй като отговорността за разноски по
делото се определя от изхода на делото по евентуалния иск, който в случая не е
разгледан. Така, когато между същите страни са предявени алтернативно или
евентуално съединени искове адвокатското възнаграждение е едно (Определение №
284/06.04.2012 г. по ч.гр.д. № 238/2012 г., ІV ГО).
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК
ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на Поповския районен съд
сумата в общ размер на 541.35 лв., от която 50 лв. – държавна такса за иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ, 50 лв. – държавна
такса за иска по чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ, 241.35 лв. – държавна такса за
иска по чл. 344, ал.1,т.3 вр. чл. 225, ал. 1 КТ и
сумата от 200.00 лв. за възнаграждение на назначеното по делото вещо лице.
Водим от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И
:
ПРИЗНАВА
уволнението на Г.Д.Ц. с ЕГН: ********** ***, извършено
със Заповед № 478/17.09.2018 г. на
директора на ОУ "ВАСИЛ ЛЕВСКИ",
с. С ***, за НЕЗАКОННО, като ОТМЕНЯ заповедта.
ВЪЗСТАНОВЯВА Г.Д.Ц. с ЕГН: ********** *** на длъжността „старши учител в начален етап на
основно образование“ с месторабота ОУ "ВАСИЛ ЛЕВСКИ" с ЕИК по
БУЛСТАТ: ***, с. С ***, представлявано от директора Б.Н..
ОСЪЖДА
ОУ "ВАСИЛ ЛЕВСКИ" с ЕИК по БУЛСТАТ: ***, с. С ***, представлявано от
директора Б.Н. ДА ЗАПЛАТИ на Г.Д.Ц. с ЕГН: ********** ***, СУМАТА от 6033.69 лв. /шест хиляди
тридесет и три лева и шестдесет и девет стотинки/, представляваща
обезщетение за оставане без работа вследствие на незаконното уволнение за
периода от 17.09.2018 г. до 28.02.2019 г, ведно със законната лихва от датата
на депозиране на исковата молба в съда /20.09.2018г./, до окончателното
изплащане на задължението.
ОСЪЖДА ОУ "ВАСИЛ ЛЕВСКИ" с ЕИК по БУЛСТАТ: ***, с. С ***,
представлявано от директора Б.Н. ДА ЗАПЛАТИ на адв.
ЛЮДМИЛ И.И. по сметка с IBAN *** „ЦКБ“ АД – клон Търговище СУМАТА в общ размер на 1141.68 лв. /хиляда сто четиридесет и един
лева и шестдесет и осем стотинки/ - адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА ОУ "ВАСИЛ ЛЕВСКИ" с ЕИК по БУЛСТАТ: ***,
с. С ***, представлявано от директора Б.Н. ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на
съдебната власт, по сметка на РС – Попово, СУМАТА от 541.35 лв. /петстотин четиридесет и един лева и тридесет и пет стотинки/
- държавни такси и разноски за вещо
лице.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд-
Търговище в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: