№ 16217
гр. София, 28.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 140 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ИЛИНА ЛЮБ. ГАЧЕВА
при участието на секретаря СОФИЯ Г. РАЙКОВА
като разгледа докладваното от ИЛИНА ЛЮБ. ГАЧЕВА Гражданско дело №
20221110161971 по описа за 2022 година
Производството е по реда на Част втора, Дял първи от ГПК.
Образувано е по подадена от “*****************” АД с ЕИК *********
срещу наследниците на Т. С. Т..
Ищецът твърди, че между него и лицето Т. С. Т. е бил сключен договор за
кредитна карта на физическо лице от 05.03.2020г., по силата на който му била
предоставена сумата от 500 лв. /кредитен лимит/, с краен срок за ползване и
погасяване - 31.03.2022г., като изпаднал в забава, считано от 16.09.2021г.,
поради просрочие на четири месечни вноски, включващи главница и лихви.
При опит от страна на ищеца, длъжникът по договора за кредит да бъде
уведомен за настъпилата предсрочна изискуемост, се установило, че лицето е
починало, като негов наследник е ответникът А. С. Т. с ЕГН **********.
Дължимите и непогасени суми по договора сключен с Т. С. Т., са следните -
441,69 лв. - непогасена главница за периода 16.09.2021г. - 21.12.2021г., ведно
със законната лихва от 15.11.2022г., до окончателното изплащане; сумата от
20,82 лв. - възнаградителна лихва върху главницата за периода 16.09.2021г. -
21.12.2021г., както и сумата от 48,44 лв. - мораторна лихва за периода
16.09.2021г. - 14.11.2022г. Претендират се и разноските, сторени по
производството
В срока за отговор по чл.131 ГПК, ответникът А. Т. не е подал отговор на
исковата молба.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като взе предвид доводите на страните и
прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 от ГПК, приема
за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание
1
чл.79, ал.1 вр.чл.240, ал.1 и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Видно от представените по делото писмени доказателства, по безспорен
начин се установява наличието на валидно кредитно правоотношение между
ищеца и лицето Т. С. Т., поч. на 26.12.2021г., със съдържанието посочено в
исковата молба. От допуснатото и прието по делото заключение на вещото
лице по съдебно-счетоводната експертиза, се установява, че по кредитното
правоотношение са усвоявани суми в периода 29.12.2020г. - 25.02.2021г., както
и че са извършвани погасявания в общ размер на 130,30 лв., в периода
18.02.2021г. - 19.08.2021г., като след последната дата, погасителни вноски по
кредитното правоотношение липсват. Вещото лице е установило, че към
датата на подаване на исковата молба, на основание на която е образувано
настоящото производство и към която дата крайният срок на изпълнение на
договора е настъпил /31.03.2022г./, неплатени и дължими са следните суми:
441,67 лв. - главница; 20,84 лв. - възнаградителна лихва за исковия период,
както и 52,15 лв. - мораторна лихва за исковия период. Съдът изцяло
кредитира като пълно, обективно и безпристрастно заключението на вещото
лице, на което основава изводите си по съществото на правния спор. Видно от
приложеното удостоверение за наследници, длъжникът по кредитното
правоотношение Т. С. Т., поч. на 26.12.2021г., се наследил от своя брат -
ответника А. С. Т. с ЕГН **********, като по делото не са налице наведени
възражения, респ. доказателства сочещи към наличието на евентуален отказ
от наследството на починалия длъжник.- страна по кредитното
правоотношение.
С оглед на гореизложеното, се формира правният извод за основателност на
предявените искови претенции, в предявения от ищеца, размер. Без правно
значение са съображенията за настъпила предсрочна изискуемост, тъй като
крайният срок на изпълнение по договора е настъпил и преди предявяване на
исковата молба.
По разноските.
Съобразно изхода от настоящия правен спор, на основание чл.78, ал.1 ГПК, в
полза на ищеца следва да бъдат присъдени разноските за държавна такса и за
депозит на вещото лице в общ размер на 400 лв.. Искането на ищеца за
присъждане на адвокатско възнаграждение в размер на 360 лв., за
осъществено процесуално представителство от упълномощен процесуален
представител е неоснователно и не следва да бъде уважавано въпреки
представените доказателства за заплащането му, като съображенията на
настоящия съдебен състав са следните: на първо място следва да бъде
отчетена относително ниската фактическа и правна сложност на
производството; броя на проведените открити съдебни заседания и
осъществени процесуални действия в защита на имуществените интереси на
ищеца; сложността на процеса по събиране на доказателства и пр., като при
преценка на изброените по-горе обстоятелства, съдът намира, че адвокатско
възнаграждение не се следва в настоящото производство, тъй като
2
упълномощените/преупълномощавани процесуални представители не са се
явили в проведеното единствено открито съдебно заседание по делото, а
обемът на осъществената правна, в т.ч. процесуално-правна защита е
пренебрежимо нисък с оглед на размера на претендираното възнаграждение.
На следващо място, следва да бъде отчетено и обстоятелството, че ищецът
като юридическо лице, притежава назначени служители /юрисконсулти/, които
съобразно с установената си длъжностна характеристика да защитават
законните му права и интереси, като безспорно е налице свобода при избора
по какъв начин да се реализира същата, в т.ч. и чрез упълномощаване на
процесуални представители /адвокати/, но съобразно с материалния интерес
по настоящото производство, както и предвид вече изложените аргументи за
фактическата и правната му сложност, съдът намира, че в настоящата
хипотеза адвокатско възнаграждение не следва да бъде присъждано, с оглед
спазване на принципа на справедливост.
По изложените мотиви, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл.79, ал.1 вр.чл.240, ал.1 и чл.86, ал.1 от ЗЗД, А. С.
Т. с ЕГН **********, да заплати на “*****************” АД с ЕИК
*********, дължимите и непогасени суми по договор за кредитна карта на
физическо лице от 05.03.2020г., сключен с Т. С. Т., поч. на 26.12.2021г., а
именно: сумата от 441,69 лв. - непогасена главница за периода 16.09.2021г. -
21.12.2021г., ведно със законната лихва от 15.11.2022г., до окончателното
изплащане; сумата от 20,82 лв. - възнаградителна лихва върху главницата за
периода 16.09.2021г. - 21.12.2021г., както и сумата от 48,44 лв. - мораторна
лихва за периода 16.09.2021г. - 14.11.2022г.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК, А. С. Т. с ЕГН **********, да
заплати на “*****************” АД с ЕИК *********, сумата от 400 лв.,
разноски за държавна такса и за депозит на вещо лице, сторени в
производството по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3