№ 17030
гр. София, 20.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 64 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:МИРОСЛАВА П. ИЛЕВА
при участието на секретаря ПЕТЯ ЦВ. СЛАВОВА
като разгледа докладваното от МИРОСЛАВА П. ИЛЕВА Гражданско дело №
20221110124279 по описа за 2022 година
Производствотo e по реда на чл.124 ГПК.
Д. Н. А. е предявила иск по чл.357, ал.1, вр. чл.188, т.1 КТ срещу „Университетска
специализирана болница за активно лечение по онкология "Проф. Иван Черноземски“ ЕАД (с
предишно наименование „Университетска специализирана болница за активно лечение по
онкология“) за отмяна на дисциплинарно наказание „забележка“, наложено със заповед № З – 154
# 4/06.04.2022г. на изпълнителния директор на ответното дружество.
Ищцата оспорва наложеното дисциплинарно наказание с довод, че не е извършила
вмененото нарушение, тъй като не е допуснала неспазване на работното време. Възразява, че на
14.03.2022г. по устно разпореждане на старши медицински лаборант Н. Д. е започнала работа в
07:20ч. и тъй като работела на 6 – часов работен ден, работната й смяна приключила в 13:20ч.
Ищцата останала на работа и след това – до 13:45ч. поради необходимостта от довършване на
работна задача. При това възразява, че не е напуснала преждевременно работното си място, за
каквото нарушение била дисциплинарно наказана.
Ответникът е подал отговор на исковата молба в срока по чл.131 ГПК, с който оспорва
иска. Възразява, че във въпросния ден ищцата била първа смяна на работа с работно време от
08:00ч. до 14:30ч. Възразява, че още в 13:15ч. било установено, че ищцата е напуснала работното
си място. Отрича във въпросния ден на ищцата да е нареждано да започне работа преди 08:00ч.
Софийски районен съд, като взе предвид предявените искове, възраженията срещу тях и
доказателствата по делото, намира следното:
Страните не спорят, а и от събраните по делото писмени доказателства се установява, че
ищцата Д. Н. А. е била назначена по трудов договор № **/19.10.1989г. при ответника
„Университетска специализирана болница за активно лечение по онкология“ ЕАД на длъжността
„медицински лаборант“. Същата заема длъжността „медицински лаборант“ в Клиника „Обща и
клинична патология“. Съгласно трудовия договор работното й време е 6 пълни часа на ден при 5 –
дневна работна седмица.
Със заповед № З – 154 # 4/06.04.2022г. на изпълнителния директор на ответното дружество на
ищцата е наложено дисциплинарно наказание „забележка“. В мотивите на заповедта е посочено, че
ищцата е нарушила трудовата дисциплина, както и заповед № З – 202/09.04.2014г. в частта относно
работното време на служители в Клиника по Клинична патология. На 14.03.2022г. ищцата е била
1
първа смяна на работа, като съобразно заповед № З – 202/09.04.2014г. работното й време като
медицински лаборант в Клиника по Клинична патология е било от 08:00ч. до 14:30ч. В посочения
ден ищцата била напуснала работното си място преди края на установеното работно време, без
предварително да е била изтъкнала уважителна причина за това.
В писмените си обяснения от 21.03.2022г., дадени преди налагане на оспореното наказание,
ищцата оспорва на 14.03.2022г. да е напуснала работното си място по – рано от края на работното
време. Излага, че била назначена на 6 – часов работен ден, като работното време се изчислявано
сумирано и при необходимост медицинските лаборанти можело да започнат работа в 07:20ч. и да
приключат работа в 13:20ч. На конкретната дата - 14.03.2022г., старши медицински лаборант Н. Д.
изискала от ищцата да започне работа в 07:20ч., което означавало, че 6 – часовият работен ден на
ищцата приключил в 13:20ч. Ищцата останала на работа във въпросния ден до приключване на
работния процес, който била започнала, и си тръгнала в 13:45 ч. Поради това посочва, че е
работила с около 30 минути повече от установеното за нея работно време.
Видно от приетата като доказателство заповед № 3 -202/09.07.2014г. на изпълнителния
директор на ответното дружество, по отношение на медицинските лаборанти в Клиника
„Клинична патология“ са установени следните работни смени : първа смяна – от 08:00ч. до 14:30ч.
с 30 минути обедна почивка и втора смяна – 10:30ч. – 17:00ч. с 30 минути обедна почивка (л.17 –
гръб от делото).
Страните не спорят, а от приетия график за работното време в Клиника по обща и клинична
патология за м.03.2022г. се установява, че във въпросния ден – 14.03.2022г., ищцата е била първа
смяна на работа.
Възраженията на ищцата се отнасят до това, че на 14.03.2022г. по указание на старши
медицински лаборант Н. Д. ищцата е започнала работа в 07:20ч. Това възражение съдът намира за
недоказано. Не се установява от събраните по делото доказателства, вкл. от показанията на
разпитаната като свидетел Н. Д. Д. на 14.03.2022г. последната да е нареждала на ищцата да
започне работа по – рано от установеното за нея работно време, като във въпросния ден началото
на работния ден за ищцата е било от 08:00ч. Тази свидетелка посочва, че ищцата й е подчинена от
19.01.2021г. На 14.03.2022г. ищцата следвало да работи в сектор „гефрир“. В същия ден се
разминала с ищцата на работното място около 13:20г. – 13:30ч. След това д – р К. излезнала от
гефрирната стая и й съобщила, че няма лаборант, с когото да работи. При това свидетелката
започнала да търси ищцата и установила, че същата си е тръгнала. Свидетелката посочва, че в
гефрирната стая се извършват спешни изследвания. Докато пациентът е на операционната маса, се
изпраща материал в герфрирната стая и в рамките на около 20 минути трябва да се върне диагноза,
за да се разбере как да продължи операцията. Докато търсила ищцата, свидетелката срещнала А.Г.,
която съобщила, че ищцата я помолила да я смени. При това А.Г. сменила в работата ищцата, за да
извърши нужното изследване, като в същото време прекратила работата, с която е била заета.
Ищцата дори не била уведомила доктора, че си тръгва от работа.
По делото като свидетел е разпитана и А.Г., която работи при ответника като медицински
лаборант. Тя съобщава за случай, в който ищцата й казала, че трябвало да тръгне от работа по –
рано и я помолила да я замести. Това се случило около 11:00ч., като свидетелката дала съгласие да
я замести при необходимост. В същия ден свидетелката не следвало да работи в сектор „гефрири“,
а там била дежурна ищцата. Същия ден около 13:20ч. – 13:30ч. д- р К. имала нужда от работата на
медицински лаборант в сектор „гефрири“ във връзка с извършвана операция, като свидетелката
извършила нужното изследване вместо ищцата.
Като свидетел е разпитана и Ангелина К., назначена като лекар в болницата. Свидетелката
съобщава за случай, в който е била дежурна заедно с ищцата в сектор „гефрирна диагностика“ и по
време на операция, която се извършва в работното време на ищцата, свидетелката се обърнала за
съдействие от ищцата, но установила, че същата не е на работното си място. След като не я
открила, съобщила на старши лаборант Д. за отсъствието на ищцата в качеството на последната на
дежурен лаборант. Получила съдействие от друг лаборант - А., която била дежурна в друг сектор,
но се отзовала да изпълни работата, която следвало да бъде извършена от ищцата във връзка с
обработване на материал на пациента. До края на работното време свидетелката не открила ищцата
в клиниката. На следващия ден я попитала за причината за отсъствието й, като ищцата съобщила,
2
че си е тръгнала, като помолила друг служител да я замести. Свидетелката съобщава, че е
недопустимо забавянето на обработката на материал в сектор „гефрир“, тъй като това е от жизнено
важно значение за пациента.
Обсъдените по – горе свидетелски показания напълно се подкрепят и от разпита на
свидетелката С. Бочукова, която работи в болницата като началник клиника в Клиника по обща и
клинична патология. Ищцата, назначена като лаборант, й е подчинена. Посочва, че на 14.03.2022г.
д – р К. й съобщила, че няма лаборант, с когото да извърши обработка на новопостъпил материал.
Съобщава, че по график се определя лекар и лаборант, които са ангажирани в сектора за приемане
и обработване на материали в рамките на работното време на клиниката – от 08:00ч. до 14:30ч. В
писмен вид д – р К. я уведомила, че към 13:00ч. ищцата не е била открита, за да й асистира за
обработка на постъпил материал. За да не се забавя обработката, е потърсила съдействие на друг
лаборант – А.Г., която тогава е работила на друг сектор. Тази свидетелка посочва, че във
въпросния ден не е давала разрешение на ищцата да напусне работното си място по – рано.
При така събраните доказателства съдът намира за безспорно установено, че на 14.03.2022г.
ищцата е допуснала нарушение на трудовата дисциплина по чл.187, ал.1, т.1, пр.2 КТ –
преждевременно напускане на работа. Категорично се установи, че на посочената в оспорената
заповед дата – 14.03.2022г., ищцата е следвало да бъде на работа от 08:00ч. до 14:30ч. По несъмнен
начин от показанията на разпитаните четирима свидетели, доведени от ответника, се установи, че
на въпросната дата ищцата е напуснала работното си място преди установения за нея край на
работно време. Показанията на свидетелите са последователни, напълно съответстват помежду си
и взаимно се допълват и затова съдът ги кредитира. Установеното от ищцата неспазване на края на
работното време на въпросната дата е извършено виновно, като не се установяват обстоятелства,
които да оправдават поведението й. От показанията на свидетелите се установява, че
преждевременното напусне на работа от ищцата не е получило санкция от неин ръководител.
Единствено ищцата е помолила колега на същото йерархично ново – А.Г., да я замества.
Последното поведение не оправдава ищцата в извършеното от нея нарушение, защото тя е
подчинена на установената от работодателя организация на работния процес, вкл. относно
установеното работно време. При това ищцата виновно е допуснала нарушение на трудовата
дисциплина. В допълнение следва да се посочи, че в случая е възникнала конкретна необходимост
от работната сила на ищцата. Преди края на работното й време от ищцата е потърсено съдействие
от лекар (д- р К.) във връзка с провеждана операция, като отсъствието на ищцата, която единствена
е била дежурна в сектор „гефрир“, е смутило работния процес, защото е наложило да се търси
съдействие на служител, зает в друг сектор на болницата. Предвид спешния характер на
изследването преждевременното напускане на работа от ищцата е в състояние да застраши живота
и здравето на пациента. Предвид изложеното дисциплинарното наказание „забележка“ е
законосъобразно наложено и предявеният иск е неоснователен и следва да се отхвърли.
По разноските:
Предвид изхода на делото поначало само ответникът има право на разноски, но той не
претендира такива. При това разноски в производството не следва да се присъждат.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения иск по чл.357, ал.1, вр. чл.188,т.1 КТ от Д. Н. А., ЕГН
**********, съдебен адрес : гр. София, ул. „Ангелов връх“ № 28, ал.10 – адв. С. Ф., срещу
„Университетска специализирана болница за активно лечение по онкология "Проф. Иван
Черноземски“ ЕАД (с предишно наименование „Университетска специализирана болница за
активно лечение по онкология“), ЕИК *********, седалище и адрес на управление : гр. София, ул.
„Пловдивско поле“ № 6, за отмяна на дисциплинарно наказание „забележка“, наложено със
заповед № З – 154 # 4/06.04.2022г. на изпълнителния директор на ответното дружество.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му.
3
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4