Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 54 3.VII.2020 год. гр.
Хасково
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Хасковският окръжен съд, Наказателно отделение
в публичното заседание на двадесет
и трети юни
през две хиляди и двадесета година в състав:
Председател :
СТРАТИМИР ДИМИТРОВ
Съдебни заседатели :
Членове : КРАСИМИР ДИМИТРОВ
МИЛУШ ЦВЕТАНОВ
секретар Женя
Григорова
прокурора Цвета
Пазаитова
като разгледа
докладваното от съдията Стр.Димитров
Внохд дело №
110 по описа за 2020 год.,
за да се
произнесе взе предвид следното :
Производството е въззивно по чл. 313
и сл. от НПК.
С Присъда № 7 от 6.IІ.2020 год. по нохд N 319/2019 год. РС- Харманли е признал подсъдимия С.Г.Т.
*** за виновен в това, че в периода от м.февруари 2019 год. до м.юни 2019 год.
включително в гр.Х., след като е осъден с Решение №107/26.VI.2015 год. по гр. дело №174/2015 год. на РС – Харманли, влязло в сила на
17.VII.2015 год. да издържа свои низходящи – Т. С. Г., ***, род.**** год. и А. С. Г., *****, род.****** год., съзнателно не изпълнил задължението си в размер на повече от две
месечни вноски, а именно – пет месечни вноски в размер на по 100 лв. за всяко
дете, общо 200 лв. месечно или общо сумата в размер на 1 000 лв., поради
което и на осн. чл.183 ал.1 вр. чл.54 от НК го осъдил на наказание „пробация ”
при следните пробационни мерки с периодичност два пъти седмично и „задължителни
срещи с пробационен служител“ за срок също от 10 /десет/ месеца.
Недоволен от така постановената
присъда е останал защитникът на подсъдимия, който в законния срок я обжалва с
оплаквания, че е неправилна, несъобразена със събраните доказателства, както и
за несправедливост на наложеното наказание. Избага аргументи в следните насоки:
Първоинстанционният съд не взел предвид, че през инкриминирания период
подсъдимият извършил частични плащания, а към момента на постановяване на
присъдата бил изплатил всички дължими суми. През целия период той живеел и
работел в Н., благодарение на което осигурявал нужните
средства за изпълнение на задължението си, като по този начин демонстрирал, че
се отнася отговорно към тях. Същевременно обаче му бил необходим период за
адаптация и социализация, което следвало да се оцени като смекчаващо
обстоятелство. През същия период майката на децата, на която били предоставени
родителските права, също заминала на работа в чужбина, оставяйки ги на грижите
на тяхната ****, като престанала да изпълнява родителските си
задължения и се дезинтересирала от тяхната съдба. Към въззивния съд се отправят
алтернативни искания – да се отмени присъдата и върне делото за ново
разглеждане, или да се постанови оправдателна присъда, или да се пода се намали
размера на наложеното наказание.
Против въззивната жалба в законния
срок не са постъпили възражения.
По жалбата не се отправят
доказателствени искания, такива страните нямат и пред въззивната инстанция.
В с.з. пред въззивната инстанция
подсъдимият не се явява, а защитникът му поддържа жалбата и исканията по нея.
Прокурор от ОП- Хасково намира
въззивната жалба неоснователна, а оплакванията по нея - необосновани и
несъстоятелни. Не констатира допуснати съществени процесуални нарушения,
съставляващи основание за връщане на делото за ново разглеждане. Счита, че
фактическата обстановка е била напълно и правилно изяснена. Наложеното
наказание намира справедливо. Дава заключение да бъде потвърдена присъдата.
Хасковският
окръжен съд, като провери правилността на обжалваната присъда по посочените в
жалбата оплаквания и изтъкнати доводи, а така също и по реда на чл.314 от НПК –
служебно и изцяло, констатира следното:
Въззивната жалба е подадена в
законния срок, от процесуално легитимирано лице с правен интерес от
обжалване и против подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което е допустима. Преценена по същество е неоснователна.
По
фактическата обстановка:
Подс.С.Г.Т. е на ** години, ********* гражданин, постоянно живущ ***, но от години
работи в Н., *******, ********, ****** с ****** образование.
В периода 2004 –
2009 год. живял на ******* ******* със свид.С. М. също от гр.Х. От това
фактическо съжителство се родили две деца – Т. С. Г., ******* на **.**.**** год. и А. С. Г., *****, ******* на **.***.**** год. През 2009 год. двамата се разделили.
Едва през 2015
год. свид.С. М. потърсила издръжка от
подсъдимия, като предявила иск затова и по силата на Решение №107/26.VI.2015 год. по гр. дело №174/2015 год. на РС – Харманли, влязло в сила на
17.VII.2015 год., с което на нея било предоставено и
упражняването на родителските права върху децата, той бил осъден да заплаща
месечна издържа на тяхната майка - свидетелката в размер на по 100 лв. месечно
за всяко дете считано от 23.III.2015 год. до настъпването
на законни причини за нейното изменение или прекратяване.
Това свое
задължение подсъдимият не изпълнявал редовно, поради което против него било
образувано предходно наказателно производство. По силата на Присъда №5/28.II.2017 год. по нохд №291/2016 год. по описа на РС– - Харманли той бил
признат за виновен в извършване на престъпление по чл.183 ал.1 от НК, извършено
за периода м.юли 2015 год. до м.юни 2016 год. за общ размер на дължимата
издръжка от 2 400 лв., но поради това, че изпълнил задължението си преди
постановяване на присъдата била приложена разпоредбата на чл.183 ал.3 от НК и
не бил наказан.
През 2018 год.
свид.С. М. на свой ред заминала на работа
в Н. и с нотариално заверено пълномощно упълномощила
своята ***** – свид.Л. О. да
я представлява във връзка с упражняването на родителските права върху децата.
Подсъдимият отново
преустановил редовното изплащане на дължимата издръжка, и на 8.II.2019 год. свид.О. подала нова жалба с оплакване затова. Била
извършена проверка, която установила, че задължението не е изпълнено в размер
на повече от две месечни вноски и през м.април 2019 год. било образувано
настоящото досъдебно производство. В хода на същото на 21.V.2019 год. подсъдимият заплатил на свид.О.
сума отново от 2 400 лв., с което изпълнил задължението си за периода от
м.февруари 2018 год. до м.януари 2019 год. Тъй като обаче редовното, периодично
изпълнение на задължението пак било преустановено, на подс.Т. било повдигнато обвинение
в престъпление по чл.183 ал.1 от НК за периода – от м.февруари до м.юни 2019
год. вкл., за което бил и внесен настоящият обвинителен акт в РС – Харманли и
образувано първоинстанционното производство по нохд №139/2019 год. на РС –
Харманли, постановената по което присъда е предмет на настоящото обжалване.
В хода на
съдебното дело и преди постановяване на присъдата, на 8.VIII.2019 год. подсъдимият е изплатил на свид.О.
сумата от 1 200 лв., представляваща дължимата издръжка за целия процесен
период по делото, както и за м.юли 2019 год.
Гореописаната
фактическа обстановка е била пълноценно и всестранно изяснена т районния съд.
Впрочем по нея няма и спор по делото. Същата е в пълно съответствие със
събраните доказателства, а изводите на съда са напълно обосновани.
По правната
квалификация на деянието:
И в тази ѝ присъдата е напълно правилна и
законосъобразна. Стореното от подс.Т. осъществява признаците от обективна и
субективна страна на престъплението по чл.18 3 ал.1 от НК, каквото е и повдигнатото
против него обвинение. Ето защо правилно, с оглед установените факти по делото,
подсъдимият е признат за виновен в извършването на същото престъпление.
Тук следва да се изтъкнат няколко съществени
обстоятелства:
По реда на нохд №291/2016 год. по описа на РС –
Харманли, по което с Присъда №5/28.II.2017 год. подсъдимият е бил
признат за виновен в извършване на престъпление по чл.183 ал.1 от НК, извършено
за периода м.юли 2015 год. до м.юни 2016 год. за общ размер на дължимата
издръжка от 2 400 лв., но поради това, че изпълнил задължението си преди
постановяване на присъдата била приложена разпоредбата на чл.183 ал.3 от НК и
не бил наказан, той е „изчерпил“ възможността да се ползва от привилегията,
установена с последната норма. Както е съвсем ясно от нейната редакция, тя не
се прилага повторно.
Подсъдимият обаче „повторно“ е осъществил състава
на чл.183 ал.1 от НК за нов период от време.
За
съставомерността на неговото деяние е без значение както обстоятелството, че
впоследствие /със закъснение/ е изплатил задължението си за издръжка, което е
било предмет на първоначалното оплакване на свид.О. –
за времето до м.февруари 2019 год., така и че преди постановяването на
обжалваната присъда е изпълнил същото задължение за още един, последващ период
– тъкмо инкриминирания по делото – от м.февруари до м.юни 2019 год. както вече
се изтъкна, привилегията по чл.193 ал.1 от НК не може да бъде приложена втори
път, а няма пречка периодът, за който се повдига обвинение да не съвпада с
този, за който първоначално е подадена жалба. Съществено е, че задължението за
издръжка е периодично, защото ролята му е да обслужва текущи материални нужди
на децата и неизпълнението на повече от две дължими вноски не бива да се
допуска за какъвто и да било период.
По изложените съображения съдът намира въззивната
жалба неоснователна относно искането обжалваната присъда да се отмени и се
постанови нова оправдателна, или делото да се върне за ново разглеждане.
Присъдата е правилна и законосъобразна, тъй като деянието на подс.Т. е
съставомерно, а отстраними съществени нарушения на процесуалните правила не са
били допуснати при разглеждане на делото.
По вида и размера на наказанието:
В тази насока е последното оплакване по въззивната
жалба.
Действително са налице смекчаващи обстоятелства,
изразяващи се в нуждата от време подсъдимият, след като е заминал да работи в
чужбина, да се устрои, социализира в новите условия и пр. Следва да се изтъкне,
че наведените оплаквания ,свърдзани с пълноценното упражняване на родителските
права от майката на децата са напълно ирелевентни за отговорността на
подсъдимия, респ. за изводите на съда по предмета на спора.
Първоинстанционният съд обаче е отчел същите. На
първо място, той е подбрал да наложи по-лекото от двете, алтернативно
предвидени от закона наказания, а именно – „пробация“, вместо „лишаване от
свобода“. Второ, наложил е това наказание за срок от 10 месеца, при условие, че
то може да се наложи за срок между 6 месеца и 3 години, т.е. по-близо до
неговия минимум. Да се намалява още размера на същото наказание означава да не
се държи сметка както за обремененото съдебно минало на подсъдимия, който е
осъждан, така и за факта, че той практически почти никога не е изпълнява
задължението си за издръжка периодично и редовно, а винаги със закъснение и
задна дата. А както се изтъкна, нуждата от издръжка е текуща и ежедневна.
Всичко гореизложено мотивира въззивният
съд да оцени оплакванията и искането по въззивната жалба напълно лишени от
основание, поради което ще следва да
останат без последици.
Вън от изрично наведените оплаквания и доводи, по
реда на служебната проверка по реда на чл.314 от НПК въззивната инстанция не
намери други основания да се отмени или измени атакуваната присъда.
Ето защо Хасковският окръжен съд
счита, че жалбата е неоснователна, а обжалваната присъда- правилна и
законосъобразна, поради което същата следва да бъде потвърдена.
Водим от горното и на основание чл.334 т.6 от НПК, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Присъда №7 от 6.ІI.2020 год.
по нохд № 319/2019 год. по описа на РС –
Харманли.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: Членове: