Р Е Ш Е Н И Е
Номер 3151 25.10.2016 година град Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, ДЕСЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
На двадесет и пети октомври през две хиляди и шестнадесета година
В закрито заседание в следния състав:
Председател: ЖИВКО ЖЕЛЕВ
като разгледа докладваното от съдията Живко Желев
гражданско дело номер 10147 по описа за 2014
година.
Производството
е образувано по молба на процесуалния представител на ищцата Д.Х.А., в която се
твърди, че са налице предпоставки за допълване на решението, тъй като съдът не
се е произнесъл по направеното от ищцата оспорване на истинността на документ –
инвестиционен проект, представен от ответниците. Излагат се доводи, че
оспорването на документ по чл.193 ГПК е равнозначно на предявяване на
инцидентен установителен иск и по него следва да се формира сила на пресъдено
нещо, поради което съдът следва да се произнесе по оспорването с изричен
диспозитив. Иска се съдът да допълни решението.
Ответниците по делото считат, че
молбата следва да се остави без уважение, поради доводи, които излагат подробно
в писмено становище.
Молбата е подадена в предвидения в
чл.250, ал.1ГПК срок и е процесуално
допустима. По същество съдът я намери неоснователна.
С протоколно определение,
постановено в публично заседание на 13.10.2015 г. /лист 389 на делото/ съдът е открил, по направено от ищцата А. искане, производство по
чл.193 ГПК, относно оспорване на положения подпис след изписването на текста
„важи за екзекутив“ в представения с отговора на ответниците инвестиционен проект
/лист 132/. Въпросният текст е изпълнен допълнително, като отделна
забележка върху текстовата част на представена от ответниците техническа
документация, свързана със строителството на жилищната сграда, в която се
намира спорното помещение. Забележката е изписана върху копие на част от
архитектурния проект, като в нея не се посочва автора й, а има положен
единствено подпис. В случая характер на документ има само частта от плана,
която съдържа текст – чертежът не представлява изявление обективирано чрез
писмени знаци. Твърдението на страната противопоставяща на ищците въпросния
документ е, че той възпроизвежда изявление свидетелствуващо за одобряване на
допустими изменения на проекта /т.н. екзекутив/. От това следва, че
представяйки доказателството страната излага твърдение за това, че то
представлява официален документ. Искането на ищцата за оспорване истинността на
документа също почива на подобно възприемане. Настоящият състав намира, че така
противопоставения на ищцата документ, не отговаря на изискванията на чл. 179,
ал.1 ГПК, квалифициращи го като официален. Това е така, защото по начина по
който е направена забележката, не може да се приеме, че тя представлява
изявление на длъжностно лице, издадено в предвидената за това форма и ред, и в
кръга на службата му. От това следва, че въпросният документът не може да се
ползува с материалната доказателствена сила по чл.179, ал.1 от ГПК, което прави
оспорването му по реда на чл.193 ГПК ненужно. Последното е така, защото съдът
не е обвързан със съдържанието на документа. От друга страна, оспорване на
авторството му, в качеството му на частен документ, няма отношение към предмета
на доказване, тъй като изявлението е свидетелствуващо, а частните
свидетелстващи документи не се ползуват със силата по чл.179, ал.1 ЗЗД. Ето
защо, независимо от откриването на нарочно производство по реда на чл.193 ГПК,
предвид характера на документа, той не обвързва страните и съда по своето
съдържание, поради което не се дължи произнасяне по неговата истинност. Това е така, защото производството по чл.193 ГПК е способ за защита на страната срещу материалната доказателствена сила на
официалните свидетелствуващи документи. Когато документът не се ползува с
въпросната доказателствена сила, оспорването става безпредметно и по него не се
дължи произнасяне от съда.
` Ето защо съдът намира, че не е налице
непълнота на постановеното решение, поради което и не се налага допълването му
по реда на чл.250 ГПК. Молбата за това следва да се отхвърли.
Водим от горното, съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ молбата на Д.С.С. за допълване на осн. чл.250,
ал.1 ГПК, на решение №2553/20.07.2016г.,
постановено по гр.дело № 10147/2014г. по описа на ПРС, Х гр. състав, чрез произнасяне
по истинността на документ –инвестиционен проект.
Решението може да се обжалва в
двуседмичен срок от съобщението пред Пловдивския окръжен съд.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:/п./Ж.Желев/
Вярно с оригинала
ВД