Р Е Ш Е Н И Е
№
Град Добрич, 07.06.2021 година
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
ДОБРИЧКИ РАЙОНЕН СЪД ВТОРИ СЪСТАВ на единадесети май две
хиляди двадесет и първа година в публично съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АННА ВЕЛИКОВА
секретар Сибел Бедел
разгледа докладваното от районния съдия гр. дело №
3082 по описа за 2020г. и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството по делото е
образувано по повод искова молба на „Теленор България“ ЕАД, ЕИК *********, град София, район Младост, жк
„Младост 4“, Бизнес Парк София, сграда 6, с която против В.Д.В. ЕГН **********,***,
са предявени по реда на чл. 415 от ГПК искове за установяване вземанията, за
което е издадена заповед № 2227 за изпълнение на парично задължение по чл. 410
от ГПК от 16.12.2019г. по ч.гр.д.№ 4521 по описа на ДРС за 2019г., в размер на
1 253,50 лева, представляваща неизпълнение по Допълнително споразумение към
Договор за мобилни услуги с предпочетен номер ***и Договор за лизинг към него,
ведно със законната лихва, считано от 10.12.2019г. /датата на подаване на
заявлението/ до окончателното изплащане, а именно:
1. 53,97 лева - абонаментни такси
и използвани услуги по Допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги
с предпочетен номер ***за отчетен период 18.11.2017г. – 17.01.2018г.;
2. 274,36 лева - неустойка по
Допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер ***,
начислена във фактура № **********/18.03.2018г.;
3. 847,74 лева - лизингови вноски
по Договор за лизинг с предпочетен номер ***за устройство SAMSUNG Galaxy S7
Edge 32GB Black за отчетен период 18.11.2017г. - 17.03.2018г.;
4. 77,43 лева - сума за разлика
между цената на устройството SAMSUNG Galaxy S7 Edge 32GB Black без абонамент и
преференциалната обща лизингова цена по горепосочения договор за лизинг,
начислена във фактура№ **********/18.03.2018г.
Претендират се разноските в
заповедното и в исковото производство.
Претендираните права произтичат
от следните обстоятелства:
На 02.03.2017г. между В.Д.В. и
„Теленор България“ ЕАД е сключено Допълнително споразумение към Договор за
мобилни услуги с предпочетен номер ***за срок от 24 месеца по план „Web &
Talk 49.99 промо 20 лв.“, със стандартен месечен абонамент в размер на 49,99 лева
и промоционален такъв в размер на 20,00 лева. В. не изпълнява задълженията си
по споразумението в общ размер 53,97 лева, представляващи неплатени абонаментни
такси и използвани услуги за отчетен период 18.11.2017г. - 17.01.2018г.
Вследствие на неизпълнението и съгласно спогодбата между „Теленор“ и КЗП,
мобилният оператор начислява неустойка в размер на 274,36 лева, равна на три
месечни абонаментни такси и начислена във фактура № **********/18.03.2018г.
На същата дата - 02.03.2017г. и
по повод горепосоченото споразумение с предпочетен номер ***, мобилният
оператор, като лизингодател, сключва с В.Д.В. - лизингополучател, Договор за
лизинг, с който лизингодателят предоставя за временно и възмездно ползване
устройство марка SAMSUNG Galaxy S7 Edge 32GB Black за обща лизингова цена в
размер на 1310,77 лева, дължима чрез внасяне на 23 месечни лизингови вноски,
всяка от които в размер на 56,99 лева. По договора за лизинг В. дължи заплащане
на сума в общ размер на 847,74 лева, формирана от лизинговите вноски за отчетен
период 18.11.2017г. - 17.03.2018г., а именно:
- 56,97 лева - остатък от
лизингова вноска след извършено частично плащане за отчетен период 18.11.2017г.
- 17.12.2017г., начислена във фактура№ **********/18.12.2017г.;
- 56,99 лева - лизингова вноска в
пълен размер за отчетен период 18.12.2017г. - 17.01.2018г., начислена във
фактура № **********/18.01.2018г.;
- 49,90 лева - остатък от
лизингова вноска след приспадане на предплатени при сключването на
споразумението за мобилни услуги суми, дължима за отчетен период 18.01.2018г. -
17.02.2018г., начислена във фактура № **********/18.02.2018г.;
- 683,88 лева - сбор от 11
лизингови вноски, начислени накуп, поради неплащане на предходните такива,
съгласно чл. 12 от Общите условия към Договора за лизинг, и 1 лизингова вноска
съгласно чл. 1, ал. 3 от Договора за лизинг за отчетен период 18.02.2018г. -
17.03.2018г., начислени във фактура № **********/18.03.2018г.
Вследствие на неизпълнението по
споразумението за мобилни услуги с предпочетен номер ***, В. дължи сума в
размер на 77,43 лева, представляваща разликата между цената на устройството без
абонамент и преференциалната обща лизингова цена по горепосочения договор за
лизинг и начислена във фактура № **********/18.03.2018г.
По отношение на горепосочените
задължения за лизингови вноски е налице обща изискуемост, поради изтичане срока
на договора за лизинг, посочен в чл. 2 от същия. Към настоящия момент и въпреки
неизплатената обща лизингова цена, предоставеното устройство не е върнато на
мобилния оператор.
Горепосочените задължения за
предпочетен номер ***са индивидуализирани в следните фактури:
1. Фактура №
**********/18.12.2017г. за отчетен период 18.11.2017г. - 17.12.2017г.. срок за
плащане - 02.01.2018г.. издадена за сумата от 90.97 лева, представляваща
неплатени абонаментна такса, използвани услуги и лизингова вноска, както
следва:
- 33,98 лева абонаментна такса и
използвани услуги;
- 56,99 лева лизингова вноска;
Фактурата се претендира в размер
на 90,95 лева, поради извършено частично плащане в размер на 0,02 лева, което
погасява задължението за лизингова вноска до размер на 56,97 лева.
2. Фактура №
**********/18.01.2018г. за отчетен период 18,12.2017г. - 17.01.2018г., срок за
плащане - 02.02.2018г. издадена за сумата от 76.98 лева, представляваща
неплатени абонаментна такса и лизингова вноска, както следва:-19,99 лева абонаментна
такса;
- 56,99 лева лизингова вноска;
3. Фактура №
**********/18.02.2018г. за отчетен период 18.01.2018г. - 17.02.2018г., срок за
плащане - 05.03.2018г., издадена за сумата от 49.90 лева, представляваща
неплатен остатък от лизингова вноска;
4. Фактура №
**********/18.03.2018г. за отчетен период 18,02.2018г. - 17.03.2018г., срок за
плащане - 02.04.2018г., издадена за сумата от 1035,67 лева, представляваща
неплатени:
- 683,88 лева лизингови вноски,
начислени накуп;
- 274,36 лева неустойка;
- 77,43 лева сума за разлика
между стандартната цена без абонамент и преференциалната обща лизингова цена на
мобилно устройство SAMSUNG Galaxy S7 Edge 32GB Black.
На 10.12.2019г. „Теленор
България“ ЕАД подава заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410
от ГПК до Районен съд - гр. Добрич срещу В.Д.В., в което се претендират:
главница в размер на 1253,50 лева (хиляда двеста петдесет и три лева и петдесет
стотинки) и законна лихва от подаване на заявлението до изплащане на вземането.
Образувано е ч.гр.д. № 4521/2019г. по описа на Районен съд – гр. Добрич.
Издадена е заповед за изпълнение, връчена на длъжника, съгласно разпоредбата на
чл. 47, ал. 5 от ГПК. Предвид това, на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК за
„Теленор България“ АД възниква правен интерес от завеждането на установителен
иск за вземанията на дружеството срещу него.
Ответникът, чрез особен
представител, е представил писмено отговор. Счита, че ищцовата претенция по
отношение на лизинговите вноски е допустима, поради което следва да бъде
разгледана по същество. По отношение претенцията за неустойки счита, че същата
следва да бъде отхвърлена, като недопустима и неоснователна. Съгласно
разпоредбата на чл. 87, ал. 1 от ЗЗД кредиторът може да прекрати договора,
когато длъжникът не е изпълнил задължението си по причина, за която отговаря,
след като му даде подходящ срок за изпълнение и предупреждение, че след
изтичане на срока ще смята договора за развален, което следва да се направи в
писмен вид с оглед на това, че договорът е сключен в писмена форма. Към
исковата молба липсват доказателства за наличието на покана по смисъла на чл.
87, ал. 1 от ЗЗД на кредитора и за нейното получаване от длъжника, поради което
не може да се счита договорът за прекратен, а от там и претенцията на кредитора
за неустойка за основателна. Освен това клаузата, уреждаща задължение за
заплащане на неустойка при предсрочно прекратяване на договора, е нищожна
поради накърняване на добрите нрави, и като такава не поражда задължения за
длъжника, тъй като излиза извън присъщите на неустойката обезпечителна,
обезщетителна и санкционна функции. Счита, че е налице разминаване между
посочените суми в исковата молба, в допълнителната искова молба и тези,
посочени в приложените към исковата молба фактури. С оглед горното, моли да
бъде задължен ищеца да конкретизира точно сумите, които претендира и да посочи
как точно е формирана сумата от 683,88 лева, описана като: "лизингови
вноски, начислени накуп", още повече, че в допълнителната молба от
08.12.2020г. такава сума изобщо не се сочи, а се претендира друга сума - 847,74
лева и друг период.
По делото липсват доказателства
за подписана от потребителя декларация - съгласие, в която изрично да се е
съгласил, че приема общите условия на доставчика. Липсва също така и писмено
уведомление до абоната, от което да е видно, че същият е поканен доброволно да
изпълни задълженията си, произтичащи от договора с ищеца. За установяване на
възникнало валидно правоотношение между страните ищецът е представил договор.
За да претендира суми по същият договор обаче, ищецът следва да докаже, че
реално е предоставил услуги на ответника. Приложените към исковата молба
фактури не са подписани от ответника и доколкото същите представляват частен
документ, то ищецът е този, който следва да докаже, че посочените във фактурите
суми са дължими от ищеца.
От събраните доказателства съдът
установява следните факти и обосновава следните правни изводи:
Исковете са предявени след
успешно проведено производство по чл. 410 от ГПК и в изпълнение на дадено от
съда указание след връчване на заповедта при условията на чл. 47, ал. 5 вр. чл.
415, ал. 1, т. 2 от ГПК в срока по чл. 415, ал. 4 от ГПК. Те са с правно
основание чл. 415, ал. 1 от ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 и чл. 82 от ЗЗД.
Отношението е възникнало при действието на Общи условия.
На 07.08.2014г. между ищеца и
ответника е сключен договор за мобилни услуги с предпочетен номер ***. С
допълнително споразумение към този договор от 02.03.2017г. са уговорени нови
ценови условия по избран от потребителя за срок от 24 месеца план „Web &
Talk 49.99 промо 20 лв.“, със стандартен месечен абонамент в размер на 49,99 лева
и промоционален такъв в размер на 20,00 лева. На същата дата - 02.03.2017г.
мобилният оператор, като лизингодател, е сключил с ответника, като лизингополучател,
договор за лизинг, по силата на който му е предоставен за временно и възмездно
ползване устройство марка SAMSUNG Galaxy S7 Edge 32GB Black за обща лизингова
цена в размер на 1310,77 лева, дължима чрез внасяне на 23 месечни лизингови
вноски, всяка от които в размер на 56,99 лева. Потребителят е подписал
декларация, че е получил екземпляр от действащите Общи условия на мобилния
оператор /л. 81/.
Писмените доказателства по делото
установяват възникналите между страните от сключени два договора облигационни
отношения. В споразумението за предоставяне на мобилни услуги са описани
уговорените между страните абонаментен план и цената на стандартните месечни абонаментни
такси. В приложение към споразумението са установени цените на ползваните
услуги извън месечния план. Подписаният от ответника договор за лизинг, който
установява вещта, общата й цена, размера и броя на вноските, доказва и получаването
на предоставеното с него мобилно устройство /така чл. 4 от договора/.
Доказателство за връщане на лизинговата вещ по делото няма.
Основното задължение на
потребителя на мобилни услуги е да заплаща месечните абонаментни такси, както и
ползваните допълнителни мобилни услуги извън пакета. По договора за лизинг
неговото задължение е да заплаща в срок месечните вноски.
Ответникът не е изпълнил
задълженията си по първото споразумение в размер от 53,97 лева, представляващи
неплатени абонаментни такси и използвани услуги за отчетен период 18.11.2017г.
- 17.01.2018г. – по издадени две фактури с номера ********** от 18.12.2017г. и
********** от 18.01.2018г. /л. 24 и 25/, доколкото противното от него не се
твърди и доказва. Задължението е възникнало и не е погасено, поради което и
съществува в тежест на ответника. Абонаментните такси /от 19,99 лева/ са
дължими по силата на сключения между страните договор, независимо дали
ответникът реално е потребявал или не в съответния период услуги, които, ако
излизат извън включените в абонаментния план, биха били допълнително
калкулирани. Такива са включени във фактура ********** от 18.12.2017г. за
отчетен период 18.11.2017г. – 17.12.2017г. в размер на 11,66 лева без ДДС, или
13,99 лева с ДДС – използван извън пакета интернет. Така общото неплатено
задължение от ответника за отчетен период 18.11.2017г. - 17.01.2018г. – по
издадени две фактури с номера ********** от 18.12.2017г. и ********** от
18.01.2018г., възлиза на 53,97 лева.
Неизпълнението на горните задължения за два
отчетни периода е дало основание на доставчика на услугите да начисли на
потребителя неустойка в размер на 274,36 лева във фактура №
**********/18.03.2018г. /л. 27/ - част от общо начислената сума от 351,79 лева,
включваща и 77,43 лева – разлика от отстъпката по договора за лизинг. Съгласно
разпоредбата на чл. 92, ал. 1 от ЗЗД неустойката обезпечава изпълнението на
задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението без да е
нужно те да се доказват. За да разполага с възможността да претендира
неустойка, кредиторът следва да установи, че същата е договорена с длъжника, т.е. че последният е изразил
съгласие да претърпи санкция в претендирания размер и период в случай, че не
изпълни или закъснее да изпълни задължението си. Съгласно чл. 4 от договора от
02.03.2017г., в случай на прекратяване на ползване на услугите по вина или
инициатива на потребителя, той дължи неустойка в размер на сумата от
стандартните за съответния абонаментен план месечни абонаменти за всяка една
сим карта/номер до края на този срок. Доставчикът на мобилна услуги е отправил
изявление за прекратяване на договора след изтичане на дадения 10-дневен срок
за плащане на задълженията с писмо от 19.02.2018г., изпратено на адреса на
потребителя и връчено му в хода на производството. Ответникът е ползвал една
сим карта/номер, а стандартната абонаментна такса е в размер от 49,99 лева на
месец. Три месечни абонаментни такси, колкото претендира поради споразумение с
КЗП ищецът, са в размер на 149,97 лева. Клаузата за неустойка по договора,
обвързана с размера на месечните абонаменти такси, изначално поставя праг на
максималния размер на неустойката за физически лица. Неустойката се претендира
от ищеца, според посоченото в исковата молба и в становище 23.04.2021г., до
трикратния размер на стандартните месечни абонаменти, но исковата претенция е
заявена в по-висок размер – 274,36 лева, като липсват обосноваващи по-високия
размер обстоятелства. Ищецът не претендира стойности на абонаментни такси за
целия срок на договора, или за оставащия след прекратяването срок на договора
/доколкото такива твърдения липсват/, а само в размер на три месечни
абонаментни такси. При общ срок на договора от две години, неустойка в размер
на трикратен абонамент не създава неравновесие в правата и задълженията на
потребителя и мобилния оператор по смисъла на чл. 143 от ЗЗП и не излиза извън
обезщетителната си функция, поради което искът не подлежи на отхвърляне поради
нищожност на клаузата, но следва да бъде уважен само до размера на 149,97 лева,
защото само до този размер е доказан, съответно на посоченото в исковата молба
– трикратен размер на стандартната абонамента такса, която е 49,99 лева. За
разликата над 149,97 лева до претендираните 274,36 лева искът подлежи на
отхвърляне като неоснователен.
С договора за лизинг на ответника
е предоставено за временно и възмездно ползване устройство марка SAMSUNG Galaxy
S7 Edge 32GB Black за обща лизингова цена в размер на 1310,77 лева, дължима
чрез внасяне на 23 месечни лизингови вноски, всяка от които в размер на 56,99
лева. Потребителят е подписал декларация, че е получил екземпляр от действащите
Общи условия на мобилния оператор, както и е декларирал, че му е предадена
годна за употреба вещ (мобилно устройство), която отговаря на съответните
технически характеристики. С договора тази вещ е предоставена за ползване срещу
месечно възнаграждение в размер на определени лизингови вноски по описания в
договора погасителен план. На основание чл. 2 от договора за лизинг
лизингополучателят има право да придобие собствеността върху предоставеното за
ползване устройство, като подпише договор за изкупуване на устройството с
лизингодателя най-малко 10 дни преди изтичането на срока на договора, след
изпълнение на условията за придобиване на собствеността на устройството,
посочени в Общите условия и след като заплати допълнителната сума от 56,99
лева.
Доказателства за плащане на
заявените като неплатени от ищеца лизингови вноски ответникът не е
представил. След като не е установил
пълно погасяване на задължението, той дължи цената на устройството, ведно с уговорената
на основание чл. 2 от договора допълнителна такса. На следващо место ответникът
не твърди и не доказва да е върнал вещта, поради което следва да се приеме, че
тя е останала в негово държане, без пълното й изплащане. Предвид неизпълнение
на задълженията по договора за лизинг, на основание чл. 12, ал. 2 от ОУ към
договора за лизинг /получени при подписване на договора/ месечните вноски за
изплащане на устройството са станали предсрочно изискуеми и са дължими в пълен
размер. Тези вноски към момента на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение в съда са падежирали и дължими, доколкото ответникът не
установи да ги е заплатил. Освен това, договорът за лизинг е сключен с оглед на
качеството на ответника на абонат на мобилния оператор и при преференциална
цена. Съгласно чл. 5 от допълнителното споразумение към договора за мобилни
услуги, в такъв случай потребителят дължи и разликата на цената на устройството
без абонамент и общата лизингова цена. Така по договора за лизинг ответникът дължи
заплащане на сума в общ размер на 847,74 лева, в т.ч.: - 56,97 лева - остатък
от лизингова вноска след извършено частично плащане за отчетен период
18.11.2017г. - 17.12.2017г., начислена във фактура№ **********/18.12.2017г.; -
56,99 лева - лизингова вноска в пълен размер за отчетен период 18.12.2017г. -
17.01.2018г., начислена във фактура № **********/18.01.2018г.; - 49,90 лева -
остатък от лизингова вноска след приспадане на предплатени при сключването на
споразумението за мобилни услуги суми, дължима за отчетен период 18.01.2018г. -
17.02.2018г., начислена в кредитно известие № **********/18.02.2018г. /ищецът е
извършил прихващане с насрещно вземане на ответника в размер на 7,09 лева/; -
683,88 лева - сбор от 11 лизингови вноски, начислени накуп, поради неплащане на
предходните такива, съгласно чл. 12 от Общите условия към договора за лизинг, и
1 лизингова вноска съгласно чл. 1, ал. 3 от договора за лизинг за отчетен
период 18.02.2018г. - 17.03.2018г., начислени във фактура №
**********/18.03.2018г. Вследствие на неизпълнението по споразумението за
мобилни услуги с предпочетен номер ***, ответникът дължи сума в размер на 77,43
лева, представляваща разликата между цената на устройството без абонамент и
преференциалната обща лизингова цена по горепосочения договор за лизинг и
начислена във фактура № **********/18.03.2018г.
В тази част исковата претенция е
изцяло основателна.
В резултат от изхода на спора и
на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК
ответникът следва да заплати на ищеца разноски в заповедното
производство: 22,58 лева - държавна
такса и 324,27 лева - адвокатско възнаграждение, както и разноските в исковото
производство – 112,53 лева държавна такса, 270,22 лева депозит за особен
представител, 343,46 лева адвокатско възнаграждение, съразмерно на уважената
част от исковете.
Водим от гореизложеното,
Добричкият районен съд
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл. 415, ал. 1
от ГПК, че В.Д.В. ЕГН **********,***,
дължи на „Теленор България“ ЕАД, ЕИК
*********, град София, район Младост, жк „Младост 4“, Бизнес Парк София, сграда
6, следните суми, за които е издадена заповед № 2227 за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК от 16.12.2019г. по ч.гр.д.№ 4521 по описа на ДРС
за 2019г., по Допълнително споразумение от 02.03.2017г. към Договор за мобилни
услуги с предпочетен номер ***и Договор за лизинг към него, ведно със законната
лихва, считано от 10.12.2019г. /датата на подаване на заявлението/ до окончателното
изплащане, а именно:
1. 53,97 лева - абонаментни такси и използвани
услуги по Допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги с предпочетен
номер ***за отчетен период 18.11.2017г. – 17.01.2018г.;
2. 149,97 лева - неустойка по Допълнително
споразумение към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер ***, начислена
във фактура № **********/18.03.2018г., като ОТХВЪРЛЯ този иск за разликата
над лева до претендираните 274,36 лева;
3. 847,74 лева - лизингови вноски по Договор за
лизинг с предпочетен номер ***за устройство SAMSUNG Galaxy S7 Edge 32GB Black
за отчетен период 18.11.2017г. - 17.03.2018г.;
4. 77,43 лева - сума за разлика между цената на
устройството SAMSUNG Galaxy S7 Edge 32GB Black без абонамент и преференциалната
обща лизингова цена по горепосочения договор за лизинг, начислена във фактура№
**********/18.03.2018г.
ОСЪЖДА В.Д.В. ЕГН **********,***, дължи на
„Теленор България“ ЕАД, ЕИК *********,
град София, район Младост, жк „Младост 4“, Бизнес Парк София, сграда 6,
разноски в заповедното производство: 22,58 лева - държавна такса и 324,27 лева - адвокатско
възнаграждение, както и разноските в исковото производство – 112,53 лева
държавна такса, 270,22 лева депозит за особен представител, 343,46 лева
адвокатско възнаграждение, съразмерно на уважената част от исковете.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред Добрички окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
СЪДИЯ :