№ 34394
гр. София, 26.08.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 119 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и шести август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ВИКТОРИЯ МИНГОВА
като разгледа докладваното от ВИКТОРИЯ МИНГОВА Гражданско дело №
20231110109206 по описа за 2023 година
Производството е образувано, след като с определение от 13.02.2023 г.,
постановено по адм. дело № 10822/2022 г. на АССГ е изпратена по подсъдност
на СРС искова молба на Д. К. Н., ЕГН ********** срещу Община М., с която
са предявени осъдителни искове с правно основание чл. 40 вр. чл. 125 ЗДСл за
сумата от общо 1650 лева, представляваща стойността на служебно облекло и
лични предпазни средства за периода 12.06.2017 г. – 11.11.2019 г. Ищцата
твърди, че се намира в служебно правоотношение с ответника, като заема
длъжността „секретар“ на община М. и полага труд в общинска
администрация М..
Разпоредбата на чл. 105 от ГПК установява общата местна подсъдност
на гражданските дела, а именно – искът се предявява пред съда, в района на
който е постоянният адрес на ответника – физическо лице, респ. – седалището
на ответника – юридическо лице. Всички останали разпоредби в ГПК или в
друг нормативен акт, които установяват местна подсъдност, различна от тази
по чл. 105 от ГПК, са специални по отношение на нея и поначало я дерогират,
но законодателят установява различни критерии за това. Такава специална
разпоредба е и тази на чл. 108, ал. 2, изр. 1, предл. 2 от ГПК, съгласно която,
когато ответникът – юридическо лице е държавно учреждение, искът срещу
него се предявява пред съда, в чийто район е възникнало правоотношението,
от което произтича спорът. Съгласно разпоредбата на чл. 119, ал. 3 от ГПК, за
спазването на тази специална (особена) местна подсъдност по чл. 108, ал. 2 от
ГПК, освен по възражение на ответника, първоинстанционният съд следи и
служебно, като той може да повдигне въпроса за това до приключване на
първото по делото заседание. Поради това, ако с иска е бил сезиран съдът по
седалището на ответното държавно учреждение и ако до приключване на
първото по делото заседание се повдигне въпросът за местната подсъдност на
делото и се установи, че спорното правоотношение между страните е
възникнало в друг съдебен район, съдът е задължен да спази особената местна
подсъдност по чл. 108, ал. 2, изр. 1 от ГПК и служебно следва да изпрати
1
делото на компетентния съд – чл. 118, ал. 2, във вр. с чл. 119, ал. 3 от ГПК (в
този смисъл са Решение № 81/12.06.2020 г. по гр. д. № 4483/2019 г. на IV-то гр.
отд. на ВКС, Определение № 60337 от 29.10.2021 г. на ВКС по ч. гр. д. №
3912/2021 г., IV г. о., ГК). Разпоредбата на чл. 114 от ГПК, установяваща
възможността за избор за икономически по-слабата страна по трудовия спор, а
именно – за ищеца-работник/служител – да предяви иска срещу работодателя
си и пред съда, в чийто район е мястото, където ищецът обичайно полага своя
труд, е специална както по отношение на чл. 105 от ГПК, така и по отношение
на чл. 108, ал. 2 от ГПК, поради което ги дерогира. От тази изборна местна
подсъдност по чл. 114 от ГПК ищецът-работник/служител може да се
възползва единствено ако предяви иска си пред съда по мястото на
обичайното полагане на своя труд, и само когато то е различно от седалището
на работодателя му, респ. – от местовъзникването на спорното трудово
правоотношение ако работодателят му е държавно учреждение, тъй като
именно това (обичайното местополагане на труда) е териториалната
привръзка (критерият), посочен в разпоредбата на чл. 114 от ГПК, за да
намери тя приложение. Ако по делото се установи, че тази специална
териториална привръзка не е налице (т. е. обичайното местополагане на труда
не е в друг съдебен район, различен от този по седалището на работодателя,
респ. – от местовъзникването на спорното трудово правоотношение),
разпоредбата на чл. 114 от ГПК е неприложима и при своевременно направено
възражение от ответника, респ. – служебно повдигане на въпроса от съда,
следва да се приложат съответно – общата разпоредба на чл. 105 от ГПК, респ.
– специалната по отношение на нея разпоредба на чл. 108, ал. 2 от ГПК. Дори
и специалната териториална привръзка по чл. 114 от ГПК обективно да е
налице, ако ищецът-работник/служител не се възползва от възможността си за
избор, предоставена му с тази разпоредба, а предяви иска си по седалището на
ответното държавно учреждение – негов работодател, съгласно разпоредбите
на чл. 119, ал. 3, чл. 108, ал. 2 и чл. 118, ал. 2 от ГПК – съобразно изложеното
по-горе, и в този случай сезираният съд служебно следва да изпрати делото на
съда по местовъзникването на спорното трудово правоотношение.
В случая ответникът – юридическо лице е държавно учреждение, като
искът срещу него се предявява пред съда, в чийто район е възникнало
правоотношението, от което произтича спорът, а имено – гр. М., където в
случая е и седалището на ответника, както и мястото, където ищецът
обичайно полага своя труд.
Ето защо, настоящото производство следва да бъде прекратено, а делото
да бъде изпратено на Районен съд Казанлък на основание чл. 118, ал. 2 вр. чл.
108, ал. 2, изр. първо, предл. първо вр. чл. 119, ал. 3 ГПК.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 9206/2023 г. по описа на
Софийски районен съд, II ГО, 119 състав.
2
ИЗПРАЩА делото по местна подсъдност на Районен съд Казанлък.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред
Софийски градски съд в едноседмичен срок от връчване на препис на
страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3