№ 114
гр. Габрово, 19.07.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО в закрито заседание на деветнадесети юли
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Диана Василева
Членове:Симона Миланези
Славена Койчева
като разгледа докладваното от Диана Василева Въззивно частно наказателно
дело № 20224200600130 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по реда на чл.243, ал.7 от НПК.
С определение №97 от 14.06.2022г. постановено по чнд № 189 по описа
за 2022г. на Севлиевски районен съд е потвърдено Постановление на Районна
прокуратура – Габрово от 12.05.2022г., с което на основание чл.243, ал.1, т.1
във вр.с чл.24, ал.1, т.1 от НПК е прекратено наказателното производство по
ДП № 364/2021г. по описа на РУ МВР- Севлиево, водено за престъпление по
чл.343, ал.1, б.“б“ във вр. с чл.342, ал.1 от НК, като обосновано и
законосъобразно.
Срещу определението е подадена въззивна жалба от адвокат Ч.Н., като
пълномощник на Р. Г. ИЛ. от гр.Севлиево. В жалбата се навежда довод за
незаконосъобразност и немотивираност на съдебния акт. Съдът бил
кредитирал мотивите на постановлението на прокурора и е приел изводите в
него за правилни и законосъобразни. По делото не била изяснена напълно
фактическата и правна гледна точка. Воденото разследване било едностранно
и непълно, като наличния доказателствен материал не бил достатъчен за
пълното изясняване механизма на произшествието. Извода на съда
противоречал на установената със заключението на изготвената по делото
АТЕ фактическа обстановка, а именно че от момента, когато пострадалата е
започнала движението си, водача на лекия автомобил се е намирал на
1
отстояние 26,36м, което е извън опасната му зона за спиране. В решението си
съдът не бил разгледал въпроса за първоначалното възникване на опасността
за водача на лекия автомобил. Това било правен въпрос, като в тази насока
била налице трайна съдебна практика, която съдът не е разгледал и взел
предвид.В тази връзка не бил изследван въпроса от кой момент пострадалата
е била видима за водача на МПС, за осветеност на пътния участък,
състоянието на уличното осветление и неговото разположение. Следвало да
се извърши повторен разпит на установените свидетели за конкретизиране на
точното място, където се е намирала пострадалата, където е изчаквала
преминаващите автомобили по пътя с предимство и нейните действия
непосредствено преди удара. С назначаването на КСМАТЕ за изясняване
обстоятелствата по механизма на настъпилото ПТП и в частност от какво
разстояние е можел водача на лекия автомобил да възприеме пострадалата и
дали удара е бил предотвратим при своевременно спиране е щяло да се
изясни фактическата обстановка по делото. Направено е искане за отмяна на
обжалваното определение и връщане на делото на прокурора със
задължителни указания по прилагането на закона.
В законовия срок РП- Габрово не е взела становище по подадената
жалба.
Жалбата е подадена в установения от закона срок, от легитимно лице и
се явява процесуално допустима. Разгледана по същество съдът намира
същата за неоснователна по следните съображения:
Досъдебното производство е образувано по реда на чл.212, ал.2 от НПК
на 10.12.2018г. за престъпление по чл.343, ал.1, б.“в“ във вр.с чл.342, ал.1 от
НК.
По делото няма привлечено обвиняемо лице.
От събраните в хода на досъдебното производство доказателства се
установява следната фактическа обстановка:
На 13.10.2021г., около 07.15.ч., св.Р.И. тръгнала за работа като се
придвижвала с велосипед. Движела се по ул.“Ал.Стамболийски“ в посока
автогарата на гр.Севлиево. В показанията си свидетелката е заявила, че
стигайки до кръстовище, образуващо се от ул.“Ал.Стамболийски“ и ул.“Стара
планина“ била спряла вдясно по посоката й на движение, до тротоара, като
била изчакала да преминат движещите се по ул.“Стара планина“ автомобили.
2
След като се била убедила, че не се задава автомобил, предприела пресичане
на пътното платно.
По същото време св.А.М. управлявал л. автомобил м.“Форд“ с рег. № В
38 46 ВА. Движел се по ул.“Стара планина“, от светофарите на улицата по
посока центъра на града. В показанията си този свидетел е заявил, че се
движел със скорост от около 40-45км/ч., като внезапно на кръстовището от
ул.“Александър Стамболийски“ изскочил велосипедист. Обяснил е, че
участъкът не е бил много добре осветен, било е тъмно, по пътя имало локви,
които отразявали светлините на фаровете. Велосипедът не е имал преден фар
и светлоотразител, а човека бил с тъмни дрехи. Тъй като велосипедиста
изскочил внезапно, не го видял и го ударил. От удара пострадалата паднала на
предния капак на автомобила, а след това на земята. Св. М. веднага спрял
автомобила, натоварил в него пострадалата и я откарал в ЦСМП- Севлиево, а
от там се обадил на тел.112.
Извършен е оглед на местопроизшествието, за което е съставен
протокол, фотоалбум и скица, приложени пои делото.
По делото е разпитан единствения очевидец на произшествието- св.Д.Д.
Той, с автомобила си, се е намирал на стоянката за таксита до автогарата.
Свидетелят е заявил, че е чул „свирене“ на спирачки и когато се обърнал
видял лек автомобил да блъска велосипедист. Последният се преметнал на
предния капак на лекия автомобил, който се движел по ул.“Стара планина“ по
посока центъра на града. След това се свлякъл до колата „повече откъм
дясната част“ по посока на движението. Според свидетеля велосипедиста
„тъкмо се бил показал“, т.е.излязъл на пътното платно откъм
ул.“Ал.Стамболийски“ и автомобила го блъснал. Свидетелят също заявява, че
велосипеда не е имал светлини. Заявил е, че е било рано сутринта и е било
сумрачно.
По делото не е била изготвяна СМЕ. Видно от приложените в ДП
писмени доказателства е, че пострадалата от ПТП е получила телесни
увреждания, включително патологична деформация в зоната на средна трета
подбедреница, което има характер на средна телесна повреда.
На ДП е изготвено заключение на автотехническа експертиза. Вещото
лице е определило мястото на удара, съобразно протокола за оглед на
местопроизшествието.Посочило е, че с оглед на находките, обозначени с
3
№13/ следи от бяла течност/ и №14/ пластмасово парче със светло зелен цвят/,
първоначалния контакт между участниците в ПТП е осъществен в зоната на
тези находки, което не съответства на показанията на пострадалата, че е
спряла на пътното платно непосредствено до тротоара в дясно. Такова
потегляне не съответства на мястото на намиране на следите, описани при
огледа. Те съответстват на потегляне от лявата част на платното за движение
на „Ал.Стамболийски“. Определени са скоростите на движение- лекия
автомобил „Форд“ се е движел по ул.“Стара планина“ по посока центъра на
града със скорост от около 41,6км/ч.- преди удара и със скорост – 28,5км/ч. в
момента на удара. По отношение на велосипедиста е посочено, че
максималната скорост, която може да достигне до мястото на удара е
4,22км/ч, както и че скоростта му при навлизане в лентата за движение на
лекия автомобил е 1,79км/ч..
В заключението е определена опасната зона за спиране на лекия
автомобил „Форд“ при скорост на движение от 41,6км/ч.- , а именно 24,7м.
Посочено е, че когато велосипедистката е предприела потегляне лекия
автомобил се е намирал на разстояние от 26,36м от мястото на удара. Когато
велосипедистката е предприела навлизане в лентата за движение на лекия
автомобил, той се е намирал на разстояние от 20,58м от мястото на удара.
В заключението е посочено, че двамата участници са имали видимост
един към друг. Вещото лице сочи, че ако се приеме, че велосипедистката е
представлявала опасност за водача на лекия автомобил момента на
потеглянето, то водача е имал възможност да предотврати ПТП със спиране, а
ако момента на опасността е при навлизане на платното му за движение,
водача на лекия автомобил не е имал техническа възможност да спре. От
друга страна велосипедистката, намираща се на път без предимство, е имала
възможност да пропусне движещия се по път с предимство автомобил.
Настоящият съдебен състав намира, че горната фактическа обстановка
се установява по безспорен и категоричен начин от събраните на ДП гласни и
писмени доказателства, както и заключенията на съдебните експертизи.
Същата фактическа обстановка е приета за установена, както в
постановлението за прекратяване на наказателното производство, така и в
определението на районния съд, с което е потвърдил същото.
Направените въз основа на правилно установената фактическа
4
обстановка правни изводи, както от прокурора, така и от окръжния съд са
обосновани и законосъобразни. Правилно е прието, че причина за
настъпването на ПТП и вредоносния резултат е единствено виновното и
противоправно поведение на пострадалата. Същата е управлявала велосипед
без каквито и да е светлоотразителни знаци. Движела се е по еднопосочен
път, по който движението в тази посока е било забранено. Навлязла е
внезапното от път без предимство на път с предимство, като не е пропуснала
движещия се по него лек автомобил „Форд“. Правилно е прието, че водача на
лекия автомобил, не е допуснал нарушение на правила за движение по
пътищата, които да са в пряка и причинна връзка с настъпилия вредоносен
резултат. Пострадалата е навлязла в платното му за движение в момент,
когато той не е имал техническа възможност да спре автомобила и да
предотврати настъпването на произшествието. С оглед на това настоящият
съдебен състав намира , че правилно е прекратено наказателното
производство на основание чл.243, ал.1, т.1 във вр.с чл.24, ал.1, т.1 от НПК, а
именно поради липса на престъпление.
Основният довод във въззивнвата жалба е за постановяване на
постановлението за прекратяване и обжалвания съдебен акт при непълнота на
доказателствата, а от там и при неизяснена фактическа обстановка. Сочи се,
че непълнотите по разследването следвало да се запълнят с повторен разпит
на установените свидетели и назначаването на КСМАТЕ, за конкретизиране
точното мястото, където се е намирала пострадалата и нейните действия
преди удара, на какво разстояние се е намирал водача на лекия автомобил и в
кой момент е могъл да възприеме пострадалата на кръстовището и дали удара
е бил предотвратим. Следвало да се установи и състоянието на уличното
осветление към момента на произшествието. Настоящият въззивен състав
намира възражението за неоснователно. Делото е изяснено от фактическа
страна. По делото е разпитан свидетел- очевидец на произшествието, като
няма данни да е имало и други лица, които да са възприели настъпилото
произшествие. Заключението на автотехническата експертиза е изготвено въз
основа на цялостният, събран по делото доказателствен материал, като
същото е обосновано и не възниква съмнение за неговата правилност. С него
е даден отговор на всички въпроси, свързани с механизма на настъпилото
ПТП, мястото, където е настъпило, скоростите на движение на участниците в
него, както и възможността за преодоляване на произшествието от страна на
5
двамата участници. Определена е и опасната зона за спиране на лекия
автомобил, при скоростта му на движение. С оглед на това съдът намира, че
не е налице основание за назначаването на комплексна експертиза.
Настоящият съдебен състав намира, че по делото са събрани всички
относими към предмета на доказване доказателства, като делото е изяснено
от фактическа страна. Събрани са доказателства в достатъчен обем.
На следващо място се прави възражение, че прокурора и съда
неправилно са били приели, че пострадалата е попадала в опасната зона на
лекия автомобил. Възражението е неоснователно. Безспорно е, че
пострадалата е предприела навлизане в път с предимство. Съгласно трайната
практика на ВКС за начало на възникване на опасността за движение на
водача по пътя с предимство се счита, момента, когато задължения да даде
предимството премине мястото за спиране и изчакване и предприеме
навлизане в платното за движение, когато премине стоп- линията без
очевидно намерение да зачете предимството. Правилно и прокурора и съда са
приели, че опасността за водача на лекия автомобил е възникнала към
момента, когато пострадалата, с управлявания от нея велосипед, е предприела
навлизане в лентата му за движение. Към този момент лекия автомобил се е
намирал на разстояние 20,58км/ч., а опасната зона за спиране при скоростта, с
която се е движел е 20,58м.
Неоснователно е и наведеното в жалбата възражение за необоснованост
и немотивираност на обжалваното определение. Както прокурора, така и съда
в актовете си са направили пълен анализ на доказателствения материал по
делото, като въз основа на това са извели и правните си изводи.
По изложените съображения настоящият въззивен състав намира, че
жалбата е неоснователна и следва да се остави без уважение. Обжалваното
определение е обосновано и законосъобразно и следва да се потвърди.
Водим от гореизложеното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 97 от 14.06.2022г. постановено по
чнд № 189 по описа за 2022г. на Севлиевски районен съд.
Определението е окончателно и не подлежи на
6
обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7