Р Е Ш
Е Н И Е
№ 260809
гр.Бургас,31.05.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
БУРГАСКИ РАЙОНЕН СЪД, 46–ти наказателен състав, в публично заседание на тринадесети май две хиляди двадесет и първа година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРТИН БАЕВ
при участието на секретаря Калина Събева, като разгледа НАХД № 790 по описа на БРС за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано
по повод жалба на „*“ ЕООД с ЕИК: *, със седалище и адрес на управление: *,
против Наказателно постановление № 552827-F582198/19.01.2021 г., издадено от Началник
отдел „Оперативни дейности“ в ЦУ на НАП, с което на основание чл. 185, ал. 2,
вр. с ал. 1 от ЗДДС на жалбоподателя е наложена „Имуществена санкция” в размер на 1000 лева за нарушение на чл. 31,
ал. 4 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ, вр. с чл. 118, ал. 4 ЗДДС.
С жалбата се иска
отмяна на обжалваното наказателно постановление, поради незаконосъобразност.
Застъпва се, че в НП е посочена общо разпоредбата на чл. 31, ал. 4 от
Наредбата, без да се уточни в коя от хипотезите на същата норма попада
нарушението. Твърди се, че в Наредбата са предвидени два способа за отразяване
на сторно операциите – по чл. 31, ал. 1 и чл. 36, ал. 1, като в случая
жалбоподателят се е възползвал от реда по чл. 36 от Наредбата. Счита се, че
неправилно е определена санкционната норма, както и че не са посочени датата и
мястото на извършване на нарушението. Застъпва се, че е следвало на основание
чл. 24, ал. 2 ЗАНН да се санкционира конкретното физическо лице, което е
извършило нарушението, а не търговеца, както и че немотивирано е наложена
санкция в завишен размер.
В открито съдебно
заседание жалбоподателят не изпраща представител.
За административнонаказващия
орган се явява юрисконсулт Карабелева, надлежно упълномощена, която оспорва
жалбата и моли за потвърждаване на наказателното постановление, като правилно и
законосъобразно. Моли за присъждане на разноски
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на седемдневния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, доколкото видно от приложената разписка (л. 5 гръб) НП е връчено на представляващия жалбоподателя на 22.01.2021 г., а жалбата е депозирана на 29.01.2021 г. Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна по следните съображения:
На 30.11.2020 г. във
връзка с издадена резолюция св. Т.Л. – инспектор по приходите в ЦУ на НАП
извършила проверка на обект „*“ ЕООД, находяща се в гр. Бургас, ул. „Чаталджа“
№ 35. Повод за проверката било извършено плащане в обекта на 26.06.2020 г. в размер
на 10054 лева, за което бил издаден ФКБ № 047036/26.06.2020 г., въпреки
забраната по Закона за ограничаване на плащанията в брой за извършване на
плащания в брой над 10 000 лева. В хода на проверката св. Л. изискала
обяснение от представляващия, като управителят посочил писмено (л. 20- 21), че
се касае за операторска грешка, като в потвърждение на думите си приложил
множество писмени документи.
При това положение св. Х. решила да състави срещу юридическото лице
АУАН, за това, че до 7-мо число на месеца, следващ месеца в който е допусната
грешката не е документирана сторно операция, посредством фискалното устройство,
работещо в обекта – нарушение по чл. 31, ал. 4 от Наредбата.
Актът бил съставен на 08.12.2020
г., в присъствието на представляващия, който го подписал и получил препис от
него без да направи възражения.
След връчване на АУАН административнонаказващият
орган, сезиран с преписката по акта, пристъпил към издаване на НП, като също
счел фактическите констатации за безспорно установени и издал обжалваното
постановление, с което за нарушение на чл. 31, ал. 4 от Наредбата и на
основание чл. 185, ал. 2, вр. с ал. 1 от ЗДДС наложил на жалбоподателя „Имуществена
санкция” в размер на 1000 лева.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото доказателства, обективирани в гласните и в писмените доказателства и доказателствени средства, които са непротиворечиви и допълващи се. По делото не се събра доказателствен материал, който да поставя под съмнение така установените факти.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
Наказателно
постановление е издадено от оправомощено за това лице, а АУАН е съставен от
компетентен орган, видно от приобщеното към материалите по делото копие на
Заповед № ЗЦУ-1149/28.08.2020 г. Въпреки това,
съдът счита, че при издаването на НП е допуснато съществено нарушение, което е
опорочило производството и е довело до издаването на незаконосъобразно
наказателно постановление. Това е така по следните причини:
Производството по
установяване на административни нарушения и издаване на наказателни
постановления е строго формален процес, който се провежда в стриктно регламентирани
срокове, част, от които са регламентирани в разпоредбата на чл. 34 от ЗАНН.
Съгласно въпросната разпоредба - сроковете по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН са
давностни (Тълкувателно постановление №1/27.02.2015г. на ОСС на ВКС и ВАС,
Тълкувателно решение № 48 от 28.XII.1981 г. по н.д. № 48 / 81 г., ОСНК на ВС;
Тълкувателно решение № 112 от 16.ХII.1982 г. по н. д. № 96 / 82 г., ОСНК на ВС;
Тълкувателно решение № 44 от 29.XII.1983 г. по н. д. № 29 / 82 г., ОСНК на ВС).
Наказателната и административнонаказателната доктрина приема, че давността е
институт на материалното право. Следователно за давността по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН съдът трябва да следи служебно. Началото на тримесечната административно
наказателната давност е обусловено от откриването на нарушителя (чл. 34, ал. 1
от ЗАНН). Под откриване на нарушителя следва да се разбира не моментът, в който
съответното длъжностно лице е изградило своята субективна представа относно
индивидуализиращите белези на нарушителя, а моментът, в който е било обективно
възможно да се изгради тази субективна представа. Обратното би означавало, че
предметът на доказване ще трябва да обхване субективните преживявания на едно
длъжностно лице, което е практически трудно осъществимо и че началото на един
давностен срок ще зависи от свободното усмотрение на длъжностното лице, а
именно – кога същото ще реши да възприеме факта на нарушението и неговия
извършител. Коментираният давностен срок не може да бъде поставен в зависимост
от подобни субективни състояния и решения. Той трябва да предпоставя само и единствено
обективни дадености. При неспазване на една от двете алтернативно предвидени
предпоставки по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН, а именно да не се състави АУАН в срок от
три месеца от откриване на нарушителя или ако е изтекла една година от извършване
на нарушението (две и повече години за определени нарушения), не следва да се
образува административнонаказателно производство, а образуваното се прекратява.
Видно от константната съдебна
практика /Решение № 80/02.05.2011г. по КАНД № 59/2011г. по описа на
Адм.С-София, Решение № 678/11.04.2011г. по КАНД № 45/2011г. по описа на
АдмС-София, и др./ щом даден орган или длъжностно лице са овластени да
установяват определени административни нарушения, то те са и задължени да
следят дали такива нарушения са извършени. Това е така, тъй като реализирането
на административнонаказателна отговорност не е свързана само с предоставяне на
определени публични права на конкретни органи или длъжностни лица, но и със
задължението те да упражняват въпросните права. Тези органи, респ. длъжностни
лица, не разполагат с оперативна самостоятелност (последната е типична само за
административното право, но не и за административнонаказателното право). Затова
реализацията на административнонаказателната отговорност не може да бъде оставена
на усмотрението на овластените правни субекти, така че те да избират кога да
формират своите субективни представи за състава на административното нарушение
и индивидуализиращите белези на нарушителя и кога да предприемат дължимите
действия по установяването и налагането на административно наказание. Това те
са длъжни да направят в рамките на законоустановените срокове, които както вече
се спомена по-горе, имат за свой начален момент обективни, а не субективни
юридически факти т.е. те са длъжни еx
officio /служебно, по свой почин/ да предприемат действия по установяване на
лицата осъществили състава на нарушението. Следователно, компетентността се
определя като система от правомощия, т.е. съвкупност от права и задължения от
особен характер, предоставени на органа за осъществяване на държавна власт,
вкл. и административнонаказателна. Правата на органа са права спрямо гражданите
и юридическите лица, но тяхното осъществяване е задължение спрямо държавата
като част от неговата компетентност. Недопустимо е органът да извърши „отказ от
компетентност”. /”Коментар на АПК”, К.Лазаров,
Ем.Къндева, Ал.Еленков, София 2007г., ЦОА ”Кр.Цончев”, стр.170 - стр.181/.
Следователно, определената с нормата на чл. 53 от ЗАНН компетентност на органите на НАП да съставят АУАН, по дефиниция означава освен право да привличат към административнонаказателна отговорност субектите извършили нарушения, още и задължение за тези длъжностни лица за установяват своевременно нарушенията и техните извършители. Ето защо и реализацията на административнонаказателната отговорност на правните субекти не може да бъде оставена на усмотрението на овластените администрации, така че те да решават кога и по какъв начин да формират субективните си представи относно съставите на административните нарушения, техните автори и вината, както и кога да предприемат дължимите действия по тяхното установяване по чл. 36 ЗАНН и съответното им санкциониране по реда на чл. 52 - чл. 57 ЗАНН. Това те са длъжни да правят по силата на закона /с предоставената им нормативна компетентност/ и в пределите на законно установените срокове, които както стана въпрос по-горе имат за свой начален момент обективни юридически факти, в конкретния случай – изтичането на нормативен срок за документиране на сторно операцията. Изрично в горния смисъл е и константата практика на касационната инстанция, например Решение от 02.11.2012г. по КНАХ дело № 527 по описа на АдмС-Бургас, където изрично се приема, че денят, следващ крайния срок за извършване на съответното регламентирано действие е моментът, от който нарушителят става известен на административнонаказващия орган, а дали административният орган “ще узнае” този факт е въпрос на полагане на дължимата грижа в разумни срокове
Тук следва да се подчертае, че пропускането на по-краткия тримесечен срок не е основание за прилагане на по-дългия едногодишен/двугодишен срок от извършване на нарушението при преценката за срочното съставяне на акта за установяване на нарушението. Двата срока се намират в определено съотношение помежду си, което се изразява в поглъщането на тримесечния срок от откриването на нарушителя от едногодишния/двугодишния срок от извършването на нарушението. Т.е. след изтичане на по-дългия срок за компетентния орган се погасява правото да състави акт за административно нарушение, независимо че не е изтекъл тримесечният срок от откриване на нарушителя. Съответно след изтичане на тримесечния срок от откриване на нарушителя се погасява административно наказателната отговорност на нарушителя и респективно правото на компетентното длъжностно лице да състави акт, макар и в рамките на едногодишния/двугодишния срок от извършване на нарушението.
В конкретния случай задълженото лице е следвало да документира сторно
операцията до 07.07.20200 г., но то е бездействало. В случая обаче това му
бездействие е станало достояние на данъчната администрация още същия ден,
доколкото операцията е следвало да се извърши посредством монтирано и свързано
с НАП фискално устройство с
дистанционна връзка, което в реално време подава информация за
извършените действия – т.е. контролните
органи са разполагали с цялата нужна информация още на 07.07.2020 г. и са били
в обективна възможност да установят още тогава, че сторно операцията не е
документирана с фискалното устройство. Данъчната администрация е предприела
действия по извършване на документална проверка близо 4 месеца след изтичане на
крайния срок. Това бездействие не може да бъде оправдано с обяснението, че
нарушението може да бъде установено само по реда на последващия контрол. Не е
съществувала никаква обективна пречка в рамките на тримесечния срок,
предоставен от ЗАНН, да бъде издадена съответната резолюция за извършване на
документална проверка и да бъдат установено значимите факти. Като не е изпълнил
задълженията си, предвидени от закона в срок, административнонаказващият орган
сам е препятствал възможността за реализиране на административнонаказателната
отговорност на лицето, което не е извършило съответните действия в срок, както
разпорежда закона. Нарушението е на просто извършване и е осъществено с
бездействието на задълженото лице към първия работен ден, след датата следваща
последния срок 07.07.2020 г., а именно 08.07.2020
г. Контролните органи на данъчната администрация на ЦУ на НАП са имали
обективната възможност да констатират нарушението, тъй като всички данни,
даващи основание да се прецени извършено ли е нарушение или не, са били на
разположение на наказващия орган през цялото време, без да е било необходимо
извършването от негова страна на каквито и да било допълнителни действия по
разкриване на нарушителя и фактите, даващи основание за преценка извършено ли е
или не нарушението. Тримесечният срок, в който може да се състави на
жалбоподателя, в конкретния случай започва да тече от 08.07.2020 г. Актът за установяване на административно нарушение е
съставен на 08.12.2020г., след
изтичане на тримесечния срок, предвиден в разпоредбата на чл. 34, ал.1 от ЗАНН.
Административнонаказващият орган не е съобразил това обстоятелство и като е
издал обжалваното наказателно постановление, въз основа на така съставения акт,
е допуснал съществено процесуално нарушение, което не може да бъде „санирано” в
съдебната фаза на производството и налага отмяна на обжалвания акт като
незаконосъобразен само на това основание.
На самостоятелно основание настоящият състав счита, че нарушението е останало и недоказано. Видно от показанията на актосъставителката – тя е приела, че се касае за грешка, а не за реална операция, само на база заявеното от представляващия, което по мнение на съда е в противоречие с правилото за забрана за ангажиране на отговорността на санкционирания само на база неговото „самопризнание“. В случая грешката е установена от дружеството едва в хода на производството, инициирано от НАП с проверката от 30.11.2020 г. Едва след като контролните органи са поискали обяснения от търговеца, той е установил, че се касае за операторски грешки. Към този момент обаче срокът по чл. 31, ал. 4 от Наредбата е бил изтекъл. По мнение на съда няма как да се очаква, че задълженото лице би могло да коригира грешката си и да документира сторнирането по реда на чл. 31, ал. 4 от Наредбата, ако то реално е в невидение за тази грешка.
Поради всичко това съдът счита, че в конкретния случай издаденото наказателно постановление е незаконосъобразно и като такова следва да се отмени изцяло.
Към момента е настъпила законодателна
промяна в разпоредбата на чл. 63, ал.3 ЗАНН (нова - ДВ, бр. 94 от 2019 г.),
съгласно която - в производството по обжалване на НП въззивният съд може да присъжда
разноски на страните. Уредбата препраща към чл. 143 АПК, който пък от своя
страна препраща към чл. 77 и чл. 81 ГПК, регламентиращи, че съдът дължи
произнася по възлагане на разноските, само ако съответната страна е направила
искане за присъждането им. В конкретния случай, с оглед изхода на правния спор,
принципно разноски се дължат в полза на жалбоподателя. Той обаче не е направил
искане за присъждането им, поради което и съдът не може служебно да се
произнесе по тях.
Така мотивиран, на основание чл.63,
ал.1, предл.3 ЗАНН, Бургаският районен съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 552827-F582198/19.01.2021 г., издадено от Началник отдел „Оперативни дейности“ в ЦУ на НАП, с което на основание чл. 185, ал. 2, вр. с ал. 1 от ЗДДС на „*“ ЕООД с ЕИК: * е наложена „Имуществена санкция” в размер на 1000 лева за нарушение на чл. 31, ал. 4 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ, вр. с чл. 118, ал. 4 ЗДДС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд – гр.Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на
страните на посочените по делото адреси.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/М.
Баев/
В.О.:К.В.