Р Е Ш Е Н И Е  № 263

                                                    гр.Видин, 17.06.2021г.

                                                 В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Видинският районен съд, гражданско отделение, 3 – ти състав в публично съдебно заседание на седемнадесети май през две хиляди двадесет и първа година в състав:

                                                              Председател: Милена Стоянова

 

при секретаря Милена Евтимова  като разгледа докладваното от съдията Стоянова гр.дело № 2027 по описа  за 2020год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Делото е образувано по искова молба  от „ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД – София, чрез юрисконсулт Людмила Горанова   против  П.Й.П. ***, с която е предявен  иск по чл. 240 от ЗЗД във вр. с чл. 79 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД и чл. 99 от ЗЗД.

Твърди се от ищеца, че на 18.10.2007г. между Банка ДСК ЕАД като кредитор и ответника като  кредитополучател,   е сключен договор за кредит за текущо потребление за сумата от 25 000 лева със срок на издължаване от 120 месеца, считано от неговото усвояване по уговорен между страните погасителен план с крайна падежна дата 18.10.2017г. Посочено е, че на 19.11.2009г. е сключено допълнително споразумение, с което срокът за издължаване е продължен до 19.11.2019г. като към датата на подписване на анекса остатъкът по кредита е 23 770.00 лева, а уговорената лихва е 14.95%. Поддържа се, че кредитополучателят е преустановил плащането по кредита.

 В полза на Банка ДСК е била издадена заповед за незабавно изпълнение на 21.09.2011г. по ч.гр.д. № 1818/2011г. по описа на РС – Видин и изпълнителен лист от 26.09.2011г.  Въз основа на издадения изпълнителен лист по ч.гр.д. № 1818/2011г. по описа на РС – Видин, ищецът е образувал срещу ответника изпълнително дело № 583/2016г. по описа на ЧСИ – В. Томова. Впоследствие издадената заповед за изпълнение и изпълнителен лист са обезсилени от съда, а образуваното изпълнително дело е прекратено.

На 06.03.2012г. Банка ДСК ЕАД с договор за покупко- продажба е прехвърлила на ищцовото дружество всичките си вземания, включително и процесното. Изпратени са уведомления до длъжниците, в т.ч. до ответника. Твърди се, че ответникът дължи връщане на заетата сума, ведно с договорената лихва поради настъпила изискуемост на цялото вземане с краен падеж, настъпил на 15.11.2019г.

 Иска се ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 15 042.62 лева – непогасена по давност главница за периода от 15.10.2015г. до 15.11.2019г. вкл., ведно със законната лихва, считано от подаване на исковата молба до окончателното плащане, сумата от 1586.15 лева – непогасена по давност редовна лихва за периода от 15.10.2017г. до 15.11.2019г. вкл., сумата от 775.18 лева – наказателна лихва за забава върху просрочените главници по вноски в размер на 15042.62 лева с падежи от 15.10.2015г.вкл. до 15.11.2019г. вкл. за периода от 15.10.2017г. до 15.11.2019г.

            В едномесечния срок за отговор,   от ответника е постъпил такъв. Исковите претенции са оспорени като неоснователни. Направено е възражение, че е недопустимо ищецът да бъде осъждан два пъти за едно и също вземане.

По делото са събрани писмени доказателства, назначена и изслушана е съдебно-икономическа експертиза, приложени са гр.д. № 1818/2011г. по описа на РС – Видин и гр.д. № 1817/2011г. по описа на РС – Видин, както и препис на изп.д. № 584/2016г. по описа на ЧСИ – Виолета Томова.

С оглед данните по делото, съдът намира за установено следното от фактическа  страна:

От представения по делото препис на Договор за кредит за текущо потребление,  е видно, че на 18.10.2007г. „БАНКА ДСК“ ЕАД като кредитор е отпуснало паричен кредит на ответника като кредитополучател в размер на 25 000.00 лева със срок на издължаване 120 месеца, считано от неговото усвояване. Посочено е в договора, че кредитът се усвоява по разплащателна сметка на ответника и ще се погасява от разплащателната сметка на ответника по уговорен погасителен план. Падежната дата на издължаване на месечните вноски е 10-то число на месеца.

В договора е уговорен лихвен процент в размер на 7.45 % годишно Годишният процент на разходите е 8.10%.

Съгласно приложения погасителен план, дължимата месечна вноска по кредита е 296.10 лева със срок до 18.10.2017г.

Кредитът е обезпечен със залог на бъдещо вземане, като на същата дата е сключен договор за залог върху вземания  по трудово правоотношение.

С допълнително споразумение от 19.11.2009г.  страните са се договорили, че остатъкът по дълга е 24 326.20 лева, от който остатъкът по главницата е в размер на 22360.47 лева, дължимата редовна лихва е в размер на 1507.26 лева, а дължимата наказателна лихва е в размер на 408.45 лева.  Удължили са срока за издължаване на кредита до 19.11.2019г.

Падежната дата на издължаване на месечните вноски е 15-то число на месеца. Уговорения лихвен процент е 14.95%. годишно, а ГПР е 16.26%. Съгласно приложения нов  погасителен план, дължимата месечна вноска по кредита  за времето от 15.12.2009г. до 15.05.2010г., вкл. е по 150.00 лева месечно, а след това по 406.05 лева месечно.

Със Заповед № 1492-РЗ от 21.09.2011г. по ч.гр.д. № 1818/2011г. по описа на РС – Видин съдът е разпоредил длъжникът П.Й.П. с ЕГН ********** *** да заплати на кредитора:  „Банка ДСК”ЕАД – София, гр.София, ул. „Московска” № 19 с ЕИК ********* сумата  24 589.79 лева -  главница,  договорна лихва  в размер на 4 938.95 лева за периода от  15.05.2010г. до 18.09.2011г., наказателна лихва в размер на 2456.99 лева за периода от 15.06.2010г. до 18.09.2011г. и законна лихва върху главницата, считано от 19.09.2011г. до изплащане на вземането, произтичащи от Договор за кредит за текущо потребление от 18.10.2007г., както и разноски за платена държавна такса  в размер на 639.71 лева и разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 769.86 лева.

Посочено е, че вземането произтича от следните обстоятелства: Извлечение от счетоводните книги на „Банка ДСК”ЕАД от 20.09.2011г. по Договор за кредит за текущо потребление от 18.10.2007г .

На основание чл. 418 от ГПК е постановено незабавно изпълнение на издадената заповед и  е издаден изпълнителен лист в полза на кредитора на 26.09.2011г., получен на 27.09.2011г.

С определение от 04.07.2017г. съдът е обезсилил  Заповед № 1492-РЗ от 21.09.2011г. за изпълнение на парично задължение  въз основа на документ  по чл. 417 от ГПК и издадения въз основа на нея изпълнителен лист от 26.09.2011г.

Съдът намира, че не следва да обсъжда приложените ч.гр.д. № № 1817/2011г. по описа на РС – Видин, както и препис на изп.д. № 584/2016г. по описа на ЧСИ – Виолета Томова, тъй като същите касаят други правоотношения между страните и не са предмет на настоящия спор.

С договор за покупко-продажба на вземания от 06.03.2012г. «Банка ДСК»ЕАД е продала на  «ОТП Факторинг България» ЕООД вземанията си по договори за кредит, измежду които е и процесното, видно от представения приемо – предавателен протокол от 16.03.2012г.

 «ОТП Факторинг България» ЕООД  е било  упълномощено с пълномощно от изпълнителните директори на „Банка ДСК“ЕАД да уведоми всички длъжници по цедираните с договора  за цесия вземания. По делото е представено потвърждение за извършената цесия.

На 01.08.2012г. ответникът е уведомен за извършената цесия.

Вещото лице по назначената и приета по делото съдебно-счетоводна експертиза е  посочило, че сумата по договора за кредит за текущо потребление от 18.10.2007г.  в размер на 25 000.00 лева е постъпила по разплащателна сметка на кредитополучателя с посочено основание – усвояване на кредит за текущо потребление.

За периода от 19.11.2007г. до 08.06.2010г. ответникът е внесъл по сметката общо 7 100.84 лева, с които са погасени 2699.53 лева – главница, 4 236.20 лева – договорни лихви, 15.35 лева – наказателни лихви и 149.76 лева – застраховки.

Според заключението, плащането по кредита е преустановено от 08.06.2010г., когато са платени  150.00 лева договорна лихва, последната погасена главница е на 28.07.2009г. в размер на 127.79 лева  с падеж – 10.05.2009г.

Вещото лице е посочило също, че след подписване на Допълнителното споразумение към договора за кредит, от страна на длъжника не са погасени 113 броя месечни анюитетни  вноски с настъпил падеж по 406.05 лева и 1 брой месечна вноска от 404.84 лева или размерът на неплатените анюитетни вноски към 08.10.2020г. е 46 288.49 лева.

Вещото лице е посочило също, че към 15.11.2019г.  задължението на ответника е както следва: непогасена главница – 24 646.81 лева, непогасена договорна лихва – 21 686.21 лева, непогасена наказателна лихва – 2147.66 лева.

Според заключението на вещото лице за периода от 15.10.2015г. до 08.10.2020г. – датата на подаване на исковата молба общият размер на неиздължената главница е 15042.62 лева.

Непогасената редовна лихва за периода от 15.10.2017г. до 08.10.2020г. вкл., възлиза на сумата от 1586.15 лева , а непогасената наказателна лихва за забава за периода към 15.11.2019г.  възлиза на 2 147.66 лева.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Предявен е осъдителен иск по  чл. 240 от ЗЗД във вр. с чл. 79 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД и чл. 99 от ЗЗД.

Вземанията на ищеца се основават на договор за потребителски кредит, уреден в чл. 240 от ЗЗД.  Договорът поражда задължение за връщане на взетата в заем сума, която кредиторът е предал на ответника. От доказателствата, се установява, че  на ответника  е предадена заемната сума по договора по посочена от него разплащателна сметка.

С договор за за покупко-продажба на вземания  от 06.03.2012г. кредиторът по договора  «Банка ДСК»ЕАД е продала на -  «ОТП Факторинг България» ЕООД /чийто уноверсален правоприемник е   «ОТП Факторинг България» ЕАД/ вземанията си по кредита, като ответникът П.Й.П. е надлежно уведомен за това на 01.08.2012г. Така, с извършената цесия ищцовото дружество като частен правоприемник,  се явява кредитор на ответника по договора за кредит за текущо потребление и сключеното допълнително споразумение от 19.11.2009г., като съгласно последното срокът  за издължаване на кредита е  до 19.11.2019г. Към момента на подаване на исковата молба – 08.10.2020г. падежът на кредита е изтекъл.

Съдът не споделя доводите на ответника, че с настоящата искова претенция се иска повторно осъждане за суми, за които веднъж е бил осъден. Със Заповед № 1492-РЗ от 21.09.2011г. по ч.гр.д. № 1818/2011г. по описа на РС – Видин съдът е разпоредил ответникът да заплати на кредитора «Банка ДСК» ЕАД дължими суми за главница и лихви по договора за текущо  потребление от 18.10.2007г. , като е издаден изпълнителен лист въз основа на постановеното незабавно изпълнение  по чл. 418, ал. 1 ГПК. Тази разпоредба има характеристиките на  предварителното изпълнение по чл. 242, ал. 1 от ГПК, тъй като заповедта не е влязла в сила и не се ползва със сила на присъдено нещо. Впоследствие с определение от 04.07.2017г. съдът е обезсилил издадената  Заповед № 1492-РЗ от 21.09.2011г. за изпълнение на парично задължение  въз основа на документ  по чл. 417 от ГПК и издадения въз основа на нея изпълнителен лист от 26.09.2011г. С този акт на съда, последиците от издаването на заповедта за изпълнение и изпълнителния лист са заличени с обратна сила и именно заради това съдебния изпълнител е прекратил изпълнителното производство.

От гореизложеното, е видно че няма влязъл в сила съдебен акт по отношение на ответника за дължимост на суми по процесния договор за текущо потребление.

От заключението на вещото лице, се установява, че ответникът е извършвал плащания по кредита, но е преустановил плащането на 08.06.2010г., когато са платени  150.00 лева договорна лихва, а последната погасена главница е от 28.07.2009г. в размер на 127.79 лева с падеж – 10.05.2009г. 

Според заключението, за периода от 15.10.2015г. до подаване на исковата молба в съда,  непогасената главница е в размер на 15042.62 лева. Това  всъщност е размера на непогасената и дължима главница от ответника за периода от 15.10.2015г. до 15.11.2019г., тъй като срокът на договора е изтекъл на 19.11.2019г. и след този срок,   на ответника не могат  да се начисляват допълнителни суми за главница. По делото не се ангажираха доказателства до даване ход на устните състезания ответникът да е извършвал погашения на главницата. Поради това  исковата претенция за главницата се явява основателна и доказана.

От договора е видно, че  между страните е била договорена възнаградителна лихва.

По правната си характеристика,  договорната лихва е възнаграждение, с което длъжникът на пари или на заместими вещи трябва да престира на кредитора, защото е ползвал същите. Тази лихва е граждански плод и се дължи по силата на едно правоотношение, като нейният размер се определя от размера да дадения в заем капитал /парична сума в случая/ и времето на ползването му.

Волята на страните е меродавна, само ако тя не надвишава най-високия размер, допустим  в Закона за потребителския кредит. В чл. 19, ал. 4 от ЗПК е  посочено, че ГПР, включващ и лихвите съгласно ал. 1,  не  може да  бъде по-висок  от  пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във  валута, определена с постановление на Министерския съвет, което на практика е ограничаване на волята на страните с императивни правила на закона.  В случая, договорната лихва  не надвишава посочения по-горе размер на законната лихва.  Вещото лице е посочило размерът на дължимата възнаградителна лихва за периода от 15.10.2017г. до 08.10.2020г. вкл . като същата възлиза на сумата от 1586.15 лева. Това всъщност е размерът на непогасената по давност редовна лихва за периода от 15.10.2017г. до 15.11.2019г., т.е до крайния срок на договора, видно от таблицата в приложение № 3, колона 14 към заключението на вещото лице / лист 156 – 157 от делото/.

Поради изложеното, настоящият съдебен състав намира за основателна  претенцията за възнаградителна лихва така както е предявена за периода от 15.10.2017г. до 15.11.2019г. за сумата от 1586.15 лева.

Основателна се явява претенцията за заплащане на законна лихва за забава върху непогасената главница по кредита. В чл. 19.1. от ОУ е уговорено заплащане на обезщетение за забава при просрочие от страна на кредитополучателя, което е в размер на законната лихва.  Според заключението на вещото лице,  санкицониращата лихва върху просрочените главници по вноски  с падежи от 15.10.2015г.вкл. до 15.11.2019г. вкл. за периода от 15.10.2017г. до 15.11.2019г. . е в размер на 2 147.66 лева. Претенцията на ищеца ще следва да бъде уважена до претендирания размер до сумата от 775.18 лева.

С оглед изхода на делото, и на основание чл. 78 от ГПК  ответникът ще следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноски за платена държавна такса в размер на 696.16 лева, за вещо лице в размер на 150.00 лева и за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100.00 лева, което съдът определи на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК.

Воден от горното, Съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОСЪЖДА П.Й.П.  с ЕГН ********** с адрес: *** да заплати на „ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД с ЕИК *********  със седалище и адрес на управление: гр. София, район Оборище, бул. „Княз Александър Дондуков» № 19, ет. 2,  представлявано от Илка Георгиева Димова – Мазгалева в качеството на цесионер на „Банка ДСК” ЕАД гр. София по  Договор за кредит за текущо потребление от 18.10.2007г. и Допълнително споразумение от 19.11.2009г. сумата от 15 042.62 лева – непогасена по давност главница за периода от 15.10.2015г. до 15.11.2019г. вкл., ведно със законната лихва, считано от подаване на исковата молба  в съда – 08.10.2020г. до окончателното плащане, сумата от 1586.15 лева – непогасена по давност редовна лихва за периода от 15.10.2017г. до 15.11.2019г. вкл., сумата от 775.18 лева – наказателна лихва за забава върху просрочените главници по вноски в размер на 15042.62 лева с падежи от 15.10.2015г.вкл. до 15.11.2019г. вкл. за периода от 15.10.2017г. до 15.11.2019г.

ОСЪЖДА П.Й.П.  с ЕГН ********** с адрес: *** да заплати на „ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД с ЕИК *********  със седалище и адрес на управление: гр. София, район Оборище, бул. „Княз Александър Дондуков» № 19, ет. 2,  представлявано от Илка Георгиева Димова – Мазгалева  разноски по делото  в общ размер от 946.16 лева.

 

Решението подлежи на обжалване пред ОС - Видин в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ: