№ 267
гр. См., 14.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – См., ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти октомври през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Петър Маргаритов
Членове:Тоничка Д. Кисьова
Мария Ан. Славчева
при участието на секретаря Софка М. Димитрова
като разгледа докладваното от Мария Ан. Славчева Въззивно гражданско
дело № 20225400500241 по описа за 2022 година
И за да се произнесе ,взе в предвид следното :
Производството е по чл.269 във вр. с чл.124 ал.1 ГПК.
См.ският окръжен съд е сезиран с въззивна жалба вх.№2888/9.06.2022година от „М.“
АД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. С., ул. „Г. С. Р.“, № 147, ет .5, ап.
14, представлявано от В. С. - изпълнителен директор, депозирана чрез пълномощника
юрисконсулт Д. Г. - З. срещу Решение № 125 от 23.05.2022 г. по гр. дело № 1282/2021 г., по
описа на Районен съд - гр. См., с което е признато за установено по отношение на „М.“ АД,
че А. В. К., ЕГН **********, адрес гр.См., ул.“Д.“ 23 , не дължи на сумата от 10 209.02 лева,
- главница, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 04.05.2010 год. до
окончателното изплащане на задължението, както и разноските по изпълнителното дело в
размер на 1 550,83 лв. по изпълнителен лист от 12.05.2010 год. издаден по ч. гр. дело №
517/2010 год. по описа на Районен съд – См., поради погасяване по давност.
С въззивната жалба се атакува постановеното решение изцяло. Поддържа се
оплакване за неправилност, поради необоснованост. Направено е оплакване, че в хода на
първоинстанционното производство, неколкократно се доказва, че погасителната давност за
вземането на взискателя е многократно прекъсвана и съдът неправилно е извел като
заключение, че за периода от 2012 г. до 2021 г. по образуваното срещу длъжника А. К.
изпълнително дело не са били извършвани валидни изпълнителни действия. На първо място
се твърди, че след налагане на запор върху банкова сметка на длъжника на 16.03.2012 г.,
1
постъпват няколко удръжки от същия, последната от които на 30.08.2012 г. След
преустановяване на удръжките, от страна на длъжника А. К. се извършват доброволни
плащания по сметка на ЧСИ Н. М. за периода от месец септември 2012 г. до 26.08.2014 г.
Включително, които доброволни плащания прекъсват давността за вземането, доколкото в
този период за взискателя не съществува правен интерес да търси изпълнение посредством
принуда, в какъвто смисъл е и преобладаващата съдебни практика, обективирана в Решение
№ 18 от 19.01.2017 г. по в.гр.д. № 536/2016 г. Окръжен съд Сливен, Решение № 1312 от
01.05.2018 Г. по в.гр.д. № 3527/2017 г. на Апелативен съд - С.; Решение № 139 от 25.11.2016
Г. по гр.д. № 411/2016 г. по описа на Апелативен съд - Бургас. На следващо място е
направено оплакване, че след преустановяване на доброволните плащания, взискателя в
период по- кратък от две години е сезирал съдебния изпълнител с молби, с искане
извършването на съответни имуществени справки и при установяване на имущество,
налагане на запор. Твърди още, че при хронологично проследяване на постъпилите пред
ЧСИ Н. М. молби с искане за прилагане на конкретен изпълнителен способ, нито
петгодишната давност за вземането е изтекла, нито изпълнителното дело се е перемирало
поради бездействие на взискателя. Твърди също,че е достатъчно действието да е било
предприето, било то поискано от взискателя или инициирано от съдебния изпълнител, за да
се прекъсне давността, позовавайки се на Тълкувателно решение № 2/2013 г. от 26.06.2015 г.
на ОСГТК на ВКС, съгласно което „прекъсва давността предприемането на кое да е
изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ, какъвто е насочването
на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора,
възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на
вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването
на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Относно приетото
от ВКС за нередовна молбата за изпълнение, в която взискателят не е посочил
изпълнителен способ (чл. 426, ал. 2 ГПК) и която подлежи на връщане съгласно чл. 426, ал.
3 вр.чл. 129 ГПК, като с върнатата искова молба не е прекъсната давността. Поддържа също
така, че от така формулираното последно изречение, по аргумент на противното,
тълкувателното решение безспорно приема, че молба от взискателя с посочен изпълнителен
способ прекъсва давността, като се сочи съдебна практика, обективирана в Определение №
500 от 06.11.2019 г. по т. д. № 519/2019 г. на ВКС, Определение № 292 от 04.06.2019 г. по
гр. д. № 559/2019 г., І г. о. на ВКС, Определение № 402 от 08.05.2019 г. по гр. д. №
1368/2019 г., ІV г. о. на ВКС. Моли въззивният съд да постанови решение, с което да отмени
атакуваното Решение № 125 от 23.05.2022 г. по гр. дело № 1282/2021 г., по описа на Районен
съд - гр. См. като неправилно,поради неговата необоснованост и постанови по съществото
на спора, с което отхвърли предявеният от А. В. К., ЕГН **********, с адрес: град См.,
улица Д. № 23 иск срещу „М.“ АД, ЕИК *********, с който се иска да бъде признато за
установено, че същият не дължи на дружеството сумата от 10 209.02 лева- главница, ведно
със законната лихва върху нея, считано от 04.05.2010 г. до окончателното изплащане на
задължението, както и разноските в изпълнителното дело, образувано пред ЧСИ Н. М. под
номер 2588/2010 г. Претендира направените разноски в настоящото производство в размер
2
на 204.18 лева (двеста и осем лева и осемнадесет стотинки)- държавна такса и 300 лева
(триста лева)- юрисконсултско възнаграждение, както и сторените пред първа инстанция
разноски в размер на 300 лева (триста лева)- юрисконсултско възнаграждение.
В съдебно заседание редовно и своевременно призован жалбоподателят „М.“ АД не
изпраща представител. В депозираното писмено становище чрез пълномощника
юрисконсулт Б. Ст. се поддържа изцяло подадената въззивна жалба.
В съдебно заседание въззиваемият А. В. К. редовно и своевременно призован не се
явява и се представлява от пълномощника си адв.Ан. К. - П., която поддържа становище за
неоснователност на въззивната жалба и предлага да ес оптвърди атакуваното решение.
В писмения отговор А. К., чрез пълномощника си адв.Евг. В. оспорва въззивната
жалба като неоснователна. Поддържа се, че при разрешаването на спора районният
правилно е приложил и материалния закон. Изложил е подробни, обширни и много добре
обосновани и мотивирани аргументи, които са го довели до законосъобразни правни
изводи за основателността на исковата претенция, позовавайки се на осносими и
приложими правни норми уреждащи процесната материя.
ОКРЪЖНИЯТ СЪД след като взе в предвид оплакванията във въззивната
жалба,становището в писмения отговор на въззиваемия, след като обсъди събраните
по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, съобрази следното:
Въззивната жалба, с която съдът е сезиран, е допустима - подадена е в срока по
чл.259, ал.1 от ГПК от легитимирана страна в процеса срещу първоинстанционно съдебно
решение, което подлежи на въззивно обжалване, поради което следва да се разгледа по
същество.
Разгледана по същество въззивната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси е
ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, като при
постановяването му не е допуснато нарушение на императивни материалноправни и
процесуалноправни норми.
Атакуваното решение е правилно постановено и следва да бъде потвърдено.
Законосъобразен и обоснован е направения извод за основателност на предявен от
А. К. срещу М. АД отрицателен установителен иск с правно основание чл.439 във вр.с
чл.124 ал.1 ГПК за недължимост на сума като погасена по давност, за която е издаден
изпълнителен лист на 14.05.2010г. по ч.гр.д.№ 517/2010 г. по описа на См.ския районен съд
, въз основа на който е образувано изпълнително дело №2588 по описа на ЧСИ Н. М.,рег.
№841 с район на действие Софийски градски съд срещу солидарните длъжници А. В. К. и
Хр. В. К., на което основание съдът дължи произнасяне.
Съгласно чл. 125, ал. 1 ЗЗД прекъсването и спирането на давността срещу един
3
солидарен длъжник не произвежда действие спрямо останалите съдлъжници, което
означава, че преценката относно осъществяването на факти, довели до прекъсване/спиране
на давността в настоящия случай следва да се направи единствено спрямо длъжника-ищец
А. К..
Съобразно общоприетото становище в правната теория и съдебна практика
погасителната давност не води до погасяване на самото вземане, а на възможността да бъде
принудително изпълнено. Вземането продължава да съществува като естествено вземане и
длъжникът да дължи, но възможността да бъде изпълнено е ограничена само до
доброволното му изпълнение - чл.118 ЗЗД. В този смисъл следва да се разбира и търсената с
предявения отрицателен установителен иск съдебна защита - установяване недължимост на
вземане поради давност като правен резултат означава установяване, че същото е погасено
по давност, т.е. че е погасена възможността за принудителното му изпълнение, а не че
вземането не съществува.
Предмет на производството по чл. 439, вр. чл. 124, ал. 1 ГПК е съществуването на
изпълняемото материално право, за което е издаден изпълнителен титул, а не
законосъобразността на провежданото изпълнение. Изпълняемото материално право
обхваща вземанията, така както са посочени в изпълнителния титул, а защитата може да се
основава единствено на обстоятелства, настъпили след приключване на съдебното дирене в
производството, в което е издадено изпълняваното решение, тъй като за фактите към този
момент се формира силата му на пресъдено нещо, респективно след срока по чл. 414, ал. 2
от ГПК в заповедното производство, тъй като към датата неговото изтичане настъпва
преклудиращото действие за сочене на възражения.
В случая с оглед диспозитивното начало, съдът е обвързан от пределите на
предявения иск, който като такъв по чл. 439 ГПК обхваща единствено нововъзникнали
факти, т.е. следва да се прецени дали от датата на последното валидно изпълнително
действие са изминали пет години, в които вследствие бездействие на ответника, вземането
по изпълнителния лист е погасено по давност. Съгласно чл. 110 ЗЗД общата погасителна
давност е пет годишна. Няма съмнение, че с кратката тригодишна давност се погасяват
вземанията за обезщетение за забава – чл.111, б. б).
В разглеждания случай ищецът основава отрицателните си установителни искове на
погасителна давност, текла от последното изпълнително действие по образуваното
изпълнително дело № 2588/2010година, като претенциите са основани на новонастъпили
факти, което съответно обуславя наличието на правен интерес за ищеца да претендира по
исков ред установяване на несъществуването на изпълняемите права. Предвид това, че е
предявен от ищеца отрицателен установителен иск, при разпределение на доказателствената
тежест съгласно чл. 154 ГПК, в тежест на ответника е да докаже, че разполага с вземане в
претендирания размер, което подлежи на принудително изпълнение, включително
извършването на действия по спиране или прекъсване на течащата срещу вземането
погасителна давност по смисъла на ЗЗД.
От приложеното изпълнително дело е видно, че ЧСИ е правил искания за справки
4
относно имущественото състояние на длъжника - до Община См. -Дирекция „Местни
данъци и такси“, КАТ, Служба по вписванията, НАП, Централен депозитар, всички банки
на 27.08.2010година и други.
С Разпореждане от 21.12.2010г. на ЧСИ (л.190)по изпълнителното дело е наложен
запор върху МПС, собственост на длъжника А. К. , като е приложено запорно съобщение
изх.№111408/21.12.2010г. до ОД на МВР- См. , отдел Пътна полиция.
С Постановление от 17.11.2011г. (л.239) като взискател по изпълнителното дело е
конституирано дружеството М. АД срещу длъжника А. В. К., предвид сключения договор за
цесия от 23.06.2011г. (л.221) между АЛФАБАНКА- КЛОН БЪЛГАРИЯ и М. АД.
С Разпореждане от 16.03.2012г. на ЧСИ Н. М.(л.251) са наложени запори върху
всички левови и валутни банкови сметки, открити от длъжника А. В. К. в посочените 17
банки, като са приложени запорни съобщения от 23.03.2012г.
На л.267 с писмо изх.№058599 от 23.03.2012година(не е четлива датата) ОББ
уведомява ЧСИ, че запор върху сметките на длъжника А. К. е наложен и на 27.03.2012
година е нареден превод за ЧСИ М. в размер на 111.00лева за частично погасяване на
вземането. На 23.04.2012година(л.277) длъжникът е поискал ЧСИ да отмени наложения
запор и заявява,че ще си погасява вноските без просрочие, като с Разпореждане от
07.05.2012г. ЧСИ е вдигнал наложения запор по сметки на А. К. в БНБ(л.280) и от
приложеното на л.278 извлечение е видно, че на 04.04.2012година е направен превод до
ЧСИ Н. М. –сума в размер на 147 лева, на 21.04.2012г. - 520лева, на 22.06.2012година, на
27.05.2012година и 24.08.2012година са постъпили по сметка на ЧСИ суми по 200 лева, а на
30.08.2012година – 16.29лева. Съгласно поддържаното в отговора на исковата молба от
кредитора, неоспорено от ищеца в периода от 24 септември 2012година до
26.08.2014година, когато е последната вноска, длъжникът доброволно е погасявал
задължението си.
След преустановяване плащанията на 04.11.2015година кредиторът цесионер е
поискал налагане запор по банковите сметки на А. К. в Уни Кредит БулбанкАД(л.352).
С Разпореждане от 26.08.2015година е наложен запор върху трудовото
възнаграждение на длъжника при работодателя Б. 87 ЕООД(л.369) получено от третото
задължено лице на 14.10.2016година(л.372), липсват данни за преводи на суми от
работодателя.
На 21.09.2017година (л.385)взискателят е поискал ЧСИ да извърши справка в БНБ
за наличие на банкови сметки на длъжника и съответно налагане запор.
На 17.05.2019 година(л.390) е входирана молба от взискателя до ЧСИ за
извършване справка за наличие регистрирани трудови договори на името на длъжника и е
поискано да бъде наложен запор, както и е постановено Разпореждане от 13.09.2019(л.393)
на ЧСИ за налагане запор върху вземането на длъжника при работодателя В. ЕООД(не е
отразена дата на получаване - л.392), а на 11.03.2020година(л.397) е обективирана молба за
извършване справка в БНБ за наличие на банковите сметки на длъжника и налагане при
5
открити такива на запор върху тях.
На 18.10.2021година(л.399) е постановено от ЧСИ Разпореждане за налагане запор
върху трудовото възнаграждение на А. К. при работодателя ПИМК ООД, като не е отразена
дата на получаване.
По изпълнителното дело няма данни да са удържани суми на основание
постановените от ЧСИ две разпореждания.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна
следното:
Защитата в изпълнителния процес е средство за реакция срещу незаконосъобразните
действия по изпълнение, породени от нарушаване на материалноправните или
процесуалноправните изисквания за законност на изпълнителното производство.
Материалноправните изисквания за законност представляват условия за допустимост на
изпълнителното производство. Те обхващат съществуването на изпълняемото право в полза
на взискателя и принадлежността на обекта на изпълнение към имуществото на длъжника
по изпълнението. Защитата срещу материалната незаконосъобразност на изпълнителния
процес повдига спор относно даденото гражданско право, поради това тя се реализира по
исков ред.
Предявен е иск срещу взискателя за установяване на недължимост на вземанията му
като погасени по давност, който се квалифицира по чл.439 ГПК във вр. с чл.124, ал.1 ГПК. В
разпоредбата на чл. 439 ГПК е предвидено, че искът срещу изпълнението, какъвто е и
настоящият, предмет на производството, може да се основава на факти, настъпили след
приключване на съдебното дирене в производството, по което е било издадено
изпълнителното основание. Не се установява, нито се твърди от длъжника да е подадено
възражение за недължимост, поради което заповедта за изпълнение, въз основа на която е
издаден процесният изпълнителен лист, е влязла в сила. С настъпването на това
обстоятелство се е преклудирла възможността на длъжника да оспорва задълженията с
възражения, които е могъл да релевира преди изтичането на срока за подаване на
възражение по чл. 414, ал. 2 ГПК.
В случая с оглед диспозитивното начало, съдът е обвързан от пределите на
предявения иск, който като такъв по чл. 439 ГПК обхваща единствено нововъзникнали
факти, т.е. следва да се прецени дали от датата на последното валидно изпълнително
действие са изминали пет години, в които вследствие бездействие на ответника, вземането
по изпълнителния лист е погасено по давност. Няма съмнение, че с кратката тригодишна
давност се погасяват вземанията за обезщетение за забава – чл.111, б. б) и б. в). Налице е
спор в съдебната практика по отношение на претенцията за разноски, като се възприема
становището, че вземането за разноски се погасява с изтичане на петгодишен давностен
срок.
Съгласно чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, когато взискателят в продължение на две години не поиска
извършване на нови изпълнителни действия, изпълнителното производство подлежи на
6
прекратяване(настъпва т.нар. перемпция). Съобразно задължителните указания на ТР №
2/26.06.2015г. по тълк. дело № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС без правно значение е дали
съдебният изпълнител ще постанови акт за прекратяване на принудителното изпълнение,
тъй като този акт има декларативно, а не конститутивно значение. Прекратяването на
изпълнителното производство настъпва по право, като новата давност започва да тече от
предприемането на последното по време валидно изпълнително действие.
В т.10 на ТР № 2/2013 г. от 26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че не случайно
законодателят е уредил отделно хипотезата на чл. 116, б. "в" ЗЗД относно давността в
принудителното изпълнение, без да възпроизведе правилата за спиране и отпадане на ефекта
на прекъсването в исковия процес. Тези правила са неприложими при прекъсването на
давността с предприемането на действия за принудително изпълнение по чл. 116, б. "в" ЗЗД
не защото ефектът на спирането в този случай настъпва безвъзвратно, а защото в този
случай няма спиране на давността, нито отпадане на ефекта на прекъсването.
По силата на чл. 116, б. "в" ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на действия за
принудително изпълнение на вземането. Съгласно даденото в т. 10 от ТР №2/2013 от 26.06.2015 г. по т.д.
№ 2/2013 г. на ОСТК на ВКС задължително тълкуване погасителната давност не спира
докато трае изпълнителният процес. При изпълнителния процес давността се прекъсва
многократно - с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на
всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ. Прекъсва давността
предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен
способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е
предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя
съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ), насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана,
присъединяването на кредитори, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане,
извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и
извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на
плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността
образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно
изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на
справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне
на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на
влязлото в сила разпределение и др. Същинско изпълнително действие по смисъла на чл. 116, б. "в"
ЗЗД е налице само в случай, че е налице реално засягане на правната сфера на длъжника.
Искането да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото
съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба на закона
давността се прекъсва с предприемането на същинското действие за принудително
изпълнение.
Когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в
продължение на 2 години, изпълнителното производство се прекратява на основание чл.433,
ал.1, т.8 от ГПК. В изпълнителния процес давността не спира, защото кредиторът може да
7
избере дали да действа (да иска нови изпълнителни сбособи, защото все още не е
удовлетворен), или да не действа (да не иска нови изпълнителни способи). С цитираното ТР
е обявено за изгубило сила ППВС № 3/1980 г., според което погасителната давност не тече,
докато трае изпълнителният процес относно принудително осъществяване на вземането. В
доктрината и съдебната практика е трайно установено разбирането, че прекратяването на
изпълнителното производство поради т.нар. перемпция настъпва по силата на закона, а
съдебният изпълнител може само да прогласи в постановление вече настъпилото
прекратяване, когато установи осъществавянето на съответните правно релевантни факти.
В настоящия случай съдът счита, че последното валидно изпълнително действие по
събиране на вземанията е от 26.08.2014 г., когато e постъпила погасителна вноска по
предприетото от длъжника доброволно плащане на задължението в периода
24.09.2012година-26.08.2014година, които доброволни плащания представляват признание
на вземането от страна на длъжника, обективирано и в представената по изпълнителното
дело от него молба от 23.04.2012година(л.277), в която е поискал съдия изпълнителят да
отмени наложения запор на трудовото му възнаграждение и е демонстрирал намерение да
погасява своевременно без просрочие всички погасителни вноски по кредита.
В тази връзка извършените справки и връчени съобщения, входираните молби на
взискателя от 04.11.2015година за запор на банковаи сметки(л.352), от
21.09.2017година(л.385)за извършване справка в БНБ и от 11.03.2020година(л.397) за
справка в БНБ не представляват изпълнително действие, съобразно цитираното ТР.
Следващите такива обаче - изпратеното до работодателя на А. К. запорно съобщение от
23.11.2021година за налагане запор на банкови сметки, наложените запори на трудово
възнаграждение, когато са връчени на работодателя – трето задължено лице съобщенията за
наложения запор прекъсват давността от момента на получаване съобщението за
извършеното изпълнително действие, за които обаче в настощия случай не са връчвани на
третото задължено лице, нито има данни в изпълнителното дело, нито страните релевират
твърдения за постъпвали погасителни вноски, следва да се приеме, че същите не прекъсват
давността. В изпълнителното дело липсват доказателства за реално наложени запори по
сметки в банки, включително и за трудови възнаграждения.
В изпълнителния процес давността не спира, именно защото кредиторът може да
избере дали да действа (да иска нови изпълнителни способи, защото все още не е
удовлетворен), или да не действа (да не иска нови изпълнителни способи). Когато
взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две
години, изпълнителното производство се прекратява на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК по
право, без значение дали и кога съдебният изпълнител ще постанови акт за прекратяване на
принудителното изпълнение, тъй като актът има само декларативен, а не конститутивен
характер. Поради това новата давност започва да тече не от датата на постановлението за
прекратяване на изпълнителното производство, а от датата на предприемането от страна на
взискателя на последното по време валидно изпълнително действие. Прекратяването на
изпълнителното производство поради т. нар. „перемпция” настъпва по силата на закона, а
8
съдебният изпълнител може само да прогласи в постановлението си вече настъпилото
прекратяване, когато установи осъществяването на съответните правно релевантни факти.
Без правно значение е дали съдебният изпълнител ще постанови акт за прекратяване на
принудителното изпълнение и кога ще направи това, тъй като този акт има само
декларативен, а не конститутивен ефект.
Следователно от доказателствата по делото е установено, че в периода
27.08.2014година до 27.08.2016 година не са извършвани релевантни изпълнителни
действия,т.е няма данни за предприето същинско действие за принудително изпълнение в
рамките на съответния изпълнителен способ,реалното им налагане, поради което се налага и
извода,че изпълнителното производство е прекратено по силата на закона. От този момент
нататък всички предприети действия за събиране на дълга са лишени от правно основание,
доколкото са извършени, след като изпълнителното дело е прекратено. Съгласно
горецитираното тълкувателно решение и съобразената с него съдебна практика, която е
безпротиворечива в смисъл, когато изпълнителното производство е прекратено,
предприетите по него изпълнителни действия не са прекъснали погасителната давност по
смисъла на чл. 116, б. "В" ЗЗД. Тези действия се обезсилват по право с прекратяването на
принудителното изпълнение и не могат да имат нито процесуалноправни, нито
материалноправни последици.По тези съображения за прецизност следва да се отбележи, че
извършените впоследствие изпълнителни действия по налагане на запори на вземания чрез
изпращане на запорни съобщения до трети задължени лица в случая са без правно значение.
За прекъсването на давността е от значение единствено на коя дата е било предприето
последното валидно изпълнително действие и дали от тази дата са изминали повече от пет
години, за да се приеме, че вземането, което е предмет на принудително изпълнение е
погасено поради давност (Решение № 325 от 13.01.2016 г., постановено по гр.д. № 2783/2015
г. по описа на ВКС,III г.о.).
Съгласно цитираните по – горе решения на ВКС новата петгодишна давност е
започнала да тече от датата на последното валидно изпълнително действие, която в с
настоящата хипотеза е 27.08.2014 г. В периода от 27.08.2014 г. до изтичането на
петгодишния период по чл. 117, ал. 2 ГПК на 27.08.2019 г., не е установено прекъсване на
давността (а доказателствената тежест в тази насока е била на ответника). Извършените
действия след датата на прекратеното по право изпълнително производство не могат да
прекъснат давността (в този смисъл са Решение № 42 от 26.02.2016 г., постановено по гр. д.
№ 1812/2015 г. по описа на ВКС, IV г.о., Решение № 261486 от 1.12.2020 г. на СГС по в. гр.
д. № 12066/2019 г. и др.). Погасени по давност са и останалите вземания на основание чл.
119 ЗЗД, според която разпоредба с погасяване на главното вземане се погасяват и
произтичащите от него допълнителни вземания.
За пълнота предвид образуване изпълнителното дело преди постановяване ТР№
2/26.06.2015г. по тълк. дело № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС настоящият състав намира за
необходимо да отбележи относно приложимост на задължителните указания на ППВС №
3/18.11.1980г. до 26.06.2015 г., че според преобладаващата практика на ВКС, давността
9
върху вземания, предмет на изпълнително дело, образувано преди 26.06.2015 г., тече от
момента на последното валидно изпълнително действие, тъй като давност в изпълнителния
процес тече. Изоставено е разбирането, прието в ППВС № 3/1980 г., че давността не тече във
висящия изпълнителен процес, включително по отношение на изпълнителни дела,
образувани преди 26.06.2015 г. (в този смисъл са Решение № 45 от 30.03.2017 г. на ВКС по
гр. д. № 61273/2016 г., IV г.о., Решение № 131/23.06.2016 г. по гр. д. № 5140/2015 г. на ВКС,
IV г.о., Решение № 12/02.06.2016 г. по т. д. № 3788/2014 г. на ВКС, I т.о., Решение №
451/29.03.2016 г. по гр. д. № 2306/2015 г. по описа на ВКС, IV г.о., Решение №
269/03.02.2016 г. по гр. д. № 795/2012 г. на ВКС, III г.о., Решение № 209/02.02.2016 г. по т. д.
№ 1248/2013 г. на ВКС, I т.о., Решение № 325 от 13.01.2016 г., постановено по гр.д. №
2783/2015 г. по описа на ВКС, III г.о., и други). Ето защо предявеният отрицателен
установителен иск е основателен и следва да бъде уважен
Независимо от обстоятелството, че прекратяването на изпълнителното производство
е настъпило ex lege на 27.08.2016 г., по силата на т. 10 от ТР 2/2013 от 26.06.2015 г., следва
да се приеме, че новата давност е започнала да тече на 27.08.2014 г., когато е извършено
последното релевантно изпълнително действие. Следователно давността за принудителното
удовлетворяване на изпълняемото право, както кратката тригодишна, така и петгодишната,
е изтекла преди депозиране на исковата молба за образуване на настоящото дело на
13.12.2021 г.
Съдът счита, че гореизложените изводи не се променят и от поставеното след
тълкувателното решение практика, в която се приема, че разрешенията, дадени в т. 10 от ТР
2/2013 от 26.06.2015 г. действат след поставяването му, а до тази дата действа ППВС №
3/18.11.1980 г., съгласно което образуването на изпълнителното производство прекъсва
погасителната давност, като след това, докато изпълнителният процес е висящ, давност не
тече. В случая изпълнителния процес е прекратен по силата на закона и съответно на срокът
на погасителната давност се счита, прекъснат с последното предприето валидно
изпълнително действие в какъвто смисъл е и съдебната практика.
Предвид така изложеното съдът счита, че предявеният иск се явява основателен и
доказан, поради което законосъобразно е уважен. Ще следва решението да бъде потвърдено,
като законосъобразно постановено.
С оглед изхода на спора се дължат на въззиваемия направените разноски пред
въззивната инстанция, които са своевременно поискани, надлежно документирани и следва
да се възложат в тежест на жалбоподателя в намален размер - сумата 836.27лева, предвид
направеното с писменото становище възражение за прекомерност на адвокатския хонор,
определен съгласно в чл.7 ал.2т.4 от Наредба №1/9.07.2004г. за минимални размери на
адвокатски възнаграждения - 830 лева плюс 3% за горницата над 10 000лева – 209.02 лева-
6.27 лева или общо 836.27лева.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
10
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №125/23.05.2022г., постановено по гр.дело №128/2021г.
по описа на См.ският районен съд, като законосъобразно постановено.
ОСЪЖДА М.“ АД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. С., ул. „Г. С.
Р.“, № 147, ет .5, ап. 14, представлявано от В. С. - изпълнителен директор да заплати на
сумата 836.27лева (осемстотин тридесет ишест лева 27ст.)направени разноски за ползвана
адвокатска помощ.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването
му на страните с касационна жалба, при наличие на основанията по чл.280 ал.1 и 2 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11