Р Е Ш
Е Н И Е
№ 1406 /07.10.2021 година,
град Бургас
Административен съд - Бургас,
на двадесет и трети септември две хиляди двадесет и първа година, в открито
заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Даниела Драгнева
ЧЛЕНОВЕ: Веселин Енчев
Димитър Гальов
секретар Й. Б.
прокурор Андрей Червеняков
разгледа докладваното от съдия Енчев КНАХ дело № 1347/2021
година
Производството по чл. 63 ал. 1
от ЗАНН във връзка с глава дванадесета от АПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от ЦУ
на НАП, чрез юрисконсулт Г.М.А.против решение № 260523/10.05.2021 година по
н.а.х.д. № 939/2021 година на Районен съд – Бургас (РС), с което е отменено
наказателно постановление № 528417 – F554602/29.07.2020 година на началника
на отдел „Оперативни дейности“ – Бургас в ЦУ на НАП (НП).
С НП, за нарушение по чл. 7а ал. 2 от Наредба №
Н-18/13.12.2006 година на министъра на
финансите (Наредбата), на основание чл. 185 ал. 1 от ЗДДС, на търговеца е
наложена имуществена санкция в размер на 500 лева.
Касаторът оспорва решението като неправилно.
Твърди, че районният съд погрешно е приел, че дружеството е санкционирано на
основание разпоредба, която не е приложима към конкретното административно
нарушение. Освен това в касационната жалба се твърди, че дори да е налице
допусната грешка в санкционната норма, при посочване на приложимия закон е
необходимо съдът да съобрази разпоредбата на чл. 57 от ЗАНН, в която
законодателят е изброил изчерпателно всички задължителни реквизити, които
следва да съдържа всяко издадено наказателно постановление, откъдето става
ясно, че наказващият орган не е задължен да посочва санкционна норма, въз
основа на която налага административното наказание. По тази причина счита, че
дори да се приеме за допуснато неправилно посочване на санкционната норма, то
не може да доведе до отмяна на наказателното постановление.
В касационната жалба се твърди още, че не е
налице процесуално нарушение при изписване в АУАН на множество служебни бонове
от една и съща дата, тъй като според касатора жалбоподателят е бил наясно в
какво е обвинен, а не е в правомощията на актосъставителя да определя броя и
размера на имуществените санкции, още повече, че за наказващия орган, според
ЗАНН, съществуват различни възможности за приключване на едно
административнонаказателно производство.
Иска отмяна на решението и потвърждаване на НП.
Прокурорът пледира неоснователност на жалбата.
Касационната жалба е процесуално допустима –
подадена е в срок и от надлежна страна.
С НП търговецът е санкциониран за това, че на
16.05.2020 година е допуснал издаване на служебен бон № 0000437/16.05.2020
година, с което е нарушил разпоредбите на чл. 7а ал. 2 от Наредба № Н-18/2006 година.
Установените от органа факти са вследствие
извършена проверка на 10.06.2020 година в 11:30 часа в търговския обект,
експлоатиран от дружеството - бирария „Върбата“, находяща се в гр. Бургас, ж.к. „Славейков“, бл. 46, при
която е разпечатан КЛЕН (контролна лента на електронен носител) за периода
12.05.2020 година - 29.05.2020 година от наличното в търговския обект
инсталирано и въведено в експлоатация фискално устройство с изградена
дистанционна връзка с НАП, модел DATECS DP-150 с ИН на ФУ №DT834168 и ФП №
02834168. За извършената проверка е бил съставен протокол КД 78 № 0357703/10.06.2020
година и протокол КД 73, серия АА № 1440231/15.06.2020 година.
За да постанови оспореното решение, РС е приел,
че е приел, че при постановяване на атакуваното наказателно постановление е
допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, регламентирани в ЗАНН,
както и нарушение на материалния закон. Според съда налице е несъответствие
между фактически описаното нарушение и подвеждането му под приложимата
административнонаказателна разпоредба на чл. 185 ал. 1 от ЗДДС, тъй като се
твърди, че субектът е допуснал издаване на служебен бон, а е санкциониран за
това, че не е издал фискален бон.
На следващо място съдът е обсъдил подробно
нормативната възможност да се ангажира отговорността на наказания субект за
допустителство, като е приел, че това е възможно само при наличие на изрична
норма в специалния закон.
Друг мотив, с който съдът е подкрепил извода си
за незаконосъобразност на наказателното постановление, е обстоятелството, че в
АУАН, въз основа на който е издадено процесното наказателно постановление, са
описани множество служебни бонове, между които и процесният, а с наказателното
постановление е наложена санкция само за издаване на един от всички посочени в
АУАН служебни бонове. В акта посочените служебни бонове не са констатирани като
самостоятелни деяния, а са съотнесени като обща деятелност към една и съща
дата. Според съда с издаването на множество наказателни постановления за първи
път са вменени отделни нарушения на чл. 7а ал. 2 от Наредба № Н-18/2006 година,
а всяко нарушение, за което е наложено отделно наказание с наказателното
постановление, макар и идентично като начин на осъществяване, е следвало да бъде
обосновано от фактическа и правна страна в АУАН при спазване изискванията на
чл. 42 ал. 1 т. 4 и т. 5 от ЗАНН. Затова съдът е приел, че описаната
констатация също води до извода за допуснато съществено нарушение на
процесуалните правила, довело до отмяна на наказателното постановление, защото
АУАН не отговаря на законовите изисквания за съставянето му, като му липсва
съдържание за повече от едно нарушение от съответните дати. С тези мотиви
районният съд е отменил наказателното постановление.
Мотивите на РС се споделят напълно от настоящия
касационен състав.
Следва да се отбележи само, че няма процесуална пречка множество
нарушения да са описани в един материален носител, т.е. отсъства нарушение на
процесуалните норми, ако в един АУАН са описани повече от едно нарушения, без
значение от броя им. Няма пречка в едно наказателно постановление също да са
описани повече от едно нарушения и да са наложени наказания за всяко едно от
тях. Според този съдебен състав не би била налице и процесуална пречка, ако в
АУАН са описани множество нарушения, а санкционирането им е извършено с отделни
наказателни постановления. В този смисъл нарушението при съставяне на процесния
АУАН не се изразява в това, че той съдържа в себе си множество нарушения, а се
изразява в обстоятелството, че от АУАН не може да се установи намерението на
органа да санкционира лицето за множество нарушения. Затова съдът правилно е
приел, че при съставяне на АУАН е допуснато съществено нарушение на
процесуалните правила, които са довели до нарушаване правото на защита на
привлеченото към административнонаказателна отговорност лице. От начина, по
който фактически са описани нарушенията в АУАН, се оставя впечатление, че за
всички посочени там служебни бонове ще бъде наложена една обща санкция, т.е. че
органът е описал едно нарушение, тъй като никъде в акта няма изрично
отбелязване, че издаването на всеки служебен бон поотделно води до налагане на
самостоятелно наказание, т.е. представлява отделно нарушение, независимо от
факта, че всички изброени в АУАН служебни бонове са издадени на една и съща
дата.
Неоснователно е възражението на касатора, според което законодателят
изисква в наказателното постановление да е посочена и нарушената норма, но не
изисква наказващият орган да посочи санкционната. При регламентирането на
административните наказания много често правилото за поведение, което следва да
се съблюдава, е записано в една законова разпоредба, а санкцията, която се
следва ако бъде нарушено – в друга законова разпоредба. В практиката е
възприето първата да се нарича „нарушена норма“, а втората – „санкционна
норма“, но всъщност съставът на нарушението представлява съвкупността от двете
норми. Често част от обективните елементи на състава се съдържат и в т.нар.
„санкционна норма“. Затова правилното посочване в наказателното постановление
на двете норми и абсолютно задължително, а тълкуването на чл. 57 ал. 1 т. 6 от ЗАНН, направено от касатора в жалбата, не е съответно на целта на закона, нито
на принципите, вложени в него и е твърде формалистично.
По отношение на останалите възражения съдът на основание чл. 221 ал. 2,
изречение последно от АПК препраща към мотивите на обжалваното решение
постановено от Районен съд - Бургас.
По изложените съображения, на основание чл. 221 ал.1 от АПК, във връзка
с чл. 63 ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 260523/10.05.2021 година по н.а.х.д. № 939/2021
година на Районен съд – Бургас.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: