Р
Е Ш Е
Н И Е
№260537
гр. Пловдив, 14.12.2020 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски окръжен съд, гражданско отделение, І гр. с., в публично заседание
на дванадесети ноември през две хиляди и двадесета година, в състав:
Окръжен съдия:Атанаска Букорещлиева
при
участието на секретаря Недялка Кратункова, като
разгледа докладваното гр. дело №2612 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба,
подадена от Д.Г.В., ЕГН **********, с настоящ адрес-****, с която е предявен
иск с правно основание чл.45 от ЗЗД против Л.Л.Н.,
ЕГН **********,***.
Изложени са в исковата молба обстоятелства, че ищецът
е пострадал при пътно транспортно произшествие, станало на ***г. в землището на
***, по път III - 6062, км 8+500. На посочената дата същият управлявал собствения
си мотокултиватор, натоварен със ***, когато бил
настигнат и ударен от лек автомобил „Алфа Ромео“ с рег.№***, управляван от ответника
Л.Л.Н. - неправоспособен шофьор, с концентрация на
алкохол в кръвта над допустимата по закон. Вследствие на удара, мотокултиваторът и прикаченото към него ремарке били изцяло
деформирани, а на ищеца били причинени следните увреждания, представляващи
средни телесни повреди- счупване на телата на втори и седми шийни прешлени, както и на израстъците на седми шиен
прешлен, с разкъсване на междупрешленни дискове на
ниво между пети и шести шийни и на шести и седми шийни прешлени, с наличие на херния на диска между пети и
шести шийни прешлени, довело до трайно затрудняване
на движенията на врата; разкъсване на между-прешленните
дискове на нивото между пети и шести шийни и на шести
и седми шийни прешлени, довело до оперативното
отстраняване на същите и до поставянето на изкуствени дискове на тяхно място,представляващо
постоянно разстройство на здравето, неопасно за живота; счупване на лявата малка пищялна кост, довело до трайно затрудняване на движенията
на левия долен крайник; счупване на дъгата на дясната ябълчна
кост, изискващо оперативно лечение, което и поради функционалната свързаност на
костта с горната и долната челюст е довело до счупване на челюст. Освен
гореописаните увреждания, ищецът понесъл и леки телесни повреди- черепно-мозъчна
травма, съставляваща линеарно счупване на череп;
счупване на носни кости; разкъсно-контузни рани по
двата долни крайника и по левия горен крайник; контузия в областта на ставите
на лявото ходило; контузии на главата, гръдния кош и шията; сътресение на мозъка;
охлузвания по глава, глезени и длани и кръвонасядания
/кефалхематони/ в окосмената част на главата. Твърди
се, че в резултат на получените увреждания ищецът бил 17 дни на лечение в ***,
където била извършена оперативна интервенция. След изписването му от болничното
заведение същият бил в невъзможност да се грижи за себе си, общото състояние на
организма му било влошено без благоприятна перспектива за възстановяване, болки
и страдания понасял и понастоящем поради невъзможността да работи като ***,
какъвто труд по-рано полагал, бил зависим от чужда помощ, пострадало
самочувствие му. Движенията на врата му и до настоящия момент били ограничени,
не бил в състояние да издържа по-сериозно физическо натоварване, чувствал се
потиснат и преждевременно състарен. Твърди се, че с влязла в сила присъда, постановена
по нохд №6023/2017г. на ПРС, 26 н. с., ответникът е
осъден за извършено престъпление по чл. 343, ал.3, пр. I и пр. V, б. “А”, вр. с ал. 1, б. „Б”, вр. с чл.
342, ал. 1 НК. Междувременно ищецът
предявил искове за обезщетяване на претърпените имуществени и неимуществени
вреди срещу застрахователя на Н. и самия него, съединени при условията на
евентуалност. Образуваното търговско дело №123/2018г. по описа на 15 гр. с. на ***
първоначално било спряно до приключване на воденото наказателно производство, а
впоследствие- и на основание чл.229, ал.1, т.7 от ГПК, поради открито
производство по несъстоятелност по отношение на чуждестранния застраховател- ***
застрахователна компания „Олимпик“. Ищецът оттеглил
предявения евентуален иск против Н. и депозирал искова молба пред ПОС, по повод
на която е образувано настоящото дело.
Предвид изложеното, се иска от съда да постанови
решение за осъждането на ответника да заплати на ищеца сумата от 130 000 лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди /като от него- 100 000 лв.
за понесените по повдигнатото обвинение срещу деликвента
средни телесни повреди и 30 000 лв. за понесените телесни увреждания извън тази
категория, квалифицирани от Прокуратурата като „леки”/. Претендира се и
присъждане на законната лихва върху главницата, считано от датата на деликта- ***г. до изплащането й.
Съображения по спора са развити и в писмена защита на адвокат В.-пълномощник на ищеца. Претендира се присъждането на
адвокатско възнаграждение по реда на чл.38, ал.2 от ЗА.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор на
исковата молба от ответника, чрез упълномощения процесуален представител- адвокат М., с който е изразено становище за неоснователност на претенцията
на ищеца. Твърди се, че последният е
неправоспособен водач, който в нарушение на ЗДвП- чл.156 ЗДвП е управлявал мотокултиватор с ремарке при процесния
случай. При управлението на мотокултиватора ищецът не
е спазил правилата за движение по пътищата, като не се е движил възможно най-близо
до дясната граница на платното за движение, а освен това мотокултиваторът
не е бил оборудван с техническо устройство, даващо жълта мигаща или проблясваща
светлина, не е имало изискуемите светлоотразителни
устройства или части- триъгълници или други и габаритни светлини, обозначаващи мотокултиватора и ремаркето. Предвид тези обстоятелства,
ответникът счита, че поведението на ищеца е основна причина за настъпване на
ПТП, а при условията на евентуалност- че
е допринесло за причиняване на вредните последици, като съпричиняването
определя на над 50% . На
следващо място, ответникът оспорва и размера на ищцовата
претенция, като счита същият за съществено завишен и неотговарящ на действително
претърпените вреди, болки и страдания. Заявява, че ищецът се е възстановил от
травмите и уврежданията, противно на твърденията в исковата молба, и продължава
да работи ***.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира следното:
Видно от представения по делото протокол за пътнотранспортно произшествие с пострадали лица №55/***г.,
издаден от органите на МВР, на ***г. около 6,10ч., по път III - 6062, км 8+500 е настъпило ПТП с
участници- Л. Н., управлявал автомобил
„Алфа Ромео“ с рег. №***, собственост на Й. Б., и Д.В., управлявал мотокултиватор марка Tilling, неправоспособен водач.
Установява се от приетата медицинска документация /2
бр. епикризи/, че на ***г. ищецът е приет в ***, Клиника
по неврохирургия, където му е извършена оперативна интервенция, изписан е на
26.10.2016г. с подобрение, като са му дадени препоръки за щадящ шийната област режим и постепенно активно раздвижване. На
31.10.2016г. В. отново е постъпил в болничното заведение и му е извършена втора
операция за наместване и фиксация на ябълчна кост.
Не е спорно между страните и се установява от
приложеното нохд №6023/2017г. на ***, че с присъда
№259/15.11.2018г. ответникът Н. е признат за виновен в това, че на ***г. в землището
на ***, на път III - 6062 км 8+ 500, при управление на МПС –лек автомобил „Алфа
Ромео“ с рег. №***, е нарушил правилата за движение, а именно чл.5, ал.3, т.1,
чл.20, ал.1, чл. 20, ал.2, чл.150, чл.152а, ал.1 от ЗДвП и чл.3, т. 1 и т.2, чл.4
от ППЗДвП, като по непредпазливост е причинил на Д.Г.В.
средни телесни повреди, изразяващи се в счупване на телата на втори и седми шийни прешлени, както и на израстъците на седми шиен
прешлен, с разкъсване на междупрешленните дискове и
на ниво между пети и шести шийни и на шести и седми шийни прешлени, с наличие на херния на диска между пети и
шести шийни прешлени- довело до трайно затрудняване
движението на врата и постоянно разстройство на здравето, неопасно за живота;
счупване на лявата малка пищялна кост- довела до
трайно затрудняване на движенията на левия долен крайник; счупване на дъгата на
дясната ябълчна кост –довело до счупване на челюст, като
деецът е извършил деянието в пияно състояние- управлявал е с концентрация на
алкохол в кръвта- 2,26 на хиляда и е управлявал без да има необходимата
правоспособност- престъпление по чл.343, ал.3, пр.1 и пр.5, б.“а“ вр. с ал.1, б.“б“ вр. с чл.342,
ал.1 от НК, за което е осъден на наказание- пет години лишаване от свобода. С
решение №69/26.03. 2019г., постановено по внохд
№155/2019г. на ***, присъдата е потвърдена.
В производство по възобновяване на наказателно дело с
решение №156/29.07. 2019г. по нохд/в/№309/2019г. ***
е изменил решение №69/23.06.2019г. по внохд №155/ 2019г.
на *** и потвърдената с него присъда на *** по нохд
№6023/2017г., като е отменил последната в частта, в която е прието, че процесното деяние се явява извършено вследствие нарушаване
и на правилата за движение по чл.5, ал.3 т.1 и чл.20, ал.1 ,чл.20, ал.2, изр.2,
чл.150 и чл.150а, ал.1 от ЗДвП, както и на чл.3, т. 1 и т.2, чл.4 от ППЗДвП, и е признал подсъдимия Л.Н. за невинен в това да е
допуснал нарушение на посочените правила за движение по пътищата, като го
оправдал по предявеното му обвинение в тази част и е намалил размера на
наложеното му наказание лишаване от свобода от пет години на три години и шест
месеца.
От заключението на допусната по делото съдебно-медицинска
експертиза, с вещо лице д-р М.Б., което съдът кредитира като обективно,
компетентно изготвено и неоспорено от страните, се установява, че при ПТП от ***г.
на ищеца са били причинени следните травматични увреждания: контузия на главата,
шията и гръдния кош, контузия на лява
китка и лява глезенна става, охлузвания по глезените
и дланите, полифрагментна неразмесена фрактура на
телата на шийни прешлени С-2 и С-7, безсимптомна
компресия на шийни коренчета, линеарна
фрактура на черепа и минимален субдорален кръвоизлив
в дясна слепоочна област, счупване на дясна ябълчна
кост, счупване на носните кости, счупване на 3-то и 4-то ребро вляво. На
12.10.2016г. пострадалият е бил опериран, извършена е задна шийна
стабилизация и предна шийна декомпресия на коренчета
на ниво С-5-6, фиксиране телата на прешлените- С2- и С7 с изкуствени шийни дискове. На 11.11.2016г. е извършена втора операция
за наместване и фиксация на ябълчна
кост. Непосредствено след инцидента пострадалият е изпитвал от умерени до
значителни по сила и интензитет болки и страдания, които постепенно са
затихвали в процеса на лечение. Според заключението, контузията на главата,
шията и гръдния кош, контузията на лява китка и лява глезенна
става, счупването на носните кости и на 3-то и 4-то леви ребра, линеарно счупване на черепа поотделно и в съвкупност са
довели до разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК.
Охлузванията по глезените и дланите са довели до болка и страдание без разстройство
на здравето. Полифрагментната неразместена фрактура
на телата на шийни прешлени С-2 и С-7, безсимптомна
компресия на шийни коренчета е довело до трайно
затрудняване движенията на шията. Минималният кръвоизлив под твърдата мозъчна
обвивка в дясната слепоочна област е причинило разстройство на здравето,
временно опасно за живота. Счупването на дясна ябълчна
кост е довело до трайно затрудняване на дъвченено и
говоренето. Вещото лице е посочило, че към момента на извършване на прегледа на
ищеца възстановяването на пострадалия е пълно, налице са ограничени движения в
областта на шията, които са в резултат на шийната
стабилизация и ще останат завинаги.
В подкрепа на твърденията за претърпени от ищеца
неимуществени вреди в резултат на процесното
пътнотранспортно произшествие, по делото са събрани гласни доказателства
посредством показанията на свидетелите- В. С. К. и Г.Т.П. /братовчеди на
ищеца/.
Свидетелката К. научила от брат си, че след ПТП ищецът
е в тежко състояние, бил ударен в главата, краката и ръцете, челюстта му била
счупена. След изписването на Д. от болница, където престоял около две-три
седмици, го посетила в дома му, той не можел да става, да пази равновесие, имал
световъртеж, гледал да полежава повече. Два-три месеца се нуждаел от постоянни
грижи, брат му и дъщеря му пазарували, носели храна. Преди произшествието Д.
бил здрав, жизнен, работлив човек, работел тежка физическа работа в
строителството, а като се върнел на село веднага се захващал със ***. След
инцидента обаче не бил както преди, движенията във врата му били ограничени,
боляла го главата, получавал световъртеж, не можел да стои на слънце, не е карал
тракторчето.
Свидетелят П. депозира аналогични показания. Твърди, че
преди да пострада братовчед му бил здрав
физически, не се е плашел от трудности, *** ***, а сега бил изнемощял и
потиснат. След като разбрал за ПТП, свидетелят посетил ищеца в болницата, той
имал охлузвания, краката му били посинели от удара, оплаквал се, че главата му
тежи, в невъзможност бил да движи шията си, предстояла му операцията на шийните прешлени, по-късно
направили и втора- на челюстта. Видял го и след изписването му от болницата, Д.
лежал, обслужвали го брат му и дъщеря му. След около три-четири месеца ищецът започнал
да ходи, но се оплаквал, че му тежи главата и не може да си гледа ***. Свидетелят
е виждал мотокултиватора, който Д. управлява, твърди,
че той е напълно оборудван- със светлини, габарити и мигачи.
Двамата свидетели сочат още, че катастрофата, при
която пострадал Д.,***, който е единственият път между двете селища. Преди
имало черен път, по който се движили каруците, но той бил разоран и по него вече
не може да преминава никакво превозно средство.
По делото са изслушани и показанията на свидетелите на
ответника- П. К. И. и Д. В.К..
Свидетелят И. твърди, че бил на пътя, когато станала
катастрофата. Заявява, че управляваната от Д.В. мотофреза
била без светлини. Виждал е ищеца след инцидента, твърди, че работи и управлява
въпросното превозно средство, чувал е и че изнася продукция за пазара.
Свидетелят К. често посещава ***, където живее ищецът.
Твърди, че веднъж щял да блъсне Д., защото ремаркето му било без светлини.
Знае, че ищецът е претърпял ПТП, виждал го е след инцидента, придвижва се
самостоятелно, работи в дворното си място, управлява мотокултиватора.
При така събраните по делото доказателства и установени
обстоятелства, съдът намира
от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на
чл.45 ЗЗД, всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму.
За да бъде основателен един иск с посочената правна
квалификация, следва по несъмнен начин да се установи кумулативното наличие на
следните предпоставки- деяние, противоправност на
деянието, причинена вреда, която да е в
причинно-следствена връзка с противоправното деяние,
и деянието да е извършено виновно.
В процесния случай се установи
от приложеното нохд №6023/2017г. на ***, че с влязла
в сила присъда №259/ 15.11.2018г. ответникът Н. е признат за виновен за извършване
на престъпление по чл.343, ал.3, пр.1 и пр.5, б.“а“ вр.
с ал.1, б.“б“ вр. с чл.342, ал.1 от НК, за което му е
наложено съответното наказание.
Според чл.300 от ГПК, влязлата в сила присъда на
наказателния съд е задължителна за гражданския, когато разглежда последиците от деянието, относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност
и виновността на дееца.
С оглед наличието на влязла в сила присъда по
нохд №6023/2017г.
на *** и съобразно чл.300 ГПК, следва да се приемат за доказани обстоятелствата относно авторството,
противоправността на деянието и вината на ответника Н.. Със
сила на пресъдено нещо
следва да се приеме за установено и причиняването на ищеца на описаните в присъдата средни
телесни повреди по см. на НК, доколкото те са елемент от обективна страна на престъплението, в
извършването на което е признат за виновен настоящият ответник.
Наред с това,
от заключението на допуснатата
съдебно-медицинска експертиза се установи, че в резултат на
неправомерното поведение на деликвента на Д.В. са причинени още множество леки телесни повреди- контузията на главата, шията и гръдния кош, контузията на лява китка и
лява глезенна става, счупването на носните кости, счупване на 3-то и 4-то леви ребра, линеарно счупване на череп, както и охлузвания по глезените и дланите. Установи се и че пострадалият е
претъпял две оперативни интервенции, след ПТП е изпитвал от умерени до значителни по
сила и интензитет болки и страдания, които постепенно са затихвали.
Въз основа на заключението на СМЕ и показанията на В.
К. и Г.П., които, преценени по правилата на чл.172 от ГПК, следва да се
кредитират като непротиворечиви и отразяващи непосредствените възприятия на
свидетелите, се налага извод за доказаност на претърпени
от ищеца неимуществени вреди в резултат на осъщественото увреждане. Стана ясно,
че причинените на ищеца травматични увреждания и свързаните с тях болки,
страдания и неудобства са дали негативно отражение на общото му физическо и
емоционално състояние. Получените травми са довели до влошаване здравословното
състояние на същия за продължителен период от време, съпроводени са били с
болки и страдания с висок интензитет, които постепенно са отшумявали, като
лечението на пострадалия е проведено в болнично заведение и в домашна
обстановка. Възникнали са за ищеца проблеми от битово естество, нуждаел се е от
грижите на близките си, променил се е начинът му на живот, от активен, деен
човек се е превърнал в изнемощял и потиснат такъв. В тази връзка следва да се
посочи, че въз основа на показанията на свидетелите на ответника не се
установяват релевантни за спора факти, но дори да се кредитира изнесеното от
тях, че след инцидента са виждали В. да се придвижва самостоятелно и да
управлява мотокултиватора, то това не променя извода
за търпени от ищеца болки и страдания в резултат от вредоносното събитие и
установеното относно хода на оздравителния процес.
С оглед гореизложеното, следва да се приеме, че са налице елементите от фактическия състав на чл.45 от ЗЗД, пораждащи отговорността на ответника за репариране на претърпените от
ищеца вреди.
При определяне размера на дължимото обезщетение за
неимуществени вреди, съдът следва да се съобрази с критериите за справедливост,
визирани в чл.52 от ЗЗД, и да отчете конкретните факти за случая- вида и
характера на причинените увреждания, последвалите от това болки и страдания,
интензивността и продължителността на негативните преживявания на пострадалия.
По делото се установи,че при инцидента от ***г. на
ищеца са причинени описаните в присъдата средни телесни повреди, както и
множество леки телесни повреди, посочени в заключението на СМЕ, че през
възстановителния период същият е търпял вследствие на тях от умерени до
значителни болки, които постепенно са отшумели, имал е трайно затруднение при движение на шията, трайно
затрудняване на дъвченето и говоренето, изпитвал е неудобства и ограничения, бил
е в невъзможност да се обслужва без чужда помощ и да работи. Предвид тези
обстоятелства, съдът счита, че за справедливото обезщетяване на настъпилите за
ищеца неблагоприятни последици в резултат на противоправното
деяние следва да се присъди сума от 55 000 лв., като за разликата над посочения
размер до заявения такъв от 130 000 лв. претенцията се явява неоснователна,
доколкото не се доказват трайни увреждания и усложнения, с изключение на
ограничените движения в областта на шията, нито сериозни и необратими промени в
психическото му здраве.
При определяне окончателния размер на дължимото
обезщетение следва да се обсъди и релевираното от
ответника възражение по чл.51,ал.2 от ЗЗД- за съпричиняване
на вредните последици от страна на пострадалия.
Преценката относно приноса за настъпване на
вредоносния резултат следва да се изгражда въз основа на доказани по делото
конкретни действия или бездействия, с които увреденото лице обективно е
способствало за настъпване на този резултат или чрез които е създало условия за
настъпването му или го е улеснило.
В случая не се събраха категорични доказателства,
сочещи на противоправно поведение на ищеца, с което
да е допринесъл за непозволеното увреждане. Съгласно чл.150а ЗДвП, за да
управлява моторно превозно средство, водачът трябва да притежава свидетелство за
управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него МПС.
По делото не е било спорно, че ищецът не е притежавал свидетелство за
управление на процесния
мотокултиватор, но не се установи липсата на
правоспособност за управление на въпросната селскостопанска машина да е обусловила по някакъв начин настъпването на
вредите. Освен това, не се ангажираха от ответника каквито и да е
доказателства в подкрепа на заявеното в отговора, че ищецът, управлявайки мото-култиватора,
не се е движил възможно най-близо до дясната граница на платното за движение, съгласно
изискването на чл.15,ал.1 ЗДвП, и по този начин е станал причина за
реализирането на пътнотранспортното произшествие. На следващо място, не се
доказа по несъмнен начин, че управляваният мотокултиватор,
който представлява “самоходна машина”
по смисъла на § 6, т.16 от ДР на ЗДвП и на § 1,т.12 от ДР на Закона за
регистрация и контрол на земеделската и горската техника, а също и “пътно
превозно средство” и “моторно превозно средство” по см. на § 6, т.10 и т.11 от
ДР на ЗДвП, при движение нощем се е движил без да е бил обозначен, съобразно изискванията
на чл.72 и чл.73 ЗДвП. Депозираните в тази връзка показания на свидетеля П. И.
съдът не кредитира, доколкото не стана ясно същият да е бил очевидец на ПТП,
нито къде се е намирал при настъпването му. Видно е от мотивната
част на присъдата по приложеното нохд №6023/2017г.,
че И. е бил свален от лекия автомобил„Алфа Ромео“, управляван от Н., преди ПТП,
а заради заявеното от него като свидетел в съдебно заседание на 08.08.2018г., че той е управлявал автомобила, по образуваното нохд № 7889/ 2019г. на *** му е наложено наказание „пробация“ за извършено престъпление по чл.290,ал.1 НК. С
оглед на това, не може да се приеме, че увреждането е обусловено и от
поведението на ищеца, при което възражението на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
пострадалия е неоснователно. Следователно, не са налице предпоставките по чл. 51, ал.2 от ЗЗД
за намаляване размера на определеното обезщетение, поради което предявеният иск ще се уважи в посочения по- горе
размер от 55 000лв., като за разликата над тази сума до пълния претендиран размер от 130 000лв. - ще се отхвърли.
Съгласно чл.84 ,ал.3 вр. с
чл.86 от ЗЗД, върху дължимото обезщетение следва да бъде присъдена и законната
лихва, считано от датата на увреждането-***г. до окончателното му изплащане.
Ищецът не е направил разноски по делото, поради което
такива не му се присъждат.
На основание чл.38, ал.2 от ЗА, ответникът следва да
бъде осъден да заплати на адвокат З.П.В. адвокатско възнаграждение за
предоставяне безплатно на правна защита и съдействие на ищеца при условията на
чл.38, ал.2 вр. с чл.38, ал.1, т.2 от ЗА. Предвид
защитавания материален интерес и съгласно чл.7, ал.2, т.5 от Наредба №1/2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, нормативно установеният
минимум на адв. хонорар за една инстанция възлиза в
размер на 4 130лв., като с оглед изхода на спора от тази сума ответникът следва
да заплати възнаграждение в размер на 1 747,31лв., съобразено с уважения размер
на предявения иск //4 130лв. х 55 000лв./: 130 000лв./.
Ответникът не е
заявил искане за разноски, поради което такива не се присъждат.
Тъй като ищецът е освободен от заплащането на държавна
такса и разноски по делото по реда на чл.83, ал.1, т.4 ГПК, то на основание чл.78,
ал.6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на ОС- Пловдив
дължимата за производството държавна такса в размер на 2 200 лв., както и
сумата от 131,62 лв., представляваща изплатено от бюджета на съда
възнаграждение на вещо лице по допуснатата
СМЕ, изчислени съобразно уважената част на иска.
По изложените съображения, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Л.Л.Н., ЕГН **********,***
да заплати на Д.Г.В., ЕГН **********, с настоящ адрес-****, сумата от 55 000
/петдесет и пет хиляди/лв., представляваща обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени
вреди- болки, страдания и неудобства в резултат на получените травматични
увреди, изразяващи се в счупване на телата на втори и седми шийни
прешлени, счупване на израстъците на седми шиен прешлен, с разкъсване на междупрешленните дискове и на ниво между пети и шести шийни и на шести и седми шийни
прешлени, с наличие на херния на диска между пети и шести шийни
прешлени- довело до трайно затрудняване движението на врата и постоянно
разстройство на здравето, неопасно за живота; счупване на лявата малка пищялна кост- довела до трайно затрудняване на движенията
на левия долен крайник; счупване на дъгата на дясната ябълчна
кост –довело до счупване на челюст; както и контузия на главата, на шията и
гръдния кош, контузия на лява китка и лява глезенна
става, счупване на носните кости и на 3-то и 4-то леви ребра, линеарно счупване на черепа, охлузвания по глезените и
дланите, при пътнотранспортно произшествие, станало на ***г. в землището на ***,
на път III - 6062 км 8+ 500, причинено противоправно и виновно от Л.Л.Н.,
при управление на МПС –лек автомобил „Алфа Ромео“ с рег. №***, ведно със
законната лихва върху сумата от 55 000 лв., считано от ***г. до окончателното
й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за обезщетение за неимуществени вреди
за разликата над 55 000 лв. до пълния предявен размер от 130 000 лв., като неоснователен.
ОСЪЖДА Л.Л.Н., ЕГН **********,***,
да заплати на адвокат З.П.В.,***, със служебен адрес: ***, сумата от 1747,31лв. /хиляда седемстотин четиридесет и седем лв. и тридесет
и една ст./лв.,
представляваща адвокатско възнаграждение за осъществяване безплатно процесуално представителство на ищеца по гр.д.№2612/2019г.- Д.Г.В., ЕГН **********.
ОСЪЖДА Л.Л.Н., ЕГН **********,***,
да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Пловдивския
окръжен съд, сумата от 2 200 /две хиляди и двеста/лв. - дължимата за
производството държавна такса, както и сумата от 131,62 /сто тридесет и един
лв. и шестдесет и две ст./лв., представляваща изплатено от бюджета на съда
възнаграждение на вещо лице по допуснатата СМЕ, изчислени съобразно уважената
част на иска.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивския апелативен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия: