Р Е Ш Е Н И Е № 18

гр. Сливен, 12.02.2020  год.

В   И М Е Т О  НА  Н А Р О Д А

 

СЛИВЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД,   в публичното заседание на двадесет и девети януари

през две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:  СЛАВ БАКАЛОВ

ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА ДРАГОМАНСКА

ДЕТЕЛИНА БОЗУКОВА

при секретаря                      Радостина Желева                                         и с участието на прокурора                          Христо Куков                                            като разгледа докладваното от               председателя                             КАНД № 203        по описа за 2019 година, за да се произнесе съобрази:

Производството е по реда на чл. 63, ал. 1 ЗАНН във вр. с чл.208 и сл. от АПК.

С Решение № 445/25.10.2019 г., постановено по АНД № 820/2019 г. по описа на Районен съд – Сливен е потвърдено като законосъобразно Наказателно постановление № 19-0804-000417/12.03.2019 г. на Началник сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР – Сливен, с което на В.Д.В. на основание чл. 185 от ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 20 лева за нарушение на чл. 100, ал. 4, т. 2 от ЗДвП и на основание чл. 183, ал. 4, т. 11 от ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 50 лева за нарушение на чл. 100, ал. 4, т. 1 от ЗДвП.

Горното решение е обжалвано от В.Д.В.. В касационната жалба се твърди, че решението на Районен съд – Сливен е неправилно, постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон. Твърди, че решението е необосновано, бланкетно са изложени псевдомотиви, не са изложени мотиви във връзка с направените възражения в съдебно заседание относно представените доказателства. Счита, че неправилно съдът е ценил снимковия материал, който бил с лошо качество и неможело да се направи преценка за извършеното административно нарушение. Неправилно е прието, че е извършено посоченото административно нарушение. Моли съда да отмени решението на Районен съд – Сливен, като неправилно и незаконосъобразно.

В с.з. касатора лично и в писмено становище от пълномощника му адв.К., поддържа подадената жалба. 

Ответникът по касацията редовно и своевременно призован не се представлява. В писмено становище представено от пълномощника му оспорва подадената жалба. Моли съда да остави в сила решението на Районен съд - Сливен.

Представителят на Окръжна прокуратура Сливен дава заключение, че деянието дори да е осъществено, представлява маловажен случай на административно нарушение. Счита, че са налице условия да бъде отменено решението на районния съд и наказателното постановление. 

Касационната жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима.

От съвкупната преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

На 20.02.2019г. свидетелите В. В. В., Г. С. Г. и С. П. Ч. са участвали в специализирана полицейска операция и около 15,50 часа спрели за проверка товарен автомобил „Фиат Дукато" с per. № ********. Установили, че превозното средство се управлява от жалбоподателя В.Д.В.. При проверката установили, че задната табела с регистрационния номер е замърсена, а така също устройствата за осветяване и светлинна сигнализация отзад (стопове и мигачи) също са замърсени. При проверката били направени две снимки на въпросния товарен автомобил като на едната автомобила е сниман от по- далечно разстояние, а на другата от по- близко разстояние като при тази от далечно разстояние на близко разстояние пред буса е заснет полицейския автомобил, чиято табела с регистрационен номер е чиста и четлива. Св. В. приел, че жалбоподателят е нарушил разпоредбите на чл. 100, ал.4, т. 1 и т.2 от ЗДвП, съставил му акт за установяване на административно нарушение, въз основа на който впоследствие началникът на сектор „Пътна полиция" при ОД на МВР- Сливен издал обжалваното наказателно постановление като приел същите констатации. За първото нарушение по чл.100, ал.4, т.1 от ЗДвП наказващият орган наложил на жалбоподателя на основание чл.183, ал.4, т.11 от същия закон наказание „Глоба" в размер на 50 лева. За второто нарушение по чл.100, ал.4, т.2 от ЗДвП на жалбоподателя било наложено наказание „Глоба" в размер на 20 лева на основание чл.185 от ЗДвП. 

За да потвърди наказателното постановление, районният съд е приел, че от събраните по делото доказателства безспорно е установено извършването на нарушения по чл. 100, ал.4, т. 1 и т.2 от ЗДвП. Съдът не е констатирал нарушения на процедурата по издаване на наказателното постановление, като същото се ползвало с доказателствена сила на основание чл.189 ал.2 от ЗДвП. Приел е още, че законосъобразно е определен и размерът на наложеното административно наказание, който е нормативно фиксиран. При такива мотиви Районният съд е потвърдил процесното наказателно постановление.

Съдът извърши служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на първоинстанционното решение с материални закон и констатира, че съдът е постановил правилен съдебен акт.

Наведените в касационната жалба доводи за неправилност на решението на районния съд в обжалваната част, поради съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон, са неоснователни. Съдът е обсъдил всички събрани по делото доказателства и е изложил мотиви, които кореспондират на установената по делото фактическа обстановка. Всички наведени с жалбата и с изявления по делото възражения на жалбоподателя са обсъдени от съда и той е изложил мотиви защо ги счита за неоснователни. Тези мотиви се възприемат изцяло от касационния съд.

Съгласно чл.220 от АПК касационния съд преценява прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение. Въззивният съд правилно е установил фактическата  обстановка, като е формирал и съответни на доказателствата правни изводи. От доказателствата събрани пред първоинстанционния съд се установява по безспорен и категоричен начин, че на 20.02.2019 г. около 15,50 часа товарен автомобил „Фиат Дукато" с peг. № ******** е управляван от жалбоподателя В.Д.В., като задната табела с регистрационния номер е замърсена, а така също устройствата за осветяване и светлинна сигнализация отзад (стопове и мигачи) също са замърсени. Съгласно чл.100, ал.4, т.1 от ЗДвП водачът на моторното превозно средство е длъжен да поддържа: табелите с регистрационния номер чисти и да не допуска поставянето върху тях на никакви предмети, материали и вещества".  Според по чл.100, ал.4, т.2 от ЗДвП, водачът на моторното превозно средство е длъжен да поддържа: устройствата за осветяване и светлинна сигнализация при маневри чисти, видими, регулирани и в изправност. От снимковия материал и от свидетелските показания на разпитаните по делото свидетели по категоричен начин се установи, че задния регистрационен номер и задните устройства за осветление и сигнализация (стопове и мигачи) са били замърсени. Това обстоятелство не се опровергава и от представените в съдебно заседание от жалбоподателя пред касационната инстанция снимков материал, който независимо, че не установява дата и час на заснемане, категорично може да се направи извод, че действително както задните табели, така и устройствата за осветяване и светлинна сигнализация отзад са замърсени.

Изводите на СлРС относно авторството на извършеното нарушение се възприемат изцяло от касационната инстанция. От събраните по делото доказателства не се разколебава извода, че отговорност за извършеното нарушение следва да носи именно касатора, като водач на процесния автомобил.

При установяването на нарушението и налагането на адм.наказание не са допуснати съществени процесуални нарушения. Съставянето на АУАН не води до ограничаване правото на защита на дееца, тъй като нарушителят може да защити правата си чрез депозирането на писмени възражения по съставения акт за установяване на административно нарушение в тридневен срок от връчването му, от която възможност касатора не се е възползвала или чрез събиране на доказателства при съдебната проверка на издаденото НП. По делото не са представени доказателства, от които да се направи различен извод от този който е направил АНО, от което следва, че не е допуснал съществено процесуално нарушение.

При горните изводи настоящата касационна инстанция приема, че  обжалваното решение не е постановено при допуснати нарушения на съдопроизводствените правила или в противоречие с материалния закон и се явява правилно и обосновано. Районният съд е обсъдил в достатъчна степен наведените от жалбоподателя възражения и правилно е приел същите за неоснователни. Наведените в касационната жалба оплаквания не се споделят от настоящия съдебен състав, поради което от съвкупната преценка на събраните по делото доказателства може да се направи обоснован извод за това, че както от субективна, така и от обективна страна, жалбоподателят е осъществил състава на административното нарушение, за което е привлечен към административнонаказателна отговорност, поради което и постановеното от Районния съд решение е законосъобразно. Както се отбеляза по – горе, Районният съд не е допуснал нарушения на съдопроизводствените правила при анализа и оценката на доказателствата. Съответствието между приетото от съда и установеното от доказателствата, както и между приетото от съда и направените от него изводи, води до обоснованост на постановеното решение. Извършвайки своята проверка в рамките на приетите за установени от предходната съдебна инстанция факти и обстоятелства, Административен съд – Сливен намира, че доводите в касационната жалба са неоснователни и релевираните отменителни основания не са налице.

Съдът извърши служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на първоинстанционното решение с материални закон, но не констатира пороци на същото водещи до отмяната му.

По изложените по-горе съображения Административен съд Сливен намира, че решение на СлРС следва да бъде потвърдено, като допустимо, обосновано и законосъобразно.

Искания за присъждане на разноски не са правени.

Във връзка с гореизложеното и на основание чл.221 ал.2 от АПК съдът

 

РЕШИ:

 

Оставя в сила Решение № 445/25.10.2019 г., постановено по АНД № 820/2019 г. по описа на Районен съд – Сливен.

Решението не подлежи на обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

 

2.