№ 10638
гр. ., 05.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 44 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети май през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ПОЛИНА АНД.
ХАДЖИМАРИНСКА
при участието на секретаря ТЕОДОРА СТ. ВЕЛЧЕВА
като разгледа докладваното от ПОЛИНА АНД. ХАДЖИМАРИНСКА
Гражданско дело № 20241110152653 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от „... срещу В. Б. А., М. Б. А. и И.
Х. К., с която са предявени субективно пасивно и обективно кумулативно
съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл.
150, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответниците да заплатят на ищеца в
условия на разделност, при квоти 2/4 за В. Б. А., и по ¼ за М. Б. А. и И. Х. К., обща
сума в размер от 221,13 лв. – главница, представляваща неплатена цена на
доставена топлинна енергия за битови нужди през периода от 1.05.2021г. до
31.10.2021г. за топлоснабден имот, находящ се в ., аб.№ ., обща сума в размер от
2,33 лв. – главница, представляваща неплатена цена на предоставена услуга дялово
разпределение за м.10.2021г., обща сума в размер от 56,90 лв. – мораторна лихва
върху първата главница за периода от 15.09.2022г. до 28.08.2024г., и обща сума в
размер от 0,74 лв. – мораторна лихва върху втората главница за периода от
16.12.2021г. до 28.08.2024г.
В исковата молба, уточнена с допълнителна молба, ищецът излага, че
ответникът В. Б. А., заедно с наследодателя на другите двама ответници Х. В. А., в
качеството си на съсобственици на топлоснабдения имот през исковия период са
били клиенти на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ,
1
поради което са били обвързани от договор за продажба при Общи условия, приети
от топлопреносното дружество. Твърди, че за процесния имот е била доставяна
топлинна енергия, цената за която е платима месечно, като падежите за плащане са
определени в съответните приложими към договора Общи условия. Поддържа, че
съгласно чл. 155, ал. 1, т. 2 ЗЕ потреблението на топлинна енергия е било
остойностявано ежемесечно по прогнозни вноски, а в края на всеки отоплителен
период са били изготвяни изравнителни сметки на база реален отчет на уредите за
дялово разпределение от фирмата, извършваща дялово разпределение на
доставяната топлоенергия в сградата етажна собственост по местонахождение на
имота. Посочва, че потребителите не са изпълнили задълженията си за заплащане
цената на доставената топлинна енергия и на услугата дялово разпределение, като
поради забавата за плащане е начислена като дължима и мораторна лихва върху
главните вземания след изтичане на установения в Общите условия падеж. С тези
доводи ищецът обосновава правния си интерес от търсената искова защита.
Претендира да му бъдат присъдени сторените по делото разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответниците са депозирали отговори на
исковата молба, с които заявяват, че признават задълженията си за исковите суми и
са погасили същите с извършени в полза на ищеца плащания. В проведеното по
делото съдебно заседание молят за отхвърляне на предявените искове на това
основание, както и излагат доводи, че не са дали повод за завеждане на исковите
претенции, поради което в приложение правилото на чл. 78, ал. 2 ГПК направените
от ищеца разноски не следва да им бъдат възлагани в тежест.
С молба от 16.04.2025г. ищецът чрез процесуалния му представител юрк.
Соларова заявява, че действително е получил плащане в погашение на предявените
вземания. Поддържа искането си за присъждане на направените по делото
разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като прецени твърденията на страните и като обсъди събраните по
делото доказателства, формира следните изводи от фактическа и правна страна:
Основателността на предявените искове се предпоставя от установяване на
фактически състав, включващ наличието на облигационно правоотношение по
договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за процесния имот, по
който през исковия период ищецът е изпълнил задължението си да достави
топлинна енергия в количество, за което е начислена претендираната цена, при
дялово разпределение от избран търговец, и неизпълнение в срок насрещното
задължение на ответниците за плащане стойността на потреблението.
2
С оглед твърденията за извършено плащане в погашение изцяло на
предявените вземания за главници и мораторни лихви, съставляващо признание на
вземанията както по основание, така и по размер, се явяват безспорни всички
посочени правопораждащи факти, с оглед на което същите са отделени като
ненуждаещи се от доказване съгласно чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК с приетия
доклад по делото.
От ответните страни е заявено оспорване на вземанията единствено с
правопогасяващо възражение за плащане на дължимите суми. Не е спорно и от
приети като доказателства 3 бр. фискални бонове се установява, че в срока по чл.
131, ал. 1 ГПК ответниците са заплатили в полза на ищеца суми, които последният
признава, че покриват изцяло претендираните главници и мораторни лихви, вкл.
лихви от датата на подаване на исковата молба до датите на плащанията.
Следователно наведеното възражение за погашение на съдебно предявените
вземания е основателно и предвид извършеното плащане в хода на висящия
процес, което съдът съобразява съгласно чл. 235, ал. 3 ГПК, исковите претенции
подлежат на отхвърляне.
По разноските: Доколкото плащането от ответниците е извършено след
съдебното предявяване на вземанията, те следва да понесат отговорността за
направените от ищеца разноски. Не се установява да е налице хипотезата на чл. 78,
ал. 2 ГПК, която разпоредба предвижда, че ако ответникът с поведението си не е
дал повод за завеждане на делото и ако признае иска, разноските се възлагат върху
ищеца. Визираната норма урежда изключение от общите правила за разпределяне
на отговорността за разноски между страните, като свързва правото на разноски с
основателността на предизвикания от ответника правен спор, преценката за което
налага изследване на извънпроцесуалното му поведение – доколко същото е
станало причина за търсената съдебна защита, както и на поведението му след
сезиране на съда – дали е признал иска. В процесния случай, с оглед установените
в чл. 33, ал. 1 от приложимите Общи условия от 2016г. условия за плащане на
месечните дължими суми за топлинна енергия, задълженията на ответника В. Б. А.
– потребител през исковия период в лично качество, са възникнали като срочни и
изискуемостта на същите е настъпила, респ. същият е изпаднал в забава преди
предявяване на исковите претенции. От друга страна, видно от представено
удостоверение за наследници на Х. В. А., той е починал на 2.07.2022г. – след
изтичане на срока за изпълнение, поради което по арг. от чл. 84, ал. 1, изр. 2 ЗЗД, не
е била необходима покана за поставяне в забава на неговите наследници
ответниците М. Б. А. и И. Х. К. за преминалите в правната им сфера на основание
3
наследственото правоприемство задължения. Отделно от това, последните не са
представили доказателства в подкрепа на твърденията си, че са отправили искане
до ищеца за посочване размера на дължими суми, в отговор на което да са им били
предявени само вземанията, погасени от тях извънсъдебно. Поради това съдът
намира, че не е изпълнено изискването на чл. 78, ал. 2 ГПК ответниците да не са
дали повод за исковите претенции като условие за освобождаването им от
отговорност за деловодните разноски.
От страна на ищеца е заявено искане за присъждане само на разноски за
процесуално представителство от юрисконсулт, каквито му се в размер от 100 лв.,
определен от съда съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 25 Наредба за
заплащане на правната помощ, при съобразяване липсата на фактическа и правна
сложност на делото. От посочената сума в тежест на ответника В. Б. А. следва да се
възложат 50 лв., а в тежест на М. Б. А. и И. Х. К. – по 25 лв. всяка.
С тези мотиви съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „..., ЕИК ., със седалище и адрес на управление:
., срещу В. Б. А., ЕГН **********, с адрес: гр. ., ул. „.“ № 6, М. Б. А., ЕГН
**********, с адрес: гр. ., ж.к. ., и И. Х. К., ЕГН **********, с адрес: гр. ., ., искове
с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
осъждане на ответниците да заплатят в условия на разделност, при квоти 2/4 за В.
Б. А., и по ¼ за М. Б. А. и И. Х. К., обща сума в размер от 221,13 лв. – главница,
представляваща неплатена цена на доставена топлинна енергия за битови нужди
през периода от 1.05.2021г. до 31.10.2021г. за топлоснабден имот, находящ се в ., аб.
№ ., обща сума в размер от 2,33 лв. – главница, представляваща неплатена цена на
предоставена услуга дялово разпределение за м.10.2021г., обща сума в размер от
56,90 лв. – мораторна лихва върху първата главница за периода от 15.09.2022г. до
28.08.2024г., и обща сума в размер от 0,74 лв. – мораторна лихва върху втората
главница за периода от 16.12.2021г. до 28.08.2024г.
ОСЪЖДА В. Б. А., ЕГН **********, с адрес: гр. ., ул. „.“ № 6, М. Б. А., ЕГН
**********, с адрес: гр. ., ж.к. ., и И. Х. К., ЕГН **********, с адрес: гр. ., ., да
заплатят на „..., ЕИК ., със седалище и адрес на управление: ., на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК, общо сумата от 100 лв. – разноски за юрисконсултско възнаграждение,
от която В. Б. А. – 50 лв., а М. Б. А. и И. Х. К. – по 25 лв. всяка.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски градски съд в 2-
седмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4