Решение по дело №878/2019 на Районен съд - Исперих

Номер на акта: 260027
Дата: 16 септември 2020 г. (в сила от 23 октомври 2020 г.)
Съдия: Юлияна Василева Цонева Йорданова
Дело: 20193310100878
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 14 ноември 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер: 260027, 16.09.2020г., гр.Исперих

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ИСПЕРИХСКИ РАЙОНЕН СЪД

На двадесет и седми август през 2020 година,

в публично заседание, в състав:

                                                                                       Председател: Юлияна ЦОНЕВА

Секретар: Анна Василева,

Прокурор:

като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 878 по описа за 2019 година и за да се произнесе взе предвид следното:

            Исково производство с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК и чл.537, ал.2 от ГПК.

            Постъпила е искова молба от Н.П.Ч., ЕГН-********** ***, действаща чрез упълномощен адв.С.А.,***, съдебен адрес:***, офис 7, против С.П.А., ЕГН-********** ***, като моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, на основание чл.124 от ГПК, по отношение на ответника, че ищцата е собственик по наследство на 1/2 ид.част от полумасивна едноетажна жилищна сграда, построена върху дворно място, за което е отреден УПИ № ХІІІ в кв.3 по плана на с.Къпиновци, обл.Разградска, както и съдът да отмени, на основание чл.537, ал.2 от ГПК, ползващия ответника констативен нотариален акт, издаден по обстоятелствена проверка, за собственост на недвижим имот, придобит по давностно владение № 28, том ІV, рег.№ 6634, нот.дело № 556/20.09.2019г. по описа на Нотариус, рег.№ 688 на Нотариалната камара, с район на действие РС-гр.Исперих. Ищцата твърди, че заедно с ответника са законни наследници на Петър А. Черкезов – техен баща. Процесната къща била наследствена от баща им, който преди възродителния процес носел имената Фаик Халидов Талибов, починал на 28.12.2011г. До смъртта си живял сам в процесната къща, след което ищцата твърди, че лично е подала данъчна декларация за къщата в с.Къпиновци, като декларирала по 1/2 ид.част за нея и за ответника. Твърди, че никога и по никакъв начин не е демонстрирала пред брат си, че му предоставя собствените си права от наследствената къща. Напротив, всяка година си плащала данъците в Общината, вкл. и за дела на брат си - до определено време. Наглеждала имота, вкл. и това лято. През м.септември 2019г., по повод заплащането на данъчните си задължения за имота, узнала, че брат й се снабдил с посочения горе констативен нотариален аккт по обстоятелствена проверка. Твърди, че никога не се е дезинтересирала от наследствените си права върху процесната къща. От смъртта на бащата, през изминалите 8 години, е стопанисвала и владяла имота, със съзнанието, че е съсобствен между нея и брат й. Последният по никакъв начин – с правно или фактическо действие, пряко или косвено, не е отблъсквал правото й на собственост, нито пък е изтекла в негова полза изискуемата 10-годишна придобивна давност. С горните обстоятелства обосновава и интереса си от водене на настоящото исково производство.

            В срока за писмен отговор на исковата молба по реда на чл.131 от ГПК, ответникът С.П.А., ЕГН-********** ***, редовно уведомен, не представя отговор. Не ангажира становище по предявените искове, не прави искания и възражения. Не сочи доказателства. В съдебно заседание се явява лично и оспорва предявените искове. Твърди, че процесната къща е построена през 1964-1965г. от родителите му и техни близки, чичовците му, но за тяхното семейство. Родителите му, тогава, още не били разведени. Там се родил и там израснал. Известно време баща му бил в Турция, но от 2009г. заедно с него живял в същата къща в с.Къпиновци до смъртта на баща си, починал на 28.12.2011г., след което ответникът продължил да живее в имота – до 2016г., когато се преместил в гр.Омуртаг. Въз основа на горното счита, че има право да претендира собствеността върху къщата, на основание давностно владение. В последното съдебно заседание заявява, че не е уведомявал сестра си, че смята къщата за своя собственост. Твърди, че сам поддържал къщата допреди да замине за гр.Омуртаг. Сестра му живеела в Америка и когато се завръщала в България, не идвала в с.Къпиновци и не оставала в къщата, а ходела на квартира.

            Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства приема за установено от фактическа страна следното: Страните по делото са сестра (ищцата) и по-малкият й брат (ответникът), като двамата са единствени законни наследници на покойните си вече родители – баща Петър А. Черкезов (Фаик Халидов Талибов), починал на 28.12.2011г. (представено Удостоверение за наследници изх.№ 63/31.08.2012г., изд. от Кметство-с.Къпиновци, Община-Исперих и Удостоверение за идентичност на лице с различни имена, изх.№ 2984/07.11.2012г. на Община.-Исперих – л.13 и л.14 от делото)  и майка Айше Хамидова Хюсеинова, починала на 13.09.2016г. (представено Удостоверение за наследници изх.№ 95-00-2987 от 26.09.2016г., изд. от Община-Антоново).

            Родителите им били официално разведени, като законният им граждански брак, сключен на 09.09.1957г. в с.Подайва, обл.Разградска, бил прекратен с влязло в сила на 13.04.2006г. Решение № 40 от 10.03.2006г. по гр.д.№ 712/2006г. на РС-гр.Русе. Като младо семейство заживяли в с.Къпиновци, в новопостроена през време на брака им къща – предмет на настоящия съдебен спор.

            На 20.09.2019г. ответникът С.П.А., ЕГН-********** се снабдил за същата къща с констативен нотариален акт, издаден по обстоятелствена проверка, за собственост на недвижим имот, придобит по давностно владение № 28, том ІV, рег.№ 6634, нот.дело № 556/20.09.2019г. по описа на Нотариус, рег.№ 688 на Нотариалната камара, с район на действие РС-гр.Исперих, като е признат за собственик по давностно владение на „Самостоятелен обект, представляващ едноетажна полумасивна  жилищна сграда, с декларирана застроена площ по Удостоверение за данъчна оценка – 48 кв.м., построена в  общински Поземлен имот, с начин на трайно ползване: дворно място, няаходящ се в строителните граници на с.Къпиновци, обл.Разградска, ул.“Стара планина“ № 9, съставляващ УПИ № ХІІІ в кв.3, образуван от имот № 62, с площ  от 771.00 кв.м., отреден за жилищно застрояване, по ЗРП на селото, одобрен със Заповед № 532/30.06.2015г., при границиш и съседи: улица, УПИ ХІV от кв.3, улица и УПИ ХІІ от кв.3“.

            Видно от  материалите по нотариалната преписка, копие от която е изискана и приложена по настоящото дело, описаният УПИ ХІІІ-62 от кв.3 по регулационния план на с.Къпиновси от 2015г. се идентифицира с парцел ХІІ-общ. в кв.3 по стария план на селото от 1963г., който имот по Разписния лист, придружаващ плана, е записан на името на Хасан Абтулов Хасанов (извлечение от Разписния лист – на л.10 от делото).  

            В същата нотариална преписка се съдържа Удостоверение, изх. № УТ-960/1/19.09.2019г., издадено от Гл.архитект на Община-Исперих, според което процесната „Едноетажна еднофамилна жилищна сграда“, посторена в общинския УПИ № ХІІІ-62 в кв.3 по ПУП на с.Кипиновци,  като строеж отговаря на условията на чл.37, ал.1 и ал.2 от ЗУТ и може да му се установи траен устройствен статут при разработване на ПУП-ПЗ. Според представени от съседи декларации  по § 184, ал.8 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ (ДВ бр.65/2003г.), сградата е построена през 1963г. и съобразно тези данни е дадено становище, че строежът отговаря на  условията на § 16, ал.1 от ПР на ЗУТ за „търпим строеж, неподлежащ на премахване“, може да функционира по предназначение, не подлежи на премахване и забрана за ползване, както и може да бъде предмет на сделка, но без право на промяна на функцията си.

            Според показанията на разпитаните по делото свидетели Билял Садула Билял, Исмаил Мустафа Исуф и Ангел Събев Асенов, процесната къща е построена в периода между 1964-1967г., като по-категоричен е свидетелат Исмаил Мустафа Исуф, осигурен от ответната страна, който първоначално колебливо съобщава, че е строена 1966-1967г., но следва това заява, че е построена през 1965г. от Фаик и жена му (родителите на страните). Същият свидетел твърди, че тази къща няма нищо общо с бай Хасан (бащата на Фаик), като в имота имало стара къща, по-близо до селото, която съборили и построили новата къща, но на друго място в същия имот спрямо старата къща. Различни са показанията на свидетеля Ангел Събев Асенов, макар, че също е свидетел на ответната страна, како твърди, че дядо Хасан е построил новата къща и били пет наследници на същата. Същевременно признава, че е бил свидетел и пред нотариуса, тъй като искал къщата да остане на Синан. При съпоставка с показанията, които е дал в производството по обстоятелствена проверка, съдържащи се в посочената горе нотариална преписка, същият свидетел е казал, чи къщата е построена от бащата на С. около 1963г. Независимо от горното противоречие, всички свидетели, разпитани пред съда, съобщават непротиворечиви данни относно факта, че в същата къща, от построяването й, е живяло единствено семейството на страните – родителите им Фаик (Петър) и Айше, и двете им деца – Н. (Нуртен) – ищцата и С. (Синан) – ответникът. Известно време живяли в новопостроената къща, след което заминали да живеят в гр.Русе. През 1989г., по време на изселническите проблеми на българските граждани от турски произход, всички се изселили в Турция, докато ищцата Н., неустановено от коя дата, заминала в Америка.  В този период родителите на страните се развели, като бащата Фаик, някъде към 2008г., след пенсионирането му в Труция, се завърнал в България и заживял в къщата в с.Къпиновци. Съжителствал в тази къща заедно със сина си С. (Синан), според него от 2009г. - няколко години преди да почине бащата през 2011г.. След това ответникът продължил да живее в къщата около 3-4 години след смъртта на баща си, но след това се оженил и се преместил да живее в гр.Омуртаг, където живеела и майка му, по-късно също починала през 2016г.

            В периодите, в които не са обитавали процесната къща, никой друг не е живял в имота. Ответникът поддържал къщата, когато заживял в нея с баща си, но в съдебно заседание на 27.08.2020г. съобщава пред съда, че не е уведомявал сестра си, че счита къщата за своя собственост. По отношение на ищцата не се събраха данни да е посещавала имота в с.Къпиновци приживе на баща си. Дошла за погребението му през 2011г. и след това всяка година си идвала, посещавала гроба на баща си, но не отсядала в къщата в с.Къпиновци.

            Видно от представеното по делото Удостоверение изх.№ АОУ-619 от 26.05.2020г., изд. от Община–Исперих за промени на постоянен адрес, ответникът С.П.А. до 08.12.2009г. е бил с постоянен адрес ***, за периода от 08.12.2009г. до 28.09.2016г. е бил с регистриран постоянен адрес *** – адресът на процесната къща, а в следващия период и до момента е с постоянен адрес ***. 

            Ищцата от своя страна представя копие на Декларация по чл.14 от ЗМДТ за облагане с данък върху недвижим имот, вх.№ 900/12.11.2012г. при Община-Исперих, за процесното жилище в с.Къпиновци, декларирано като съсобствено по наследство между нея и брат й, с права от по 1/2 ид.ч., както и копия на приходни ктвитанции, видно от които е заплатила за процесното жилище дължимия данък върху недвижими имоти и такса за битови отпадъции за периода от 2007г. до 2018г., вкл.

Въз основа на така изложеното от фактическа страна, от правна страна съдът прецени следното:

Предявеният иск за собственост, имащ своето правно основание в разпоредбата на чл.124, ал.1 от ГПК, е основателен и следва да бъде уважен. Няма спор между страните, че понастоящем никоя от тях не владее реално процесното жилище, но е спорно основанието, въз основа на което ответникът легитимира права на изключителен собственик върху цялата къща с ползващия го констативен нотариален акт за собственост върху същия имот, като такъв придобит по давност и годността на това основание да породи като последица придобиването на собствеността върху имота.

От събраните по делото гласни доказателства, съдът приема за безспорно и категорично доказано, че процесното  жилище (къща) е останало по наследство от родителите на страните - Петър А. Черкезов (Фаик Халидов Талибов) и Айше Хамидова Хюсеинова. Безспорно се установи, че в периода от построяването на тази къща през 1964-1967г., което е станало през време на брака на родителите, вкл. и в периода след изселването им в Турция през 1989г., и след развода им през 2006г. и до смъртта им, никой друг освен тях, въпреки известните прекъсвания, не е обитавал, ползвал и стопанисвал процесното жилище. Същевеременно, те са възприемали тази къща като своя собствена, свидетелите също установяват, че кащата е построена за тяхното семейството, с оглед на което съдът приема, че двамата съпрузи са придолбили собствеността върху жилището въз основа на непрекъснато владение, продължило повече от 10 години до прекратяването на брака им през 2006г. (арг. от чл.79, ал.1 от ЗС), като са придобили собственост в режим на съпружеската имуществена общност (СИО), предвид, че този институт е въведен за първи път със Семейния кодекс от 1968г. При това положение, след развода на съпрузите (по влязло в сила на 13.04.2006г. Решение № 40 от 10.03.2006г. по гр.д.№ 712/2006г. на РС-гр.Русе), в отношенията помежду им е възниканла обикновена съсобственост при равни права от по 1/2 ид.част върху жилището (арг. от чл.26, ал.1 и чл.27 от действащия тогава Семеен кодекс от 1985г. (Отм. от 01.10.2009г)). След смъртта на бащата Петър А. Черкезов (Фаик Халидов Талибов), починал на 28.12.2011г., възниква върху жилището и съсобственост между майката и двете деца (страните по делото), които по наследство придобиват правата на баща си върху жилището (арг. от чл.5, ал.1 от ЗН), а след смъртта на майка им, починала на 13.09.2016г., придобиват на същото основание и нейните права върху жилището, като стават съсобственици по наследство с права по 1/2 ид.част, всеки от тях, върху цялото жилище, останало от родителите им.

Вече за периода от възникване на обсъжданата съсобственост по наследство върху къщата, т.е. считано от 18.12.2011г. (датата на смъртта на първия починал родител) и занапред до 2019г., кагото ответникът се снабдява с ползващия го констативен нотариален акт, а дори и за по-дългия период, който той заявява - от 2009г., когато твърди, че е заживял в къщата заедно с баща си, не се доказа, че той е завладял целия имот -  къщата,  като своя със знанието и съгласието на останалите съсобственици (в случая - сестра му), нито да е имало постигнато съгласие помежду им имотът да остане само за него. При спор за придобиване по давност на съсобствен имот от един от съсобствениците следва да се даде отговор на въпроса дали той владее изключително за себе си целия имот и от кога. Поначало упражняването на фактическата власт продължава на основанието, на което е започнало, докато не бъде променено. В случая по делото, за ответника С.П.А., владението върху къщата е част от имуществото на наследодателите му (неговите двама родители) и с приемане на наследството то продължава от всички наследници по право, независимо че само един от тях остава в наследствения имот. След като основанието, на което съсобственикът е придобил фактическата власт върху вещта признава такава и на останалите съсобственици – сестра му, то го прави държател на нейните идеални части и е достатъчно да се счита оборена презумпцията на чл.69 от Закона за собствеността. В този смисъл съдебната практика, в духа на Тълкувателно решение № 1/06.08.2012г. по тълк.д.№ 1/2012г. на на ОСГК на ВКС, приема, че упражняващият фактическата власт върху цялата вещ съсобственик, който е владелец на своята идеална част, но държател на частите на останалите съсобственици, ако се позовава на придобивна давност за чуждите идеални части, той е длъжен да манифестира спрямо останалите завладяването на идеалните им части чрез действия, обективиращи установяване на своене и отблъскващи владението им. За да придобие по давност правото на собственост върху чуждите идеални части, съсобственикът, който не е техен владелец, следва да превърне с едностранни действия държането им във владение. Тези действия трябва да са от такъв характер, че с тях по явен и недвусмислен начин да се показва отричане владението на останалите съсобственици и тези действия да са доведени до тяхно знание. Подобни действия от страна на претендиращия ответник С.П.А., отричащи правото на сестра му (другия сънаследник) върху нейните части от жилището, не бяха доказани, още по-малко с продължителност, достатъчна да обоснове придобиване на собствеността върху чуждите идеални части - непрекъснато и необезпокоявано владение в продължение на повече от десет години върху тези ид.части (чл.79, ал.1 от ЗС). Само материалното държане на вещта и волята фактическата власт да се упражнява за себе си, не са достатъчни да произведат гражданските последици, които произтичат от владението, в това число и придобиването по давност на владяната вещ. За да е налице владение, годно да произведе тези правни последици, е необходимо упражняването на фактическата власт за себе си да е постоянно и непрекъснато (да няма случаен характер, а да е израз на воля, трайно да се държи вещта по начин, препятстващ евентуалното владение на други лица), да е спокойно (да не е установено с насилие), да е явно (да не е установено по скрит начин, да се упражнява така, че всеки заинтересован да може да научи за това) и да е несъмнено (да няма съмнение, че владелецът държи вещта, както и за това, че я държи за себе). Според съда осъщественото от ответника С.П.А., владение върху процесния имот не покрива тези критерии. В хода на делото не бяха установени каквито и да било обстоятелства, които да обосноват извод, че сестра му е изгубила правото си на собственост върху  процесната къща. Няма валидно извършени от нея действия на разпореждане със съсобствената й част, като не се доказа дори и намерение от нейна страна да отстъпва под каквато и да било форма собствените си права върху имота в полза на брат си. В тази връзка, следва де се отбележи също, че извършваните от ответника дейности на обикновено управление спрямо къщата, свързани с поддръжката й, като ремонти и подобренията, извършени приживе на баща му и след това, както и липсата на противопоставяне от страна на сестра му срещу полаганите грижи и извършваните от ответника подобрения, не са достатъчно основание да се приеме, че тя е променили отношението си да свои имота, нито съставляват явна демонстрация от страна на ответника спрямо нея, че владее имота само за себе си, годна да обоснове претенцията му на изключителен собтвеник върху този имот.

Според съда, ищцата Н.П.Ч. доказва категорично правата си на съсобственик върху процесния имот, което й дава право да търси защита на това свое право срещу всяко лице, вкл. и срещу друг съсобственик, като претендира съдебно установяване със сила на присъдено нещо, че е собственик по наследство на 1/2 ид.част от процесната къща. Ответникът от своя страна не доказва възражението си, че е придобил същата къща изключително за себе си на заявеното от него основание – придобивна давност.

            Обобщавайки изложеното, съдът намира, че предявеният установителен иск за собственост следва да бъде изцяло уважен.

            Изходът от повдигнатия материално-правен спор за собственост, обуславя интерес от отмяна, на основание чл.537, ал.2 от ГПК, на издадения в охранителното производство по чл.587, ал.2 от ГПК констативен нотариален акт, издаден по обстоятелствена проверка, за собственост на недвижим имот, придобит по давностно владение № 28, том ІV, рег.№ 6634, нот.дело № 556/20.09.2019г. по описа на Нотариус, рег.№ 688 на Нотариалната камара, с район на действие РС-гр.Исперих, с който НА ответникът легитимира по отношение на процесния имот оспорените му от ищцата права върху него. По делото по безспорен начин се доказа, че липсват елементи от фактическия състав на придобивното основание, ползващо ответника, което оборва и констатациите по този акт.

            Страните не са претендирали разноски по делото, съобразно изхода му.

            Воден от изложените съображения, съдът

 

Р   Е   Ш   И   :

 

            ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.124, ал.1 от ГПК, по отношение на ответника С.П.А., ЕГН-********** ***, че ищцата Н.П.Ч., ЕГН-********** ***, съдебен адрес:***, офис 7, (чрез адв.С.А.,***), е собственик по наследство на 1/2 идеална част от  „Самостоятелен обект, представляващ едноетажна полумасивна  жилищна сграда, с декларирана застроена площ по Удостоверение за данъчна оценка – 48 кв.м., построена в  общински Поземлен имот, с начин на трайно ползване: дворно място, няаходящ се в строителните граници на с.Къпиновци, обл.Разградска, ул.“Стара планина“ № 9, съставляващ УПИ № ХІІІ в кв.3, образуван от имот № 62, с площ  от 771.00 кв.м., отреден за жилищно застрояване, по ЗРП на селото, одобрен със Заповед № 532/30.06.2015г., при границиш и съседи: улица, УПИ ХІV от кв.3, улица и УПИ ХІІ от кв.3“.

            ОТМЕНЯ, на основание чл.537, ал.2 от ГПК, констативен нотариален акт, издаден по обстоятелствена проверка, за собственост на недвижим имот, придобит по давностно владение № 28, том ІV, рег.№ 6634, нот.дело № 556/20.09.2019г. по описа на Нотариус, рег.№ 688 на Нотариалната камара, с район на действие РС-гр.Исперих, с който в производство по чл.587, ал.2 от ГПК ответникът С.П.А., ЕГН-********** ***, е признат за изключителен собственик върху описания горе имот на основание давностно владение.

            Решението подлежи на обжалване пред Разградски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

            ОПРЕДЕЛЯ на ищцата Н.П.Ч., ЕГН-**********, на основание чл.115, ал.2 от ЗС, шестмесечен срок от влизане в сила на съдебното решение,  да впише същото в Служба по вписвания-гр.Исперих.

                                                                                              РАЙОНЕН СЪДИЯ: