№ 13889
гр. София, 16.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 164 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ГЕРГАНА В. НЕДЕВА
при участието на секретаря ЕВА ЮЛ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. НЕДЕВА Гражданско дело №
20231110148595 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 150
ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба, подадена от
„ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, срещу Я. Д. С., ЕГН **********, и
О. Д. С., ЕГН **********, в качеството им на законни наследници на С. Д. С., починала на
24.04.2023 г., за частта от задълженията й към „Топлофикация София“ ЕАД, възникнали в
качеството й на наследник на бившия собственик и титуляр на партида, на топлоснабден
имот- Апартамент № 5, находящ се в ***, с абонатен № *** – Д.Я. С., и в лично качество
като съсобственик на процесния имот, за част от исковия период, с която ищецът моли да
бъдат осъдени ответниците, да заплатят при условията на разделност, следните суми:
За Я. Д. С., ЕГН **********, ½ ид.ч. от общото задължение, а именно - сумата от
580,96 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода
от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва от 31.08.2023 г. до окончателното
изплащане на вземането, сумата от 46,68 лв., представляваща мораторна лихва върху ТЕ за
периода от 15.08.2021 г. до 05.04.2023 г., сумата от 21,05 лв., представляваща цена на
извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно
със законна лихва от 31.08.2023 г. до окончателното изплащане на вземането, и сумата от
3,92 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за ДР за периода от 16.07.2020 г.
до 05.04.2023 г., и
За О. Д. С., ЕГН **********, ½ ид.ч. от общото задължение, а именно- сумата от
1
580,96 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода
от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва от 31.08.2023 г. до окончателното
изплащане на вземането, сумата от 46,68 лв., представляваща мораторна лихва върху ТЕ за
периода от 15.08.2021 г. до 05.04.2023 г., сумата от 21,05 лв., представляваща цена на
извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно
със законна лихва от 31.08.2023 г. до окончателното изплащане на вземането, и сумата от
3,92 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за ДР за периода от 16.07.2020 г.
до 05.04.2023 г.
В исковата молба ищецът „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК *********,
поддържа, че ответниците, в лично качество, като съсобственици за част от процесния
период, и в качеството си на законни наследници на С. Д. С., в качеството й на наследник на
Д.Я. С., бившия собственик на топлоснабден имот Апартамент № 5, находящ се в ***, с
абонатен № ***, по смисъла на 153, ал. 1 ЗЕ, се явяват клиенти на топлинна енергия за
битови нужди относно топлоснабдявания имот, в периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г.
Сочи, че имотът е бил придобит приживе от наследодателя на страните и съпруг на С. Д. С..
Твърди се, че продажбата на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при
публично известни Общи условия, които имат характер на договор между топлопреносното
предприятие и потребителя, а именно одобрените ОУ, влезли в сила на 11.07.2016 г., за
продажба на топлинна енергия от „Топлофикация София” ЕАД на потребители за битови
нужди, които са в сила и съответно са относими към процесния период. Поддържа, че с ОУ
от 2016 г. е установено задължение за изплащане на месечните задължения в 45-дневен срок
след изтичане на периода, за който се отнасят, като обезщетение за забава се начислява само
по изготвените изравнителни сметки. Твърди, че топлоснабденият имот се намирал в сграда-
етажна собственост, в която разпределението на топлинна енергия било извършвано от
„НЕЛБО ИНЖЕНЕРИНГ“ ООД съобразно сключения между това дружество и сградата в
етажна собственост договор. Моли за уважаване на предявените искове.
Ищецът представя писмени доказателства. Моли да се допусне изслушване на
съдебно-техническа експертиза и съдебно-счетоводна експертиза, със заключенията по
които вещите лица да отговорят на поставени в исковата молба въпроси, касаещи
топлоснабдяването и заплащането на отоплителната услуга през процесния период. Прави
искане по чл. 192 ГПК да бъдат задължени Столична община, ***, и Министерство на
отбраната да представят договор продажба на имот с адрес ***, ап. 5.
В срока по чл. 131 ГПК ответниците Я. Д. С., ЕГН **********, и О. Д. С., ЕГН
**********, подават отговор на исковата молба, чрез особен представител адв. Р. М., с който
се оспорват исковите претенции. Оспорва се наличието на облигационна връзка между
страните по отношение на процесния имот. Поддържа се, че липсва сключен договор от
ответниците с ищеца. Не се оспорва, че ответниците са съсобственици на имота, при квоти
от по ½ ид.ч. Не оспорва счетоводното отразяване на начислената топлинна енергия за
процесния период. Не оспорва и извършеното от ФДР разпределение на ТЕ. Релевира
възражение за погасителна давност. Позовава се на нищожност на процедурата, заложена по
2
реда на чл. 61 и следв. от Наредбата за топлоснабдяването, приета в т. 6.1.1 от Методиката
на ДР на ТЕ в СЕС, която служебно определя размера на сумите, начислени по перо
„сградна инсталация“. Твърди, че липсва покана за плащане на главницата за ДР, поради
което оспорва основанието за дължимост на мораторна лихва върху тази сума. Моли за
отхвърляне исковете. Възразява срещу допускането на ССчЕ и СТЕ. Моли за задължаване
ищеца да представи одобрен технически проект на сграда и/ или на отделен вход от ЕС,
ведно с протокол от ОС с дата след приемане на ЗЕ; писмено уведомление до всеки един от
собствениците в блока; фактури за начислените суми за дялово разпределение.
Третото лице-помагач на ищеца – „НЕЛБО ИНЖЕНЕРИНГ“ ООД изразява
становище по делото, като заявява, че счита исковете на ищеца за основателни и доказани.
Не оспорва изложените в ИМ твърдения, в т.ч. че дружеството осъществява дейностите по
дялово разпределение в процесния период за процесния имот. Представя изисканите му по
реда на чл.190 от ГПК относими за топлоснабдения имот и период, документи касаещи
дяловото разпределение.
Съдът, като съобрази събраните по делото писмени доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал.1-3 ГПК, намира за установено
следното:
По иска с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД вр. чл.150 от ЗЕ:
С доклада по делото, приет за окончателен без възражения от страните, съдът е указал
на ищеца, че следва да докаже следните обстоятелства: 1. сключен между страните валиден
договор при ОУ или индивидуален с ответника; качеството потребител - собственик или
ползвател на топлоснабдения имот за наследодателя на ответниците; 2. точно изпълнение на
договора от ищеца- доставяне на топлинна енергия до имот, ползван от ответника, по вид /за
отопление, топла вода, сградна инсталация, услуга дялово разпределение/, обема й и цена.
По отношение на претендираната главница за дялово разпределение, ищеца следва да
докаже размера й, както и че е заплатил същата на трето лице /ФДР/ или е осъществил сам
услугата по дялово разпределение, за която се дължи претендираната цена и периода, за
който е извършвана, като следва да представи доказателства за извършения отчет на уредите
за дялово разпределение и издадените въз основа на този отчет, изравнителни сметки. При
установяване на горните факти в тежест на ответника е възложено да докаже, че е погасил
претендираните вземания, както и всички правоизключващи възражения, ако бъдат
наведени такива.
По възражението за давност, заявено от ответника, в тежест на ищеца е възложено да
докаже, че от настъпване на изискуемостта на вземанията са налице обстоятелства, водещи
до спиране или прекъсване на давността. В случай, че се установи основанието за
претендираните вземания, на ответника е указано да установи способ за погасяване на
задълженията си, както и да докаже всичките си правоизключващи възражения, които са за
положителни факти.
От събраните доказателства в тяхната съвкупност, съдът приема за установено
3
следното от фактическа и правна страна:
Предвид нормата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ /в редакцията й, относима към процесния
период/ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или нейно самостоятелно отклонение, са
потребители на топлинна енергия. Законова дефиниция на понятието потребител на
топлинна енергия е дадена с разпоредбата на параграф 1, т. 42 от ДР на ЗЕ /отм./, съобразно
която в редакцията й към процесния период, потребител на топлинна енергия за битови
нужди, респективно задължено лице за заплащане цената на доставена такава във връзка с
чл. 155 от ЗЕ, е собственик или ползвател на имот, който ползва топлинна енергия с
топлоснабдител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо
водоснабдяване.
По делото е приет като доказателства Договор за покупко-продажба на жилище № 136
от 05.10.1978 г., сключен между МНО като продавач, и от друга страна Д.Я. С. и О. Д. С.,
като купувачи, по силата на който последните са закупили процесния Апартамент № 5,
находящ се в гр. София, ***, ***, като не са посочени квоти на съсобствениците, поради
което се счита, че е при равни такива, т.е. по ½ ид.ч. за всеки от тях. Съгласно приетия по
делото Акт за женитба № 843 от 05.08.1955 г. към датата на придобиване на собствеността
върху процесния апартамент Д.Я. С. е бил в граждански брак със С. Д. С.. Към датата на
придобиване на собствеността върху апартамент № 5, е действал Семейния кодекс от 1968 г.,
който предвижда СИО между съпрузите, съгл. чл.13 от СК който предвижда, че
„недвижимите и движимите вещи и права върху вещи, придобити от съпрузите през време
на брака, принадлежат общо на двамата съпрузи, независимо от това на чие име са
придобити, и служат за задоволяване нуждите на семейството“, а след прекратяване на
имуществената общност, със смъртта на единия съпруг /съгл. чл.14, ал.3 от СК, 1968 г., сега
отм./, дяловете на съпрузите се считат равни. Следователно, при закупуването на процесния
апартамент през 1978 г., половината от имота, придобита от Д.Я. С., следва да се счита, че е
придобита в режим на СИО със съпругата му С. Д. С.. От приетото по делото удостоверение
за наследници на Д.Я. С. /на л.25 от делото/ е видно, че след смъртта му на 03.07.2021 г.,
същия е наследен от наследниците си по закон – преживяла съпруга С. С. и двамата си сина,
ответниците по делото Я. Д. С. и О. Д. С.. Със смъртта на Ди. С., както бе посочено по-горе,
се е прекратила семейната имуществена общност между съпрузите по отношение на ½ ид.ч.
от процесния апартамент № 5, като преживялата съпруга С. С. е станала собственик на 4/12
ид.ч. от имота, а синовете на Ди. С., са наследили по 1/6 ид.ч. от имота. Към този момент,
ответника О. Д. С., притежава в лично качество другата половина от процесния апартамент,
въз основа на сделката по покупко-продажба от 1978 г., а по наследство от баща си /другия
съсобственик Ди. С./ е придобил още 1/6 ид.ч. и така е станал собственик на общо 7/12 ид.ч.,
а брат му Я. Д. С. е придобил по наследство от баща си, останалата 1/12 ид.ч. от имота.
Ищецът е предявил вземанията си за стойността на доставената в периода от
01.05.2020 г. до 30.04.2022 г. топлинна енергия /в общ размер от 1742,86 лв./ първо чрез
подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу
4
наследниците на Ди. С. /със заявление вх.№ 112467/24.04.2023 г., приложено към ИМ, на
л.19-23/. Видно от същото е претендирал осъждане на тримата наследника на Ди. С., да
заплатят при разделна отговорност, задълженията за процесния апартамент, като е посочил,
че частта на С. С. е 4/6 ид.ч. от общото задължение или сумите от 1161,90 лв. за ТЕ;
мораторна лихва върху главницата за ТЕ от 93,36 лв., дължима за периода от 15.08.2020 г. до
05.04.2023 г.; главница за ДР в размер от 42,11 лв. за периода от м.05.2020 г. до м.04.2022 г. и
мораторна лихва върху главницата за ДР в размер на 7,85 лв., дължима за периода от
16.07.2020 г. до 05.04.2023 г. За тези суми, заповедния съд първо е издал ЗИ /по ч.гр.д. №
21151/2023 г. по описа на СРС/ срещу тримата длъжници, а след като е установил, че в деня
на подаване на заявлението в съда, длъжника С. Д. С. е починала /видно и от приетото по
делото удостоверение за наследници, на л.48/ е обезсилил издадената ЗИ срещу нея в тази й
част, и е издал ИЛ само за присъдените срещу другите двама длъжници, суми.
Именно за тези суми, претендирани първоначално от С. С., е образувано и настоящото
исково производство срещу нейните наследници – ответниците по делото Я. С. и О. С., при
разделна отговорност, при равни квоти от по ½ ид.ч.
Предвид изложеното по-горе и доколкото в хода на заповедното производство по
ч.гр.д. № 21151/23 г. по описа на СРС са заявени сумите за потребена ТЕ и извършена услуга
за ДР, относими към процесния топлоснабден имот, в пълен размер, т.е. за целия имот,
съдът намира, че с оглед установената по делото съсобственост върху имота и квотите на
всички съсобственици, вкл. през процесния период, то дължимите от всеки от тях суми, не
са точно претендираните от ищеца такива.
При изложените от ищеца твърдения, че дължимата от потребителите стойност на ТЕ,
потребена в имота през периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г. възлиза на общо 1742,86 лв.,
то съобразно установените квоти в съсобствеността в процесния период, О. Д. С. /като
собственик на 7/12 ид.ч./ е следвало да отговаря за сумата от 1016,68 лв., а не само за
претендираната от заявителя „Топлофикация София“ ЕАД /настоящ ищец/ сума за ТЕ от
290,45 лв., за която е издаден и изпълнителен лист по заповедното производство.
Съответно, претендираната от С. С. част от ТЕ в размер от 4/6 ид. ч. или сумата от 1161, 91
лв., за която издадената ЗИ е била обезсилена, не е дължима от нея в този размер, тъй като
същата не притежава 4/6 ид.ч. от целия имот, а само 4/6 ид.ч. от половината от него.
Следователно, С. С., като собственик на 4/12 ид.ч. от процесния топлоснабден имот, в
процесния период, следва да отговаря за задълженията за ТЕ и ДР, до размери от 580,88 лв.
за ТЕ и 21,04 лв. за главницата за ДР. Респективно, нейните наследници по закон, след
нейната смърт на 24.04.2023 г., ответниците по делото Я. и О. С.и, следва да са задължени
при равни права от по ½ ид.ч. за дължимите от тяхната наследодателка суми към ищцовото
дружество.
По делото няма доказателства как и от кога е открита партидата за топлоснабдения
имот с аб.№ *** на името на Д.Я. С., и дали това е станало със съгласието на другия
съсобственик – О. Д. С..
Независимо от горното, по делото има доказателства, че само Д.Я. С. е вписан като
5
собственик в Списъка на живущите в апартаментите в сградата на БЛ.*** на *** /на л.26 от
делото/, както и в Списъка на собствениците, заявили уреди и термостатни вентили,
съгласно Протокол от ОС на ЕС от 21.09.2002 г., въз основа на решенията по което е бил
сключен и Договора от 22.10.2002 г. между ЕС и „Нелбо инженеринг“ ООД за извършване
на дейността по дялово разпределение /на л.28-30/. Приетите по делото 2 бр. Общи фактури,
относими към процесния период, също са издадени на името на Д.Я. С.. През първия
отоплителен период, включен в процесния, бившия собственик и потребител на доставяната
ТЕ до апартамент № 5, е все още жив и лично е осигурил достъп на ФДР за извършване на
реален отчет на инсталираните в имота, уреди /видно от приложения от ТЛП Талон за
отчет на уреди за ДР, на л.145, приет като неоспорен от страна на ответниците/.
В следващия отоплителен сезон, след смъртта на бившия потребител Ди. С. /починал
на 03.07.2021 г./ видно от приетите по делото Констативни протоколи за неосигурен достъп
до топлоснабдения имот за реален отчет /на л. 146,147/ и заключението на приетата по
делото СТЕ, ТЕ за отопление е начислена служебно, на база мощност за 3 бр. радиатори с
мощности, съответно от 1681 ВТ-кт.0,78; 2802 ВТ – кт.1,34 и 1961 ВТ – кт.0,94. Съответно
изчислена е ТЕ за БГВ без водомер, на база по 140 л. дневно за 1 бр. потребител за 2022 г.,
като количествата ТЕ за подгряване на битова вода са изчислени по т.5.2. от Приложение
към чл.61., ал.1 от Наредбата за топлоснабдяването от 12.03.2020 г., а разпределението на
ТЕ за „сградна инсталация“ е извършено, съгласно зависимост, описана в Приложение към
чл.61, ал.1, т.7 на същата Наредба за топлоснабдяването, като е разпределена ТЕ в
зависимост от отопляемия обем на апартамента от 203 куб. м. и този на ЕС – 3491 куб.м.
Видно от заключението на СТЕ, процентите за „сградна инсталация“ от общото количество
ТЕ за отопление в процесната ЕС са за първия отоплителен сезон – 31,2 %, а за втория
нараства до 42,8 %, което се дължи на повечето неотчетени уреди в отделните апартаменти.
От устните обяснения на вещото лице, дадени в о.с.з. на 14.02.2025 г., се установява още, че
за първия отоплителен сезон 2020/2021 г. е безспорно установено, че не се ползва отопление
и БГВ, но доколкото отоплителната инсталация не е прекъснато, абонатът би могъл да
инсталира отново радиатори, които при неосигурен достъп до имота, не могат да бъдат
реално отчетени, поради което и следва да се приеме, че служебно начислената ТЕ за 3
радиатора, колкото са подадени първоначално при сключване на договора между ЕС и ФДР,
е правилно начислена.
Тук е мястото да се отбележи, че възражението на ответниците, че ТЕ за сградна
инсталация е недължима, поради определянето й по зависимост в Наредбата за
топлоснабдяването, прогласена за нищожна с решение на ВАС, влязло в сила от 10.02.2025
г., постановено по АХ № 746/2021 г., съдът намира за неоснователно, по следните
съображения.
Доводът за липса на правно основание за начисляване на топлинна енергия, с оглед
отмяната на т. 6.1.1. от Методиката, Приложение към чл. 61, ал. 1 от Наредба № Е-РД-04-
1/12.03.2020 г. за топлоснабдяването, е неоснователен, тъй решението на ВАС няма обратно
действие. Съгласно нормата на чл. 195, ал. 1 АПК, подзаконовият нормативен акт се смята за
6
отменен от деня на влизането в сила на съдебното решение, т. е. отмяната има действие
занапред и е ирелевантна за настоящия спор. Действително, с решение № 7276 от 3 юли
2023 г. по адм. дело № 746 от 2021 г. на ВАС - II отделение (обн. ДВ, бр. 16 от 25.02.2025 г.),
оставено в сила с решение № 1037 от 10 февруари 2025 г. по адм. дело № 85 от 2024 г. на
ВАС, 5-членен състав, II кО.ия (обн. ДВ, бр. 16 от 25.02.2025 г.), се отменят т. 6.1.1. от
Методиката, Приложение към чл. 61, ал. 1 от Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020 г. на
министъра на енергетиката и § 2 и 3 от ПЗР на Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020 г. на
министъра на енергетиката. Тази отмяна обаче е напълно неотносима за спора пред
настоящата инстанция досежно включените в процесния период, два отоплителни сезона
2020/2021 г. и 2021/2022 г.
В случая решението на административния съд е влязло в сила на 10.02.2025 г., поради
което Методиката за изчисляване на отдадената от сградната инсталация топлинна енергия,
съдържаща се в Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020 г. за топлоснабдяването, се явява
действаща нормативна уредба за посочения период. От друга страна, дори да се приеме, че
Наредбата противоречи на нормативен акт от по-висока степен и не следва да бъде
прилагана, респ. че отмяната на разпоредба от подзаконов нормативен акт със съдебно
решение има обратно действие, съобразно мотивите на решение на СЕС от 24.11.2022 г. по
дело № С-289/21, то количеството потребена топлинна енергия следва да бъде определено от
съда по реда на чл. 162 ГПК, при съобразяване съставените документи за отчетеното
потребление. В разпоредбата на чл. 145, ал. 2 ЗЕ законодателят е предвидил обективен
критерий за отчитане на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация. Както вече
се посочи по-горе, количеството и цената на доставената енергия се доказват от
приложените от третото лице - помагач писмени доказателства, като са съобразени отчетите
на общия топломер в абонатната станция, който е преминал метрологична проверка и е
годен измервателен уред, респ. отчетите за отделните жилища в сградата, в които са
разположени годни измервателни уреди, и след приспадане на технологични разходи в
абонатната станция, които са за сметка на топлопреносното дружество, е установена
разлика, която се разпределя между потребителите в сградата - етажна собственост. Вещото
лице по СТЕ е изготвило заключението си, като е извършило математически проверки на
начисленията на ищеца и е установило, че същите са правилни и съобразени с нормативната
уредба, поради което и заключението на СТЕ, в частта относно дължимите суми следва да се
кредитира и от съда по отношение на дължимите от потребителя суми за процесния имот и
период. Следователно, по делото се установява количеството доставена топлинна енергия в
имота на ответниците, въз основа на редовно отчитане на доставената топлинна енергия и
извършване на услугата дялово разпределение, при спазване на разпоредбите на чл. 145, ал.
2 и 3 вр. 142, ал. 1 ЗЕ и цените, действали към процесния период, поради което
възраженията на ответниците в обратния смисъл са несъстоятелни.
С оглед изложеното, липсва основание да не бъде кредитирано заключението на СТЕ
относно начина на начисляване на дължимата топлинна енергия.
Следователно, от съвкупния анализ на приетите по делото писмени доказателства, се
7
налага безпротиворечивия извод, че за целия процесен период от 01.05.2020 г. до 30.04.2022
г., собственици, респ. потребители на доставяната до процесния недвижим имот,
представляващ Апартамент № 5, находящ се в гр. София, ***, вх.Б, топлинна енергия, за
първия отоплителен период 2020/2021 г. са били Д.Я. С. и О. Д. С., а за втория отоплителен
сезон 2021/2022 г. съответно са били наследниците на Ди. С. – преживяла съпруга С. С., и
синовете Я. С. и О. С. за ½ ид.ч. общо от дължимите суми, а О. С. и на лично основание за
останалата ½ ид.ч.
След смъртта на С. С. /починала на 24.04.2023 г./ задълженията на същата за
стойността на потребената ТЕ в имота, и стойността на извършената услуга по дялово
разпределение от ФДР, които тя дължи на ищеца, като наследник на бившия собственик и
потребител Ди. С., следва да бъдат поети от нейните наследници по закон, настоящи
ответници Я. С. /за ½ ид.ч./ и О. С., за другата ½ ид.ч. Няма данни по делото, а и не се
твърди същите да са се отказали от наследството на своята майка. Наследството съставлява
съвкупност от всички имуществени права и задължения на починалото лице, а
наследяването е придобиването на имуществото, правата и задължения, останали
след смъртта на наследодателя. Наследството на починалия преминава към наследниците в
неизменен вид като едно цяло. Съгласно чл.5 от ЗН, децата на починалия наследяват по
равни части.
С оглед приетите доказателства, в т.ч. заключението на СТЕ, чиято доказателствена
стойност не бе оборена в производството, всеки от ответниците се явява задължен към
ищеца за сумите от: по 290,44 лв. за главницата за ТЕ и по 10,52 лв. за главницата за ДР.
Съответно, за разликата до пълните предявени размери, исковете за главницата за ТЕ в
размер от 580,96 лв. претендирана от всеки от ответниците или за сумата от 290,52 лв., и за
главницата за ДР в претендиран размер от 21,05 лв., или за сумата от 10,53 лв., като
неоснователни, подлежат на отхвърляне.
Видно от приложените от ищеца и ТЛП доказателства – индивидуални справки за
използвана топлоенергия за процесния период за аб. № ***- 2 бр., е че разпределението на
топлинна енергия на абоната през процесния период е извършено съгласно данните за
изравнителните сметки и при спазване на действащите към процесния период нормативни
актове за топлоснабдяването.
От приетите от ФДР „Нелбо Инженеринг“ ООД, документи – 2 бр. индивидуални
изравнителни сметки /на л.99,100/, се установява, че в процесния апартамент № 5 за периода
от м.05.2020 г. до м.04.2022 г. е извършвано дялово разпределение, в съответствие с
действащите в този период нормативни актове, като абоната е предоставил достъп до
апартамента, за извършване на реален отчет на показанията на индивидуалните уреди и
водомера, монтирани в имота за първия отоплителен сезон, но не е предоставил такъв за
втория отоплителен сезон, което е довело до служебно разпределена ТЕ за отоплителен
сезон 2021/2022 г.
Тоест, разпределената ТЕ за отопление, сградна инсталация и БГВ е в съответствие с
нормативната уредба, регламентираща топлоснабдяването и отчитането му, относима към
8
процесния период.
По делото са приети 2 бр. Общи фактури, 2 бр. изравнителни сметки, видно от които за
отоплителен период от 01.05.2020 г. до 30.04.2021 г. фактурираната стойност за доставена
ТЕ е в размер на 156,29 лв. (по прогнозни данни), а след изравняването абоната дължи сума
за реално консумирана топлинна енергия от 3,32 лв., която е платима до 14.09.2021 г.
Съответно за отоплителен период от 01.05.2021 г до 30.04.2022 г., фактурираната стойност за
доставена ТЕ е в размер на 183,49 лв. (по прогнозни данни), а след изравняването абоната
дължи сума за реално консумирана топлинна енергия от 1399,82 лв., която е платима до
14.09.2022 г. Общата дължима сума от потребителя/-ите за двата отоплителни сезона е 1403,
14 лв., която сума е за доплащане, или общо дължимата сума за процесния период, за
потребена ТЕ възлиза в размер на 1742,92 лв., колкото е претендирал ищеца в хода на
заповедното производство.
Дължимата от ответниците сума е в съответствие с прогнозно фактурираното от
ищеца и след съответното изравняване, сума, въз основа на изготвените от ФДР, Справки за
използвана топлинна енергия с период на отчитане 01.05.2020 г. – 30.04.2022 г., видно от
които потребителите дължат общо за отоплителните сезони, включени в процесния период,
сумата от 1742,92 лв. за ТЕ и 63,17 лв. за такса дялово разпределение.
Предвид гореизложеното, съдът приема, че между наследодателя на ответниците Ди.
С., и ищеца, за процесния период е имало сключен действителен договор за продажба на
топлинна енергия за битови нужди, при публично известни ОУ.
Предвид установяването на качеството на потребител на ТЕ на наследодателя на
ответниците Ди. С., като собственик на процесния имот през част от процесния период, и
личното качество на ответниците, като съсобственици по наследство на имота за останалата
част от периода, с оглед събраните по делото писмени доказателства, съдът приема, че на
горепосочения адрес е доставяна топлинна енергия при дялово разпределение в сграда, в
режим на етажна собственост и при отчитане и заплащане на потребената топлинна енергия
на месечни вноски, определени по прогнозна консумация и 1 бр. изравнителна сметка за
отоплителен сезон. Начислените при ищеца количества потребена от наследодателя на
ответниците, топлинна енергия са съответни на отчетената и разпределена от ФДР „Нелбо
инженеринг“ООД и при спазване поднормативната уредба. Не се установи по делото да са
правени рекламации от наследодателя на ответниците или от последните, във връзка с
отразеното по изравнителните сметки количество на топлинната енергия, доставена за
процесния период от време, като именно показанията по последните сметки са послужили за
определяне на количествата топлинна енергия, за които са начислени сметките за процесния
период.
При тази установеност от фактическа страна, с оглед приетите по делото, посочени по-
горе писмени доказателства, неоспорени по реда на чл. 193 ГПК, съдът приема, че се
установяват въведените с исковата молба твърдения, че ответниците Я. Д. С. и О. Д. С., в
качеството си на наследници на С. С., по отношение на наследените от нея като наследник
9
на бившия собственик и потребител на ТЕ, Ди. С., задължения за доставяната до
топлоснабдения имот Апартамент № 5, топлинна енергия до установения по делото размер
от 580,88 лв. за ТЕ и за стойността на услугата дялово разпределение, до размер от 21,05
лв., отговарят за заплащането им към ищеца, като всеки от тях дължи заплащане на ½ ид.ч.
от горните суми.
По възражението за давност:
Предвид горния извод на съда за основателност на исковете, касаещи доставената, но
незаплатена ТЕ, следва да бъде разгледано своевременно въведеното от ответниците в срока
по чл. 131 ГПК, възражение по чл. 120 ЗЗД, за изтекла погасителна давност.
Според съда, възражението за давност по отношение на част от главницата за ТЕ е
неоснователно.
Съобразно разпоредбите на чл. 155 ЗЕ и чл. 156 ЗЕ потребителят на топлинна енергия
дължи плащане цената на същата по предварително определени цени, известни на страните,
на месечни вноски, с установен в общите условия падеж. Вземанията на ищцовото
дружество съдържат изброените признаци на понятието „периодични плащания“ по смисъла
на чл. 111, б. „в” ЗЗД и за тях се прилага тригодишен срок на погасителна давност.
Задълженията на потребителите на предоставяните от топлофикационните дружества стоки
и услуги са за изпълнение на повтарящи се парични задължения, имащи единен
правопораждащ факт – договор, чиито падеж настъпва през предварително определени
интервали от време, а размерите им са изначално определяеми, независимо от това дали
отделните плащания са с еднакъв или различен размер – арг. чл. 155 и чл. 156 от Закона за
енергетиката. Горните характеристики на вземанията на топлофикационните дружества за
цена на доставената на потребителите топлинна енергия, съдът при зачитане на
разрешението дадено с Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012г. по т.д. 3/2011г. на ОСГТК
на ВКС, намира да са такива на периодично изпълнение по смисъла на чл. 111, б ”в” ЗЗД,
предвид на което и същите се погасяват с изтичане на установената в същата разп. кратка
тригодишна погасителна давност.
Съгласно нормата на чл. 114 ЗЗД погасителната давност започва да тече от деня, в
който вземането е станало изискуемо, като теченето на давността се прекъсва на основание
чл. 116 ЗЗД с предявяването на ИМ пред съда на 31.08.2023 г., т.е. от тази дата давността за
вземанията на ищеца се счита прекъсната. С ОУ на ищеца от 2016 г. е установено
задължение за изплащане на месечните задължения в 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят. Следователно, прилагайки тригодишната давност за вземанията
за ТЕ, погасени по давност ще са вземанията, които са станали изискуеми преди 31.08.2020
г. В исковата молба се сочи отоплителен период от 01.05.2021 г., но видно от заключението
на СТЕ, най-ранното начисление на сума за ТЕ е от м.10.2020 г., което вземане на ищеца
става изискуемо 45 дни след изтичане периода, за който се отнася или от 15.12.2020 г., който
срок е последващ датата на образуване на настоящото производство. Следователно, в
производството не се установява да се претендират от ищеца вземания, които да са погасени
по давност.
10
Поради изложеното предявените субективно съединени искове за заплащане
стойността на доставената до топлоснабдения имот, топлина енергия до размер от 290, 44
лв. претендирана от всеки от ответниците, за които задължения до приключване на
съдебното дирене в производството пред тази инстанция, ответниците не ангажираха
доказателства да са заплатили, като основателни и частично доказани по размер, ще следва
да бъдат уважени, а за разликата до пълния претендиран размер от всеки от тях, или за
сумата от по 290,52 лв. исковете ще следва да се отхвърлят.
По исковете с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
В производството отговорността на ответниците се ангажира в качеството им на
наследници на С. С., по отношение на нейните задължения за главниците за ТЕ и ДР, които
са възникнали в качеството й на наследник на бившия собственик и потребител на
доставяната до имота топлинна енергия, Ди. С., поради което разпоредбите на Общи
условия на „Топлофикация София” ЕАД и одобрени от КЕВР за процесния период, в
частност разпоредбите на чл. 33, ал.2 от същите, определяща срок за заплащане на
дължимата от купувача месечна цена на доставената топлинна енергия – 45 дни след
изтичане на периода, за който се отнасят и чл.33, ал.4 от ОУ предвиждаща продавачът да
начислява обезщетение за забава, в размер на законната лихва, само за задълженията по
чл.32, ал.2 и ал.3, ако не са заплатени в срока по ал.2, според съда са неприложими. За
поставянето на ответниците по делото в забава, според съда е необходима нарочна покана от
страна на ищеца, каквато по делото няма доказателства да им е отправена. Следователно,
ищеца при възложена доказателствена тежест да установи 1. Наличие на парично
задължение на ответниците и 2. настъпила забава на последните за изпълнение на
същото /настъпил падеж/, не проведе успешно доказване на предпоставките за уважаване
на акцесорната му претенция.
С оглед изложеното и въпреки установената дължимост на част от претендираните
главници за ТЕ и ДР, т.е. за наличието на първата предпоставка за уважаване на иска, в
производството не се установява безспорно, ответниците да са били поставени в забава от
ищеца. В случая не важи принципа „Срока кани вместо кредитора“, а следва да има
отправена нарочна покана по см. на чл.84 от ЗЗД. Доказателства за такава няма. Изводът,
който се налага е, че тези искове, за мораторните лихви върху двете главници за ТЕ и ДР,
като неоснователни и недоказани, следва изцяло да се отхвърлят изцяло, в предявените им
размери от по 46,68 лв. спрямо всеки от ответниците за мораторната лихва върху ТЕ и от по
3,92 лв. за мораторната лихва върху ДР.
В заключение и на база приетите и обсъдени по-горе доказателства, всеки от
ответниците Я. Д. С., и О. Д. С., в качеството им на наследници на С. Д. С., наследник на
бившия потребител на ТЕ в процесния имот – Д.Я. С., дължи на ищеца сумите от:
По 290,44 лв. – представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия
за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва от 31.08.2023 г. до
окончателното изплащане на вземането и По 10,52 лв., представляваща цена на извършена
11
услуга за дялово разпределение за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със
законна лихва от 31.08.2023 г. до окончателното изплащане на вземането.
Исковете, по чл.86 от ЗЗД предявени срещу ответниците, като неоснователни и
недоказани в предявените размери от 46,68 лв., представляваща мораторна лихва върху ТЕ
за периода от 15.08.2021 г. до 05.04.2023 г. от всеки от ответниците и от 3,92 лв.,
представляваща мораторна лихва върху главницата за ДР за периода от 16.07.2020 г. до
05.04.2023 г., ще следва да се отхвърлят изцяло.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски за производството имат и двете страни.
На ответниците, с оглед представляването им в производството от назначен им от съда
особен представител, на разноски на ищеца, не се следват такива, а и няма доказателства за
извършени разноски по делото.
Ищецът от своя страна е претендирал сторените по делото съдебни разноски, но не е
представил списък по чл. 80 от ГПК. От приложените по делото доказателства,
удостоверяващи извършването на разноски от страна на ищеца, се установява, че са
заплатени общо 1010,00 лв. от която сума 100 лв. държавна такса, 300 лв. за експертиза, 600
лв. – депозит за особен представител, назначен на ответниците и 10,00 лв. – такси за СУ.
Ищецът претендира присъждане и на юрисконсултско възнаграждение, като с оглед
представляването на ищеца в производството от юрисконсулт, на същия се следва такова
възнаграждение, което съдът определя, по реда на чл.78, ал.8 от ГПК, в минимален размер
от 100 лв. Следователно, от общо сторените от ищеца съдебни разноски от 1110,00 лв., с
оглед частичното уважаване на исковете, му се следват такива до размер от 511,90 лв., които
ответниците следва да заплатят по равно, всеки от тях по 255,55 лв.
Така мотивиран, Софийският районен съд, на осн. чл.235 от ГПК,
РЕШИ:
ОСЪЖДА на осн. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл.86 от ЗЗД Я. Д. С., ЕГН
********** и О. Д. С., ЕГН **********, в качеството им на законни наследници на С. Д. С.,
починала на 24.04.2023 г., наследник на бившия собственик и титуляр на партида за
топлоснабден имот- Апартамент № 5, находящ се в ***, с абонатен № ***, да заплатят
разделно, всеки по ½ ид.ч. на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, с ЕИК *********,
възникналите в тежест на наследодателя им задължения, за сумите, както следва:
Я. Д. С., ЕГН ********** - ½ ид.ч. от общото задължение, или сумата от 290,44 лв.,
представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от
01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва от 31.08.2023 г. до окончателното
изплащане на вземането и сумата от 10,52 лв. представляваща цена на извършена услуга за
дялово разпределение за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва от
31.08.2023 г. до окончателното изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ предявените
12
срещу този ответник искове по чл.86 от ЗЗД за сумите от 46,68 лв., представляваща
мораторна лихва върху ТЕ, дължима за периода от 15.08.2021 г. до 05.04.2023 г., и сумата от
3,92 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за ДР, дължима за периода от
16.07.2020 г. до 05.04.2023 г., като неоснователни и недоказани.
О. Д. С., ЕГН ********** - ½ ид.ч. от общото задължение, или сумата от 290,44 лв.,
представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от
01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва от 31.08.2023 г. до окончателното
изплащане на вземането и сумата от 10,52 лв. представляваща цена на извършена услуга за
дялово разпределение за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва от
31.08.2023 г. до окончателното изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ предявените
срещу този ответник искове по чл.86 от ЗЗД за сумите от 46,68 лв., представляваща
мораторна лихва върху ТЕ, дължима за периода от 15.08.2021 г. до 05.04.2023 г., и сумата от
3,92 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за ДР, дължима за периода от
16.07.2020 г. до 05.04.2023 г., като неоснователни и недоказани.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, Я. Д. С., ЕГН **********, и О. Д. С., ЕГН
********** да заплатят на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, сумата
от общо 511,90 лева или всеки от тях по 255,55 лв., представляваща сторени от ищеца
съдебни разноски за настоящото исково производство, съразмерно на уважената част от
исковете.
Решението е постановено при участието на трето лице – помагач „НЕЛБО
ИНЖЕНЕРИНГ“ ООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в ***
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
13