Р      Е       Ш     Е       Н      И      Е

 

N……….

 

Гр.Варна………………2020г.

 

В    И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

Варненският административен съд, Първи касационен състав, в публично заседание на шестнадесети януари две хиляди и двадесета година  в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА ЯНАКИЕВА

                                       ЧЛЕНОВЕ: ИВЕТА ПЕКОВА

      ИСКРЕНА ДИМИТРОВА

                   

при секретаря Анна Димитрова и в присъствието на прокурора Силвиян Иванов, като разгледа докладваното от съдията Ивета Пекова к.адм.дело № 3058 по описа на Административен съд гр.Варна за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.208 от АПК вр.с  чл. 63, ал. 1 ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на ТД на НАП-Варна, подадена чрез ю.к.Флорева против Решение №1795/08.10.19г. по НАХД № 3458/2019г. на ВРС, ХХVII състав, с което е отменено наказателно постановление № 446070-F479401/05.07.2019г., издадено от Директора на Дирекция „Контрол“ в ТД на НАП Варна, с което на „Алдо деливъри“ЕООД е наложена имуществена санкция в размер на 300 лв. на основание чл.273 от ДОПК за нарушение на чл.13 вр. чл.12, чл.22, ал.1 и чл.37, ал.2 и ал.3 от ДОПК. Касаторът твърди в жалбата си, че решението на ВРС е постановено в нарушение на закона, поради неправилна преценка на фактите водещи до констатация за нарушения на процесуалните правила. Твърди, че неправилно ВРС е приел, че в хода на АНП са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които водят до незаконосъобразност и са основание за отмяна на НП. Твърди, че в издаденото НП са отразени датата и мястото на извършване на нарушението- 11.02.19г., до когато е следвало да бъдат представени изисканите документи в ТД на НАП-Варна, ясно и недвусмислено е определен субекта на административнонаказателната отговорност, налице е вмененото нарушение- неосъществяване на определено действие, т.е. непредставянето на изисканите документи, в резултат на което е затруднено ревизионното производство. Наложената санкция е към определения от законодателя минимален размер, с което ще се изпълнят целите на чл.12 ЗАНН. Моли настоящата инстанция да отмени обжалваното решение и вместо него да постанови друго, с което да потвърди НП.

Ответната страна- „Алдо деливъри“ЕООД, редовно призована, не се явява представител в с.з. и не изразява становище по жалбата.

Представителят на ВОП дава заключение, че жалбата е неоснователна.

          Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, по отделно и в тяхната съвкупност, съотнесени към наведените касационни основания, прие за установено следното от фактическа и правна страна:

Производството пред ВРС е образувано по жалба на „Алдо деливъри“ЕООД против наказателно постановление № 446070-F479401/05.07.2019г., издадено от Директора на Дирекция „Контрол“ в ТД на НАП Варна, с което му е наложена имуществена санкция в размер на 300 лв. на основание чл.273 от ДОПК за нарушение на чл.13 вр. чл.12, чл.22, ал.1 и чл.37, ал.2 и ал.3 от ДОПК. За да се произнесе по спора районният съд е установил от фактическа страна, че със Заповед за възлагане на ревизия № Р-03000318003978-020-001/11.07.2018г. в ТД на НАП Варна било образувано ревизионно производство на „Алдо деливъри“ЕООД, като заповедта била връчена на дружеството на 20.07.2018г. по реда на чл.29, ал.4 от ДОПК. Във връзка с извършваната ревизия от органите по приходи било издадено Искане за представяне на документи и писмени обяснения от задълженото лице № Р-03000318003978-040-003/24.01.2019г., с което били поискани документи и писмени обяснения от задълженото лице, и бил указан 10-дневен срок от връчване на искането за представянето им в ТД на НАП. Искането било връчено на 25.01.2019г. на упълномощено лице. По електронен път били представени част от изисканите документи и справки. На 11.02.2019 г. св.Г., която участвала в екипа, извършващ ревизията, установила, че представляващият дружеството не е представил изисканите писмени обяснения по точки 1 и 3 на раздел VI от Искането, а именно обяснения какъв е процентът на надценка при продажба на стоки и на какъв адрес се намират складовете на дружеството, където се съхранява непродадената стока и приела, че с непредставянето на изисканите по реда на ДОПК писмени обяснения дружеството възпрепятства установяването на всички факти и обстоятелства във връзка с извършваната ревизия. Било прието, че дружеството е  нарушило разпоредбите на чл.13 вр. чл.12, чл.22, ал.1 и чл.37, ал.2 и ал.3 от ДОПК и на 27.03.2019г. бил съставен АУАН, който бил предявен и връчен на упълномощено от управителя на дружеството лице, което го подписало с отбелязване, че има възражения. В законоустановения срок по ЗАНН не постъпили писмени възражения. Въз основа на съставения АУАН било издадено и обжалваното НП. Сезираният със спора съд е приел в мотивите си, че АУАН и НП са издадени от компетентен орган и в срок, но в хода на АНП са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които водят до незаконосъобразност и са абсолютно основание за отмяна на НП. ВРС като е взел предвид, че в АУАН е посочено, че на 11.02.2019г. представляващият дружеството не е представил изисканите писмени обяснения по точки 1 и 3 на раздел VI от Искането, без да е посочено за какви обяснения става въпрос, а от друга страна АУАН е съставен срещу дружеството е приел, че от описанието не става ясно кой е извършил нарушението - ЮЛ или неговия представляващ. Не е посочено и за какво са тези писмени обяснения, а волята на актосъставителя, изложена в АУАН следва да бъде ясна, а не да се предполага, тъй като това нарушава правото на защита на наказания субект още с повдигане на административното обвинение с АУАН. От повдигнатото с АУАН обвинение не става ясно и защо актосъставителят е приел, че именно на 11.02.2019 г. представляващият дружеството не е представил изисканите писмени обяснения, предвид това, че искането е връчено на 25.01.2019г., даденият с него 10-дневен срок изтича на 04.02.2019г. – понеделник, присъствен ден, а максималният 14- дневен срок по чл.22 ал.1 ДОПК, макар такъв да не е определен с искането, изтича на 08.02.2019г., също работен ден- петък. ВРС е приел и че в НП не са посочени факти и обстоятелства за датата на извършване на нарушението, а се сочи само дата на неговото констатиране -11.02.2019г., като и в АУАН и в НП липсва посочване на мястото на извършване на нарушението. Пълното, точно и ясно описание на нарушението, обстоятелствата, при които същото е извършено и доказателствата, които го подкрепят и основно дата и място на извършване на нарушението освен, че са задължителни реквизити на АУАН и НП, същите индивидуализират пряко нарушението като такова, а непосочването им по ясен и категоричен начин винаги съставлява съществено нарушение на процесуалните правила. Анализът на санкционната разпоредба на чл.273 ДОПК сочи, че се ангажира административнонаказателната отговорност на участниците в производството, в случаите които затруднят или възпрепятстват извършването на предприетите проверки и ревизии по чл.12 ал.1 ДОПК като не окажат необходимото съдействие или предотвратят осъществяването им. В АУАН и НП е посочено, че въззивното дружество е нарушило разпоредбите на чл.13 вр. чл.12, чл.22, ал.1 и чл.37, ал.2 и ал.3 от ДОПК, но изброяването на различни текстове от ДОПК, без да се посочи конкретно нарушената разпоредба не прави административното обвинение по ясно, напротив отново прави неясна волята на АНО касателно обстоятелствата на нарушението. Липсата на пълно, точно и ясно описание на нарушението от фактическа страна, съставлява съществено процесуално нарушение и основание за отмяна на НП.

Касационната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и при наличие на правен интерес от обжалване, поради което е допустима за разглеждане.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения:

Настоящата инстанция намира, че при издаване на НП са допуснати съществени процесуални нарушения, както правилно е приел и ВРС.

Съгласно разпоредбата на чл.273 от ДОПК който не окаже съдействие на орган по приходите или публичен изпълнител или възпрепятства упражняването на правомощията им, се наказва с глоба от 250 до 500лв. за физическите лица, а за едноличните ткърговци и юридическите лица- с имуществена санкция в същия размер.

Разпоредбата съдържа два самостоятелни състава, които се различават помежду си - неоказване на съдействие и въпрепятстване на правомощията на органа по приходите, като определя и вида на наказанието според субекта на нарушението. В конкретния случай, както правилно е приел и ВРС, в съставения акт за установяване на административно нарушение е посочено, че представляващият дружеството не е представил писмени обяснения по т.1 и 3 от връченото искане, което възпрепятства установяването на всички факти и обстоятелства касаещи ревизията на дружеството, но АУАН е съставен срещу „Алдо деливъри“ЕООД. В НП е прието, че задълженото лице „Алдо Деливъри“ЕООД като е било длъжно, не е представило изисканите писмени обяснения, като с непредставянето им възпрепятства установяването на всички факти и обстоятелства във връзка с извършваната му ревизия. От описанието на нарушението в АУАН и НП, както правилно е прието от ВРС, не става ясно кой е субект на нарушението- ЮЛ или неговият представляващ. Както бе посочено санкционната разпоредба предвижда наказание както за физическо лице, така и за ЕТ и ЮЛ.

Правилни са и изводите на ВРС относно това, че в АУАН и НП са изброени като нарушени разпоредбите на чл.13 вр. чл.12, чл.22, ал.1 и чл.37, ал.2 и ал.3 от ДОПК, всяка от които съдържа множество алинеи, но изброяването на различни текстове от ДОПК, без да се посочи конкретно нарушената разпоредба не прави административното обвинение по ясно, а прави неясна волята на АНО относно обстоятелствата на нарушението.

Административно наказание се налага на нарушителя за конкретно извършено от него нарушение.

При ангажиране административнонаказателната отговорност на едно лице, извършител на административно нарушение, последното следва да е описано с неговите белези, както от субективна, така и от обективна страна. От обективна страна, административното нарушение се характеризира, както с предмета на нарушение, така и с формите на изпълнителното деяние на същото, съгласно разпоредбите на чл.57, ал.1, т.5 и чл.42, т.4 на ЗАНН. Точното и безспорно доказване на обективния признак на административното нарушение във формата, в която действително се е осъществил в обективната действителност, е от значение не само за защитата на дееца, който има право да научи какво точно нарушение е извършил, за да организира защитата си, но и с оглед на спазването на принципа на законност.

Като не е описал и конкретизирал извършеното нарушение със съставомерните му елементи АНО е допуснал съществено процесуално нарушение, което води до отмяна на НП. В хода на административнонаказателното производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила по установяване на административното нарушение и налагане на административното наказание, както правилно и законосъобразно е приел ВРС.

Анализирайки характера на непредставените писмени обяснения, а именно относно какъв е процентът на надценка при продажба на стоки и на какъв адрес се намират складовете на дружеството, където се съхранява непродадената стока, то непредставянето на такава информация би могло да доведе до формиране на определени негативни за дружеството изводи от страна на органите по приходите, извършващи ревизията, но не и да се възприема като възпрепятстване установяването на всички факти и обстоятелства във връзка с извършваната ревизия. Както е посочено и в самото искане, в случай, че изисканите документи или обяснения не бъдат представени в срок, органът по приходите може да приеме за доказани, съответно недоказани, фактите и обстоятелствата, за които не са дадени писмени обяснения.

С оглед горното, съдът намира, че е налице и липса на съставомерност на вмененото в отговорност на дружеството нарушение.

С оглед гореизложеното като е отменил НП, ВРС е постановил правилно и законосъобразно решение, което следва да бъде оставено в сила.

Водим от горното и на основание чл.221, ал.2 от АПК вр. чл.63, ал.1 от ЗАНН, настоящият състав на Административен съд Варна

 

Р       Е        Ш         И :

 

ОСТАВЯ В Решение №1795/08.10.19г. по НАХД № 3458/2019г. на ВРС, ХХVII състав.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                       

 

         ЧЛЕНОВЕ:     1.          

 

           2.