РЕШЕНИЕ

№357

гр. Пазарджик, 18.10.2019 г.

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

ОКРЪЖЕН СЪД - ПАЗАРДЖИК, гражданско отделение, въззивен състав, в публично заседание на тридесети септември две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Албена Палова

          ЧЛЕНОВЕ: Мариана Димитрова

                               Ели Каменова

 

при секретаря Катя Кентова, като разгледа докладваното от мл. съдия Е. Каменова въззивно гр. дело № 494 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

В законоустановения срок е подадена въззивна жалба от М.М.Ш., против решение № 98 от 17.04.2019 г., постановено по гражданско дело № 945/2018 г. по описа на Районен съд - Велинград, в частта, с която е допуснато да се извърши делба между М.М.Ш., ЕГН ********** и М.М.Ш.  ЕГН ********** на следния имот, находящ се в село С.П. , ул.И.“ № , представляващ      144/400 ид.части  от УПИ  XVII-, цялото с площ от 400кв.м. с неприложена улична и дворищна регулация към съседни имоти, представляваща бивши имоти №№  и  от кв. по отменения плана на с.С.П.от 1..1, и представляваща част от  им.пл.№   в кв. за който е отредено УПИ  XVII-. Присъдени са разноски.

В жалбата се излагат доводи, че изводът на първоинстанционния съд, че по делото не се е установило страните да са станА. собственици на целия имот, за който е отреден УПИ XVII-.. с площ от 400 кв.м., е неправилен. Сочи се, че с приетата по делото съдебно – техническа експертиза, вещото лице установява, че по действащия към момента ПУП на с. С.П. , за процесния имот пл. №  с незатворени кадастрални граници е отреден УПИ  XVII-, в кв. , с урегулирана площ от 400 кв.м., тоест по силата на одобрения през 1989 г. ПУП имотът е станал с площ от 400 кв.м. Твърди се, че в тази площ имотът се е владеел от наследодателя на страните М. А. Ш., а след като той е починал на 16.03.2006 г. владението е продължило необезпокоявано от неговите наследници. От анА.за на събраните по делото доказателства се установявало, че преди повече от 30 години наследодателят на страните е станал собственик на целия имот.

Във връзка с гореизложеното се моли за отмяна на решението в обжалваната му част и постановяване на ново, с което да се допусне делба на цялото дворно място - УПИ  XVII-, кв. , с площ от 400 кв.м. Не ангажира нови доказателства.

В срока по чл. 263 от ГПК е подаден отговор от М.М.Ш., в който се изразява съгласие с изразеното във въззивната жалба становище, че до делба следва да бъде допуснат целият поземлен имот. Не ангажира нови доказателства.

Въззивната жалба е процесуално допустима - подадена е в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК от активно легитимирана страна в съдебното производство срещу обжалваем съдебен акт. Разгледана по същество въззивната жалба е основателна.

Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по вА.дността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останА.те въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.

Обжалваното първоинстанционно решение е вА.дно и допустимо, разгледано по същество е неправилно.

Производството пред първата инстанция е образувано по иск за делба на недвижим имот с правно основание чл. 34 ЗС, вр. 341, ал. 1 и сл. от ГПК.

Пред настоящата инстанция се обжалва решението по допускане на делбата в частта, в която са допуснати до делба 144/400 ид.части  от УПИ  XVII-, цялото с площ от 400кв.м. с неприложена улична и дворищна регулация към съседни имоти, представляваща бивши имоти №№  и  от кв.9по отменения плана на с.С.П.от 1..1, и представляваща част от  им.пл.№   в кв., за който е отредено УПИ  XVII-. В частта, в която са допуснати до делба застроените в гореописания имот къща на два етажа със застроена площ 68 кв.метра и селскостопанска сграда на два етажа със застроена площ 32 кв.метра, състояща се от полумасивен първи етаж и втори паянтов етаж /сеновал/ при квоти: ½ за  М.М.Ш. и ½ за  М.М.Ш., решението е влязло в сила.      

В исковата молба ищецът М.М.Ш. твърди, че с ответника М.М.Ш. са братя и съсобственици на основание наследствено правоприемство и въз основа на дарение на недвижим имот, представляващ празно дворно място с пл. № .. и отредено УПИ - XVII – , по плана на с. С.П. , находящ се в с. С.П. , общ. Велинград, с площ 371 кв.м., а по скица с площ 400 кв.м. с неприложена регулация, при съседи: от изток - УПИ ХУ1-, от запад УПИ XVIII - 97, от север - УПИ XV -  и от юг - улица, заедно с намиращите се в имота приращения - застроената върху имота двуетажна масивна жилищна сграда, със застроена площ 68 кв.м. и селскостопанска сграда на два етажа, със застроена площ от 32 кв.м., състояща се от полумасивен първи етаж /помещение за животни/ и втори паянтов етаж /сеновал/, отразена в скица №16/24.03.2018г. на Кметство с.С.П.като паянтова сграда, със застроена площ 27 кв.м.

Твърди, че на 27.02.1971 г. техният дядо А.М. Ш., придобил от своя брат А.М. Ш. чрез покупко-продажба недвижим имот - празно дворно място от 76 кв.м., находящо се в с. С.П. , община Велинград, при съседи: от две страни общински имот, А.М. Т. и А.М. Ш. и съставляващо имот пл.№ 55 в кв. , за който имот ведно с им.пл.№ - собственост на дядо им А.М. Ш., бил отреден съсобствен парцел № XVIII по плана на е. С.П. , община Велинград.

На 13.02.1975 год. дядо им А.М. Ш. /вече с имена И.М. Ш./ дарил на техния баща - М. А. Ш. - починал на 16.03.2006 г. /с предишни имена М.И. Ш./, целият свой собствен недвижим имот описан подробно по-горе. На 16.03.2006 год. починал общия им наследодател - баща им М. А. Ш. /с предишни имена М.И. Ш./. След смъртта на баща им ищецът и брат му в качеството им на наследници придобили всеки от тях по 1/2 ид. част от описания имот.

Посочва също, че до смъртта на баща им М. А. Ш. и при откриване на наследството, е живял в процесния имот и не притежава друго жилище. Живеел, заедно със семейството си в жилището, представляващо застроената върху имота двуетажна масивна жилищна сграда, със застроена площ 68 кв.м., съгласно скица №16/24.03.2018г. на Кметство с. С.П. , като бил извършил в това жилище значителни на стойност подобрения. Твърди, че ответникът М.Ш., от сключване на гражданския си брак, до смъртта на баща им М. А. Ш. не бил живял в процесния имот, нито се бил интересувал какво е състоянието му.

Въз основа на така очертаната обстановка ищецът иска допускане до съдебна делба на съсобствения им недвижим имот: дворно място с пл. №, за което е отредено УПИ XVII – , по плана на с. С.П. , находящо се в с.С.П. , общ. Велинград, с площ 371 кв.м., а по скица с площ 400 кв.м.- с неприложена регулация, при съседи: от изток - УПИ ХУ1-, от запад УПИ XVIII - , от север - УПИ XV - и от юг - улица, ЗАЕДНО с намиращите се в имота приращения - застроената върху имота 2МЖ, със застроена площ 68 кв.м. и селскостопанска сграда на два етажа, със застроена площ от 32 кв.м., състояща се от полумасивен първи етаж /помещение за животни/ и втори паянтов етаж /сеновал/,отразени в Скица №16/24.03.2018г. на Кметство с.С.П. , като и Паянтова сграда, със застроена площ 27 кв.м., при граници и съседи: от изток - УПИ ХУ1-, от запад УПИ XVIII - , от север - УПИ XV -  и от юг - улица. Като в случай, че описаният недвижим имот може да бъде реално поделен, иска същият да бъде разделен на два дяла, като всеки един от съделителите получи реален дял от дворното място и построените сгради в имота, като от жилищната сграда всеки един от съделителите да получи част от жилищния етаж и част от сутерена /ателие/. Ангажира писмени доказателства.

            В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от М.Ш., като не оспорва, че с ищеца са съсобственици на описания в исковата молба недвижим имот. Твърди, че основанието за възникване на собствеността им било наследствено правоприемство и изтекла придобивна давност в полза на техните родители, тъй като независимо, че техният баща М. А. Ш. бил придобил по дарение дворното място, родителите на ответника и ищеца били владели като свой целия поземлен имот и построената в началото на 70-те години жилищна сграда, описана в исковата молба като свои и така придобили същите по давностното владение, продължило повече от 20 години.

            Оспорва твърдението, че не бил живял в процесния имот в посочения от ищеца период.  Сочи, че преди смъртта си баща им бил определил кой от двамата къде да живее и какво да наследи. Родителите и брат му останА. да живеят на първия етаж, като след като изкарал военната си служба през 19..г., се установил да живее на втория етаж, който постепенно стегнал, обзавел, сменил дограми и въобще го привел в добро състояние. Твърди, че и към момента живее там със семейството си. Заявява, че през 2015г. по споразумение с ищеца изградили външно стълбище за втория етаж с тераса, като разрушили вътрешното стълбище към втория етаж. Твърди, че не е имало спорове кой къде ще ползва, защото от 19..г. всеки си живеел на определения му етаж, като освен това си били разпределили за ползване и дворното място, като ответникът предоставил на брат си възможността да избере коя половина да ползва. Не оспорва факта, че брат му също е правил подобрения на първия етаж от сградата – сменял е дограма, правил си текущи ремонти в етажа. Посочва, че от външната страна на дворното място /частта, която ползвал/ бил поставил масивна ограда, изградил си бил и навес с мазе под навеса от неговата страна на двора. В дъното на поземления ни имот /в северната му част/ имало стопанска постройка - плевня на ЗП 32 кв.м., която също ползвА. без спорове с ищеца,  и която също следвало да бъде предмет на делото.

            Ответникът намира иска за делба за допустим и основателен, като делбата следвало да бъде допусната при квоти по 1/2 ид.част за всяка от страните по делото. Претендира, ако са нА.це предпоставките в случай на неподеляемост на имота, същият да му бъде възложен на основание чл.349, ал.2 от ГПК, тъй като не притежава друго жилище. При условие, че жилищната сграда се окажела поделяема, то иска жилищните етажи да бъдат възложени на страните по начина, по който са ги владели и подобрявА. в продължение на повече от 20 години - първия етаж на ищеца, а вторият - на ответника на основание чл.353 от ГПК.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно чл. 12 от ГПК и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

Не се спори между страните, а и от представения по делото нотариален акт за покупко-продажба №52 от 27.02.1971 г., том , дело 174/1971 г., се установява, че А.М. Ш. е придобил от А М Ш. собствеността върху следния имот: празно дворно място с площ от 76 кв.м., находящо се в с.С.П. , съставляващо имот с пл.№ , за който имот ведно с имот с пл.№, е отреден съсобствен парцел № XVIII от кв. по плана на с.С.П. . С нотариален акт за дарение на недвижим имот № от 13.02.1975 г., том  , дело № /1975 г. И.М. Ш. дарява на сина си М.И. Ш. празно дворно място с площ от 144 кв.м., находящо се в с.С.П. , съставляващо имоти пл.№№  и , за които е отреден парцел №  от кв. по плана на с.С.П. , който урегулиран имот е с площ от 295 кв.м, при съседи улица, И. М.Ш. и М. А.Ш..

От представените 2 бр. удостоверения за идентичност на лице с различни имена е видно, че М. А. Ш. и М.И. Ш. са имената на едно и също лице, както и че И.М. Ш. и А.М. Ш. са имената на едно и също лице.

Видно от приложеното по делото удостоверение за наследници с изх. № 156 от 27.03.2018 г. М. А. Ш. е починал на 16.03.2006 г., като е оставил за наследници двамата  си сина – М.М.Ш. и М.М.Ш..

По делото е представено удостоверение за описание и идентичност на имот № 630 от 04.07.2018 г., издадено от община Велинград, от което се установява, че от имот пл. №  и от имот с пл. № , в кв.  по плана на с. С.П. , общ. Велинград от 1..1 г. /обезсилен/, е образуван парцел XVIII в кв. . За имот с пл. №  по действащия кадастрален и регулационен план от 1989 г. е отреден УПИ XVII- от кв. с площ от 400 кв.м., който е идентичен с част от парцел УПИ XVIII от кв. по обезсиления план от 1..1 г. В удостоверението е посочено, че регулацията за УПИ XVII- не е приложена. 

От Удостоверение № 389 от 04.07.2017 г., издадено от община Велинград се установява, че в УПИ XVII- от кв9 от плана на с. С.П.преди 2000 г. е построена селскостопанска сграда на два етажа със ЗП от 32 кв.м. и РЗП 64 кв.м., състояща се от  полумасивен първи етаж /помещение за животни/ и втори паянтов –сеновал. Тази сграда е нанесена в кадастъра и представлява търпим строеж, съгласно §16 от ЗУТ. 

            По делото е представено като писмено доказателство заверено копие на скица № 16 от 24.03.2018 г., издадена от общ. Велинград, отдел „ТСУ“, на урегулиран поземлен имот  № .., кв. № по плана на с. С.П. , в която е отразено, че имот с пл. № .. няма затворени имотни граници; за имот с пл. №  е отреден УПИ XVII –  с площ от 400 кв.м. Отразено е също, че в имота има построени: 2МЖ с площ от 68 кв.м. – разгъната площ и ПС /паянтова сграда/ с площ от 27 кв.м. Посочено е, че регулацията не е приложена.

По делото са разпитани в качеството на свидетели Ф А. Ю и А А. Д, сестри на общия наследодател на страните в делбеното производство.

От показанията на свидетелите се установява, че площта на процесния имот е около 300-370 кв.м., като в него имало построена къща на два етажа с вътрешно стълбище, която била строена от баща им. Всички живеели в тази къща, докато и трите сестри се оженили, което станало преди почти 30 години. От тогава собственик на къщата останал брат им, който продължил да живее в нея. Сочат, че сестрите никога не били имА. претенции за собствеността върху къщата. Твърдят още, че брат им бил заявил, че къщата е негова и ще я остави на синовете си, което станало преди 12 години. Братът на свидетелките разпределил етажите между двамата синове, като М. останал на долния етаж, а М. – на горния.

 Откакто брат им починал и М. и М. останА. да живеят във въпросната къща, по начина по който баща им я бил разделил между тях, като и двете свидетелки не спорят за собствеността на къщата, приемат я като къщата на брат им.

От приетото по делото заключение на вещото лице по назначената съдебно – техническа експертиза, което съдът кредитира като обективно и компетентно дадено и неоспорено от страните се установява, че по обезсиления кадастрален и регулационен план на с.С.П.от 1..1 г. за имоти с пл.№  и  в кве бил отреден парцел XVIII-, с площ от 295 кв.м., като в него са били включени следните площи: 78 кв.м. – целия имот пл.№ ; 68 кв.м. – част от имот пл. №, целият от  кв.м.; 48 кв.м. – част от имот пл. № , записан на М Д и М.н Д; 103 кв.м. – част от общински местен път. Планът е създал регулационни отношения, но вещото лице не е открило данни за уреждане на сметки по регулация и прилагане на плана. Установява се, че по сега действащия ПУП на с. С.П. , одобрен със Заповед № 1198 от 24.11.1989 г. за имот с пл. №  с незатворени кадастрални граници е отреден УПИ XVII –  в кв.  с урегулирана площ от 400 кв.м. с включени в него: 400 кв.м., част от имот пл. №  – целият без затворени имотни граници. При трансформиране на парцел XVIII-, в кв. по обезсиления КРП от 1..1 г. в УПИ XVII- в кв. по действащия план от 1989 г., целия с площ от 400кв.м., попада целия бивш парцел XVIII-, и площ от 105 кв.м. от съществуващия бивш местен общински път. Вещото лице е установило, че площта на бившия парцел XVIII-, се увеличила с площ от 105 кв.м. за сметка на съществуващия местен общински път в периода между двата плана 1..1 г. и 1989 г.

При така установената фактическа обстановка, настоящият въззивен състав достига до следните правни изводи:

Видно от сделката, обективирана в нотариален акт за дарение на недвижим имот № 205 от 13.02.1975 г., том  , дело № /1975 г., М. А. Ш. /с предишни имена съгласно представено удостоверение за идентичност на лице с различни имена - М.И. Ш./ е станал собственик на празно дворно място от 144 кв.м., находящо се в с. С. П., при съседи: улица, И. М. Ш. и М. А. Ш., съставляващо имоти пл. №№  и  в кв. , за които е отреден парцел № XVIII по плана на с. С. Па, който парцел урегулиран се състои от 295 кв.м. По обезсиления план на с. С.П. , общ. Велинград от 1..1 г. от имот с пл. № и имот с пл. № е образуван парцел XVIII в кв.  с площ от 295 кв.м., като съгласно заключението на изготвената по делото техническа експертиза в тази площ, освен площта от 144 кв.м., собственост на М. А. Ш., са включени: площ от 48 кв.м., представляваща част от имот пл. №  – записан на М.И.Д. и МА.н И. Д., като двор и площ от 103 кв.м., представляваща част от общински местен път. От приложеното по делото удостоверение за идентичност на имот се установява, че за имот с пл. №  по действащия кадастрален и регулационен план от 1989 г. е отреден УПИ XVII- от кв. с площ от 400 кв.м., който е идентичен с част от парцел УПИ XVIII от кв.  по обезсиления план от 1..1 г., като в експертното заключение е посочено, че площта на бившия парцел № XVIII –, се е увеличила с площта от 105 кв.м. за сметка на съществуващия местен общински път. Тоест площта на имота от 295 кв.м. по обезсиления план на селото се е увеличила на 400 кв.м. по сега действащия план, одобрен със заповед № 1198 от 24.11.1989 г.

В УПИ XVII - .. има построени две сгради, представляващи търпими строежи по смисъла на §16 от ЗУТ, а именно: 2-масивна жилищна сграда /2мж/ със ЗП от 68 кв.м. и паянтова сграда с площ 27 кв.м. по скица, а по данъчна оценка със ЗП 32 кв.м., състояща се от полумасивен първи етаж /помещение за животни/ и втори паянтов – сеновал. От показанията на разпитаните свидетели - Ф А. Ю А. Д се установява, че М. А. Ш. е владял и ползвал като свои процесните постройки, необезпокоявано от никого повече от 10 години, поради което правилно районният съд е достигнал до извод, че същият ги е придобил по силата на давностно владение.

След смъртта си през 2006 г. М. А. Ш. е оставил за наследници страните в настоящото производство – М.Ш. и М. Ш., които са наследили собствеността му върху гореописаните имоти при равни права, като спорният въпрос се заключва до това дА. страните са станА. собственици на целия имот, за който е отредено УПИ XVII- от кв.  с площ от 400 кв.м. по сега действащия план на с. С.П. , общ. Велинград.

Първоинстанционният съд в обжалваната част на решението е формулирал извод, че поради непровеждане на процедурата по чл. 111 и чл. 112 ЗТСУ (отм.) и чл. 281 и чл. 282 от ППЗТСУ (отм.) и с оглед на последващото приложение на §8 от ПЗР на ЗУТ следва да се приеме, че недвижимият имот е в неговите имотни граници, а не по регулационните такива, тъй като УПИ XVII-.. с площ от 400 кв.м. е с неприложена регулация и неуредени сметки със съседни имоти. Приел е, че доколкото разпоредбата на параграф 6, ал. 5 ПЗР на ЗУТ предвижда забрана за извършване на разпоредителни сделки с дворищнорегулационни парцели, за които не е приложена регулацията, то делба следва да бъде допусната единствено върху 144/400 ид. части от УПИ XVII- от кв., целия с площ от 400кв.м., доколкото се е установило собствеността на страните да е само за 144 кв.м. от имота влизащ в състава на имот №  от кв.. Настоящият състав на въззивния съд не споделя този извод по следните съображения:

С дворищната регулация се образуват дворищнорегулационни парцели за жилищно и вилно строителство, т.е. преобразува се собствеността върху имотите, които се урегулират в собственост върху отредените за тях парцели, като се придават части от пълномерни към маломерни имоти за тяхното упълномеряване, както и се създават общи съсобствени парцели чрез урегулиране на имоти или части от имоти.

Собствеността върху придаваемите части преминава по силата на самата регулация, но тя получава значение на безусловно придобивно основание от деня, когато е приложена, тъй като дотогава при евентуалното й изменение или създаване на цялостна нова регулация се изхожда от първоначалното положение на имотите. Това означава, че отчужденията по дотогавашната регулация отпадат с обратна сила и се счита, че към парцела не се е придавал имот на друго лице, тоест действието й е подчинено на условие от прекратителен характер.

Районният съд правилно е посочил, че при действието на параграф 8 от ПЗР на ЗУТ отчуждителното действие на влезлите в сила, но неприложени дворищнорегулационни планове за изравняване на частите в образувани съсобствени дворищнорегулационни парцели и за заемане на придадени поземлени имоти или части от тях се продължава само временно - до изтичане на сроковете по § 6, ал. 2 и 4 от ПР на ЗУТ, след което това отчуждително действие отпада автоматично, по силата на закона. Това разрешение обаче намира приложение само в случаите, в които към датата на влизане в сила на ЗУТ последният действащ регулационен план не е бил приложен. В Решение № 286 от 7.11.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1242/2009 г., II г. о., е посочено, че въпросът дА. дворищнорегулационният план е приложен или не е правен въпрос, като компетентен да извърши преценка дА. и кога дворищната регулация следва да се приеме за приложена е решаващият спора съд, който основава тази свой извод на цялостен анА.з на всички събрани по делото доказателства /вкл. и на изслушаните експертизи/ и преценка на правните последици от осъществяването на определени, имащи значение за спора факти. В същото решение е прието, че преценката дА. регулацията е била приложена при действието на ЗТСУ (отм.) следва да бъде извършена към момента на влизане в сила на ЗУТ, а не само при нА.чието на последваща промяна в регулационния план, доколкото съгласно § 8, ал. 1 ПР на ЗУТ само приложените към момента на влизане в сила на ЗУТ дворищнорегулационни планове запазват действието си. Освен това в цитираното решение, което настоящата инстанция напълно подкрепя, е възприето, че формулираното правно становище относно понятието "приложена регулация" според ТР № 3/1993 г. на ОСГК на ВС следва да бъде възприето и в хипотезата, при която към датата на влизане в сила на ЗУТ дължимото обезщетение за придадените към парцела части от съседен имот не е било изплатено, но придадените части са били заети и от заемането им са изтекли повече от 10 г., като в този случай разпоредбата на §8, ал.1 ПР на ЗУТ не намира приложение и се счита, че придаването на тези части по силата на дворищнорегулационния план получава значение за безусловно придобивно основание и последиците от отчуждителното действие на регулационния план се стабилизират.

В процесния случай е нА.це именно такава хипотеза - липса на проведено отчуждително производство, приключило със заплащане на обезщетение за придаваемото се по регулация място и безспорно установено фактическо заемане на придадените части от наследодателя на страните М. А. Ш., като от заемането са изтекли повече от 10 години към датата на влизане в сила на ЗУТ /31.03.2001 г./, като в този случай разпоредбата на §8, ал.1 от ПР на ЗУТ не намира приложение и се счита, че придаването на тези части по силата на дворищнорегулационния план от 1989 г. получава значение на безусловно придобивно основание и последиците от отчуждителното действие на регулационния план се стабилизират.

Изводът за фактическото заемане на придадените части се установява от показанията на свидетелките Ф. А. Ю. и А. А. Д., които сочат, че наследодателят на страните от преди повече от 30 години е живял и  е ползвал процесното дворно място, което по техни думи е с площ от 300-370 кв.м. След неговата смърт дворното място продължило да се ползва от страните в делбеното производство.

Предвид гореизложеното съдът намира, че до делба следва да бъде допуснат целият урегулиран поземлен имот пл. № .., кв. № , за който имот е отреден УПИ XVII – .. с площ от 400 кв.м. по сега действащия план на с. С.П. , общ. Велинград, одобрен със Заповед № 1198 от 24.11.1989 г., в който имот попада целият бивш парцел XVIII – , като решението в частта, с която са допуснати до делба 144/400 ид. части от УПИ XVII – .., следва да бъде отменено като неправилно.

 

            Така мотивиран, Окръжен съд - Пазарджик

 

                                                                       Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ решение № 98 от 17.04.2019 г., постановено по гр. д. № 945/2018 г. по описа на Районен съд – Велинград в частта, с която е допуснат до делба недвижим имот, представляващ 144/400 ид.части  от УПИ  XVII-.., цялото с площ от 400кв.м. с неприложена улична и дворищна регулация към съседни имоти, представляваща бивши имоти №№  и  от кв. по отменения план на с.С.П.от 1..1, и представляваща част от  им.пл.№ ..  в кв., за който е отредено УПИ  XVII-.., и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

 

ДОПУСКА да се извърши съдебна делба между: М.М.Ш., ЕГН **********, с адрес: *** и М М.Ш., ЕГН **********, с адрес: *** при 1/2 равни квоти върху следния недвижим имот:

 

-          УПИ пл. № .., кв. № , за който имот е отреден УПИ XVII – .. с площ от 400 кв.м. по действащия план на с. С.П. , общ. Велинград, одобрен със Заповед № 1198 от 24.11.1989 г., с граници: от изток – УПИ XVI – ; от запад – УПИ XVIII –; от север – УПИ XV – ; от юг – улица.

 

 Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от съобщаването му. 

                                                                                      

       

 

 ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                                ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                                                                                  

 

       2.