РЕПУБЛИКА
БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПАЗАРДЖИК
РЕШЕНИЕ
№ 388/16.6.2023г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПАЗАРДЖИК, ІІ състав, в закрито
заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и третата година в
състав:
СЪДИЯ : ГЕОРГИ ПЕТРОВ
СЕКРЕТАР : АНТОАНЕТА МЕТАНОВА
като разгледа докладваното от съдия Петров адм. дело № 294 по описа на съда за 2023год., за да се
произнесе взе предвид следното:
І. За характера на производството,
жалбата и становищата на страните:
1. Производство по реда на Глава Х,
Раздел І от Административно процесуалния кодекс, във връзка с чл. 186, ал. 4 от
Закона за данък върху добавената стойност.
2. Образувано е по Образувано е по Жалба на „Г и Н ВАЙЛЕТ“, ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление с. Оборище, ул. Лале 2, срещу
Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № ФК-42-0119440 от
26.01.2023 г., издадена от Д. Р., на
длъжност Началник Отдел „Оперативни дейности“, Пловдив в Централно управление
на Национална агенция за приходите, с която на основание чл.186, ал. 1, т. 1,
б. „а“ и ал. 3 от ЗДДС е разпоредено запечатване на търговски обект: магазин,
намиращ се на адрес: гр. Панагюрище, Общински пазар - магазин № 8, стопанисван
от „Г и Н ВАЙЛЕТ“, ЕИК ********* и забрана за достъп до обекта за срок от 14
дни на основание чл.186, ал. 1 от ЗДДС и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС, потвърдена с
Решение № ГДФК-44 от 08.02.2023 г. на Директора на Дирекция „Оперативни
дейности“ в Главна дирекция „Фискален контрол“ в Централно управление на НАП.
3. Възраженията на жалбоподателя се свеждат до следното :
Счита се, че нарушението заради което е издадена процесната заповед, не
може да е основание за прилагане на процесната принудителна мярка, доколкото тя
не е санкция. Според жалбоподателя, не може да се приеме, че създадената в
обекта организация води до такова отклонение от данъчно облагане, което да
обоснове извод, че не е изпълнен състава на чл.118, ал. 1 от ЗДДС. Поддържа се,
че затварянето на процесния обект за срок от 14 дни, при наличие на законова
възможност за налагане на мярката за по-кратък срок, се явява несъразмерно
препятстване на възможността да се реализират в продължение на 14 дни приходи
от обекта, с които да се покрият разходите за наем на помещението, за трудови
възнаграждения и осигуровки на работещите, респ. да се внесат дължимите текущи
данъчни задължения. Мотивите на административния орган за прилагане на
принудителната мярка, жалбоподателя счита за бланкетни. Според жалбоподателя, всичко
това обосновава извода, че в случая, прилагането на принудителната
административна мярка, не само не би постигнало нито една от целите на
административната принуда, но и в голяма степен, макар и косвено би засегнало
финансовите интереси на държавата, а също така би довело до ограничаване
правата на жалбоподателя в степен, надхвърляща необходимото за постигане на
целта на закона.
Окончателното становище на жалбоподателя е, че в случая прилагането на принудителната
административна мярка не е съобразено с целите, регламентирани в чл. 22 от ЗАНН
и с принципа за съразмерност, прогласен с чл. 6 от АПК
Иска се наложената принудителна мярка да бъде отменена, като се присъдят
сторените разноски по производството.
4. В депозирано по делото писмено становище, Началник Отдел „Оперативни
дейности“ Пловдив КЪМ Централно управление на Национална агенция за приходите,
чрез юрк. Атанасов е на становище, че жалбата е неоснователна. Поддържат се и
се възпроизвеждат изцяло фактическите констатации и правните изводи, формирани
в оспорената заповед. Отново е заявено разбирането, че налагането на финансова
дисциплина чрез спазване на отчетността и начисляването на дължимите данъци
върху реално реализираните обороти без отклонение от данъчното облагане,
безспорно представлява защита на особено важни държавни и обществени интереси,
свързани с осигуряването на регулярност приходите в държавния бюджет и нормално
функциониране на цялата държавна бюджетна система.
В съдебно заседание, процесуалния представител на администрацията, юрк. С. е
на становище, че жалбата е неоснователна. Сочи се, че към момента, не е
издадено наказателно постановление за процесното административно нарушение,
поради което не може да се стигне до налагане на две наказания едновременно.
Иска се жалбата да бъде отхвърлена, като се присъди юрисконсултско
възнаграждение.
ІІ. За допустимостта :
5. Решение № ГДФК-44 от 08.02.2023 г. на Директора на Дирекция „Оперативни
дейности“ в Главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП е връчено на адресата на 24.02.2023 г., а
жалбата срещу оспорената заповед е регистриран в деловодството на
администрацията на 09.03.2023 г. Тоест, жалбата е подадена в предвидения за това
преклузивен процесуален срок и при наличието на правен интерес, поради което се
явява ДОПУСТИМА.
ІІІ. За фактите:
6. На 17.01.2023 г. в 13:21 часа е била извършена проверка на търговски
обект по смисъла на § 1 т. 41 от ДР на ЗДДС - магазин, намиращ се в гр. Панагюрище,
Общински пазар - магазин № 8, стопанисван от „Г и Н ВАЙЛЕТ“ ЕООД , ЕИК
*********, при която е прието за установено, че дружеството в качеството му на
задължено лице по чл. 3 от Наредба №Н-18 от 13.12,2006г. е допуснало нарушение
на същата, като не регистрира и отчита всяка извършена продажба на стоки и
услуги от търговския обект, чрез издаване на фискални касови бележки от
въведеното в експлоатация за обекта фискално устройство.
При проверката е извършена е контролна покупка на един брой прах за пране
на стойност 14,00 лева и един брой кори за баница на стойност 4,10 лева, всичко
на обща стойност 18,10 лева, заплатени в брой от проверяващия екип, преди
легитимация, на лицето работещо в обекта Н.И.Т., като за продажбата не е
издадена фискална касова бележка от въведеното в обекта фискално устройство,
модел „DАТЕСS DР 25“ с индивидуален номер DT580560 и номер на фискалната
памет 02580560, нито от кочан с ръчни касови бележки, отговарящ на изискванията
на Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. на МФ.
Установена е била също така, положителна касова разлика в размер на 20,87
лв., включително стойността на процесната покупка, между наличните парични
средства в касата и тези, маркирани във фискалното устройство.
Прието е, че извършеното нарушение е довело до неотразяване на приходи.
Констатациите от предприетата проверка са обективирани в Протокол сер. АА №
0119440 от 17.01.2023г.(л.17).
Съобразно данните в протокола, следва да се констатира, че освен посочената
сума от 20,87 лв., е отразено „..Въвеждане на пари в каса – 30,00лв….“, който
факт не е обсъден нито в заповедта, нито пък в последващото решение на Директора
на Дирекция „Оперативни дейности“ в Главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на
НАП. Следва също така да се констатира, че относно дейността на дружеството в
търговския обект, освен неиздаването на фискална касова бележка за процесната
покупка и установената в тази насока положителна разлика от 20,87лв. в касовата
наличност, не е констатирано друго нарушение на нормативно установения ред
относно осъществяването на продажбите и тяхното отчитане.
По преписката е приложена Заповед № ЗЦУ-1148 от 25.08.2020г. на
Изпълнителния директор на НАП, с която е определено началниците на отдели
„Оперативни дейности“ при ЦУ на НАП, да издават заповеди за налагане на
принудителни административни мерки по чл. 186 от ЗДДС.
7. Процесната Заповед за налагане на принудителна
административна мярка № ФК-42-0119440 от 26.01.2023 г. е издадена от Началник Отдел „Оперативни дейности“,
Пловдив при Централно управление на Национална агенция за приходите, въз основа
на описаните до тук данни, като е прието, че
едноличния търговец в качеството му на задължено лице по реда на чл. 3,
ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г.,
във връзка с чл. 118, ал. 1 от ЗДДС е извършило деяние, което се явява
основание по смисъла на чл.186, ал.1, т. 1, б. „а“ от ЗДДС за прилагане на процесната
принудителна административна мярка.
Заповедта е обжалвана по административен
ред, като с Решение № ГДФК-44 от 08.02.2023 г. на Директора на Дирекция „Оперативни дейности“
в Главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, жалбата на Б. е отхвърлена
като неоснователна.
Според горестоящия административен
орган, констатираните при проверката
факти налагат извода, че с поведението си, проверяваното лице накърнява
съществено обществения интерес и фискалната политика на държавата, тъй като не
позволява да бъдат проверени извършените от него продажби и като последица се
явява неправилното определяне на дължимите данъци. Според директора на
дирекция, именно тези фактически установявания следва да се възприемат, като
категорична индикация за създадена организация в обекта на незачитане на
фискалната дисциплина и неотчитане на продажби и укриване на приходи, което от
своя страна води до отклонение от данъчното законодателство, като е без
значение стойността на конкретно неотчетената продажба. Счита се, че безспорно
тежестта на нарушението е такава, че води до неотразяване на приходи и със
същото се засяга съществено бюджетната дисциплина, като е достатъчно да е
налице дори и само такава опасност. Въз основа на същите аргументи е прието, че
срока на действие на принудителната мярка е точно определен.
ІV. За правото :
8. Според чл. 3,
ал. 1, изречение първо от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г., всяко лице е длъжно да регистрира
и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски
обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от
ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по
платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод,
извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните
услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез
лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по
смисъла на Закона за пощенските услуги.
Аналогично е и
изискването на закона, като според чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, всяко регистрирано и
нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и отчита извършените
от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова
бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова
бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската
дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен
документ. Получателят е длъжен да получи фискалния или системния бон и да ги
съхранява до напускането на обекта.
Според чл. 186,
ал. 1, т. 1, б. „а“ от ЗДДС, принудителната административна мярка запечатване
на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени
санкции, се прилага на лице, което не издаде съответен документ за продажба по
чл. 118 от ЗДДС.
9. В случая, няма
спор между страните за това, че служител на търговското дружество в качеството
му на задължено лице по смисъла на чл. 3 от Наредба Н-18 от 13.12.2006г., не е издал фискална касова
бележка при осъществената от контролните органи покупка на 17.01.2023 г.
Несъмнен е обаче
и факта, че това нарушение е първо и единствено, допуснато при осъществяване на
търговската дейност на дружеството в процесния обект. Други нарушения на
изискванията на Наредба Н-18 от
13.12.2006г. и на ЗДДС нито се твърди, нито се установява да са извършвани.
Неспорно е също така, че в търговския обект е въведеното в експлоатация и
работещо фискално устройство модел „DАТЕСS DР 25“ с индивидуален номер DT580560
и номер на фискалната памет 02580560.
Тези факти
обаче, не са обсъдени в контекста на останалите данни установени при проверката
и не са съобразени по никакъв начин от административния орган при налагане на
процесната административна мярка.
Все в тази
насока трябва да се добави, че само по себе си, наличието на разлика от 20,87лв.,
включващи и процесната покупка от 18,10 лева, между фактическата наличност в
касата и тази която би следвало да е налична според данните от фискалното
устройство, само по себе си е нарушение на нормативно установения ред за
регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските
обекти. В случая, административния орган е приел, че тази разлика се дължи на
„неиздаване на касови бележки“, както е вписано в Протокол сер. АА № 0119440 от
17.01.2023г., но при издаване на процесната заповед не е обсъден записа
съдържащ се в същия този протокол „..Въвеждане на пари в каса – 30,00лв….“.
В описа на паричните средства в касата(л. 20), също е вписано „…сл.въведени 30лв…“,
като не става ясно, въпросната сума съобразена ли е при отчитане на наличните
парични средства в касата и по какъв начин.
Въз основа на
изложените съображения, не би било невярно, ако се формира извод, че
допуснатото нарушение, изразяващо се в неиздаване на фискална касова бележка е
инцидентен случай и явно, след него не е допускано извършването на други
подобни, доколкото повторни проверки и твърдения в тази насока от страна на
контролните органи не се заявиха.
10. В тази
насока е необходимо да се съобрази, че според чл. 22 от Закона за
административните нарушения и наказания, за предотвратяване и преустановяване
на административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на
вредните последици от тях могат да се прилагат принудителни административни
мерки
Очевидно,
въпросните мерки са една от проявните форми на властническата гаранция за точно
осъществяване на надлежно, нормативно установено, материално правило за
поведение, било като изключат предпоставките, то да бъде нарушено, било като
преустановят, деянията предприети в нарушение на същото или пък изключат
предпоставките за настъпване на вредни последици от противоправното деяние или
респективно имат за последица, отстраняване на вече настъпили вредни последици
от такова деяние.
Явно е също
така, че тези мерки, по правното си естество не съставляват административни
наказания, макар и да са форма на административна принуда. Ето защо например,
за разлика от административното наказание, което трябва да бъде изтърпяно, така
както е наложено и за целият период от време, през който е постановена
принудата (напр. временно лишаване от право да се упражнява определена професия
или дейност), действието на наложената административна мярка е обосновано и
допустимо единствено до момента, до който тя има за фактическа последица,
предотвратяване и преустановяване на нарушението, съответно предотвратяване или
отстраняване на вредните последици от същото. Сиреч, от момента в който не
съществува вероятност материалното правило за поведение да бъде нарушено или от
който противоправното поведение е преустановено, налагането и действието на
мярката не е фактически основано или казано с други думи, от този момент
насетне, прилагането на принудата, ще е в пряко нарушение на една от проявните
форми на принципа за съразмерност, установена в чл. 6, ал. 2 от АПК, съобразно
която административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и
законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която
актът се издава.
Този законов
текст е ясен е небудещ съмнение относно неговото приложение. Не само
административния акт, но и неговото изпълнение не могат да засягат права и
законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която
актът се издава, което по правилата на формалната логика ще рече, че когато
тази цел е реално осъществена, то изпълнението следва да бъде преустановено.
11. Следва да се
приеме също така, че разбирането на административния орган, за това че факта на
извършване на процесното нарушение е единствената и достатъчна предпоставка за
прилагане на административната принуда е напълно несъстоятелно. Фактическият
състав с проявлението на който, правната норма свързва като последица,
пораждане на правомощие за административния орган да наложи принудителна
административна мярка, освен факта на извършеното нарушение, включва още един
или повече от следните факти : наличие на данни за предстоящо осъществяване на
деяние, в нарушение на съответно материално правило за поведение ; осъществяване
на деяние(действие или бездействие) в нарушение на съответно материално правило
за поведение, което да е започнало и да продължава към момента на издаване на
индивидуалния административен акт; да е налице вероятност от настъпване на вредни
последици от нарушението или пък такива вредни последици вече да са настъпили и
те да могат да бъдат предотвратени или отстранени, посредством прилагането на
административна принуда.
В конкретния
казус, нито се твърди, нито се установява, която и да е от тези хипотези да е
проявена, поради което налагането на принудителната административна мярка е
фактически неосновано.
Впрочем, въпреки
пространните съображения изложени в обстоятелствената част на оспорената
заповед, не може да се приеме, поради какви конкретни причини, административния
орган е счел, че административната принуда трябва да действа точно 14 дни.
Обозначените като „мотиви относно продължителността на срока“ , всъщност
съставляват общи твърдения и преповтаряне на нормативни разпоредби, без да е
посочен нито един критерий, от който ясно да следва извода на административния
орган, че мярката ще постигне, целения с налагането ѝ резултат,
единствено ако действието и продължи точно 14 дни (в този смисъл
например Решение № 12915 от 16.12.2021 г., постановено по адм. дело № 5168 по
описа на ВАС за 2021, докладчик съдия Теодора Николова).
12. Съотнасянето на описаните в
предходния раздел на настоящото решение данни и цитираните в този раздел нормативни
текстове, налага да се констатира, че процесното нарушение е извършено в обекта
на едноличния търговец на 17.01.2023 г., а процесната административна мярка е разпоредена
на 26.01.2022 г., тоест девет дни след това. Този факт, сам по себе не
позволява, да се формира някакъв логично обоснован извод, че упражняването на
процесната административна принуда има за цел предотвратяване и преустановяване
на административно нарушение или предотвратяване и отстраняване на вредните
последици от нарушението.
Всички изложени
до тук съображения обаче, налагат извода, че административния орган е разпоредил
прилагането на процесната административна мярка не за да предотврати или
преустанови извършването на административно нарушение, респективно да отстрани
вредните последици от същото, а да наложи наказателна санкция на жалбоподателя.
В случая,
наложената девет дни след извършване на деянието административна принуда, по
никакъв начин не ще преустанови или предотврати извършването на административно
нарушение, нито пък ще отстрани някакви вредни последици от него, каквито не се
твърди да са настъпили, но ще има за последица принудително преустановяване на
търговската дейност на лицето за един не малък период от време. Явно е при това
положение, че тази принуда е излишна, тя не ще има за резултат постигането на
установените в закона цели, обосноваващи налагане на ограничението и ще засегне
в твърде сериозна степен правната сфера на жалбоподателя, без това да е
фактически обосновано и необходимо.
На жалбоподателя се дължат сторените разноски по
производството, които се констатирах в размер на 50,00лв., заплатена държавна
такса.
Ето защо, Съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка № ФК-42-0119440 от 26.01.2023 г., издадена
от Д. Р., на длъжност Началник Отдел
„Оперативни дейности“, Пловдив в Централно управление на Национална агенция за
приходите, с която на основание чл.186, ал. 1, т. 1, б. „а“ и ал. 3 от ЗДДС е
разпоредено запечатване на търговски обект: магазин, намиращ се на адрес: гр.
Панагюрище, Общински пазар - магазин № 8, стопанисван от „Г и Н ВАЙЛЕТ“, ЕИК
********* и забрана за достъп до обекта за срок от 14 дни на основание чл.186,
ал. 1 от ЗДДС и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС, потвърдена с Решение № ГДФК-44 от
08.02.2023 г. на Директора на Дирекция „Оперативни дейности“ в Главна дирекция
„Фискален контрол“ в Централно управление на НАП.
ОСЪЖДА Национална агенция
за приходите, София да заплати на „Г и Н ВАЙЛЕТ“, ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление с. Оборище, ул. Лале 2 сумата от 50,00(петдесет)
лева, представляващи извършени от дружеството разноски по производството.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Върховния административен съд на Република България в четиринадесет дневен срок
от съобщаването, за неговото изготвяне.
Административен съдия : (п)