Р Е Ш
Е Н И Е
№
гр. Варна, ……………
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВАРНА, втори
касационен състав в публично съдебно заседание на трети юни две хиляди двадесет
и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДАНИЕЛА СТАНЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ГЕРГАНА СТОЯНОВА
ДИМИТЪР МИХОВ
при участието на прокурора Александър
Атанасов и секретаря Наталия Зирковска, разгледа докладваното от съдия Димитър
Михов КАД № 910/2021г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава ХІІ
от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63, ал.1 от Закона
за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна жалба от Регионална
дирекция „Автомобилна администрация“ гр. Варна срещу Решение № 260443/26.03.2021г.
постановено по н.а.х.д. № 253/2021г. по описа на Районен съд гр. Варна,
двадесет и трети състав.
Жалбоподателят е направил пространствено изложение
относно представителната власт – принципи, обем, действия на упълномощеното
лице. Направено е искане решението да бъде отменено и да бъде потвърдено
отмененото с него наказателно постановление. Претендира присъждане на
възнаграждение за осъществено процесуално представителство, съобразно
разпоредбата на чл.37 от Закона за правната помощ.
С депозиран отговор на касационна жалба от
26.04.2021г., ответникът „СБР Логистик“ ЕООД чрез адвокат Г. оспорва жалбата,
като счита същата за неоснователна, а изложените твърдения за неправилни,
необосновани и недоказани. Направено е искане решението на въззивната инстанция
да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на направените по делото
разноски.
Представителят на Окръжна прокуратура
Варна дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Административен съд гр. Варна, като
обсъди първоинстанционното решение, доводите и становищата на страните,
доказателствата по делото и след като извърши служебна проверка съгл. чл. 218,
ал.1 от АПК, прие за установено следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна
страна в срока по чл. 211, ал.1 от АПК, отговаря на изискванията на чл. 212 и
чл. 213 от АПК и е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е
неоснователна по следните съображения:
С обжалваното решение състав на Районен
съд-Варна е отменил НП № 23-0001095/30.11.2020г. на Началника на отдел „Контрол“
в Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ гр. Варна, с което за
нарушение на чл.91б, ал.1, т.1 от Закона за автомобилните превози /ЗАвПр/ и на
основание чл.97, ал.1 от същия закон, на „СБР Логистик“ ЕООД, ЕИК *** е наложена
имуществена санкция в размер на 5000.00 /пет хиляди/ лева.
За
да отмени наказателното постановление, съдът е установил от фактическа страна
следното: На 17.07.2020г. до управителя на „СБР Логистик“ ЕООД била изготвена
покана изх. № 50-00-554-2/17.07.2020г. на основание чл.91б, ал.1, т.1 от ЗАвПр,
във връзка с чл.12, ал.4 и ал.5 от Наредба № Н-14/27.08.2009г. на МТ. В
поканата било посочено, че в 7 дневен срок следва да се представят в Регионална
дирекция „Автомобилна администрация“ гр. Варна подробно описани документи на
превозвача, като в т.І.4 било посочено, че следва да се представи копие от
диплом за завършено образование на лицето, извършващо предпътен технически
преглед. Поканата била връчена на надлежно упълномощено за това лице на
29.07.2020г. На 07.08.2020г. в Регионална дирекция „Автомобилна администрация“
гр. Варна били представени част от изисканите документи. На 24.08.2020г. било
депозирано писмено обяснение, в което упълномощеното да представлява
дружеството лице Х Т посочил, че не може
да представи останалите, включително и копие от диплом за завършеното
образование, поради отсъствието на управителя на фирмата от Република България.
Предвид това, на 18.09.2020г. св. З Ю –
инспектор в Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ гр. Варна съставил
против „СБР Логистик“ ЕООД акт за установяване на административно нарушение, за
това, че на 06.08.2020г. не е спазил законоустановения срок, изтичащ на
05.08.2020г. да представи изисканото с поканата копие от диплома за завършено
образование на лицето, извършващо преглед. Нарушението било квалифицирано като
такова по чл.91б, ал.1, т.1 от ЗАвПр. Актът за установяване на административно
нарушение бил предявен на Х Т , когото св. Юмер приел за надлежно упълномощен. Въз
основа на АУАН е издадено и процесното наказателно постановление.
Въззивният съд е обсъдил събраните по делото
доказателства въз основа на които е установил фактическата обстановка,
неоспорена от страните. Съдът е приел, че обжалваното наказателно постановление
е издадено от компетентен орган, счел е, че правилно административнонаказващият
орган е съотнесъл установените фактически констатации към правната норма.
Излагайки подробни мотиви е приел, че описаното в акта за установяване на
административно нарушение и в наказателното постановление нарушение безспорно е
било осъществено.
Съдът е счел обаче, че в хода на
административнонаказателното производство е било допуснато съществено нарушение
на процесуалните правила, тъй като актът за установяване на нарушението е бил
връчен на неупълномощено лице, поради което е отменил наказателното
постановление.
Настоящият съдебен състав споделя напълно, както
установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така и направените
въз основа на нея правни изводи. В решението са анализирани подробно
фактическата обстановка, при която е извършено вмененото на жалбоподателя
нарушение, както и приложимите процесуални и материални норми.
Така постановеното решение е законосъобразно
и не страда от визираните в касационната жалба пороци. Същото е постановено в
съответствие с материалния закон, като изложените в жалбата възражения се
явяват неоснователни. За да постанови съдебния се акт районния съд е спазил
служебното начало, като за изясняване на фактическата обстановка по делото са
събрани писмени и гласни доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната
съвкупност. Правилен е извода на въззивния съд, че актът за установяване на
административно нарушение е бил връчен на неупълномощено лице. Т.е. актът е бил
връчен на лице без представителна власт. Това лице / Х Т / не е имало нито
право да получава АУАН, нито задължение да уведомява представителят на
дружеството за връчения му такъв акт. След като административнонаказващият
орган не е изпълнил задължението си да връчи акта по предвидения от закона ред
на нарушителя, то той е лишил последния от гарантираната му със закона
възможност да възрази против констатациите, съдържащи се в акта и да представи
доказателства, с които да ги опровергае. По изложените съображения съдът
приема, че допуснатото нарушение е съществено, тъй като е ограничило правото на
защита на санкционираното лице. Като е достигнал до същия извод и е отменил
издаденото наказателно постановление, съдът е постановил правилно решение,
което следва да бъде оставено в сила
С оглед изхода на спора, основателно и своевременно
направено се явява искането на ответника за присъждане на направените по делото
разноски. С оглед представените доказателства – договор за правна защита и
съдействие №68/22.04.2021г. и списък на разноските по чл.80 от ГПК, както и
съобразно разпоредбата на чл.18, ал.2, във връзка с чл.7, ал.2 от Наредба № 1
от 9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на „СБР Логистик“ ЕООД, ЕИК ***
сумата в размер на 580.00 лева, съставляваща разноски по делото.
Предвид горното, съдът при извършената проверка по
чл.218 от АПК счита, че обжалваното решение е валидно, допустимо, постановено
без да са допуснати нарушения на закона. Не са налице касационните основания по
чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК предполагащи отмяна на решението, поради което същото следва да бъде
оставено в сила като законосъобразно.
По изложените съображения и на осн.
чл. 221, ал.2 от АПК във вр. с чл. 63, ал.1 от ЗАНН, Административен съд –
Варна, втори касационен състав
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 260443 от 26.03.2021г.
на Районен съд гр. Варна, двадесет и трети състав постановено по н.а.х.д. №
253/2021г.
ОСЪЖДА Регионална дирекция „Автомобилна администрация“
гр.Варна да заплати на „СБР Логистик“ ЕООД, ЕИК *** сумата в размер на 580.00
лева, разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: