Мотиви по нохд № 104 по описа на ПпРС за 2019 година

Подсъдимият О.Б.И. *** е предаден на съд по обвинение за това, че „в периода 06.09.2018 г. – 26.12.2018 г., в с. Л., общ. П., обл.Т., при условията на продължавано престъпление, чрез повреждане на прегради, здраво направени за защита на лица и имоти /взлом на входни врати/, е отнел чужди движими вещи, както следва:

1.На 06/07.09.2018 г. в с.Л., община П., обл.Т., ул.“**“ № **, от имот, собственост на А.Х.П. е отнел чужди движими вещи на стойност 870 лв., както следва:

- 1 бр. циркуляр „Топмастер“ на стойност 80 лв.;

- 1 бр. телевизор „Панасоник“ на стойност 150 лв.;

- 1 бр. тунер за телевизор на стойност 35 лв.;

- 1 бр. ДВД уредба „Панасоник“ на стойност 35 лв.;

- 1 бр. казан за варене на ракия с вместимост 150 л. на стойност 450 лв.;

- 1 бр. планински велосипед на стойност 120 лв.;

2.На 02/03.10.2018 г. в с.Л., община П., обл.Т., ул.“**“ № **, от имот собственост на У.М.Х. е отнел чужди движими вещи на стойност 700 лв., както следва:

- 1 бр. лаптоп „Ейсър“ на стойност 150 лв.;

- 1 бр. принтер „Канон“ на стойност 85 лв.;

- 1 бр. ръчен циркуляр „АЕГ“ на стойност 100 лв.;

- 1 бр. електрожен „Браун“ на стойност 235 лв.;

- 1 бр. ръчен бензинов храсторез „Райдер“ на стойност 130 лв.;

3.На 26.12.2018 г. в с.Л., община П., обл.Т., ул.“**“ № **, от имот собственост на Г.Л.Б. е отнел чужди движими вещи на стойност 350 лв., както следва:

- 1 бр. лаптоп „Хюлет Пакард“ със свързващ кабел и трансформатор на стойност 150 лв.;

- 1 бр. лаптоп „Сони Варио“ на стойност 150 лв.;

- 1 бр. таблет „Таунус“ на стойност 50 лв. – всичко на обща стойност 1 920 лв. /хиляда деветстотин и двадесет лева/, без съгласието на владелеца Г.Л.Б. и с намерение противозаконно да ги присвои“ – престъпление по чл.195, ал.1, т.3 във връзка с чл.194, ал.1 и чл.26 НК.

 В хода на проведеното разпоредително заседание, при обсъждане на въпросите по чл.248,ал.1 НПК, служебният защитник на подсъдимия адв.Р.Р. ***, ТАК, прави искане за разглеждане на делото по реда на Глава ХXVII-ма НПК. Съдът намери, че са налице всички предпоставки за приключване на делото по диференцираната процедура, при което трансформира производството и разгледа делото именно по този ред. В хода на съкратеното съдебно следствие подс.И. се признава за виновен, съжалява за стореното и моли за минимално наказание. Същото е и становището на служебният защитник, който претендира за определяне на минимално наказание ЛОС, изтърпяването на което бъде отложено по реда на чл.66 НК. Изтъкват се добрите характеристични данни и чистото съдебно минало на подсъдимия, проявеното съдействие и възстановяването на част от отнетите вещи.

Представителят на Районна прокуратура в с.з. поддържа обвинението, като предвид характера на проведената диференцирана процедура пледира за налагане на наказание ЛОС определено по реда на чл.58а,ал.1 НК, което бъде отложено по реда на чл.66,ал.1 НК с подходящ изпитателен срок.

До започване на разпоредителното заседание, се явяват пострадалите У. Х. и Г.Б., които устно предявяват граждански искове съответно първия за сумата 250 лв., а втория за сумата 200 лв., представляващи обезщетение за невъзстановените им вещи, ведно със законната лихва от деня на извършване на престъплението до окончателното й изплащане. Съдът прие, че гражданския иск на всеки от тях е своевременно предявен и  няма да затрудни разглеждането на делото, поради което и на осн.чл.84 и сл. от НПК ги прие за съвместно разглеждане в наказателния процес и конституира пострадалите Х. и Б. само като граждански ищци. В хода на съдебните прения всеки от тях поддържа иска и моли съда да осъди подсъдимия да му заплати претендираната сума.  По отношение пострадалия А. П. съдът не прие като обоснована претенцията за заплащане на сумата 2420 лв. обективирана в преведена чрез Google translate кореспонденция между него и пострадалия Г.Б. /приложена в с.з. л.20/. Подобно упълномощаване, респ. предявяване на граждански иск е недопустимо съгласно действащото българско процесуално гражданско и наказателно право, но за пострадалия П. остава открита възможността да предяви имуществената си претенция си пред граждански съд след приключване на настоящото наказателно производство.

Предвид характера на производството, с определение постановено на осн. чл.372, ал.4, вр.с чл.371, т.2 от НПК и след като прие, че направеното в хода на съкратеното съдебно следствие самопризнание на подсъдимия О.Б.И. се подкрепя по несъмнен и категоричен начин от доказателствата по делото,  съдът обяви, че ще ползва същото при постановяване на присъдата без да бъдат събирани доказателства, относно фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, при отчитане изискванията, вписани в нормата на чл.373,ал.3 от НПК, прие за установено следното от фактическа страна:

Подсъдимият О.Б.И. ***, бил с начално образование, неженен, безработен, неосъждан.

Пострадалите А.Х. П., У.М.Х. и Г.Л.Б. били ** граждани, които притежавали недвижими имоти в с.Л.,общ.П. От тримата в селото живеел постоянно само пострадалия Б., който се грижел и за имотите на другите двама в тяхно отсъствие.

През лятото на 2018 г. подс.И. имал финансови затруднения, поради което решил да извърши кражба на вещи от домовете на посочените по-горе ** граждани. Познавал много добре обстановката и разположението на стаите, тъй като и по-рано ги бил посещавал. На 06.09.2018 г. вечерта, подс.И. отишъл до дома на пострадалия А. ***.Прескочил оградата, след което проникнал в къщата през незаключено избено помещение. Намерил и взел със себе си следните движими вещи - циркуляр „Топмастер“ , телевизор „Панасоник“, тунер за телевизор, ДВД уредба „Панасоник“, казан за варене на ракия с вместимост 150 л. и планински велосипед /оценени впоследствие по СЧЕ, л.72 на обща стойност 790 лв./. На следващият ден подс.И. и св.М.М. продали отнетите вещи в с. Д., общ.Т. на св.П. И. С протокол за доброволно предаване /л.79/, св.И. предал циркуляра „Топмастер“, който на 26.03.2019 г. бил предаден на пострадалия Б. /протокол л.82/, а останалите вещи на са намерени и върнати на пострадалия П.

По идентичен начин, на 02.10.2018 г. подс.И. проникнал и в къщата на пострадалия У.М.Х.,***. Взломил входната врата /снимка л.10/, след което проникнал в жилищните помещения, където намерил и взел следните движими вещи: лаптоп „Ейсър“, принтер „Канон“, ръчен циркуляр „АЕГ“, електрожен „Браун“ и  ръчен бензинов храсторез „Райдер“ /оценени впоследствие по СЧЕ, л.72 на обща стойност 700 лв./. Вещите били закарани отново в с. Д., общ.Т., където били оставени на майката на св.М., а по- късно продадени отново на св.И. С протокол за доброволно предаване /л.79/, св.И. предал ръчния бензинов храсторез „Райдер“, принтера „Канон“ и електрожен „Браун“, като в обясненията си посочил, че ги и купил от св.М. М. С протокол от 20.03.2019 г. тези вещи били върнати на представител на пострадалия Х..

Последната кражба включена в състава на продължаваната престъпна дейност, подс.И. извършил на 26.12.2018 г., когато проникнал в дома на пострадалия Г.Л.Б.,***. Разбил външната врата  /снимки л.55/, а след това и вътрешна врата към кухнята /снимки л.56-57/, след което от помещенията взел  лаптоп „Хюлет Пакард“ със свързващ кабел и трансформатор на стойност; лаптоп „Сони Варио“ и таблет „Таунус“ /оценени впоследствие по СЧЕ, л.72 на обща стойност 350 лв./. На следващият ден продал единия лаптоп на св.К.М. в гр.Р. за сумата от 50 лв. След разкриване на деянието, с протокол за доброволно предаване от 03.01.2019 г. /л.80/ св.М. го предал на полицейските служители, като посочил, че го е „купил  от подс.О.“. Малко по-късно лаптопа „Хюлет Пакард“ със свързващия кабел и трансформатора били върнати на пострадалия Б. /л.81/.

Така възприетата фактическа обстановка се доказва по несъмнен начин от събраните в с.з. доказателства, посредством приложените по ДП № 646/2018 г. по описа на РУП Попово писмени доказателствени средства, както и чрез показанията на всички свидетели и заключението на вещото лице по извършената оценителна експертиза, приобщени към доказателствения материал чрез прочитането им по реда на чл.283 НПК. Установените в хода на съкратеното съдебно следствие обстоятелства се подкрепят изцяло и от признанието на описаните факти  на подсъдимия в с.з., одобрено от съда по реда на чл.372,ал.4,във вр. с чл.371,т.2 от НПК. При така установеното от фактическа страна, при отчитане на заложеното в чл. 373,ал.3 НПК съдът прие за доказано по безспорен  и несъмнен начин,че подсъдимия О.Б.И. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението “кражба” по смисъла  на НК, което несъмнено води до ангажиране на наказателната му отговорност при съответните квалифициращи признаци, изложени по-долу в мотивите. Правилно престъплението е квалифицирано и като „продължавано престъпление” по смисъла на чл.26 от НК, тъй като е налице е обективна и субективна връзка /общност на вината и еднородност на умисъла у подсъдимия/, изразяваща се в това, че осъществяват поотделно едно и също по вид престъпление против собствеността, извършени са при пълно тъждество на обстановката, което не позволява трите еднородни деяния да бъдат възприемани като отделни престъпления. Времето от около три месеца, в което са извършени отделните деяния безспорно може да се приеме като “непродължителен период от време” по смисъла на чл.26 НК, като се изхожда и от трайно установеното в съдебната практика положение за продължителността му  (виж ТР №52/09.11.1988 г. по н.д. №34/88 г., ОСНК, Сб. Стр.46).

Установявайки конкретните действия, чрез които подсъдимия е проникнал в домовете на пострадалите Х. и Б. при деянието по п.2 и п.3 на ОА, съдът прие, че от обективна страна е осъществил престъплението при по-тежката правна квалификация по чл.195,ал.1,т.3,пр.2 НК – повреждане  на преграда, здраво направена за защита на лица и имот. Касае за входна врата поставени на домовете на пострадалите, която своята същност съставлява  съоръжение предназначено за изключване и ограничаване на всякакъв достъп на трети лица до вещите в помещенията и предпазването на тези вещи от каквото и да било външно въздействие. Кражбата, извършена чрез повреждане на преграда е сложно престъпление, което изисква от една страна преодоляване на преградата, а от друга страна последващо отнемане на вещи като пряко следствие от преодоляването. В конкретният случай и двете кумулативни предпоставки са налице – чрез физическото й преодоляване посредством разбиването им, всяка от вратите е станала негодна да изпълнява своите защитни функции, което от друга страна е довело до безпрепятствено пресягане на подсъдимия и изнасяне на инкриминираните вещи.

При индивидуализацията на наказанието, при спазване на императивните изисквания на чл.373, ал.2 НПК, съдът прие, че наказанието на подс.И. следва да бъде определено съгласно правилата на чл.58а НК. В актуалната си редакция този текст предвижда две отделни възможности при индивидуализация на наказанието – първата е по ал.1, а втората по ал.4 – вариант, който в случая би бил по-благоприятен за дееца предвид приложението на чл.55 НК, но е необходимо съдът  да констатира наличие на многобройни, респ. изключително смекчаващо вината обстоятелство. В настоящият казус съдът прие, че наказанието следва да се определи в хипотезата на чл.58а,ал.1 от НК като същевременно отчете, че не са налице нито многобройни, нито едно, но изключително смекчаващо вината обстоятелство,което да го мотивира да приложи чл.55,ал.1,т.1 от НК. Като смекчаващи вината обстоятелства следва да бъдат отчетени чистото съдебно минало на подсъдимия, връщането на част от вещите /макар и без съдействието но подсъдимия/ и направените от него пълни самопризнания /които в случая няма пречка да бъдат отчетени като смекчаващи обстоятелства, тъй като следва се приеме, че „…съставляват елемент от цялостно, обективно проявено при ДП процесуално поведение, спомогнало за своевременното разкриване на престъплението и неговия извършител” – т.7 от ТР №1/2009 г. по т.д.№ 1/2008 г. на ОСНК на ВКС/. Като отегчаващо вината обстоятелство следва да бъде отчетен сравнително високия размер на причинените вреди и проявената престъпна упоритост.

Наказанието, предвидено от законодателя в санкционната част на нормата по чл.195,ал.1 НК  е от 1 до 10 г. ЛОС, поради което и отчитайки наличието на специален минимум, непозволяващ замяната на наказанието ЛОС с друг вид наказание, съдът на осн.чл.54 НК го определи в тази рамки, в размер на специалния минимум, а именно 1 г. ЛОС, след което и на осн. чл.58,ал.1 НК ги редуцира с 1/3 и постанови подсъдимия да изтърпи наказание в размер от ОСЕМ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, което на осн.чл.66,ал.1 от НК отложи с изпитателен срок от 3 г., считано от влизане на присъдата в сила. /съдът не посочва в диспозитива към присъдата начина на редуциране на наказанието, а само правното основание и редуцираният размер, с оглед задължителните указания дадени в мотивите към т.2 от ТР № 2/19.06.2015 г. по т.д. № 2/2015 г. на ОСНК/.  Действително за съда не съществува задължение директно да прилага  разпоредбата на чл.66 НК само при наличието на формалните за това предпоставки, които безспорно съществуват, тъй като освен всичко друго е  необходимо да се констатира, че е възможно подсъдимият да се поправи и превъзпита и чрез условно осъждане. При извършване на тази преценка, съдът прие, че за постигане целите на наказанието не е необходимо подс.И. да търпи реално наложеното наказание от 8 м. ЛОС, като в тази насока и при съпоставка с тежестта на престъплението, условното наказание е справедлив отговор на обществената му опасност и морална укоримост.

Съдът се произнесе и по предявените от пострадалите Б. и Х. граждански искове, като прие, че са налице всички елементи за уважаването им в пълния заявен размер от 200 лв. (двеста лева) за Б. и 250 лв. (двеста и петдесет лева) за Х., ведно със законната лихва от деня на увреждането до окончателното изплащане на задължението. В наказателния процес се доказа по несъмнен начин, че събитието, от което произтичат имуществените вреди е настъпило;това събитие има характер на престъпление по смисъла на НК; престъплението е извършено именно от подсъдимия, срещу когото е насочена гражданската претенция; настъпилите вреди се намират в непосредствена причинна връзка с деянието му.

Съдът се произнесе и по въпроса за разноските като предвид изхода на делото осъди подсъдимия да заплати общо сумата 150.80 лв., от които 100.80 лв. за в.л. от ДП – в полза на ОДМВР Търговище и 50 лв. представляващи 4 % д.т. върху размера на уважения граждански иск – по бюджета на съдебната власт, по сметка на ПпРС. По отношение разноските за преводач от английски език общо в размер на 80.00 лв. (осемдесет лева) съдът постанови да останат за сметка на съда, на осн.чл.189,ал.2 НПК.„

Водим от изложените съображения, съдът постанови присъдата си.

                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ НА СЪСТАВА: