№ 61
гр. Момчилград, 09.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МОМЧИЛГРАД, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на седми март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Сунай Юс. Осман
при участието на секретаря Анита Кр. Дочева
като разгледа докладваното от Сунай Юс. Осман Гражданско дело №
20215150100664 по описа за 2021 година
Производството е по чл.535 от Търг.закон вр.чл.79 от ЗЗД вр.чл.86 ал.1 от ЗЗД.
Ищцовото дружеството в предявената искова молба твърди, че ответникът СТ. ЯС. Ч.
е издал в полза на „*******“ ЕООД, ЕИК - ******** три записа на заповед, както следва;
1/ Запис на заповед с дата на издаване 19.12.2019г. с която се задължил без протест и
разноски да заплати на поемателя „*******“ ЕООД, ЕИК - ******** сумата от 1000 лева, на
падежа - 31.03.2020г. и с място на плащане гр.Кърджали, ул.“******“ № 7- Пазар на
производителите, информационен център, офис 4 ;
2/ Запис на заповед с дата на издаване 22.01.2020г. ,с която се е задължил без протест
и разноски да заплати на поемателя *******“ ЕООД, ЕИК – ********, сумата от 1000 лева,
на падежа- 31.03.2020г. и с място на плащане гр.Кърджали, ул.“******“ № 7 - Пазар на
производителите , информационен център , офис 4 ;
3/ Запис на заповед с дата на издаване 13.03.2020г., с която се е задължил без протест
и разноски да заплати на поемателя „*******“ ЕООД, ЕИК – ********, сумата от 400 лева,
на падежа- 30.04.2020г. и с място на плащане гр.Кърджали, ул.“******“ № 7 - Пазар на
производителите, информационен център, офис 4 ;
Ищцовото дружеството заявява, че на посочените дати на падеж ответникът не е
изпълнил своите задължения. Предвид и на това и по реда на чл. 417 от ГПК
„*******“ЕООД се снабдил със заповеди за изпълнение на парично задължение, издадени от
PC-Момчилград, които били връчени на длъжника при условията на чл.47 ал.5 от ГПК. На
Дружеството са били дадени срокове от един месец за предявяване на искове относно
1
вземанията, но „*******“ ЕООД пропуснал тези срокове и по тази причина предявява
обективно и субективно съединени искове по общия ред.
Посочва се, че съгласно чл.538 ал.1 вр. чл. 506 ал.1 вр. чл. 505, ал. 1, вр. чл. 537 от
Търговският закон е било предвидено приносителят на Запис на заповед да може да иска
сумата по записа на заповед, заедно със законната лихва от деня на падежа. Падежите на
задълженията по записите на заповед са настъпили на 31.03.2020г. и на 30.04.2020г.
Твърди се, че съгласно нормата на чл.79 ал.1 от ЗЗД ако длъжникът не изпълни точно
задължението си, кредиторът имал право да иска изпълнение заедно с обезщетение за
забавата. Посочва се, че Записът на заповед е строго формална едностранна сделка, и съгл.
разпоредбата на чл.44 от ЗЗД правилата относно договорите намират съответно приложение
към едностранните волеизявления в случаите, в които законът допуска те да пораждат,
изменят или прекратяват права и задължения. Ищцовото дружеството заявява, че оглед на
горното и на основание на основание чл.506 ал.1 вр.505 ал.1 от ТЗ вр. чл.79 ал.1 вр. чл.44
вр. чл.86 ал.1 изр.1-во от ЗЗД ответникът като задължен по записите на заповед лице дължи
на „*******“ЕООД както сумите по записа на заповед, така и обезщетения за забава в
размер на законната лихва, считано от падежите на записите на заповед- 31.03.2020г. и
30.04.2020г., като такова следвало да се присъди от предявяване на исковете до
окончателното им изплащане.
Предвид това за „*******“ ЕООД възниквал правен интерес да предяви настоящите
искове, поради и което и иска да се уважат същите. Иска осъждането на СТ. ЯС. Ч. с ЕГН-
********** да заплати сумата от 1000 лева, ведно със законната лихва, считано от датата на
предявяване на иска до окончателното й изплащане,представляваща вземане по
запис на заповед от 09.12.2019г. с падеж 31.03.2020г., издадена от СТ. ЯС. Ч. с ЕГН
********** в полза на „*******“ ЕООД;
Иска осъждането на СТ. ЯС. Ч. с ЕГН- ********** да заплати сумата от 1000 лева,
ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска до окончателното й
изплащане, представляваща вземане по Запис на заповед от 22.01.2020г., с падеж
31.03.2020г., издадена от СТ. ЯС. Ч. с ЕГН- ********** в полза на „*******“ ЕООД;
Иска осъждането на СТ. ЯС. Ч. с ЕГН- ********** да заплати сумата от 400 лева,
ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска до
окончателното й изплащане, представляваща вземане по Запис на заповед от 13.03.2020г., с
падеж- 30.04.2020г., издадена от СТ. ЯС. Ч. с ЕГН ********** в полза на „*******“ ЕООД;
Претендира направени по делото разноски.
В съдебно заседание дружеството- ищец се представлява от адв.МАРИЯ
СТАНЧЕВА-СТАНЕВА от АК- Кърджали, която иска постановяване на неприсъствено
решение, като посочва, че са налице процесуалните предпоставки за това.
Ответникът, уведомен лично за постъпилата искова молба, не депозира отговор на
исковата молба по чл.131 от ГПК в законоустановения едномесечен срок, а в открито
съдебно заседание- редовно призован, не се явява и не се представлява.
2
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност,
приема за установено следното:
Съдът счита, че доколкото съобщенията да ответника се смятат за редовно връчени,
същият не е дал отговор по чл. 131 от ГПК, не се явява в съдебно заседание и не прави
искане за разглеждане на делото в негово отсъствие и искът вероятно е основателен с оглед
на посочените в исковата молба обстоятелства и направените доказателства, налице и
хипотезата на чл.239 ал.1 т.2 предл.1 от ГПК, поради което и на основание разпоредбите на
чл.239 ал.2 от ГПК, са налице предпоставките за произнасяне на съдебно решение по ред, и
без да се мотивира по същество.
По делото се установи, че по Заявления на ищцовото дружеството са били
образувано ч.гр.д. № 163/2020г., № 164/2020г. и № 165/2020г. на РС- Момчилград, по които
са издадени Заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК, по
силата на които ответникът, е бил осъден да заплати на ищцовото дружество сумите от 400
лева, 1000 лева и 1000 лева, произхождащи от Записи на заповед от 13.03.2020г.,
09.12.2019г. и 22.01.2020г.- с падежи 30.04.2020г. /първият Запис/ и другите две- с падеж
31.03.2020г.
Цитираните Заповеди за изпълнение са връчени на длъжника по реда на чл.47 ал.5
от ГПК, поради и което са дадени са указания за предявяване на установителен иск по реда
на чл.422 вр.чл.415 от ГПК, и такъв не е бил предявен в законоустановеният 1-месечен срок.
Предвид и на това издадените заповеди за изпълнение са били обезсилени.
Като доказателства са приложени и процесните 3 бр. Записи на заповеди, и които
водят до извода, че така предявеният иск е основателен и доказан и като такъв следва да се
уважи изцяло. Записите на заповед са следните; 1/ Запис на заповед с дата на издаване
19.12.2019г. с която се задължил без протест и разноски да заплати на поемателя „*******“
ЕООД, ЕИК - ******** сумата от 1000 лева, на падежа - 31.03.2020г. и с място на плащане
гр.Кърджали, ул.“******“ № 7- Пазар на производителите, информационен център, офис 4 ;
2/ Запис на заповед с дата на издаване 22.01.2020г. ,с която се е задължил без протест и
разноски да заплати на поемателя *******“ ЕООД, ЕИК – ********, сумата от 1000 лева, на
падежа- 31.03.2020г. и с място на плащане гр.Кърджали, ул.“******“ № 7 - Пазар на
производителите , информационен център , офис 4 ; 3/ Запис на заповед с дата на издаване
13.03.2020г., с която се е задължил без протест и разноски да заплати на поемателя
„*******“ ЕООД, ЕИК – ********, сумата от 400 лева, на падежа- 30.04.2020г. и с място на
плащане гр.Кърджали, ул.“******“ № 7 - Пазар на производителите, информационен център,
офис 4 ;
Предвид изложеното съдът приема, че са налице са процесуалните и материални
предпоставки на чл. 239 ал. 1 т. 1 и т. 2 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение.
На ответника са изпратени преписи от исковата молба и всички представени с нея писмени
доказателства. Съобразно правилата на ГПК, му е указан срок да депозира писмен отговор,
който да съдържа становище по допустимостта и основателността на претенциите,
предявени срещу него, указани са и последиците от неподаването на отговор и неявяването
3
в съдебно заседание. Страната е редовно призована за открито съдебно заседание на
посочения в исковата молба адрес, и същият е призован лично за съдебно заседание.
Всички фактически обстоятелства, описани в исковата молба и представените с
нея писмени доказателства, сочат на вероятна основателност на претенциите. Представените
писмени доказателства- описаните по-горе 3 бр. Записи на заповеди, и приложените ч.гр.д.
№ 163/ 2020г., №164/2020г. и № 165/2020г. на МРС са годни и относими към предмета на
делото.
При така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните правни
изводи по основателността на предявения иск:
Между страните по делото е възникнало едно валидно менителнично
правоотношение по повод процесния запис на заповед, съдържащ необходимите по закон -
чл. 535 от ТЗ седем реквизита, т. е. спазена е предвидената в закона форма, която е форма за
действителност. Наименованието "запис на заповед" се съдържа в текста на документа на
езика, на който е написан; налице е и изявление, което съставлява безусловно обещание да
се плати процесната суми пари, конкретно посочена като абсолютен размер. Посочени са
дата на издаване, както и място на издаване и място на плащане и конкретен падеж на
вземането, който е настъпил. В съдържанието на документа е налице посочване името на
лицето, на което трябва да се плати - ищецът, записът е подписан от лицето, посочено за
издател – ответникът. С твърдението на ищеца, че не е получил изцяло изпълнение за
погасяване на вземането си по записа на заповед, а именно–на търсената сума от 2 400 лева
общо по трите документа, представляваща неизплатено поето задължение; тежестта за
доказване на евентуално плащане от страна на ответника се възлага на последния, които и
не направи възражения, че е платил. Ето защо, съдът приема, че процесният запис на
заповед /и трите записи на заповеди/ са валидни и е породили целените правни последици –
породило се е задължението на ответника като издател и платец на записа, въз онова на
който се претендира процесната сума от ищеца, като поемател, по отношение на ответника
като платец, да му заплати тази сума пари. Същевременно, от падежа на вземането по тези
три записи на заповеди до датата на предявяване на настоящият иск не е изтекла кратката
погасителна 3-годишна давност за предявяване на исковете по записа на заповед срещу
платеца, според чл. 531 ал.1 вр. чл.537 от ТЗ. Ответникът нито оспори, нито ангажира
доказателства против твърдението на ищеца, че той не разполага с друг менителничен иск.
По дефиниция, записът на заповед представлява едностранна, формална сделка, с
която издателят обещава безусловно да заплати на поемателя, на посочения в записа на
заповед падеж, определена сума пари. Предвид гореизложеното, съдът приема, че
процесните записи на заповед са редовни от външна страна, издадени са от ответника и
падежът на вземането е настъпил. Съобразно това, ответникът следва да бъде осъден на
основание чл. 535 ТЗ, да заплати на ищеца сумата от 2 400 лева- задължения по посочените
по-горе 3 бр. Записи на заповеди, издадени на посочените в тях, с настъпил падеж.
Съобразно изхода на спора и на основание чл.78 ал.1 от ГПК, то се поражда
4
право на разноски в полза на ищеца. Представени са доказателства са сторени разноски в
общ размер от 496 лева / 96 лева- държавна такса и 400 лева - адвокатски хонорар, която
сума ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца.
Така мотивиран, и на осн.чл.238 и сл. от ГПК, Съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА СТ. ЯС. Ч. с ЕГН- **********, да заплати на „*******“ ЕООД- Кърджали,
ЕИК – ********, сумата от 1000 лева, ведно със законната лихва, считано от датата на
предявяване на иска до окончателното й изплащане, представляваща вземане по
запис на заповед от 09.12.2019г. с падеж 31.03.2020г., издадена от СТ. ЯС. Ч. с ЕГН
********** в полза на „*******“ ЕООД;
ОСЪЖДА СТ. ЯС. Ч. с ЕГН- **********, да заплати на „*******“ ЕООД- Кърджали,
ЕИК - ********, сумата от 1000 лева, ведно със законната лихва, считано от датата на
предявяване на иска до окончателното й изплащане, представляваща вземане по
Запис на заповед от 22.01.2020г., с падеж 31.03.2020г., издадена от СТ. ЯС. Ч. с ЕГН-
********** в полза на „*******“ ЕООД;
ОСЪЖДА СТ. ЯС. Ч. с ЕГН- ********** да заплати на „*******“ ЕООД-
Кърджали, ЕИК – ********, сумата от 400 лева, ведно със законната лихва, считано от
датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане, представляваща вземане по
Запис на заповед от 13.03.2020г., с падеж- 30.04.2020г., издадена от СТ. ЯС. Ч. с ЕГН
********** в полза на „*******“ ЕООД;
ОСЪЖДА СТ. ЯС. Ч. с ЕГН- **********, да заплати на „*******“ ЕООД- Кърджали,
ЕИК – ********, сумата в размер на 496 лева- представляваща направени по делото
разноски.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване съгл.чл.239 ал.4 от ГПК.
Съдия при Районен съд – Момчилград: _______________________
5