№ 137
гр. В., 06.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – В., I СЪСТАВ НО, в публично заседание на двадесет
и седми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:П.Т.П.
при участието на секретаря М.И.В.
като разгледа докладваното от П.Т.П. Гражданско дело № 20231320100967
по описа за 2023 година
Постъпила е искова молба от „Ф.И." ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. С., ул. „Х.И.“ № 15, ет. 6, със съдебен адрес: гр. С.,
бул. „Т.А.“ № 109-115, ет. 6, бизнес сграда ТАО, с която против Н. В. И., ЕГН
**********, с адрес: гр. В., ж.к. „К.Б.“, бл. 22, вх. А, ет. 4, ап. 16 са предявени
искове с правно основание чл. 422 ГПК, във връзка с чл. 415 ГПК, във връзка
с чл. 79 ЗЗД, във връзка с чл. 86 от ЗЗД, във връзка с чл. 99 от ЗЗД.
Твърди се от ищеца, че на 25.07.2017 г. между „БНП П.П.Ф." ЕАД,
ЕИК: ********* и Н. В. И., ЕГН ********** е сключен Договор за
потребителски паричен кредит с номер PLUS-15069201 /наричан по-долу
Договор за кредит/, въз основа на който между страните възникнала
облигационноправна връзка.
Сочи се,че по силата на Договора Кредитодателят предоставил на
кредитополучателя кредит в размер на 4 500.00 лева, при договорен лихвен
процент в размер на 27,09 % и размер на ГПР - 33,11 %. Съгласно чл. 2 от
Договора за кредит, Кредитополучателят по договора дължи такса
ангажимент, посочена в съответното поле, срещу което кредиторът е сключил
договора при фиксиран лихвен процент по смисъла на § 1, т. 5 от ЗПК, при
съдържащите се в договора за кредит условия, размери и срокове. Съгласно
1
уговореното в чл. 2, таксата се заплаща от Кредитополучателя при усвояване
на кредита, като кредиторът удържа съответната сума от общия размер на
кредита. С подписване на Договора за кредит, Кредитополучателят е дал
своето изрично съгласие за начина, по който са разпределени сумите от
отпуснатия потребителски кредит и описан по-горе.
Съгласно чл. 3 от Договора за кредит, предоставянето на посочената в
предходния член сума по описания начин съставлява изпълнение на
задължението на Кредитора да предостави заема и създава задължение за
Кредитополучателя да заплати погасителните вноски, указани по размер в
поле „ Месечна погасителна вноска" и брой в поле „Брой погасителни
вноски". Посочени са допусканията, взети предвид при изчисляване на ГПР,
относими към конкретния кредитен продукт.
Излага се, че на 25.07.2017 г. кредиторът е превел по посочената от
Кредитополучателя банкова сметка сума в размер на 4 342.50 лева (от общия
размер на отпуснатитя кредит 4 500.00 лева е извадена сумтата за „такса
ангажимент", в размер на 157.50 лева), с което е изпълнил в цялост
задължението си за предоставяне на посочения кредит.
Поддържа се, че кредитополучателят се е задължил да върне
предоставения кредит (главница), ведно с дължимите лихви на 60 броя
месечни погасителни вноски, чийто размер и срок са посочени в погасителен
план, намиращ се на първата страница от договора за кредит.
Твърди се, че кредитополучателят - ответник в настоящото
производство не изпълнил изцяло и в срок задължението си да заплаща
погасителните вноски по кредита и преустановил плащанията. Падежът на
първата просрочена месечна погасителна вноска е настъпил на 20.04.2019 г.
Считано от следващия ден длъжникът е изпаднал в забава. В този случай
съгласно чл. 86 ЗЗД се дължи обезщетение за забава (лихва за забава), чийто
размер се изчислява спрямо действащия процент на законната лихва.
Посочва се, че въпреки изпадането на длъжника в забава още на
20.04.2019 г., нито кредитодателят, нито ищеца са се възползвали от правото
си да обявят предсрочна изискуемост на вземането си. Крайният срок за
изпълнение на договора за кредит настъпва на 20.07.2022 г., с което става
изискуем целият неизплатен остатък от главното задължение — главницата,
която е дължима ведно със законната лихва за забава (съгласно чл. 86 ЗЗД) от
2
подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното изплащане на
задължението, както и неизплатената част от договорната възнаградителна
лихва. Дължи се и лихва за забава за периода преди подаване па заявлението.
В процесния случай претендираната лихва за забава е начислена само за част
от времето, в което длъжникът с бил в забава, а именно - от 17.02.2020 г. до
17.02.2023 г., с изключние на периода от 13.03.2020 г. до 13.07.2020 г.
Излага се, че на 19.08.2019 г. между „БНП Париба Пърсънъл Файненс
СА., клон България" ЕИК ********* /правоприемник на кредитодателя „БНП
Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД, ЕИК: *********/ в качеството му на цедент
и „Ф.И." ЕАД, ЕИК ********* в качеството му на цеснонер е сключен Рамков
договор за продажба и прехвърляне на вземания, съгласно който цедентът
прехвърля на цесионера портфолио от вземания, индивидуализирани в
Приложение № 1. На 05.03.2020 г. е подписано Приложение № 1а, в което
подробно са индивидуализирани и описани цедираните със същото вземания.
По силата на договора и на основание чл. 99, ал. 2 ЗЗД титуляр на вземанията
по договора за кредит, включително вземанията, претендирани в настоящото
производство, става ищеца.
Поддържа се, че с оглед задължението си по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД,
целентът упълномощил цесионера „Ф.И." ЕАД да уведоми Н. В. И., за
прехвърлянето па вземанията спрямо него. Ищецът, в качеството на
пълномощник на цедента, изпратил чрез препоръчана пратка на „Български
пощи" ЕАД, уведомление за цесия до адреса посочен в договора за кредит.
Същият е посетен от пощенски служител, който не е открил нито длъжника,
нито друго пълнолетно лице, от домашните му или живеещо на адреса,
което да е съгласно да получи пратката, поради което е оставено уведомление
с указан срок за получаване на пратката от пощенски клон. След като срокът
за получаване на пратката е изтекъл, същата е върната на ищеца в цялост, като
посочената причина за връщане е „непотърсена".
Твърди се, че съгласно чл. 9 от договора за кредит, всички съобщения
с изявления на Кредитора, отправени към Кредитополучателя се считат за
получени и узнати от Кредитополучателя, ако бъдат изпратени на адрес,
съответно изпратени по факт или на електронна поща, или съобщени по
телефон, предоставени от Кредитополучателя. Последният удостоверява чрез
подписването на договора изричното си съгласие за получаване на
3
съобщенията, отправени от Кредитора по начините и чрез средствата,
описани в предходното изречение. С оглед действието на посочената клауза,
обвързваща страните, изпратеното от ищеца уведомление се счита връчено на
ответника.
Сочи се, че независимо от гореизложеното, към исковата молба е
представено уведомление по реда па чл. 99 ЗЗД, изготвено от ищеца в
качеството му на пълномощник на цедента за връчване на ответника с
книжата по чл. 131 от ГПК, като датата на връчване на преписа от исковата
молба ведно с приложенията на ответника ще бъде най-късния момент, в
който същият ще бъде уведомен за цесията.
Излага се още, че поради неизпълнение от страна на
кредитополучателя на договорните му задължения, ищецът, в качеството му
на цесионер и кредитор е предявил претенцията си по съдебен ред, като е
подал заявление на основание чл. 410 ГПК, във връзка с което Районен съд В.
е издал заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 306/2023 г., която е връчена на
длъжника по реда на чл. 47 от ГПК.
Иска от съда да постанови решение, с което ДА ПРИЗНАЕ ЗА
УСТАНОВЕНО, че ответникът дължи на ищеца следните суми: 3743.25 лева -
главница, ведно със законната лихва за забава, считано от 22.02.2023 г. -
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК до окончателното изплащане на задължението,
1868.35 лева – договорна възнаградителна лихва, начислена за периода от
20.04.2019 г. до 20.07.2022 г., 1013.78 лева - лихва за забава, начислена за
периода от 17.02.2020 г. до 17.02.2023 г., с изключение на периода от
13.03.2020 г. до 13.07.2020 г.
Претендират се и направените в настоящето производство разноски,
както и направените такива в заповедното производство.
Ответникът Н. В. И., редовно призован чрез назначения особен
представител, не се представлява и не взема становище по исковете. Въпреки
дадената му възможност за писмен отговор в срока по чл. 131 от ГПК не е
постъпил такъв. На същият са указани последиците на чл. 133, чл. 143, ал. 3
от ГПК, както и на чл. 238, ал.1 ГПК, а именно, че ако ответникът не е
представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание
по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие,
4
ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу
ответника.
С молба вх. № 2443/26.02.2024 г. ищецът чрез процесуалния си
представител е поискал постановяването на неприсъствено решение на
основание чл. 238, ал. 1 от ГПК.
Съдът, като взе предвид, че на ответника са указани последиците от
неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването му в съдебно
заседание, намира, че са налице предпоставките по чл. 239, ал. 1 и 2 ГПК за
постановяване на неприсъствено решение по делото.
Доказателствата по делото са писмени.
Съдът намира, че са налице предпоставките за постановяване на
неприсъствено решение – чл. 239, ал. 2 ГПК, поради което следва да бъде
постановено такова, като съображенията за това са следните:
Съгласно чл. 238, ал. 1 ГПК, ако ответникът не е представил в срок
отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е
направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да
поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника. В случая
са налице посочените по-горе предпоставки. За да се постанови
неприсъствено решение в съответствие със заявения петитум, формалните
предпоставки по чл. 238, ал. 1 ГПК не са достатъчни. Освен тях чл. 239, ал. 1
т. 2 ГПК поставя и изискване по същество, а именно: искът да е вероятно
основателен с оглед посочените в исковата молба обстоятелства и
представените писмени доказателства.
В случая съвкупността от фактите, наведени в исковата молба и
събраните по делото доказателства, са достатъчни да обосноват
основателността на заявената искова претенция. Тъй като истинността на
приложените към исковата молба писмени доказателства не е оспорена, то
съдът ги преценява само от тяхната външна страна. Приетите по делото
писмени доказателства не будят съмнение за формална нередовност.
Ето защо исковата претенция като основателна следва да бъде уважена
като се признае за установено, че ответникът дължи претендираната парична
сума.
Във връзка с изложеното предявеният иск следва да бъде уважен, като
5
се признае за установено, че ответникът дължи на ищцовото дружество
следните суми: 3743.25 лева - главница, ведно със законната лихва за забава,
считано от 22.02.2023 г. - датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК до окончателното изплащане на
задължението, 1868.35 лева – договорна възнаградителна лихва, начислена за
периода от 20.04.2019 г. до 20.07.2022 г., 1013.78 лева - лихва за забава,
начислена за периода от 17.02.2020 г. до 17.02.2023 г., с изключение на
периода от 13.03.2020 г. до 13.07.2020 г.
Съдът констатира, че в издадената заповед по ч.гр.д. № 306/2023 г. е
присъдена сумата от 1284.27 лева – лихва за забава за периода от 21.04.2019
г. до 17.02.2023 г., а в настоящото производство е предявен иск в размер на
1013.78 лева - лихва за забава, начислена за периода от 17.02.2020 г. до
17.02.2023 г. С оглед гореизложеното Заповед № 188 за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК от 24.02.2023 г. по ч.гр.д. № 306/2023
г. следва да бъде обезсилена в частта за сумата над 1013.78 лева – лихва за
забава до сумата от 1248.27 лева поради непредявен иск.
В случая основателна се явява и претенцията за присъждане на
направените разноски.
Съобразявайки т. 12 на ТР № 4/2013 на ОС ГТК на ВКС и изхода на
делото ответницата следва да понесе отговорността за разноските, както в
исковото, така и в заповедното производство.
В тази връзка ответната страна следва да заплати на ищеца направените
разноски по настоящето производството, в общ размер от 1300.92 лева /137.92
лева внесена държавна такса, 963.00 лева – разноски за особен представител и
200.00 лева юрисконсултско възнаграждение/, както и тези, направени в
заповедното производство, в общ размер на 187.92 лева /137.92 лева -
заплатена държавна такса и 50.00 лева - юрисконсултско възнаграждение/.
Водим от горното, Съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Н. В. И., ЕГН **********, с
адрес: гр. В., ж.к. „К.Б.“, бл. 22, вх. А, ет. 4, ап. 16, че дължи на „Ф.И." ЕАД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. С., ул. „Х.И.“ № 15,
6
ет. 6, със съдебен адрес: гр. С., бул. „Т.А.“ № 109-115, ет. 6, бизнес сграда
ТАО, следните суми: 3743.25 лева - главница, ведно със законната лихва за
забава, считано от 22.02.2023 г. - датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК до окончателното
изплащане на задължението, 1868.35 лева – договорна възнаградителна лихва,
начислена за периода от 20.04.2019 г. до 20.07.2022 г., 1013.78 лева - лихва за
забава, начислена за периода от 17.02.2020 г. до 17.02.2023 г., с изключение
на периода от 13.03.2020 г. до 13.07.2020 г..
ОБЕЗСИЛВА Заповед № 188 от 24.02.2023 г., издадена по ч.гр.д. №
306/2023 г. по описа на Районен съд – В., в частта за сумата над 1013.78 лева –
лихва за забава до сумата от 1248.27 лева, поради непредявен иск.
ОСЪЖДА Н. В. И., ЕГН **********, с адрес: гр. В., ж.к. „К.Б.“, бл. 22,
вх. А, ет. 4, ап. 16, да заплати на „Ф.И." ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. С., ул. „Х.И.“ № 15, ет. 6, със съдебен адрес: гр. С.,
бул. „Т.А.“ № 109-115, ет. 6, бизнес сграда ТАО, разноски в исковото
производство в общ размер от 1300.92 лева /137.92 лева внесена държавна
такса, 963.00 лева – разноски за особен представител и 200.00 лева
юрисконсултско възнаграждение/.
ОСЪЖДА Н. В. И., ЕГН **********, с адрес: гр. В., ж.к. „К.Б.“, бл. 22,
вх. А, ет. 4, ап. 16, да заплати на „Ф.И." ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. С., ул. „Х.И.“ № 15, ет. 6, със съдебен адрес: гр. С.,
бул. „Т.А.“ № 109-115, ет. 6, бизнес сграда ТАО, разноски по заповедното
производство по ч. гр. д. № 306/2023 г. по описа на Районен съд – В. в общ
размер на 187.92 лева /137.92 лева - заплатена държавна такса и 50.00 лева -
юрисконсултско възнаграждение/.
Решението не подлежи на обжалване.
На страните да се връчат преписи от решението .
Да се приложи препис от решението по ч.гр.д. № 306/2023 г. по описа на
Районен съд - В..
Съдия при Районен съд – В.: _______________________
7