Р Е
Ш Е Н
И Е
№
гр.
Добрич, 04.11.2019г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН
СЪД - ДОБРИЧ, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, ДЕВЕТНАДЕСЕТИ СЪСТАВ,
в публично съдебно заседание на втори октомври две хиляди и деветнадесета
година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ДЕНИЦА ПЕТКОВА
при
секретаря Ирена И., като разгледа докладваното от районния съдия гражданско дело № 3657 по описа на ДРС за 2018 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
образувано по предявени от „О.Б.Б.” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София,
община „Възраждане”, ул. „Света София” №5, представлявано от изпълнителните
директори С. П. В. и Р. И. Т.,
установителни искове по чл. 422, ал.1 във вр. с чл. 415, ал.1 от ГПК срещу В.Т.И.
с ЕГН ********** ***, за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца
сумите, предмет на издадената по ч.гр.д. №1578/2017г. на ДРС заповед по чл. 417
от ГПК №826 от 11.05.2017г., а именно:
сумата от 6608,29 лв. - главница
по Договор за предоставяне на потребителски кредит с
фиксирана лихва от 15.05.2014г., заедно
със законната лихва от датата на заявлението –
04.05.2017г. /дата на пощенското клеймо/ до окончателното плащане;
сумата 356,86 лв. - договорна лихва за периода 15.06.2016г. – 22.02.2017г. и 434,84 лв.
- наказателна лихва за периода 15.06.2016г. – 02.05.2017г.
При условията на
евентуалност - в случай че главните искове бъдат отхвърлени изцяло или частично
поради липса на предсрочна изискуемост на кредита, са предявени осъдителни
искове в същите размери и за същите периоди.
Претендират се сторените разноски в
исковото и в заповедното производство.
Претендираните права произтичат от следните обстоятелства: С
Договор за предоставяне на потребителски кредит, сключен на 15.05.2014 г. между
В.Т.И. /в качеството му на кредитополучател/ и „О.Б.Б.” АД /в качеството на
кредитодател, наричана накратко „банката”/, банката е предоставила банков
кредит в размер на 10 000 лв. на ответника, като кредитът е
изцяло усвоен на 15.05.2014
г. С чл. 5, ал. 1 от Договора страните са уговорили годишният процент на разходите към датата
на отпускане на кредита да е в размер на 12,19 %. Съгласно чл. 7, ал.1 от
Договора при забава на плащането на главницата по кредита от страна на
кредитополучателя, включително при предсрочна изискуемост на целия дълг,
банката олихвява просрочените суми с наказателна лихва, включваща действащия
лихвен процент, съгласно договореното в чл. 4. Кредитът следвало да се издължи на 60 месечни
анюитетни вноски, включващи главница, лихви и разноски, считано от 15.06.2014г.
до 15.05.2019г. Съгласно чл. 20 от Договора целият кредит ставал предсрочно
изискуем при неплащане на която и да е от погасителните вноски в срок от 180
дни от падежа й. Кредитополучателят изпаднал в забава по отношение на
плащането на месечните погасителни вноски. Кредитодателят се възползвал от
правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем. Предсрочната изискуемост на
всички вземания по процесния договор е настъпила на 22.02.2017г.
- с достигането до адреса на
кредитополучателя, посочен в договора, на уведомление за обявяване на
предсрочна изискуемост с изх.№105067 от 22.02.2017 г.Уведомлението било връчено
на ответника и
на 27.04.2017г., с нотариална покана.
Предвид настъпилата предсрочна изискуемост и дължимите суми
било подадено заявление от ищеца за издаване на заповед за изпълнение по чл.
417 от ГПК, въз основа на което било образувано ч. гр. д. № 1578/2017 г. по
описа на ДРС. Била издадена заповед за изпълнение и изпълнителен лист. След
получаване на заповедта за изпълнение и изпълнителен лист било образувано изпълнително
дело. Заповедта била връчена по реда на чл.47, ал. 5 от ГПК, поради
което се предявявали главните установителни искове в предоставения от
заповедния съд едномесечен срок.
При условията на
евентуалност, в случай че главните установителни искове бъдат отхвърлени изцяло
или частично като неоснователни, поради ненадлежно обявяване на предсрочната
изискуемост на кредита, ищецът предявява осъдителни искове за изискуемите
вземания по договора за главница, възнаградителна и мораторна лихва. Претендират
се разноски по исковото и заповедното производство, като при условията на евентуалност се
прави възражение за прекомерност
на разноските на ответника за адвокатско възнаграждение.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответника,
чрез назначения от съда особен представител – адв. Д.В., който оспорва исковете. Навежда възражение за
недействителност на процесния договор за кредит: по делото липсвали
доказателства на кредитополучателя да е предоставена преддоговорна информация
във формата на стандартен европейски формуляр, съгласно изискавнията на чл. 5
от ЗПК. Липсвало яснота как е изчислен годишният процент на разходите. На ответника не била предоставена
възможност за вземане на информирано решение при сключване на договора. Поради
недействителност на договора, ответникът дължи само чистата сума по кредита от
10 000 лв., от която следва да бъдат приспаднати направените вноски за периода
15.06.2014г. – 15.06.2016г. В
случай че съдът приеме, че договорът за кредит е действителен, то ответникът
твърди несонователност на иска за наказателна лихва за периода след
22.02.2017г. /датата на обявяване на предсрочната изискуемост на кредита/,
позовавайки се на т. 3 от ТР от 27.03.2019г. по тълк. д. №3/2017г. на ОСГТК на
ВКС.
Добричкият районен съд, като прецени доказателствата по делото и
доводите на страните, приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
По заявление на ищеца за издаване на
заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417
от ГПК е образувано ч.гр.д. №1578 по описа за 2017г. на Добричкия районен съд.
С разпореждане от 11.05.2017г. е издадена заповед от същата дата, с която
заявлението е уважено изцяло, като е разпоредено длъжникът В.Т.И. да заплати на
кредитора „О.Б.Б.” АД следните суми: 6608,29 лв - главница по Договор за
предоставяне на потребителски кредит с фиксирана лихва от
15.05.2014г., заедно със законната
лихва от датата на заявлението –
04.05.2017г. до окончателното плащане; 356,86 лв. - договорна лихва за периода 15.06.2016г. – 22.02.2017г. и
434,84 лв. - наказателна лихва за
периода 15.06.2016г. – 02.05.2017г.,
както и разноски в заповедното производство в размер на 148 лева държавна такса
и 658,80 лева адвокатско възнаграждение. Заповедта и издадения въз основа на
същата изпълнителен лист са връчени на длъжника от частен съдебен изпълнител при условията на чл. 47,
ал. 5 от ГПК. С разпореждане от 30.07.2018г. заповедният съд е указал на заявителя,
че може да предяви иск относно вземането си в едномесечен срок, като довнесе
дължимата държавна такса. Съобщението е връчено на 15.08.2018г. Исковата молба
е подадена на дата 11.09.2018г., поради което като допустима, подлежи на
преценка по основателност.
Предявените искове черпят правното си
основание от разпоредбите на чл. 430 от ТЗ вр. чл. 60, ал. 2 от ЗКИ вр.
чл. 79, ал.1, предл.1 от ЗЗД вр. чл. 240 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД. Главните
искове са предявени като установителни в срока по чл. 415, ал. 4 от ГПК, след
връчване на заповедта за изпълнение при условията на чл. 47, ал.5 от ГПК.
Осъдителните искове са предявени при условията на евентуалност - в случай че
главните искове бъдат отхвърлени изцяло или частично поради ненадлежно
обявяване на предсрочната изискуемост на кредита.
Разпределението на доказателствената
тежест в процеса изисква при предявен положителен установителен иск с
горепосоченото правно основание, ищецът да докаже възникването на спорното
право, а ответникът - фактите, които изключват, унищожават или погасяват това право.
Предвид горепосочената материалноправна норма, на която се основава присъденото
със заповедта вземане, уважаването на иска е обусловено от наличието на
установено от ищеца валидно облигационно правоотношение между страните по
силата на сключен между тях договор за потребителски кредит, по който е
изправна страна; настъпил падеж за плащането на цялата сума по него или
обявяване на предсрочната изискуемост на кредита по смисъла на чл.60, ал.2 от
ЗКИ, вкл. получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора, че счита
кредита за предсрочно изискуем; размера на претендираното обезщетение за забава
- главница върху която се изчислява, период и стойност на лихвения процент.
Респективно следва ответникът да не е провел успешно доказване за точно в
количествено и времево отношение изпълнение на задължението си за връщане на
заетата сума по договора или наличието на други правопогасяващи обстоятелства.
От приложения по делото договор за
кредит за предоставяне на потребителски кредит, сключен на 15.05.2014 г. между
„О.Б.Б.” АД, като кредитор, и В.Т.И. -
кредитополучател, се установява, че страните са постигнали уговорка за
предоставяне в заем на сумата от 10 000 лв., като е договорен срок за
издължаване от 60 месеца, която се олихвява с фиксиран лихвен процент за целия
срок на договора в размер на 9,95 % годишно
и ГПР в размер на 12,19 %. Договорено е, че при забава на плащането на
главницата по кредита от страна на кредитополучателя, вкл. при предсрочна
изискуемост на целия дълг, банката олихвява просрочените суми с наказателна
лихва, включваща действащия лихвен процент за редовна главница и наказателна
надбавка в размер на 5 /пет/ пункта, но не с повече от размера на законната
лихва /чл. 7, ал.1 от договора/. Съгласно представения по делото погасителен
план страните са уговорили кредитът да бъде издължен на 60 месечни погасителни
вноски с падеж 15-то число на съответния месец. Според погасителния план
крайният падеж на договора е 15.05.2019 г. Между страните е договорено, че при
пълно или частично неплащане на която и да е от погасителните вноски в срок от
180 дни от падежа й, кредитът да стане автоматично предсрочно изискуем.
За неоснователно настоящият съдебен
състав намира направеното възражение в отговора на исковата молба относно
недействителността на процесния договор. При преглед на договора, съдът достига
до извод, че подписаното съглашение съдържа пълна, изчерпателна и ясна
информация за потребителя досежно конкретния размер на всяко едно задължение и
основанието за неговата дължимост, поради което и включително в съответствие с
изискванията на ЗПК, договорът за кредит е сключен по ясен и разбираем начин по
смисъла на чл.10, ал.1 от ЗПК. Не се претендират вземания и липсват клаузи,
които да водят до съществено неравновесие в престациите, да накърняват добрите
нрави, или да са постигнати уговорки, заобикалящи закона. Подписвайки процесния
договор /чл. 26/ кредитополучателят е декларирал, че е получил цялата
необходима информация от кредитора, като е взел информирано решение за
сключването му. Следва да се отбележи, че неспазването на преддоговорните
задължения на кредитора по чл. 5 от ЗПК /представяне на преддоговорна
информация във формата на стандартен европейски формуляр/ не влече нищожност на
договора. В чл. 22 от ЗПК изрично са изброени хипотезите, които влекат
недействителност на договора за потребителски кредит и неспазването на
изискването на чл. 5 ал. 1 от ЗПК не е сред тях.
По делото не е спорно, а и от
заключението по приетата ССчЕ, неоспорено от страните и кредитирано от съда
като компетентно и обективно, се установява, че кредитът е усвоен от ответника.
Наличието на забава в плащането на дължимите от ответната страна погасителни
вноски съобразно постигнатите между страните уговорки също категорично се
установи по делото - представеното извлечение от сметка на длъжника и приетата
ССчЕ. В тази връзка ищецът се позовава на настъпила предсрочна изискуемост на
кредита при условията на чл. 21 от процесния договор, а именно - при допусната
забава в плащанията над 180 дни на която и да е погасителна вноска.
Според задължителните указания, дадени в
т. 18 от ТР № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г. на ВКС,
ОСГТК, предсрочната изискуемост представлява изменение на договора, обусловено
от наличието на две кумулативни предпоставки: обективния факт на неплащането и
упражненото от банката право да обяви кредита за предсрочно изискуем, като
правните последици настъпват от момента, в който волеизявлението на кредитора
достигне до длъжника, който момент следва да предхожда по време сезирането на
заповедния съд.
От заключението на ССчЕ се установя, че
за периода 15.06.2014г. – 15.07.2016г. са извършените плащания по заема в общ
размер от 5291,47 лв. Последното плащане е на 15.07.2016г. в размер на 220 лв.,
с което е погасена частично вноска с падеж 15.07.2016 г. Поради това съдът
приема, че ответникът е изпаднал в забава, продължила повече от сто и осемдесет
дни (предвид падежа на първата незаплатена в цялост погасителна вноска на
15.07.2017 г.), съответно е доказано настъпването на уговореното между страните
обективно условие за отнемане преимуществото на уговорения в полза на длъжника
срок.
Следва да се изясни въпроса дали е настъпила
предсрочна изискуемост на вземанията по кредита. Съобразно постановките на т.
18 от ТР № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК на ВКС
предсрочната изискуемост има действие от момента на получаване от длъжника на
волеизявлението на кредитора, ако към този момент са настъпили обективните
факти, обуславящи настъпването й. Банката - кредитор може да иска издаване на
заповед за изпълнение, след като кредитът бъде обявен за предсрочно изискуем
поради неплащане на една или повече вноски, което действие следва да предхожда
по време сезирането на съда по реда на чл. 417, т. 2 от ГПК. Както беше
посочено по-горе, от заключението на вещото лице се установява, че последното
текущо извършено плащане е извършено на 15.07.2016г.
По делото е представено уведомление от 22.02.2017г.,
изходящо от кредитора, за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита. За
установяване връчването на уведомлението е представено известие за доставяне,
изпратено посредством „Български пощи” ЕАД /л.9/, съгласно което уведомлението
е изпратено на вписания в договора адрес на ответника: гр.Д. , ж.к. „***” № ***,
вх.***, ет. ***, ап.****, който е и негов постоянен и настоящ адрес. Известието
е върнато в цялост с отбелязване: „27.02“ и „пратката не е потърсена от
получателя”. В исковата молба Банката се позовава на т. нар. фингирано връчване
на уведомлението. Съгласно чл.15, ал.4 от процесния договор за кредит
кредитополучателят е длъжен незабавно да уведоми Банката при промяна на адреса
си, посочен в договора, като при неизпълнение – всяка писмена кореспонденция,
изпратена от Банката до последния посочен адрес, се счита за редовно връчена в
деня на изпращането й. При тълкуване на двете изречения на посочените договорни
клаузи в тяхната взаимна връзка съобразно правилата на чл. 20 от ЗЗД се налага
извод, че когато съобщението е изпратено на адреса, който не е променен, но не
е удостоверено доставянето му, същото не се счита за получено. В процесната
клауза на чл. 15 от договора за банков кредит не е предвидено фингиране на
опита за доставяне на съобщението на фактическото му получаване. Целта на
сключването на клауза, която фингира недоставено или само изпратено съобщение
като получено, е да бъде защитена страната, която изпраща съобщението, от
недобросъвестното поведение на получаващата страна, например при отказ да
получи съобщението или когато се укрива. Ако в договора не са разписани ясно
съответните предпоставки или фактически констатации, при наличието на които ще
се счита, че е положена дължимата грижа от кредитора, и ако неуспешният опит за
връчване не е приравнен на фактическо получаване и не е обвързан с конкретни
последици за получаващата страна, то не може да се приеме, че договорната
клауза предвижда фингирано връчване на съобщения. В настоящия случай нито в
посочената клауза, нито в останалите договорни клаузи са предвидени ясни
правила относно предпоставките, при които кредиторът може да счита, че опитът
му за връчване представлява полагане на дължима грижа, поради което клаузите на
чл. 15 от договора за банков кредит не предвиждат фингирано връчване на
съобщения / в този смисъл Решение № 293 от 28.12.2018 г. по т. д. № 2201 / 2017 г. на II т.о. на ВКС; Решение № 148 от 02.12.2016
г.по т.д.№ 2072/2015 г. на І т.о. на ВКС /.
Установява се обаче, че до длъжника е
изпратена нотариална покана – уведомление за обявяване на предсрочната
изискуемост на кредита. Същата е изпратена на адреса на длъжника, посочен в
договора за кредит. От извършеното от нотариуса удостоверяване е видно, че
лицето не е могло да бъде открито на адреса, поради което е залепено
уведомление. При тези фактически констатации се налага изводът, че с изтичане
на двуседмичния срок, т. е. на 27.04.2017г. съобщението се счита връчено и
следователно към посочената дата е настъпила изискуемостта на вземането, т.е.
преди датата на подаване на заявлението в съда - 04.05.2017 г.
От изложеното следва, че предсрочната
изискуемост на процесния кредит е настъпила на 27.04.2017 г., когато длъжникът
е редовно уведомен за промяната в договора. Към тази дата са настъпили и
правните последици на изменението, като цялата неизплатена главница е станала
изискуема. Според заключението на съдебно-счетоводната експертиза същата
възлиза в размер на претендираната сума от 6608,28 лв., поради което
установителният иск за главница следва да бъде изцяло уважен.
До датата на предсрочната изискуемост
ответникът дължи и падежиралата възнаградителна лихва по кредита, а след това
уговореното възнаграждение за ползване на предоставените средства не се дължи,
предвид упражнения избор от кредитора да иска изпълнението преди първоначално
определения срок и преустановеното добросъвестното ползване на паричната сума
от длъжника /в този смисъл - т. 2 от Тълкувателно решение № 3/2017 г., ОСГТК на
ВКС/. Според приложимия погасителен план и ССчЕ договорната лихва, включена в
месечните вноски с падежи от 15.06.2016 г. до 22.02.2017 г., включително, е в
размер на 442,80 лв. Доколкото претенцията на ищеца за договорна лихва е в
размер на 356,86 лв., то именно до тази сума и за този период /а не за периода
15.06.2017г. - 27.04.2017 г. – датата на настъпване на предсрочната
изискуемост/ искът за възнаградителна лихва следва да бъде уважен.
С оглед
установената забава на ответника при изплащане на задълженията по кредита, на
основание чл. 33, ал. 1 от ЗПК за същия е възникнало и задължение за заплащане на
обезщетение за забава. В полза на кредитора следва да бъде присъдена само наказателната
лихва /в размер на законната
лихва
съобразно договореното в чл. 7 от договора/, начислена върху неплатените падежирали
вноски преди датата на настъпване на предрочната изискуемост, считано от
момента на падежа. Съгласно
заключението на ССчЕ /таблица №4/ за периода от 15.06.2016 г. до 02.05.2017 г., предвид настъпилата предсрочна
изискуемост на 27.04.2017г., същата възлиза на 81,18
лв. Искът за наказателна лихва над този размер до заявения от 434,84 лв. подлежи
на отхвърляне.
Поради формиран извод за настъпила
предсрочна изискуемост, съдът не дължи произнасяне по предявените от ищеца
евентуални искове, тъй като не е настъпило вътрешно-процесуалното условие за
разглеждането им.
Относно отговорността за разноски:
При този изход на процеса, ищецът има
право да му бъдат присъдени направените разноски по производството, съразмерно
с уважената част от иска, на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК, както и разноските
в заповедното производство съгласно т. 12 от ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк.дело
№ 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, също съразмерно уважената част на претенцията.
При съобразяване уважената част от иска,
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноски за заповедното
производство в общ размер 768,24 лева, включващи държавна такса от 140,93 лева
и адвокатско възнаграждение от 627,31 лева.
За исковото производство, разноските, които ответникът следва да заплати
на ищеца, съобразно уважената част от иска, са общо в размер на 1158,20 лева,
включващи държавна такса от 205,99 лева, депозит за особен представител от
666,55 лв. и депозит за вещо лице от
285,66 лева.
Така мотивиран, Добричкият районен
съд:
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на
основание на чл. 422, ал. 1 във връзка с чл. 415, ал.1 от ГПК в отношенията
между ищеца „О.Б.Б.”
АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, община „Възраждане”, ул. „Света София” №5, представлявано
от изпълнителните директори С. П. В. и Р.
И. Т., и ответника В.Т.И. с ЕГН ********** ***, че ответникът дължи на ищеца сумите, предмет на издадената по ч.гр.д.
№1578/2017г. на ДРС заповед по чл. 417 от ГПК №826 от 11.05.2017г., а
именно:
-
сумата от 6608,29 лв. -
главница по Договор за предоставяне на потребителски кредит с
фиксирана лихва от 15.05.2014г., заедно
със законната лихва от датата на заявлението –
04.05.2017г. /дата на пощенското клеймо/ до окончателното плащане;
-
сумата 356,86 лв. -
договорна лихва за периода
15.06.2016г. – 22.02.2017г. и
-
сумата от 81,18 лв. -
наказателна лихва за периода
15.06.2016г. – 02.05.2017г., като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над
установения размер от 81,18 лв. до предявения от 434,84 лв.
ОСЪЖДА
В.Т.И. с ЕГН ********** ***, да заплати на „О.Б.Б.” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София,
община „Възраждане”, ул. „Света София” №5, представлявано от изпълнителните
директори С. П. В. и Р. И. Т., съдебно – деловодни разноски по
заповедното производство по ч. гр. дело №1578/2017 г. на ДРС в размер на 768,24 лв. и съдебно –
деловодни разноски по настоящото гр. дело №3657/2018 г. на ДРС в размер на 1158,20 лв.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на въззивно обжалване пред
Добричкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчване на съобщението на
страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: