Р Е Ш Е Н И Е
№.4746
гр.
Варна, 30.10.2013г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, 9-ти състав, в открито съдебно заседание, проведено на четвърти
октомври две хиляди и тринадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: НИКОЛАЙ СТОЯНОВ
при
участието на секретаря В.М., като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 3360 по описа на ВРС за 2012-та година, 9-ти с-в, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявени са субективно пасивно съединени искове с
правно основание чл.124, ал.1 ГПК от С.М.П.,
ЕГН**********, за приемане
за установено в отношенията между страните, че И.М.К., ЕГН**********, К.Я.К., ЕГН********** и М.Я.Д.,
ЕГН**********, не са
собственици на ПИ №* по КП на *, с площ 921кв.м. и граници: от трите
страни път и ПИ № *.
Ищецът
твърди, че е
наследник по закон на * П. *** с ЕГН **********, починал на 01.06.1986г. С
Решение 736/21.09.2000г. на ПК-Варна на наследниците на * П. е признато правото
на собственост в съществуващи /възстановими/ стари
реални граници на имот - лозе от 1,200 дка, трета категория, находящо се в
терен по §4 на гр.Варна в местността „*", представляващо по плана на стари
имотни граници на местност „*), пл.№*, като същият е идентичен с имот № * по
плана на СО *, целият с площ от 921 кв.м. при граници от трите страни път и ПИ
№ *. Понастоящем няма изработен и влязъл в сила план на новообразуваните имоти
и издадена Заповед по пар. 4к ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ.
Интересът от исковете се
обосновава с твърдението, че ответниците оспорват правата на ищеца, като считат,
че са трансформирали валидно правото си на ползване в право на собственост,
което от своя страна се оспорва от ищеца. Последният излага също, че решението
по адм. дело № 450/1995г. на ВОС не го обвързва, тъй
като не е участвал в производството.
По
същество се моли за уважаване на исковете и присъждане на разноски. В о.с.з. се
поддържат съображенията по съществото на спора.
В срока
по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от М. *. Ответникът оспорва иска
като недопустим и неоснователен. Твърди, че решението на поземлената комисия е
нищожно, тъй като е постановено от незаконен състав съгл. чл. 60 ал.4 от
ППЗСПЗЗ, поради което ищецът не притежава активна процесуална легитимация за
завеждането на иска.
Навежда
още, че искът е неоснователен, тъй като ответниците са придобили валидно
правото на собственост върху процесния имот, като са
били налице всички изискуеми предпоставки за трансформиране на правото на
ползване в право на собственост, а е изпълнена и процедурата по придобиването.
Твърди, че в имота е имало постройка към 01.03.0991г., отговаряща на
изискването на пар. 4а от ЗСПЗЗ за сграда.
По
същество се моли за отхвърляне на исковете и присъждане на разноски. В о.с.з.
се поддържат съображенията по съществото на спора.
В срока
по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от И.К.. Ответникът оспорва иска
като недопустим и неоснователен. Твърди, че ищецът няма правен интерес от
завеждане на отрицателен установителен иск, тъй като
имотът възстановен на наследодателя на ищеца не е идентичен с процесния имот. Твърди още, че решението на поземлената
комисия е недопустимо, тъй като няма одобрен за местността помощен план.
Навежда
още, че ответниците са придобили валидно правото на собственост върху процесния имот, като пороците при предоставяне на правото
на ползване, допуснати от държавни или общински органи, не влекат като
последица накърняване на правата на гражданите при придобиването на правото на
собственост по реда на пар. 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ.
По
същество се моли за отхвърляне на исковете и присъждане на разноски. В о.с.з.
се поддържат съображенията по съществото на спора.
Ответникът
К.К. не подава отговор в срока по чл.131 ГПК, а в о.с.з. чрез процесуалния си
представител оспорва иска.
След съвкупна преценка на
доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните, съдът приема
за установено следното от фактическа страна:
По делото не се спори, а е видно от
представеното удостоверение за наследници, че С.П. е наследник на Михаил П.,
починал на 01.06.1986г.
С решение №736/21.09.2000г. на ПК – Варна
на наследниците на * П. е признато правото на собственост в съществуващи (възстановими) граници върху лoзе от 1200кв.м., находящо се в гр.*, м. „*”, представляващо по
плана на стари имотни граници на местност „*), ПИ №*.
Не се спори, а се потвърждава от НА
№141/22.03.1934г., том 2, н.д. №341/1934г., че възстановеният имот е придобит
от * П. чрез покупко – продажба през 1934г.
По делото не се спори, а е видно от
представените удостоверения, че И.К., К.К. и М.Д. са наследници на *, починал
на 03.02.1992г. и * К., починала на 07.09.2004г.
С КНА №198/10.12.2004г., том 5, н.д.
№894/2004г. е признато правото на ответниците на собственост върху спорния ПИ
№352 по КП на СО Планова, въз основа на успешно трансформирано право на
ползване по реда на пар.4а ПЗР ЗСПЗЗ.
От приложеното (към корица, поради
оригиналния си характер) адм.д. №450 по описа на ВОС
за 1995г. се установява, че с влязло в сила решение по посоченото дело е
признато на ответникците право на изкупуване по пар.4а ПЗР ЗСПЗЗ за спорния имот, като е определена и
оценка на същия. Не се спори, че цената е платена в полза на собственика в
изискуемите по закон срокове (оспорва се обвързаността на решението досежно другите предпоставки за трансформация, предвид
неучастието на ищеца в производството).
От показанията на св. Г. *, които съдът
кредитира като обективни и непосредствени се изясни, че през 50-те години на
миналия век спорното място е било засято от С.П. с лози и с люцерна – в
различни свои части. През 1995 – 1996г. в лозето е имало малка дъсчена
постройка за инструменти, която не е била измазана и не е имала прозорци.
От показанията на св. М. П. – син на ищеца,
които съдът кредитира по реда на чл.172 ГПК в частта, в която кореспондират с
останалия доказателствен материал си изясни, че през 2009г. в дворното място е
имало малка тухлена постройка с един прозорец, без врата, покрита с керемиди, в
която е липсвала ВиК инсталация.
Ангажирани са гласни доказателства чрез
разпит на св. Хр. *, които съдът кредитира като като обективни и непосредствени. От същите се изясни, че
преди шест години, когато свидетелката за пръв път е посетила спорния имот, в
него е имало малка барака с навес, двойно легло, масичка и пейка в него.
Постройката е имала бетонова основа, ток и вода. Бащата на ответницата И.К. е
разказвал на свидетелката, че същата къщичка е изградена още 60-те години на
миналия век.
От показанията на св. Г. *, които съдът
кредитира като обективни и непосредствени се установи, че още през 1967г.,
когато свидетелят е посещавал мястото, в него е била ситуирана
малка къщичка с навес, снабдена с легло и отоплителна печка. Постройката е била
тухлена, измазана, с комин в дясната си част. Вляво от къщичката е имало навес,
който се е ползвал за складиране на инструменти.
От заключенията по приетите СТЕ и
допълнителна СТЕ, които съдът кредитира като обективни и достоверни се устовява, че
ПИ №* по КП на СО *, попада с три свои граници и с площ от 907кв.м. в границите
на ПИ №* по ПКП (стари имотни граници), признат за възстановяване на
наследниците на * П. с решение №736/21.09.2000г. на ПК – Варна. ПИ №* е записан
по ПКП към ПНИ на с.о. „*”, който ПНИ не е влязъл в сила. Съобразно регистъра
към първоначалния план, ПИ №* е със съседи ПИ №*.
Въз основа на изложената
фактическа обстановка и съобразявайки становището на страните, съдът достигна
до следните правни изводи:
По допустимостта: След
измененията на ЗСПЗЗ от 1999г. (ДВ бр.68/1999г.), конститутивният
ефект на реституционната процедура настъпва след издаване на заповед на кмета
на общината по пар.4к, ал.7 ПЗР ЗСПЗЗ, която
индивидуализира възстановеното право и легитимира неговия притежател. При липса
на такава заповед ищецът не разполага с друг ред за защита, освен отрицателният
установителен иск срещу фактическия владелец (така и
Р. № 462/19.10.2010 г. на ВКС по гр. д. № 844/2009г., II г.о.; О.
№85/01.02.2010г. на ВКС по гр.д. №1108/2009г., II г.о. и др.), тъй като липсата
на ПНИ, който да очертае пространствените предели на правото му на собственост,
препятства надлежното му установяване. Ето защо съдът намира предявения по
делото иск за допустим.
По основателността:
Естеството на избрания от ищеца способ на защита, в случая обусловен и от
обективни пречки за упражняване на друг, свързва материалната му легитимация с
наличие на данни за защитими негови права върху
спорната вещ. В настоящия случай твърдяните права на
ищеца произтичат от констативно решение на ПК в полза на негови наследодатели,
каквото действително е постановено. Нещо повече – становището на съдебния
експерт е за идентичност на имота по установителното
решение на ПК с процесния. Въпреки, че последното не
следва да се абсолютизира, предвид актуалния етап на
реституцията в случая, горните обстоятелства са напълно достатъчни да обусловят
активната легитимация на ищците по делото, като налагат и необходимостта от
изследване на въведените от ответниците противопоставими
техни права.
В настоящия случай
последните произтичат от успешно проведена трансформация на правото на ползване
в собственост. За установяване на придобивното
основание по §4а ПЗР ЗСПЗЗ е необходимо доказването на следните предпоставки:
надлежно предоставяне на право на ползване върху земеделски земи; наличие на
построена сграда върху земята до 01.03.1991г. и заплащане на земята чрез
общината на собственика в съотвения срок от влизане в
сила на оценката.
С решение от
27.09.1995г., постановено по гр.д. №450 по описа на ВОС е признато на ответниците и техните
наследодатели правото на изкупуване по пар.4а ПЗР
ЗСПЗЗ за спорния имот, като е определена и оценка на същия. Същевременно в тяхна
полза е издаден и КНА, който макар с установителен
характер, анализиран съвкупно с обсъденото съдебно решение, навежда на извод за
наличие на надлежно предоставено право на ползване на спорното място, по реда
на 21-во ПМС.
По делото не се спори, напротив – изрично
се признава в самата искова молба, че цената е платена в полза на собственика в
изискуемите по закон срокове, поради което съдът приема за установена и
разглежданата предпоставка.
При преценката за наличие
на сграда по смисъла на пар.4а ПЗР ЗСПЗЗ следва да се
съобразят указанията, дадени с ТР №2/2011г. на ВКС, ОСГК, според които предпоставка
за възникване на правото по §4а ПЗР ЗСПЗЗ е фактически построения от ползвателя и находящ се в имота към 01.03.1991г. обект да
отговаря на изискванията на тълкувателната норма на §1в, ал.3 ДР ППЗСПЗЗ, в
която са предвидени лимитативно случаите, когато изграденото няма разглеждания
правен статут. Иррелевантно за приложението на §4а
ПЗР ЗСПЗЗ е дали изграденото отговаря на изискванията на строителните правила и
норми, установени в действащите към момента на построяването нормативни актове,
тъй като целта на закона е да изключи едиствено
постройки, които не са годни да бъдат обитавани дори и временно.
В настоящия случай
ангажираните от ищеца гласни свидетелстват
за състоянието на имота в не напълно относими към
релевантния момент – 1991г. времеви периоди – 50-те години на миналия век,
1995-1996г., 2009г. От друга страна показанията на св. Стефанов следва да се
кредитират с висока степен на интензивност, тъй като касаят непосредствено
възприемани от свидетеля обстоятелства, през продължителен период от време.
Независимо от косвения им характер относно периода преди 1991г., доколкото
показанията на св. * кореспондират с тези на св. Стефанов, последните също
следва да се кредитират. Всъщност всички свидетелски показания сочат безпротиворечиво, че в имота винаги е имало малка постройка
с четири стени и покрив и с квадратура около 8 - 10 кв.м., като различията са относно
това имала ли е прозорци или не, водоснабдена и електрифицирана ли е била и
какво конкретно се е намирало в нея. В тази връзка обаче следва да се отчете,
че законът не поставя изискване за характера и предназначението на помещението
или за изградената връзка с канализационна или ел. мрежа, а е достатъчно да е
принципно годно поне за временно или сезонно обитаване от човек. Ето защо съдът
приема за установено по делото, че в периода непосредствено преди 01.03.1991г. в
процесния имот е била налична постройка, по смисъла
на §4а ПЗР ЗСПЗЗ.
С оглед на горното съдът
намира, че ответниците успешно са трансформирали правото си на ползване в
собственост, по реда на §4а ПЗР ЗСПЗЗ, а възникналата колизия с правата на
ищците е разрешена законодателно в полза на трансформираните ползватели. Същевременно разпоредбата на §4з, ал.1 ПЗР
ЗСПЗЗ забранява по имеративен начин на преобразувания
ползвател да придобие право на собственост на площ по
– голяма от 600кв.м. В настоящия случай спорния имот е с площ от 921 кв.м.,
поради което за заликата над 600кв.м. до 921кв.м., претендираните от ответниците права, произтичащи единствено
от преобразувано ползване, следва да се отрекат към момента, към който не е
налице влязъл в сила ПНИ, на осн. §4з, ал.2 ПЗР ЗСПЗЗ.
Горните съображения обуславят извод за
основателност на предявения отрицателен установителен
иск за 321/921 кв.м. ид.ч. от процесния
имот и за неоснователност на същия за останлите
600/921 кв.м. ид.ч. от имота.
С оглед изхода по спора от направените от ищеца
разноски, ответниците следва да бъдат осъдени да му заплатят такива в размер на
292.19лв.
С оглед изхода по спора от направените от ответника
К. разноски, ищецът следва да бъде осъден да й заплатят такива в размер на
521.12лв.
На останалите ответници не се дължат разноски,
предвид липсата на доказателства за сторени такива.
Воден от горното съдът
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО спрямо С.М.П., ЕГН**********, че И.М.К., ЕГН**********, К.Я.К., ЕГН********** и М.Я.Д.,
ЕГН**********, не са собственици
на 321/921кв.м. ид.ч. от ПИ №* по КП на СО *, с площ
921кв.м. и граници: от трите страни път и ПИ № *, като ОТХВЪРЛЯ пасивно субективно
съединените искове на С.М.П.,
ЕГН**********, за приемане за установено
в отношенията между страните, че И.М.К., ЕГН**********, К.Я.К., ЕГН********** и
М.Я.Д., ЕГН**********, не
са собственици на 600/921кв.м. ид.ч. от ПИ №* по КП на СО *, с площ 921кв.м. и граници: от
трите страни път и ПИ № *, на осн.
чл.124, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА И.М.К., ЕГН**********, К.Я.К., ЕГН********** и М.Я.Д., ЕГН**********, да заплатят на С.М.П.,
ЕГН**********, сумата 292.19лв. – разноски в производството пред
ВРС, на осн. чл.78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА С.М.П., ЕГН**********, да
заплати на И.М.К., ЕГН**********, сумата 521.12лв. - разноски
в производството пред ВРС, на осн. чл.78, ал.3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен
съд – Варна, в двуседмичен срок от получаване на съобщението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: