Решение по дело №479/2024 на Административен съд - Хасково

Производството е по реда на чл. 172, ал. 5 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/.

Образувано е по жалба на И. Н. А. против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 272з-2054/21.05.2024 г. на младши инспектор към група ППД – СОП – РУ - Хасково /А. Д. Н./.

Изложени са съображения за незаконосъобразност на заповедта, издадена в нарушения на материалния закон и процесуалните правила, в несъответствие с целта на закона. Не бил посочен конкретен срок за отнемане на СУМПС. Не бил посочен от кой закон е цитирания като нарушен чл. 5, ал. 3, т. 1. Твърди се, че били дадени проби от кръв и урина за изследване, които са определящи, поради което и не се следвало налагане на ПАМ преди да са ясни стойностите от медицинското изследване. Не били обсъдени направените от лице възражения. Заповедта била немотивирана – не били посочени фактическите и правните основания за издаването й. Моли да се прогласи нищожността на оспорения акт, алтернативно – същият да бъде отменен. Претендира разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят И. Н. А., редовно уведомен, не се явява и не се представлява.

Ответникът - младши инспектор към група ППД – СОП – РУ - Хасково /А. Д. Н./, редовно уведомен, не се явява. Чрез процесуален представител моли жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Депозирани са писмени бележки, видно от който оспорената заповед била издадена законосъобразно. Твърди се, че едва в съдебното производство била изготвена и представена токсикохимична експертиза на биологични проби, дадени от жалбоподателя, видно от заключението на която не е установено наличие на упойващи лекарствени средства и наркотични вещества.

Административен съд – Хасково, въз основа на приложените по делото писмени доказателства, установи следното от фактическа страна:

На 21.05.2024 г. Д. Д. Б., младши инспектор при ОД на МВР - Хасково, сектор Пътна полиция - Хасково, е съставил АУАН № 1203141 на лицето И. Н. А. за това, че последният, управлявайки в [населено място] МПС „Дачия Сандеро“ с рег. № [рег. номер], след като е употребил наркотични вещества или техни аналози /в случая бензодиазепини/, виновно е нарушил чл. 5, ал. 3, т. 1, предл. 2 ЗДвП.

На 21.05.2024 г. А. Д. Н., младши инспектор към група ППД – СОП – РУ - Хасково, е издал Заповед № 272з-2054/21.05.2024 г. /заведена в АИС под № 24-1253-000228/21.05.2024 г./, с която налага на И. Н. А. ПАМ по чл. 171, т. 1, б. „б“ ЗДвП – временно отнемане на СУМПС на водач до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца.

Заповедта е връчена лично на адресата й на 21.05.2024 г.

Административен съд – Хасково, въз основа на установената фактическа обстановка, формира следните правни изводи:

Жалбата е допустима – подадена в законоустановения срок от активно легитимирано лице срещу акт, който го засяга неблагоприятно и подлежи на оспорване.

Разгледана по същество, е ОСНОВАТЕЛНА.

1. Оспорената заповед е издадена от компетентен административен орган.

Съгласно чл. 172, ал. 1 ЗДвП ПАМ по чл. 171, т. 1, б. „б“ от с.з. се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Ръководителят на определената от министъра служба за контрол е компетентен да приложи ПАМ по чл. 171, т. 1, б. „б“ ЗДвП и тази му компетентност е пряко следствие от служебната функция на ръководител на контролната служба и на посоченото в закона. Компетентност да издава индивидуален административен акт, с който да прилага ПАМ по чл. 171, т. 1, б. „б“ ЗДвП, имат и оправомощени от ръководителя на службата за контрол длъжностни лица. Налице е предвидена в закона възможност за делегиране на правомощия от ръководителя на службата за контрол на длъжностни лица от службата. За да е валидно делегирането, е необходимо да е извършено в писмена форма.

В изпълнение на съдебно разпореждане се представят доказателства, че считано от дата 29.10.2023 г. А. Д. Н., младши инспектор, изпълнява длъжността „старши полицай“ в група Патрулно-постова дейност на сектор „Охранителна полиция“ към Районно управление – Хасково, Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Хасково.

В представената по делото, цитирана в оспорения акт, заповед № 272з-199/19.01.2023 г. на Директора на ОД на МВР – Хасково, са изброени лицата, компетентни да издават заповеди, от вида на процесната, като това се следва от длъжността, която заемат. Видно от нейната т. 11 компетентни да издават заповеди по чл. 171, т. 1, б. „б“ ЗДвП са държавните служители от звената „Патрулно-постова дейност“ при сектори/групи „Охранителна полиция“ в РУ при ОД на МВР – Хасково – полицейски органи по чл. 142, ал. 1, т. 1 ЗМВР.

Компетентността на административния орган произтича от т. 11 на заповед № 272з-199/19.01.2023 г. на Директора на ОД на МВР – Хасково, действаща към датата на издаване на оспорения акт. Формира се извод, че не е налице основание за прогласяване на нищожността на акта съгласно чл. 168, ал. 1 и ал. 2 във връзка с чл. 146, т. 1 АПК.

2. Заповедта е издадена в установената писмена форма, посочени са правните и фактическите основания за издаването й, като въз основа на действително осъществилата се фактическа обстановка е обективирана и волята на административния орган /чл. 59, ал. 2, т. 4 и 5 АПК/. Посочен е и срокът, за който се налага ПАМ, съответен на определения от законодателя. В действителност не е посочен от кой закон или подзаконов акт е цитираният в заповедта чл. 5, ал. 3, т. 1, но в конкретния случай това не рефлектира върху преценката за законосъобразност на акта, доколкото видно от представените по делото писмени доказателства се установява, че приложим е ЗДвП.

3. Не се установяват процесуални нарушения от категорията на съществените, допускането на които да обуслови ограничаване правото на защита на лицето, което търпи и неблагоприятните последици от прилагането на процесната ПАМ.

Ирелевантен е фактът, че образуваното за извършено нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП административнонаказателно производство е прекратено с резолюция, без да е издадено НП. Прилагането на държавната принуда чрез мерките по чл. 171 ЗДвП не е обвързано с приключването на това производство с влязло в сила НП. Касае се за различни по своя характер производства, които приключват с различен акт и преследват различни, макар и сходни цели – да се дисциплинират водачите на МПС.

4. Заповедта е издадена в съответствие с материалния закон.

Съгласно чл. 171 ЗДвП за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат принудителни административни мерки по чл. 22 ЗАНН, сред които посочената в т. 1, б. „б“ ЗДвП – „временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач, който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско и химическо лабораторно изследване или с изследване с доказателствен анализатор, или с друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, или след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, както и който откаже да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване - до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца; при наличие на изследване от кръвна проба или изследване с доказателствен анализатор по реда на чл. 174, ал. 4 установените стойности са определящи“.

Предпоставките за прилагането на посочената ПАМ са алтернативно изброени, като една от тях е по отношение на водача на МПС да е установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест употреба на наркотични вещества или техни аналози.

В конкретния случай не е спорно, че по отношение на И. Н. А. е установена чрез техническо средство „Dreger Drug test 5000“ № ARJM-0048 употреба на бензодиазепини. Налице е една от алтернативно посочените от законодателя предпоставки, при осъществяването на която и административният орган, в условията на обвързана компетентност, прилага ПАМ – временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство до решаване на въпроса за отговорността на водача на МПС, но за не повече от 18 месеца. ПАМ е приложена в съответствие с материалния закон, действащ към момента на издаването на акта, с който се прилага ПАМ, съгласно чл. 142, ал. 1 АПК.

ПАМ е законосъобразно наложена на 21.05.2024 г., когато въпросът за отговорността не е бил разрешен, а разрешаването му има отношение към изпълнението на ПАМ и нейното действие. ПАМ се прилага под прекратително условие - до решаване на въпроса за отговорността на водача, но за не повече от 18 месеца. Възприето е в съдебната практика, че в случай на окончателно решаване на въпроса за отговорността на лицето в рамките на 18-месечния период мярката ще бъде прекратена, а ако отговорността не бъде ангажирана в този 18-месечен срок, то именно поради изтичането му мярката ще прекрати своето действие. Прекратяването на ПАМ не е обстоятелство, относимо към основния спорен въпрос между страните по делото, свързан със законосъобразността на заповедта, с която е наложена същата. Отделно от това, прекратяването има действие занапред, а не – ретроактивно, и не обезпредметява търсената съдебна защита срещу заповедта за прилагане на ПАМ.

5. Заповедта е издадена в съответствие с целта на закона.

Извършеното формално нарушение, доколкото за осъществяването му не се изисква настъпването на противоправен резултат, е с висока степен на обществена опасност - засяга безопасността на участниците в пътното движение и създава реална заплаха за техния живот и здраве. Поради това административният орган е приложил ПАМ, която няма санкционен характер, а е с цел преустановяване на нарушението и предотвратяване на последиците, които биха могли да настъпят в резултат на управлението на МПС под въздействието на наркотично вещество, както и с цел да се предупреди и превъзпита нарушителя, без значение вината му, към спазване на установения чрез ЗДвП и Правилника за неговото прилагане правен ред.

6. Въпреки горното обаче следва да се отбележи, че в хода на настоящото съдебно производство към момента на приключване на устните състезания се установява осъществяването на нови факти по смисъла на чл. 142, ал. 2 АПК - такива, на които законодателят е придал обратно действие. Установяването на нови факти от значение за делото по смисъла на чл. 142, ал. 2 и чл. 7 АПК е допустимо само за такива факти, които са настъпили след издаването на акта и които с обратна сила променят правното значение на фактите, въз основа на които органът е взел решението си, или отменят съществуването на тези факти, които с обратна сила рефлектират върху законосъобразността на акта към датата на издаването му.

Отчетените чрез „Dreger Drug test 5000“ показания са опровергани, тъй като лицето е дало кръв и урина предвид издадения му талон за изследване, като видно от заключението на изготвената от Военномедицинска академия съдебна химико-токсикологична /токсикохимична/ експертиза, от извършените изследвания на предоставените проби кръв и урина на жалбоподателя не се установява наличие на наркотични вещества и психоактивни медикаменти. При наличието на изследване от кръвна проба по реда на чл. 174, ал. 4 ЗДвП /чл. 3а, т. 2 и чл. 20 от Наредба № 1 от 19 юли 2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози/, установените стойности са определящи съгласно чл. 171, т. 1, б. „б“, предл. последно от ЗДвП. С оглед разпределената доказателствена тежест, конкретно с разместването й съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 2 ЗДвП, е оборена презумптивната доказателствена сила на АУАН, въз основа на който е образувано административнонаказателното производство, но и доказателствено средство в настоящото производство, от което следва, че не е установено извършването на административното нарушение, послужило като основание за издаване на оспорената заповед.

Извод: оспореният акт следва да бъде отменен.

Разноски:

С оглед изхода от спора и на основание чл. 143, ал. 1 АПК в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени направените по делото разноски в общ размер от 810 лева, представляващи държавна такса и уговорено и платено в брой адвокатско възнаграждение съгласно представения договор за правна защита и съдействие. Възражението за прекомерност по чл. 78, ал. 5 ГПК следва да се отхвърли като неоснователно предвид продължителността на съдебното производство. Разноските се дължат от юридическото лице, в структурата на което е органът, издал оспорената в настоящото съдебно производство заповед по аргумент от § 1, т. 6 ДР АПК във връзка с чл. 37, ал. 2 ЗМВР.

Така мотивиран, Административен съд – Хасково

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 272з-2054/21.05.2024 г. /заведена в АИС под № 24-1253-000228/21.05.2024 г./ на младши инспектор към група Патрулно-постова дейност на сектор „Охранителна полиция“ към Районно управление – Хасково, Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Хасково /А. Д. Н./.

ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Хасково да заплати на И. Н. А., [ЕГН], с адрес – [населено място], [улица], сумата в размер на 810 лева, представляваща направените по делото разноски.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване съгласно чл. 172, ал. 5 във връзка с ал. 1 от Закона за движението по пътищата.

ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните на основание чл. 138, ал.3 АПК.