№ ***55
гр. Плевен, 19.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, І ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на тринадесети април през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:С. АС. ДАНЧЕВ
Членове:ТАТЯНА Г. БЕТОВА
СВЕТЛА Й. ДИМИТРОВА-
КОВАЧЕВА
при участието на секретаря ЖЕНИ Н. СТОЙЧЕВА
като разгледа докладваното от ТАТЯНА Г. БЕТОВА Въззивно гражданско
дело № 20234400500068 по описа за 2023 година
Производство по чл.258 и сл. от ГПК.
С решение № 352 от 19.11.2022г., постановено по гр.д. №
204/2021г. Районен съд – Ч.Б. е осъдил, Община – Ч.Б., представлявана от
кмета Ц. К. да заплати на Т. Г. Т. от гр. Ч.Б. сумата от 7771,18лева, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от деня на подаване на исковата
молба – 08.02.2021г. до окончателното изплащане на сумата, като е отхвърлил
предявения иск за разликата до 12 000 лева като недоказан. Присъдил е на
основание чл.78, ал.1 от ГПК разноски в полза на ищеца в размер на 1800лв.
Срещу така постановеното решение, е постъпила въззивна жалба
от ответника Община Ч.Б.. В жалбата се правят оплаквания, че постановеното
решение е неправилно и незаконосъобразно. Съображенията за това са
изложени в жалбата. Въззивникът моли съда да отмени решението на РС –
Ч.Б. и да постанови друго по съществото на спора, с което да бъде отхвърлен
иска. Въззиваемата страна Т. Г. Т., чрез пълномощника си адв. Г. С. и
пълномощника си Г. Т. Г. – негов баща, е взел становище, че жалбата е
неоснователна и моли да бъде потвърдено решението на РС.
1
Въззивният съд, като обсъди оплакванията изложени в жалбата,
взе предвид направените от страните доводи, прецени събраните пред първата
инстанция доказателства, съобрази се с изискванията на закона, намира за
установено следното:
Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима, а
разгледана по същество, се явява неоснователна.
Плевенски РС е бил сезиран с иск с правно основание чл.49 вр.
чл.45 от ЗЗД за заплащане на сумата 12 000лв., представляваща обезщетение
за имуществени вреди от непозволено увреждане допуснато при некачествено
изпълнено саниране на жилищната сграда, в която се намира жилищния имот
– собственост на ищеца, която е претендирана спрямо възложителя на
работата Община Ч.Б., ведно със законната лихва върху нея, считано от
завеждане на делото. Вредите в апартамента и в избеното помещение се
свеждат до следното, според твърдяното от ищеца: На терасата на хола
липсва подпрозоречен перваз и лайсни, мрежа за пушене и технологични
според проекта отвори на дограмата; в самата дограма има процеп в горната
част между прозореца и вратите; не е обърната дограмата на прозорците от
вън навътре; разрушена е цялата тераса и същата вече не може да се използва
по своето предназначение; в хола има незавършени стени и необърната
дограма, не е поставен теракол; в спалнята дограмата не е по проекта на
Община-Ч.Б.; отвън подпрозоречния перваз е по-къс с около 5 см и има фуги;
тераса-кухня дограмата също не е по проект и прозорците не могат да се
отварят, не е поставено стъкло на остъклението от ляво и дясно; има теч и
необърнато остъкление; разстояние около 15-20 см. между стената и
остъклението, запушено със стериопор с дебелина 10 см; цялата дограма е за
смяна, а жилището не може да се използва за живеене; в избеното помещение
не е сменен дървен с ПВЦ прозорец и също има течове.
Ответникът Община Ч.Б. е оспорил иска. Поискал е привличането
на трето лице-помагач изпълнителя на *** „*** ***“ДЗЗД. Привличането е
допуснато, като третото лице-помагач „*** ***" ДЗЗД, представлявано от
Е.М., е взело становище чрез партньорите в дружеството „***“ЕООД, ЕИК
***, представлявано от Я.Т. – управител и „***" ООД, ЕИК ***,
представлявано от К.Ц. – управител, че исковата претенция е неоснователна и
че не е допуснато увреждане на ищеца.
2
Пред първоинстанционният съд е било безспорно, както и пред
настоящата инстанция, че ищецът е собственик, съгл. нот. акт № ***, том ***,
рег.№ ***, дело № *** от 22.05.2012г. на нотариус И. И.а, с район на
действие-Районен съд – Ч.Б., на следния недвижим имот: Апартамент № ***,
находящ се в гр. Ч.Б., ул. „***“ № ***, вх.***, ет.***, с площ от *** кв. м., и
на прилежащото към него избено помещение № *** с площ от 3.60 кв.м.
Няма спор, че етажната собственост, чрез Сдружение на собствениците
гр.Ч.Б., ул.*** ***“ ***, бл. ***“ на основание одобрено заявление за интерес
и финансова помощ във връзка с участието на сградата в проект за енергийна
ефективност на жилищни сгради на община Ч.Б., е възложено на общината
провеждането на всички необходими процедури при спазване на
приложимото законодателство за избор на изпълнител на дейностите по
обновяване на сградата и сключване на договори с избраните изпълнители,
както и осъществяването на контрол по изпълнение на задълженията на
изпълнителите по проекта.
Няма спор, че с договор от 25.04.2018г. Община – Ч.Б. е
възложила на консорциум „*** ***“ДЗЗД инженеринг, проектиране и
изпълнение на *** за подобряване на енергийната ефективност на
многофамилни жилищни сгради, строени по индустриален способ на
територията на гр. Ч.Б., във връзка с договор за БФП № ***-*** от
10.10.2016г." по обособена позиция № ***: „Многофамилна жилищна сграда
с адрес гр. „Ч.Б.", ул. „*** I" № ***, блок ***, входове *** и ***" , на
стойност 429 300.00 лв. без ДДС или 515 160.00 лв. с ДДС.Между страните по
този договор е налице съдебен спор относно неизпълнение на задълженията
по него. Във връзка с изпълнение на дейностите по този договор са причинени
вреди на собственици на отделни обекти в жилищната сграда, сред които и
ищецът, за които увреждания се претендира заплащане на обезщетение от
община Ч.Б. по реда на чл.49 ЗЗД, като възложител на работата, при която са
допуснати вреди на трети за договора лица.
Спорно е има ли право ищеца на претендираното обезщетение и
какъв е размера на вредите.
За да уважи иска в посочения размер, Районен съд Ч.Б. е приел,
че е сезиран с иск по чл. 49 от ЗЗД. Позовал се е на Постановление № 7 от
30.12.1959 г., на Пленума на ВС, т.7, съгласно която държавните предприятия,
3
учрежденията и организациите отговарят по чл. 49 ЗЗД за вредите, причинени
от техни работници и служители при или по повод на възложената им работа
и тогава, когато не е установено кой конкретно измежду тях е причинил тези
вреди, като вината им по този текст се презумира до доказване на противното.
Приел е, че е налице увреждане на имуществото на ищеца, причинна връзка
между противоправното и виновно поведение на дееца и настъпилите вреди.
Ответникът, като възложител следва да понесе отговорност за причинените
вреди от неточно, непълно и некачествено саниране на блока и в частност на
имота-собственост на ищеца. За това неточното и некачествено изпълнение на
възложените строително- ремонтни работи в отговора на исковата молба се
съдържа признание на факти. Нещо повече - ответника, след доклад за
извършената финансова инспекция, чрез своите органи е способствал за
приемане на извършените *** и заплащане на възнаграждението на третото
лице-помагач. Относно вида и степента на уврежданията, както и размера на
вредите и нужните средства за възстановяването им, РС е обосновал изводите
си с заключенията на назначените две СТЕ, изготвени от вещото лице
инж.Силвия С.ова.
Въззивният съд, в настоящия си състав, напълно споделя
изводите на РС-Ч.Б. досежно наличието на предпоставки за ангажиране на
отговорността на ответната община, като възложител на работата, при която
са настъпили вредите за ищеца. Съгласно чл. 49 от ЗЗД този, който е
възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от
него при или по повод изпълнението на тази работа.Разпоредбата на чл.45
ЗЗД предвижда, че всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е
причинил другиму, като във всички случаи на непозволено увреждане, вината
се предполага до доказване на противното. В тежест на ищеца по исковете за
ангажиране на безвиновната гаранционно-обезпечителна отговорност на
ответника по чл.49 ЗЗД вр. чл.45 ЗЗД е да проведе пълно доказване на
елементите от фактическия състав - противоправно деяние на лице, на което
е възложена работа от ответника по трудов или друг договор, причинени
вреди при или по повод изпълнението на възложената работа и причинна
връзка между противоправното поведение и причинения вредоносен резултат.
В случая, от събраните по делото доказателства чрез разпита на
свидетелите Х.Л.Т. и Т.Т.Т. и от заключенията на двете съдебно-технически
4
експертизи, се установяват вида и обема на причинените в жилището на
ищеца имуществени вреди. Установява се, че дейностите по саниране на
жилището не само че не са довели до повишаване на неговата енергийна
ефективност, но са причинили разрушаването му и са довели до
невъзможност то да се използва за живеене. Избрания от Община Ч.Б.
изпълнител е подменил съществуващата дограма с некачествена, която не
съответства на проекта и работниците са я монтирали така че са предизвикали
течове и увреждания на собствеността на ищеца.От първото от двете
заключения на инж. С.ова се установява, че стойността на щетите нанесени в
апартамент № ***, описани подробно в заключението като вид, количество и
стойност, възлизат на сумата 1 713,29 лева, а във второто са посочени сумите
необходими за възстановяване на щетите и некачествено извършените ***/в
табличен вид/, които са в размер на 6057,89лева. По съществено ответникът
не оспорва причиняването на вредите, но счита, че отговорността е на
изпълнителя, а също и че тя е договорна, а не деликтна. Този довод е
неоснователен доколкото нито ищецът нито ответникът твърдят между тях да
е сключван договор във връзка с въпросните строителни дейност.От друга
страна няма спор, че именно ответната община е възложила строително-
монтажните работи, които са засегнали по неправомерен начин собствеността
на ищеца. Тя е възложила работата и допуснала до имота на ищеца
строителната фирма, която е извършвала санирането.Неоснователен е и
довода, че размерът на причинените имуществени вреди е само сумата по
второто заключение- 6057.89лв., тъй като самото вещо лице, изготвило
заключенията е посочило, че това са различни величини и няма дублиране на
сумите за обезщетение. Отделно от това, поради инфлационните процеси в
икономиката, вероятността присъдената сума да не бъде достатъчна за
възстановяване на имота, е съвсем реална.
Поради изложеното, съдът приема, че искът с правно основание
чл.49, вр. с чл.45 ЗЗД е основателен, доказан и правилно е бил уважен за
сумата 7771,18лв., съгласно установеното от СТЕ. Поради това решението, в
обжалваната му част, следва да бъде потвърдено.
При този изход на спора въззивникът следва да заплати на
въззиваемата страна Т. Г. Т. разноски по делото направени пред въззивната
инстанция, в размер на 1000лв. за адвокатско възнаграждение, съгласно
5
списъка с разноските и договора за правна помощ с адв. Г. С..
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА, на основание чл.271, ал.І от ГПК решение №
352 на Районен съд Ч.Б., постановено на 19.11.2022г., по гр.д.№ 204/2021г. по
описа на съда, в обжалваната му осъдителна част и в частта за разноските.
ОСЪЖДА на осн.чл.78 ал.1, вр. с чл.273 ГПК Община Ч.Б.,
представлявана от кмета на общината Ц. К., с адрес гр.Ч.Б., ул.“***“ № ***,
да заплати на Т. Г. Т., с ЕГН **********, от гр.Ч.Б., ул.“***“ № ***, вх.***,
ет.***, ап.***, деловодни разноски за въззивната инстанция в размер на
1000лева.
Решението е постановено при участието на „*** ***" ДЗЗД,
представлявано от Е.М., с партньорите в дружеството „***“ЕООД, ЕИК ***,
представлявано от Я.Т. – управител и „***" ООД, ЕИК ***, представлявано
от К.Ц. – управител, привлечено като третото лице-помагач на ответника
Община Ч.Б..
Решението подлежи на касационно обжалване при условията на
чл.280 ГПК пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му на
страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6