РЕШЕНИЕ
№ 505
гр. Враца, 23.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и седми юли през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Магдалена Б. Младенова
при участието на секретаря Н. К. Г.
като разгледа докладваното от Магдалена Б. Младенова Гражданско дело №
20221420100414 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от П. Л. П., ЕГН:
********** против „Фератум България“ ЕООД, ЕИК: *********.
В исковата молба се твърди, че на 25.08.2021 г. между ищеца като кредитополучател
и ответното дружество като кредитодател бил сключен Договор за потребителски кредит №
1057458, по силата на който на ищеца бил предоставен паричен заем в размер на 800,00 лв.
Уговорено било, че общата сума, която ищецът следва да върне на ответника, е 827,04 лв.,
платима еднократно в срок до 30 дни след сключването на договора. Уговорен бил фиксиран
лихвен процент в размер на 3,338 % или 27,04 лв. и годишен процент на разходите 49,85 %.
Сочи се, че за обезпечение на задълженията към ответника на същата дата ищецът сключил
с „Фератум Банк“ договор за гаранция, по който се задължил да заплати възнаграждение в
размер на 236,96 лв. Твърди се, че ищецът заплатил на ответното дружество изцяло сумата
по посочения договор в общ размер на 1 064,00 лв., от които 800,00 лв. главница, 27,04 лв.
възнаградителна лихва и 236,96 лв. възнаграждение за поръчител.
Навеждат се доводи, че описаният договор за кредит е нищожен, като са изложени
следните съображения:
- Не е спазена предвидената от закона форма при сключването му;
- Не е спазена процедурата по ЗПФУР и ЗЕДЕУУ, тъй като „Фератум България“
ЕООД и „Фератум Банк“ не са предоставили на потребителя изискуемата преддоговорна
информация, не са получили неговото валидно съгласие за сключване на договора, както и
за условията, при които може да се откаже от него; освен това разменените електронни
съобщения не отговарят на изискванията на ЗЕДЕУУ, а електронните документи се явяват
неподписани такива, тъй като не е спазена процедурата по удостоверяване на техния
действителен автор /напр. да са подписани с квалифициран електронен подпис/;
- Нарушено е изискването договорът да е написан по ясен и разбираем начин, като
всички елементи да се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт, не по-малък от
12 пункта, в два екземпляра – по един за всяка от страните по договора;
1
- Нарушен е чл. 11, ал. 1, т. 7 вр. чл. 22 ЗПК, тъй като не е посочен общият размер на
кредита като съществен елемент от неговото съдържание; посочването на сумата от 800,00
лв. е формално, както и липсва посочване на начина, по който ще бъде изплатена сумата /в
брой или по банкова сметка/ и в какъв срок;
- Нарушен е чл. 11, ал. 1, т. 10 вр. чл. 22 ЗПК, тъй като не е посочен годишният
процент на разходите /ГПР/ по кредита като съществен елемент от неговото съдържание,
както и общо дължимата от потребителя сума по определения в приложение № 1 към ЗПК
начин;
- ГПР е посочен единствено като процент, без да са описани основните данни, които
са послужили за неговото изчисляване, като липсата на ясно разписана методика за
формиране на ГПР – кои компоненти са включени в него и как се формира определеният в
договора ГПР от 49,85 %, е в пряко противоречие с императивните разпоредби на чл. 19, ал.
1 вр. чл. 10, ал. 2 и чл. 10а, ал. 2 и 4 ЗПК; не става ясно каква част от ГПР е фиксираният
лихвен процент от 3,338 %; в съдържанието на ГПР не са включени всички останали
разходи, в това число и възнаграждението по сключения договор за поръчителство;
- В договора размерът на ГПР е грешно посочен, като действителният размер от 396
% е над максимално установения праг на ГПР съгласно чл. 19, ал. 4 ЗПК;
- Сключеният с „Фератум Банк“ договор за поръчителство излиза от присъщата
функция за обезпечение на заема и има за цел единствено начисляване на допълнителни
разходи по кредита, предвид че е сключен с дружество, избрано и посочено от заемодателя,
за което ищецът е заплатил такса, равняваща се на близо половината от размера на
отпуснатия кредит, без да е налице неизпълнение на задълженията по договора от негова
страна;
- Клаузата за обезпечаване на заема с поръчителство е в пряко противоречие с
преследваната от Директива 2008/48/ЕО, транспонирана в ЗПК, цел, тъй като дружеството-
заемодател не е изпълнило задължението си преди сключване на договора да извърши
оценка на кредитоспособността на потребителя и при отрицателна оценка да откаже
сключването му, а вместо това му е вменило задължение да сключи договор за
поръчителство с точно определено лице, за което да заплаща възнаграждение, вследствие
което се е увеличил размерът на дълга му;
- Клаузата за обезпечаване на заема с поръчителство е нищожна и неравноправна по
смисъла на чл. 143 ЗЗП – не отговаря на изискванията за добросъвестност и води до
неравновесие в правата на страните; не е формулирана по ясен и недвусмислен начин, не
позволява на потребителя да прецени икономическите последици от сключване на договора,
както и не е индивидуално уговорена;
- Целта на сключване на договора за поръчителство с трето лице е заобикаляне на
изискванията на чл. 19, ал. 4 ЗПК и чл. 10а, ал. 2 ЗПК под предлог, че таксите се дължат на
трето лице, а не на кредитора, впоследствие обаче тези такси се заплащат именно на
заемодателя „Фератум България“ ЕООД;
- Не е предоставена възможност потребителят да посочи избран от него поръчител, а
сключването на договор с „Фератум Банк“ е абсолютна предпоставка потребителят да бъде
одобрен за получаване на кредита;
- Възнаграждението за поръчителя следва да е включено в ГПР, тъй като
представлява печалба за кредитора, който не е прехвърлил платената сума от 236,96 лв. на
„Фератум Банк“;
- Ако тази сума бе включена в ГПР, последният щеше да възлиза на 396 %;
- Прилагането на друг размер на ГПР извън договорения между страните,
представлява „заблуждаваща търговска практика“;
- Клаузата за възнаградителна лихва е нищожна поради противоречие с добрите
нрави, като нищожността на тази уговорка води до нищожност на целия договор;
- Налице е несъответствие между посочения в преддоговорната информация
2
фиксиран годишен лихвен процент и посочения в сключения договор;
- Не са посочени условията за издължаване на кредита от потребителя, включително
погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на
плащане на погасителните вноски
- Не е посочено наличието или липсата на право на отказ на потребителя от договора,
срокът, в който това право може да бъде упражнено, условията за упражняването му;
- Нищожността на процесния договор за кредит води до нищожност и на свързания с
него договор за гаранция.
Иска се постановяване на решение, с което ответното дружество „Фератум България“
ЕООД да бъде осъдено да заплати на ищеца П. Л. П. сумата от 264,00 лв. /27,04 лв. –
възнаградителна лихва и 236,96 лв. – възнаграждение по договор за поръчителство/,
представляваща платена без основание сума по договор за потребителски кредит № 1057458
от 25.08.2021 г. и съставляваща разликата между главницата по договора в размер на 800,00
лв. и общо платената по договора сума от 1 064,00 лв., ведно със законната лихва върху
сумата от датата на депозиране на исковата молба – 03.02.2022 г. до окончателното
изплащане на вземането. Претендира присъждане на сторените в производството разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор от ответното дружество
„Фератум България“ ЕООД, с който предявеният иск се оспорва като неоснователен. Не се
оспорва, че с ответника е сключен договор за потребителски кредит 1057458 от 25.08.2021
г., по силата на който ответникът е отпуснал кредит на ищеца, който се задължил да го
върне, ведно с лихвите, в срока, посочен в договора. Лихвата била уговорена в размер на
3,38%, а ГПР – 49,85 %. Преди сключването на договора ищецът избрал да обезпечи
задълженията си по него чрез поръчителство от „Фератум Банк“ /Малта/.
Оспорват се като неоснователни всички твърдения за нищожност на договора поради
нарушения на ЗЕДЕУУ, ЗПФУР, ЗПК и други приложими нормативни актове.
На първо място се твърди, че договорът е сключен при спазване на всички
изисквания на ЗПФУР и ЗЕДЕУУ. Заявява се, че сключването на договора е по искане на
потребителя, отправено под формата на електронен формуляр на интернет страницата на
ответното дружество, в който самият потребител попълва исканите параметри на кредита, в
това число и предпочитаното от него обезпечение – избран от него поръчител – физическо
лице или допълнителна услуга – гаранция, предоставяна от „Фератум Банк“. Сочи се, че
след постъпване на искането за кредит, дружеството-заемател извършва оценка на
кредитоспособността на потребителя по чл. 16 ЗПК и в случай на одобрение изпраща на
електронната поща, посочена от потребителя, преддоговорна информация под формата на
СЕФ, както и проекти на документи за сключване на договор за кредит. Ако потребителят е
съгласен да сключи договора, потвърждава чрез съобщение по телефона (SMS). Твърди се,
че в чл. 8 от договора страните са договорили, че електронният подпис на потребителя ще
има правната сила на саморъчен такъв. Посочва се, че с оглед на това е бил сключен
електронен договор за кредит, подписан чрез електронен подпис, като писмената форма по
смисъла на чл. 3, ал. 2 ЗЕДЕУУ била спазена и съгласието на потребителя за сключването
му било валидно дадено. Оспорват се твърденията, че шрифтът на договора бил в по-малък
размер от 12 пункта, че договорите не са написани по ясен и разбираем начин, както и че не
са съставени в по 2 екземпляра, доколкото се касае за електронни договори.
Твърди се, че не са налице твърдените от ищеца нарушения на разпоредбите на ЗПК.
Сочи се, че в договора е посочен общият размер на кредита по ясен и недвусмислен начин,
посочен е срокът за връщане на заема, както и размерът на възнаградителната лихва – като
процент и като стойност в лева, и на ГПР. Твърди се, че законът не изисква формулата за
изчисляване на ГПР да е описана в договора. Сочи се, че съгласно § 1 от ДР на ЗПК
заемодателят не е имал право да включи в ГПР сумата, уговорена между потребителя и
трето лице в договора за поръчителство, като този разход не влиза в общия разход по
кредита, доколкото е извършен по договор с трето лице.
3
На следващо място се изтъква, че ищецът е имал право да избере да обезпечи
задълженията си по договорите с поръчителство от избрани от него физически лица, а
сключването на договор за поръчителство с „Фератум Банк“ не е условие за отпускането на
кредита. Сключването на договора за поръчителство с третото лице било по избор на
потребителя, извършен при сключването на договора за кредит.
Сочи се, че кредиторът е предоставил на потребителя необходимата преддоговорна
информация, необходима за взимане на решението за сключване на договора, под формата
на СЕФ на посочената от потребителя електронна поща. След това разходите по кредита
съгласно СЕФ са включени в съдържанието на договора по ясен и разбираем начин – както
общата сума, така и по пера – главница и лихва. Твърди се, че ГПР по договора е в
съответствие с чл. 19, ал. 4 ЗПК, тъй като не е по-висок размер от пет пъти размера на
законната лихва. Сочи се, че ищецът не е упражнил правото си да се откаже от договора в
14-дневен срок от сключването му.
Оспорва се, че клаузата за възнаградителна лихва е нищожна поради противоречие с
добрите нрави, като се посочва, че размерът й не е необосновано висок, а е съобразен с
обстоятелството, че се касае за малък по размер потребителски кредит, като такива кредити
в повечето случаи биват предсрочно погасявани от заемополучателите, с оглед на което
размерът на възнаградителната лихва следва да бъде съобразен и с интереса на кредитора.
Изтъква се, че след като в случая е уговорено връщането на заема на една вноска,
това представлява и погасителният план по договора.
Твърди се, че ответното дружество не се е обогатило с преведените от ищеца суми по
сключения от него с трето лице договор за гаранция, тъй като след получаването им от
ответника, те са преведени на правоимащото лице „Фератум Банк“.
Иска се постановяване на решение, с което предявеният иск да бъде отхвърлен.
Претендират се и разноски.
Съдът, като взе предвид становищата и доводите на страните и прецени събраните по
делото доказателства, намира за установено от фактическа следното:
От представените по делото доказателства се установява, че между „Фератум
България“ ЕООД като заемодател и ищеца П.П. като заемател е сключен Договор №
1057458/25.08.2021 г. за предоставяне на финансови услуги /заеми/ от разстояние, по силата
на който заемодателят предоставя на заемателя сумата от 800,00 лв. за срок от 30 дни, която
той се задължава да върне на една вноска с падежна дата 24.09.2021 г. Уговорено е, че
кредитът се олихвява с лихвен процент в размер на 3,38 %, а възнаградителната лихва,
дължима от заемателя, е 27,04 лв. Годишният процент на разходите е 49,85%, а общо
дължима сума за плащане 827,04 лв.
Съгласно чл. 5 страните се съгласяват договорът за заем да бъде обезпечен с
поръчителство, предоставено от „Фератум Банк“ в полза на заемодателя, като договорът за
поръчителство се сключва не по-късно от края на работния ден, в който е сключен заемът.
В чл. 7 от договора кредитополучателят е дал изричното си съгласие Кодът за
потвърждение, предоставен му от заемодателя, който е електронен подпис по смисъла на чл.
13, ал. 1 ЗЕДЕП във взаимоотношенията му с дружеството, да има силата на негов
саморъчен подпис.
В чл. 2 „Дефиниции“ от Общите условия се съдържа определение за „Код за
потвърждение“ – персонален код, предоставян на всеки заемател, който се използва в
отношенията му със заемодателя, в това число, но не само за сключване на договор за заем,
приемане и подписване на общите условия. Записано е, че кодът за потвърждение има
силата на електронен подпис на заемателя по смисъла на чл. 13, ал. 1 ЗЕДЕУУ и страните
заявяват изричното си съгласие да признават кода за потвърждение на заемателя за негов
саморъчен подпис във взаимоотношенията му с дружеството.
Договор за предоставяне на финансови услуги /заеми/ от разстояние №
1057458/25.08.2021 г. е подписан с Код за потвърждение 4471.
4
Представени са Общи условия, уреждащи отношенията между „Фератум България“
ЕООД и неговите клиенти по повод предоставяните от дружеството финансови услуги
/заеми/ от разстояние и Преддоговора информация /Стандартен европейски формат/.
По делото е изслушано и прието заключение на съдебно-счетоводна експертиза, в
което вещото лице е установило, че по договор № 1057458 на 22.10.2021 г. ищецът е погасил
сумите, като е платил 1 164,00 лв., както следва: 800,00 лв. главница, 27,04 лв. –
възнаградителна лихва, 100,00 лв. – такси съгласно Тарифа и 236,96 лв. – възнаграждение за
гаранция. Ответното дружество не е задържало сумата в размер на 236,96 лв., дължима за
допълнително избрана услуга към „Фератум Банк“.
Вещото лице е установило, че при дължими суми 800,00 лв. – главница, 27,04 лв. –
възнаградителна лихва и 236,96 лв. – възнаграждение за гаранция, параметрите на ГПР са
както следва: максимален размер на ГПР – 0,04 %, представляващ максимални законни ГПР
съобразно срока и главницата; максимален размер на договорната лихва – 33,33 %,
представляващ максималното законно оскъпяване на база законни ГПР; максимална законна
сума за връщане – 833,33 лв.; разлика между максималното законно платено и реално
платеното – 434,33 лв.; коефициент на реалното ГПР съобразно реално изплатеното – 0,50;
реални ГПР в проценти – 601,50 %.
Вещото лице е приело, че по договора сумата в размер на 236,96 лв., представляваща
цената на допълнителната възмездна услуга /разходи по кредита/, е изплатена от ищеца, но
същата не е задържана от „Фератум България“ ЕООД, а е предоставена на „Фератум Банк“.
Приети са и заключения на компютърно-техническа експертиза, по която вещото
лице е посочило, че при кандидатстване за процесния договор за кредит „Фератум България“
ЕООД е предоставило на ищеца преддоговорна информация /СЕФ/, договор за
потребителски кредит и общи условия. Получаването на документите е потвърдено от
ищеца. Ищецът е потвърдил сключването на договор № 1057458/25.08.2021 г. чрез УЕБ код
и потвърждението „FER PRIEMAM 800“, изпратено от мобилния номер на П.П. на дата
25.08.2021 г. в 13:11:12 ч.
Размерът на шрифта на предоставените документи и в частност договора за
потребителски кредит, не е по-малък от 12 пункта.
В съдебно заседание вещото лице заяви, че дружеството е предоставило на ищеца
цифров код за достъп до документите. Този код му е бил изпратен като смс на телефона и с
този код той има достъп до всички документи в сайта на заемодателя, като само и
единствено той може да вижда прикачените в профила му документи, като може да ги
отвори директно и на телефона си. Сключването на договора се случва в интернет
пространството, в реално време.
Страните не са оспорили заключенията на вещите лица, същите са приети и съдът ги
кредитира като правилни, обективни и пълни.
Други относими доказателства в производството не са ангажирани.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД за
осъждане на ответното дружество да заплати на ищеца сумата от 264,00 лв. /27,04 лв. –
възнаградителна лихва и 236,96 лв. – възнаграждение по договор за поръчителство/,
представляваща платена без основание сума по договор за потребителски кредит № 1057458
от 25.08.2021 г., ведно със законната лихва върху сумата от датата на депозиране на исковата
молба – 03.02.2022 г. до окончателното изплащане на вземането.
За основателността на иска в тежест на ищеца е да докаже факта на плащане на
сумата в размер на 264,00 лв. по договора за кредит в полза на ответника, като част от общо
платената сума от 1 164,00 лв. по договора, а в тежест на ответното дружество е да докаже
наличието на основание за плащане на сумата, а именно: 1. че между страните са били
налице облигационни правоотношения по валидно сключен Договор за потребителски
кредит № 1057458 от 25.08.2021 г.; 2. че договорът е сключен при спазване разпоредбите на
5
ЗПФУР и ЗЕДЕУУ, включително че страните са придали на обикновения електронен подпис
силата на квалифициран такъв, както и при спазване изискванията на ЗПК и ЗЗП; 3. реално
предоставяне на ищеца на заемната сума по сключения договор в твърдения размер; както и
4. че частта от исковите суми, представляваща възнаграждение по договор за поръчителство,
е платена от ответника в полза на третото за спора лице „Фератум Банк“.
Между страните не се спори, а и от доказателствата се установява, че между тях е бил
сключен Договор № 1057458/25.08.2021 г. за предоставяне на финансови услуги /заеми/ от
разстояние, по който ответното дружество е предоставило на ищеца сума в размер на 800,00
лв., като ищецът е изпълнил задължението си да върне дължимите по договора суми в полза
на ответника.
Между страните е налице спор относно действителността на двата договора, както и
на сключените между ищеца и трето за спора лице - „Фератум Банк“ 2 бр. договори за
гаранция, обезпечаващи взаменията по договорите за кредит.
Ищецът е физическо лице и при сключване на договора за кредит не е действал в
рамките на своята професионална и търговска дейност, предвид което същият има
качеството потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП. Ответникът е търговец по
смисъла на §13, т. 2 от ДР на ЗЗП. Взаимоотношенията им се основават на сключен договор
за кредит, по който на ищеца е предоставена финансова услуга по смисъла на § 13, т. 12 от
ДР на ЗЗП.
След като процесният договор за кредит е с характер на потребителски договор, то и
на основание § 13, т. 1 ДР на Закона за защита на потребителите (ЗЗП) следва, че освен
правилата на ЗПК, които важат за всички договори за потребителски кредит и уреждат
императивните правила за определяне на тяхното съдържание и клаузи, приложими са и
правилата на ЗЗП.
Сключеният между страните Договор за потребителски кредит № 1057458/25.08.2021
г. има правната характеристика на договор, сключени от разстояние по смисъла на ЗПФУР,
поради което неговата действителност следва да се съобрази с изискванията на специалния
закон. Съгласно легалната дефиниция, дадена в чл. 6 ЗПФУР, договор за предоставяне на
финансови услуги от разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и потребител
като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от
доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на договора
страните използват изключително средства за комуникация от разстояние – едно или повече.
Разпоредбата на чл. 18, ал. 1 ЗПФУР регламентира подлежащите на доказване факти и
обстоятелства във връзка със сключването на договор за предоставяне на кредит от
разстояние, като доказателствената тежест е възложена на доставчика на услугата.
Съдът намира, че с оглед изявлението на потребителя в договора, че същият дава
изричното си съгласие Кодът за потвърждение, предоставен му от кредитора, който е
електронен подпис по смисъла на чл. 13, ал. 1 ЗЕДЕП, във взаимоотношенията му с
дружеството да има силата на негов саморъчен подпис, то процесният договор за кредит е
подписан от ищеца с електронен подпис по смисъла на чл. 13, ал. 1 ЗЕДЕУУ във връзка с чл.
3, т. 10 от Регламент (ЕС) № 910/2014 на Европейския Парламент и на Съвета от 23.07.2014
г. относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни
трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО. Същите съдържат
данни в електронна форма, които се добавят към други данни в електронна форма или са
логически свързани с тях, и които титулярят на електронния подпис използва, за да се
подписва – три имена, ЕГН, номер и дата на лична карта, настоящ адрес, електронна поща,
телефон за връзка и други, до които само титулярят би следвало да има достъп. Правната
сила на електронния подпис е равностойна на тази на саморъчния подпис, когато това е
уговорено между страните, какъвто е настоящият случай.
Самото оспорване на съществуването на договора от страна на ищеца с твърдения, че
същият се явява неподписани и неотговарящ на изискванията на ЗПФУР и ЗЕДЕУУ, в
6
случая има характер на злоупотреба с права. По делото не се спори – самият ищец признава,
а и се установява от събраните доказателства, че ищецът е получил сумата по договора за
кредит, както и че е заплатил дължимите по него погасителни вноски, от което може да се
направи извод, че не е оспорвал действителността на изявлението си за сключването му. При
това положение същият не може да се позовава на евентуалната му нищожност поради
несключването му в предвидената форма или неподписването му с електронен подпис.
Предвид гореизложеното, следва да бъдат разгледани доводите на ищеца за
нищожност на договора поради неспазване на императивни разпоредби на ЗПК и
направените от ответника възражения в тази насока. Съгласно разпоредбата на чл. 22 ЗПК,
когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12,
ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен.
Договорът за кредит е сключен в писмена форма и съдържанието му е представено на
еднакъв шрифт с размер не по-малко от 12 пункта съгласно заключението на съдебно-
техническата експертиза, с което е изпълнено изискването на чл. 10, ал. 1 ЗПК.
Възражението на ищеца, че договорът не е сключен в два екземпляра, е
несъстоятелно с оглед, че се касае за договор, сключен от разстояние и в електронна форма,
при който всяка от страните разполага с електронно копие, което може да размножи на
хартиен носител без ограничение.
Съдът счита, че са спазени и императивните изисквания на чл. 11, ал. 1, т. 7, 9, 11 и
12, а т. 8 и т. 9а, както и че чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, са неприложими към вида на договора.
Посочен е общият размер на кредита, уговорен е фиксиран лихвен процент за срока
на договора, и тъй като се касае до връщането му на една погасителна вноска с посочена
падежна дата, е изпълнено и изискването да съдържа погасителен план. Действително в
договора не се съдържат условията за усвояването на кредита, но предвид, че ищецът
признава, че е получил заемната сума по договора /усвоил я е/ и след това е погасил кредита,
то това възражение е несъстоятелно и ирелевантно за спора.
Спазено е и изискването на чл. 11, ал. 1, т. 20 ЗПК, като в чл. 12 от общите условия е
уредено правото на потребителя да се откаже от договора, както и срока и другите условия
за упражняването му, включително информация за задължението на потребителя да погаси
усвоената главница и лихвата, както и за размера на лихвения процент на ден.
Основателни са възраженията на ищеца относно неспазване на разпоредбата на чл.
11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът да съдържа годишния процент на разходите по кредита и
общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за
кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на
годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Съгласно чл. 19,
ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита
за потребителя. Легалната дефиниция на понятието „общ разход по кредита за потребителя“
се съдържа в §1, т. 1 от ДР на ЗПК и включва всички разходи по кредита, включително
лихви, комисионни, такси и възнаграждения за кредитни посредници и всички други видове
разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на
кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни
услуги, свързани с договора за кредит и застрахователни премии в случаите, когато
сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита или в
случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски
клаузи и условия.
Годишният процент на разходите се изчислява по специална формула. Спазването на
това изчисление дава информация на потребителя как е образуван размерът на ГПР и общо
дължимата сума по договора. Тоест, в посочената величина /бидейки глобален израз на
всичко дължимо по кредита/, следва по ясен и разбираем за потребителя начин да са
инкорпорирани всички разходи, които ще стори и които са пряко свързани с кредитното
правоотношение. Посочването на размера на ГПР в договора за потребителски кредит е
7
необходимо и задължително, защото предоставя на потребителя възможността да съобрази
реалната цена на финансовата услуга, както и да съобрази икономическите последици от
сключване на договора и по този начин да може да направи информиран и икономически
обоснован избор дали да го сключи или не.
Нарушение е налице, тъй като в процесния договор кредиторът се е задоволил
единствено с посочването като абсолютна стойност на ГПР. Липсва обаче ясно разписана
методика на формиране годишния процент на разходите по кредита /кои компоненти точно
са включени в него и как се формира същият от 49,85 %. Посочената фиксирана лихва от
3,38% не е ясно как точно се съдържа в ГПР и как е изчислена по отношение на общия ГПР.
По този начин потребителят е поставен в невъзможност да разбере какъв реално е
процентът на оскъпяване на ползвания от него финансов продукт. Годишният процент на
разходите представлява величина, чийто алгоритъм е императивно заложен в ЗПК, и
приемането на методика, налагаща изчисляване на разходите по кредита по начин, различен
от законовия, е недопустимо.
Такава методика не се съдържа и в общите условия. В чл. 8.5 от ОУ е указано, че ГПР
на заема и общата дължима от заемателя сума към момента на сключване на договора за
заем /т.е. информацията по чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК/ се посочва в договора. Нито в договора,
нито в ОУ се съдържат данни за параметрите на формиране на ГПР. При липсата на данни
за наличие на други разходи по кредита, освен възнаградителна лихва, не става ясно как е
формиран ГПР от 49,85 % и какви други компоненти са включени в ГПР извън фиксирания
годишен лихвен процент.
Посочването само с цифрово изражение на процента ГПР не е достатъчно, за да се
считат спазени законовите изисквания. Целта на цитираната разпоредба на чл. 11, ал. 1, т. 10
ЗПК е на потребителя да се предостави пълна, точна и максимално ясна информация за
разходите, които следва да стори във връзка с кредита, за да може да направи информиран и
икономически обоснован избор дали да го сключи. Ето защо в договора трябва да е
посочено не само цифрово какъв годишен процент от общия размер на предоставения
кредит представлява ГПР, но изрично и изчерпателно да бъдат посочени всички разходи,
които длъжникът ще направи и които са отчетени при формиране на ГПР. Поставянето на
кредитополучателя в положение да тълкува всяка една от клаузите в договора и да
преценява дали тя създава задължение за допълнителна такса по кредита, невключена в
ГПР, противоречи на изискването за яснота, въведено с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.
Съгласно практиката на СЕС, за съда съществува задължение да провери дали
посоченият в договора размер на ГПР е изчислен правилно, съобразно императивното
правило, предвиждащо единна математическа формула за изчисление на размера на ГПР,
залегнала и в самата директива. Това е така, защото неправилното изчисляване и посочване
на ГПР е самостоятелно основание за недействителност на договора. Приема се още, че
изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК е нарушено, ако ГПР е посочен като процент, но не са
посочени основните данни, които са послужили за неговото изчисляване. Много често се
получава така, че неправилното изчисление има за цел и да заобиколи изискването на чл. 19,
ал. 4 ЗПК, поради което на това основание така формулираната клауза също би била
нищожна на основание чл. 21, ал. 1 ЗПК – всяка клауза в договор за потребителски кредит,
имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна.
Посочването на ГПР само като абсолютна стойност прави за съда невъзможно да изпълни
тази си задача.
С оглед изложеното, съдът намира, че не са спазени изискванията на чл. 11, ал. 1, т.
10 ЗПК, поради което договорът за потребителски кредит е недействителен съгласно чл. 22
ЗПК, като в този случай съгласно чл. 23 ЗПК, потребителят връща само чистата стойност на
кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. Чистата стойност на кредита е
главницата – заемната сума, отпусната и усвоена от потребителя въз основа на договора.
В допълнение следва да се посочи, че от приетото по делото заключение на съдебно-
8
счетоводната експертиза може да се направи извод, че в посочения в договора за
потребителски кредит ГПР от 49,85% не е включена сумата, представляваща
възнаграждение за поръчителство по договора за гаранция (поръчителство), сключен с
„Фератум банк“, доколкото вещото лице е посочило, че с тази сума кредитът се оскъпява. С
тази допълнителна такса се покриват разходи, които са свързани с договора за заем и са били
предварително известни на кредитора, най-малкото защото сключването на договора за
гаранция (поръчителство) е регламентирано в клаузата на чл. 5 от договора за предоставяне
на потребителски кредит. От приетото по делото заключение по съдебно-счетоводната
експертиза се установява, че стойността на тази такса е следвало да бъде включена в ГПР по
кредита съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 във връзка с чл. 19, ал. 1 от ЗПК и ако е била включена,
то ГПР се равнява на 601,50 %. Реално таксата за поръчителство оскъпява кредита, което
води до заобикаляне на императивното изискване на чл. 19, ал. 4 от ЗПК за максималния
размер на ГПР по потребителски кредити, който в случая надхвърля допустимия петкратен
размер на законната лихва. Посочването в договора за кредит на стойност на ГПР и обща
дължима сума, които не отговарят на действителните такива, а са по-ниски, представлява
невярна информация, която следва да се окачестви като нелоялна и по-конкретно
заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 68г, ал. 4 ЗЗП във връзка с чл. 68д, ал. 1
ЗЗП. Гореизложеното обуславя извода, че клаузата за размера на ГПР е и неравноправна по
смисъла на чл. 143, ал. 2, т. 19 ЗЗП, за което съдът следи служебно. По делото липсват
данни, а и не са налице твърдения от страните в насока същата да е индивидуално
уговорена. Ето защо и на основание чл. 146, ал. 1 ЗЗП клаузата, сочеща ГПР, е нищожна.
Следва да се споделят и доводите на ищеца, че неравноправна и поради това
нищожна е и клаузата за обезпечение чрез сключване на договор за поръчителство с избрано
от ответника-заемодателя дружество „Фератум Банк“. Съгласно чл. 16 - чл. 18 ЗПК, преди
сключване на договор за кредит кредиторът е длъжен да оцени кредитоспособността на
потребителя въз основа на достатъчно информация, в т.ч. информация, получена от
потребителя, и ако е необходимо, извършва справка в Централния кредитен регистър или в
друга база данни, използвана в Република България за оценка на кредитоспособността на
потребителите. Същото задължение за кредитора се съдържа и в общите му условия.
Извършвайки нужното проучване на имущественото състояние и кредитната история
на потребителя, търговецът е в състояние да оцени риска при сключването на договора и в
случай че този риск е завишен и непропорционален на печалбата, която би реализирал от
договора, има право да откаже сключването му. Неизпълнявайки това свое задължение и
сключване на договор с некредитоспособно лице, прехвърля риска върху потребителя.
Видно е, че в случая кредитодателят е целил да елиминира или поне минимализира този
риск чрез обезпечаването му с поръчителството на избрано от него търговско дружество.
Задължение на кредитора, че преди сключването на договор за кредит кредиторът е
длъжен да направи оценка на кредитоспособността на потребителя, се извежда и от член 8,
пар. 1 от Директива 2008/48. В този смисъл в съображение 26 се посочва, че в условията на
разрастващ се кредитен пазар е особено важно кредиторите да не кредитират по
безотговорен начин и да не предоставят кредити без предварителна оценка на
кредитоспособността, а държавите членки следва да упражняват необходимия надзор с цел
избягване на такова поведение. Преддоговорното задължение на кредитора да направи
оценка на кредитоспособността на кредитополучателя, доколкото цели да предпази
потребителите от свръхзадлъжнялост и неплатежоспособност, допринася за постигането на
целта на Директива 2008/48, която се състои, както става ясно от съображения 7 и 9, в
предвиждането в областта на потребителските кредити на пълна и наложителна
хармонизация в областта, за да се осигури на всички потребители в ЕС високо и
равностойно равнище на защита на техните интереси и за да се улесни изграждането на
добре функциониращ вътрешен пазар на потребителски кредити /в този смисъл пар. 40-43 от
Решение от 27.03.2014 г. по дело С-565/12 на СЕС/. В този смисъл клаузата за обезпечаване
9
на задълженията по договорите чрез поръчителството на посочено и одобрено от търговеца
дружество, за което се дължи отделно възнаграждение, е в пряко противоречие с целта на
Директивата. На практика такава клауза прехвърля риска от неизпълнение на задълженията
на финансовата институция за предварителна оценка на кредитоспособността на длъжника
върху самия длъжник и води до допълнително увеличаване на размера на задължението му.
На длъжника се вменява задължение да осигури обезпечение чрез заплащане на
допълнително възнаграждение за тази „услуга“ и то на конкретно посочено от кредитора
трето лице, като в действителност договорът за обезпечение се сключва след сключване на
договора за кредит /макар и в същия ден/, а целта на Директивата е, ако има съмнение в
платежоспособността на потребителя, първо да се поиска обезпечение и едва след
представянето му да се отпусне кредитът, а при неосигуряването му и ако кредиторът не
желае да поеме риска, следва да откаже сключването на договора.
Ето защо клаузата за обезпечаване на кредита е в пряко противоречие с
преследваната от Директива 2008/48/ЕО, транспонирана в ЗПК, цел, тъй като дружеството –
заемодател не е изпълнило задължението си преди сключване на договора да извърши
оценка на кредитоспособността на потребителя и при отрицателна оценка да откаже
сключването му, а вместо това му е вменило на практика задължение да сключи
допълнителен договор с избрано от кредитора трето лице, на което следва да заплати
възнаграждение.
Съдът е в невъзможност да прецени възраженията на ищеца за недействителност на
договора за гаранция, сключен с трето за спора лице „Фератум Банк“ за обезпечение на
задължението по кредитния договор, тъй като по делото не е представен такъв договор. С
оглед липсата на самия договор съдът няма как да прецени неговата действителност и дали
клаузите на същия отговарят на изискванията на закона, добрите нрави и т.н. Самият
ответник не оспорва, че такъв договор е сключен, както и че е платена някаква сума по него,
представляваща възнаграждение за поръчителя, но това не е достатъчно, за да се приеме, че
такъв договор действително съществува, a още по-малко да се установи неговото конкретно
съдържание – клауза по клауза и най-вече неговият предмет и размера на уговореното
възнаграждение. В самия договор за кредит също е упоменато, че заемът се обезпечава с
поръчителство, предоставено от „Фератум Банк“ в полза на заемодателя, като договорът за
поръчителство се сключва не по-късно от края на работния ден, в който е сключен
договорът за заем. И тук обаче не са възпроизведени останалите клаузи на договора за
поръчителство, поради което не може да се преценява неговата действителност, респ.
недействителност поради противоречие със закона или неравноправност на клаузите му.
Съдът не може да прецени налице ли е свързаност между ответника по делото
„Фератум България“ ЕООД и третото за спора лице „Фератум Банк“, доколкото последното
дружество е чуждестранно юридическо лице и в Търговския регистър не се съдържат данни,
от които да може да се заключи, че съществува търговска, икономическа или др. връзка
между двете дружества извън частичното съвпадение в наименованията им.
Ответното дружество не се е обогатило със сумата от 236,96 лв. по договора за
кредит, тъй като както се установява от заключението на съдебно-счетоводната експертиза,
че тази сума не е задържана от ответното дружество, а е преведена в полза на правоимащото
лице – „Фератум Банк“. Това означава, че ответното дружество не само не се е обогатило за
сметка на ищеца, но че е изпълнило уговореното в чл. 16.2, б. „а“ от Общите условия,
където е посочено, че в случай че получи плащане от заемателя, което не е предназначено за
кредитора, и в случай че идентифицира за кого е предназначено това плащане, следва да
преведе директно сумата на получателя, като уведоми заемателя. Със сключването на
договора за заем, заемателят дава изричното си съгласие за извършване на тези действия от
кредитора.
За основателността на исковете в тежест на ищеца беше да докаже, че е платил
исковата сума в полза на ответника и в твърдения от него размер. На първо място, ищецът
10
не представи доказателства за извършените от него плащания, от които да е видно
основанието за всяка сума. След справка при ответника вещото лице по назначената
съдебно-счетоводна експертиза е установило, че с постъпилата сума са погасени главницата
и възнаградителната лихва по договора, а останалата част е преведена на правоимащото
лице — „Фератум Банк“. Фактът на постъпването на сумата по сметката на ответното
дружество не обуславя автоматично основателността на иска по чл. 55, ал. 1, предл. първо
ЗЗД, тъй като ищецът не твърди, че е платил сумата поради липса на основание, изразяващо
се в липса на сключен договор, а напротив – твърди, че я е платил именно на основание
договор за гаранция, сключен с „Фератум Банк“, за който сочи, че е нищожен, откъдето
прави извод, че е налице липса на основание. Липсата на основание поради сключен
нищожен договор не е равнозначна на липса на основание поради изначална липса на
сключен договор. И след като такъв договор не е представен по делото и не би могла да се
провери неговата действителност с оглед твърденията на ищеца, то искът за връщане на
сумата за възнаграждение за поръчителство е неоснователен.
От всичко гореизложено следва, че искът с правно основание чл. 55, ал. 1, предл.
първо ЗЗД е основателен за сумата от 27,04 лв., а за разликата над тази сума до пълния
предявен размер от 264,00 лв. следва да бъде отхвърлен. Сумата подлежи на връщане, ведно
със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба – 03.02.2022 г. до
окончателното й погасяване.
По разноските:
С оглед изхода на спора право на разноски възниква за двете страни.
Ищецът претендира такива съгласно списък по чл. 80 ГПК, а именно 50,00 лв. -
държавна такса, 300,00 лв. – възнаграждение за вещо лице и адвокатско възнаграждение на
основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв посочено в размер на 300,00 лв.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответното дружество следва да заплати на ищеца
сторените разноски за държавна такса и депозит за вещо лице съразмерно с уважената част
на иска в размер на общо 35,85 лв.
Видно от представения договор за правна защита и съдействие упълномощеният от
ищеца адвокат И. Н. е предоставил безплатна адвокатска помощ на основание чл. 38, ал. 1,
т. 2 ЗАдв. Ето защо дължимото се адвокатско възнаграждение на процесуалния
представител на ищеца следва да бъде заплатено на адв. Н. от ответното дружество
съразмерно с уважената част на исковете. Същото се определя в минималния предвиден в
Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Съгласно чл. 38, ал. 2 ЗАдв., съдът определя възнаграждението на адвоката, предоставил
безплатно адвокатска помощ и съдействие съгласно ал. 1, в размер не по-нисък от
предвидения в Наредба № 1/09.07.2004 г. и осъжда другата страна да го заплати.
За настоящата съдебна инстанция предвид материалния интерес следва да бъде
определено адвокатско възнаграждение в размер на 300,00 лв. съгласно чл. 7, ал. 2, т. 1 от
Наредба № 1/09.07.2004 г., от който съразмерно с уважената част на иска на адв. Николов
следва да се присъди сумата от 30,73 лв.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК право на разноски възниква и за ответното дружество
съразмерно с отхвърлената част на иска. Същите се претендират съгласно списък по чл. 80
ГПК, а именно: 380,00 лв. – платени депозити за вещи лица и 400,00 лв. – адвокатски
хонорар, който видно от представените фактура и платежно нареждане са заплатени на
Адвокатско дружество „Минов и Петров“. Възражението на ищеца за прекомерност на
адвокатското възнаграждение на ответника е неоснователно, доколкото същото е в близък
до минималния размер, а делото се характеризира с правна и фактическа сложност предвид
многобройните възражения на ищеца срещу действителността на договора за потребителски
кредит. Ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника разноски в размер на 700,11
лв. съразмерно с отхвърлената част на иска.
По изложените съображения, съдът
11
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Фератум България“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ж.к. „Младост 3“, бул. „Александър Малинов“ № 51, бл. 0, вх. А, ет.
9, офис 20, да заплати на П. Л. П., ЕГН: **********, с адрес: гр. *****, на основание чл. 55,
ал. 1, предл. първо ЗЗД сумата от 27,04 лв., представляваща платена без основание сума по
Договор за потребителски кредит № 1057458 от 25.08.2021 г., ведно със законната лихва
върху сумата, считано от датата на депозиране на исковата молба – 03.02.2022 г., до
окончателното погасяване на вземането, като ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 55,
ал. 1, предл. първо ЗЗД за разликата над уважения размер от 27,04 лв. до пълния му предявен
размер от 264,00 лв. като неоснователен.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК „Фератум България“ ЕООД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Младост 3“, бул. „Александър Малинов“
№ 51, бл. 0, вх. А, ет. 9, офис 20, да заплати на П. Л. П., ЕГН: **********, с адрес: гр. *****,
сумата от 35,85 лв., представляваща разноски съразмерно на уважената част от иска.
ОСЪЖДА на осн. чл. 38, ал. 2, във вр. с чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА „Фератум България“
ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Младост 3“,
бул. „Александър Малинов“ № 51, бл. 0, вх. А, ет. 9, офис 20, да заплати на адв. И. Н., с
адрес: гр. С*****, сумата от 30,73 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за
оказана безплатна правна помощ съразмерно на уважената част от иска.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК П. Л. П., ЕГН: **********, с адрес: гр. *****, да
заплати на „Фератум България“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ж.к. „Младост 3“, бул. „Александър Малинов“ № 51, бл. 0, вх. А, ет.
9, офис 20, сумата от 700,11 лв., представляваща разноски съразмерно на отхвърлената част
от иска.
На основание чл. 236, ал. 1, т. 7 ГПК съдът посочва, че плащането на сумите,
признати за недължимо платени, следва да се извърши по следната посочена от ищеца
банкова сметка: IBAN: **** **** **** **** **** **; BIC: ********, с титуляр: „Хай Скуул
Ентъртейнмънт“ ООД.
На основание чл. 236, ал. 1, т. 7 ГПК съдът посочва, че плащането на разноските за
адвокатски хонорар в полза на адв. И. Н. следва да се извърши по следната посочена от него
банкова сметка: IBAN: **** **** **** **** **** **; BIC: ********, титуляр: адв. И. Н..
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Враца в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Враца: _______________________
12