РЕШЕНИЕ
№ 2729
гр. Варна, 16.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 51 СЪСТАВ, в публично заседание на първи
юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Елена Ив. Стоилова
при участието на секретаря Димитричка Ст. Илиева
като разгледа докладваното от Елена Ив. Стоилова Гражданско дело №
20233110116795 по описа за 2023 година
Производството образуването по искова молба от Р. М. Ц., гражданин
на ***, роден на **********г. в *** притежаващ международен паспорт тип
„***", код на държавата „***" номер *** издаден на 11.05.2021г. от ***,
валиден до ***г. срещу В. П., гражданин на ***, БУЛСТАТ: ЕИК ***, с адрес
област ****
Предявени са осъдителни искове с правно основание чл.45, ал.1 от ЗЗД
с искане за осъждане на В. П., гражданин на ****с адрес област ***да заплати
на Р. М. Ц., гражданин на ***, роден на **********г. в *** притежаващ
международен паспорт тип „***", код на държавата „***" номер ***, издаден
на 11.05.2021г. от МВД ***, валиден до 11.05.2031г. сумите: 2500 лева,
представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди болки и
страдания, в резултат на деликт осъществен на 13.08.2023г. в гр. *** като
ответникът е нанесъл на ищеца телесни повреди, изразяващи се в причиняване
на разкъсно-контузна рана на носа, травматични отоци и множество
ожулвания в указаните област причиняващи временно разстройство на
здравето ведно със законната лихва от деня на увреждането - 13.08.2023 г. до
окончателното им изплащане; както и сума в размер на общо 171,17 лв.
представляващи имуществени вреди от същия деликт, включваща сумата от
1
50 лв. за медицинска услуга за освидетелстване, сумата от 18,49 лв. за
закупване на медицински медикаменти, сумата от 102,68 лв. сторени
транспортни разходи и разходи по престой във връзка с пътуване по маршрут
гр. ***, ведно със законната лихва от деня на увреждането – 13.08.2023г. до
окончателното изплащане на сумата.
В исковата молба се твърди, че страните живеят в един и същ
жилищен блок в комплекс ***
На 30.06.2023г. ответника изпратил на Р. Ц. чрез мобилен номер ***
гласово съобщение до мобилния телефонен номер на Р. Ц., със съдържание за
заплатих от физическа саморазправа срещу него и по конкретно, че: „когато
пристигнел в комплекса щял да му счупи нещо...". Негативното отношение се
дължало на искането на ищеца да се спазва ЗУЕС.
На 13.08.2023г. страните били в гр.*** на разходка заедно със
семействата си. Те е видели на ул.“***“, ищецът поискал обяснение от
ответника по отношение на отправените му заплахи по телефона. Ответникът
поискал ищецът да го последва, защото искал да му обясни. Вървейки те
стигнали до ул.“***“ като семействата им останали да ги чакат и ги
наблюдавали. След като се спрели ищецът отново поискал обяснение.
Ответникът му казал, че му било писнало от него, след което започнал да му
нанася удари с юмруци в областта на главата му, докато Ц. се опитвал да се
предпази П. го сграбчил и продължил да му нанася удари в коляно в областта
на торса. Ищецът свалил ръцете си, за да си предпази тялото от ударите, след
което ответника му нанесъл удари с юмруци в главата вследствие, на което Р.
загубил съзнание и паднал на асфалта. Опитал се да се изправи, но
почувствал, че кръвното му налягане е паднало, не можел да контролира
ръцете и краката си тъй като ги чувствал отслабнали. Въпреки безпомощното
състояние на ищеца ответникът продължил да му нанася множество удари по
цялото тяло. Удрял го с някакъв предмет, който носел на ръката си (вероятно
часовник), вследствие, на което Ц. получил разкъсно-контузни рани в областта
на лицето и врата му. Побоят продължим известно време. Лицето на Р. Ц.
кървяло силно. След като В. П. напуснал мястото Ц. едва успял да се изправи
лежейки в безпомощно състояние на асфалта.
Свидетел на побоят била жена с имена Г. Д. Р. (тел. боб.: ***), която по
това време заедно с кучето си минавала покрай тях. Очевидци на Д.ието са
2
били и семейството на П. и семейството на Ц.. Детето на Р. Ц. страда от
аутизъм и затова жена му не се намесила, тъй като трябвало да закрива очите
на детето с ръка, за да не се разстрои, но тя видяла случилото се.
След като ищецът се прибрал у дома си, за да спре кръвотечението бил
потърсен от полицейски служители, на които дал обяснение и които го
посъветвали да се снабди с медицинско удостоверение. На следващия ден
ищецът дал показания в РПУ *** и бил прегледан от съдебен медик, който му
издал медицинско удостоверение.
В резултат на побоя ищецът е претърпял временно разстройство на
здравето неопасно за живота. Той не можел да се храни и да говори
пълноценно в резултат на нанесените му повреди. Ищецът се срамувал от
случилото се, страхувал се и не излизал дълго време в комплекса и в града.
Станал затворен, мълчалив, сънувал кошмари, в които хората му налитали да
го бият и го наранявали.
Иска се уважаване на предявените искове и присъждане на разноски.
В срока по чл.131 ГПК не е депозиран отговор от ответника.
В съдебно заседание ищецът чрез процесуалния си представител
поддържа предявения иск и моли за постановяване на неприсъствено
решение. Ответникът не се явява и не се представлява.
Ответникът по иска, редовно уведомен за висящността на
производството и насроченото по делото съдебно заседание /съобщението до
ответника, с което му се дава право на отговор му е било връчено на
22.02.2024г. чрез негов работник, а за насроченото заседание съобщението му
е връчено на 28.05.2024г., на основание чл.41, ал.2 от ГПК/, не е подал писмен
отговор в предоставения му срок, не се явява и представлява в първото
съдебно заседание, и не е направил искане за разглеждането на делото в
негово отсъствие.
Съдът, взема предвид, че с връченото на ответника съобщение на
22.05.2024г., ведно с препис от Разпореждане № 5281/06.02.2024.г и с
връчване на призовка за насрочено открито съдебно заседание на 28.05.2024г.
ведно с Определение № 5169/02.05.2024г., са му указани последиците от
неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването му в съдебно
заседание.
3
Съдът намира, че предявеният иск е вероятно основателен с оглед на
посочените в исковата молба обстоятелства и приобщените доказателства -
медицинско удостоверение №992/202 г., писмо рег.№ 44600-1815/06.10.2023 г.,
фискални бонове- 4 бр., справка № 1585783/02.12.2023 г. чрез ограничен
достъп по данни за имот за вписвания, отбелязвания и заличавания в Служба
по вписванията-гр.***за периода от 01.01.1993 г. до 02.12.2023г. по електронна
партида № 149498/27.06.2012г., фирмено досие – ***г. на В. П., приетата по
делото СМЕ, показанията на св.С. Ц..
По отношение на предявения иск по чл.45 ЗЗД за претърпени от ищеца
имуществени вреди във връзка с процесния деликт има представени
доказателства, които доказват извършването на тези разходи от ищеца.
По смисъла на чл. 52 ЗЗД размера на дължимото обезщетение за
неимуществените вреди се определя от съда по справедливост, като
справедливостта не е абстрактно понятие, а се свързва с преценката на
конкретно обективно настъпили обстоятелства и с оглед личността на
пострадалия. Следва да се имат в този смисъл предвид указанията, дадени от
Пленума на ВС на РБ в Постановление № 4 от 1968 г.
Съдът намира, че на ищцата следва да се присъди обезщетение за
претърпените от нея неимуществени вреди в размер на 2500 лева, предвид на
нанесените му телесни увреждания, загрозяващи лицето му и причиняващи
му болка, изпитваното чувство на срам и страх от ищеца в резултат на
нанесения му побой от ответника, обстоятелството, че ищецът е бил бит от
ответника пред семейството му, изпитваните чувства на повишена тревожност
и депресия.
С оглед на гореизложеното съдът намира, че са налице предпоставките
на чл. 238, ал.1 във вр. с чл. 239 ГПК и следва да бъде поставено
неприсъствено решение, като искът бъде уважен изцяло.
Ищецът е претендирал разноски, като такива му се дължат предвид
уважаване на исковете. Претендираните от ищеца разноски са следните:
102.05 лева – заплатена държавна такса ведно с преводни такси, депозит за
вещо лице – 300 лева, възнаграждение за адвокат – 1800 лева. На ищеца
следва да се присъдят разноски в общ размер на 2202,05 лева.
Мотивиран от гореизложените съображения и на основание чл.238,
ал.1 и чл.239 от ГПК, съдът
4
РЕШИ:
ОСЪЖДА В. П., гражданин на ***, БУЛСТАТ: ЕИК ***с адрес област
*** да заплати на Р. М. Ц., гражданин на***, роден на **********г. в ***,
притежаващ международен паспорт тип „***", код на държавата „***" номер
***, издаден на 11.05.2021г. от *** валиден до 11.05.2031г. следните суми:
2500 лева, представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди
болки и страдания, в резултат на деликт осъществен на 13.08.2023г. в гр. Бяла
като ответникът е нанесъл на ищеца телесни повреди, изразяващи се в
причиняване на разкъсно-контузна рана на носа, травматични отоци и
множество ожулвания в указаните област причиняващи временно
разстройство на здравето ведно със законната лихва от деня на увреждането -
13.08.2023 г. до окончателното им изплащане; както и сума в размер на общо
171,17 лв. представляващи имуществени вреди от същия деликт, включваща
сумата от 50 лв. за медицинска услуга за освидетелстване, сумата от 18,49 лв.
за закупване на медицински медикаменти, сумата от 102,68 лв. сторени
транспортни разходи и разходи по престой във връзка с пътуване по маршрут
гр. ***, ведно със законната лихва от деня на увреждането – 13.08.2023г. до
окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА на основание чл. 78 ал. ал.1 от ГПК В. П., гражданин на
***, БУЛСТАТ: ЕИК ***, с адрес област *** да заплати на Р. М. Ц., гражданин
на *** роден на **********г. в *** притежаващ международен паспорт тип
„***", код на държавата „***" номер ***, издаден на 11.05.2021г. от ***,
валиден до 11.05.2031г. сума в размер на 2202,05 лева, представляваща
сторените по делото разноски.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Препис от постановеното решение да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5